четвъртък, 26 март 2020 г.

ДА СИ ОСТАНЕМ В КЪЩИ – ЗАЕДНО С ГОСПОД...!!!


Когато ми направиха освещаване в дома ни, свещеникът имаше слово пред нас и гостите ни. Тогава той каза нещо, което запомних, защото ми направи особено силно впечатление. Той каза, че с освещаването, домът ни вече става и дом на Господ. Той живее у дома, това е и Неговият дом. Така ние сме защитени, защото Господ живее заедно с нас - тези, които обитаваме това жилище. Ето заради това призивите да си останем вкъщи от повечето национални медии е обяснимо и напълно ппиемливо, но не само това, то е и особено важно – да си останем в къщи, тоест – да си останем в дома на нашия Бог, заедно с Него...! Това е важно сега, за да спасим и себе си, и нашите близки, и всички останали хора. Оставайки си в къщи, ние оставаме с Бог, с нашия Създател, защото той е с нас, когато нашите домове са и Негови домове...!

Ето какво се казва в окръжно писмо относно появата на новия коронавирус и богослужебно-църковния живот от името на Българска Патриаршия и български патриарх и софийски митрополит Неофит до Високопреосвещените митрополити, членове на Св. Синод на БПЦ-БП.

„Ваши Високопреосвещенства,

Във връзка с епидемиологичната обстановка в страната и опасността от заразяване с коронавирус - COVID-19, за да се избегнат предпоставки за заразяване на вярващите и превантивното осигуряване на възможно най–безопасното състояние на храмовете,

П Р Е П О Р Ъ Ч В А М Е:

1. Всички храмове на територията на Вашата епархия да бъдат отворени и в тях да се извършват определените за светата Четиридесетница богослужения и молитвени последования;

2. Богослуженията да не прекъсват, както и всеки преминал надлежна подготовка желаещ да пристъпи към Свето Причастие с Тялото и Кръвта Христови, да не му бъдат отказвани под предлог от страх от заразяване с коронавирус. Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза или каквато и да е болест, а са лекарство за телесно и душевно здраве;

3. Болни, които не могат да посетят храма, при желание за Свето Причастие да бъдат причастявани със запасни Св. Дарове, като се вземат съответните мерки от свещенослужителите за това;

4. Всеки посещаващ храма да се отнася с необходимото внимание и отговорност към здравето на околните;

5. Да се използват дезинфектанти и да се поддържа отлична хигиена. Подовете на храмовете да се почистват периодично със съответните препарати; иконите да се забърсват; килими, пътеки и други да се почистват редовно; столове, пейки и други места за сядане да се дезинфектират на няколко часа;

6. Да се поставят напоени с дезинфектант стелки на входовете на храмовете, които да се поддържат влажни през цялото работно време;

7. Болни да избягват посещение на обществени богослужения, като се отдадат на молитва и коленопреклонение в своя дом, за да не станат проводник за заразяване на други вярващи;

8. Свещениците да отправят усърдни молитви към Всеподателя Бога, „Който наказва и милва, допуска болести за наше вразумление и лекува“, за изцеление и безопасно преодоляване на това изпитание;

9. Цялото църковно изпълнение да усили своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови.

Настоящото свеждаме до Вашето внимание за сведение и съобразяване.

Препоръчваме се на св. Ви молитви и оставаме на Ваши Високопреосвещенства в Христа брат,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

+ НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ“

Тук две неща правят впечатление на първо място. Те са болднати, за да бъде обърнато вниманието и на читателите върху тях. „Светите Тайни не могат да бъдат преносители на зараза“. Да, така е, самите тайнства не са приносители, НО лъжичката, с която същите тези таинства се поднасят вече е начин за зараза. И ако тайнствата са си тайнства, лъжичката не е тайнство, тя може да се превърне в начин за заразяване, при това – напълно реален. Заради това, какво пречи, да се вземат пластмасови лъжички, за еднократна употбера, да се дават с тях светите тайнстваа, а след това самата лъжичка да се заделя и за следващия богомолец да се ползва друга, нова, чиста пластмасова лъжичка. Така няма да има никакъв проблем с таинствата, няма да има и проблем със заразата...!? Как пък така никой не се сети, че това е нещо напълно нормално и напълно допустимо в условията насветовна пандемия...!?

На второ място е обръщението на патриарха, „болни да избягват посещение на обществени богослужения, като се отдадат на молитва и коленопреклонение в своя дом“. Първо, ако болните са болни, те не просто трябва да избягват общите богослужения, а задължигелно трябва да не ги посещават. Това е важният и единствен призив, който трябваше да чуем от патриарха, струва ми се!  

Това, че те могат да си останат в дома е важно и то пряко кореспондира с това, с което започнахме. „От сътворението водата е не само неотделима част от човешкото битие, но и част от неговия религиозен живот. В Библията водата символизира живота (Ис. 35:6-7; 58:11), Божията благодат (Йоан 4:10-14), духовната и моралната чистота на човека (Ис. 1:16). В Свещеното писание са описани редица случаи, в които водата е тясно свързана с Божия план за спасението на човека.Поради връзката на водата с тайната на нашето спасение, св. Църква я употребява в тайнствата и обредите.

Малкият водосвет е обред за освещаване на нашите дом, офис или друго работно място, кола, мотор, строеж, както и кръстче, икона и други предмети. Осветената вода се нарича още „светена вода“, „света вода“, „агиазма“ или „аязма“ и др.

Водосветът е празник...

Свещеникът прикадява дома или офиса. Всички заедно стоим със запалени свещи около трапезата, върху която е поставена купата, иконата, елеят, китката. По време на освещаването ние се молим Бог да изпрати благодатните дарове на Светия Дух върху тази вода и елей. Светената вода е за подкрепа на душата и тялото, за заличаване на сквернотата на страстите, изцеляване на нашите душевни и телесни недъзи. Чрез водата Бог благославя и умножава благата в дома и на работното място“.

Именно по този алгоритъм се извършва освещаването и именно тогава домът ни се превръща и в дом на Господ.

Е, какво тогава пречи, ако Той живее у дома, ние да си останем заедно с Него и да не излизаме известно време!? Какво налага толкова непременно ходенето до църквата във времена, когато заразата е толкова опасна, особено за възрастните хора..., какво е по-важно за живота на един богомолец, вярата ли...да, така е, вярата, но къде отива тя, когато богомолецът се разболее и недай Боже почине...!?
И още нещо, вярата е важна, може би е най-важното нещо за вярващия човек, НО по какъв начин точно тя – вярата, ще пострада, ако вместо в Църквата, се молим в къщи, зааедно с нашия вечен „Съквартирант“ – самият Господ...!?

За фейсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 16 март 2020 г.

ГЕНЕРАЛ МУТАФЧИСКИЙ - ПЪРВИЯТ СРЕД ПЪРВИТЕ

Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски
 придоби главозамайваща популярност
 в обществото ни, но запази
уникалното си чувство за хумор
и хладнокръвното си самообладание.
***

Близо 7 стандартни страници на „WORD“ е информацията, която може да се намери за ръководителя на националния оперативен щаб за борба с коронавируса в България – генерал-майор Венцислав Мутафчийски. 

Впечатляваща е неговата професионална биография.  Той вече събра милиони почитатели у нас, а само преди месец и  половина 99% от българите едва ли бяха чували за него…! Направихме си експеримент. Пуснахме напълно заслужен пост с поздрав за генерала в една от социалните мрежи. Само за часове той събра над 6 хил. харесвания, повече от 1500 коментара и рекордните 742 споделяния…! Подобна активност на пост в социална мрежа обикновено имат само звездите от шоубизнеса. Не са рядкост и коментарите, че ако той продължава да се справя така добре със задълженията си, има реални шансове и за много висок държавен пост.

Кой е обаче генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS? Той е роден на 20 август 1964 г. В периода 1984 – 1990 г. завършва Медицински университет – София, специалност „Медицина”. От 1989 г. е офицер в Българската армия., а после следват: 1990 – 1991 г. -  Интернатура в КОХ – ВМА – София1 1991 – 1993 г. - Началник в медицинска служба в поделение ІV-ти километър – ГЩ, 1993 – 1996 г. - Клиничен ординатор КОХ – ВМА – София, 1996 г. - Придобита специалност  „Обща хирургия”, 1996 – 1997 г. - Лекар ординатор във ВБ – Бургас, 1997 – 2002 г. - Асистент в КСХ – ВМА – София, 1998 – 2000 г. - Изпълняващ длъжност Началник Диагностично-оперативен сектор към Катедра по спешна медицина, 2001 г. - Старши асистент, 2000 – 2003 г. - Старши асистент в КОХ – ВМА – София, 2003 – 2008 г. - Главен асистент в „Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия” – ВМА – София, 2005 г. - Придобита специалност „Военна хирургия”, 2005 г. - Докторант на тема „Взривни травми”, 2011 г. - Придобива образователна и научна степен  „доктор“ с дисертация на тема „ Взривна травма”, 2012 г. - Придобива академичната длъжност „доцент“ към клиника „Чернодробнo-панкреатична хирургия  и трансплантология”, 2013 г. - Началник клиника по „Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология” – ВМА, 2014 г. - Началник катедра „Хирургия” – ВМА, 2014 г. - Заместник-началник на ВМА по Диагностично-лечебната дейност, 2014 г. - Придобива образователна и научна степен „доктор на науките“ с дисертация на тема „Съвременна концепция за отворения корем”, 2014 г. - Стратегически курс Военна Академия "Г. С. Раковски", 2014 г. - Дипломиран магистър по мениджмънт на здравеопазването-ФОЗ –МУ-София, 2015 г. - Професор по хирургия, 2012-2015 г. - Републикански консултант по хирургия, 2015-2017 г. - Национален консултант по хирургия, 2017 г. - ВРИД Началник на ВМА, 2018 г. – Началник на ВМА.

Всяка сутрин и вечер, а понякога и извънредно
 ръководителят на Националния оперативен щаб
за борба с коноравируса –
генерал-майор Венцислав Мутафчийски
ни информира заедно с целия си щаб,
за положението със заразата в страната.
С указ № 27 от 07.02.2018 г. на президента на Република България и заповед № КВ-65/12.02.2018 г. на министъра на отбраната е назначен за началник на ВМА и главен лекар на Въоръжените сили на Република България, като е удостоен с висше офицерско звание "бригаден генерал".

През 2019 г. е удостоен е с висше офицерско звание "генерал-майор" с указ на президента и заповед на министъра на отбраната, считано от 6 май 2019 г.

Участие във военни мисии в Македония, Ирак, Афганистан . Специалните му умения са в областта на коремна хирургия, чернодробно-панкреатична хирургия, лапароскопска хирургия, спешна хирургия, чернодробна трансплантация, интраоперативна ехография. Развива активна преподавателска дейност към катедрата по хирургия и е хоноруван преподавател в СУ - с общо 790 часа годишно.

Реални публикации в наши и чужди списания – 279. Общ импакт фактор - 35.74. Авторство и съавторство с монографии и учебници – 26. Участия в конгреси в България и чужбина – 127. Член е на редица престижни съсловни организации, редакционни колегии, специализирал е в Мадрид, Париж, Милано, Страсбург. Носител е на десетки награди и отличия. Всичко това идва да покаже, че този човек не просто не е случаен, той е впечатляващо добре подготвен за длъжността, която му беше поверена – да ръководи националния оперативен щаб за борба с коронавируса. Въпреки това някои либерални кръгове видяха в действията му опит за военен преврат, особено в условията на извънредно положение, което беше обявено от правителството.

Речта на началника на ВМА за необходимостта
 от спазване на мерките за безопасност
 се превърна в една
от най-блестящите пледоарии
на социална тематика в цялото ни съвремие.
Тук въпросът обаче отдавна вече не стои на плоскостта на либерализма, консерватизма, социализма, или дори комунизма, въпросът опира до откровения идиотизъм! Кой би позволил диктатура, каквато и да е тя, в една модерна европейска държава, каквато е нашата? Как някой си мисли, че ЕС или пък НАТО ще се съгласят с една брутална диктатура, била тя и военна, в една държава-членка на тези международни съюзи и организации!? Човек трябва да е меко казано психически неустойчив, за да си помисли дори за такива намерения, в която и да е държава в Европа, ако говорим поне за Европа.

***

Популярността на генерал-майор Мутафчийски стигна такива главозамайващи нива, особено след една от най-сърцераздирателните речи, които сме чували скоро, с която той ни призова да спазваме мерките за безопасност, че шансовете му за още по-висок пост в държавата станаха не просто напълно обозрими, а направо необходими. Ето това спечели сърцата на хората, не празните политически речи на политиците, макар и временно заровили томахавките си, а човешките думи на един генерал, но преди всичко - Човек! Макар и почти неизвестен в държавната йерархия, той изведнъж стана толкова популярен, че най-висшите държавници сериозно се замислиха за собствените си кресла, при това далеч не без основание…!