понеделник, 29 юли 2013 г.

Петър Ганев: Проблемите не се решават със забрани, а с прозрачност


Визитка:

Кариерата на Петър Ганев започва като стажант в Института за пазарна икономика /ИПИ/ през 2007 г. В момента е на длъжност „старши икономист“.  Интересите му са в разнообразни области, като фокусът пада върху конкуренция, данъци, икономическа свобода, климатични промени, енергетика, крайна бедност. Той е инициатор и организатор на Студентския клуб към ИПИ. Автор е на редица статии, публикувани в седмичния бюлетин на ИПИ „Преглед на стопанската политика”, в бюлетина за ниски данъци.

Г-н Ганев, бившият финансов министър Симеон Дянков сподели, че трябва да се ограничи участието на хора от службите за сигурност в обществения живот, защото това оказва негативно влияние върху финансовия сектор. До къде трябва да да стигне това и как, според Вас то би се отразило на икономиката ни?

Дори и да има някакво отражение, основният аргумент срещу това такива хора да участват в обществения живот и въобще във финансовия живот е, че има някакви зависимости и задкулисие, което изкривява финансовите потоци в тяхна полза, или не в полза на обществото. Самият факт, че се говори за задкулисие и за зависимости, които ние не виждаме, означава, че дори и нормативно тези хора да бъдат изключени от определени постове, това влияние ще продължи да съществува. Ако има такова влияние, то не е нормативно, а е някъде в миналото, или заформило се през годините на прехода. Дебатът беше голям за посланиците ни по света. Ако има хора, които заради задкулисни зависимости са силни по някакъв начин, ние не можем да ги забраним нормативно. Това е все едно да кажем, че нормативно забраняваме да има лоши хора.

Ако не предприемем лустрация спрямо такива хора, какво трябва да предприемем тогава, как да се ограничи влиянието им във финансовия сектор на страната и влиянието на задкулисието върху обществения живот въобще?

Такъв тип изкривяване идва, само когато по един, или друг начин власт и финансов ресурс се насочват към тези хора. Това обикновено става през държавата. Фокусът трябва да е там, да се запитаме, какво прави държавата, до къде достига нейният обхват и по какъв начин раздава власт и разхожда средствата си. Ако тя има малко влияние в относително големи сектори на икономиката, ако се отдръпне от важни сектори, в които няма изконна роля, ако е прозрачна там, където се намесва, ако има правила, ако работи в полза на това, всеки да си търси правата, то тогава този тип хора ще бъдат изтикани в ъгъла. Това може да проработи, ако тези хора зависят в по-голяма степен от клиентите си и от оценката на обществото. Например, ако говорим за банка и ако тя зависи от това, дали има хора, които да си влагат парите там, дали има такива, които желаят да теглят кредити от там, тогава общественият авторитет е важен. Същият пример може да се даде и с фирма, която работи с клиенти, а не зависи от това, дали ще спечели обществена поръчка от държавата. Проблемът е там, където държавата има допирни точки с този тип хора-бизнесмени и всякакви гравитиращи около властта елементи. Когато тази връзка бъде разкъсана на места, а на други-бъде направена максимално прозрачна и конкурентна, ситуацията ще се промени. Проблемът няма да се реши, като забраним хората, а когато направим допирните точки прозрачни и с възможност за състезание.

Какво трябва да се промени в енергийния сектор, за да се избегне ощетяването на държавата? Това всъщност е втората реформа, която предлага Симеон Дянков.

В енергийния сектор има твърде много играчи. Всеки е в някакви договорености с държавата и участва във финансовия поток, който се генерира от цялото население. На практика никой, нищо не може да избере, само държавата се опитва, в зависимост от това, кой натиска повече, да насочи финансовия поток в определена посока. Хората трябва да имат избор, коя енергия да купуват, ако въобще има пазар на енергия и ако има конкуренция, тогава може би ще се постигне някакъв резултат. Не мисля, че само с едно решение на комисията, може да се постигне резултат. Това може да способства за преразпределяне на корупционните потоци в друга посока. Всички консултанти в енергийния сектор са на огромни печалби, а в същото време секторът затъва. Това е един безкрайно доминиран от държавата сектор, в който огромният финансов поток резултира в печалби за тези, които нищо не правят и в загуби за тези, които всъщност предоставят енергията.

Стана ясно, че около 52% от завършващите средно образование у нас, заминават да учат в университети извън страната. Това е и третият сектор, в който бившият финансов министър предлага реформи. Как, според Вас, държавата може да преодолее такъв натиск върху вътрешния трудов пазар?

Със сигурност в образованието трябва да се променят някои неща. Ако всички учебни планове и стратегии се пишат в министерството и после се прилагат в цялата страна, в градове където има много промишленост, като например Габрово и в други градове, където районите са по-скоро селски, като Кърджали например, тогава няма как един и същ план да работи еднакво в толкова различни региони. Трябва и на местно ниво да има много повече гъвкавост, както и работа с местния бизнес. Това, че млади хора отиват да учат в чужбина, говори лошо за образователната система у нас, както и за възможностите за реализация. Тези хора не бива да бъдат разглеждани като материал на държавата, който трябва непременно да се реализира тук, а като хора, които търсят своята реализация по някакъв начин и са намерили един добър път, за жалост в чужбина. Напускането на държавата, с цел да се намери добра работа, или добро образование, не го разглеждам еднозначно, като нещо фатално и изключително лошо, защото все пак на първо място е човекът, а не държавата, която едва ли не разглежда хората като някакъв материал, който трябва да поддържа политическата класа на власт.

сряда, 24 юли 2013 г.

Проф. Атанас Тасев: В енергетиката има ценова бомба с часовников механизъм


Визитка: Атанас Тасев е български енергиен експерт. Професор е по кибернетика и информатика. Завършил Автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Финансов анализатор в преговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти - АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Марица-изток". Член е на междуведомствения консултативен съвет към Министерски съвет по проекта "Белене".

-Проф. Тасев, доколко, според Вас, е популистка идеята на управляващите за намаляването на цената на тока?

-С това понятие трябва да се оперира много внимателно, защото реакцията на политиците е адекватна на уличния натиск. Популизъм има тогава, когато няма натиск, но за да бъдеш харесван, ти правиш нещо. В конкретния случай има доста силен натиск и проблем в държавата и политиците реагират адекватно. Това е по-скоро реакция, а не популизъм.

-Можеше ли това намаление на цената да се случи по-рано, защо идва точно сега?

-Аз отдавна твърдя, че в енергетиката има ценова бомба с часовников механизъм. Дълги годин, цената на електроенергията беше задържана и това беше чист популизъм. Това доведе до много големи финансови дупки в енергетиката, които сега се оголиха и се виждат. Докладът на ДКЕВР е колосален труд, за който аз ги поздравявам, но те като експерти са си свършили работата.Постигнали са това намаление, но са казали каква е цената. На практика е рязано на живо и отвсякъде. Този доклад буквално крещи и казва, че енергетиката е в голяма опасност.

-Кой трябва да поеме разликата при намаляването на цената на електроенергията, защото очевидно, някой ще загуби?

-Някои от проблемите са отложени. Във всички термоцентрали е записано, че разходите за закупуване на квоти с емисии от въглероден двуокис не са отчетени в разходната част на ценообразуването за този ценови период. Това означава, че те трябва да бъдат отчетени през следващия период. Те прилагат метод на драстично намаляване на нормата на възвръщаемост.За АЕЦ „Козлодуй“ тя е 1,44%, което даже е в нарушение на обичайните счетоводни правила, защото нормата на възвръщаемост трябва да отчете цената на привлечения и на собствения капитал. Трудно би се привлякъл ресурс, от която и да е банка, на цена, по-ниска от 7%, а нормата на възвръщаемост казва, че всъщност няма да може да се върнат лихвите.

-Какъв е необходимият оборотен капитал за АЕЦ „Козлодуй“?

-Той трябва да бъде 310 млн. лв., а са утвърдени едва 53 млн. лв., което прави 17%. Орязани са тотално предвидените разходи за ремонти. В централата не са извършвани дълги години никакви ремонти, за да се докаже, колко ефективно работи. Това се отнася и за други дружества. Когато се орежат разходите за ремонти, през следващата година се повишава аварийността и тогава тези разходи ще бъдат още по-големи.

-Какво е състоянието при ЕРП-тата?

-Там са намалени технологичните разходи под нивото на реалните загуби. За да бъде постигнато такова намаляване на загубите, трябва да се направят инвестиции, които не са предвидени. За да се напълни дупката в сектора на възобновяемата енергия, която е над 1 млрд. лв., започва да се реже на живо от всичко останало.

-Има ли опасност от фалити на ЕРП-та, след промяната на цената на тока?

-Не, не, далеч сме от това. В икономическата игра всеки играч се настройва според правилата. ЕРП-та няма да направят необходимите инвестиции, защото не са предвидени. При ниската норма на печалба те вероятно ще преминат към съкращаване на персонал. Ще се повиши и аварийността. Тя удря и по крайния потребител. Специално за София енергийната инфраструктура е в критично състояние. Има кабели на по 40-50 г., които са с много големи технологични загуби и спешно трябва да бъдат подменени. Основната цел на частните компании е печалбата. Ако един директор на частна компания започне да говори за благотворителност, той моментално ще бъде уволнен, защото неговата основна задача е да максимизира печалбата.

-Каква ще е социалната цена при промяната на цената на този тип енергия?

-Никаква! Основният проблем, все пак, е лошото състояние на икономиката. Преди години, около 200 хил. потребители, условно казано, не можеха да си плащат сметките за тока. Те бяха под прага на енергийната бедност. Сега в тази графа са общо 700 хил. души. В България все пак има средна класа, състоятелни хора, които могат да си плащат сметките. Ако една баба разходва ток за 20 лв., при намалението тя ще плаща 19 лв., примерно. Това ли е целта? В същото време при някой, който има няколко десетки киловата изразходвана енергия, това ще има много по-голям ефект. Социалните цели се постигат, но не по този начин. Държавата се опитва да засили социалния вектор. Цените на енергията трябва да бъдат такива, каквито са, а именно - пазарно равновесни. Грижата за хората, които не могат да си плащат, не е грижа на енергетиката, а е грижа на държавата, защото иначе ще стигнем до положение, в което ще страдат и тези, които могат да си плащат, и тези, които не могат.

-Възможно ли е да има тарифиране, тоест да се плаща при различно потребление?

-Да, аз предложих тритарифна схема, която условно може да се раздели по доходите. Въвежда се таван на потребление. Например, до 120 киловатчаса, от 120 до 500 е втората тарифа и над 500 е третата. Това означава, че е въпрос на избор. Ако един човек се чувства социално слаб, трябва да положи усилия, да се ограничи до тези 120 киловатчаса. В следващата категория ще се плаща от нула, до 500 киловатчаса. Когато се тръгне по линията на изясняване на това, кой е беден и кой е богат, тази задача няма решение. Единственият правилен подход е електромерът. Някои ще могат да си поставят няколко, но не трябва заради некоректните играчи, да убиваме една методика, която е временна и би била ефективна, докато се намираме в състояние на рецесия.

Божидар Данев: Финансовата рамка на бюджета е сбъркана


Визитка:

Божидар Данев е изпълнителен председател на БСК (Българската стопанска камара). Завършва с отличие висшето си образование в Техническия университет в София през 1965 г., след което постъпва на работа в Института по кибернетика при Българската академия на науките. Получава награда на БАН „Най-добра научна разработка“ и национална награда „Научна разработка с най-голям икономически ефект“. Защитава дисертация в областта на управлението на социално-икономически системи. Хабилитира се като старши научен сътрудник. Две години провежда следдокторска специализация в Университета в Хановер (ФРГ) по управление на системи. Чете лекции във ФРГ, Швейцария, Италия, САЩ, Великобритания и др.

-Г-н Данев, неизбежна ли беше актуализацията на бюджета?
-Нека първо да се запитаме от какво се пълни бюджетът? Основно това е от ДДС, акцизи и мита. След това са данъците от печалбата и от физическите лица. Когато ръстът на БВП (Брутния вътрешен продукт), който е планиран в бюджета с 1,9%, а реално сега той е 0,4%, какво може да означава това?
-Повече или по-малко ще са приходите?
-Естествено, че те ще са по-малко. На второ място бих искал да отбележа, че в бюджета беше заложено, че ще има 3,4% инфлация, тоест цените ще бъдат по-високи и ще има повече ДДС и повече акцизи. Ние обаче имаме дефлация от -1,1%.
-При това положение приходите по-малко ли ще бъдат, или ще бъдат повече?
-В бюджета е заложено също, че вносът ще расте, но той не е мръднал. Заложено е, че износът ще намалява, но той расте. В момента се намираме в позиция, при която всички опори, които има този бюджет, се срутват. Има много заложени бомби, защото всичко, което е планирано в бюджета като цифри, вече не е реално. Щом има нови числа, трябва да има и някакви мерки.
-Какви мерки трябва да бъдат предприети?
-Една от тях е да има буфер, ако продължи тенденцията до края на годината, за да може да се посрещнат планираните разходи. Това е философията на подобна промяна в бюджета. Аз бих казал и още нещо. Всяко правителство има правото да променя бюджета, когато дойде на власт. Ако след един месец имаме ново правителство, ще има и нова програма. Зад програмата винаги стои бюджет.
-За какво може и трябва да се използва този 1 млрд. лв. заем, който ще вземе правителството?
-Трябва да има буфер, който да стои евентуално за сметка на това, че беше намален драстично фискалният резерв през последните три години и половина. Друга част трябва да отиде като плащане към бизнеса. За мен този заем не бива да се ползва за социални разходи.
-Корекциите, които бяха направени в бюджета, правилни ли са и това ли бяха необходимите стъпки?
Това, което знаем, е, че е необходим буфер към фискалния резерв и промени, които могат да възникнат при продължаване на дефлационните процеси. Представете си, че нямаме ръст в БВП, какво ще се случи до края на годината? Още веднъж казвам, че ние сме категорично против заемът да бъде ползван за социални цели. Не бива да се увеличава минималната работна заплата и социалните плащания, защото първо трябва да има приходи и тогава да говорим как да ги разходваме. Ние на практика в момента нямаме никакви приходи.
-Ако все пак не възникнат непредвидени разходи за реформите, как трябва да се използва останалата част от заема?
-Оказа се, че са подписани договори за 260 млн. лв., които никой не ги е знаел. Те са в Министерството на отбраната, МВР, Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването. Тези разходи обаче не са били предвидени в бюджета. А по тези договори ние имаме задължения, ето къде биха отишли част от парите от заема.
-Какво можеше да се случи с държавата, ако нямаше ремонт на държавния бюджет?
-Трябваше да се ограничат бюджетните разходи. Това означава проблем, защото ще влезем в една ликвидна криза. Това означава, че няма да можем да плащаме държавната квота в структурните фондове в ЕС. Няма да могат да се плащат и обществените поръчки. Това щеше да доведе до ситуация да влезем в старата спирала, в която ни вкара бившият финансов министър Симеон Дянков.
-Появиха се коментари, че актуализацията на бюджета се налага заради това, че е била сбъркана финансовата рамка, как бихте коментирали това?
-Самият факт, че е предвиден 1,9% ръст на БВП, който обаче не е реален днес, е единият показател. Инфлацията не отговаря на предвижданията, не е предвидено правилно и нарастването на потреблението, не е предвиден и ръстът на вноса. Всичко това показва грешки във финансовата рамка на бюджета.
-Пропуснато ли е нещо при ревизията на бюджета, какво допълнително можеше да се направи?

-С доста тих глас се говори, че ще има разходи за социалната сфера, което във всички случаи ще бъде нездравословно за българската икономика. Ако искаме да излезем от тази криза, единственият начин е бизнесът да има възможност да задвижи отново икономиката. Така ще има повече приходи. Когато са налице приходите, едва тогава можем да мислим за социални разходи и актуализация на доходите. Прокризисните мерки биха могли да спъват развитието на икономиката. До миналата година 400 хил. работни места са закрити. Тези хора не получават заплати, те не потребяват и като не потребяват, съответно няма и ДДС. Има и спад на акцизите. Говореше се, че забраната за пушене изгонила хората от ресторантите, но това не е вярно. Всъщност беднотията изгони хората от ресторантите, защото те нямат средства. Да не говорим, че този стрес, който се наблюдава в икономиката, оказва лошо влияние върху онези, които биха инвестирали, защото не знаят какво предстои.

понеделник, 22 юли 2013 г.

Д-р Цветан Райчинов: Подготвяме диалог с НЗОК за начините на финансиране в здравеопазването


Визитка:

Цветан Райчинов завършва Медицинска академия в София, през 1986 г. Специализира акушерство и гинекология. От 1999 г. е управител на Диагностично-консултативен център I в Русе. До октомври 2007 г. е заместник-председател на Българския лекарски съюз /БЛС/, като подава оставка. През януари 2009 г. е избран отново за заместник-председател на съсловната организация. В началото на август 2009 г., след като председателят на съюза Божидар Нанев става министър на здравеопазването,  Райчинов е избран за временно изпълняващ длъжността. В момента д-р Цветан Райчинов е председател на БЛС.

- Г-н Райчинов, стана яснсо, че бюджетният дефицит в НЗОК е около 140 млн. лв. Как ще се отрази това на финансирането на болниците?

- Няма как да не се отрази. Необходима е актуализация на бюджета, със средства от държавата. Противното означава на практика болниците да бъда оставени без пари. Това ще засегне не само болниците, но и доболничната помощ и на всички останали дейности, които се финансират от НЗОК. Въпросът е, от къде и защо е натрупан този дефицит и кой е виновен.

- Кой е виновен?

- Явно става дума за недалновидно разчитане на бюджета на касата-и като планиране, и като разходване. За това може да носи вина само бившия управител и Надзорния съвет.

- Близо 64% е изпълнението на бюджета на касата за болнична помощ, до края на юни 2013 г. Как болниците ще покриват разликата?

- До колкото знам, на болниците е платено, независимо от размера на изработеното. Това пак доказва това, за което говорим. Досегашният управител твърдеше, че всичко е наред и няма преразход. Според него, всички плащания вървят по съответните разчети, но се оказа, че не е така. Той претендираше, че неговата методика точно заради това се въвежда, за да има контрол и регулиране на разходите, но явно нищо от това не се е случило. Защо обаче е допуснат такъв преразход, не мога да кажа.

- Защо, според Вас, касата не може да изпълни на 100% бюджета си за болничната помощ?

- 63,05% е изпълнението на бюджета за болнична помощ на касата, на годишна база. Това означава, че стойността е близо 13% над разчета.

- Какво очаквате за следващите 6 месеца от касата, особено след смяната на ръководството?

- Очаквам ясни разчети и възможност за преговори. Трябва да уточним, какво се случва с цените на медицинските дейности и всичко останало, което не можа да се случи при предишния управител. Очаквам също да стартират преговорите за следващата година.

- Какво трябва да се промени при финансирането на бълниците? Схемата ли е грешна, или парите са малко?

- И двете. Парите определено са малко, защото средствата, коитко се отделят за болнична помощ в България, се равняват на една голяма болница, някъде в Европа. Няма такава държава в ЕС, която да отделя толкова малко за здравеопазване. Каквото и да говорят политолози, икономисти и социолози, колко много пари се давали, фактите са очевидни. При нас се отделят 3,8% от БВП за здравеопазване. Нито една държава в Европа не отделя толкова толкова малко. Цените на отделните болнични дейности са много ниски. Повече от 90% от тези дейности са недофинансирани.

- Какво трябва да се промени и как да стане това?

- Необходимо е реално остойностяване. Трябва да се прецени, кой е най-подходящият начин за заплащане на болниците. Очевидно с лимитиране не се получава. Много са нещата.

- Склонни ли сте на диалог със здравната каса, в който да предложите варианти за промени?

- Разбира се, даже подготвяме такъв диалог. Това ще стане в началото на септември. Август ще бъде време, в което новият управител ще трябва да се ориентира, какво се случва, или по-скоро, какво се е случвало в касата и да се подредят отделите и служителите.

Актуализация на „Бюджет-2013“-имаме ли избор?


Актуализация на „Бюджет-2013“ се очаква да бъде приета на извънредно заседание на правителството, в понеделник. Управляващите планират да увеличат разходната част с 440 млн. лв., което ще доведе до увеличаване на дефицита до 2% от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Предвижда се още да бъде поет нов дълг от 1 млрд. лв. и то от външни пазари.
Според Реформаторския блок, ако актуализацията стане факт, много хора ще бъдат доведени до фалит и кабинетът ще вкара страната в дългова криза. Председателя на Демократи за силна България, Радан Кънев заяви, че вземането на нов заем ще доведе до нов данък "енергийна мафия", а Мартин Димитров от „Синьо единство“ призова президента да спре тази „схема за източване на бюджета“ чрез вето.
Този тип икономическа политика, донякъде напомня първите стъпки, които предприе преди години Жан Виденов. Резултатът все още се помни. Експерти считат, че ако актуализацията се извърши във вида, в който беше обявена от правителството, това ще доведе до скок на лихвените равнища, както за домакинствата, така и за бизнеса. Това от своя страна може да се окаже началото на нова банкова криза.
Възниква въпросът, тези средства, които предстои да бъдат отделени чрез актуализацията на Бюджет-2013, какво точно предназначение имат? Къде ще отидат тези пари и за какво?
По отношение на намерението за нов заем, опозиционни лидери заявиха, че в момента фискалният резерв на страната е над 5.8 млрд. лв., което според тях означава-с 1.8 млрд. лв. над минимално допустимото ниво. В същото време правителството смята да отдели половината от заема именно за резерва. Това твърде много напомня тегленето на заем от едно семейство, което прави това, за да прибере парите в килера, коментираха от ДСБ.
Министърът на финансите Петър Чъбанов заяви, че този милиард, който ще вземат в заем, няма да се харчи в рамките на настоящата година.  По думите му, той е необходим, за да се  избегне ситуация от спешно взимане на дълг в първите месеци на следващата година, защото тогава има сериозни плащания. В този 1 млрд. влиза и известен буфер, който ще се използва за посрещане на плащания по дълга в първите месеци на 2014 г.
Всъщност, това презастраховане ли е? Дали пък правителството не търси възможност да се осигури, за да не изпадне в „неплатежоспособност“? Ако е така, това вероятно е добре, но ако е просто презастраховане, това създава усещането, че се вземат едни пари, просто ей така, а в условията на тежка икономическа криза, едно такова действие би било твърде опасно и би довело до ситуация, в която за години напред икономиката ни ще вегетира!
Заем се взема, когато нямаш друг избор, а ние имаме ли друг избор?

сряда, 17 юли 2013 г.

Банките и длъжниците във вледеняващ паритет

Наказателната лихва за предсрочно погасяване на ипотека чрез рефинансиране, или лични средства ще падне на 1%, ако парламентът приеме подготвяния от БСП нов закон. Той вече бе кръстен "За защита от банките".
Ето къде е възелът. А кой позволи в законодателно отношение на банките да се превърнат в такива субекти, от които да се налага днес да се защитаваме?
По-висок годишен процент на разходите, се откриват по ипотечните кредити в Сърбия, Румъния и Русия. Едно сравнение сочи, че лихвеният спред в Германия е над един път и половина по-голям от този у нас в размер на 3.6%. С най-висок лихвен спред в Европа се отличава Сърбия, където той е в размер на над 10%.
В края на март тази година Европейската комисия иска отпускането на заеми за закупуване на недвижими имоти в ЕС да стане по-отговорно. Кредиторите трябва най-сетне да гарантират правото на предсрочно погасяване на дълга, се казва в проекто директивата на ЕК. Това може значително да облекчи закупуването на жилище с ипотека и да намали рисковете при предсрочно погасяване на кредита.

В САЩ през април тази година бяха въведени нови правила в помощ на длъжници по ипотечни кредити. Кредитополучатели, които дължат сума по-висока от стойността на ипотекираното жилище, ще получат по-лесен достъп до Федералната програма за предоговаряне на банкови ипотечни заеми. Мярката засегна милиони американци.
Неотдавна у нас се появи идеята, да бъдат направени промени в Закона за устройството на територията, които да регламентират срокове за приключване строителството на сградите. Възникна въпросът, дали да не се въведе срок от 5 г. от началото на строителството до издаването на „Акт 15“. Ако не са построили сградата, собствениците трябва да разрушат недовършения обект.
Появиха се предложения, ако фирма-строител на зелено фалира, банката, която е гарант, да бъде задължена да довърши строителството за нейна сметка. Още една промяна се готви и тя касае кредитополучател, който не може да плаща ипотечен кредит. Идеята е, ако ипотекираният имот се продаде, дългът да се смята за погасен, дори ако получената сума е по-малка от задължението. Това, разбира се, има социален ефект на пръв поглед, но от друга страна, как банката ще си възстанови разликата между цената, на която е продаден имотът до горницата на дължимата сума?
У нас няма спациализиран Закон за ипотечните кредити, което създава проблеми при взаимоотношенията между банките и кредитополучателите, каза Румен Гечев, депутат от левицата. По думите му, самият ЕС работи за хармонизация на законодателството в тази сфера.
Ипотечната криза, която тръгна от САЩ и мина през Западна и Източна Европа, оказа силно влияние върху България. Според Гечев тя не довежда до дебалансиране на банковата система, както това стана в САЩ и Западна Европа .
Вицепремиерът Даниела Бобева обеща да работи за създаването на специализиран държавен орган, който да решава спорове между банките и техните клиенти. Управляващите у нас планират още, ако банката отнеме единствено жилище заради просрочена ипотека, да е задължена веднага да го отпише от списъка на длъжниците си.
Към момента за три пропуснати вноски се изпраща съдия изпълнител, който продава имота на по-ниска цена, а останалият на улицата длъжник изплаща остатъка от заема си.
За никого не е тайна, че банките разполагат с фондове от имоти, които продават на по-ниска цена. Така отново някои се сдобиват нерядко с апетитни имоти на безценица. Според управляващите не било редно банките да отговорят на една такава законова промяна с вдигане на лихви и такси.
Какво обаче трябва да направят те, след като ги поставят в реална среда на неравнопоставеност и неизгодни икономически взаимоотношения?

За novinite.bg

вторник, 16 юли 2013 г.

Васил Велев: Изпълнението на бюджета върви по-бавно, спрямо плановете


Визитка

Васил Велев е председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Роден е на 1 април 1959 г. Завършил е Техническия университет в София, специалност «Автоматика». Велев е бил преподавател по «Управление на нестопански организации» в УНСС. Последователно е бил изпълнителен директор на фондация «Еврика», управляващ съдружник на БИК Холд ООД, а през 1999 г. става изпълнителен директор на «Стара планина Холд» АД. Семеен е. Владее руски, английски и френски.


  • Г-н Велев, стана ясно, че голяма част от данъците не са събрани през първата половина на годината, при това в условията на икономическа криза. Как ще коментирате този факт?
  • Изпълнението на бюджета върви с по-бавни темпове спрямо плана. Събраните приходи са по-малко спрямо планираните, в сравнение с миналата година по същото време. Събраните данъци през тази гтодина са повече спрямо 2012 г. Разликата в неизпълнението на плана идва от неправилното планиране. Ош(ще когато се обсъждаше бюджета, ние казахме, че прогнозирания ръст от 1,9% е абсолютно нереалистичен. Очаквахме ръст под 1%.
  • Според Вас, необходима ли е промяна в данъчното законодателство?
  • Не. Данъчната реформа беше извършена преди повече от пет години и беше високо оценена и от Световната банка. Нашата страна беше отличена, като държава с успешна данъчна реформа. Според мен, не са необходими никакви рязки движения по отношение на промени в данъчното законодателство. Може обаче да се промени нещо друго, например да се потърси начин, как по-лесно да се плащат данъците.
  • Какви са прогнозите Ви за бъдещето на икономиката на страната, в близка и в малко по-далечна перспектива?
  • В близък план мога да кажа, че очакваме анемичен растеж от порядъка на 0,5% с надежда, през последното тримесечие и през следващата година този показател да отбележи по-значителен ръст. Според прогнозите ни, растежът на Брутния вътрешен продукт /БВП/ може да стигне до 1,5-2%, което е постижимо.
  • Какви мерки трябва да бъдат предприети за повишаване доходите на наснелението и как биха могли да бъдат постигнати те?
  • Мерките за повишаване на доходите, мисля че правилно се свързват с подобряване на бизнес-средата. Необходими са повече инвестиции, които постепенно, но трайно ще доведат до разкриването на повече нови работни места за хората. Именно това е начинът да се генерират по-високи доходи. Повишаване на доходите само с административни мерки не е добра практика. Под административни мерки разбирам повишаване на минималната работна заплата, минималните осигурителни доходи и други. Това не е пътят за постигане на икономически растеж. Необходимо е реално подобряване на бизнес-средата, сигурност в собствеността на инвеститорите.
  • Как бихте коментирали едно обединяване на усилията на работодатели, синдикати и политици в полза на стабилизиране на икономическата среда в България?
  • Надяваме се да бъде отпушен тристранният диалог в най-скоро време. Това може да стане чрез премахване на поправката в закона, която изкара работодателите от Тристранния съвет. Ние имаме добри практики в това партньорство от преди повече от пет години, когато беше подписан и изпълняван пактът за икономическо развитие, между синдикатите, държавата и работодателите.
  • Кои са механизмите, които най-спешно трябва да бъдат променени, за да се подобри средата у нас?
  • Първите стъпки са направени по отношение на държавния тормоз и рекет към малкия и среден бизнес. Наблюдава се значително подобряване на отношението. Сред тези механизми е на първо място облекчаване на плащането на данъците. Трябва да намалеят административните прегради пред бизнеса. Особено важно е въвеждането на електронно правителство. Трябва да се сведе до минимум поръчковото законодателство да се върне конкурентната среда на пазара, както и да се разградят изкуствено създадените монополи.
  • Как може да се постигне по-лесно плащане на данъците?
  • За малките и средните предприятия са направени първите стъпки, като корпоративният данък се плащат веднъж годишно, или четири пъти в годината. Ткрябва да се усъвършенства и механизмът за „единното платежно“, за да могат предприятията да посочват с електронен подпис, онлайн, за какво да се разпределят платените от тях данъци. Сега това се прави автоматично. В данъчната администрация, понякога не е ясно едно предприятие, какво дължи.
  • Ясно е, че страната ни се намира на едно от последните места в Европа по доходи на населението. В същото време наблюдаваме една доста висока икономическа активност, например за производството на електроенергия от възобновяеми източници. Как бихте коментирали такъв феномен?
  • Този феномен е в следствие на законодателството. Направени бяха много инвестиции на тази база, които сега водят до натиск върху цените. Това е сложен възел, който трябва да бъде разплетен по съответния начин, за да не изгубим и бъдещи инвестиции и за да не допуснем прекомерно завишаване на цената на електроенергията, както за домакинствата, така също и за индустрията.
  • Споменахте специализираното законодателство, необходими ли са нови такива днес?
  • Направените неотложни промени са в абсолютно правилната посока. Трябва известно време, за да се види, как те ще проработят. Експертите в тази облаги оценяват високо и твърдят, че може да се продължи в тази насока. Те обаче не са толкова спешни и неотложни и трябва малко по-внимателно да се обмислят следващите стъпки. 

    За novinite.bg

Кръстьо Петков: 61% от населението ни е енергийно бедно


Енергийната бедност в България обхваща 61% от населението“, заяви професор Кръстьо Петков – председател на УС на Съюза на икономистите в България (СИБ), по време на дискусионен форум на тема „Енергийна бедност, цени на тока и права на потребителите“. Сред организаторите на събитието беше и Асоциация „Активни потребители“. Участваха 12 граждански, експертни и социални организации.Форумът беше съпътстван от подписване на Учредителна харта за създаване на Граждански съюз за енергийнадемокрация –България. „Според някои сериозната криза, в която се намира българският енергиен сектор, всъщност е предстояща катастрофа, колапс – финансов и технически“, посочи Петков. Той постави акцент върху управлението на българската енергетика, прозрачността и попита дали това са публичните услуги, които ни се предлагат и ние сме длъжни да консумираме.Инициативата за енергийна демокрация стартира през миналата година в университета „Корнел“ в САЩ.България е първата страна в Централна и Източна Европа, която създава подобна мрежа. Целта е стратегическа – да се прибави към функционирането и управлението на енергийния отрасъл липсващият елемент – активността, мненията, оценките, предложенията на експертите и гражданското общество“, отбеляза председателят на УС на СИБ.По думите на Атанас Владиков цените на електроенергията у нас са ниски, но и доходите ни са по-ниски в сравнение с европейските, което в съпоставката цена–работна заплата прави цената на енергията висока.По време на форума беше обърнато внимание на някои основни проблеми и нарушения, свързани с правата на българските потребители на електроенергия. Според участниците в дискусиите промените в Закона за енергетиката бележат началото на поредната реформа в сектора, но начинът, по който се подхожда към промените в законодателството, пораждат въпроси, отговорите на които тепърва предстоят.


За novinite.bg

петък, 12 юли 2013 г.

Как да спрем данъчните измами?


Полицията в Италия е установила, че техни фирми са извършили данъчна измама за милиони евро, като са прехвърлили седалищата си в България. Те са били регистрирани на имената на възрастни хора, които нямат и най-малка представа, че са станали собственици на фирми!
Очевидно е, че „измамниците“ са избегнали плащането на по-високите данъци, включително и ДДС в Италия, защото в България данъците са по-ниски.
В рамките на Евросъюза всеки може да регистрира и да прехвърля седалището на фирмата си, където поиска. Това е вътрешнообщностно право, което обаче предоставя възможности за финансови злоупотреби. Как може да се избегне това?
Начинът е само един и той се нарича синхронизиране на националните данъчни законодателства и най-вече спазването на законите. Разбира се, това е задължение, което обаче трябва да се контролира. За целта, трябва да действат структури, които да изпълняват тази дейност. Те обаче трябва да са наднационални, на ниво ЕС, за да има безпристрастност и обективност.


Контролът върху изпълнението на данъчните законодателства трябва да е постоянен и повсеместен. Ако това е налице, едва ли ще има ниша за подобни измами, където и да е в общността.

За novinite.bg

сряда, 10 юли 2013 г.

Колко осигуровки трябва да плащат богатите?


Как българите с високи доходи могат да бъдат принудени да плащат повече осигуровки? Начинът е да бъде вдигнат максималният осигурителен доход. Това е само един от начините държавата да осигури повече събираемост за НОИ.

В момента български граждани внасят осигуровки за доходи до 2200 лв. месечно, като за горницата не се доплаща. Сред предизборните обещания на БСП обаче беше и това, максималният осигурителен доход да бъде вдигнат до 3100 лв.

Ако искаме да има справедливост при осигуряването на гражданите, може би трябва да се започне с това, да бъде напълно премахнат максималният осигурителен доход. Кой, колкото получава, именно върху тази сума да заплаща осигуровките си. Само по този начин ще се постигне диверсификация при осигурителните разходи на населението.

Предложението може и да звучи революционно, но в понеделник социалният министър Хасан Адемов подчерта, че в "В консултативния съвет за осигурителната система няма въпроси табу". Ако това е така, тогава може би правителството трябва да се замисли за отпадане на ограниченията за максимален осигурителен доход, особено в условията на остра социална и икономическа криза. Преди това, обаче, държавата трябва да направи законови промени, които да попречат на „сивия сектор" в бизнеса, при осигуровките.

За novinite.bg

Иван Нейков: Нямаме традиции в обявяването на несъстоятелност


Визитка

Иван Нейков е председател на Управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика. Той завършва право в СУ „Св. Кл. Охридски“ и до 1990 г. работи като инспектор-юрист в Главната инспекция по труда. Между 1990 и 1997 г. последователно е завеждащ правен отдел в КНСБ и в същото време е заместник-председател на синдиката. През 1997 г. е назначен за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава начело на министерството, което се преименува на Министерство на труда и социалната политика, в последвалото правителство на Иван Костов.
- Г-н Нейков, как възприемате мерките в предложената промяна в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, при несъстоятелност на работодателя?

- По принцип това е правилната посока на развитие на този инструмент, да се увеличава размерът на обезщетението. Разбира се това е на базата на дължимите заплати. В случая ще има едно по-справедливо обезщетение за работника, когато работодателят му е в несъстоятелност. От друга страна обаче, големият проблем не е толкова в броя заплати, на които ще има право работника при несъстоятелност на работодателя. Всъщност, проблемът се състои в това, че нямаме традициите в обявяването на една фирма, предприятие и въобще работодател, в несъстоятелност. Практиката в България сочи, че последното от живите предприятия във фактическа несъстоятелност е НЕК, което беше обявено от министъра на икономиката. Това не се превръща в правен факт, ние продължаваме да заобикаляме закона и от там не намалява броят на хората, които чакат да си получат заплатите. Имаме инструмента, но не го използваме, защото не стигаме до обявяване на несъстоятелност на предприятието.
- Как според Вас биха се създали такива традиции?
- Това може да стане, като спазваме закона. Законът казва, че е достатъчно само няколко седмици едно предприятие да не може да си плати задълженията, било към работниците, или доставчиците, за да бъде стартирана процедура по несъстоятелност. След стартирането на тази процедура, работникът може да си получи неплатените заплати от съответния осигурителен фонд. Когато ние не обявяваме тази процедура, ние всъщност пречим на работника да си получи възнаграждението.
- Как може да се постигне този ефект, да няма пренос на лица от социално осигуряване към социално подпомагане?
- Това ще се получи с големи заплати и големи пенсии. Докато те са ниски много хора ще стоят на ръба на социалното осигуряване и много лесно ще преминават в социалното подпомагане. Огромна част от хората, които получават социално подпомагане под формата на енергийни помощи, са пенсионери, които имат ниски пенсии, или са хора с ниски заплати и разбира се безработни. Докато имаме висока безработица и ниски доходи, този риск за преминаване от осигуряване към подпомагане съществува.
- Стана ясно, че в предложените промени се предвижда увеличаване на гарантираните вземания от 3 на 6 начислени и неизплатени работни заплати. Как това ще се отрази на бюджета?
- Няма да се създадат проблеми в това отношение и причините са две. На първо място, този Фонд за вземанията на работниците при несъстоятелност на работодателя има достатъчно акумулирани средства. От друга страна, няколко десетки са фалитите годишно, които се регистрират. Мисля, че не не надхвърлят дори 200-300 броя.
- В промените се предвижда и увеличаване на на максималния размер на гарантираните вземания на работниците и служителите от 1000 на 1200 лв. Как обаче хората ще могат да си потърсят правата за дължими суми над тези?
- Това може да стане само по съдебен ред. Осигурителната система и Фондът за гарантиране на вземанията спестяват времето и средствата, които трябва да се дадат за съдебната защита. Тези гаранции и това обезщетение имат лимит. Ако на работника се дължат заплати, по-малко от тавана, като брой и размер, предвиден във Фонда, той може да си ги получи директно от там. Ако обаче му се дължат повече пари, тогава разликата над гарантираните средства от Фонда, трябва да си я търсят по съдебен път.
- Има ли мерки, които биха били резултатни, но не са предвидени в предложените промени в Закона и какво бихте допълнили Вие?
- Въпрос на преценка е, какъв да бъде таванът. Всяка държава, която притежава такъв инструмент, поставя ограничение. Няма как да няма такова. По-скоро, ефект ще е на лице тогава, когато стриктно се изисква спазването на Търговския закон, който предвижда, при какви ситуации трябва предприятието, работодателят, дори сам да поиска обявяването си в несъстоятелност. Ето това всъщност не се прави в България и то представлява проблем.
- Ако се приемат тези промени, как според Вас, те ще се отразят на протестите в страната?
- Мисля че няма да има какъвто и да било ефект върху протестите. Хората, които са на улицата, не са хора от предприятия, които са обявени в несъстоятелност.

За novinite.bg

четвъртък, 4 юли 2013 г.

Ирена Георгиева: Браншовите организации искат Министерство по туризма



Визитка

Ирена Георгиева е председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти /АБТТА/. Тя е била председател на Правната комисия на Асоциацията и е собственик на „Балкан Комфорт Д.М.С.“.

- Г-жо Георгиева, беше ли взето някакво конкретно решение за административното структуриране на туризма по време на срещата при премиера Орешарски с организациите в бранша?

- Това, което представителите на различните организации в туризма предложихме и беше прието от премиера, е, че ние държим да има Министерство на туризма. Тоест той да се обособи в отделна административна структура - първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Даваме си сметка, че това не може да стане веднага, а и вече сме навлезли във високия летен сезон. Заради това консесусното предложение, което беше прието и от двете страни, беше на този етап да продължи да действа досегашната структура, при която туризмът да се ръководи от човек с ранг на заместник-министър в рамките на икономическото министерство, а след края на сезона да започнат консултации за създаване на отделно Министерство на туризма. На срещата при премиера всички представители на организациите в туризма споделихме, че сме съгласни с това разбиране.

-Обсъдени ли бяха нови законодателни инициативи?

- На този етап не сме обсъждали законодателни инициативи. Говорихме за това, че има необходимост приетият в предишното Народно събрание Закон за туризма да се укрепи с поднормативна уребда, която започна да се изработва, но все още не е приета. Ние имаме нужда от такъв законов инструментариум, който да създаде правила за оперативно действие в туризма. В този смисъл призовахме да има работеща администрация в сферата на туризма. От всички беше споделено мнението, че това е нещо много важно, за да протече добре летният сезон, който вече се намира в апогея си.

- На какво според Вас се дължи забавянето на обществените поръчки за рекламата?

- Този въпрос само беше споменат, не бих могла аз да кажа на какво се дължи това. Представителите на организациите в туризма споделиха тревога от този факт. Ние сме на прага на следващия програмен период - 2014–2020 г., в който би следвало да се усвояват европейски средства. Споразумяхме се в началото на септември месец да има среща между вицепремиера Зинаида Златанова и представители на бранша точно по тази тема.

- А на какво се дължи забавянето на експертните комисии по категоризацията?

- Това е едно от нещата, които искаме да работят в момента. Министър Стойнев даде информация за това, че комисията по категоризацията не е престанала да работи, разбира се, в този формат, който е действащ и към момента. Той съобщи статистически данни за това какви документи са постъпили с искане за категоризация, включително и за получаването на туроператорско или турагентско удостоверение. Обсъждаше се възможността да има работещ орган в това направление, който да бъде създаден изключително от представители на организациите в сферата на туризма. Информирани бяхме, че документи се приемат, което показва, че има орган, който на практика функционира, когато говорим за комисията по категоризация и по даване на удостоверение за туроператор и турагент.

- Беше ли споменато конкретно име за евентуален бъдещ заместник-министър, който ще отговаря за туризма?

- Не. Министър-председателят предложи на бранша да излезем с предложения за няколко кандидатури, а не една. Идеята е това да са хора от туристическия бранш, поне трима, или четирима, за да може да бъде избран един - експерт.

- Кои са имената, които Вие бихте предложили?

- Аз не присъствах на срещата на колегите ми след срещата ни с премиера. Вероятно там са били коментирани конкретни кандидатури.

- Бихте ли се ангажирали с прогноза какъв очаквате да е сезонът?

- Сезонът започна добре и като начало можем да мислим за оптимистични резултати. Представители на собствениците на частни хотели в комплекса Слънчев бряг изразиха безпокойство, че там не действа достатъчно добре местната структура на МВР и Прокуратурата. Те споделиха, че има нужда от „държава“ в комплекса, за да няма неприятни инциденти и за да може сезонът наистина да върви добре. Като цяло колегите твърдят, че сезонът е започнал трудно, но добре.

Венцислав Жеков
За novinite.bg

вторник, 2 юли 2013 г.

Ивайло Тодоров: Предлагаме въвеждането на стандарти по качество в търговията с плодове и зеленчуци


Визитка

Ивайло Тодоров е изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/. Завършил е Икономическия университет във Варна със специалност „Аграрна икономика“. Има магистърска степен от Великотърновския университет по „Дипломация и национална сигурност“.Работил е в Държавен фонд „Земеделие“. През 2002 г. напуска и работи в частния сектор. През 2004 г. Тодоров е един от учредителите на АЗПБ.
  • Г-н Тодоров, родното зеленчукопроизводство е в криза. Как според Вас трябва да се стимулира то?
  • На първо място трябва да бъде прекратен нерегламентираният внос и да се засили контролът, както по границите, така и по търговските вериги, където основно се продават вносни плодове и зеленчуци. Това важи също и за месото и яйцата, въобще за всички продукти, които произвеждаме по-малко отколкото консумираме. Това е така, защото през годините българските производители бяха поставяни в неблагоприятни условия от ценова гледна точка и спрямо възможностите за реализация. Те намаляваха, производството падаше и така се стигна до това положение-при твърде малко производство на български плодове и зеленчуци, те да се хвърлят по пътищата.
  • В каква степен, според Вас, държавата трябва да осъществява контрол върху вноса? Въобще, каква трябва да бъде държавната политика в това направление?
  • Миналата седмица ние от Асоциацията на зеленчукопроизводителите в България имахме среща с министъра на земеделието и храните Димитър Греков и му предложихме да бъдат изградени и утвърдени стандарти за съответните продукти, по примера на много държави в Европейския съюз, които въвеждат собствени стандарти за качеството. Тези стандарти най-вече покриват вкусовите качества на родното производство, търсят се възможни плюсове на нашите производители, производство и продукти, въвеждат се стандарти, които максимално да изолират вносните суровини.
  • Няма ли това да създаде бариера пред вноса и по този начин да нарушим някои европейски правила?
  • Цялото общество знае, че изчезнаха българските плодове и зеленчуци, а бяха толкова кусни. Именно тези вкусови качества, за които всички бленуваме трябва да бъдат въвдени като стандарти, за да може максимално да бъде стимулирано българското производство. Естествено ние не можем да налагаме бариери, така че да не се продават вносни продукти. Това няма как да се случи в държава от ЕС. Може обаче да бъде намален вносът. Освен въвеждането на стандарти, като държава трябва да работим за това да се намали нерегламентирания внос, дори да се ликвидира. Това може да стане най вече чрез стриктен контрол по границите и вътре в страната. Тук може да се ползва пример, който ние представихме на министър Греков. В съседна Румъния, при влизане в страната на камион с хранителни продукти, той се запечатва, записва се, къде точно отива, а ако е транзитен-от кой граничен пункт ще излезе. На тази граница, или на този обект, където отива камиона, го чака същата Финансова полиция, както при нас са митническите власти. Там се вижда, дали стоката е в същия вид и дали количеството е същото. Фактурата се взема, защото в България влизат едни и същи камиони с про-форма фактури. По този начин се избягва облагането с ДДС. Така цената на вносния продукт пада.
  • Това означава ли, че се отдава предпочитание към цената, вместо към качеството на стоката?
  • При условията на икономическа криза, българският потребител естествено търси по-евтината стока и така попада на вносната, а се пренебрегва българското родно производство. Този процес се наблюдава и при условие, че вносният продукт не е чак толкова качествен, а българският има шансовете да е много по-качествен.
  • Можете ли да дадете конкретен пример за подобен нерегламентиран внос с по-ниско качество и как той може да бъде избегнат?
  • Такъв е случаят, например по Великден, с полските яйца. Те идваха 30 дни след техния Великден, защото през тази година имаше голям интервал между православния и католическия празник. Въпреки, че тези яйца бяха с почти изтекъл срок на годност, всички вериги бяха заляти с тези яйца. Естествено цената им беше ниска, защото тамошните производители трябва да ги изхвърлят, ако не ги продадат извън страната, но разбира се на по-ниска цена. Примерите са безброй. Избягването на подобен нерегламентиран внос може да се реализира чрез засилен контрол от страна на държавата по всички направления-документите, сертификатите на съответните продукти, проверка на цените, дали те са реални. Ако продуктите се внасят на много ниски цени, това означава, че се внася и минимално ДДС. Трябва да се проверяват стриктно всички документите на съответните продукти, с които те идват от съответните държави, както разбира се и сроковете на годност.
  • Като говорим за въвеждането на стандарти по качеството, какво е качеството на стоките, които внасяме? Излезе информация, че Гърция, например, внася в България дини, които са с доста по-ниско качество от такива, които се изнасят, например за Чехия?
  • Това е така, защото най-вероятно чешката държава и службите, които контролират тези процеси имат изисквания и по всяка вероятност ги прилагат за всяка една доставка. Именно заради това Гърция не може да си позволи да достави в Чехи по-лошо качество продукти. Едва ли причините се коренят само в претенциозност на пазара в Чехия! Ние постоянно изследваме тези процеси и наблюдаваме, че контролът е много засилен в съседните ни държави. Именно заради това там отиват по-качествените стоки, а при нас идват по-нискокачествени, защото контролът е нисък. Това освен, че влияе лошо на родното производство, е опасно и за здравето на хората. Напрмер, едно охладено месо има срок годност като такова седем дни. То обаче пътува пет дни и след това трябва да се продаде веднага, иначе качеството му се влошава.
  • Наблюдавате ли тенденция за износ на по-висококачествени български продукти от зеленчукопроизводството, което може би налага внос на същите стоки от други държави, например дини от Гърция, при положение, че ние сме традиционен производител на този плод?
  • Износът за трети страни и от България се прави на по-качествената продукция, защото там има по-висок контрол. Не искам да кажа, че производителите оставят тук по-лошото качество продукти, но в крайна сметка, след като контролът е занижен при нас и след като пазарът понася това, в България ще се продава по-нискокачествена продукция, независимо, дали тя е българска, или е вносна.

Венцислав Жеков
За novinite.bg

Кой може да контролира парите към офшорките?

Предстои обсъждане на предложението на работодателски организации за въвеждане на данък върху паричните потоци от България към офшорни зони. Според финансовия министър Петър Чобанов, „това би било нещо много новаторско“, но той не се ангажира със задължително въвеждане на подобен данък. Ако все пак такъв бъде въведен, контролът може да бъде осъществяван от банките, но това ще породи необходимост от законодателни промени.

Темата е актуална в светлината на нарастващата обществена нетърпимост към задкулисието. Обществото ни има нужда и настоява да знае, кои са богатите у нас и къде си държат парите те. Това е част от необходимата прозрачност в управлението и в политиката, и в икономиката ни.

Ако все пак подобен данък стане реалност, преди това трябва да се създаде регламент, по който банките да се задължат да предоставят персонална и корпоративна информация за движението на пари към офшорки. Въпросът за институцията, която ще осъществява контрол върху изпълнението на новия данък, е от изключителна важност. Не по-маловажен е и въпросът за това, как ще бъде осъществяван този контрол в условията на конфиденциалност на личните и корпоративни депозити.

За novinite.bg

понеделник, 1 юли 2013 г.

Румен Драганов: През силните месеци очакваме над 3 млн. туристи


 Снимка: www.monitor.bg
  • Г-н Драганов, има ли отлив на български и чуждестранни туристи от родното ни Черноморие през настоящия летен сезон?
  • Няма отлив и не се очаква. Сезонът се развива много добре и няма разлика между очакванията ни в началото и днес. В момента една голяма част от хотелите на първа линия вече работят на най-високата степен за заетост. Очакваме и много силни месеци юли и август, прогнозите ни са за над 3 млн. посетители-туристи и екскурзианти да влязат в страната. Данните, с които разполагаме са от чуждестранните туроператори и са в рамките на параметрите, които са договорени. Почти всички европейски пазари изпращат туристи в рамките на очакваното. Същото се наблюдава и в извъневропейските пазари. Известно задържане има в централноевропейския сегмент, където ръстовете не са толкова големи, а в някои случаи наблюдаваме и стагнация.
  • Има ли нови таргет-групи, които през тази година са привлечени, или продължават да бъдат развивани по-интензивно в сравнение с други години?
  • Това се наблюдава единствено на китайския пазар и по принцип далекоизточните пазари, каквито са Индия и Индонезия. През миналата година бяха направени много успешни контакти и от тези региони имаме увеличаване на посещенията.
  • Каква според Вас трябва да бъде държавната политика за стимулиране на родния туризъм?
  • Бяха предложени икономически мерки, които са в различни направления. Едното е намаляването на „Данък ДДС“ от 9% на 7%, както беше до месец април 2011 г. Предложено беше също и да отпадне изцяло туристическият данък по Закона за местните данъци и такси, защото този данък се налага върху хотлиерите. По този начин се оскъпява цената на нощувка, която е структуроопределяща. Когато цента се оскъпява с 1-2 евро, това води до поскъпване на европейския пазар с 10-15 евро. Недалновиден ход е и налагането на туристическа такса не върху доставчиците на туристически услуги, транспортни фирми и фирми за обслужване, а се оскъпява туристическата услуга-нощувка. Беше предложено също общинските съвети да вземат решения за отпускане на безплатно тротоарно право в рамките до 10 кв. м. на малките ресторанти, за да могат те да изградят свои съоръжения-маси, навеси и отоплителни тела за пушачите. Здравословно би било отпускането на нисколихвени кредити на малките ресторанти, за да могат да купят съоръженията за ограничаване на тютюнопушенето. Други добри икономически мерки биха били намаляването на таксите на фирмите при водене на дела за несъстоятелност, или за събиране на вземания, както и някои икономически елементи, свързани с регистрацията на туристическите субекти.
  • Как виждате административната организация на туризма и как тя би подпомогнала отрасъла в условията на икономическа криза?
  • Правителството на Пламен Орешарски „задраска“ туризма от икономическото министерство и в момента нямаме държавна структура, която да се грижи институционално за отрасъла. Няма дори изпълнителна, или държавна агенция за туризма. Това говори за изключително невежество на експертите, привлечени от г-н Орешарски в частта на туризма. На 26 юни изтече тримесечният срок по Закона за туризма, за създаване на 14 наредби и една тарифа, които да регулират категоризацията на местата за настаняване, регистрацията на туроператори и туристически агенции, да даде тарифата за заплащане на таксите по тези регистрации и категоризации. В момента не е ясно, до къде е стигнала подготовката на тези наредби, защото не е минало и общественото обсъждане. Браншът многократно е казвал, че очаква от политиците да създадат Министерство на туризма, което да не се занимава с досегашната несвойствена дейност-категоризация на хотели и регистрация на туроператори и туристически дейности. Това може да мине към неправителствения сектор, или към стандартизацията. Държавата трябва да се занимава с управлението на туристическите атракции-публична държавна собственост. В момента никой не знае, кой от министрите се занимава с това. Туристическите атракции са собственост на МРРБ /Министерството на регионалното развитие и благоустройството/, което обаче не знае за това. В последните години наблюдавахме, как археолози и историци се занимават с туризъм, но не сме видели туристически деятели да се занимават с археология и история. Отрасълът трябва да се управлява с инструментариума на туризма,-маркетинг, ценообразуване, реклама, социализиране, привличане на туристи, комерсиализация.
  • Как трябва да се рекламира туризмът, или може би по-конкретно-какво трябва да се рекламира в туризма?
  • Трябва да се рекламира собствеността. Държавата не знае, на какво е собственик и именно заради това не знае, какво да рекламира. Това е и причината, в рекламните материали, които бяха свързани с рекламното туристическо лого, да виждаме джапанки, върху които пише „открий и сподели“! Няма как държавата да е собственик на джапанки и по този начин да се рекламира успешно България като туристическа дестинация!

Венцислав Жеков
За novinite.bg