Нов комсо-молец

Станах комсомолец “със закъснение”

Беше в годините на ранната демокрация. Още не бяхме свикнали с обръщения като “господин”, “госпожа”, “госпожица”. Те все още носеха “буржоазно-капиталистическа обремененост”. Беше в годините, когато все още леко застаряващи дядовци – бивши активни партийци, “изхвърлени” с първите реформи, поради ненужност от “революционна вълна”, скитаха по улиците, нервно се сопваха на всички за всичко. Сърдеха се дори на себе си, когато ходеха, защото го правеха “не по устава” може би. От тях днес е останало нещо малко, като че ли само в поведението на контрольорите в градския транспорт. Нищо лошо не искам да кажа за тази категория служители, просто си спомням, а всяка прилика с действителни лица и събития…, нататък репликата е известна!

Пътувах в трамвай № 20. Нямах билет. Тогава пътувах за една спирка и реших, че няма да ме “хванат”. За късмет обаче, точно преди спирката ми, до мен се приближи “човек в тъмно” на видима възраст – над средната. Леко повдигна ревера на тъмносинята си промазана шуба, от където блесна ужасяващата значка на контрольор от градския транспорт, тогава се носеха такива значки. Той ме гледаше строго и настойчиво, когато изведнъж прошепна с глас като от преизподнята:

- Дай си билетчето!

Аз разбира се нямах такова и своевременно реагирах:

- Имам, обаче това ми е спирката и трябва да сляза.

Загадъчният тип ме премери от главата до петите, ухили се в лицето ми, при което от устата му намигна натрапчивият отблясък на златен зъб и с изкривена и недоверчива усмивка ме попита:

- Честно….имаш ли билетче, ама честна комсомолска, ти нали си комсомолец….?

Нямах избор и механично потвърдих като вече слизах по стълбите на трамвая. Така станах комсомолец “със закъснение”, когато Комсомолът просто вече не съществуваше!