сряда, 19 декември 2012 г.

21 ДЕКЕМВРИ МИНА, А СЕГА НАКЪДЕ…!?



“Преживяхме” и този Апокалипсис…! “Оживяхме”, за добро, или за зло, ние пак сме тук…! То не бяха “предсказания, то не бяха огнени “езици” от Слънцето, то не бяха черни дупки, бели крила, подреждане на планети, “знамения” с падащи птици....! Горките маи, ако виждаха, какви ги вършим, сигурно щяха да избягат ужасени, сякаш са попаднали сред психично нерентабилни хора…!
Защо ни беше толкова зор масово да измрем? Какво толкова ни караше да мислим за това, защо…? Така и не разбрахме, че само Господ знае, кога е краят, само той може да ни предупреди и само той може да промени нещо, ако въобще реши да го направи!
Преди години, по време на едно слънчево затъмнение, в качеството ми на начинаещ журналист тогава, ако не се лъжа беше през 1999 г., ме изпратиха да правя репортаж за реакцията на хората, по време на самото затъмнение. Какво трябваше да ги питам, как да реагирам, ако някой полудее, защото и за това ме предупредиха, как да си направя анкетата, нямах никаква представа…!? Просто излязох с фотографа в зловещия сумрак и спрях първия срещнат. “Наврях” му касетофона под носа и излях водопад от думи, който трябваше да представлява въпрос, как се чувства, какво мисли за затъмнението…!? Човекът ме гледа известно време, после поклати глава и само каза: “Бе кво ме занимавате с глупости…!”. Тогава най-накрая осъзнах, че всъщност въпросната анкета, репортаж за реакциите на хората няма да се получи и въпреки настояването на “главния”, се прибрах в редакцията и наблюдавах затъмнението от терасата, през някакво опушено стъкло /!/.
Така стана, че самият аз станах обект на собствената си анкета. Какво толкова беше станало, пък и да беше, какво трябваше да питам хората? Да, слънчево затъмнение-сравнително нормално и интересно явление и…, какво от това? Истерията създавах аз, а не потенциалните ми анкетирани.
Така беше и сега. Почти година бяхме свидетели на филми за “Апокалипсиса”, а маите буквално ги направихме на “миш-маш”. Даже една телевизия си позволи и да организира обратно броене /!!!/…, сякаш стартираше изстрелване на междугалактическа ракета на забавен каданс…!
Става дума за вярата ни, в какво вярваме, защо вярваме и до колко вярваме? Ако вярата ни беше силна и откровена, нямаше да се поддаваме на глупости за апокалипсиси и други откровени щуротии. Само че българинът не вярва. Той предпочита да се доверява на съмнителни шамани, врачки от сорта на небезизвестната “Маг Мазнина”, “гастро”-астролози, “пророкували” земетресение в Хасковско, което слава Богу, отново беше измама. Българинът за съжаление е твърде далеч от своето присъщо Православие и именно заради това истерията около 21,12,2012 г. беше толкова голяма и за нас. Именно липсата на вяра, недостатъчната вяра, или обърканата вяра създадоха психозата около края на света. Така и ние влязохме в общия тон и чакахме, а накрая, както се и очакваше, “дочакахме арменския поп”.
По-важното е, а сега накъде…?! Почти бяхме сигурни, че “шъ съ мре”, е да, ама не..! Сега обаче трябва да продължим, заводите пак трябва да работят, лекарите-да лекуват, шивачките-да шият, готвачите-да готвят и така нататък…! Само дето си създадохме една допълнителна емоция, само че малко тъпичка емоция. Вместо да се радваме на празниците, ние предпочетохме да си “навираме остриета” в мозъците, според които щяло да има Апокалипсис.
Да, Апокалипсис имаше, но в душите ни, и този Апокалипсис трябва да ни накара да вярваме повече в истинските неща. Не че маите са били толкова научно ограничени, напротив, те много добре са знаели, какво наблюдават, само дето ние, се оказава, че сме по-изостанали и от тях…! Маите са ни предупредили за нещо, което дори днес, със съвременна техника и наука не можем да разгадаем. А то е, че трябва да бъдем по-добри първо помежду нас си, след това и с околните, за да възродим добротата, която отново да се рее свободно в астрала. Така ще направим света си по-добър, а от там и животът ни ще стане по-добър. Това е пътят и това е начинът. И не е нужно да сме екстрасенси, за да проумеем тази тънка и тотална истина, която маите, от своето зашеметяващо цивилизационно ниво са видели.
Сега….ще очакваме следващия “Апокалипсис”, кога ли ще бъде той и кой ли ще нарочим за пророк…?! Всъщност, една схема на “пророчествата” дава доста богата палитра от подобни възможности още през 2013 г.! Така че “апокалиптиците” определено няма да скучаят и през следващите 12 месеца.
Едно поне е добре. Този път бяхме в крак с останалия свят. Светът се страхуваше и ние се страхувахме с него! Е, вече сме истинска част от Европа и света, възприемаме едни и същи дивотии, по един и същи начин, за едно и също време!
И все пак, имаме повод да се замислим, как ще продължаваме след “Апокалипсиса” от 21,12,2012 г., как ще живеем и как ще възприемаме света около себе си? Струва си поне това да направим като извод, защото така и така сами си написахме сценария, сами си изиграхме филма,…поне сами да си направим и критиката…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

“ДЯДО МРАЗ” ОТ ПЛАНИНАТА ЧЕПЪН…!?



Цяла година статиите ни са провокирани от различни “actualni” теми, все пишем по нерва на новината, търсим пулса на деня, редовно мерим “кръвното” на headline-ите. Сега обаче са празници и поне аз за себе си съм решил да Ви разходя в миналото. Ще потърсим отговорите на някои интересни въпроси, ще се опитаме и да намерим решения, но преди всичко искам да разходя “моите” читатели по места, където едва ли някога са били и ще бъдат. Ще се опитам да Ви направя археолози и откриватели на исторически артефакти сега и тук, като се надявам поне този път да Ви бъде интересно с мен…!
Тръгваме от София, на около 30-тина километра на запад към Драгоман. Целта ни е село Мало Малово и по-конкретно манастирът “Св. Николай Чудотворец” на южния склон на планината Чепън. До него води три-километров черен път, но без помощ от местни, човек лесно би се загубил. Днес от манастира е запазена единствено църквата и част от жилищните сгради и стопанските постройки. Всички те обаче са в много лошо състояние.
Преди около десетина-петнадесет години един маломаловец отишъл до манастира да търси “манастирското злато”, разказват местните. За огромно негово учудване, той го намерил…-около 6 кг. истинско злато…! Понеже този манастир е един от бедните, отдалечен е от големи населени места, предполага се, че тук е било скрито злато на друг манастир, или на някой богат човек по време на “тъмните векове”. Маломаловецът толкова се зарадвал, че отишъл в кръчмата на селото, напил се с люта плодова ракия и лимонада и разказал за случката. Разбира се веднага дошли полицаи, арестували го, отнели му “манастирската плячка”, само дето днес никой не знае, къде е това злато и какво представлява то!
Манастирската църква е еднокорабна и едноапсидна безкуполна култова сграда, строена вероятно през епохата на османското владичество, много характерна предимно за района на Западна България. Църквата е изцяло изградена от ломен камък и покрита с тежки каменни плочи. Няма никаква външна, пластична украса. Само цилиндричният свод, който конструктивно се подчертава отвън, заедно с удължението на двете надлъжни стени отпред, оформят западната стена на църквата като голяма плоскодънна ниша. Въпреки че се състои само от наос и олтарно помещение, сградата изглежда просторна отвътре.
Преди години стените и свода на манастирската църква са били изцяло покрити със стенописи. По-късно те са били замазани с вар, а днес са разкрити частично, но са изложени на атмосферни влияния и се увреждат постоянно. Стенописите в олтара са от по-ранна епоха и там са изобразени сцените Богородица Ширшая небес, Причастието на апостолите и четирима отци на църквата - Василий Велики, Григорий Назиански, Николай Мирликийски и един неизвестен. Фигурите са грубовати на пръв поглед, но са внушителни.За разлика от олтарната апсида, стенописите в наоса са рисувани от живописец с по-уверен почерк.
Архитектурата и технологията на живописване в черквата на Маломаловския  манастир, дават основание да се приеме, че тя е била изградена или само обновена и изписана в края на XVI или началото на XVII в., когато е бил възобновен и самият  манастир.  До него има и чешма с постоянно течаща вода, която единствено напомня за някогашния живот в това забравено свято място.
Това са общо взето историческите данни, които всеки един може да намери и сам в интернет. Другото обаче е личното преживяване на това място. Един мой чичо, като че ли най-точно описа духа на този манастир, така, както едва ли и самият Елин Пелин би могъл да го опише! Чичо ми разказа, как един ден преди много години, когато още бил момче, се разхождали с приятелчeта из планината, която не е висока и е гостоприемна за туристи. Така внезапно стигнали до някакви старинни сгради. Те се приближили плахо, видели, че имало и църква. Не знаели, какво е това място, докато от старата възрожденска къща не излязъл някакъв старец, с огромна бяла брада и дълга бяла коса. Първоначално си помислили, че това е самият “дядо Мраз”! Човекът се усмихнал, но те помислили, че им се озъбил и се изплашили. Отдалечили се на известно разстояние, а старецът отишъл до чешмата, напълнил две стомни с вода и отново влязъл в къщата, като преди това погледнал към “гостите” си. Постепенно момчетата се приближили и така се запознали с “дядо Мраз”, който се оказал монах от Маломаловския манастир. Там живеел ощe един монах, който досущ приличал на първия “дядо Мраз”. Дори и днес чичо ми помни този старец, как благо и някак меко му говорел и колко много знаел.
Днес обаче това място е запустяло. Единствените обитатели на жилищните сгради, а за съжаление дори и на самата църква са планинските животни. Човек тук стъпва много рядко, защото просто мястото е пусто. И все пак духът на този манастир е жив.
Иманярството днес все още е развито в района, но дори и да е открил нещо, всеки си мълчи, защото повечето са чували за историята с 6-те килограма манастирско злато. По-страшното обаче е, че истинското съкровище е самата църква, строена вероятно през Средновековието. Тя се руши, рушат се ценни стенописи и всичко това може да бъде спасено просто като се изгради полусводест метален похлупак на бетонна основа, както този над църквата в село Балша.
Именно по време на такива светли празници човек се надява, да се намерят не много средства, за да бъде спасена поне църквата. Това са последните остатъци от родното ни Средновековие. Ние нямаме запазени замъци, както е в Западна Европа, но поне това, което имаме, нека да го запазим! Един от начините е да популяризираме светините си, да ги познаваме и най-важното-да ги уважаваме!
А на читателите…, благодаря Ви, че ме придружихте в тази виртуална разходка до Маломаловския манастир! Надявам се сте останали приятно уморени и емоционално удовлетворени…! А ако можете, направете нещо по собствените си сили, за да спасим една светиня от българското Средновековие, защото и без това вече не е останало много от него!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

понеделник, 17 декември 2012 г.

МАКЕДОНИЯ-В ЕВРОПА, НО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ…?




Българското правителство обяви подкрепа за членството на Македония в Европейския съюз, НО при условие, че спазва добросъседско поведение. Същото направи и Гърция и това беше една част от разговорите между двамата министър-председатели-на България и на южната ни съседка.
Най-сетне да вземем позиция, която не е в наша “угроза”…! Нека да признаем, че тази позиция на българското правителство е правилна, защото, когато направят нещо добро, то просто е добро!  Може би това е начинът, като че ли единственият, с който да покажем, да кажем, дори да заявим безпрекословно нашето мнение. То е, че Самуил е български цар, че Светите братя Кирил и Методий имат славянски произход, че Охридската архиепископия е била българска, че в Македония живеят българи и че те са преследвани и тормозени за това, че се самоопределят като такива!
На фона на всичко това, едно риалити-шоу като “Биг брадър all stars”, което се проведе в София, беше спечелено от македонски гражданин-Никола-Лестер…! Едно момче на двадесет и няколко години се изправи, макар и в игра, в българска военна униформа, макар и стара, и стоя “мирно” докато звучеше българският химн…!!! Малко по-късно същото това момче заяви, че за него това е било чест, защото дядо му е бил български войник и също е стоял “мирно” по време на българския химн, през войните, когато е участвал в защитата на отечеството си-България!!!
Двамата финалисти-Найден и Лестер се прегръщаха преди финала, отпиваха алкохол, кръстосали ръце, като на сватба, а когато Найден излезе от шоуто, той обеща, да си останат приятели и навън! Макар, че някои видяха в това гей-елемент, дори нарекоха Лестер-“швестер”, отношенията между тези две момчета показаха на политиците и в България, и в Македония, че всъщност именно по този начин могат да се градят добросъседски отношения-като приятели, като роднини,…като съседи! Тенденцията се засили и от внезапно бликналата любов между Борислав и македонката Цеце-други двама участници в същото риалити-шоу!
Понеже съм историк, работата ми е да помня минали неща. А понеже съм паметлив, помня нещо, което ни каза един от професорите, когато бях студент. Той каза, че Балканите са барутен погреб, в който има заровени оръжия от всички балкански държави! Това е така, защото историческата съдба на полуострова е обща, само народите са различни. Днес, народите пак са си различни, само дето са се разроили. Така се оказва, че България граничи със себе си, както обаче и съседните ни държави граничат със самите себе си.
Бабата на най-добрия ми приятел е родена в Одрин-Турция, чичото на една от най-добрите ми приятелки живее и работи в Цариброд-Сърбия, бащата на друга моя добра приятелка е роден в днешна Гърция, но днес живее в Банкя…има още стотици такива примери! Всички тези хора са българи и имат роднини в тези земи, които днес не са в границите на политическата територия на България, но те са в етническата територия на нашата родина. Така стоят нещата и в останалите съседни нам държави спрямо нас. Макар и да сме ощетени, при това никак не малко, все пак, до колкото ни позволяват силите, ние въздигаме глас за сънародниците ни извън границите на България. Именно това ги кара да продължават да се борят за правото си, да се наричат българи, защото те просто са си такива.
Какво искам да кажа…!? Искам да кажа, че македонските политици, но и българските, както и гръцките, трябват да вземат пример от поведението на обикновените българи, македонци и гърци. Ако успеят, политиката ще бъде друга, отношенията ще бъдат други, реалността ще бъде различна. Няма да забравя, как преди години една моя роднина, съседка с туркиня, която  замина за Турция при “голямата екскурзия” през 1989 г. ми каза, че всъщност тя винаги е била в добри отношения със съседката си, но политиката е “объркала работата”.
На човешко ниво, на ниво “бит”, между обикновените хора, политическите взаимоотношения са на твърде различно ниво. Българите и македонците са един народ. Това го признават и в България, но и в Македония. На ниво “политици” обаче, Македония и България са “, спорещи държави”, така, както и е и в отношенията между Гърция и Македония! Преди година някъде, пътувах до един от морските курорти в южната ни съседка. На една стена там беше изписано на английски език: “Македония е гръцка!”. Някой обаче беше задраскал “гръцка” и беше написал “китайска”…! Този надпис показва, че масовият грък, българин и дори и македонец се интересува от политиката, но заради политиците, политиката на ниско ниво се изопачава до  саркастична гротеска, защото обикновените хора нямат никакво желание да се конфронтират.
Нека бъда разбран правилно! Не казвам, че трябва все да сме съгласни с всичко, което кажат и направят гърците, или македонците! Не казвам, че трябва да сме овчедушни, но не казвам също и че трябва да сме винаги “на нож”, защото така няма да убедим никого в правотата си, напротив-ще го настроим още повече срещу нас. И все пак, ако не дай Боже, сигурността на България бъде застрашена, аз ще съм задължен, заради паметта на моя дядо, който е бил царски офицер-ветеран от Втората световна война и заради прадядо ми-участник в Балканската война, да защитя родината си! Нямам избор, ако се наложи, ще хвана пушката, макар да имам себе си за пацифист, но все си мисля, че първо трябва да се хванем за “дипломацията”, а тя трябва да вземе пример от хора като това наистина чаровно момче от Македония-Лестер. Със своята почти “патологична” усмивка, той показа на българите, но и на македонците, че тук на Балканите сме едно цяло, били сме цяло, сега сме цяло и в бъдещето също ще сме едно цяло, защото носим гените на едни и същи майка и татко! Странно е тогава, защо, когато македонски политик дойде в България веднага дипломатично му “прикрепват” преводач, а когато Лестер говори, всички си го разбираме напълно, без какъвто и да било превод…!? Кому е нужно да правим фасадна дипломация…? На никого не е нужна такава форма “представителна” /разбирай перфидна/ демокрация днес.


ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

вторник, 11 декември 2012 г.

“АУТОДАФЕ” НИ ЛИШАВА ОТ СОБСТВЕНА ИСТОРИЯ?



Къде е българският средновековен архив? Къде е архивът на патриарсите ни от преди падането ни под османска власт? Защо няма запазени пергаменти от канцеларията на българските владетели? Какво изгаря в пепелищата на царствения Търновград в края на ХІV в.? какво унищожават османците и до къде стигат? Това са само част от въпросите, които вълнуват много българи, въпроси, които надявам се ще намерят поне частичен отговор сега и тук!
Много пъти съм се питал, защо когато пишем историята си, разчитаме предимно на чужди исторически извори? Историците повтарят като мантра съкращенията “ГИБИ” и “ЛИБИ”-съответно гръцки извори за българската история и латински извори за българската история. Има разбира се и други-османски, както и някои наши. “Именник на българските ханове” е един от най-важните и интересни български исторически извори, така детайлно изследван от самия професор Иван Венедиков, когото имах уникалното щастие да познавам лично!
Не мога да забравя, как преди няколко години, една тържествена процесия, оглавена от Негово Високопреосвещенство търновския митрополит Григорий се понесе из старата ни столица, като придружаваше “тленните останки” на българския цар Калоян…! Отдадени му бяха държавни почести, каквито разбира се заслужава. Все пак и ние трябва да имаме поне един автентичен гроб на средновековен владетел. Няма само в Скопие да имат паметник на Самуил, Юстиниан Велики и Александър Македонски…!
Вълнуващо беше да видиш как погребват един велик български цар! Сякаш пътувахме във времето! Защо обаче не можем да намерим нищо, което тези царе са писали, книги, сборници, грамоти, документи, разпоредби, архиви…, къде са те? Как може да сме намерили “тленните останки” на царя, че дори и пръстена му, който е и печат, а да не можем да намерим поне нещичко, което е писано от него…? Звучи някак абсурдно! Истината обаче е ясна и то не от сега, а от преди много години.
В една лекция на един от големите ни балканисти и професор в СУ “Св. Кл. Охридски”, тази истина беше маркирана. Беше някъде преди 19,00 ч., една зимна вечер през 1996-та, когато професорът сподели със студентите си, че някъде през първата половина на ХІХ в. фанариотският /гръцки/ търновски владика по онова време-Иларион Критски заповядал да бъдат напълнени няколко каруци със стари книги и пергаменти и….да бъдат изгорени…!!! Дали тогава “изгаря” цялата автентична памет за българската средновековна история…?! Звучи ужасяващо, почти колкото изгарянето на Александрийската библиотека!
Ето обаче, какво се носи в научните среди: “Някъде към 1825-1831 г. Иларион разпоредил да се пробие стената в олтара на митрополитската църква за врата към двора. На това място се отворила малка зазидана стаичка, пълна със стара църковна книжнина. По-късно Константин Иречек и Марин Дринов изказват предположение, че владиката се натъкнал на част от библиотеката на търновските патриарси. След като митрополит Иларион прегледал книгите, по негова заповед част от тях били хвърлени в разпалената владишка пещ за хляб….Останалата неизгорена книжнина била заровена в митрополитската градина.”
Това обаче е само част от истината, или може би истината, представена в определен нюанс! Според някои “дворцовата библиотека не е била унищожена от турците, а най-вероятно заедно с християнските реликви е била разпродадена, или използвана за подаръци за християнските васали на султана. Що се отнася обаче до самия дворцов архив, в който са се пазели грамоти, договори и писма, то от него не е останало нищо.”
Мълвата обаче издайнически шепти, че български монах е присъствал на това “аутодафе”. Митрополит Иларион е подбрал книги, а останалите, които не му трябвали, както и пергаменти, предал на този български монах, които той заровил /!/ в земята на манастир край Търново, под едно орехово дърво…!
Дали средновековната българска история е “погребана” до един орех…!? Това са въпросите, поставени на фона на ситуациите. Каква точно е истината, едва ли ще узнаем, знаем обаче със сигурност, че “аутодафе” е имало. За наше съжаление, в това “изгаряне на историята” по всяка вероятност е участвал и български монах! Какво се оказва, че отново българин предава българщината. Дали това ни е в кръвта…, дали наситина сме толкова неразумни, въздържам се да кажа по-силна дума, много по-силна…!? Предаваме Левски, предаваме Априлското въстание, топихме се едни други пред вездесъщата ДС, при това цели 45 години…! Такива ли сме българите…?!
Може би ще ни е по-уютно да се потопим в лицемерната мекота на оправданието и просто да кажем, че “такива бяха времената тогава“ и този български монах не е виновен…! Да, твърде познато от близкото минало…! Да, ама цялата ми същност отвътре крещи, не само защото съм историк, но и защото съм българин..! Ако е вярно това, ако тогава са били изгорени наистина две каруци с книги и пергаменти от канцеларията на българските средновековни владетели и патриарси, то това чутовно безчинство обяснява, защо днес сме стигнали до тук! Една от най-старите, да не кажа и най-старата съществуваща държава на европейския континент, с изключително богата история, култура и историческа архитектура,…а в същото време….на опашката на ЕС, че даже и след нея…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

петък, 7 декември 2012 г.

КАКВО ТОЧНО СА “ПРЕДСКАЗАЛИ” МАИТЕ ЗА 21,12,2012…?



Наближава 21 декември! Според някои, тогава ще свърши светът, според други, това е просто краят на един календарен цикъл, за трети пък е поредният повод да злоупотребят с алкохол, почти до безпаметност. Така, или иначе, дори каналът “National Geographic” пусна поредицата “Куфар за края на света”, което само по себе си показва, че много хора се подготвят за края, свършека на този свят, който познаваме. Всъщност, завръзката е именно тук, във фразата “който познаваме”. Светът може и да свърши, но няма да умрем, просто този свят, ще започне да се променя, да се надяваме-към добро!
“Маи” е енигматичната дума, която стои в съзнанието за края на света от няколко години. Тук можем да дадем пример с три запазени кодекса от тази цивилизация-Мадридски, Парижки и Дрезденски. Те за щастие са оцелели, въпреки опитите на едно наистина зловещо за историческата наука същество-епископът на Юкатан, Диего де Ланда.
Империята на маите се състояла от градове-държави, групирани около величествени ритуални центрове. Такива са Копан вХондурас, Тикал в Гватемала и Паленке в Мексико. Безспорно, най-поразителното у маите били невероятните им астрономически познания. Първите два кодекса са посветени на астрономията и прорицанието, третия - на ритуалите, боговете и астрологията. Съвременните специалисти признават, че маите са имали удивителни познания за Луната и Венера. За наблюденията си те използвали обсерватории, като тази в Чичен-Ица-политически, културен и религиозен център на тази цивилизация.
Ето два примера, свидетелстващи за поразителната точност на изчисленията, направени от древните астрономи на маите. Според тях, продължителността на 149 лунни цикъла е 4400 дни. Съвременните астрономи определят тази продължителност на 4400,0575 дни…!!! В Дрезденския кодекс на маите, периодът на завъртане на Венера около Слънцето е определен на 584 дни, а с помощта на съвременните уреди, този период е определен на 583,92 дни…!!!
Учените смятат, че за да се направи толкова точен календар, какъвто е този на маите, трябва да се наблюдава и записва движението на планетите в продължение на около десет хиляди години…!!! Всичко това идва да покаже, че те наистина са били много високо развита цивилизация, знанията от която и за която наистина са впечатляващи.
Като един своеборазен завършек на апотеоза на майската наука, тлябва да посочим и още един удивителен факт, който няма как да докажем, но нямаме и основание да се съмняваме в него, както видяхме по-горе. Интересно е, че в един текст е записана и началната дата на появяване на човешкия род, според маите и тази дата е 5 041 738 г. пр. Хр.!!!
Твърде точни и твърде прецизни са научните постижения на тази древна цивилизация. Наистина е жалко, че юканатският епископ де Ланда все пак успява да унищожи една огромна част от книжното материално наследство на маите. Но все пак те са оставили послания и следи за самите себе си, по които днес ние гадаем. Да, именно гадаем!
Никъде и по никакъв начин маите не са казали, че светът свършва на 21 декември 2012 г., в смисъла на огнена смърт, или нещо подобно дори! Като се вземе под внимание тяхната наистина педантична прецизност при предсказания, изследвания и изчисления, за които вече дадохме красноречиви примери, ако светът наистина щеше да свърши с някакъв масов апокалипсис, то те ЩЯХА ДА НИ ГО КАЖАТ по някакъв начин. Те говорят за нов цикъл, в който човекът ще се изправи пред страховете си, НО…за да ги победи!
Нещо повече, днешните индианци, наследници на маите, се готвят да празнуват на 21 декември, те не се подготвят да умират и това може да се провери просто като следим новините! Ако те знаеха нещо различно, а те би трябвало да са по-осведомени от нас, дори само защото са наследници на маите, то повярвайте ми, едва ли щяха да празнуват…!
Вероятно е нормално за човека да търси началото и края на самия себе си. В същото време обаче, така както маите са казали точната дата на началото на човечеството-5 041 738 г. пр. Хр., АКО ЗНАЕХА, по същия начин щяха да кажат и за последната дата от материалната история на този свят. Те говорят за ново начало, за промяна, но не и за смърт, апокалипсис и свършек! Останалото е-“Холивуд”, не по-малко касови романи и психопатологична езотерика…!
А и ние така сме се вторачили в тези зловещи “предсказания”, че сякаш забравяме за това, че след 21 декември идва Коледа-един наистина светъл християнски празник!
Всеки сам търси и намира начин да преживее 21 декември 2012 г. Аз за себе си съм избрал да бъда с приятели,…за всеки случай /!!!/…, пък ако преживеем и този път края на света, тъкмо ще имаме втори повод да се почерпим още на 25 декември, когато тържествено ще отбележим за пореден път Рождеството на нашия Спасител! Само Той знае, кога ще дойде истинският край и само Той може да ни спаси, но това зависи и от нас, сега, тук, на Земята, в този реален свят!
“Мая” са велика цивилизация, която е постигнала наистина много и постепенно, плавно и заслужено е преминала в учебниците по история, както и други велики цивилизации и империи. Да, те са знаели много, защото са достигнали чрез опита си до изводи и заключения, които ние днес откриваме с помощта на съвременна техника. Маите наистина притежават уникални култура, архитектура, наука…, но ТЕ НЕ МОГАТ ДА ЗНАЯТ, кога ще умрем ние, просто защото Господ не делегира правата си…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

сряда, 5 декември 2012 г.

ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ СТРУВА 17 ЛЕВА…!?



Баба от село Богорово почина, защото нямала 17 лв. за животоспасяваща инжекция. Същата участ дебне и дядото й. Не зная, какви препинателни знаци да сложа тук! Каква пауза да направя…, не зная, дали да започна с удивителни знаци, или просто да натиска "шпацията", за да откроя първите две изречения...! Може би просто трябва да замълча…!
Никога няма да забравя, как една баба преди години, когато още нямаше криза, получи 100 лв. от един случаен човек на улицата, пред централните хали. Бабата продаваше плетки, които сама правеше. Тя го погледна, сякаш вижда самия Господ. За нея 100 лв. бяха не просто много пари, а ужасно много пари. Това беше моята баба Наска…!
Мисля си, как хората харчат. Наблюдавам покупките напоследък. Наближават празници. Кесиите се отварят все повече, който разбира се може да си позволи. “Бистришките тигри” пътуват с държавния самолет, роми продават нелегално цигари на Женския пазар, хора източват ДДС, черни ферари-та разпръскват снега по магистралите ни, а в същото време една баба в едно село…просто умира,..защото няма 17 лв. за инжекция. Само 17 лв…..!!!! Толкова струва един живот на една възрастна жена, вероятно работила някога в ТКЗС, или няма значение къде, толкова струва животът на българина днес…17 лв…..!
Убеден съм, че сега много хора ще се замислят за това и ще кажат: “Боже, защо не съм разбрал по-рано, аз щях да изпратя тези пари, дори повече…!”.
Преди време работех в социална структура. Няма да забравя и това, как един ден една ромка, нахлу в стаята ми и първото, което ми изкрещя, без да имам никакво време да реагирам, беше: “Аз имам право…!”. Повече от ясно е, че тя наистина има право, но не само тя има право, право имат всички! Тази баба, която за огромно съжаление не можа да дочака Коледа на 2012 г. също имаше право. Но тази баба се е подписала пред лекаря, че не желае да й бъде поставена тази инжекция и…е починала! Питам се, как този лекар, който е знаел, че тя ще умре, не се е бръкнал да извади той въпросните 17 лв.!? Да, зная, че ако той се бърка за всеки беден пациент, вероятно няма да му стигне заплатата. Не зная обаче как да коментирам факта, че този лекар е приел подписа на въпросната възрастна жена и малко след това тя е починала, при положение, че той е знаел, какъв би бил резултатът от този неин отказ от лечение…!
Иска ми се да кажа още нещо тук. В тази ситуация не са виновни ГЕРБ, нито “Тройната коалиция”, колкото и да е странно, не е виновен дори и Костов! Виновни сме всички българи, абсолютно всички, без никакви изключения. Аз лично чувствам огромна вина заради тези 17 лв.! Не че и аз съм “цъфнал и вързал”, но вероятно щях да изтегля от кредитната си карта поне 100 лв. и щях да ги изпратя. Зная, че много хора имат нужда от пари, за да живеят. Но, хора…тук става дума за някакви си мизерни, въшливи, скапани….17 лв….и заради тях си е отишъл един от нас…! Сега и 1000 лв. да изпратим на този дядо, по никакъв начин няма да върнем неговата баба, ако той все още е жив…! В същия този момент, в който пиша това и Вие го четете, въпросният дядо вече може и да го няма…!
Даваме ли си сметка, на какво обричаме родителите си…, мислим ли за тях, как ще живеят те, как ще се лекуват, как ще се хранят? Даваме ли си сметка и за това, че много от нас все още са на издръжка на пенсиите на своите родители, защото много хора са без работа? За благодарност, ние си затваряме очите за 17 лв. и….става страшно! Тези 17 лв. ни превръщат в скотове, така ние вече не сме хора, а някакви роботи, без мозъци, без сърца, без души!
Сега вeроятно ще съберем пари за приюта на Отец Иван в Нови хан, или за някой дом за сираци. И там съм имал възможност да отида. Преди години участвах като журналист в акция на едно министерство, което дари провизии и техника на дом за сираци в Панагюрище, ако не се лъжа. Децата бяха подготвили програма за благодарност. Издържах точно 2 минути….! Излязох и просто нищо не беше в състояние да спре сълзите ми. Нека да се замислят някои коментатори на постовете на всички ни тук, те били ли са в такъв дом, знаят ли как може да се почувства човек…и тогава пак да ни критикуват, че сме такива, или онакива! Да, не се срамувам, ревах като магаре навън…на снега, влязох, за да снимам, понеже все пак бях на работа и пак излязох, и пак ревах, после пак, и пак, и пак…! Това беше най-ужасяващата ми командировка!
Съжалявам, че занимавам аудиторията с моите лични впечатления, но това все пак са коментари, които пишем от първо лице единствено число, няма как, а и едва ли е нужно, да избягаме от самите нас си, когато предаваме тезите и емоциите си. Не е нужно да се сещаме за самотните възрастни хора и децата без родители само по Коледа и по Великден! Знам, не “откривам Америка” и все пак, когато можем, трябва да помагаме, защото така ставаме мъъъъничко повече хора, защото само така ще преживеем и ние. Баба ми навремето казваше: “Само не се стои…!”. За да не са сами тези деца и възрастни хора, те имат нужда от всеки един по отделно дори, от нас..! При това всеки ден!
Не, този наратив не е призив, не е и критика към някого, макар, всички да носим отговорност. Не ви призовавам, нито искам да се организираме да събираме храна, пари и дрехи. Нека всеки сам да намери начина да помага! Това, което четете е една изписана болка, болка, която за съжаление струва само някакви си, никакви 17 лв., болка, заради един живот, който е угаснал на цената на три кутии луксозни цигари…! Единственото, което ме утешава е, че поне тази баба си е отишла щастлива, до своя дядо, в своята къщичка на село, до котето и кучето, сред боровия аромат на топлата печка! Красиво и…зловещо…!

Венцислав Жеков
За actualno.com

понеделник, 3 декември 2012 г.

“ОБЩИНАТА” ООД, СРЕЩУ ПРИРОДАТА-РУДН-ПОРЕДЕН…!



Иде зима, предстоят и обилни снеговалежи. Общината кърпи дупки с дзифт…! Да, наливат втечнен горещ дзифт в пукнатините, за да “изкарат” зимата и през пролетта щели да ги откъртят и да ги правят наново с асфалт! Само че това вече и сме го чували, и сме го виждали. Миналата есен пак пълниха пукнатити с дзифт, ама на пролет не асфалтираха участъците, които уж трябваше да “изкарат” само зимата!
Предстои ни съвсем скоро, според метеоролозите, да видим, дали и тази година отговорните от “голямата” община ще ловят снежинките във въздуха, или ще мигат на “фъндъци”, както обикновено, оправдавайки се с “тройната коалиция”, кризата, или извънземните…!
Неотдавна имах възможност да разговарям с една госпожа, която има фирма недалеч от самия Министерски съвет. Жената не е българка и сподели, че през миналата зима, дори малките улички около самия Министерски съвет не са били почистени от снега, като в същото време общинарите се биеха по гърдите, как цялата централна градска част била почистена. Първо, не само в тази част на града живеят хора, които си плащат данъците и второ, очевидно, дори и централната градска част не е била почистена!
В Германия например, където пада повече сняг, не видях преспи и натрупани камари мръсен сняг, при това никъде в града. Вярно, беше отдавна, през 2002 г., но едва ли и сега е така! Предполагам, че и в други северни държави снегът не “лежи” по улиците до пролетта, докато се стопи. Как у нас не може, а там може? Или по-скоро, защо…?
Много е просто, достатъчно е кметът ни да се разходи до някоя северноевропейска столица, или до няколко, и без това доста пътуват политиците ни, да се допита до колегите си и да създаде план. Финансирането го има, нали плащаме данъци! Само за сравнение, преди две години платих близо 200 лв. данък-смет, а изхвърлих само два, или три кашона за цяла година. Понякога си мисля, ако не бях платил този данък, по-добре да си бях изнесъл сметта сам. Вярно, това е данък-смет, но нали плащаме и други данъци и такси за какво ли не. Няма как от тях да няма и за снегопочистване. При тези данъчни ставки, спрямо европейските и стандарта на живот там, съм повече от убеден, че София трябва да не просто да е изчистена, а да свети от чистота. И тук няма да приема, че селяните дошли и замърсили града! Има доста “селяни” дори в самия център на столицата ни. Това дали си роден в София, или в село Горно Нанадолнище, не те прави столичанин, или респективно “селянин”!
Малките улички в кварталите на София са може би в най-окаяно положение. Ще дам пример с един от елитните квартали-“Манастирски ливади-изток”. За отбелязване е, че именно тук от скоро живее и самата кметица на града! Улиците са асфалтирани като шахмат. Дупките не могат да бъдат избегнати, защото просто са навсякъде. За снегопочистване просто няма смисъл и да отварям дума, такова липса напълно! Е, поне сметта се извозва редовно.
Да, вярно е, този квартал се вроди “богаташки” и все пак, дори и да е така, хората са си купили жилища за стотици-хиляди евро, плащат си данъците, а в замяна не получават дори елементарно-нормална инфраструктура. Така ли ще градим новия облик на столицата ни това ли е новият подход и онази енигматична “загриженост”, за която още предишния кмет-самият Бойко, говори от години…!?
Ако проблемът е в строителните фирми, тогава общината трябва да ги задължава, когато завършат строеж, да доизградят и инфраструктурата наоколо. Все пак, целта не е да се “цвъкне” един блок, бил той и много красив, посред полето. Нали хората трябва да стигат до него пеша, или с автомобила си! Жалко е, че квартали като “Манастирски ливади-изток”, “Манастирски ливади-запад”, “Бокар”, “Кръстова вада”, “Жоди” и други, които се водят елитни за София, всъщност са едни кални клоаки през пролетта и есента. През зимата пък са недостъпни, почти колкото и Черни връх.
Жалко е хора да плащат невероятни суми за жилища, които в много случаи са истински “душегубки” като обеми и размери, а да получават квартални условия, все едно живеят в някое наистина забравено от всички село, мнооого, много далече от София. Невероятно е уличното осветление да е “вързано” към гаражите, тоест-плащат го собствениците, а това улично осветление всъщност осветява гъстата и лепкала кал пред входа. Това не е Европа, това не е цивилизовано, това не е София…!
Неотдавна моя позната сподели, че градът бил пренаселен и това водело до проблеми при сметоизвозването, сметоскладирането и снегопочистването, както и с ремонта на улиците. Пренаселването означава повече хора, това означава повече данъци…! Е, като има повече данъци, значи има повече пари, а като има повече пари, тогава къде, за Бога, е проблемът…?! Остава да си мисля, че някой умишлено не си върши работата, не иска да си я върши, защото го мързи. Ами ако е така, нямам нищо против да стана кмет! Обещавам, че или ще ме застрелят “мутрите”, или ще успея да си свърша работата успешно! Разбира се, това е в рамките на шегата. Нямам никакво намерение да конкурирам вездесъщата госпожа кметица,…за сега!
Като гражданин обаче, като софиянец, като българин, но най-вече като европеец, настоявам да живея в един по-чист град, без да ми се налага да ползвам сноу-борд, за да се прибера в къщи, без да е нужно понякога да ползвам надуваема лодка за това, или да се прибирам с по килограм и половина втечнен чернозем по подметките на обувките си. За това си плащам данъците, за да не е така…!

Венцислав Жеков
За actualno.com