Пътуванията от и към Америка винаги
са били екзотични, особено в годините, когато това не е било толкова лесно.
Става дума за средата и първата половина на миналия ХХ век, когато да отидеш до
Америка и да се завърнеш, не е било въпрос на екскурзия, както сега това е
лесно осъществимо, а е било въпрос на дълго планиране, на избор, на съдбовно
решение и най-вече на възможности. Една справка в архивите на емигрантския
вестник „Народен глас” ни показва, какви са били цените на билетите, за да си
позволи човек да пътува до Америка.
Така например, съобщение на
компанията „Кюнард Лайн”, основана през 1840 г., сочи, че пътуване с кораба „Карпатия”
от Ню Йорк до Пирея, Пиракус и Каламата в Гърция струва 48 долара. До Солун
билетът струва 50 долара, до Деде Агач – 51 долара. Първа класа до Патрас
струва 92,50 долара, втора класа струва 70 долара.
Особен акцент в съобщението е това,
че корабът „…няма да кара никаква контрабанда, следователно няма да има никаква
опасност от закъснение или задържане…”. Очевидно уточнението е важно, особено
ако е имало прецеденти, а такива явно е имало, при това не рядко…!
Българската параходна агенция на
Ангелинов в Ню Йорк пък съобщава на страниците на същия вестник, датите, на
които заминават английски, гръцки, френски и американски кораби. В съобщението
изрично се уточнява, че френските кораби пътуват до Хавър и от там се налага
пътуване с влак до Марсилия, от където пътниците се качват на друг параход, с
който вече пътуват до Деде Агач.
С параходите „Конопик”, „Панония”, „Критик”
и „Карпатия” се пътува директно до
гръцките пристанища Пирея или Патрас и от там отново се налага прекачване на
кораб, който пътува за Деде Агач. С парахода „Финланд” пък се пътува до Неапол
и от там с друг параход отново – до Деде Агач.
Българската царска легация в Атина съобщава,
че „…що се касае до твърдението, че пътуването през Гърция било много опасно, е
неоснователно, тъй като българите, които се завръщат от Америка не срещат
никакви мъчнотии и не им се прави никакво затруднение от страна на гръцките
полицейски власти…”. По този начин българските параходни агенции не само си
правят реклама, но и дават актуална и ценна информация за пътуванията на
нашенците през океана, които през годините зачестяват, защото все повече
българи пътуват и все по-често те искат да видят своите близки отново, особено
по празници и годишнини.
Агенцията на Ангелинов дава дори и
допълнителни екстри в следното съобщение: „…Винаги имаме запазено място в
параходите, така че, когато и да дойдете, можем да Ви изпратим. Преди да
тръгнете за Ню Йорк пишете, да Ви посрещнем. Ако дойдете ненадейно,
телефонирайте на номер 3874 Ректор…”. С това съобщение виждаме, как рекламата е
не просто рекрама, но тя вече отразява една по-дълбока загриженост на агенциите
за своите пасажери, така щото да им се осигури пълен комфорт и сигурност и по
време на пътуването, но и още преди това, докато то се организира. Това показва
едно силно развитие на организацията, което вече излиза от рамките на рекламата
и навлиза в сферата на истинските услуги за хората.
Агенцията на Калудов в Чикаго стига
дори до там, че предлагат и хотел на свои пасажери, които пътуват отдалече, на
които им предстои да се качат на параходите.
Публикувайки обаче цените на
билетите, трябва да отбележим, че тези цени, които днес може и да ни се сторят
смешни, никак не са били ниски. Пътуването през океана никак не е било евтино,
защото годините са били тежки, времената са били смутни и цените съответно са
отговаряли на тези условия. С една дума, за да събре един средностатистически
българин пари, за да си позволи да пътува до Америка, е трябвало да работи
здраво поне няколко години и да заделя, колкото може повече, лишавайки се от
някои основни неща.
Заради това пътуването до Америка в
онези години не е било въпрос на екскурзия, а е било въпрос на много и системни
лишения, понякога дори цели семейства са работили, за да съберат парите, с
които бащата да замине на гурбет в Америка. Цените са позволявали на нашенците
да си закупят билет за най-ниската възможна класа и за най-лошите условия на
пътуване. За повече те дори не са и мечтали! Целта е била да се качат на
параход, който да ги закара до Америка, където да работят още по-здраво, за да
спестят пари и да се завърнат в „стария край”, където да си купят една нива и
чифт волове.
Някои успяват, други остават в
Америка, трети не издържат, четвърти се пропиват, пети проиграват парите си, но
като цяло, повечето успяват да съберат пари и се връщат, за да подобрят
социалните и битовите условия на семействата си, които са оставили в родината.
Не е било лесно на тези хора,
защото те са пътували на хиляди километра, седмици на ред. Днес, ако на някой
емигрант му домъчнее за дома, може само за няколко часа да се завърне със самолет.
Тогава, тази опция не е същуествувала, а и цените са били наистина непосилни.
Днес също не е евтино, но поне има възможност, тогава – пътуването е траело седмици, а целта е била ясна – работа,
работа и още много работа, за да успее човек да постигне поне малко от онова, за
което е рискувал живота си…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар