“Преживяхме” и този Апокалипсис…! “Оживяхме”, за добро, или за зло, ние пак сме тук…! То не бяха “предсказания, то не бяха огнени “езици” от Слънцето, то не бяха черни дупки, бели крила, подреждане на планети, “знамения” с падащи птици....! Горките маи, ако виждаха, какви ги вършим, сигурно щяха да избягат ужасени, сякаш са попаднали сред психично нерентабилни хора…!
Защо ни беше толкова зор масово да измрем? Какво толкова ни караше да мислим за това, защо…? Така и не разбрахме, че само Господ знае, кога е краят, само той може да ни предупреди и само той може да промени нещо, ако въобще реши да го направи!
Преди години, по време на едно слънчево затъмнение, в качеството ми на начинаещ журналист тогава, ако не се лъжа беше през 1999 г., ме изпратиха да правя репортаж за реакцията на хората, по време на самото затъмнение. Какво трябваше да ги питам, как да реагирам, ако някой полудее, защото и за това ме предупредиха, как да си направя анкетата, нямах никаква представа…!? Просто излязох с фотографа в зловещия сумрак и спрях първия срещнат. “Наврях” му касетофона под носа и излях водопад от думи, който трябваше да представлява въпрос, как се чувства, какво мисли за затъмнението…!? Човекът ме гледа известно време, после поклати глава и само каза: “Бе кво ме занимавате с глупости…!”. Тогава най-накрая осъзнах, че всъщност въпросната анкета, репортаж за реакциите на хората няма да се получи и въпреки настояването на “главния”, се прибрах в редакцията и наблюдавах затъмнението от терасата, през някакво опушено стъкло /!/.
Така стана, че самият аз станах обект на собствената си анкета. Какво толкова беше станало, пък и да беше, какво трябваше да питам хората? Да, слънчево затъмнение-сравнително нормално и интересно явление и…, какво от това? Истерията създавах аз, а не потенциалните ми анкетирани.
Така беше и сега. Почти година бяхме свидетели на филми за “Апокалипсиса”, а маите буквално ги направихме на “миш-маш”. Даже една телевизия си позволи и да организира обратно броене /!!!/…, сякаш стартираше изстрелване на междугалактическа ракета на забавен каданс…!
Става дума за вярата ни, в какво вярваме, защо вярваме и до колко вярваме? Ако вярата ни беше силна и откровена, нямаше да се поддаваме на глупости за апокалипсиси и други откровени щуротии. Само че българинът не вярва. Той предпочита да се доверява на съмнителни шамани, врачки от сорта на небезизвестната “Маг Мазнина”, “гастро”-астролози, “пророкували” земетресение в Хасковско, което слава Богу, отново беше измама. Българинът за съжаление е твърде далеч от своето присъщо Православие и именно заради това истерията около 21,12,2012 г. беше толкова голяма и за нас. Именно липсата на вяра, недостатъчната вяра, или обърканата вяра създадоха психозата около края на света. Така и ние влязохме в общия тон и чакахме, а накрая, както се и очакваше, “дочакахме арменския поп”.
По-важното е, а сега накъде…?! Почти бяхме сигурни, че “шъ съ мре”, е да, ама не..! Сега обаче трябва да продължим, заводите пак трябва да работят, лекарите-да лекуват, шивачките-да шият, готвачите-да готвят и така нататък…! Само дето си създадохме една допълнителна емоция, само че малко тъпичка емоция. Вместо да се радваме на празниците, ние предпочетохме да си “навираме остриета” в мозъците, според които щяло да има Апокалипсис.
Да, Апокалипсис имаше, но в душите ни, и този Апокалипсис трябва да ни накара да вярваме повече в истинските неща. Не че маите са били толкова научно ограничени, напротив, те много добре са знаели, какво наблюдават, само дето ние, се оказава, че сме по-изостанали и от тях…! Маите са ни предупредили за нещо, което дори днес, със съвременна техника и наука не можем да разгадаем. А то е, че трябва да бъдем по-добри първо помежду нас си, след това и с околните, за да възродим добротата, която отново да се рее свободно в астрала. Така ще направим света си по-добър, а от там и животът ни ще стане по-добър. Това е пътят и това е начинът. И не е нужно да сме екстрасенси, за да проумеем тази тънка и тотална истина, която маите, от своето зашеметяващо цивилизационно ниво са видели.
Сега….ще очакваме следващия “Апокалипсис”, кога ли ще бъде той и кой ли ще нарочим за пророк…?! Всъщност, една схема на “пророчествата” дава доста богата палитра от подобни възможности още през 2013 г.! Така че “апокалиптиците” определено няма да скучаят и през следващите 12 месеца.
Едно поне е добре. Този път бяхме в крак с останалия свят. Светът се страхуваше и ние се страхувахме с него! Е, вече сме истинска част от Европа и света, възприемаме едни и същи дивотии, по един и същи начин, за едно и също време!
И все пак, имаме повод да се замислим, как ще продължаваме след “Апокалипсиса” от 21,12,2012 г., как ще живеем и как ще възприемаме света около себе си? Струва си поне това да направим като извод, защото така и така сами си написахме сценария, сами си изиграхме филма,…поне сами да си направим и критиката…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар