сряда, 19 декември 2012 г.

21 ДЕКЕМВРИ МИНА, А СЕГА НАКЪДЕ…!?



“Преживяхме” и този Апокалипсис…! “Оживяхме”, за добро, или за зло, ние пак сме тук…! То не бяха “предсказания, то не бяха огнени “езици” от Слънцето, то не бяха черни дупки, бели крила, подреждане на планети, “знамения” с падащи птици....! Горките маи, ако виждаха, какви ги вършим, сигурно щяха да избягат ужасени, сякаш са попаднали сред психично нерентабилни хора…!
Защо ни беше толкова зор масово да измрем? Какво толкова ни караше да мислим за това, защо…? Така и не разбрахме, че само Господ знае, кога е краят, само той може да ни предупреди и само той може да промени нещо, ако въобще реши да го направи!
Преди години, по време на едно слънчево затъмнение, в качеството ми на начинаещ журналист тогава, ако не се лъжа беше през 1999 г., ме изпратиха да правя репортаж за реакцията на хората, по време на самото затъмнение. Какво трябваше да ги питам, как да реагирам, ако някой полудее, защото и за това ме предупредиха, как да си направя анкетата, нямах никаква представа…!? Просто излязох с фотографа в зловещия сумрак и спрях първия срещнат. “Наврях” му касетофона под носа и излях водопад от думи, който трябваше да представлява въпрос, как се чувства, какво мисли за затъмнението…!? Човекът ме гледа известно време, после поклати глава и само каза: “Бе кво ме занимавате с глупости…!”. Тогава най-накрая осъзнах, че всъщност въпросната анкета, репортаж за реакциите на хората няма да се получи и въпреки настояването на “главния”, се прибрах в редакцията и наблюдавах затъмнението от терасата, през някакво опушено стъкло /!/.
Така стана, че самият аз станах обект на собствената си анкета. Какво толкова беше станало, пък и да беше, какво трябваше да питам хората? Да, слънчево затъмнение-сравнително нормално и интересно явление и…, какво от това? Истерията създавах аз, а не потенциалните ми анкетирани.
Така беше и сега. Почти година бяхме свидетели на филми за “Апокалипсиса”, а маите буквално ги направихме на “миш-маш”. Даже една телевизия си позволи и да организира обратно броене /!!!/…, сякаш стартираше изстрелване на междугалактическа ракета на забавен каданс…!
Става дума за вярата ни, в какво вярваме, защо вярваме и до колко вярваме? Ако вярата ни беше силна и откровена, нямаше да се поддаваме на глупости за апокалипсиси и други откровени щуротии. Само че българинът не вярва. Той предпочита да се доверява на съмнителни шамани, врачки от сорта на небезизвестната “Маг Мазнина”, “гастро”-астролози, “пророкували” земетресение в Хасковско, което слава Богу, отново беше измама. Българинът за съжаление е твърде далеч от своето присъщо Православие и именно заради това истерията около 21,12,2012 г. беше толкова голяма и за нас. Именно липсата на вяра, недостатъчната вяра, или обърканата вяра създадоха психозата около края на света. Така и ние влязохме в общия тон и чакахме, а накрая, както се и очакваше, “дочакахме арменския поп”.
По-важното е, а сега накъде…?! Почти бяхме сигурни, че “шъ съ мре”, е да, ама не..! Сега обаче трябва да продължим, заводите пак трябва да работят, лекарите-да лекуват, шивачките-да шият, готвачите-да готвят и така нататък…! Само дето си създадохме една допълнителна емоция, само че малко тъпичка емоция. Вместо да се радваме на празниците, ние предпочетохме да си “навираме остриета” в мозъците, според които щяло да има Апокалипсис.
Да, Апокалипсис имаше, но в душите ни, и този Апокалипсис трябва да ни накара да вярваме повече в истинските неща. Не че маите са били толкова научно ограничени, напротив, те много добре са знаели, какво наблюдават, само дето ние, се оказава, че сме по-изостанали и от тях…! Маите са ни предупредили за нещо, което дори днес, със съвременна техника и наука не можем да разгадаем. А то е, че трябва да бъдем по-добри първо помежду нас си, след това и с околните, за да възродим добротата, която отново да се рее свободно в астрала. Така ще направим света си по-добър, а от там и животът ни ще стане по-добър. Това е пътят и това е начинът. И не е нужно да сме екстрасенси, за да проумеем тази тънка и тотална истина, която маите, от своето зашеметяващо цивилизационно ниво са видели.
Сега….ще очакваме следващия “Апокалипсис”, кога ли ще бъде той и кой ли ще нарочим за пророк…?! Всъщност, една схема на “пророчествата” дава доста богата палитра от подобни възможности още през 2013 г.! Така че “апокалиптиците” определено няма да скучаят и през следващите 12 месеца.
Едно поне е добре. Този път бяхме в крак с останалия свят. Светът се страхуваше и ние се страхувахме с него! Е, вече сме истинска част от Европа и света, възприемаме едни и същи дивотии, по един и същи начин, за едно и също време!
И все пак, имаме повод да се замислим, как ще продължаваме след “Апокалипсиса” от 21,12,2012 г., как ще живеем и как ще възприемаме света около себе си? Струва си поне това да направим като извод, защото така и така сами си написахме сценария, сами си изиграхме филма,…поне сами да си направим и критиката…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

“ДЯДО МРАЗ” ОТ ПЛАНИНАТА ЧЕПЪН…!?



Цяла година статиите ни са провокирани от различни “actualni” теми, все пишем по нерва на новината, търсим пулса на деня, редовно мерим “кръвното” на headline-ите. Сега обаче са празници и поне аз за себе си съм решил да Ви разходя в миналото. Ще потърсим отговорите на някои интересни въпроси, ще се опитаме и да намерим решения, но преди всичко искам да разходя “моите” читатели по места, където едва ли някога са били и ще бъдат. Ще се опитам да Ви направя археолози и откриватели на исторически артефакти сега и тук, като се надявам поне този път да Ви бъде интересно с мен…!
Тръгваме от София, на около 30-тина километра на запад към Драгоман. Целта ни е село Мало Малово и по-конкретно манастирът “Св. Николай Чудотворец” на южния склон на планината Чепън. До него води три-километров черен път, но без помощ от местни, човек лесно би се загубил. Днес от манастира е запазена единствено църквата и част от жилищните сгради и стопанските постройки. Всички те обаче са в много лошо състояние.
Преди около десетина-петнадесет години един маломаловец отишъл до манастира да търси “манастирското злато”, разказват местните. За огромно негово учудване, той го намерил…-около 6 кг. истинско злато…! Понеже този манастир е един от бедните, отдалечен е от големи населени места, предполага се, че тук е било скрито злато на друг манастир, или на някой богат човек по време на “тъмните векове”. Маломаловецът толкова се зарадвал, че отишъл в кръчмата на селото, напил се с люта плодова ракия и лимонада и разказал за случката. Разбира се веднага дошли полицаи, арестували го, отнели му “манастирската плячка”, само дето днес никой не знае, къде е това злато и какво представлява то!
Манастирската църква е еднокорабна и едноапсидна безкуполна култова сграда, строена вероятно през епохата на османското владичество, много характерна предимно за района на Западна България. Църквата е изцяло изградена от ломен камък и покрита с тежки каменни плочи. Няма никаква външна, пластична украса. Само цилиндричният свод, който конструктивно се подчертава отвън, заедно с удължението на двете надлъжни стени отпред, оформят западната стена на църквата като голяма плоскодънна ниша. Въпреки че се състои само от наос и олтарно помещение, сградата изглежда просторна отвътре.
Преди години стените и свода на манастирската църква са били изцяло покрити със стенописи. По-късно те са били замазани с вар, а днес са разкрити частично, но са изложени на атмосферни влияния и се увреждат постоянно. Стенописите в олтара са от по-ранна епоха и там са изобразени сцените Богородица Ширшая небес, Причастието на апостолите и четирима отци на църквата - Василий Велики, Григорий Назиански, Николай Мирликийски и един неизвестен. Фигурите са грубовати на пръв поглед, но са внушителни.За разлика от олтарната апсида, стенописите в наоса са рисувани от живописец с по-уверен почерк.
Архитектурата и технологията на живописване в черквата на Маломаловския  манастир, дават основание да се приеме, че тя е била изградена или само обновена и изписана в края на XVI или началото на XVII в., когато е бил възобновен и самият  манастир.  До него има и чешма с постоянно течаща вода, която единствено напомня за някогашния живот в това забравено свято място.
Това са общо взето историческите данни, които всеки един може да намери и сам в интернет. Другото обаче е личното преживяване на това място. Един мой чичо, като че ли най-точно описа духа на този манастир, така, както едва ли и самият Елин Пелин би могъл да го опише! Чичо ми разказа, как един ден преди много години, когато още бил момче, се разхождали с приятелчeта из планината, която не е висока и е гостоприемна за туристи. Така внезапно стигнали до някакви старинни сгради. Те се приближили плахо, видели, че имало и църква. Не знаели, какво е това място, докато от старата възрожденска къща не излязъл някакъв старец, с огромна бяла брада и дълга бяла коса. Първоначално си помислили, че това е самият “дядо Мраз”! Човекът се усмихнал, но те помислили, че им се озъбил и се изплашили. Отдалечили се на известно разстояние, а старецът отишъл до чешмата, напълнил две стомни с вода и отново влязъл в къщата, като преди това погледнал към “гостите” си. Постепенно момчетата се приближили и така се запознали с “дядо Мраз”, който се оказал монах от Маломаловския манастир. Там живеел ощe един монах, който досущ приличал на първия “дядо Мраз”. Дори и днес чичо ми помни този старец, как благо и някак меко му говорел и колко много знаел.
Днес обаче това място е запустяло. Единствените обитатели на жилищните сгради, а за съжаление дори и на самата църква са планинските животни. Човек тук стъпва много рядко, защото просто мястото е пусто. И все пак духът на този манастир е жив.
Иманярството днес все още е развито в района, но дори и да е открил нещо, всеки си мълчи, защото повечето са чували за историята с 6-те килограма манастирско злато. По-страшното обаче е, че истинското съкровище е самата църква, строена вероятно през Средновековието. Тя се руши, рушат се ценни стенописи и всичко това може да бъде спасено просто като се изгради полусводест метален похлупак на бетонна основа, както този над църквата в село Балша.
Именно по време на такива светли празници човек се надява, да се намерят не много средства, за да бъде спасена поне църквата. Това са последните остатъци от родното ни Средновековие. Ние нямаме запазени замъци, както е в Западна Европа, но поне това, което имаме, нека да го запазим! Един от начините е да популяризираме светините си, да ги познаваме и най-важното-да ги уважаваме!
А на читателите…, благодаря Ви, че ме придружихте в тази виртуална разходка до Маломаловския манастир! Надявам се сте останали приятно уморени и емоционално удовлетворени…! А ако можете, направете нещо по собствените си сили, за да спасим една светиня от българското Средновековие, защото и без това вече не е останало много от него!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

понеделник, 17 декември 2012 г.

МАКЕДОНИЯ-В ЕВРОПА, НО ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ…?




Българското правителство обяви подкрепа за членството на Македония в Европейския съюз, НО при условие, че спазва добросъседско поведение. Същото направи и Гърция и това беше една част от разговорите между двамата министър-председатели-на България и на южната ни съседка.
Най-сетне да вземем позиция, която не е в наша “угроза”…! Нека да признаем, че тази позиция на българското правителство е правилна, защото, когато направят нещо добро, то просто е добро!  Може би това е начинът, като че ли единственият, с който да покажем, да кажем, дори да заявим безпрекословно нашето мнение. То е, че Самуил е български цар, че Светите братя Кирил и Методий имат славянски произход, че Охридската архиепископия е била българска, че в Македония живеят българи и че те са преследвани и тормозени за това, че се самоопределят като такива!
На фона на всичко това, едно риалити-шоу като “Биг брадър all stars”, което се проведе в София, беше спечелено от македонски гражданин-Никола-Лестер…! Едно момче на двадесет и няколко години се изправи, макар и в игра, в българска военна униформа, макар и стара, и стоя “мирно” докато звучеше българският химн…!!! Малко по-късно същото това момче заяви, че за него това е било чест, защото дядо му е бил български войник и също е стоял “мирно” по време на българския химн, през войните, когато е участвал в защитата на отечеството си-България!!!
Двамата финалисти-Найден и Лестер се прегръщаха преди финала, отпиваха алкохол, кръстосали ръце, като на сватба, а когато Найден излезе от шоуто, той обеща, да си останат приятели и навън! Макар, че някои видяха в това гей-елемент, дори нарекоха Лестер-“швестер”, отношенията между тези две момчета показаха на политиците и в България, и в Македония, че всъщност именно по този начин могат да се градят добросъседски отношения-като приятели, като роднини,…като съседи! Тенденцията се засили и от внезапно бликналата любов между Борислав и македонката Цеце-други двама участници в същото риалити-шоу!
Понеже съм историк, работата ми е да помня минали неща. А понеже съм паметлив, помня нещо, което ни каза един от професорите, когато бях студент. Той каза, че Балканите са барутен погреб, в който има заровени оръжия от всички балкански държави! Това е така, защото историческата съдба на полуострова е обща, само народите са различни. Днес, народите пак са си различни, само дето са се разроили. Така се оказва, че България граничи със себе си, както обаче и съседните ни държави граничат със самите себе си.
Бабата на най-добрия ми приятел е родена в Одрин-Турция, чичото на една от най-добрите ми приятелки живее и работи в Цариброд-Сърбия, бащата на друга моя добра приятелка е роден в днешна Гърция, но днес живее в Банкя…има още стотици такива примери! Всички тези хора са българи и имат роднини в тези земи, които днес не са в границите на политическата територия на България, но те са в етническата територия на нашата родина. Така стоят нещата и в останалите съседни нам държави спрямо нас. Макар и да сме ощетени, при това никак не малко, все пак, до колкото ни позволяват силите, ние въздигаме глас за сънародниците ни извън границите на България. Именно това ги кара да продължават да се борят за правото си, да се наричат българи, защото те просто са си такива.
Какво искам да кажа…!? Искам да кажа, че македонските политици, но и българските, както и гръцките, трябват да вземат пример от поведението на обикновените българи, македонци и гърци. Ако успеят, политиката ще бъде друга, отношенията ще бъдат други, реалността ще бъде различна. Няма да забравя, как преди години една моя роднина, съседка с туркиня, която  замина за Турция при “голямата екскурзия” през 1989 г. ми каза, че всъщност тя винаги е била в добри отношения със съседката си, но политиката е “объркала работата”.
На човешко ниво, на ниво “бит”, между обикновените хора, политическите взаимоотношения са на твърде различно ниво. Българите и македонците са един народ. Това го признават и в България, но и в Македония. На ниво “политици” обаче, Македония и България са “, спорещи държави”, така, както и е и в отношенията между Гърция и Македония! Преди година някъде, пътувах до един от морските курорти в южната ни съседка. На една стена там беше изписано на английски език: “Македония е гръцка!”. Някой обаче беше задраскал “гръцка” и беше написал “китайска”…! Този надпис показва, че масовият грък, българин и дори и македонец се интересува от политиката, но заради политиците, политиката на ниско ниво се изопачава до  саркастична гротеска, защото обикновените хора нямат никакво желание да се конфронтират.
Нека бъда разбран правилно! Не казвам, че трябва все да сме съгласни с всичко, което кажат и направят гърците, или македонците! Не казвам, че трябва да сме овчедушни, но не казвам също и че трябва да сме винаги “на нож”, защото така няма да убедим никого в правотата си, напротив-ще го настроим още повече срещу нас. И все пак, ако не дай Боже, сигурността на България бъде застрашена, аз ще съм задължен, заради паметта на моя дядо, който е бил царски офицер-ветеран от Втората световна война и заради прадядо ми-участник в Балканската война, да защитя родината си! Нямам избор, ако се наложи, ще хвана пушката, макар да имам себе си за пацифист, но все си мисля, че първо трябва да се хванем за “дипломацията”, а тя трябва да вземе пример от хора като това наистина чаровно момче от Македония-Лестер. Със своята почти “патологична” усмивка, той показа на българите, но и на македонците, че тук на Балканите сме едно цяло, били сме цяло, сега сме цяло и в бъдещето също ще сме едно цяло, защото носим гените на едни и същи майка и татко! Странно е тогава, защо, когато македонски политик дойде в България веднага дипломатично му “прикрепват” преводач, а когато Лестер говори, всички си го разбираме напълно, без какъвто и да било превод…!? Кому е нужно да правим фасадна дипломация…? На никого не е нужна такава форма “представителна” /разбирай перфидна/ демокрация днес.


ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

вторник, 11 декември 2012 г.

“АУТОДАФЕ” НИ ЛИШАВА ОТ СОБСТВЕНА ИСТОРИЯ?



Къде е българският средновековен архив? Къде е архивът на патриарсите ни от преди падането ни под османска власт? Защо няма запазени пергаменти от канцеларията на българските владетели? Какво изгаря в пепелищата на царствения Търновград в края на ХІV в.? какво унищожават османците и до къде стигат? Това са само част от въпросите, които вълнуват много българи, въпроси, които надявам се ще намерят поне частичен отговор сега и тук!
Много пъти съм се питал, защо когато пишем историята си, разчитаме предимно на чужди исторически извори? Историците повтарят като мантра съкращенията “ГИБИ” и “ЛИБИ”-съответно гръцки извори за българската история и латински извори за българската история. Има разбира се и други-османски, както и някои наши. “Именник на българските ханове” е един от най-важните и интересни български исторически извори, така детайлно изследван от самия професор Иван Венедиков, когото имах уникалното щастие да познавам лично!
Не мога да забравя, как преди няколко години, една тържествена процесия, оглавена от Негово Високопреосвещенство търновския митрополит Григорий се понесе из старата ни столица, като придружаваше “тленните останки” на българския цар Калоян…! Отдадени му бяха държавни почести, каквито разбира се заслужава. Все пак и ние трябва да имаме поне един автентичен гроб на средновековен владетел. Няма само в Скопие да имат паметник на Самуил, Юстиниан Велики и Александър Македонски…!
Вълнуващо беше да видиш как погребват един велик български цар! Сякаш пътувахме във времето! Защо обаче не можем да намерим нищо, което тези царе са писали, книги, сборници, грамоти, документи, разпоредби, архиви…, къде са те? Как може да сме намерили “тленните останки” на царя, че дори и пръстена му, който е и печат, а да не можем да намерим поне нещичко, което е писано от него…? Звучи някак абсурдно! Истината обаче е ясна и то не от сега, а от преди много години.
В една лекция на един от големите ни балканисти и професор в СУ “Св. Кл. Охридски”, тази истина беше маркирана. Беше някъде преди 19,00 ч., една зимна вечер през 1996-та, когато професорът сподели със студентите си, че някъде през първата половина на ХІХ в. фанариотският /гръцки/ търновски владика по онова време-Иларион Критски заповядал да бъдат напълнени няколко каруци със стари книги и пергаменти и….да бъдат изгорени…!!! Дали тогава “изгаря” цялата автентична памет за българската средновековна история…?! Звучи ужасяващо, почти колкото изгарянето на Александрийската библиотека!
Ето обаче, какво се носи в научните среди: “Някъде към 1825-1831 г. Иларион разпоредил да се пробие стената в олтара на митрополитската църква за врата към двора. На това място се отворила малка зазидана стаичка, пълна със стара църковна книжнина. По-късно Константин Иречек и Марин Дринов изказват предположение, че владиката се натъкнал на част от библиотеката на търновските патриарси. След като митрополит Иларион прегледал книгите, по негова заповед част от тях били хвърлени в разпалената владишка пещ за хляб….Останалата неизгорена книжнина била заровена в митрополитската градина.”
Това обаче е само част от истината, или може би истината, представена в определен нюанс! Според някои “дворцовата библиотека не е била унищожена от турците, а най-вероятно заедно с християнските реликви е била разпродадена, или използвана за подаръци за християнските васали на султана. Що се отнася обаче до самия дворцов архив, в който са се пазели грамоти, договори и писма, то от него не е останало нищо.”
Мълвата обаче издайнически шепти, че български монах е присъствал на това “аутодафе”. Митрополит Иларион е подбрал книги, а останалите, които не му трябвали, както и пергаменти, предал на този български монах, които той заровил /!/ в земята на манастир край Търново, под едно орехово дърво…!
Дали средновековната българска история е “погребана” до един орех…!? Това са въпросите, поставени на фона на ситуациите. Каква точно е истината, едва ли ще узнаем, знаем обаче със сигурност, че “аутодафе” е имало. За наше съжаление, в това “изгаряне на историята” по всяка вероятност е участвал и български монах! Какво се оказва, че отново българин предава българщината. Дали това ни е в кръвта…, дали наситина сме толкова неразумни, въздържам се да кажа по-силна дума, много по-силна…!? Предаваме Левски, предаваме Априлското въстание, топихме се едни други пред вездесъщата ДС, при това цели 45 години…! Такива ли сме българите…?!
Може би ще ни е по-уютно да се потопим в лицемерната мекота на оправданието и просто да кажем, че “такива бяха времената тогава“ и този български монах не е виновен…! Да, твърде познато от близкото минало…! Да, ама цялата ми същност отвътре крещи, не само защото съм историк, но и защото съм българин..! Ако е вярно това, ако тогава са били изгорени наистина две каруци с книги и пергаменти от канцеларията на българските средновековни владетели и патриарси, то това чутовно безчинство обяснява, защо днес сме стигнали до тук! Една от най-старите, да не кажа и най-старата съществуваща държава на европейския континент, с изключително богата история, култура и историческа архитектура,…а в същото време….на опашката на ЕС, че даже и след нея…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

петък, 7 декември 2012 г.

КАКВО ТОЧНО СА “ПРЕДСКАЗАЛИ” МАИТЕ ЗА 21,12,2012…?



Наближава 21 декември! Според някои, тогава ще свърши светът, според други, това е просто краят на един календарен цикъл, за трети пък е поредният повод да злоупотребят с алкохол, почти до безпаметност. Така, или иначе, дори каналът “National Geographic” пусна поредицата “Куфар за края на света”, което само по себе си показва, че много хора се подготвят за края, свършека на този свят, който познаваме. Всъщност, завръзката е именно тук, във фразата “който познаваме”. Светът може и да свърши, но няма да умрем, просто този свят, ще започне да се променя, да се надяваме-към добро!
“Маи” е енигматичната дума, която стои в съзнанието за края на света от няколко години. Тук можем да дадем пример с три запазени кодекса от тази цивилизация-Мадридски, Парижки и Дрезденски. Те за щастие са оцелели, въпреки опитите на едно наистина зловещо за историческата наука същество-епископът на Юкатан, Диего де Ланда.
Империята на маите се състояла от градове-държави, групирани около величествени ритуални центрове. Такива са Копан вХондурас, Тикал в Гватемала и Паленке в Мексико. Безспорно, най-поразителното у маите били невероятните им астрономически познания. Първите два кодекса са посветени на астрономията и прорицанието, третия - на ритуалите, боговете и астрологията. Съвременните специалисти признават, че маите са имали удивителни познания за Луната и Венера. За наблюденията си те използвали обсерватории, като тази в Чичен-Ица-политически, културен и религиозен център на тази цивилизация.
Ето два примера, свидетелстващи за поразителната точност на изчисленията, направени от древните астрономи на маите. Според тях, продължителността на 149 лунни цикъла е 4400 дни. Съвременните астрономи определят тази продължителност на 4400,0575 дни…!!! В Дрезденския кодекс на маите, периодът на завъртане на Венера около Слънцето е определен на 584 дни, а с помощта на съвременните уреди, този период е определен на 583,92 дни…!!!
Учените смятат, че за да се направи толкова точен календар, какъвто е този на маите, трябва да се наблюдава и записва движението на планетите в продължение на около десет хиляди години…!!! Всичко това идва да покаже, че те наистина са били много високо развита цивилизация, знанията от която и за която наистина са впечатляващи.
Като един своеборазен завършек на апотеоза на майската наука, тлябва да посочим и още един удивителен факт, който няма как да докажем, но нямаме и основание да се съмняваме в него, както видяхме по-горе. Интересно е, че в един текст е записана и началната дата на появяване на човешкия род, според маите и тази дата е 5 041 738 г. пр. Хр.!!!
Твърде точни и твърде прецизни са научните постижения на тази древна цивилизация. Наистина е жалко, че юканатският епископ де Ланда все пак успява да унищожи една огромна част от книжното материално наследство на маите. Но все пак те са оставили послания и следи за самите себе си, по които днес ние гадаем. Да, именно гадаем!
Никъде и по никакъв начин маите не са казали, че светът свършва на 21 декември 2012 г., в смисъла на огнена смърт, или нещо подобно дори! Като се вземе под внимание тяхната наистина педантична прецизност при предсказания, изследвания и изчисления, за които вече дадохме красноречиви примери, ако светът наистина щеше да свърши с някакъв масов апокалипсис, то те ЩЯХА ДА НИ ГО КАЖАТ по някакъв начин. Те говорят за нов цикъл, в който човекът ще се изправи пред страховете си, НО…за да ги победи!
Нещо повече, днешните индианци, наследници на маите, се готвят да празнуват на 21 декември, те не се подготвят да умират и това може да се провери просто като следим новините! Ако те знаеха нещо различно, а те би трябвало да са по-осведомени от нас, дори само защото са наследници на маите, то повярвайте ми, едва ли щяха да празнуват…!
Вероятно е нормално за човека да търси началото и края на самия себе си. В същото време обаче, така както маите са казали точната дата на началото на човечеството-5 041 738 г. пр. Хр., АКО ЗНАЕХА, по същия начин щяха да кажат и за последната дата от материалната история на този свят. Те говорят за ново начало, за промяна, но не и за смърт, апокалипсис и свършек! Останалото е-“Холивуд”, не по-малко касови романи и психопатологична езотерика…!
А и ние така сме се вторачили в тези зловещи “предсказания”, че сякаш забравяме за това, че след 21 декември идва Коледа-един наистина светъл християнски празник!
Всеки сам търси и намира начин да преживее 21 декември 2012 г. Аз за себе си съм избрал да бъда с приятели,…за всеки случай /!!!/…, пък ако преживеем и този път края на света, тъкмо ще имаме втори повод да се почерпим още на 25 декември, когато тържествено ще отбележим за пореден път Рождеството на нашия Спасител! Само Той знае, кога ще дойде истинският край и само Той може да ни спаси, но това зависи и от нас, сега, тук, на Земята, в този реален свят!
“Мая” са велика цивилизация, която е постигнала наистина много и постепенно, плавно и заслужено е преминала в учебниците по история, както и други велики цивилизации и империи. Да, те са знаели много, защото са достигнали чрез опита си до изводи и заключения, които ние днес откриваме с помощта на съвременна техника. Маите наистина притежават уникални култура, архитектура, наука…, но ТЕ НЕ МОГАТ ДА ЗНАЯТ, кога ще умрем ние, просто защото Господ не делегира правата си…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

сряда, 5 декември 2012 г.

ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ СТРУВА 17 ЛЕВА…!?



Баба от село Богорово почина, защото нямала 17 лв. за животоспасяваща инжекция. Същата участ дебне и дядото й. Не зная, какви препинателни знаци да сложа тук! Каква пауза да направя…, не зная, дали да започна с удивителни знаци, или просто да натиска "шпацията", за да откроя първите две изречения...! Може би просто трябва да замълча…!
Никога няма да забравя, как една баба преди години, когато още нямаше криза, получи 100 лв. от един случаен човек на улицата, пред централните хали. Бабата продаваше плетки, които сама правеше. Тя го погледна, сякаш вижда самия Господ. За нея 100 лв. бяха не просто много пари, а ужасно много пари. Това беше моята баба Наска…!
Мисля си, как хората харчат. Наблюдавам покупките напоследък. Наближават празници. Кесиите се отварят все повече, който разбира се може да си позволи. “Бистришките тигри” пътуват с държавния самолет, роми продават нелегално цигари на Женския пазар, хора източват ДДС, черни ферари-та разпръскват снега по магистралите ни, а в същото време една баба в едно село…просто умира,..защото няма 17 лв. за инжекция. Само 17 лв…..!!!! Толкова струва един живот на една възрастна жена, вероятно работила някога в ТКЗС, или няма значение къде, толкова струва животът на българина днес…17 лв…..!
Убеден съм, че сега много хора ще се замислят за това и ще кажат: “Боже, защо не съм разбрал по-рано, аз щях да изпратя тези пари, дори повече…!”.
Преди време работех в социална структура. Няма да забравя и това, как един ден една ромка, нахлу в стаята ми и първото, което ми изкрещя, без да имам никакво време да реагирам, беше: “Аз имам право…!”. Повече от ясно е, че тя наистина има право, но не само тя има право, право имат всички! Тази баба, която за огромно съжаление не можа да дочака Коледа на 2012 г. също имаше право. Но тази баба се е подписала пред лекаря, че не желае да й бъде поставена тази инжекция и…е починала! Питам се, как този лекар, който е знаел, че тя ще умре, не се е бръкнал да извади той въпросните 17 лв.!? Да, зная, че ако той се бърка за всеки беден пациент, вероятно няма да му стигне заплатата. Не зная обаче как да коментирам факта, че този лекар е приел подписа на въпросната възрастна жена и малко след това тя е починала, при положение, че той е знаел, какъв би бил резултатът от този неин отказ от лечение…!
Иска ми се да кажа още нещо тук. В тази ситуация не са виновни ГЕРБ, нито “Тройната коалиция”, колкото и да е странно, не е виновен дори и Костов! Виновни сме всички българи, абсолютно всички, без никакви изключения. Аз лично чувствам огромна вина заради тези 17 лв.! Не че и аз съм “цъфнал и вързал”, но вероятно щях да изтегля от кредитната си карта поне 100 лв. и щях да ги изпратя. Зная, че много хора имат нужда от пари, за да живеят. Но, хора…тук става дума за някакви си мизерни, въшливи, скапани….17 лв….и заради тях си е отишъл един от нас…! Сега и 1000 лв. да изпратим на този дядо, по никакъв начин няма да върнем неговата баба, ако той все още е жив…! В същия този момент, в който пиша това и Вие го четете, въпросният дядо вече може и да го няма…!
Даваме ли си сметка, на какво обричаме родителите си…, мислим ли за тях, как ще живеят те, как ще се лекуват, как ще се хранят? Даваме ли си сметка и за това, че много от нас все още са на издръжка на пенсиите на своите родители, защото много хора са без работа? За благодарност, ние си затваряме очите за 17 лв. и….става страшно! Тези 17 лв. ни превръщат в скотове, така ние вече не сме хора, а някакви роботи, без мозъци, без сърца, без души!
Сега вeроятно ще съберем пари за приюта на Отец Иван в Нови хан, или за някой дом за сираци. И там съм имал възможност да отида. Преди години участвах като журналист в акция на едно министерство, което дари провизии и техника на дом за сираци в Панагюрище, ако не се лъжа. Децата бяха подготвили програма за благодарност. Издържах точно 2 минути….! Излязох и просто нищо не беше в състояние да спре сълзите ми. Нека да се замислят някои коментатори на постовете на всички ни тук, те били ли са в такъв дом, знаят ли как може да се почувства човек…и тогава пак да ни критикуват, че сме такива, или онакива! Да, не се срамувам, ревах като магаре навън…на снега, влязох, за да снимам, понеже все пак бях на работа и пак излязох, и пак ревах, после пак, и пак, и пак…! Това беше най-ужасяващата ми командировка!
Съжалявам, че занимавам аудиторията с моите лични впечатления, но това все пак са коментари, които пишем от първо лице единствено число, няма как, а и едва ли е нужно, да избягаме от самите нас си, когато предаваме тезите и емоциите си. Не е нужно да се сещаме за самотните възрастни хора и децата без родители само по Коледа и по Великден! Знам, не “откривам Америка” и все пак, когато можем, трябва да помагаме, защото така ставаме мъъъъничко повече хора, защото само така ще преживеем и ние. Баба ми навремето казваше: “Само не се стои…!”. За да не са сами тези деца и възрастни хора, те имат нужда от всеки един по отделно дори, от нас..! При това всеки ден!
Не, този наратив не е призив, не е и критика към някого, макар, всички да носим отговорност. Не ви призовавам, нито искам да се организираме да събираме храна, пари и дрехи. Нека всеки сам да намери начина да помага! Това, което четете е една изписана болка, болка, която за съжаление струва само някакви си, никакви 17 лв., болка, заради един живот, който е угаснал на цената на три кутии луксозни цигари…! Единственото, което ме утешава е, че поне тази баба си е отишла щастлива, до своя дядо, в своята къщичка на село, до котето и кучето, сред боровия аромат на топлата печка! Красиво и…зловещо…!

Венцислав Жеков
За actualno.com

понеделник, 3 декември 2012 г.

“ОБЩИНАТА” ООД, СРЕЩУ ПРИРОДАТА-РУДН-ПОРЕДЕН…!



Иде зима, предстоят и обилни снеговалежи. Общината кърпи дупки с дзифт…! Да, наливат втечнен горещ дзифт в пукнатините, за да “изкарат” зимата и през пролетта щели да ги откъртят и да ги правят наново с асфалт! Само че това вече и сме го чували, и сме го виждали. Миналата есен пак пълниха пукнатити с дзифт, ама на пролет не асфалтираха участъците, които уж трябваше да “изкарат” само зимата!
Предстои ни съвсем скоро, според метеоролозите, да видим, дали и тази година отговорните от “голямата” община ще ловят снежинките във въздуха, или ще мигат на “фъндъци”, както обикновено, оправдавайки се с “тройната коалиция”, кризата, или извънземните…!
Неотдавна имах възможност да разговарям с една госпожа, която има фирма недалеч от самия Министерски съвет. Жената не е българка и сподели, че през миналата зима, дори малките улички около самия Министерски съвет не са били почистени от снега, като в същото време общинарите се биеха по гърдите, как цялата централна градска част била почистена. Първо, не само в тази част на града живеят хора, които си плащат данъците и второ, очевидно, дори и централната градска част не е била почистена!
В Германия например, където пада повече сняг, не видях преспи и натрупани камари мръсен сняг, при това никъде в града. Вярно, беше отдавна, през 2002 г., но едва ли и сега е така! Предполагам, че и в други северни държави снегът не “лежи” по улиците до пролетта, докато се стопи. Как у нас не може, а там може? Или по-скоро, защо…?
Много е просто, достатъчно е кметът ни да се разходи до някоя северноевропейска столица, или до няколко, и без това доста пътуват политиците ни, да се допита до колегите си и да създаде план. Финансирането го има, нали плащаме данъци! Само за сравнение, преди две години платих близо 200 лв. данък-смет, а изхвърлих само два, или три кашона за цяла година. Понякога си мисля, ако не бях платил този данък, по-добре да си бях изнесъл сметта сам. Вярно, това е данък-смет, но нали плащаме и други данъци и такси за какво ли не. Няма как от тях да няма и за снегопочистване. При тези данъчни ставки, спрямо европейските и стандарта на живот там, съм повече от убеден, че София трябва да не просто да е изчистена, а да свети от чистота. И тук няма да приема, че селяните дошли и замърсили града! Има доста “селяни” дори в самия център на столицата ни. Това дали си роден в София, или в село Горно Нанадолнище, не те прави столичанин, или респективно “селянин”!
Малките улички в кварталите на София са може би в най-окаяно положение. Ще дам пример с един от елитните квартали-“Манастирски ливади-изток”. За отбелязване е, че именно тук от скоро живее и самата кметица на града! Улиците са асфалтирани като шахмат. Дупките не могат да бъдат избегнати, защото просто са навсякъде. За снегопочистване просто няма смисъл и да отварям дума, такова липса напълно! Е, поне сметта се извозва редовно.
Да, вярно е, този квартал се вроди “богаташки” и все пак, дори и да е така, хората са си купили жилища за стотици-хиляди евро, плащат си данъците, а в замяна не получават дори елементарно-нормална инфраструктура. Така ли ще градим новия облик на столицата ни това ли е новият подход и онази енигматична “загриженост”, за която още предишния кмет-самият Бойко, говори от години…!?
Ако проблемът е в строителните фирми, тогава общината трябва да ги задължава, когато завършат строеж, да доизградят и инфраструктурата наоколо. Все пак, целта не е да се “цвъкне” един блок, бил той и много красив, посред полето. Нали хората трябва да стигат до него пеша, или с автомобила си! Жалко е, че квартали като “Манастирски ливади-изток”, “Манастирски ливади-запад”, “Бокар”, “Кръстова вада”, “Жоди” и други, които се водят елитни за София, всъщност са едни кални клоаки през пролетта и есента. През зимата пък са недостъпни, почти колкото и Черни връх.
Жалко е хора да плащат невероятни суми за жилища, които в много случаи са истински “душегубки” като обеми и размери, а да получават квартални условия, все едно живеят в някое наистина забравено от всички село, мнооого, много далече от София. Невероятно е уличното осветление да е “вързано” към гаражите, тоест-плащат го собствениците, а това улично осветление всъщност осветява гъстата и лепкала кал пред входа. Това не е Европа, това не е цивилизовано, това не е София…!
Неотдавна моя позната сподели, че градът бил пренаселен и това водело до проблеми при сметоизвозването, сметоскладирането и снегопочистването, както и с ремонта на улиците. Пренаселването означава повече хора, това означава повече данъци…! Е, като има повече данъци, значи има повече пари, а като има повече пари, тогава къде, за Бога, е проблемът…?! Остава да си мисля, че някой умишлено не си върши работата, не иска да си я върши, защото го мързи. Ами ако е така, нямам нищо против да стана кмет! Обещавам, че или ще ме застрелят “мутрите”, или ще успея да си свърша работата успешно! Разбира се, това е в рамките на шегата. Нямам никакво намерение да конкурирам вездесъщата госпожа кметица,…за сега!
Като гражданин обаче, като софиянец, като българин, но най-вече като европеец, настоявам да живея в един по-чист град, без да ми се налага да ползвам сноу-борд, за да се прибера в къщи, без да е нужно понякога да ползвам надуваема лодка за това, или да се прибирам с по килограм и половина втечнен чернозем по подметките на обувките си. За това си плащам данъците, за да не е така…!

Венцислав Жеков
За actualno.com

сряда, 28 ноември 2012 г.

ЗА БОНУСИТЕ И ДОНОСИТЕ В ДЪРЖАВАТА НА “ВСИЧКОЛОЗИТЕ”




Членовете на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) връщат бонусите, които са си раздали, за да се сложи край на негативното отношение на обществото към институцията, обяви неотдавна  председателят на комисията Анна Страшимирова. Ние се отказваме от нашите възнаграждения и ще ги върнем в бюджета, обяви тя пред една национална телевизия.
Наближава Коледа и Нова година-светли празници, на които всеки иска да се почувства малко по-добре, да забрави, поне за дни кризата, индексите на борсите, показателите за нефта, газа и … просто да си почине от всичко. Това обаче струва пари. И именно КЗД…комисията, която се занимава със защита от дискриминация, взе, че си раздаде бонуси, като по този начин дискриминира много други държавни структури, които няма да си раздадат бонуси, просто, защото нямат, но и защото някак, не е редно.
Винаги, когато наближат празници, започва голямото раздаване на бонуси. Питам се обаче, а предполагам заедно с мен се пита и една доста голяма част от хората в тази държава, аджеба, от къде пари за бонуси…? Нали сме бедни, нали сме на опашката на Европа, уж трябва да пестим, на балконите картофи да садим, пък…бонуси навсякъде делим..!?Явно тази държава е като брашнян чувал, колкото я тръскаш, колкова пуска и все има!
Отвъд афоризмите и оригиналните словесни конструкции обаче, трябва да кажем, че е срамота! Да, срамота е да се раздават бонуси в държавни, подчертавам държавни, разбирай бюджетни, структури, при положение, че пенсиите и огромна част от заплатите в държавата не са ниски, а са смайващо дискриминационни, спрямо тези в Европа.
Макар да съм на ясно, че не е професионално, все пак, ще си позволя да наруша нормите и ще разкажа един виц тук, като се надявам на снизходителност от страна на редакторите и читателите…!
Събрали се тримата президенти на САЩ, Германия и България. Първият казал: “У нас средната заплата е 2000 долара, за живот са необходими 1000 долара, разликата не ни интересува..!”. Вторият казал: “У нас средната заплата е 1800 евро, за живот са нужни 900 евро, разликата не ни интересува..!”. Изправил се българският президент и казал: “У нас средната заплата е 600 лева, за живот са нужни 1000 лева, а как си набавят хората разликата, нас не ни интересува…!”.
На фона на този твърде реалистичен, до степен на антропоморфност виц, КЗД си раздава бонуси и това твърде напомня за абсурдната държава на Оруел. Но нека не се заблуждаваме, не е само КЗД. Колкото повече приближават празниците, на толкова повече изцепки ще ставаме свидетели. По Великден пак си бяха раздали бонуси в едно министерство. Тогава повечето ги върнаха, но главният секретар отказа и…беше сменен! От една страна е достойно: като си взел, значи имаш самочувствието, че си ги заслужил и не ги връщаш. От друга страна обаче, това е и проява на безмерна наглост, на каквато са способни само български чиновници от такъв ранг.
Има разбира се държавни служители, които работят много, а получават ниско възнаграждение. Нека не бъдем йезуити и да признаем това. Едно от най-бедните ни министерства е социалното. Работещите там наистина получават смешно ниски заплати за труда, който извършват ежедневно и там няма как да се “скатаеш”, защото схемата е верижна, ако ти не си свършиш работата по веригата това достига до конкретния човек. Има обаче и структури-министерства и агенции, където заплащането е твърде НЕреципрочно, спрямо останалите и спрямо стандарта в държавата.
Комисията за защита от дискриминация вероятно вече не е свърталище на етнографски озадачени елементи, каквото беше до неотдавна…! Имал съм възможността да участвам /…но по-скоро да присъствам…/ в два конкурса там и установих, че ако не си етнически чист “мюсюлманин”, разбирай турчин, или поне-етнически лабилен, шансът да работиш там е равен на шанса да се превърнеш във втори пророк Мохамед! И все пак, там работят хора, които наистина полагат труд, от който обществото ни има нужда в процеса на стабилизиране на демокрацията ни. Тези хора са достойни и те трябва да получат бонуси, НО това може да стане, когато има и за останалите, които също са заслужили, не по-малко.
Имах възможност известно време, няколко години, да поработя в държавната администрация и установих, че бонуси там винаги има. Така че, най-вероятно ще ни се наложи да се примирим. Обикновено обаче все се намира някой недоволен, от размера, или от съдържанието на бонуса, който да “подшушне” на медиите, къде, какво кога…! Донос…/!/, не…, просто “активна социална позиция”!
Бонуси ще има и тази година, но за кого, все още не е ясно, поне за нас. Няма и как да няма бонуси, защото държавната машина “буксува” в “снега на промените”. За да “захапе колелото”, то има нужда от помощ, подбутване, стимулиране…! Пък и родният държавен служител е особен вид “дървесно мекотело”, което дори и с помощта на стимул от бонуса, е в абсолютно състояние отново, при това напълно волево, да “буксува” със същата упоритост и при същите темпове! А това вече твърде много напомня на характеристиката на един особен вид етнически феномен, характерен за софийския регион /за сведение на “посрещачите”, имам предвид “шоп”/. За да не ме обвинят отново във “войнстващ провинциализъм”, бързам да се застраховам-роден съм в самия център на София, близо до НДК, не че това има някакво значение, защото бонусите ще си вървят, а народонеселението ще си “лае”…все по-по навик и все по-заглъхващо, до хронична сънливост, която някои “специалисти” твърде успешно наричат: “чернодробен ГЕРБеризъм”, а той се лекува трудно, обикновено с…пургативи…!



Венцислав Жеков
За actualno.com

вторник, 27 ноември 2012 г.

ЦЪРКВАТА-МЕЖДУ “ОСАННА” И “РАЗПНИ ГО”…!




“Митрополит” Инокентий, който ръководеше така нареченият “алтернативен синод”, обяви, че се завръща в лоното на Българската православна църква-“официалната църква”. Това негово намерение бешеоповестено няколко часа, след като Светият синод на Българската православна църква в пълен състав на заседанието си прие безпрецедентно единодушно изявление "към отделилите се от единството на БПЦ - Българска патриаршия".
Случаят е показателен не само за църквата ни, но и за обществото като цяло. Инокентий беше един от наистина възловите владици, които подържаха “разколниците” до скоро. Кой обаче е Инокентий?
През 1993 г. той е хиротонисан за епископ. Един от създателите е на “разколa” в БПЦ, оспорващ легитимността на патриарх Максим. Избран и назначен за алтернативен софийски митрополит от синода на "патриарх" Пимен. След смъртта на Пимен, Инокентий става наместник-председател на Алтернативния Свети Синод на Българската Православна Църква. По това време под негова власт са над 250 църкви и манастири.
Завръщането на “блудния син” е събитие, което се очаква да обедини църквата, защото тя има нужда от това. В същото време обаче възникват и някои въпроси. На първо място се питаме, защо именно сега става този акт? Да, патриарх Максим, когото “разколниците” не признаваха вече го няма, но те протестираха не само срещу избора на патриарх, това беше само формалният повод за отделяне от църквата, те не признаваха и избора на митрополити с досиета. На второ място, ако се завърне в лоното на официалната православна църква, какъв сан ще получи някогашният епископ Инокентий, та той беше почти патриарх, след смъртта на “алтернативния” Пимен…!? Някога, едно от лицата на така наречения разкол в БПЦ, отец Анатолий Балачев, до колкото ми е известно, също се “завърна” в БПЦ. Преди това той беше секретар на “алтернативния” Синод, преподавател в Богословския факултет, доверено лице на президента Петър Стоянов. След покайното му, писмо, патриарх Максим предложи на Балачев да поеме мисионерската руска църква "Св. Пантелеймон" към дома за възрастни инвалиди на бул. "Цар Борис III" в София. Това подтвърдиха и от подворието на Московската патриаршия в София. Свещеникът обаче настоява за централен храм с енория. Мотивът му е, че не може да оцелява само с пенсията си след пенсионирането му. Според други пък, той бил изпратен за “гробищен” свещеник. Каквато и да е истината, днес неговият лик е поставен в “неговата” църква “”Св.Св. Кирил и Методий” на Женския пазар в София,…при покойните!
Няма да анализирам “разколът” в БПЦ, защото това отдавна вече е правено при това много пъти. Само ще спомена, че той имаше известна логика, като идея, но не и като практика. Имам предвид, че идеите, които някои от владиците имаха, за да поискат сметка, бяха добри. Сред тези владици бяха и настоящият врачански митрополит Калиник, както и старозагорският митрополит Галактион. Практиката обаче, действието, начинът, по който искаха да постигнат своите цели не беше съвсем избистрен, достоен и правилен въобще.
Днес, когато патриарх Максим го няма, епископ Инокентий иска прошка. Как ще се завърне в “официалната” църква, како какъв, като софийски митрополит-невъзможно, като наместник-председател на Светия Синод-още по-невъзможно, като епископ-дали ще го “уважат”, както правеше старият патриарх…, като какъв…, това вероятно предстои да разберем.
По-важното е, какво ще занесе Инокентий в Светия Синод със себе си, като идеи, като предложения, като поканяние дори. Той е бил “разколник”, но не се е отделил от Светото Православие. Дали с този акт завършва “разколът” в БПЦ…!? Едва ли! Инокентий се връща, но другите остават. Все още има свещеници, дори и монашестващи, представители на черното духовенство, някои от тях и своего рода владици, които не признават така наречения “Свети Синод на Максим”, макар и патриарх Максим да не е вече сред живите. “Разколът” ще бъде преодолян едва, когато в църквата влязат хора, които наистина са постници, готови са да “носят службата” като истински монаси. БПЦ не е търговско дружество, в каквото я превърнаха сега действащите владици. Цървата е средище, тя е дух, състояние, светително действие, което трябва да се извършва от свети и светли хора. “Ролекс”-и и “BMW”-та, както и копринени раса, с диамантени ръкавели на ризите, някак не се вписват в обета за нестяжение /безсребреничество, или обет за бедност/, който дават монасите.
“Разколът” ще приключи едва тогава, когато църквата се заеме с делата си да помага на ощетените, бедните, бездомните, болните, самотните, а не само да церемониалничи при откриването на МОЛ-ове и нови двуметрови отсечки от автомагистрали.
Завръщането на митрополит Николай пловдивски към заседанията на Светия Синод през зимната сесия, въпреки мълчанието му в 40-дневния траур заради патриарх Максим, също е едно ново и добро начало. Какво ще се случи по-нататък, все още не знаем, и не можем да прогнозираме. Предстои избор на нов български патриарх. Дали това ще е наместник-председателят на Светия Синод и варненски и великопреславски митрополит Кирил, ще видим. И все пак, както призова и Вселенският патриарх Негово Всесветейшество Вартоломей І, хубаво би било на трона на българската църква да седне чист човек, който няма тъмно минало,  човек без полицейски пагони! Кой ще е той ще решат свещенослужещите. Трима трябва да бъдат излъчени и от тях един да се удостои. Кои ще са тези трима, дали сред тях ще има “доносници” на ДС, дали избирателите ще вземат това под внимание…, ще покаже близкото бъдеще! Народът е казал, че “гарван гарвану око не вади”. Ако това е водещата философия, може би има опасност новият ни патриарх все още да пази старата си офицерска униформа, ако обаче разумът надделее, патриархът може и да е наистина достоен, какъвто трябва да бъде по презумция! Поне този път сме на прав път. Инокентий повлече крак към обединение. Това може и да е малка крачка за нас, но е огромна крачка за църквата ни…!

Венцислав Жеков
За actualno.com

събота, 24 ноември 2012 г.

“ДЯСНОТО” ЛИ СТАНА “ЛЯВО”, ИЛИ “ЛЯВОТО” СТАНА “ДЯСНО”…!?



Президентът Петър Стоянов /1997-2002 г./ отказа пост в Констутиционния съд. ГЕРБ наистина направи реверанс към синята партия и им даде шанс да участват,…да участват въобще в нещо! Този жест се оказа показателен, защото той именно “показа” една огромна част от процесите, които текат в дясното политическо пространство.
Все повече от хората, с които разговарям, което смея да твърдя е реална представителна извадка, споделят, че в България “дясно” няма. Тези, които гласуваха за ГЕРБ на предишните избори бяха предимно “леви” хора, но според повечето анализатори, “десните” не са си дали гласа за ГЕРБ. Това показва, че кризата в дясното пространство е не просто криза, а колапс, защото на практика няма “заместител”. Макар, че ГЕРБ се дефинират като дясна партия, “десните хора” просто не я разпознаха. В същото време обаче “дясно” наистина няма. СДС-тата, както хората наричат отломките от синята партия, се разроиха и на практика останаха все още като някакви “последни мохикани” само СДС и ДСБ. Първата, пак според коментаторите, се превърна в партията на столичната улица “Раковска”! От абсолютно мнозинство в Парламента, днес СДС дори и не е в Народното събрание. Това обаче ще го “прокоментираме” малко по-късно. Втората партия-ДСБ пък, се превърна в “бутикова дясна партия”. Тя е като “политически сувенир”, който хем за нищо не служи в практиката, хем пък е красив по някакъв си свой начин. С него “реститутките” украсяват белите си рояли в огромните си холове, по енигматичната софийска улица “Витошка”.
Това е реалността към днешна дата-есента на 2012 г. Повече от ясно е, че ще има доволни и недоволни от подобни констатации, но те не са мои, те са “заети” от множество коментари на социолоци, политолози, политически коментатори, дори и антрополози. Пък и няма нужда да се правим на много “ентелегентни” та да достигнем до подобни изводи. Достатъчно е човек да гледа и слуша, както и да чете новините. Ако гънките му не са само две-неговата и на GSM-а му, наистина анализът ще е поне подобен.
Не мога да си обясня, как, когато имаш шанс за нещо, ти не го използваш, защото не можеш да се организираш…!? Президентът Петър Стоянов едва ли беше наистина подходящ за конституционен съдия. Все пак, държавен глава е бил. В същото време обаче, “сините” не го подкрепиха и той беше принуден да се откаже от номинацията си, под фолмален предлог – “…невъзможността да приключи в кратък срок ангажиментите си към международни организации, в които участва”. Ето това е един от големите проблеми на “сините”, така и не се научиха да говорят, да казват точно, какво мислят и да наричат нещата с истинските им имена. Не че не се опитваха и не че не успяваха понякога…! Именно заради това и Петър Стоянов остана без втори мандат. Ако си спомняте, тогава се развяваше един плакат на филма “Мумията”. Хората бяха залепили именно Георги Първанов на мястото на мумията и надписът отдолу гласеше: “мумията се завръща”. Е, понеже и тогава сините не говореха, а просто дрънкаха, защото бяха сигурни, че ще спечелят, именно заради това мумията взе, че наистина се завърна, че даже и два мандата ни беше “фараон” със звучното име “Гоце”…!
Днес, когато Стоянов вече е в историята и като конституционен съдия, шефът на сините-Емил Кабаиванов обвини за кризата БСП, Иван Костов и част от депутатите на сините. Поредно разочарование, пореда криза, поредни проблеми, поредни трудни решения и поредни неистови коментари…! Преди години, един от колегите ми тогава, който се славеше като голям “Дон Жуан” в тогавашната ми редакция, ми сподели нещо много важно: “Когато една жена непрекъснато мрънка, означава, че връзката ти е нестабилна, защото нещо й липсва, когато обаче мъжът мрънка, връзката е обречена!”. Е, “мъжете” в СДС мрънкат от поне едно десетилетие. Резултатът: “Парламент-йок”! Именно в тогавашното мега-СДС, докато “мъжете” продължаваха да си мрънкат, опитаха и с жени-Катя Михайлова, “хубавото Наде”…, само че, две птички пролет няма как да ти направят, докато “зловещият” Иван Костов хвърля сняг върху всички, като една оживяла от приказките на братя Грим-баба Хола.
И така мега-СДС-то от стабилна политическа партия, с ясни позиции, богата история и абсолютно мнозинство в Парламента се промени тотално. То стана партия на “разхождащите дакели”, на “политическите куртизантки”, които скачат от партия в партия с не особено притеснение за моралната си хигиена, че даже и на интер-политически външни и финансови министри, някои от които-със съмнително здрава сексуална култура, да не говорим за преминалите в “полухуманитарната” партия ДПС…!
Така стоят нещата в “дясното”, до колкото го има въобще днес. Днес ГЕРБ е “дясното”, защото просто друго няма. Мой приятел, който беше твърде близо до ръководството на една от двете десни партии доста време ме убеждаваше, как имат бъдеще, но накрая, неотдавна, дори и той се отказа. В същото време така наречените “десни”, които са си десни, но повече приличат на “бесни”, продължават да се дъвчат едни-други. Все още дърпат чергите си, а чергите им изгоряха отдавна и сега вече дърпат живите си меса. Докато обаче “десните” се “набеснуват”, “левите” се “налевуваха”..! Това обаче има своите последствия. Една по своята същност лява партия, буквално “превзе” дясното пространство и така шизофренността на политическата ни система придоби една тържествена завършеност. Доживяхме бившият бодигард на още по-бившия тоталитарен диктатор да ни учи на демокрация…! Единственият ни шанс е дружно и с плаха надежда да възкликнем: Quo vadis…?

Венцислав Жеков
за actualno.com

вторник, 20 ноември 2012 г.

ГОСТОПРИЕМЕН ХЕЙТЪР ЛИ Е БЪЛГАРИНЪТ…?



Българите сме по природа луди глави. Такава ни е психологическата история. Барутлии сме. Напоследък обаче придобихме и още една черта на характера ни, която е на път да се превърне в хронична-научихме се да мразим. Да, вярно, още Ботев беше казал: “…силно да любят и мразят...”, но сякаш напоследък стана дори модерно да си “хейтър”. Това вероятно е една нова, гротескна форма на протест към всичко, тоест-анархизъм, вероятно е форма на младежка, а и не само, мода, вероятно е временно умопомрачение, или просто си е в кръвта на някои хора, лошото е, че стават все повече.
Интернет вече е една от големите сили в модерните общества. Именно там медиите си позволяват по-голяма свобода, а и именно там и форумите дадоха име на нова социална прослойка-“форумци”. Няма лошо, хората се информират и съответно коментират, което дава наистина ценна обратната връзка, да не говорим, че това все пак е и целта на една съвременна медия. В същото време обаче форумите все повече се изпълват в буквалния смисъл с помия. Понякога дори не чета статията, защото наистина миризмата става непоносима-и от самата статия, и от коментарите по нея, според зависи... ! И все пак, тази форма на двустранна комуникация прави интернет-медиите по-живи, по-реални и по-достъпни, в чисто психологически план, за хората. Именно заради това интернет като цяло е нов вид медия-най-голямата и най-модерната, която по същество формира и нов тип сила-социална сила.
Но, да се върнем на омразата! Българинът може и да е мразел, но днес като че ли вече му се иска да мрази. Той псува на пазара, крещи на пътя, вика и в къщи, кара се в работата си, той просто се капсулира единствено и само, за да мрази повече…! Мрази държавата, защото го ограбва, мрази съседите, зщото не спират да тропат, мрази града си, защото е мръсно, мрази хората, мрази себе си, мрази всичко!
Опитайте се да се огледата около себе си един ден в трамвая, в автобуса, по улицата,…пребройте хората, които са усмихнати. След това се опитайте и Вие да се усмихнете…! Вижте, колко хора ще Ви загледат, защото ще сте различен от масата останали начумерени и смачкани хора. За да не се засегне някой пак, че да ме погне по форумите, аз също съм от тези смачканите хора, но поне понякога се опитвам да се усмихвам, защото ми се струва, че така се чувствам по-добре. Може само да ми се струва, защото повечето казват, че съм гледал страшно! Е, как да гледам, като масово и другите ме гледат така…! Но, в случая “мое скромно великолепие” не е критерий.
Неотдавна мой приятел се завърна от Сан Диего. Да, след 12 години там се върна в България! Той е стресиран тук, защото всички много говорим, всеки иска да каже, …той да говори…, а кой ще слуша…?! Аз си направих труда да го изслушам, той постоянно се оглеждаше, защото някой го прекъсваше, но като видя, че го слушам се концентрира и така проведохме разговор.
Българите станахме освен хейтъри и дърдорковци. Такива като мен “тънтонят” по новинарските сайтове и останалите меди и сякаш наистина разбират от всичко-…”пенкелери”…/!/, а обикновено гребът от пяната, като пропускат останалото на дъното, а понякога именно там е есенцията от “ванилията” на комуникацията. Форумците също не спират, разбира се, винаги анонимни! Е, хайде да не се правя на папа Бенедикт XVІ, аз също съм писал анонимно тук-там…!
Всеки в тази държава мрази и дърдори, освен, че разбира от хидрокракинг, политика и футбол, естествено…! Пуснете си който и да е телевизионен канал, или дори и радио…, особено така наречените “бокс-офис”-радиа…, ми те просто не млъкват, то музиката не се чува! Постоянно някой дърдори и от телевизионния екран. Това било публицистика, ама каква публицистика, то си е жива “дърдористика”, при това постоянно, като радиационно облъчване. Особено страшно е обаче, когато това непрекъснато и не рядко високопарно и високонаучно дърдорене се “сноши” със ставащата ни присъща омраза. Тогава дори и професор Юлиян Вучков ще ни се види като водещ на “Море от любов”-тих, кротък и  благ старец…!
Разбира се, имаме избор, просто да не четем, но нали сме модерни хора, уж-нов тип поколение, което посредством интернет, придобива за по-кратко време повече обем информация. Никога няма да забравя един случай от преди само няколко години. На тогавашното кръстовище пред телевизионната кула, бях в автобус № 120. Две коли чакаха на голяма опашка в задръстването и по едно време първият малко се забави да тръгне на зелен светофар. Вторият натисна клаксона почти до припадък. Първият пък се нервира и не тръгна и вторият излезе от колата и тръгна към него…с нож в ръката…! В този момент една бабка в моя автобус възкликна: “Боже, какви хора сме станали, ще се избием…!”. Слава на Бога, инцидентът се размина само с енергично споменаване на роднини по съребрена линия, както и не особено членоразделни неприлични намерения към тях и от двете страни…! Да, такива хора сме станали и не спираме да ставаме…! Когато касиерката в супермаркета без да иска ни таксува 0,10 лв. повече, сме готови да я обезглавим в буквалния смисъл. Не че не е виновна, но животът не струва 0,10 лв., нали…!?
Казват, че българите сме гостоприемни. Ако това е вярно, а аз вярвам, че е така, съдейки отново само по своя и от близкото ми обкръжение опит, то някак омраза и гостоприемство са оксиморони. Разбира се, не казвам, че трябва да плеснем с ръце и да се прегърнем, пишейки поредната глава от емблематичната “българо-съветска дружба”! Позволявам си само да кажа, че би било добре малко по-често, поне да се опитваме да се усмихваме, защото така животът може и да стане малко по-лек, въпреки кризата и въпреки всичко, не мислите ли…!? Макар да не мога да понасям един известен синоптик, който всяка сутрин ме кара да се усмихвам, а понякога дори ми се реве, все пак той е прав, си мисля…!
И накрая, преди да сме се отегчили, когато пишете коментарите си, проявете снизходителност, аз съм само един медиен дърдорко, щях да кажа: “цвят лилав”, който се опитва да мисли различно, за да провокира не омраза, а реципрочно друго мислене, пък ако не стане, здраве да е, защото ако не друго, “колумнист” поне е активна гражданска позиция…!

/ P.S. Изказвам специална благодарност на един от коментаторите на моите публикации тук! Благодарение на него стигнах до тези изводи и въобще до тази тема. Не мога да кажа кой е, защото обикновено е “Анонимен”…! /

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
За actualno.com

четвъртък, 15 ноември 2012 г.

“МЪРТВИТЕ ДУШИ” В СТАТИСТИКАТА НА БЕЗРАБОТНИТЕ…!



За да имаме възможността да отделим над 600 млн. лева повече за пенсии и за обезщетения, трябваше да направим сериозна реформа, каза неотдавна министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Той призова хората да бъдат по-активни в бюрата по труда, за да им бъде предложена работа. От началото на годината по този начин  близо 30 000 души са си намерили работа.
Колко прекрасно изказване, какъв хъс, какъв размах, какъв план…! 30 хиляди души…, това обаче звучи малко в стил: “тази година полупроводници, догодина-цели проводници…!”. Ех, Тотю, Ех, Младенов…, би възкликнал един от оригиналните сценаристи на едно вечерно шоу у нас…! Не 30 хиляди, ако трябва и 300 хиляди ще си “намерят” работа през бюрата по труда, стига това да бъде снесено като директива от вездесъщата ДРСЗ…., не, не, това не е като ОЧЗ-организация на чудовищата и злодеите, но всъщност сте близо...! ДРСЗ означава “Дирекция Регионална служба по заетостта”.
Комично е г-н министре, дори е трагикомично да говорите такива неща, защото хората, които работят ЗА Вас в системата никак не са малко и знаят, как стоят нещата там. Агенцията по заетостта е задължена да Ви се поклони, съответно тя дава директива на онова същото ДРСЗ, то натиска бюрото по труда, директорът на бюрото смазва служителите си и те пишат ли пишат в досиетата на прекратяваните регистрации: “Започнал работа с посредничеството на бюрото по труда!”. Да, г-н министре, ама не съвсем…! И съм повече от убеден, че Вие го знаете, но все още не разбирам, защо се правите на полуощипана самоковчанка, по пладне…!?
Безработицата у нас , оказва се, е една от най-строго пазените тайни в държавата. Сакън, да не би да ни надушат медиите, че да не излезе информация. Това е тайна, сякаш по-голяма и от това, дали на Червен байр, край Ямбол, е имало ракети с ядрени бойни глави през Комунизма…!? Защо…? Защо трябва да се крие, каква ни е безработицата? Та нали това се усеща от всички, на собствения им гръб. Ако безработните не работят, нали помощите им идват от работещите…!? Това натоварва и тези, които все още имат шанса да останат на работа.
Ето какво ми разказа един безработен, наричащ себе си “безработник: “ Сутрин не бързам да стана…, защо да ставам, кой ме чака…? Часовникът звъни по навик към 7 без 20, но…въртя се в леглото като застаряващ дакел, почти до обяд. Ставам, пия си хапчетата за кръвното и за висок холестерол, пия чай…После закусвам обилно-около 11,30 преди обяд. После чета новини по интернет…, пак пия чай и обядвам…ям много и разточително, на пук на всичко, защото това е едно от удоволствията ми. Напълнях, заприличал съм на пихтиозавър! После ми се доспива. Пуша една цигара…втората за деня, за да пестя. Изневерявам няколко пъти в съзнанието си, докато трескаво ровичкам порно-сайтовете…, после уморено и гузно спя, докато телевизорът монотонно и някак загадъчно ми разказва за “Извънземни от древността” по “National Geographic”. Будя се нервно, от някой сприхав съсед, или нагъл двигател отвън… Мигам две минути, после готвя вечеря. Докато готвя пия. Почти се напивам. После вечерям…пак ям много. Става ми тежко, но пия още и ми става още по-тежко. Пуша много. Страхувам се от рак на белите дробове, рак на дебелото черво, рак на всичко, но после, когато вече съм пиян, не ми пука за нищо. Лягам си, след като съм изслушал поне сто пъти “Дишай” на Преслава, “Защо са ти побелели косите” на Мухарем Сербезовски, "Semd me the pillow" на Дийн Мартин, може би "Омонията" на Алън Парсънс и разбира се “Камино” на “вечната и святата” Лили Иванова. Признавам си, освен че съм помияр, съм и музикален помияр! Понякога наблягам и на някои военни маршове, но се страхувам да не ме избие на насилие и ги отбягвам. Лягам си късно. Не ми се спи. Таванът, както всеки път ме нервира, как пък една вечер не спря да се люлее…!? Гледам телевизия. Гледам и часовника. “Разследване на самолетни катастрофи”… “National Geographic”…, оффф, писна ми от трагедии, Animal police…, Viasat Explorer, Viasat History, History Chanel,…чудя се, дали наистина маите са били прави за края на света…оффф, бе я да се отпусна, …btv comedy, и тук обаче е “офффф”, писна ми и от бози…! По едно време съм заспал. Будя се от пукане на нещо. Сънувал съм,…дали пък някой не е влязъл в къщи…! Не, едва ли, за какво да влиза…по-скоро нещо от забравения включен телевизор…! Ами ако пък са извънземни…които са влезли през контакта, например…,нещо подобно разследваха агент Мълдър и Скъли…! Май ми е време да заспивам…!? Спя…, но не сънувам, няма какво…!Ако пък сънувам, все летя, кога ли ще си отлетя…!?”.
Извинявам се за този въздълъг цитат! Но това е ежедневието на един средностатистически “безработник”, тип “начален социопат”. На този ли човек министър Тотю ще каже да отиде в бюрото по труда….!? Че той вече е бил там, няколко пъти при това. Дори може би е работил малко там! И как точно ще стане именно този човек да се превърне в един от тези 30 хиляди безработни, които са си намерили работа през бюрото по труда…!? А, да, забравих, лесно е, просто когато му прекратява регистрацията, трудовият посредник ще напише вместо “по негово желание”, “Започнал работа с посредничеството на бюрото по труда”! Така Министърът ще е спокоен, зловещото ДРСЗ, пак ще гледа строго, щото то така си гледа. Директорът на бюрото ще се усмихва сутрин на служителите си, като им пожелава успешен ден от врата на врата, по американски тертип, за да измие срама от поведението си вчера. В обратната посока-министърът ще е спокоен, защото Бат Бойко няма да го гази и днес, националната статистика е покрила истината за безработицата, а ЕВРОСТАТ, за сега срамежливо си траят като “пръднал в трамвая”…!
Е, ако така се бори висока безработица, перифразирайки една недолюбвана от мен лява депутатка, “готов съм да ям и асфалт”, ама едва ли това е начинът да променим социалната нищета в татковината ни…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

“ХОМО” НЕ ВИНАГИ ОЗНАЧАВА “ХОМОГЕННОСТ”



VIP-сезонът на “Биг брадър” постепенно ще отшуми. Няма да коментирам него и цирковете, на които бяхме свидетели. Той обаче провокира един обществен въпрос, който сякаш още по-остро застана в социалното съзнание на иначе инертния българин. Става дума за Люси и Камелия и любовта между тях. Докато всички си мислеха, че те ще бъдат изгонени от VIP-къщата, те останаха почти до полуфинала и по този начин показаха, че обществото ни сякаш е станало малко по-толерантно към сексуално-различните и въобще към хората, които имат различни от “мейн стрийм-а” подборбности в личността си. Дали е така, дали наистина сме станали по-толерантни..! Нека да разгледаме фактите!
Камелия /София по онова време/ влезе във VIP-къщата с мисия, и условието да остане вътре беше мисията й да е успешна, но тя не успя. Въпреки това съквартирантите я оставиха вътре. Камелия си позвли и да отправи повече от груби обиди към целия български народ, когато Люси беше изгонена от VIP-къщата. И все пак, въпреки че вотът изгони след това и Камелия от къщата, сякаш хората й простиха. Разбира се, това не стана без подкрепата на Ники Кънчев и на Гала след това, а и на още куп “помощници”. Няма лошо, момичето заяви, че си е изпуснало нервите. Нека си признаем, почти няма българин, който да не си псува държавата вечер, особено когато седне на масата в кухнята, разбира се до радиатора, докато привършва възсолената туршия и почти театрално  пресушава киселата “домашнярка”.
Това обаче беше простено на Камелия. Хората в къщата я приеха, те приеха целувките на двете жени, ласките между тях, демонстрираната близост, нескривания сексуален подтекст на почти всеки “случаен” жест. Връзката между Камелия и Люси почти не влезе в дежурните скандали и интриги през този сезон.
При така поставените обстоятелства, нищо не ни остава, освен да обобщим, че българинът е станал толерантен европеец и вече не нарича хомосексуалните мъже-“педали” а хомосексуалните жени-“лезбита”. Българинът се е променил и когато види момче с розова тениска на улицата, се усмихва съпричастно, отминава го и се наслаждава на шарения свят около себе си. Българинът вече не е “бай Ганьо-то” на сексуалната революция и няма нищо против гей-прайдовете и защитава правата на хората с различна сексуална ориентация..! Звучи наистина обещаващо и бодряшки оптимистично,…само остава да беше и истинско…!
VIP-къщата на “Биг Брадър” за пореден път се оказа “НЕПРЕДСТАВИТЕЛНА” извадка на обществото ни. Има обаче и още една съществена подробност. Ние винаги сме приемали повече любовта между две жени, отколкото любовта между двама мъже. Ето именно тук се крие разковничето на общественото лицемерие. Да, то приема две жени, формално това го прави толерантно, но двамата мъже си остават “педали” в изкривеното съзнание-некачествен сурогат на сексуалната революция…! Така не се става толерантен. Няма как да приемаме половината от истината и да твърдим, че сме честни…!
Неотдавна една национална телевизия си беше направила експеримент с това, две момчета да се държат за ръце и да минат през софийския пл. “Славейков”. Наблюдавана беше реакцията на минувачите. Почти нямаше позитивно мнение, което показа, че нивото на толерантност на обществотно ни, при това в най-големия български град, все още е относително ниско, спрямо европейските, а и световните примери за подобно отношение.
Люси и Камелия не са белите лястовици на родната сексуална революция. Да не забравяме Азис, Васко Найденов, разбира се Емил Димитров, Парцалев и много други известни и не толкова известни личности у нас. Днес обаче все още има много хора, на които гей-прайдовете им пречат, защото нарушават личните им права на хигиенично социално пространство. За тях, правата на хомосексуалните се съдържат изключително в това да дишат, да ядат и…, май това е всичко…! Такова мислене, което счита един тип естествено човешко поведение за социално нехигиенично, провокира омраза. Омразата обикновено води до насилие, а физическото насилието е признак за обществено безсилие.
Преди време моя позната заяви, че комикът Бени Хил, певецът Фреди Меркюри, артистът Ричард Чембърлейн и Лаурел и Харди, както и някои други са бездарници,….само защото били “обратни”! Оставям мнението й без коментар, защото просто няма какво да кажа, пък и не искам…!
Толерантността не се изгражда, тя се възпитава. Ние я изграждаме вече повече от двадесет години и тя все не е доизградена. Това е така, защото обвивката ни е европейска, като станьол от фин млечен шоколад, но вътрешността всъщност е на натурален шоколад-горчива. Пътят не е дълъг, но когато вървим в неправилната посока, може да ни се “увиди”, докато стигнем, където трябва да отидем. Колкото до Люси и Камелия, и двете вече са достатъчно известни и у нас, и в чужбина. Ако не друго, поне показаха, че две жени могат да се обичат точно толкова, а защо не дори и по-силно от мъж и жена. Те показаха също, че когато две жени се обичат, не е непременно задължително едната да носи костюм с черна папионка, сякаш е погребален агент. Те показаха още, че хомосексуалността е сред нас непрекъснато, дори и да не я виждаме, дори и да не искаме да я видим, дори и да се правим, както Тур Хейердал, че “такава риба няма”…! А ние имаме свободен избор…, или разумно да съзерцаваме собственото си ежедневие, наслаждавайки се на “парно-то” и на “домашнярката”, или да се вторачваме с евтин пластмасов бинокъл от “Илиянци” през розовата завеса на съседите, където може да има и някои изненади…!

Венцислав Жеков
за actualno.com

понеделник, 12 ноември 2012 г.

“КИРО-ЛАМЯТА” СРЕЩУ “НИКИ-РОЛЕКС-А” В ЕПИЧНА БИТКА ЗА БЯЛОТО БУЛО




Едва що почина Негово Светейшество патриарх Максим и…пилците се разпиляха като прах с вятъра. Всеки висш архиерей задърпа чергата към себе си, защото патриархът е до живот, а митрополитът-уж също, ама не съвсем…! Николай Пловдивски оспори избора на Кирил Варненски за наместник-председател на Светия Синод на БПЦ-БП. Преди уж бяха приятели, пък сега се оказа, че май не било съвсем така. Блажна е Пловдивската митрополия, защото е богата, ама още по-блажна е цялата църква…! И въпреки всичко, в този конкретен случай скандалният митрополит Николай е прав, колкото и да е чудно това, само по себе си…!
Когато се избира, трябва изборът да е основан на поне 50% от всичките митрополити, а не от присъстващите. Оказва се, че протоколите от избора на Кирил Варненски не са били подписани още от Гавриил Ловчански и Игнатий Плевенски. Какво означава това? Това означава поне две неща, първото от които е, че трима митрополити са против избора на митрополит Кирил за наместник-председател и на второ място-този акт, освен че създава условия за нов разкол, по същество вече представлява разединение в православната ни църква.
Кирил Варненски е човек на руското лоби в България. Неотдавна предстоятелят на руското подворие, ако не се лъжа, заяви, че Руската православна църква ще бъде удовлетворена, ако новият ни патриарх е “приятел на Русия”! Сякаш ще избираме председател на дружество за приятелство с Русия!!! Това първо е дипломатически скандал в църквата въобще. След това, подобно изказване е непремерен акт и откровено нахалство и не на последно място е груба намеса в делата на една автокефална църква, каквато е Българската православна църква-Българска патриаршия.
Със същия успех Вселенският патриарх Негово Всесветейшество Вартоломей І можеше да “поиска” новият патриарх на България да е грък, или арменският католикос-да е арменец…!
Именно тук трябва да се запитаме, защо руското лоби лобира най-силно? На първо място, това е инстинктът на Руската църква да има свой човек тук, както преди много години императорът им е искал България да бъде в руската сфера на виляние, за да има Русия излаз на “топло море”. Именно заради това така наречената “славянска ос” беше толкова дълги години прокламирана като мантра, която обаче се оказа химера.
Има и още едно обяснение. Кой проблем през последните поне 20 години, но и преди това, още по-осезателно, е бил коментиран от църквата ни? Тя се изказва само и единствено, когато я “настъпят” по мазола. Иначе църквата мълчи. Това е политика на Светия Синод, която се спазва сякаш като някакво предикатно задължение. Питайте който и да е митрополит за представителство на БПЦ-БП в Брюксел и защо нямаме такова…, никой няма да Ви отговори. Питайте за извънбрачното съжителство и веднага ще Ви кажат…”сатанинска работа”…! Църквата тотално е абдикирала от обществените си задължения и се интересува единствено и само от самата себе си и собствените си интереси, но не и от хората, които всъщност ПРЕДСТАВЛЯВАТ църквата! Това все повече започва да прилича на бизнес, на ООД, или…ЕООД…!
Ето сега, когато Светейшият ни патриарх вече го няма между нас, митрополитите се разкрякаха като гладни пуйки. Народът казва: “Вържи попа, да е мирно селото!”. Когато обаче няма поп, селото започва да своеволничи.
Митрополитите ни са публични личности, те са почти една дузина. При нас не е както в Гърция, където в един средно голям град може да има трима митрополити. Нашите са малко и…са известни. Освен с агентурното мси минало, митрополит Кирил Варненски и Великопреславски е бил изгонен от Гърция, по време на обучението си там, защото е бил заподозрян в шпионаж. Така пише в интернет. Не зная, дали е вярно, ама го пише на доста места! Е, това ли ще е новият патриарх на България, ако твърденията са верни, разбира се…? Агентурното му минало е факт, то вече Е ВЯРНО, такъв човек ли ще ръководи родното ни православие…?! Можете ли да си представите митрополит, с архиерейско облачение, кръстове, медальони, корона на главата, достолепие и истинско страхопочитание, а под расото…униформа на подполковник от 6-ти отдел на ДС…!? Не е ли това истински, рафиниран абсурд…!?! В същото време митрополит Гавриил Ловчански не е бил доносник на ДС и за него досие не е открито, но той беше избутан “на сянка” от вездесъщия и многорък вседържител Кирил Варненски. Останалите митролопити не били доносничели, просто пишели доклади, когато пътували в чужбина….! Добре, нека да е така, тогава, защо сами не излязоха и сами не казаха за тези доклади преди години, а угоднически изчакаха, ако все пак им отворят досиетата, дали ще излезе нещичко от черното /но не монашеско/ минало на всеки един от тях…?!
Истината е, че църковно-народен събор, преди избора на нов патриарх наистина ни е нужен. Той трябва да измени условията за избор на нов предстоятел на църквата, като позволи изборът да се извършва и сред останалите епископи, че защо не и архимандрити, но като се запази една разумна възрастова граница. Според мен, тя дори трябва да е 60-годишна възраст.
До колкото ми е известно, предишният сръбски патриарх Павле, който почина не чак толкова отдавна, е бил монах, с относително нисък ранг на Атон и е бил повикан от там, за да оглави Светия Синод на Сръбската православна църква. Защо и ние да не се огледаме, имам предвид църквата ни, не ние миряните, за един достоен духовник-монах от Атон, от българския манастир там, който да оглави църквата ни?!
Защо например един епископ Сионий, който е викарий на Видинската Света митрополия, да не може да стане патриарх…, или дори и архимандрит Поликарп…?! Тава са достойни хора, които не само нямат “тъмно” минало, макар да се опитаха да оклеветят епископ Сионий, но това са и хора, които са подготвени да ръководят цялата ни църква. Защо изборът трябва да се ограничава само и единствено сред митрополитите ни? Митрополит Кирил е известен с прякора си “Киро-ламята”, митрополит Николай е известен още като “Ники-ролекс-а”. Ами като са нефелни, защото една огромна част от тях са именно такива, тогава защо да избираме по-малката мърша сред мършите…, когато можем да разширим избора, не за да увеличим конкуренцията, а за да повишим качеството…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
за actualno.com

сряда, 7 ноември 2012 г.

МИНЕРАЛНИТЕ ИЗВОРИ В БЪЛГАРИЯ СА ЕДНО ОТ ЛИЦАТА НИ ПРЕД СВЕТА






 Природни богатства
 Страната ни разполага с 225 безценни находища на води


Минералните ни води са едни от най-ценните в Европа. Не сдлучайно България развива вече и балнео и СПА-туризъм. Това освен доходи, означава известност. Все повече хора осъзнават, че минералните извори у нас са не просто едно природно богатство, а безценно притежание, дадено ни от Господ, с което страната ни може да се гордее и да бъде полезна на много хора по света, за лечението на най-различни заболявания.
В България има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 л/сек. В Южна България те са 148, а в Северна - 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България - чрез сондаж. В Южна България във вид на извори са 82 находища и чрез сондаж - 66, а в Северна България преобладават чрез сондаж - 57 и във вид на извори - 20. Българските минерални води са средно и силно минерализирани.
В софийското село Железница се намира така наречената “турска баня”. Едва ли полусрутената сграда е останала от турско време, но хората така са я запомнили, което означава, че изворът тук вероятно е познат от доста стари времена. В същото време над тази “баня” в планината има още един извор на открито, където също има минерална вода. Хората познават тези извори, знаят коя вода, за какво помага. Например тази в банята помага за нервни заболявания, тази в планината-за бъбреци…, всеки извор има специфика. Твърди се, че водата от извора до “турската баня” е една от 14-те в страната, които са защитени като природно богатство от международни организации.
Общият годишен обем на есплоатационните запаси на минерални води в България е 109 млн. кубични метра (с дебит 3,45 л/сек.), от които само половината се използва за различни, главно стопански цели.
Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници и цели селища: Хисар - Древна Аугуста, Кюстендил - Пауталия, - Акве Калиде (по-късно Термополис, днес Бургаски минерални бани), Сапарева баня - Германея, Сливенски бани - Танзос, София - Улпия Сердика.
Неотдавна медиите в София публикуваха информации за така наречената “сребърна вода” във Витоша, недалеч от Боянската църква. Запознати твърдят, че преди години някакъв местен човек отклонил водата от този извор ксъм дома си и тя…спряла. След като той махнал тръбите, водата отново потекла по стария си път. Скоро  до същия извор се отвори още един извор, вероятно със същата вода. Казват, че във водата има сребърни йони. Витоша е богата на сребърни залежи и това вероятно е едно от обясненията. Тези йони пречистват водата и правят онова, което свещениците правят със сребърния кръст в светената вода-обезпаразитяват я.
На извора в Бояна винаги има поне по пет човека с туби. Това показва, че хората знаят за него, търсят цел свойства и уважават водата. Това е и причината, поради която, тези които пълнят съдовете си, предпочитат над чешмата на камъка, да няма друг човек, защото се смята, че този отгоре отделя негативни енергии и не влизат във водата, която човекът ползва след това. Може би на някого това би се сторило налудничаво, но на квантово ниво, всичко, ама наистина всичко има своето напълно логично и научно обяснение.
В България преобладават находищата с температура от 37 до 50 градуса. В Северна България преобладават студените, а в Южна България - топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева Баня (101,4 градуса - пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във Вършец - 38 градуса. Много горещи (50 - 90 градуса) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилско и Долнобанската котловина.
Съвсем близо до София, в село Шума, което се намира само на около 40 км. от солицата, все още има множество извори, водата на които не е изследвана, но местните хора знаят, свойствата й по предания на своите предци. Така например, изворът на Малабръдска /или Малабрътска, или Малабръцка/ падина от години се счита за извор с “най-пивка” вода и пората от там си наливат за пиене и за готвене. Турският кладенец /извор/ в Панин дол пък е с вода, която се ползва само за миене и за пране. Дали това е така, защото кладенчето /изворчето/ е от времето на османското владичество у нас, и хората предполагат, че водата е замърсена по някакъв начън, не е известно. Един от най-известните извори в селото, където водата също е считана за много качествена е този при Паро Ристин във Власара. Дори и днес, в това забързано и динамично време, тук отношението към водата и нейните свойства граничи почти с религиозно вярване. На всеки от изворите има канче с тел, оформена като за дръжка. Пред отвора на извора обикновено се поставят тръни, за да не влизат вътре животни.
Хората в село Шума са се научили да уважават водата, защото в източната част на селото махалите разчитат единствено и само на една чешма-в махала Йордановци. Повечето жители вече поставят сонди, с които си доставят вода от недрата на земята, но тази вода излиза на повърхността с неясни свойства и качества. Естествените извори са проверени във времето от хората и те от опит са научили, от кой извор, за какво може да бъде употребявана водата.
Безценни и безкрайни са ресурсите от минерални води у нас. Те трябва да бъдат изследвани и популяризирани, защото водите лекуват наистина. Водите могат да бъдат едно от достойните лица на страната ни пред останалия свят.

Венцислав Жеков