До Солун с родната ни военна история

За един ден до Солун

Няма нищо случайно, когато запасни генерали, офицери и сержанти се отправят на път към Солун – градът на “бялата кула” и на популярния и у нас изпълнител Василис Карас. Групата пренощува в Сандански и рано сутринта отново се отправи на път през ГКПП Кулата-Промахон, през Рупелското дефиле, по долината на Струма, край Сидирокастрон, в непосредствена близост до селата Анопорое и Гатопорое, в които все още живеят много българи, близо до Сяр, към Солун. Пътят криволичеше покрай розови закуми, маслинови насаждения и памукови плантации, украсени с безброй малки параклиси, в които догаряха свещи.

Предстоеше нещо вълнуващо, нещо, което може да предизвика сълзи от щастие в очите на всеки българин. Предстоеше откриването на паметник на Васил Левски в Българското генерално консулство в северния гръцки град Солун, разположен на брега на Егейско море. Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса /СОСЗ/, Столичният съвет на СОСЗ и комитетът на офицерите и сержантите от запаса, завършили военното училище “Васил Левски” организираха пътуване до Солун, за да участват в откриването на бюст-паметника на Апостола. Още с пристигането си в егейския град, групата има възможност да разгледа “бялата кула”, която е някога е била затвор, както и да се полюбува на есенното море, което все още твори илюзии от отминаващото лято.

Представители на ръководството на СОСЗ, водени от генерал – лейтенант от резерва Петър Илиев и заместник - председателя на ЦС и председател на Столичния съвет на съюза – генерал – майор от резерва Китан Русанов, се срещнаха почти веднага след пристигането ни с делегация на областната управа на Съюза на резервистите на гръцките офицери от Сухопътните войски в Солун. Срещата се проведе в клуб на местната организация. Обсъдени бяха възможностите за съвместна работа в различни мероприятия. Малко след това се отправихме към Българското генерално консулство, където предстоеше откриването на бюст-паметника на Левски.

Консулството ни в Солун е открито на 24 май 1998 г. от тогавашния министър на външните работи Надежда Михайлова. Сградата е обширна и представителна, и се намира на няколко метра от брега на морето, като до нея се стига по централната крайбрежна улица, на която се намират повечето от забележителностите на Солун.

На официалната церемония присъства вицепрезидентът на Република България – Ангел Марин, министърът на финансите – Милен Велчев, българският посланик в Атина – г-н Стоянов, руският генерален консул – г-н Просфиркин, д-р Стоян Джавезов – председател на фондация “Васил Левски”, заместник-кметът на София – Богдан Стефанов, директорът на Столичната библиотека в София - Георги Белчев, областният управител на Солун – Панайотис Псомиядис и много други.

Искам да благодаря на Гърция, че подкрепи идеята за създаването на този паметник в Генералното консулство на България в Солун. Благодаря на българските генерали, офицери и сержанти от резерва, които днес са тук на това тържество. Това каза в словото си при откриването на паметника, вицепрезидентът Ангел Марин. Той подчерта, че Васил Левски е от тези българи, които ваят образа на България според модерните световни тенденции, защото делото му има наднационален характер и той принадлежи на целия цивилизован свят. Според вицепрезидентът Марин, колкото и паметници на Левски да има в България и извън страната, те винаги ще бъдат малко.

В своето слово министърът на финансите Милен Велчев посочи, че делото на Апостола не само не губи своето значение, но и днес ни дава увереност. Областният управител на Солун – Панайотис Псомиядис, който пристигна в консулството ни на собственоръчно управляван мотор /!/ изрази задоволството си от възможността да присъства на откриването на паметник на един от символите на Балканския полуостров – българският Апостол на свободата Васил Левски. Постепенно около българската група пред консулството се присъединиха и много гърци, деца от близкото училище и случайни минувачи, които аплодираха изказванията и се учеха да произнасят трудната за техния език дума “Левски”.

Паметникът беше осветен от главния секретар на Св. Синод на Българската православна църква – архимандрит Наум, който благослови и всички присъстващи на тържеството от името на Негово Светейшество българския патриарх и софийски митрополит Максим.

Късно следобед групата от СОСЗ потегли към България. Назад останаха вълнуващите спомени, розовите закуми, примамливите маслини със зехтин – идеалното мезе за “Узо” и топлите спомени от перлата на Егейското крайбрежие – Солун.

Достатъчен е само един ден за да придобие човек една относително пълна представа за живота и за хората тук. Всеки втори продавач знае български език и може да те упъти или да ти продаде нещо. Това е особено вълнуващ момент, защото българите, които идват в Солун като туристи, се чувстват като у дома си. И понеже тук ще се появят усмивки, наследени от историческите обременености, трябва да се посочи, че днес Солун е един от най-скъпите европейски градове за живот.

Първият град след ГКПП Кулата – Промахон е Сидирокастрон, или така нареченият Демирхисар, има 9 хил. жители. В подножието на планината има женски манастир. Тук има около 40 монахини. Те работят по четири основни направления. Едните правят гоблени, другите рисуват икони, някои работят в свещоливницата и има и такива, които произвеждат текстил на машини. Манастирът разполага със собствени маслинови насаждения. Осъществяват се и търговски връзки с Европа.

Към манастира са създадени детски домове, където децата идват през лятото на почивка, на издръжката на монахините.

Сутрин монахините става в пет часа и започват работа. Работи се до девет часа вечерта. Игуменката на манастира постоянно пътува из Европа и урежда търговските взаимоотношения. В момента се строи втори манастир в непосредствена близост до този.

Следващият град е Сяр, където има пехотен полк и преди години първият батальон е отговарял за охраната на границата. В днешно време, когато нашата граница е осигурена, гърците са създали Гранична полиция. Днес те по-добре охраняват границата си от нас, докато преди години е било обратното.

Почти върху всяка къща има колекторни батерии. Девет-десет месеца в годината тези батерии събират слънчевите лъчи и без консумация на ток се извършва отопление. През последните години в Петричко-Санданския регион също се купуват такива батерии.

Около 1000 – 1500 лева струва една такава батерия. Тя се изплаща за една - две години. Достатъчни са само 20 минути да грее слънце през деня и температурата на водата достига до 40 – 50 градуса и може да се ползва цяло денонощие.

Пътят за Солун минава вдясно от град Серес, който има около 150-160 хил. жители и на практика от тук започват покрайнините на Тесалоники. По пътя могат да се видят множество малки параклиси, с производството на които са ангажирани специални фирми. Параклисите са от половин метър, до големината на малки къщички. Всеки може да си закупи такъв и да го постави до нивата за берекет на реколтата или пък при нещастен случай на определен участък от пътя, или в градината на вилата.

Солун е крупен промишлен, търговски, културен пристанищен център на Северна Гърция. Той е милионен град. В момента се строи магистралата. Финансирането се осъществява по линия на Европейския съюз. Строителството се извършва по европейски стандарти. Копае се метър и половина надолу, прави се дренаж и се поставят няколко настилки от различни типове. Общо нивата са 6, до горния слой на пътя. Едновременно с това се изгражда и комуникацията по пътя. Тази магистрала ще бъде продължена до столицата Атина. Във връзка с провеждането на олимпиадата са били ремонтирани и тунелите и са ремонтирани подпорните стени по пътя към столицата. Туризмът е развит до невероятни степени. От всеки камък и от всяка историческа местност се правят световни атракции. Това е може би най-широкомащабната индустрия в Гърция. Огромно значение обаче има рекламата, която е и в основата на този бизнес. Град Солун е богат на културно-исторически паметници. Преди две години той беше обявен за европейска културна столица. Една от най-големите забележителности е “Бялата кула”, която през ХVІІІ век е била затвор. Има една съвременна “забележителност” на Солун, това е известният и в България изпълнител на гръцки песни Василис Карас, който е родом от тук и най-често концертите му са именно в този град.

Друга забележителност е Солунската митница. Много българи са мечтали поне една вечер да поседят там и с приходите са можели да се подсигурят до края на живота си. От тук пътят ни продължава надясно към “Бялата кула”. Морето е толкова високо или пък брегът е толкова ниско, че човек има чувството, че при едно по-силно вълнение, водата ще залее половината град, но Солун се намира в едноименния залив, който на практика играя ролята на буфер и морето тук винаги е кротко. Водата е чиста, въпреки невероятния по размерите си трафик на кораби. Понякога зрението обхваща един контейнеровоз, за който първоначално човек може да си помисли, че е остров или част от континенталната суша. Самолети излитат почти на всеки пет минути, въпреки че туристическият сезон вече не е в пиковата си зона.

Гръцкият полковник получава 40 брутни заплати при пенсионирането си. С тези пари той може да си закупи една хубава къща на брега на морето, че дори и може да развива бизнес. Около 75 % от заплатата, която получава всеки един военнослужещ, продължава да ги получава и след пенсионирането си. Заплатата на един пенсионер – полковник от Гръцката армия е около 2000 евро. Оказва се, че един старшина от Гръцката армия получава по-високо възнаграждение от това на един полковник от Българската армия.

Солун се намира на дъното на един голям залив и е вторият по значение град във Византийската империя до Х век. Впоследствие той запазва значението си като най-голямо пристанище на Балканския полуостров От тук тръгват стоките за Македония, Гърция, Сърбия и от това пристанище се осъществяват международните търговски отношения на целия Балкански полуостров.

Българското присъствие тук започва от средата на ХІХ век. Всъщност българи са живели в Солун много отдавна, още през VІІ век той е бил обсаждан от славяните, но не е бил овладян, но за сметка на това градът попада в ръцете на латини, римляни, както и в ръцете на кръстоносците, но български крак като завоевател в Солун никога не е стъпвал.

През Средновековието Солун на три пъти е бил обсаждан и са правени опити да бъде овладян от българските войски. До успех не се стига, дори напротив, именно тук намира смъртта си българският цар Калоян. Солун е космополитен град. Основното население тук е гръцко, но има и голяма колония евреи, арменци, българи, сърби и хора от може би цяла Европа.

От средата на ХІХ век до 1913 г. в Солун съществуват две сериозни български учебни заведения, това са мъжка и женска гимназия, с продължителност на обучение от две до шест и седем години. Те са създадени от Кузман Шапкарев и тук са преподавали видни български възрожденци. В Солун е имало и три основни училища. Когато обаче говорим за двете гимназии, те са имали значение почти на университети, защото са подготвяли педагогически кадри за населението, както в Македония, така също и в България.

В Българска история този град е свързан с една трагедия през 1913 г., когато при воденето на преговорите в края на Балканската война, около Солун до Серес възникват няколко престрелки между българския и гръцкия гарнизон. Когато започва Междусъюзническата война гърците подготвят сериозно нашествие спрямо българския гарнизон, в резултат на което българските войски са пленени, както и българското гражданско население от Солун. Всички са натоварени на кораби при изключително тежък режим и са изпратени на един от островите. Там са оставили костите си над 1500 българи. Техните гробове са неизвестни и неотдавна беше поставена инициатива за проучването им. Някои от българите дори са били изхвърлени в морето. Тогава чужди журналисти са разследвали тези престъпления, но до конкретни резултати за понасяне на последствията не се стига.

Групата от СОСЗ имаше намерение да посети българското военно гробище в Солун. Още по пътя обаче разбрахме от представителя на консулството ни, който ни посрещна на границата, че такова гробище вече не съществува. Преди известно време немските военни гробища са били преместени в Атина и заедно с тях са били преместени и българските. Оказва се обаче, че в момента няма регистър за български военни гробища в Атина, а в Солун те не вече не съществуват. Подобно беше и състоянието на военните ни гробища в Дойран, в Република Македония. Там поне са останали руйните, докато в Солун и въобще в Република Гърция, паметта за български военни гробища вече е напълно изтрита. Ето защо, чрез военния всекидневник, ние даваме гласност за това, че в Солун е имало българско военно гробище. Може би именно сега е моментът консулската ни мисия в Солун и посолството ни в Атина да впрегнат всичките си възможности, за да проучат въпроса и ако все още е възможно, да открият и възстановят военните ни гробища.

Дори и времето да заличи спомена за българските военни гробища в Гърция, дано поне чрез вестник “Българска армия” той остане в съзнанието на българите, защото ако и от там се заличи, националната ни паметта е обречена.

Паметникът на Васил Левски в Българското генерално консулство в Солун е разположен от лявата страна на представителния вход. Той е създаден от скулптурите Иван и Людмил Блажеви, архитекта Атанас Атанасов, а изпълнител е фирма “Виваруж” – инж. Веселин Ружеков. Председателят на фондация “Васил Левски” – д-р Стоян Джавезов подчерта помощта, която са оказали с лични дарения членовете на комитета към СОСЗ на завършилите военното училище “Васил Левски”, както и инициативността и подкрепата на български студенти в Солун и много фирми и държавни институции. В същото време, представителите на комитета изявиха желание именно военният вестник първи да обяви намерението им за стартирането на мащабна национална кампания за създаването и на други такива комитети, които заедно да работят и да подпомагат подобни родолюбиви инициативи, както тази за откриването на паметника на Апостола в Солун, който е и първият български паметник, издигнат в Гърция, според думите на д-р Стоян Джавезов.

Идеята за изграждането на бюст-паметник на Левски възниква през есента на 2002 г. по време на срещата между членове от ръководството на Общобългарския комитет “Васил Левски” и генералния консул на България в Солун. Начинанието се осъществи със съдействието на МВнР, Общобългарския комитет и фондация “Васил Левски”, както и с доброволните дарения от членовете на българо-гръцкото дружество в Солун. В края на миналата година МФ отпусна 15 000 лева за сметка на преизпълнението на приходите на републиканския бюджет за 2003 г. за осъществяването на инициативата.