вторник, 31 януари 2017 г.

КОГАТО УЧИЛИЩЕТО СЕ ПРЕВРЪЩА В ЕХО…!

Български училища се превръщат в ехо, ехото се носи като нещо отдавна отминало, но не и забравено! Неотдавна стана ясно, че 764 общински и държавни училища са закрити през последните 14 години! Това се разбира от писмен отговор на бившия вицепремиер и министър на образованието Меглена Кунева до депутат, цитиран от БГНЕС.

За същия 14-годишен период са открити само 12 нови училища. Основната причина за това е демографската криза в страната. Проблемът обаче далеч не е само в тази криза, има и още една криза, тя е духовна, тя е криза на оценката.

Преди години, училищата, в които се обучаваха изоставени от семействата си деца, се наричаха училища-домове. Такъв е и Домът за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа „Никола Вапцаров“ в село Слатино, в полите на величествената Рила планина. Само на няколко километра от град Дупница тези деца са били буквално затворени, не защото селото е някакво забравено от Бога, напротив, то е едно прекрасно село, дори и днес, а защото така тези деца са били изолирани, скрити са били от лицето на социализма, защото при социализма, както трябваше да знаем, такива деца – изоставени деца, просто нямаше, дори и когато ги имаше…!

Днес тези училища, които са монолитни сгради, строени конкретно за домове, са изоставени. В тях никой нищо не учи. Тези сгради в някои населени места се превръщат в бежански лагери, в други просто си пустеят.

А тези училища, домове, ако бъдат ремонтирани с не чак толкова много средства, могат успешно да се ползват за домове за възрастни хора, например, особено на такива красиви, почти курортни места, каквото е и село Слатино в полите на Рила.

Изоставените училища на България говорят. Една кратка разходка из училището-дом в Слатино ни показва картинно първия етаж, кабинетите за малките класове, вторият етаж – кабинетите до 4 кл. спалните помещения, които не се различават особено много от класните стаи, столовата, която е оглушително празна, кабинета по География на тавана, ехидно разхвърляните карти, които са пръснали целия свят по пода. Светът е в краката на изоставените деца…! Но този свят не ги е поискал, той ги е скрил от очите си, защото не ги е приел, срамувал се е от тях. 

На една дъска, на която тебешир не е писал от много години, стои надпис сякаш от друго измерение, който гласи: „Обичам те зайче мое проклето….” – нежност и грубост, съчетани в едно, каквато е и действителността в тези домове – беззащитни деца и ръбеста реалност…!

Всички сме чували за тези така наречени училища, всички уж знаем, как се е живяло там, знаем и мълчим, за тези училища-домове някога не се говореше особено много, тоест - въобще, всички знаехме за тях, но не ги коментирахме, а майките и бабите ни, когато станеше въпрос за тези училища, само се прекръстваха и също мълчаха…!

Днес в тези училища мълчанието е нещо естествено, кабинетите и спалните помещения мълчат, в някои от тях са палени огньове от бездомнци или злосторници, горяло е миналото, пречиствало се е…, самопречиствало се е…! Опустошението тук е ожесточено, защото животът от тези помещения си е отишъл и вместо днес тази сграда да приютява нуждаещи се възрастни хора, например, тя пустее А все повече българи ще остаряват без децата си, които са в чужбина и не могат да се погрижат за адекватно тях. Тук те биха могли да завършат живота си достойно и спокойно, но…уви…!

Вятърът пронизва душите ни, докато бродим из мрачните коридори, сняг е нявял в част от стаите, през счупените прозорци, студът е и вътре, и вън…!
Такова е днес училището, или както е известно по административен адрес - Домът за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа „Никола Вапцаров“ в село Слатино.

Тъжно е, когато човек вижда живота в това училище в миналото, вижда го като медиум, минават пред очите му образи, разминаваме се с духовете на изоставените деца-ученици, възпитатели, готвачи, учители…!

Вятърът раздухва привиденията и призраците и се визуализира счупената входна врата, футболните графити, счупените стъкла,…излизаме! Напускаме изоставеното училище, излизаме от състоянието ни на пасивна комлексираща екстатичност, за да влезем отново в действителността днес….!


Минавайки покрай изоставения училищен двор, с изоставените врати за футбол, напукания асфалт, покрит с дебел сняг, за момент се връщаме в миналото и сякаш дочуваме глъчката на деца, които ритат топка, но не…, причуло ни се е, просто вятърът отново си прави неуместни шеги с кривите псевдопространства на изоставеното училище в село Слатино, в полите на Рила…! 

За teacher.bg

четвъртък, 26 януари 2017 г.

В ТРЕТИ КЛАС – СТОЛОВЕ, В ОСМИ – КАРТЕЧНИЦИ…!?

Снимка: edu-news.net
Дете в трети клас – проблемен ученик, замеря педагогически специалист със стол…! Това стана ясно неотдавна в столично училище. Учителите излязоха на протест, директорката подаде оставка, целият клас, в който учи въпросното дете, учеше в зала в общинсктата администрация…!

Пита се, ако в трети клас въпросното дете замеря учителите със столове, какво да очакваме в осми клас – тежка картечница, или РПГ…!?!?!?

Въпросът е, как така едно дете успява да върти на малкия си пръст и в прекия, и в преносния смисъл, цяло едно училище, кой му го позволява и защо се получава така?

По новия закон ученици не можело да се местят в друго училище. Едно време беше лесно, учителят ще му плесне един шамар, или това ще направи директорът и готово, проблемът е решен! Разбира се, не толерираме макаренковските методи, но понякога и това помага!

Сега, по новия закон, учителите не могат да гонят ученици от час, не могат да ги плеснат, дори и „възпитателно”, а не с цел упражняване на насилие, не могат да се преместват ученици от едно в друго училище! Е какво могат, за Бога…!? Това формулира едно патологично търпение, което не просто не преодолява проблема, а напротив, създава нов такъв! 

Учителят не може това, не може онова, а какво въобще може, може би това е правилният въпрос, какви са правата на учителите и въобще имат ли някакви права, за да въздействат в подобна ситуация, а не просто да я наблюдават безучаство, с вързани ръце…?!

Ето при този казус с това проблемно дете, какво да направят учителите? Родителите не даваха съгласие за индивидуална форма на обучение, не даваха съгласие и за някаква комбинирана форма на обучение, нито за работа с ресурсен учител…! Е, какво правим в такъв казус? 

Да, родителите се съгласиха в крайна сметка детето им да се премести, но това как решава проблема…!?

Появи се и предложение да се направят промени в Стандарта за приобщаващо обучение. Хубаво, но този стандарт беше приет преди месеци, защо не беше тестван преди това? Явно той дава дефекти, в крачка ли ще ги отстраняваме, защо никой не помисли превантивно да пробва, дали този стандарт ще проработи и как ще проработи, а не да се експериментира с нашите деца!?

Ако детето се премести, първо, дали другото училище ще иска да го приеме, като знае, какво дете е и какви проблеми създава и второ, дори и да принудят училището да приеме това проблемно дете, как ще се реши проблемът? Детето там ще продължи да прави същите поразии, дори и по-големи, защото ще е озлобено от отношението!

Първо, проблемът бил в родителите, да, там определено има проблем, но проблемът всъщност е и в детето, защото то проявява проблемното поведение, а не родителите му! Да, причината е в тях, но изразяването на всичко е чрез детето! Заради това трябва да се работи с детето и с родителите съвместно.

Проблемът всъщност има два пласта, единият е, детето да проявява такова поведение защото в семейството си вижда подобно поведение и го възприема за нещо нормално, вторият е – ако към него няма никакви изисквания и му се позволява всичко, поради което то не е изградило представа за мяра.

Където и да е проблемът обаче, каквато и да е причината, не е нормално един третокласник да замеря учители със столове! Колкото до това, че щом останалите ученици не го приемат, значи проблемът е в него, това не е критерий, а по-скоро е оправдание! Да, проблемът е в детето, но това е така, не защото всички станали са против него, защото има и примери за обратното, при това не са никак малко!

За teacher.bg

сряда, 25 януари 2017 г.

КОЯ БЕШЕ МИНИСТЪР МЕГЛЕНА КУНЕВА…!?

Снимка: МОН
Въпросът за това, коя беше отиващият си министър на образованието Меглена Кунева всъщност е твърде многопосочен. Тя беше министър по европейските въпроси в две поредни правителства – на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, след това беше вицепремиер на Борисов и накрая – и министър на образованието. Това са прецеденти, защото си задаваме въпроса, как така един човек може да е специалист и експерт до такова ниво, че да заема три вида министерски длъжности и дори и една вицепремиерска…!?

Подобно беше положението и при министърът на туризма Николина Ангелкова, която преди това беше служебен министър на транспорта, както и при Екатерина Захариева, която беше заместник-министър-председател и министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране в състава на служебното правителство на Георги Близнашки, а след това стана и  министър на правосъдието при Борисов, след оставката на Христо Иванов.

Някак е странно, човек да разбира толкова много от толкова различни сфери на обществената дейност, че чак и да е експерт, и да е готов да стане дори министър.

Ето това кара хората да имат не толкова добро мнение и за вече бившия министър на образованието Меглена Кунева. Не я приеха учителите, учените, въобще системата не я прие, защото тя самата беше чужда на този сегмент от обществената деятелност.

Някак дежурството като министър на всичко възможно, което е необходимо и където е необходимо, се отчете като груба игра с политически квоти и проценти в стил – „ти – на мене, аз – на тебе!”. А това не се харесва на обществото, особено, когато оценката се прави от добри професионалисти в своите области.
Да, Кунева организира учителския събор, съдейства за увеличението на заплатите на учителите, първо се оказа, че министърът на финансите нищо не знае, после се оказа, че вече знае…, но така или иначе Кунева имаше и своите добри моменти в това министерство. И все пак, отношението на учителите към нея в една относителна цялост остана резервирано, понякога негативно, наблюдавахме сякаш едно сухо и ръбесто полуприемане на най-висшия служител в системата на образованието – мнистърът!

Това е така, защото тя беше чужда на системата! Тя на практика дойде отвън, дойде като квота, понеже така се падна при пазарлъка за коалиция, която така и почти не се състоя пълноценно! Не че има  гаранция, когато човек дойде формално отвътре, че ще се справи в дадена обществена сфера, но все пак…!

Дежурните министри, така ги определиха хората и така ги и оцениха. Днес си министър на здравеопазването, например, утре пък ставаш министър на вътрешните работи…! Ами някак не е нормално, защото е неестествено, а и е неприсъщо на един истински професионалист. Или си специалист в една област, или не си, средно положение няма, особено когато говорим за това някой да стане министър. Това не е работа с работно време, да си министър е отговорност, отговорност и отново отговорност, а отговорност се носи с готовност, а готовност има тогава, когато има бекграунд, а Кунева нямаше такъв в образованието. Може да е прекрасен юрист, но в образованието това не е достатъчно, оказа се…!

Това разбира се не е формален повод един специалист в една област непремено да навреди в друга област, където работи, не, той може и да се справи, но вероятността е по-малка, когато няма опит, не е подготвен и не притежава визия за бъдещето.

Как ще се запомни Меглена Кунева в МОН? Според мненията, които проследихме през последните месеци от управлението й в това ведомство, тя ще се запомни с добри опити, твърде много говорене, прекалено много прогнози, но със скормен резултат!

Дали защото нямаше достатъчно време, дали защото нямаше достатъчно капацитет, дали защото беше твърде ангажирана и с други дейности, като антикорупцията например, но преобладаващите мнения са, че Кунева не оставя особено ярка диря в историята на Министерството на образованието и науката. 

За teacher.bg

РЕКЛАМИТЕ ЗА ПЪТУВАНЕ ДО ЕВРОПА – ВСЕ ПО-МОДЕРНИ И АКТУАЛНИ!

Много и  най-различни са рекламите и предложенията за пътуване на наши сънародници-емигранти през миналия век до България. Почти всички вестници на емиграцията ни са изпълнени с рекламни съобщения, но най-много те са в може би най-популярния български емигрантски вестник „Народен глас”.

United States Lines” предлагат намалени цени до София за 203,50 долара,  през Шербур. Съобщението е от петък, 9 юли 1926 г. и буквално гласи: „…Планирайте от сега да вземете участие в специалната екскурзия до Вашето родно отечество с парахода „Джордж Вашингтон”, който потегля на 4 август, или пътувайте с Вашите сънародници с парахода „Президент Рузвелт”, който потегля на 11 август. Удобствата на всички параходи на „Юнайтед Стейтс Лайнс” са всеизвестни. Вие ще намерите шроки кабини,  широка куверта и предоволно хубава храна”.

„Кюнард лайн” също предлага заминаване от Ню Йорк всяка сряда, като пътят продължава по-малко от шест дена през океана. До България се стига на практика общо за десетина дена. Третокласните кабини са за двама, четирима и шестима пасажери. Навсякъде в рекламите специално се обръща внимание на храната.

Като се има предвид, че пътуването трае с дни, очевидно съхраняването на хранителните продукти се оказва проблем, което пък от своя страна води до търсене и намиране на все по-модерни начини за хладилни машини, които да позволяват храните да са свежи, за да се достави още по-голямо удоволствие на пътниците.

Самите собственици на параходни агенции, за продажба на прословутите „шифкарти”, или билети за параходите, проявяват една самоинициатива. Те сами пропътуват разстоянията с параходите и до България, за да могат да дадат по-пълна и точна представа на своите потенциални клиенти за това, как протича пътуването, какво трябва да знаят за него, какво да носят, как да се подготвят, от какво да се пазят и как въобще да организират престоя си на кораба, а и след това, докато стигнат до родината си.

Това е очарователен начин да спечелиш наистина честно клиенти, с допълнителна услуга, която предлагаш, а именно – лично консултиране!

Ето какво съобщава собственикът на такава агенция - Васил Попстефанов: „…Чест имаме да известим на почитаемата имиграция в Съединените щати и Канада, че Стойно Стефанов в Ню Йорк се завърна от дългата обиколка из Европа, като проучи пътя и начина за пътуването, което е от голям и важен интерес за желаещите да заминат за родния край…”.

Агенцията на П. Д. Василев съобщава, че когато ще се пътува, пасажерите трябва да се явят в офиса, да не разговарят с никого, за да не бъдат „продадени”, тоест, за да не бъдат подведени по някакъв начин или излъгани с нещо. Очевидно случаите с измами са били зачестили, коекто налага и това изрично уточнение, за да бъдат пътниците по-спокойни, докато се качат на парахода.

Една от най-старите и най-популярните агенции е така наречената „Македоно-Българска агенция”, създадена още през 1906 г. Те предлагат също така и напълно легално осигуряване на разрешение за влизане в САЩ, както и заверка на визи и паспорти.

През 20-те години на миналия ХХ век компанията „Кюнард Лайн” организира пътуване до България за Коледа. Ето петте причини, заради които, според компанията, нашенците трябва да участват в тази екскурзия: „…1. Бързо пътуване от Ню Йорк за България, през Шербур. 2. Широки и удобни кабини, приятна обстановка и всички удобства. 3. Безплатна услуга от нашия вещ водител, през целия път от Ню Йорк до София. 4. Прислуга и кухня по старокрайски обичай. 5. Багаж се чекира до крайната точка на пътуването…”.

Компанията „Уайт стар лайн” също предлага пътуване за Коледа в онези години. Съобщението гласи: „…Направете едно пътешествие до дома си с параходите на компанията „Уайт стар лайн”  - бързо пътуване, колосални параходи, къс океански път, през Франция…изобилна храна, затворени частни кабини за двама, четири и шест човека, атрактивни разхладителни, любезност, удобства…”.

Агенцията на А.Ангелинов в Ню Йорк предлага и допълнителни услуги, които все повече подобряват пътуванията на нашенците. Създават се улеснения за заявления за така наречения „пърмит”, както и редица други административни облекчения.

Всички реклами за пътувания към Европа и Българя от Америка през първата и втората половина на миналия век са напълно откровени за всичко, което предлагат, те търсят клиентите си с открити и чисти предложения, без заобикалки и без да ги подвеждат. Затова, всеки, който е избирал такова пътуване, било за Коледа, било – просто регулярно пътуване, е спокоен, че е в сигурни ръце, на свои сънародници, които ще се погрижат за него и той ще остане доволен от пътуването си до родния край.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България” в София


Репродукции архив на автора. 




КОЛКО СТРУВА ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО АМЕРИКА ПРЕЗ МИНАЛИЯ ВЕК?

Пътуванията от и към Америка винаги са били екзотични, особено в годините, когато това не е било толкова лесно. Става дума за средата и първата половина на миналия ХХ век, когато да отидеш до Америка и да се завърнеш, не е било въпрос на екскурзия, както сега това е лесно осъществимо, а е било въпрос на дълго планиране, на избор, на съдбовно решение и най-вече на възможности. Една справка в архивите на емигрантския вестник „Народен глас” ни показва, какви са били цените на билетите, за да си позволи човек да пътува до Америка.

Така например, съобщение на компанията „Кюнард Лайн”, основана през 1840 г., сочи, че пътуване с кораба „Карпатия” от Ню Йорк до Пирея, Пиракус и Каламата в Гърция струва 48 долара. До Солун билетът струва 50 долара, до Деде Агач – 51 долара. Първа класа до Патрас струва 92,50 долара, втора класа струва 70 долара.

Особен акцент в съобщението е това, че корабът „…няма да кара никаква контрабанда, следователно няма да има никаква опасност от закъснение или задържане…”. Очевидно уточнението е важно, особено ако е имало прецеденти, а такива явно е имало, при това не рядко…!

Българската параходна агенция на Ангелинов в Ню Йорк пък съобщава на страниците на същия вестник, датите, на които заминават английски, гръцки, френски и американски кораби. В съобщението изрично се уточнява, че френските кораби пътуват до Хавър и от там се налага пътуване с влак до Марсилия, от където пътниците се качват на друг параход, с който вече пътуват до Деде Агач.

С параходите „Конопик”, „Панония”, „Критик” и  „Карпатия” се пътува директно до гръцките пристанища Пирея или Патрас и от там отново се налага прекачване на кораб, който пътува за Деде Агач. С парахода „Финланд” пък се пътува до Неапол и от там с друг параход отново – до Деде Агач.

Българската царска легация в Атина съобщава, че „…що се касае до твърдението, че пътуването през Гърция било много опасно, е неоснователно, тъй като българите, които се завръщат от Америка не срещат никакви мъчнотии и не им се прави никакво затруднение от страна на гръцките полицейски власти…”. По този начин българските параходни агенции не само си правят реклама, но и дават актуална и ценна информация за пътуванията на нашенците през океана, които през годините зачестяват, защото все повече българи пътуват и все по-често те искат да видят своите близки отново, особено по празници и годишнини.

Агенцията на Ангелинов дава дори и допълнителни екстри в следното съобщение: „…Винаги имаме запазено място в параходите, така че, когато и да дойдете, можем да Ви изпратим. Преди да тръгнете за Ню Йорк пишете, да Ви посрещнем. Ако дойдете ненадейно, телефонирайте на номер 3874 Ректор…”. С това съобщение виждаме, как рекламата е не просто рекрама, но тя вече отразява една по-дълбока загриженост на агенциите за своите пасажери, така щото да им се осигури пълен комфорт и сигурност и по време на пътуването, но и още преди това, докато то се организира. Това показва едно силно развитие на организацията, което вече излиза от рамките на рекламата и навлиза в сферата на истинските услуги за хората.

Агенцията на Калудов в Чикаго стига дори до там, че предлагат и хотел на свои пасажери, които пътуват отдалече, на които им предстои да се качат на параходите.

Публикувайки обаче цените на билетите, трябва да отбележим, че тези цени, които днес може и да ни се сторят смешни, никак не са били ниски. Пътуването през океана никак не е било евтино, защото годините са били тежки, времената са били смутни и цените съответно са отговаряли на тези условия. С една дума, за да събре един средностатистически българин пари, за да си позволи да пътува до Америка, е трябвало да работи здраво поне няколко години и да заделя, колкото може повече, лишавайки се от някои основни неща.

Заради това пътуването до Америка в онези години не е било въпрос на екскурзия, а е било въпрос на много и системни лишения, понякога дори цели семейства са работили, за да съберат парите, с които бащата да замине на гурбет в Америка. Цените са позволявали на нашенците да си закупят билет за най-ниската възможна класа и за най-лошите условия на пътуване. За повече те дори не са и мечтали! Целта е била да се качат на параход, който да ги закара до Америка, където да работят още по-здраво, за да спестят пари и да се завърнат в „стария край”, където да си купят една нива и чифт волове.

Някои успяват, други остават в Америка, трети не издържат, четвърти се пропиват, пети проиграват парите си, но като цяло, повечето успяват да съберат пари и се връщат, за да подобрят социалните и битовите условия на семействата си, които са оставили в родината.

Не е било лесно на тези хора, защото те са пътували на хиляди километра, седмици на ред. Днес, ако на някой емигрант му домъчнее за дома, може само за няколко часа да се завърне със самолет. Тогава, тази опция не е същуествувала, а и цените са били наистина непосилни. Днес също не е евтино, но поне има възможност, тогава – пътуването е  траело седмици, а целта е била ясна – работа, работа и още много работа, за да успее човек да постигне поне малко от онова, за което е рискувал живота си…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София




вторник, 24 януари 2017 г.

КАК ЦЪРКВАТА „ВЪЗСТАНОВИ” МОНАРХИЯТА В БЪЛГАРИЯ…!?

Снимка: в. "24 часа"
Умишлено не коментирахме няколко дена събитията, около „инагурацията” на новия президент на България Румен Радев, не за друго, а защото изчаквахме, да видим, дали и друг ще забележи това, което и ние забелязахме. За какво става дума, става дума за това, че Църквата ни възстанови монархията и това стана по един напълно естествен начин! Само вестник „24 часа”обърна внимание на темата, единствен той…!

Протоколът в храма беше тотално объркан и това стана напълно естествено, защото царят има свое запазено място в храма, храмът предвижда присъствието на монарх, докато президентът е анахронизъм за църковната традиця. Изразителят на светската, държавната власт за Църквата е монарх, републиканският президент създава прецеденти, защото ако монархът има свое място и своя роля в храма и по време на богослужението, президентът няма такова, поради простата причина, че когато Църквата е създавала правилата си под формата на церемониален протокол, не е имало президенти, а е имало само монарси. Разликата между президента и монарха обаче не е само една, а са няколко и при това са съществени от гледна точка на църковната обредност.

Монархът е два пъти помазван, а президентът не е, монархът изразява наследствена власт, докато президентът, поне в общия случай, не изразява такава власт. Дори само тези две отлики правят присъствието на президента в храма общо взето конфузно.

От една страна президентът е държавен глава и формално е „цар”, от друга страна обаче, той няма властта от църковна гледна точка, за да бъде възприет като монарх, което го прави някак по-низшестоящ в йерархията и от тук идва проблемът.

Мястото на кмета на София Йорданка Фандъкова още отвън, пред храма, беше странно, защото тя не е вторият човек в йерархията на властта в държавата, а заемаше това място…! Въобще, официалните лица бяха малко разпиляни по площата, а сетне и в църквата!

Докато патриархът се качваше по стълбите на патриаршеската катедрала, „журналист” обясняваше, че „патриарх Неофит І” благославял народа…! Първо, Неофит така и не прие официално титула „Първи”, второ, как благославя народа, като се качва по стъпалата ли…с гърба си ли благославя…! Още от тук започнаха нелепостите и неточностите…! Друг журналист пък обяви, че ще се отлужи „тържествена литургия”, а не молебен…! Все пак, редно е, когато ще се занимаваш с нещо, поне да прочетеш малко преди това. Имаше официално собщение на Светия Синод, от Отдел „Връзки с обществеността”, където беше ясно заявено, какъв тип ще е службата в храма. Просто въпросният „журналист” трябваше да прочете само това съобщение, което го има и във фейсбук дори и нямаше да говори нелепици пред зрителската аудитория, която никак не беше малка!

На входа патриархът беше облечен сякаш зорлем. Коментираме само това, което видяхме. Сякаш те искаха да го облекат, ама той упорито се дърпаше и не искаше! С триста зора му сложиха мантията, сякаш това отне една цяла вечност, но нейсе…!

Веднага след това видяхме, как Църквата реставрира монархията! Симеон ІІ беше застанал пред трона си като цар! Между двата трона, на царя и на патриарха, бяха поставени президентите. Едва ли не ние сме някаква монархия с президентска институция вътре в нея! Президентите поздравиха монарха, а един човек дори целуна ръката му!

Ето тук пролича, как Църквата на практика няма отношение към републиканската власт. Мястото на президентите беше на най-тържественото място в храма, а имено – под главния полилей, а патриархът да застане на солея, с гръб към иконостаса. Не е предвидено президенти да застават на точно определени места в храма, за разлика от монарха, който има такова по протокол и по традиция…!

Под главния полилей е най-почетното място за хора, които не участват в богослужебния процес. Топовните салюти също бяха леко гротескни, защото ние не сме свидетели на царска коронация, за да има такива топовни салюта, все пак става дума за приемане и предаване на власт между двама републикански представители на държавната власт, а не монарси…!

Новият президент се закле с ръка на Конституцията. Това също е един от протоколните, но и по припнцип, големите гафове на церемониите у нас! Новият прзидент на САЩ Доналд Тръм например, се закле с ръка на Библията! Странно е да се кълнеш пред книга, която подлежи на изменения, тя не е универсална, защото всяко едно квалифицирано мнозинство и Велико народно събрание могат да променят Конституцията, докато Библията затова е свещена, защото е на повече от 3 хил. години като съдържание и е неизменяема, тоест, тя е на практика вечна, което я прави и свещена, а Конституцията не е такава! Президентът в какво се кълне, в променяемата Конституция, вместо в свещената вечна Книга на книгите ли...!?

От една страна патриархът е поканен на почетно място до трибуната на Народното събрание, което е засвидетелстване на отношение към Православната Църква в лицето на нейния първойерарх, макар и това да е просто един официален протокол, от друга страна клетвата на най-висшия държавен служител – президентът, не е пред свещената книга на същото това вероизповедание, а е пред Конституцията ни, която дори и в момента подлежи на ремонт, смятат експерти…!

Дори и в конституционна монархия, каквато е Испания, когато крал Хуан Карлос се заклева, след реставрацията, той се заклева в Евангелието. Конституцията не задължава, докато Библията е нещо, което задължава по съвест.


Проблемът е, че храмът, за повечето политици у нас, е място за обикновен ритуал, а не е мистично място за размисъл и тайнства. От тук именно произлизат и въпросните порочни практики и опити за ритуалничене, а не за установяването на официален, смислен и традиционен държавен церемониал! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

петък, 20 януари 2017 г.

ШЕСТ ДНИ ПРЕЗ ОКЕАНА С ФРЕНСКИТЕ ПАРАХОДИ

„Само шест дни през океана с параходите на френската линия! Най-важното за пътника е неговото удобство и добра храна. Няма по-удобни кабини от тези на френските големи и нови параходи…”. Това гласи реклама, поместена в българския емигрантски вестник „Народен глас”. Именно на това място се рекламират предимно параходите „Ил де Франс”, „Париж”, „Франс де Грас” и „Рошамбо”.

Най-големият и най-известният от всичките обаче си остава „Ил де Франс”. Според обявата, във всички кораби има широки кабини за трета класа, които са разкошно подредени, както и тези във втора класа. Във всяка кабина има течаща чиста вода и стол.

Не случайно именно третах класа се рекламира в обявата. Нашенците, независимо, дали пътуват от „страия край” към Новия свят или обратно, обикновено винаги пътуват, поне голямото болшинство, именно в трета, или четвърта класа. В повечето случаи, те пестят парите си, които са заработили отвъд океана, или пък които са спастрили, за да заминат на Запад и избират най-уфтиния възможен транспорт, без лукс, удобства и добра храна.

„На пристанище Хавър параходите не спират вътре във водата, а направо на пристанището и разстоянието е само на половин път, отколкото до Шербург. Удобството, храната и сигурното носене на багажа са ненадминати, също така тук се намира и най-добрата прислуга в параходите. По този начин френската компания е успяла да удвои броя на пътниците си през миналата 1930 г. и ще го удвои отново през следващата 1931 г…”, пише в съобщението. Отвово прави впечатление наблягането на това, че параходът не спира в морето, което съответно и не налага допълнително заплащане за довешждащ и отвеждащ транспрот от и до кораба.

„Ил де Франс” е шестият най-голям параход в света за онези години. Той тежи 42 000 т. и има 790 фита дължина. Снабден е с най-модерните за времето си двигатели, горящи масло, а турбинните му машини са с 52 000 конски сили. Параходът предлага 1200 кабини в първа и втора класа, както и 600 кабини в трета класа. Според рекламата, третокласните кабини са били така добре уредени, че е трудно да се направи разлика с тези от първа и втора класа. Във всички има прясна вода, баня и хубави нови мебели.

Това са корабите на „French line”, с голям офис в Чикаго, който публикува обявата за пътуването във вестник „Народен глас” през 1930 г.

На 10 декември, петък, още през 1926 г., същият вестник „Народен глас” публикува и статия, в която подробно разказва за параходите на френската линия.

„Новият параход „Ил де Франс” дава възможност на компанията „Френч лайн” да има по един експресен параход, тръгващ от двете страни на океана, всяка седмица. За построяването на „Ил де Франс” са били необходими 15 800 тона стомана. Съдът има девет палуби, пет от които продължават от край до край. Взети са всички мерки за приятно и безопасно пътуване”, пише в статията.

Друг почти толкова популярен параход е „Крундланд”. Собственик на парахода е International Mercantile Marine. Той е пуснат на вода през 1902 г. и е в употреба чак до 1927 г., когато е даден за скрап. Той е „сестрински” кораб на „Финландия”. Използван е и като военен кораб, превозващ военни части и техника от април 1918 г. до октомври 1919 г.

„Крундланд” е завършен през 1902 г. от William Cramp and Sons of Philadelphia. Когато е пуснат на вода, той е най-големият американски параход, който някога е строен. Той пътува от Ню Йорк до Антверпен на първото си пътешествие през юни 1902 г.

Според „Ню Йорк Таймс”, корабът „Крундланд” става първият параход, който подава безжичен сигнал за бедствие в морето, когато иска помощ по време на буря през 1903 г. „Крундланд” е един от първите десет кораба, които дават помощ на горящия лайнер „Volturno”, който се намира в средата на Атлантика през  октомври 1913 г. Въпреки бурното море, „Крундланд” успява да прибере на борда 89 оцелели, за което капитанът  и екипажът са поздравени, като са им дадени и златни медали от Конгреса на САЩ.

При пътуване към Средиземно море, през 1914 г., параходът е арестуван от британските власти на Гибралтар и част от товара е конфискуван, което създава напрежение между САЩ и Великобритания. По време на почетна обиколка на Южна Америка през февруари 1915 г., „Крундланд” става най-големият пътнически кораб, който преминава през Панамския канал. Той е и един от първите американски кораби, снабдени с оборудване за противодействие на атаките на немските подводници.

През май 1917 г. „Крундланд” е ударен от торпедо, което не избухва и само леко уврежда кораба. През 1920 г. на борда избухва пожар и по-късно параходът е ремонтиран отново за пътници, след като е обслужвал армията и военния флот по време на Първата световна война. Корабът е предаден за скрап през 1927 г. в Генуа – едно от най-важните пристанища в Италия. Така завършва историята на два от най-известните емигрантски кораби, с които много нашенци намират щастието си в Новия свят.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София


„КЮНАРД ЛАЙН” ОРГАНИЗИРА ПАРАХОДНА ЕКСКУРЗИЯТА ДО БЪЛГАРИЯ

„Голяма екскурзия до България през Шербург, с парахода „Беренгария”…”, организира транспортната фирма „Кюнард лайн”. Това гласи съобщение в емигрантския български вестник „Народен глас”. Параходите, с които нашенците пътуват от и към Америка са много, но „Беренгария” е един от по-известните, особено в ранниия период – самото начало на новия ХХ век. Параходът тежи 52 226 тона. Построен е през между 1910 г. и 1912 г., а първото му пътуване е: Хамбург - Саутхямптън – Шербург – Ню Йорк. През 1922 г. параходът е преоборудван за превоз на горива. На 3 март 1938 г. на борда му избухва пожар и щетите са огромни.

За първа класа в „Беренгария” са осигурени 700 места, 600 – за втора класа и 940 – в трета класа. 1750 са местата за пътническата четврърта класа. Персоналът на парахода наброява повече от 1000 души. На борда са изградени зиключително модерни за времето си салони, чайни, ресторанти и специализирани заведения за хранене – грил-хаус и бална зала, кафе-веранда, спортна зала и бани.

Апартаментите и салоните вече са по-обширни и отговарят на модерните тенденции в строителството на такива параходи. Помещенията са осветени с електрически крушки, има също отопление и вентилация, както и сигнално-известителна система. Освен изграденото парно отопление, новост е предвиденото допълнително електрическо отопление. Изградена е също и вентилационна система за чист въздух за всяка стая.

Спасителните лодки са предвидени така, че да могат всички на борда да се качат в тях, ако това се наложи, разбира се!

Противопожарната система е много модерна и е създадена по съвременните за времето изисквания за безопасност. През нощта и в мъгла всички врати се затварят херметически, за по-голяма сигурност. Кабините и стаите за персонала са така изградени, че всеки да е възможно най-близо до работното си място, за да може бързо да реагира при необходимост. Това е модерният за врмето „Беренгария”.

Екскурзията до България с парахода е организирана от „Кюнард лайн” и по-конкретно от  г-н Вукович, от нюйоркският офис на компанията. Именно фирмата се грижи за приятното пътуване, като поема ангажимент за багажа на пътниците и целия им престой, а от тях се очаква само да са спокойни и да се забавляват на борда!

Не по-малко известен е и параходът „Императрицата на Ирландия”. Това е корабът, който за съжаление остава в историята със своето 96-то пътуване, когато потъва в река Сейнт Лорънс-Канада, след като се сблъсква с норвежкия кораб, превозващ въглища „Storstad”, което се случва в ранните часове на 29 май 1914 г. От 1477 души на робда, 1012 загиват. Смъртноста е най-голямата до тогава в историята на канадското корабоплаване.

„Императрицата на Ирландия” е построен от by Fairfield Shipbuilding and Engineering, в Шотландия. Пуснат е на вода през 1905 г. Параходът има параход-„сестра”, който се казва „Императрицата на Британия”. В „Императрицата на Ирландия” можели да се настанят 1542-ма пасажери в четири отделни класи. В първа класа можели да се настанят 310 пътници. 468 били местата за втора класа.

Един от популярните кораби, превозвали и емигранти към и от Новия свят е и параходът „Финландия”, който плавал под американски флаг. Той е построен през 1902 г. за компанията „Red Star Line”. По време на Първата световна война той служи като транспрот  за американския военноморски флот. Той служи също и като допълнитлен кораб за търговските морски връзки на САЩ и за компанията „Red Star Line”. Пътува също и от името на компаниите: „White Star Line”, „Panama Pacific Line” и „American Line”. „Финландия” се движи главно от Ню Йорк до Обединеното Кралство, Белгия и Италия, както и обратно. За кратко пътува и от Ню Йорк до Сан Франциско. През 1912 г. параходът „Финландия” е избран да транспортира Американския олимпийски комитет и отбора за участието в летните олимпийски игри в Стокхолм. През 1917 корабът извършва също и пет презокеански пътувания, превозвайки военни части и техника. При третото си пътуване е торпилиран от вражеска подводница, но успява да се добере до пристанището за ремонт.

След войната параходът „Финландия” се завръща в търговския флот и пътува между Ню Йорк и Европа чак до 1923 г. След това отново започва да пътува между Ню Йорк и Сан Франциско. „Финландия” е даден за скрап през 1928 г.

Това са само три от поредицата параходи, които и нашите сънародници ползват в пътя си към Новия свят, където търсят нова надежда за себе си и семействата си. За съжаление, не са много „живите” спомени за тези пътувания, почти няма снимки, първите са от 30-те години на миналия век. Въпреки това, тези пътувания остават в историята като едно мини-преселение на хора, които преследват своите мечти далеч зад океана. А корабите, с които се осъществяват тези пътувания са емблеми за новаторство, лукс, практичност и техническа прецизност!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София