четвъртък, 26 март 2015 г.

КОГАТО ИНСТИТУЦИИТЕ ЗАСПЯТ ЗИМЕН СЪН


„Купих си секция от магазин „АИКО”. При монтажа установих, че единият диод за осветление не работи. Посетих магазина, за което ми приеха рекламацията. На същият ден, при окончателното сглобяване на секцията при разлепването на предпазните найлони от вратичките (които са с черен лак) установих, че едната вратичка може би машинно е надрана от единия край до другия. 

Отново посетих магазина за втора рекламация, но ми отказаха такава и ми издадоха Протокол за отказ поради това, че не съм запазил кашона”. Това ни пише наш читател, станал обект на безкрайната бюрокрация в България.

Той се обръща към Комисията за защита на потребителите и към Националния омбудсман, с молба за съдействие. От магазина отговарят: „По рекламацията, която е заведена в системата ни без запазена оригинална опаковка няма как да подменим детайл с механично нараняване. Ако желаете можем да пратим запитване за цена на тази врата и ако тя Ви устройва може да заплатите сумата или аванс в някой наш магазин и да поръчаме вратата”.

Странно е, защо, когато човек си купува нещо, на практика не знае, какво купува. Повече от очевидно е, че няма как да се нанесат умишлено и зловредно наранявания на лак, които да са напълно симетрични. Няма нормален човек, който сам да си причини проблеми с институциите!

От друга страна, защо е необходимо да се пази кашон? Ами ако човек се обзавежда изцяло, тогава трябва да наеме още едно жилище, за да пази в него опаковките, така ли…? Дори и това да е записано в някакви закони, то това не го прави логично!

Клиентът в този частен, но и далеч не само частен случай не е подписвал общи условия, а съответно и не е съгласен с тях. Да се разчита на това, че някакви правила трябва да бъдат намерени в сайта на магазина и евентуално да се провери, какви са те, преди покупка, е меко казано малоумно, защото все пак говорим за купуване на обикновена секция, а не на презокеански джъмбо джет…!

Купуването на таблет „REVO” също се оказва изключителна придобивка. Плащаш 109 лева за таблета, след три месеца се оказва, че за смяна на платка и на екран, цената е 320 лв.!!!

Как става така, че ремонтът струва три пъти повече от самия оригинал…!?!?!? Китайското производство за България е известно с това, че е евтино и не особено качествено. За евтиното – добре, но за качеството, едва ли платка, която гори за три месеца въобще се помества в понятието „качество”!


А ако на институциите им е удобно да има неясни правила, за да не се занимават с такива проблеми, то това вероятно обяснява мълчанието им. Едва ли обаче нещата стоят така в Берлин, Хелзинки, или Париж, а както там, така и тук все е Европейски съюз, уви, май не съвсем…!

За novinite.bg

ИНДИАНА ДЖОУНС СЕ СРЕЩА С ЦЪРКОВНИЯ ИНДИАНА ДЖОУНС!!!


Игуменът Калистрат /блестящият актьор Гeорги Попов/ в кадър от филма "Хитър Петър" - 1960 г. 


Индиана Джоунс, както наричат археолога професор Николай Овчаров се срещна с църковния ни Индиана Джоунс – епископ Сионий Велички, който напоследък „откри” невероятни вероятности в Троянската света обител, на която е и игумен, и монах, и готвачка, и охрана, и продавач, и музеен работник, но най-вече е „регионален император”…!

Николай Овчаров ще копае в манастира, защото най-новата приумица на великия Велички епископ е, че манастирът не е от 1600 г., а е строен през 10 век…! На какво се основават обоснованите предположения на епископа? В църквата имало капители, които били от 10 век! А щом има капители от 10 век, значи манастирът е строен тогава: „Имаме капители от 10 век, както и културни пластове, свидетелстващи, че обителта ни е построена или от цар Симеон Първи, или от неговия син Петър Първи”, смята епископ Сионий.

Нека приведем един елементарен пример. На път за светилището „Татул” в Родопите, попаднахме на старо корито от камък, поставено пред чешма в селото. Коритото очевидно е „добито” от светилището, от местните хора, защото преди „Татул” да придобие такава известност, местността е била ползвана от местните за добив на камъни. Та това корито, което по всяка вероятност е от времето на траките, днес е корито на съвременна чешма. Фактът обаче, че въпросното корито е от тракийско време, не означава непременно, а в случая определено не е така, че и чешмата е построена от траките…! Това поне е сигурно, защото надписът на чешмата е на съвременен турски език!

Съществува писана история на Троянския манастир, която е от епископ Харитон, от ХХ в., където се казва, че обителта е от 1600 г. На това място е имало друг манастир, но настоящият определено не е от 10 век. Новата църква е строена в 1836 г., след като старата, която била дървена, е премахната, защото отесняла за многото монаси и миряни. Престолният камък обаче е запазен и на него е правен водосвет на Рождество Богородично – старият храмов празник.
Сега обаче този стар престол го няма! Няма я и икона от Захари Зограф, която е след втората порта на манастира, в ляво! Изчезна и иконата „Успение Богородично” от църквата, която беше поставена с одобрението и благословението на последните ни двама патриарси – Максим и Неофит! Изчезна и надписът за Левски от входа! Вместо това „византийското” в епископа заговори, не, ами закрещя. Манастирът не бил от 1600 г., ами бил от цар Петър І…!

По нашите земи се откриват какви ли не останки от кое ли не време. От тук са минавали всички велики цивилизации и техните армии. Това е причината да имаме артефакти от най-различни епохи. Много пъти пластовете се смесват така, както в Истанбул например, част от стените на Константинопол днес все още стоят, а до тях са залепени стените на нови сгради. Така императорските стени крепят съвременни домове!

Тук обаче не е така, защото всички знаем, че по времето на османското владичество, или турско робство, но не и присъствие, църквите, които сме строяли са били вкопани.

Едва ли при османското нашествие на Балканите, башибозуците са оставили един манастир да „стърчи” и да им”боде” очите…! Още повече, че не е запазено нищо, ама абсолютно нищо, като архитектура, от времето на Първото, че дори и от Второто български царства /империи/.

Как така не е запазен дворецът на Симеон, или златната църква, поне конюшните на царя да бяха запазени, но видите ли, Троянският манастир от 10 век бил запазен и възстановяван…! Това е колкото нелепо, толкова и смехотворно по детски!

По билото на планината Чепън, недалеч от София са намерени много останки от римски стели. Там е минавал римски път. Много от местните хора са се „сдобили” с такива стели и са украсили домовете си с тях. Е, това означава ли, че домовете им са от римско време….!?  По същия начин, ако църквата на Троянския манастир е украсена с някой капител, който е от Средновековието, то това не означава непременно, че и целият манастир е от Средновековието!
Ако някой има амбиции да се изживява като византийски император, то не е нито мястото, нито времето!

Разбира се, че ни се иска и ние да имаме поне нещичко запазено от времето на Средновековието. Разбира се, че това би било национална гордост, но, когато няма, няма. Имаме само запазени основи, но цялостна архитектура уви, нямаме! Това обаче не ни дава нито причина, нито повод да си измисляме такава. Историята и помощната историческа дисциплина археология, са точни науки, почти колкото математиката. Ако едно нещо го има, значи го има, ако го няма – просто го няма…! Иначе рискуваме да изпаднем в ситуацията на великия морски пътешественик Тур Хейердал. Когато го събудили на лодката и му показали една риба, с въпроса, каква е тази риба, той казал: „Няма такава риба..!”.


А ако епископ Сионий е решил да прави нов манастир, какъвто вече е Троянският, то тогава нека поне уважава реалната история, която е доказана, ясна и изследвана. Останалото са митове и легенди, хитроумни прийоми за привличане на повече клиенти, но не и миряни. Така се печели публика, но не се печели паство…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

АВТОРИТЕТЪТ НА БПЦ – АРХОНТИ И ВАГАБОНТИ…!


Изследване на "Екзакта Рисърч" от края на 2013 г. показва, как авторитетът на Църквата е паднал с над 20%. Констатира се, че изборът на нов, тогава, български патриарх, постепенно се компенсира от набиращи сила скандали. Това се отразява и личния рейтинг на самия патриарх, който губи близо 12% от одобрението си.

И понеже сме наясно, че ще бъдем обвинени в „погражданстване” на Църквата, бързамe да уточним, че сме запознати с факта, че социологически изследвания едва ли са нещо, което вълнува особено много хората от самата Църква, още по-малко пък – личния рейтинг на патриарха.

Така или иначе обаче, тези данни  показват мястото на Църквата в обществото, както и начина, по който хората я възприемат. Това е измерител на общественото мнение, което ни демонстрира движението на институцията в скалата на обществените нагласи и ако това не касае толкова Църквата, то определено касае обществото.

Година по-късно отново се появиха скандали във връзка с избора на нов епископ. Архимандрит Дионисий беше посочен за Стобийски епископ. В същото време това е човек, чето име беше обилно забъркано с архондисването – производството на архонти в Църквата, а това е пряко свързано със западното рицарство, нещо, което далеч не е православно.

При това тази дейност се извършва абсолютно открито, не тайно. В същото време обаче, Уставът на БПЦ, в чл. 190 казва, че сред църковните провинения са и „молитвено и евхаристийно общение с инославни и иноверни”.

А ето и какво казва д-р Николай Михайлов в статията си „Реакцията на варненските миряни беше възхитителна”: „От тук нататък ще трябва очевидно миряните на БПЦ и не само те, в широкия граждански свят, да имат готовност за отпор. Това е много важно - персона по персона, назначение по назначение. Има една нетърпимост, с която концесия вече не може да бъде правена, не може да бъдат правени повече отстъпки на такъв тип безотговорно и нагло поведение на тези, от които властта в България зависи.

По този начин д-р Михайлов показва, че обществото трябва да има мнение по процесите в Църквата, защото Църквата това сме и ние, нали Тя е Бого-човешки организъм.

Странно е обаче това, че въпреки тези утежняващи ситуацията обстоятелства за избор на нов епископ, един от най-ревностните за чистотата на Православието митрополити, Николай Пловдивски, гласува „ЗА” хиротонията. Архимандрит Дионисий се явява и обект, и субект на проблема.

По повод позицията на дядо Николай, ето какво казва Горан Благоев в статията си „Формално властта в църквата е у дядо Неофит, но Николай диктува дневния ред в Синода”: „Патриархът смята, че трябва да балансира, с всеки да е в приятелски отношения, на всеки да угоди. И в един момент се опасявам, че вместо да балансира църковния кораб, дядо Неофит така го люлее, че корабът може в един момент да потъне.

Той /Николай бел. на автора/ просто умее много умело да се възползва от ситуацията, която е в Синода. Там са все хора, които в определени моменти дори и един по-рязък тон може да ги сложи на място, да ги стресне. Освен това, синодалните старци очевидно са впечатлени от неговите контакти с бизнеса и финансовите кръгове, които той познава и които безспорно го подкрепят.

Точно така се случват нещата в Църквата, с малко по-рязък тон и се постигат определени цели. Това е колкото добре, толкова и не добре, защото понякога именно тонът определя начина на комуникация.

Колкото до рейтинга на Църквата, той няма да стане по-добър, докато и митрополитите, и патриархът се люшкат от една в друга крайност, от това да изберем за епископ човек, който се занимава с архонтмейкърство и после да го заклеймим. И пак казваме, не архимандрит Дионисий  е виновен за това, виновни за това са всички онези, които уж са за чистотата на Православието, пък после гласуват по меко казано странен начин.

Обеснянието от Синода тогава беше, че когато някой се поправи, то той има право да заеме даден пост. Да, така е, само че, когато наистина се поправи, когато посочи, че съжалява за това, което е сгрешил, а тук такова извинение и съжаление не е показано, напротив, твърди се, че това е нещо, което е правилно. Ами по тази логика, ако един убиец каже, че съжалява за това, което е извършил, дори и да го каже напълно осъзнато и от сърце, то трябва ли да му се прости…?

Архонти има и в другите църкви, но това са например дългогодишни певци, които „на конец жизни” са удостоени с архонтско звание, за благодарност към богополезната им дейност.

Едва ли предоставянето на едни съмнителни пари от още по-съмнителен бизнес на напълно съмнителни хора е достатъчно морално основание същите тези хора да стават архонти – демек – по-особени, по-близки, по-вътрешни на Църквата! И защо да са такива, защото са откраднали повече, или защото не са ги хванали /все още/, или и заради двете..?

Толерирането на такива хора далеч не е дори и елементарен признак, да не говорим за повод те да се превръщат в архонти на БПЦ. А онези, които ги „произвеждат” в такива, не бива да бъдат акламирани, защото те не са достойни!
Духовното общение с масони и рицари е неправославно, то е богоборческо, защото тези институти са против Бог, те го оборват, те се конкурират с него! Е, къде е тогава православното в извършването на архонтски обявявания, с рицарски мантии и в условията на масонски ритуали..!? Що за Православие е това..? А и що за православни митрополити са онези, които го подкрепят и дори участват в извършването му…, къде явно, къде скрито, къде лицемерно…!?


Именно това е една от основните причини, поради които авторитетът на Църквата се руши, защото такива примери са лоши! Авторитетът пада, заради самите хора, които са вътре в Църквата, нейният авторитет не се руши отвън, а именно отвътре!

За фейсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 23 март 2015 г.

Вече съм "Негово Превъзходителство"...!




Бях номиниран и впоследствие избран за "Медиен Wellness посланик" на Международното младежко движение "Син Клъстер". Това е призът, който ми беше връчен вчера /22 март 2015 г./ на официална церемония в МОЛ "Парадайс". 

Гласуването се проведе онлайн, през последния месец. 

Така че вече съм „Негово превъзходителство”, нали съм посланик…! wink emoticon

петък, 20 март 2015 г.

ДО КОГА ЕДИН МОНАХ Е МОНАХ…?


Напоследък проблемите в БПЦ с така наречените „свободни монаси” зачестиха. Те не са от вчера, но така или иначе такива казуси има, а една голяма част от тях не намират разрешение. Наказват се монаси за едно или друго провинение, а впоследствие се оказва, че те са наказани, но няма санкция следователно, те се оказват не наказани, а на практика дискриминирани. Те са прогонени от манастирите си, или пък някои дори и самоволно са напуснали, така те се превръщат в казус, който на практика няма никакво разрешение.

Разбира се има различни видове наказания, които са предвидени в Устава на БПЦ, съобразно провинението – съответно и съставът на Светия Синод, който заседава като църковен съд.

Напоследък обаче се появиха твърде много монаси, твърде много за мащабите на родната ни Църква, които са с неустановен статут, те са монаси, но не са в манастири.

Интересно е, че Уставът на БПЦ предвижда процедура за това, как се става монах, но за това, как един монах преминава отново в цивилно лице няма, няма поне в Устава, нито пък е указано, как това може да се случи.

В чл. 170, от Устава на БПЦ се казва, че „за монах или монахиня може да бъде постригано лице, което отговаря на следните условия:…да е преминал срока на изпитание, предвиден в Устава на манастира. Изискванията … се удостоверяват със съответните писмени документи – удостоверения, свидетелства, декларации. Който иска да встъпи в монашески чин, трябва да представи молба, автобиография, свидетелство за съдимост и препоръка от енорийския си свещеник или изповедник”.

Говорим за документи - удостоверения, свидетелства, декларации, както и молба, автобиография, свидетелство за съдимост и препоръка. След като има документален алгоритъм за това как се става монах, защо няма такъв и за това как, когато един човек не по своята воля, а по силата на решение на църковен съд, престава да е монах?!

Разбира се е ясно, че когато един човек стане монах, това се смята, че е за цял живот така и трябва да бъде. Проблемът е, че понякога онова, което се предвижда като наказание, например низвержение, не е ясно как се реализира, тоест – как се променя статутът на монаха. Ако той е изгонен от манастира си, къде отива, какво се случва с него, какъв е той?

Проблемът се състои и в още нещо. Ако няма решение на църковен съд, следователно „наказан” монах трябва да си получава заплатата, а също и да бъде с актуални социални осигуровки, защото той на практика не е „уволнен” от Църквата. След като не е „уволнен”, а такава процедура никъде не е указана нито е предвидена, след като няма решение на църковен съд за автентично наказание, след като на практика един такъв човек е напълно невинен, защото обвинението само по себе си не е присъда, тогава как се решава въпросът с осигуровките и заплатите…?

Това е елементарна правна логика, докато един човек не е доказано виновен, тоест – няма влязла в сила присъда, той е напълно и съвършено невинен. Така звучи актуалната презумпция за виновност и невинност.

Ето какво казва отново Уставът на БПЦ, по отношение на това, кога и при какви условия един монах може да битува извън манастирско общежитие: „Чл. 169. Монах/монахиня може да живее извън манастира само в случаите, когато е назначен/назначена на определена длъжност или изпратен/изпратена на специално послушание по решение на Светия Синод – за ставропигиалните манастири, и на епархийския митрополит – за епархийските манастири”.
Когато обаче има обвинения, а няма решение на църковен съд, какво трябва да се прави? Ако това са прецеденти, то следва ли те да се превърнат в норма, както е при така нареченото прецедентно право?

Ето това са въпроси, които поставят още повече въпроси, а за съжаление не дават никакви отговори!

За фейсбук-групата "Православни новини"

вторник, 17 март 2015 г.

ИРИНЕЙ-ПАТРИАРХЪТ ЗАТВОРНИК, ЗАРАДИ ВЯРАТА СИ


Най-големият критик на Вселенския патриарх Вартоломей, беше патриарх Диодор Йерусалимски, който през целия си живот остро кртикуваше проикумническата политика на Вселенска патриаршия. Срещу него се опитаха да заведат църковно-наказателни дела, защото той открито критикуваше и настояваше да се прекрати тази икуменическа активност.

След смъртта на патриарх Диодор, следващият патриарх Ириней продължи линията на критика, спрямо Вселенската патриаршия. На него му беше скалъпено църковно-наказателно дело, за това, че уж бил продавал имоти на патриаршията, а парите бил предоставял на сестра си. Той е бил свален от поста патриарх на Йерусалим. Ириней и до днес е под домашен арест в къща в Йерусалим и от покрива, чрез макара се снабдява с храна и вода. Той е жив зазидан в тази къща.

Вселенският патриарх отива в Йерусалим и извършва съд над йерусалимския патриарх. По решенията на ІV-тия Вселенски събор, при спор на двама епископи, арбитражът се пада на Александрийския, а не на Кностантинополския патриарх!

Патриарх Ириней е бил посещаван от представители на Руската задгранична църква и на Гръцката старостилна църква и той ги е благословил през решетките, които го делят от света. Той има интернет и разговаря по скайп. При него е бил един от йерарсите на Руската задгранична църква, архиепископ Андроник. Той също е получил благословението му.

В момента се повдига въпроса, относно съдбата на Ириней, защото е недопустимо един патриарх, дори и бивш, да живее по такъв нечовешки начин. Дори не му се позволява да получава медицински грижи.

За да стане Йерусалимски патриарх, той трябва да бъде признат от еврейската държава и от йорданския крал. Така се потвърждава изборът и той става легитимен.

Дълго време настоящият патриарх на Йерусалим, Теофил не беше признат от тези две държави. До тогава Ириней се движеше свободно из града. Имаше и много клирици, които му бяха верни. Самият Теофил, който е описван като кротък човек, е бил ръкоположен за епископ именно от своя предшественик - патриарх Ириней.


Съдба на клетник, патриарх-затворник, и това се случва в ХХІ в.при това в правова държава…!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"

ДЕЙСТВИЯТА НА КАНОНИЧНИТЕ ЦЪРКВИ СА В ОСНОВАТА НА СТАРОСТИЛНАТА АКТИВНОСТ


Действията на каноничните православни църкви са причината за развитието и разрастването на старостилните общности, твърдят богослови.

Старостилният алианс беше организиран в последните няколко годни. Той не е сектантска общност, където има саморъкополагане. Старостилната църква в Гърция води своето начало от редиците на Елдската архиепископия. Недоволни митрополити на тази архиепископия, които не са били съгласни със смяната на календара, се отделят.

Ние в България не ползваме Григорианския календар, както се твърди. Новият стил не е равен на Григорианския календар, новият стил е поправен Юлиански календар. Някои твърдят, че Юлианският календар е правен от Юлий Цезар, той  неточен от астрономическа гледна точка и заради това трябва да се вземе правилният Григориански календар. Вместо да се вземе той, се прави една компилация между двата календара и се получава това, което се ползва сега.
Дори и Тодор Живков си е оставил отпечатъка с някои промени и празници на Светци, като Гергьовден, който не можело да се мести от 6 май на 23 април, както е по нов стил.

Въпросът е, какво налага поправката на Юлианския календар, който е бил в употреба толкова много години и защо, когато се казва, че е по-добрия, не се взема цялостно, а се вземат определени части от него?!

От астрономическа гледна точка се твърди, че Юлианският календар е неточен, но той никога не е претендирал да е астрономически точен. Единствената църква, която ползва напълно Юлианският календар е Финландската автономна православна църква. Там има две православни църкви, едната е към Вселенската патриаршия, а другата е към Московската патриаршия. Тази, която е към Вселенската патриаршия празнува всичко по Григорианския календар, дори Пасхалията и неподвижните празници около Великден и Великден е като при римокатолиците.

Всички останали сестри-православни църкви гледат с едно огромно подозрение по отношение на тази Финландска църква. Защо Финландската църква, която изпълнява в пълнота тази идея от 40-те години на миналия век, а именно за подмяна на „грешния” и „остарял” Юлиански календар със „съвършения” Григориански календар, води до такова подозрение и едва ли не почти нежелание за общение с клирици на Финландската православна църква?
Със създаването на Старостилния алианс се създаде една паралелна православна църква в пълнота и съвършенство. 

Този алианс се създаде през последните няколко години,  с развитието на най-големите старостилни общност, които бяха в Гърция, Русия и в Северна Америка. Православната общност в Северна Америка е много голяма, тя основана от московския патриарх Тихон след революцията. Патриарх Тихон и Светият Синод на Руската православна църква издават специално решение, с което освобождават йерарсите, архиеретие, които са извън територията на Русия, от подчинение на патриарха и Светия Синод, които са в Русия. Те са знаели, че болшевиките ще превземат всичко, дори и църквата и така те са им разрешили да продължат нормалното си съществувание. 

Те са знаели, че в един момент някой от патриарсите ще бъде принуден да ги отлъчи, или да ги прокълне и така те са гарантирали техния каноничен статут. Тази голяма група е колкото гръцката група, която е отделена около 60-те години на миналия век.

Най-големият проблем винаги е бил икуменическата активност на сестрите-православни църкви. Под претекста, че се води диалог за обединение, се извършват действия , които са смущаващи. Светите апостоли са указали, как може да се общува в духовен план с неправославни и са забранили категорично съвместни молитви, а на всичките тези асамблеи, които са извършвани на така наречения Световен съвет на църквите, са  извършвани така наречените икуменически богослужения, нещо което е категорично забранено от древните отци на църквата.

Едно е да се съберат хора и да обсъждат Свещеното писание, но богослужението е съвсем друго. Те са се молели съвместно, заедно и това не е ставало нито тайно, нито скришно, то винаги е било открито и явно и това все повече е смущавало вярващите. Клириците на поместните православни църкви, които са с по-будна съвест, не са искали да участват в такива неща. В Свещеното писание пише, да не се участва в делата на тъмнината. А какво излиза?

Извършвана е била дори така наречената икуменическа литургия, което е ерес. В светата Литургия неправославни, или инославни не могат да участват.
Светата литургия има две части и неправославните могат да присъстват само в първата част. Това е така наречената „литургия на словото”. Втората част се нарича „литургия на верните”, тези, които са кръстени и са членове на Светата православна църква. В тази част може да присъстват само и единствено православните. Заради това дяконът, или ако няма дякон – свещеникът, когато приключва първата част на Литургията, казва – „Вие, които сте оглашени излезте!”. Това означава, че тези, които не са кръстени православно трябва да напуснат, защото настъпва втората част.

Всички обичаме останалите хора, няма човек, който да е християнин и да мрази останалите хора. Никой не мрази римокатолиците, нито протестантите, или инославните, но не може Вселенският патриарх Вартоломей да прави такива брутални демонстрации, както беше на последната среща с папата във Фенер, в Истанбул. Когато казаха „да възлюбим един друг, в единомислие да изповядаме”, хорът пее „Отца и Сина и Светаго Духа”, тогава в Светия олтар по традиция духовниците се целуват по бузите, като това е така нареченото Христосване. 

Старшият казва „Христос е между нас”, а младшият казва „Е и ще бъде”. Преди да се Христоса с присъстващите и съслужащи с него архиереи, Вселенският патриарх излезе от Светия олтар, през царските двери и отиде да се Христоса с римския папа, който не е православен архиерей. Това е брутално нарушение на всякаква църковна дисциплина. Така се признава, че римският епископ е архиерей на Светата православна църква, а той не е. Предишният папа Бенедикт, когато отиде във Фенер му пяха „Многая лета”, полихронно. Това е абсолютна глупост. Дяконът го упоменава като папа римски. Той обаче не е православният епископ на гр. Рим.

Тези действия смутиха монасите от Света гора и те скоро отправиха критично писмо към Вселенския патриарх, като го помолиха за въздържаност спрямо римския епископ, папата. И въпреки, че той  прави много полезни услуги на Вселенския патриарх, подарява му свети мощи, въпреки това, той трябва да се държи с него като с неправославен. Той може да го уважава и почита като глава на една държава, защото римският папа е държавен глава на Ватикана, но не е православен епископ.

Алиансът на старостилците настоява за чистота на православната вяра  да не се приемат нововъведения, защото Християнството не е философско учение или доктрина, която търпи градация и развитие. Това е една консервативна по своята същност общност.

Проблемът с календара се явява функция на икуменическата активност. В желанието си да угодим на римокатолиците и не на последно място и на протестантите, се правят всевъзможни отстъпки и те са непоносими. Дори и половин крачка не може да се направи назад. Не е толкова важно, дали ще празнуваме един светец на 11-ти или на 24-ти, а най-вече е важно отношението към инославните. Не може да се влезе в молитвено общение.

Един от манастирите на Атон-Есфигмен дори се отдели от общението с останалите 19 светогорски манастири и мина към Старостилния алианс.
От декември месец миналата година, българските старостлци са изпратили документ, за да влязат в общение със Старостилния Синод на Гръцката старостилна църква, Синодът на противстоящите, на митрополит Киприян.
Идеята е не да се създава сектантска група, а нещо, което е автентично. Никой не може да се усъмни в каноничността на Руската задгранична църква. Тя е основана с решение на московския патриарх.

Имаше една група от задграничната църква, която се присъедини към Московска патриаршия. Техният йерарх, който сключи този акт почина скоро след това и мнозина видяха в това Божие наказание. Неприсъединяването на Руската задгранична църква към Московската патриаршия не е проява на непослушание и инат, а напротив, това е нежелание за обединение с една общност, доминирана от КГБ, без значение, как се казват властващите в Русия. Докато КГБ не отстъпи от Руската православна църква, тази много голяма църковна общност в Северна Америка, която има подразделения в Австралия, Европа и Южна Америка, категорично отказва да възстанови канонично общение.  

От Алианса на старостилците беше поставено изискване към нашите старостилци, епископ Фотий Триадицки, с помощта на двама епископи от Руската православна църква с глава митрополит Рафаил Московски и на цяла Русия, да се създаде структура на самата старостилна православна
църква, да се изгради Свети Синод. Църквите се управляват от Синод, а не от един епископ. Иска се също така и ръкополагане на още хора в епископски сан и да се избере митрополит, който да управлява Българската православна старостилна църква.

Самото отделяне на тези старостилци става след смяната на календара, като основоположниците на това са архимандритите Серафим Алексиев и Сергий Язаджиев. Те са и доценти от Богословския факултет. Те си подават оставките и отиват в един руски, белогвардейски манастир, в Княжево. Там започва отделянето на тази църковна общност. Патриарх Максим беше антиикуменист, но беше и неявлен, но фактически привърженик на стария календар. Тези двама архимандрити всъщност поменаваха патриарх Максим по време на богослужение, защото виждаха, че той е истински православен.

От Световния съвет на църквите ние излязохме, защото така настояваше патриарх Максим. При настоящия патриарх Неофит, икуменическата активност на БПЦ е възстановена.

Сръбската православна църква също е доста активна в икуменизма.
Почти на всички богослужения на Вселенския патриарх присъства някой кардинал, римокатолически архиепископ, които са сложени на трон и са признати като православни. Това обаче не е редно.

В Италия митрополит Генадий служи и накрая дава нафора на римокатолически архиерей, което също не е редно. Благодарение на личността на папа Йоан ХХІІІ, който е живял  много време в България, католиците признават всички тайнства на православната църква, съответно възприемат православния храм като действителен християнски храм, както и тайнствата и християните, като истински християни. На православните християни им се разрешава да вземат свето причастие в римокатолическа църква, но православната църква никога не е имала такова решение за католиците.

За фейсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 16 март 2015 г.

ЗА АРХИМАНДРИТИТЕ И МАЙОРИТЕ, КАРИЕРА, ИЛИ ПРИЗВАНИЕ…!


Всички офикии /награди/ в Църквата, било то при женените, или при неженените свещеници, се дават за техния духовен труд. Женените ги правят протойереи, икономи ставрофорни свещеноикономи, протопрезвитери, а пък неженените ги правят архимандрити.

В Руската църква има много странен начин за награждаване. По подобие на армията, се иска определен период прослужено време в Църквата като клирик и се получава офикията. За архимандрит изискванията са много големи– да си бил определено време йеродякон и йеромонах. Трябва да си над 40 години и да имаш висше богословско образование. Колкото е по-висока степента, толкова по-в началото на 40-те години получаваш офикията „архимандрит”. Това обаче е странно, защото самите офикии, награди, не са още една звездичка на пагона, или значка, както е при военните. Това е символ, че даденото духовно лице има добър монашески живот, както е записано и в самия църковен устав. Такива хора трябва да са за пример на християните. От това че си станал монах, а след това по дадени съображения – и йеромонах, не следва непременно да станеш и архимандрит.

В нашата църква се наложи църковнославянската практика – нужда ради, закон изменяется – поради необходимост, законът се променя. Това дава възможност буквално за дерибейства и те не закъсняха. Всеки, който е монах става и йеромонах, защото няма хора, няма достатъчно кадри. 

В нормалните монашески общежития, например на Света гора, от над 100 монаси, има четирима, или петима йеромонаси. Приемането на свещен сан е утежняващо ангажимента на монаха. Той има повече отговорности и повече задължения, да не говорим пък за приемането на офикията архимандрит. Това отличие е възприето да се дава като израз на административни задължения. Така даден йеромонах е ясно, че има административна власт – протосингел, ректор, председател на някаква катедрала. Така, благодарение на тази офикия, монахът може да застане пръв сред свещениците. По време на богослужение архимандритът застава пред всички други свещеници. Архимандрит се води старша степен на свещенството.

При нас, особено в някои епархии, започнаха да раздават архимандритските достойнства на кило. Духовният подвиг е таен, той е между духовника и неговия изповедник, но не може на базата на това, че някой има много добър духовен живот, един монах да стане архимандрит. Това означава човек, който се е отличил и украсил с добри дела, направил е нещо, постигнал е нещо, научно или друго.

Преди години, в комунистическо време,  в нашата църква много се държеше архимандритите да са доктор на богословските науки, да е ерудирана личност. В нормалните църкви такива хора се занимават със социална дейност, както при нас това е отец Иван в неговия приют. Архимандритът не е просто свещеник, който служи в някаква черква. Това че някой служи в черква не го прави достоен за архимандритско достойнство.

Накрая на живота, когато един свещеник е съвсем немощен, не го правят архимандрит, а ако е монах го подстригват във Велика схима – най-голямата форма на монашество, за да се подготви за Вечността. Ако го направят архимандрит, как ще му помогнат да се подготви за вечността?!

С какво допринася набедреника на тези момченца-архимандрити? За монаха най-важното е да придобие Царството Божие и този стремеж към един кръст и един набедреник е необяснимо.

Сега куцо, кьораво и сакато става архимандрит. Духовно сакати хора, обикновено са духовно наградени у нас. Духовната награда трябва да съответства на духовното състояние на носещия я, а не тя да е по право, защото Църквата не е армия и в Църквата не би трябвало да се прави кариера, а да се търси духовно спасение и духовно израстване. 

За фейсбук-групата "Православни новини"

неделя, 15 март 2015 г.

КОГАТО ПОЛУЧАВАХМЕ КАРТИЧКИ ЗА ЗАБРАНЕНИ ПРАЗНИЦИ


Снимка: e-vestnik.bg



·        Как дядо Коледа стана дядо Мраз, а Снежанка се оказа негова съпруга..!

Поздравителните картички днес вече може и да са историческа отживялост, но преди години те бяха не просто начин за комуникация, но и форма на политическа изява! Да, именно това имаме предвид, защото поздравителните картички се възприемаха у нас и като идеологическа диверсия.

Особено картичките, които идваха от САЩ, в годините на комунистическото управление у нас, се приемаха като опит за диверсия. Най-често, поздравителни картички се изпращаха у нас по повод празниците Коледа, Нова година и Великден. Останалите поводи бяха и са от по-частен характер и сякаш не привличаха чак такова внимание, но големите празници бяха под наблюдението на властите. За какво става дума?

В онези години комунистическата власт в България не толерираше религиозните празници. Коледа и Великден бяха нежелани празници. На тях официално се работеше, нямаше почивни дни и медиите не разработваха темите за съответния празник. Тези дни не бяха празници, защото комунистическата държава не приемаше религията. А тя не приемаше религията, защото самата тя трябваше да бъде религия.

Така например, дядо Коледа беше заменен от съветския му аналог дядо Мраз. Алюзията беше същата, но напълно механично беше пренесена цялата семантика от единия празник към другия, за да се поясни, че не съществува „Санта Клаус”, а има някакъв друг добър старец, който носи подаръци. Така се избягваше религиозният елемент. За да се придаде нова ситуация, изведнъж се появи някаква „Снежанка”, която беше заимствана от едноименната приказка. Снежанка се оказа „спътница” или направо „съпруга” на дядо Мраз, а децата им бяха така наречените „джуджета”. Така цялата идея за празник като Коледа беше променена, извратена и напълно подменена.

Колкото до другия голям християнски празник – Великден, комунистическата власт просто забрани боядисването на яйца и празникът изчезна, сякаш никога не го е имало. Хората боядисваха яйца, но тайно, а боята се намираше по-трудно и така заветните в онези години американски долари.

Така властта на практика изтри постепенно, но сигурно религиозните празници от съзнанието на повечето българи. Някои от тях обаче получаваха поздравителни картички от чужбина. Такова е и семейството на Николинка от София. Тя получава писма от своята леля в Америка, която я поздравява и за Коледа, и за Великден, а това не се харесва на властите, защото Николинка е младо момиче, което не бива да се „заразява” с „отровата” на Запада. А религията е една от „отровите”, които властите не желаят да допускат на територията на една напълно зависима от СССР комунистическа държава, лишена от собствена вътрешна и външна политика, каквато беше България в онези години.

На картичките, въпросната леля поздравява семейството на Николинка и за Коледа, и за Великден. В текстовете на тези картички, макар и на английски език, пише: „Бог да Ви пази”, „Бог да Ви благослови”, а тези текстове представляват абсолютно неприемливи намеци за съществуването на „свръх сила”, която не е под контрола на комунистическата партия.

Това е и една от причините за едно от основните престъпления в онези години, които касаеха пощите и пощенските услуги. Тогава хората, които масово ползваха услугите на „Български пощи” поставяха най-различни знаци на слепката на пощенските пликове, с надеждата те да не бъдат отлепвани, защото няма да може да се възстанови знакът.

Градската легенда твърдеше, че когато се попадне на такива пликове, те се отварят и се унищожават. Властите не искаха извън България да излиза информация, която не е била контролирана от тях, а когато се видят такива нишани на плика, те предполагат, че вътре има съдържание, което уронва престижа на комунистическа България пред света.

Но не само това не се преследваше от властта, не се преследваше и когато пощенски служители си позволяваха да отварят писма от чужбина и особено от Америка, защото вътре имаше пеещи картички. Такива в България все още нямаше. Първоначално много хора се оплакваха, че картичките им не достигат до тях, а техните близки се бяха постарали да им изпратят най-новите, пеещи картички, които бяха истинска атракция в България.

Неполучаването, при това масово, на тези пратки, така и не направи впечатление на властите, никой не взе  мерки да ограничи тези набези върху личната кореспонденция на хората. Така те не получаваха поздрави за празници, които тук не се празнуваха, които бяха забранени, които не бяха празници, а най-обикновени делници.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България” в София


петък, 13 март 2015 г.

КЪДЕ Е ПАЛАВИЯТ ДЯДО БОРИС АГАТОНИКИЙСКИ…?!?!?!


Снимка: ovarna.bg

Палавият дедо Боре, така наричат Агатоникийския епископ Борис, който беше игумен на Бачковската Света обител и който беше заснет в меко казано неприлични клипове – сексуални сцени с дама.

Той беше свален от игуменство, сетне беше изпратен на покаяние в Рилския манастир, сякаш там е някакво общежитие за заточеници, къде обаче е сега…?
Въпросът ни е, на покаяние ли е епископ Борис, или на покой, защото някак не става ясно, какъв е статутът му сега. 

След като беше заснет, как палува с пищна дама, тези които го познаваха побързаха да кажа, че са знаели, че той е „месар”, демек - обичал да меси, а и обичал по-пищните мадами. Често се случвало дори да подвиква от доксите манастирски подир някоя засукана зоза, хвалейки я кръшния задник, я „планинарските” й гърди, я някоя друга пищна форма.

Тук не се вторачваме в самия епископ, вторачваме се в деянието му. Дали е той, или някой друг, няма значение, важно е, че това се е случило и е важно, какво е станало впоследствие, а всъщност май нищо не е станало!

Уж, епископът беше наказан, изпратен на покаяние, да се кае в един от най-красивите ни манастири – Рилският /!!!/, сетне обаче дедо Боре изчезна яко дим и сега, дали е на покаяние или на покой, никой не знае! Ето къде е проблемът, че се мълчи, къде е. 

И обществото, и хората от Църквата имат право да знаят, какво се случва с палавия дядо, защото това е пример. Той не е кой да е, той е един от епископите на Църквата ни и неговото и положение, и наказание, и поведение, и състояние е важно за това, за да послужи за пример, за урок, а и за назидание.


Вместо това обаче се оказва, че за кокошка  – няма прошка, а за кон - няма закон…! Е, явно нищо ново под Слънцето, каквото ни е в обществото, такова ни и е и в Църквата – безхаберие, незаинтересованост, мълчание, …ден да мине, друг да дойде, докато се забрави, какво е било…! Познато….българско, НО - недостойно…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

ЩЕ ИМА НОВИ ЕПАРХИИ В БПЦ,…АМА ДРУГ ПЪТ…!


На последните заседания на Светия Синод отново е било направено предложение от пловдивския владика Николай за разделяне на епархията му на няколко нови такива. Както вече писахме, предишното предложение е било за нова Пазарджишка, Смолянска и Кърджалийска епархия.

„, Не, не, не, няма да има разделяне на епархии. В смисъл, за сега казвам, на това заседание не се разглеждаха такива неща”, коментира сливенският митрополит Йоаникий.

„Имаше такова предложение от самия пловдивски митрополит, но такова нещо може да стане само на църковно-народен събор, а не на заседание на Синода. Такъв събор трябваше да има миналата есен, за сега не знам да е насрочена нова дата за това, но така или иначе предстои в близко бъдеще”, каза шефката на Отдел „Връзки с обществеността” при Светия Синод на БПЦ-БП, Александра Карамихалева.

С една дума, ще имаме нови митрополии, ама друг път, както се казваше в един популярен български филм. Че трябва да се разделят митрополии, трябва. И Пловдивска е огромна, и Варненска е твърде голяма. Не е нормално и голям град като Бургас да е подчинен в църковно отношение на Сливен. Има логика да се отдели също така и патриаршията от Софийската митрополия. Патриархът да си е патриарх, а София да си има отделно митрополит. 

Едва ли един престарял патриарх, какъвто беше Максим, а дай Боже и Неофит да достигне възрастта му, може да управлява и патриаршията, че и митрополията!

Причините обаче са важни и ние вече ги изложихме в предишна публикация. Оформят се лобита за евентуални патриаршески избори. Да, при жив патриарх и това се случва, защото има митрополити, които отдавна се сънуват с бяло було, макар че възрастта им е твърде крехка, но пък амбициите им са на църковни бабаити!

Именно това е и в основата на разделянето на епархиите, а не толкова, че някои митрополити са преяли с власт и влияние и са решили сами да се подложат на „диета”! И това е така, за съжаление, защото мисленето е изкривено, но пък е проекция на мисленето в обществото ни. Така че, не са виновни само владиците, виновни сме си и ние, защото мислим криво, а и си мълчим. Скачаме едва когато яйцето дойде до  д…упето…!

По отношение на оттеглянето поради здравословни причини на Крупнишки епископ Инокентий, стана ясно, че синодалите очакват самият епархийски митрополит на Стара Загора, Галактион, да си поиска викарен епископ. Като не иска, няма и да получи такъв! Но това е тема, която тепърва ще разгледаме, когато и ако има развитие.


По повод излезли информации в медиите, че се готви нов църковен разкол, от Синода коментираха, че така наречените бивши разколници не са единни и не са се задействали извънредно, което не вещае нов църковен разкол. Те били служители към различни разколни църкви. 

За фейсбук-групата "Православни новини"