„Купих си секция от магазин „АИКО”. При монтажа
установих, че единият диод за осветление не работи. Посетих магазина, за което
ми приеха рекламацията. На същият ден, при окончателното сглобяване на секцията
при разлепването на предпазните найлони от вратичките (които са с черен лак)
установих, че едната вратичка може би машинно е надрана от единия край до
другия.
Отново посетих магазина за втора рекламация, но ми отказаха такава и ми
издадоха Протокол за отказ поради това, че не съм запазил кашона”. Това ни пише
наш читател, станал обект на безкрайната бюрокрация в България.
Той се обръща към Комисията за защита на
потребителите и към Националния омбудсман, с молба за съдействие. От магазина
отговарят: „По рекламацията, която е заведена в системата ни без запазена
оригинална опаковка няма как да подменим детайл с механично нараняване. Ако
желаете можем да пратим запитване за цена на тази врата и ако тя Ви устройва
може да заплатите сумата или аванс в някой наш магазин и да поръчаме вратата”.
Странно е, защо, когато човек си купува нещо, на
практика не знае, какво купува. Повече от очевидно е, че няма как да се нанесат
умишлено и зловредно наранявания на лак, които да са напълно симетрични. Няма
нормален човек, който сам да си причини проблеми с институциите!
От друга страна, защо е необходимо да се пази кашон?
Ами ако човек се обзавежда изцяло, тогава трябва да наеме още едно жилище, за
да пази в него опаковките, така ли…? Дори и това да е записано в някакви
закони, то това не го прави логично!
Клиентът в този частен, но и далеч не само частен
случай не е подписвал общи условия, а съответно и не е съгласен с тях. Да се
разчита на това, че някакви правила трябва да бъдат намерени в сайта на магазина
и евентуално да се провери, какви са те, преди покупка, е меко казано малоумно,
защото все пак говорим за купуване на обикновена секция, а не на презокеански
джъмбо джет…!
Купуването на таблет „REVO” също се оказва изключителна
придобивка. Плащаш 109 лева за таблета, след три месеца се оказва, че за смяна
на платка и на екран, цената е 320 лв.!!!
Как става така, че ремонтът струва три пъти повече
от самия оригинал…!?!?!? Китайското производство за България е известно с това,
че е евтино и не особено качествено. За евтиното – добре, но за качеството,
едва ли платка, която гори за три месеца въобще се помества в понятието „качество”!
А ако на институциите им е удобно да има неясни
правила, за да не се занимават с такива проблеми, то това вероятно обяснява
мълчанието им. Едва ли обаче нещата стоят така в Берлин, Хелзинки, или Париж, а
както там, така и тук все е Европейски съюз, уви, май не съвсем…!
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар