събота, 29 ноември 2014 г.

ЗАДАВА СЕ НОВ „ПАРКЕТЕН” ЕПИСКОП


На път сме да се сдобием с нов епископ на БПЦ, това е настоящият архимандрит Дионисий, който се очаква да бъде хиротонисан за Стобийски епископ в края на декември.

Ако някоя от последните хиротонии бяха наричани „селски”, „провинциални”, или „тайни”, сега вече имаме нов вид хиротония за епископ – „паркетна”.

Нима Светият Синод мисли, че нашата памет е толкова къса, или пък тяхната памет така е окъсяла..!? Нито първото е вярно, а второто явно се е превърнало в правило.

Преди да опишем решението на Синода, нека дадем едно мнение на независим човек.

В София живееше един Ангелчо, известен в църковните среди. Той помагал на църквите и манастирите и всички го мислели за луд. Когато Ангелчо умира, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан заявява, че въпросният Ангелчо редовно се е изповядвал, но тайно. Той е бил православен юродстващ, или юродив – хора, които са видимо луди, но на практика са силно вярващи и въобще не са си изгубили разсъдъка.

Та въпросният Ангелчо веднъж се намъкнал в кабинета на бъдещия Дионисий Стобийски и видял, че на бюрото му нямало дори лист хартия. Тогава той го посъветвал да сложи поне лист хартия пред себе си и една писалка, че като не върши нищо, поне да симулира, че работи.

Дионисий е началник на два отдела в Светия Синод – „Културно-просветен” и „Богослужебен”. Като такъв той има задължение да се грижи за въвеждането на вероучението като учебен предмет, но мнението му така и не е публично известно. Отделът му сега печата само църковни календари, които са пълни с печатни грешки, които можем да оправдаем с грешки в самата печатница. Проблемът е, че има и откровено сгрешени неща в самия църквно-богослужебен типик в тези календари.

Припомняме, че Дионисий става монах в Казанлъшкия манастир. Връща се в София благодарение на вече покойната му баба Надка, която е помагала на бившия Нюйоркски митрополит Геласий, който изработваше архиерейски корони. Става архимандрит, благодарение на пректо-стареца си – митрополит Иларион Доростолски, който със сълзи на очи измолва от Синода офикията му.  Под мантия обаче го води епископ Борис Бачковски. Така впрочем Дионисий става и шеф на отдел, без да има конкурс по документи а чрез назначение „свише”…!

Според Устава на БПЦ, само архиерей може да е началник на отдел в Светия Синод, но, оказва се, Дионисий е нещо повече и му е позволено да заема такава длъжност, което  неправомерно, според църковните правила.

Нека не забравяме и друго, именно Дионисий участва активно при архондисването на настоящия шеф на културната комисия в парламента – архонтът Слави Бинев, който беше напълно неизвестен в църковните среди, до тогава.

Православната ни църква не припозна архондисването като част от своята законна, канонична и морална деятелност. И сега за награда, един от най-дейните архонтмейкъри – Дионисий ще стане епископ…! Но не е само това. Той се замеси и в икуменическа история, като служи заедно с католически свещеник – Георги Елдъров.

До колкото разбрахме от наши източници в Синода, Митрополит Николай Пловдивски е предложил за епископска хиротония архимандрит Йаков Баткунски, който е бил готвен за игумен на Бачковската света обител.

Архимандрит Йаков дълги години е ефимерий на Баткунския манастир. Той не се бута и не настоява за титли. Години по-късно става архимандрит и вече игумен на манастира, в който служи. Именно заради това, че не е нахален и не се натиска за титли, митрополит Николай го предлага за епископска хиротония, но Синодът отказва.

Отказва междувпрочем, точно така, както отказва да направи главен секретар на Синода същия Дионисий, още през лятото на 2014 г. Основанието - "неприемливостта на личността на кандидата" 

Сега отново не всички митрополити са „За” тази хиротония. Против са гласували митрополитите Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Старозагорски Галактион, Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим.

Тоест, Дионисий не е добре приет дори сред своите, какво да говорим за миряните и обществото.

Във форумите упорито се говори, че Дионисий дори няма диплома за завършено висше богословско образование. Потърсихме го за мнение и той отрече това да е вярно. Каквато и да е истината обаче, това определено не е „Достойн!” монах за епископ, а в същото време достойни свещенослужители като архимандрит Йаков Баткунски, например, отново е отхвърлен, забравен и натирен в „вдън гори тилилейски”, защото се пробутват отново „наши хора”, които просто имат шанса по цял ден сами да се дундуркат до предстоятеля на църквата ни. 

четвъртък, 27 ноември 2014 г.

„Гуда будет риба“ в Троянския "манастир" /хостел/...!



Затвориха трапезарията на Троянския манастир! Епископ Сионий Велички е освободил двете останали готвачки и те са преназначени за продавачки на „манастирска“ ракия, „манастирско“ вино и „манастирска“ туршия. Интересно, какви ще да са тези "манастирски" продукти, след като никой не гледа градина със зеленчуци в манастира, тогава, как туршията ще е манастирска...? Тук грозде също не вирее, твърдят местни. Но това не пречи ракията да е "манастирска"..., виното - също. Информацията е от хора от село Орешак, които са озадачени от последните действия в ставропигията.

Формалният повод за затварянето на манастирската трапезария е, че тя ще бъде ремонтирана. Това е правено и преди, разбира се, едва ли за няколкостотин години, когато е правен ремонт на трапезарията, тя е била напълно затваряна.

Проблемът идва от това, че храненето е съществена част от Богослужението, тоест, докато монасите се хранят, винаги заедно впрочем, те се хранят, за да живеят, колкото да поддържат жизнени функции, а не живеят, за да се хранят. Докато тече този процес се четат поучителни слова и жития. Така освен тялото се храни и душата. Именно заради това на Атон например, трапезариите винаги се намират съвсем близо и обикновено – срещу църквата. Чете се молитва преди храна, чете се молитва и след храна. В Троянския манастир обаче, трапезарията се затваря. Дори и да приемем, че това е с цел ремонт, то в такива случаи преди е била използвана владишката трапезария, където отново цялото монашеско братство се храни заедно, докато приключи ремонтът на централната трапезария.

Интересно, как сега, когато няма да се организира хранене на братството в манастира, та...как ще се извършва Богослужението, от което, пак казваме, храненето е съставна и неразделна част...!?
Пости са, Рождественски пости и именно в това време, игуменът решава да прави ремонт...! Къде ще се храни братството, което впрочем го няма де. Братството на Троянския манастир се състои от игумена Сионий и архимандрит Василий. Последният обикаля страната и чужбина като таксидиот...! Иначе, местни хора разказват, че калугерите се хранят в ресторант „Горски кът“ в селото.

Пак припомняме...пости са...! Дали пък в ресторант „Горски кът“ е подходящо да се хранят калугери, още повече преди Рождество, пък и по принцип...!? сигурно там сервират постна сланина, постно свинско вретено или пък ракийката и винцето са благословени. Както се казва, при добро желание „гуда будет риба“...!

Предишните монаси, нали бяха перверзници, обаче можеха да се хранят заедно, а докато се случваше това, монах Василий им четеше жития, сега, докато Императора Велички се храни, а архимандрит Василий скитосва по широкия свят, в „Горски кът“ вероятно ще четат „Житие и страдание грешная „принцесная“...!!!

Изгониха монасите от истинското братство на Троянския манастир, защото не били добри монаси. Явно тези, които изядоха стадото на манастира, че опукаха и едно теле отгоре, изпоиха се с истинската манастирска ракия и вино, та капка не остана, явно това са по-добрите монаси.
Ами като няма да има трапезария, то за какво пък е да има и Богослужение.

Така и така има достатъчно хотелски стаи и килии, в които постоянно ще се „откриват“ „уникални“ ръкописи, броеници, свръхстари вощеници, тук-таме може и - ибрици...! Така и така скоро ще отвори врати и кръчмата „Гетстиманската градина“ почти под прозорците на някогашните килии, да вземем направо да турим един надпис над входа на Троянската света обител - „Пивница „Дамарче“ и да се свършва. Поне да сме наясно, че това е официален църковен хостел – тип гараджийския „Хотел „Цура“, с яка кръчма в него, защото именно на това замяза един от ставропигиалните ни манастири – на селски хоремаг.

Пък ако рече игуменът, все ще се намерят и танцьорки на пилон. Готвачките дето ги е освободил, за да продават „манастирски“ туршии и ракии, могат да бъдат преквалифицирани бързичко в „пилонки“. Да стоят два месеца на „Зелениковец“, на хляб и вода, ако оцелеят – готови са...!

Проф. Владимир Чуков: Мюсюлманите са озадачени от акцията в Пазарджик


Професор Владимир Чуков

Професор Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Преподава в няколко български университети. Член е на няколко международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. Издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др. Проф. Чуков беше любезен да отговори пред novinite.bg на няколко актуални въпроса за исляма в България, предвид последните събития в Пазарджик и в други градове на страната.  

Професор Чуков, какво представлява салафитският ислям, който стана актуален покрай акцията на специализираните институции в Пазарджик и в още няколко града, до колко той е опасен за България?

Това е друг начин на молитвен процес, друга поведенческа матрица, бит, визия към живота. Като цяло салафизмът няма политическо изражение, но само до един определен етап. Той започва като поведение и поведенчески израз. Външният вид е специфичен, това са дългите бради, бурките. Това е част от обществото, която се самоизолира. Това е антисоциално и не е приемливо за общността на мюсюлманите и въобще за цялото общество.

Има ли опасност от изкуствена радикализация на ислямисти, след тази акция на силовите институции?

Някои от представителите на мюсюлманската общност реагираха. Няма официална позиция, но съм почти убеден, че едва ли тази акция на ДАНС се приема със задоволство, напротив, те казват, че не е имало нужда от такива действия. Те считат, че не е имало основание и доводи.

Как според Вас този тип ислям намира почва сред ромите, при положение, че говорим, че те са традиционно християни, а не мюсюлмани?

Тук можем да поспорим. Ако погледнете статистиката, малко по-малко от половината от ромите са именно мюсюлмани. Това е една общност, която лесно променя вероизповеданието си. През 90-те години исляма широко навлезе в ромската ни общност. Тогава те бяха най-силно маргинализирани. Не казвам, че сега са в по-добро състояние, но като цяло салафизмът навлезе тогава, когато държавата се оттегли и когато имаше рецесия. Именно ромите се оказаха много силно уязвими от всякакви проповедници.

Това само български феномен ли е, или го наблюдаваме и в други балкански държави?

Това е процес, който наблюдавахме много по-силно в съседните балкански държави – Македония, Косово, Албания. В Албания също имаше режим, който отхвърляше религията като цяло. В Босна нещата бяха идентични. Това е специфичен процес, характерен за целите Балкани. При нас това се случи в относително по-ниска степен. Оказа се, че ромската общност е най-уязвима, дотолкова, доколкото е най-силно социално и икономически маргинализирана.

Как се става така, че една джамия се оказва на практика независима от мюфтийството и не е ли опасно това, защото не може да се упражнява контрол върху дейностите там?

Това е въпрос към Главно мюфтийство и те трябва да знаят, кои са джамиите, които са под техен контрол и кои са тези, над които не могат да упражняват никакъв контрол. Те отговарят и за отношенията с имамите. Трябва обаче да кажа, че не би следвало да има религиозни домове, които да са извън юрисдикцията на Главно мюфтийство. Така се получава един луфт. Поне така е в ислямските държави, в Турция, Саудитска Арабия. В Саудитска Арабия, например, един имам не може да излезе на трибуната и да поизнася петъчната си реч, ако няма идентификационна карта от Министерството на религиозните дела. Същото е и в Египет, както и в Алжир.

Кой трябва да регулира това?

Точно държавата е тази, която трябва да регулира тези взаимоотношения.

Виждате ли някаква опасност сред бежанците у нас, могат ли там да се появят опасни радикалисти?

Преди около няколко месеца бяха експулсирани 12 лица, които имаха статут в България. Те бяха разпознати като хора, които са били членове на ислямистки милиции в Сирия. Този факт сам по себе си говори, че очевидно има такава опасност и тук е много силна ролята на институциите, да контролират този процес, доколкото това е възможно.

Дирекция „Вероизповедания“-МС не е била информирана за акцията в Пазарджик


Емил Велинов

„Нямаме официална позиция, нямаме и доклад“, заяви пред novinite.bg директорът на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет, Емил Велинов, по повод акцията на силови институции в Пазарджишкия ромски квартал и в други градове на страната.

„Не знаем, какво точно се е случило. Може би след 4 декември ще имаме вече  подробна информация, освен това, което излиза по медиите. На този етап не можем да излезем с официална информация“, каза още Велинов.

„Хората, които бяха обвинявани, че изповядват салафитското учение, разновидност на исляма, беше представено като много ясен мотив в последното решение на съда“, припомни арабистът, проф. Владимир Чуков.

„Този тип изповядване на исляма е в разрез с традиционното  ислямско вероизповедание, който познават нашите мюсюлмани“, добави проф. Чуков.

Стана ясно, че не е редно една джамия да не бъде под официалната юрисдикция на ислямското вероизповедание, защото така трудно може да се оказва контрол върху дейностите, които се изпълняват в нея и специфичните ритуали.

За novinite.bg

вторник, 25 ноември 2014 г.

ИЗ ЕВРОПА – БЕЗ ДИПЛОМА И БЕЗ СРАМ…!


Напоследък сякаш като че ли отшумя скандалът с дипломата на църковната „Калинка”, Белоградчишкия епископ Поликарп. Скандалът гръмна преди няколко седмици, когато свещеници от Монтана повдигнаха въпроса, а протосингелът на Видинска епархия, архимандрит Антим взе отношение по темата пред нас. Проведе се извънредна и редовна сесия на епархийския съвет на Видин и ….НИЩО…, както обикновено, въпросът се остави да отлежи в саламурата на новинарски вакуум, докато вероятно новината брадяса. Ние обаче решихме да попитаме, какво се случва, един от защитниците на Белоградчишкия епископ, игуменът на Троянската света обител и бивш викарен епископ на Видин, Сионий.

„Разбира сe, че епископ Поликарп има диплома, това са просто спекулации. Зависи, кой я поиска, ако я иска патриархът ще му я занесе Поликарп, ако  я иска дядо Дометиан, ще я занесе, то не може всеки от улицата да иска нещо. Има си все пак ниво. Още когато се е взело решение за неговото ръкоположение, дипломата е била представена пред Светия Синод на патриарха, така че това е поредният опит за спекулация”, заяви игуменът на Троянския манастир, Велички епископ Сионий.

Нормално е да защитава събрата си Поликарп, само дето има някои неточности, които се набиват на очи както се казва, „като вол у чуждо сено”!

Няма задължителна част от така нареченото „наречение” за епископ, в която кандидатът да трябва да си покаже дипломата за завършено висше богословско образование. На „наречението” кандидатът е викан, за да се получи формалното му съгласие и след това Синодът взема решение, за което той само е осведомен.

Епископ Поликарп, според епископ Сионий, бил си показал дипломата пред патриарха, но КОГА, след като това не е задължителна част от цялата процедура по хиротонията му за епископ Белоградчишки…!?

Известно е, че според Устава на БПЦ, новохиротонисаният епископ е задължен да си плати тържествения обяд…! Интересно задължение, предвид липсата на други наистина необходими задължения на един нов епископ! Хубаво, задължават го да плати обяда, а не го задължават да си покаже дипломата! Що за Устав, що за правила..! Нима яденето и пиенето е по-важно от моралните задължения и образователния ценз на един духовен пастир….!? Явно за някои е именно така, за съжаление….!

Архимандрит Антим сподели пред нас, че се е потвърдило положението, че той остава отговорник за административно-стопанската дейност на Видинска епархия. Той ще отговаря и за имотите и ще ръководи проектите по европейските програми.

„Поликарп си остава само по богослужебната дейност. Поставихме искане пред него самия да си покаже дипломата. Още не ни я е представил, защото е в чужбина”, заяви архимандрит Антим. На въпрос, ако не представи диплома за завършено висше богословско образование, какво следва от това, протосингелът заяви, че тогава Светият Синод ще му решава съдбата, а той пък ще бъде сезиран от епархийския съвет на Видин.

„Той е трябвало да си представи дипломата пред Синода, но не знам там какво въобще е представено. За да защити митрополията, епархийският съвет е изискал изрично дипломата на епископа, за да може и при нас да има такъв документ, за да се защитаваме от разни нападки”. Във Видин очакваме Поликарп да реагира след 2-ри декември, защото епископът е извън страната.

Без да коментираме думите на видинския протосингел повече от необходимото, ще кажем само, че вместо да си покаже дипломата и спорът да приключи буквално за няколко секунди, защото точно толкова отнема такъв акт, Поликарп Белоградчишки, видите ли, заминал в чужбина…! Публикува снимки, на които се вижда швейцарското знаме, вероятно е в Швейцария…!

Е, някак не просто е нахално, а нагло и безапелационно е да се разхождаш по чужбина, когато тук не е ясно, дали имаш моралното право да заемаш даден пост, защото просто едва ли имаш достатъчния образователен капацитет за това, но моралът е личностна категория, а на някои тя явно е ампутирана, или пък така са били създадени…!

„Достойн!”, ли е викарийят на Видин…!? Ами, ще разберем едва след 2-ри декември, ако все пак и тогава „похитителят на изчезналия кетап” благоволи да си го покаже,…като датата е ясна – 2-ри декември, ама годината не е уточнена…! ;-)

В Троянския манастир: „Телепортиран” барелеф, „горска сеч” и нова „Гетсиманска градина”


Снимка: imotibroker.com


Хора от Орешака се жалват, че игуменът на Троянския манастир е свалил барелефа на хаджи Макарий. Попитахме лично епископ Сионий, дали това е така и той ни отговори, че барелефът е преместен, защото е бил на стълбището и хората са лепели свещи по него.

По думите му, въпросният барелеф е преместен в най-тържествената зала на манастира, където има мултимедия и се посрещат гости, както и се прожектират филми на поклонници и ученици.

По повод слуховете, че край Зелениковец има поголовна сеч на гората на манастира, епископът определи това като „селски приказки”.

По повод възстановяването на ресторанта „Гетсиманската градина” до манастира обаче, Величкият епископ обясни, че „от години се правят опити за възстановяване. Сега има местни хора, които са се заели с тази работа”. Това обаче се отрича категорично и от монаси, които са живели в този манастир, както и от миряни, които познават нещата отвътре.

По думите на епископа, ресторантът е исторически, защото още цар Борис ІІІ го е нарекъл с това име. Стана ясно, че в самия договор е заложено, че там не може да има „музики” и „кръчмарски истории”, ще бъде „съвсем прилично европейско заведение”, това е идеята, според епископ Сионий.

Към хаджи Макарий местните са особено чувствителни, защото той е техен герой, съратник на Левски и участник в Руско-Турската освободителна война. Само че, как сега хората ще могат да сложат цветя на барелефа, след като той е прибран…? Хаджи Макарий, който е бил и игумен на манастира за кратко време, има живи роднини, които все още живеят в Черни Осъм. Когато барелефът е бил на общодостъпно място, хората са имали постоянен достъп до него.

Има известен проблем и с горите, за които местни хора твърдят, че на Зелениковец е настанала наистина масова и поголовна сеч. Като се има, че манастирът не е в завидно финансово положение, това може би има известно основание. Епископът обаче отрича и това.

Само че, проблемът с „Гетсиманската градина” остава. Това, че царят дава името на тази пивница е хубаво, но това не я прави историческа от гледна точка на самия манастир, който е буквално до нея. Царят едва ли е оставил завет да бъде възстановено това заведение за обществено хранене, при това почти под прозорците на монашеските килии в Троянската света обител!? И още нещо, епископът твърди, че няма да има „музики” и „кръчмарски истории”. Добре де, ама това е кръчма, какви истории ще има тогава вътре, музиката и „кръчмарските истории” правят една кръчма да е именно такава. Това не е балетен театър, тук се пие ракия и се ядат салати, под звуците на силна музика. Това само по себе си е вече представлява „кръчмарска история”, което на метри от православен манастир, нито има място, нито е редно да е там, още по-малко пък, самият манастир да стои безмълвно, защото понякога мълчанието не е злато, а си е живо блато…!

Може би все пак си струва да се помисли, дали именно там е мястото на пивницата с иначе твърде многозначителното име – „Гетсиманската градина”…! 

понеделник, 24 ноември 2014 г.

NovinАрски афоризми и нЕкои други бехаризми

·        Като се замисли човек, никак не е лошо да се пие Fresh, пък и ти самият да си Fresh,…друго си е! А когато към това се добави Sex и Archaeology, нещата стават сложни, но обясними, поне така беше до скоро, когато имаше реална опасност да се случи big mistake и въпросните три думички „ин инглиш”  - Fresh , Sex  и Archaeology да се визуализират на сами стената ни, но не във Facebook, а…в офиса.., при това със златен спрей – бих казал: „чок гьозел, аферим, машалла, бе бате”, ама няма пък да го кажа …!

·        Оказа се, че дупка в КТБ нямало, не е имало, няма и да има. Е, липсват там няколко милиарда, които сме щели да плащаме я от бюджета, я от самия си джоб, не че е по-различно, ама това не било дупка, заглавието било: „Обезценката на активи в КТБ се оценява на …”. Демек, „дупката” се оказа „обезценка на активи” – не по врат, та по шия било, само дето дупката си е дупка.., колкото и да се въртим, гъ*а все си остава отзад, не минава отпред, а и слава Богу…!

·        По-нататък ни беше сведено по низова линия на партийната организация, да водим протокол на събранието, не че нещо, ама някак яко понабъздваше на див комунизъм, не че има питомен де, щото така се говореше тогава...! Водихме го протокола и после трябваше да го изпратим по мейла. Пратихме го, написахме това, което бяхме задължени да искаме, както ни беше заповядано, НО….се оказа, че сме взели шефа за „домакинка”…така се почувствал, при положение, че сам ни накара да му пишем,….нейсе, какво да се прави! Ситуацията е Зайо що си с капа, Зайо що си без капа, и двата случая сме вътре, или иначе казано – мълчанието ни се оказа….не злато а -…блато!!!

·        Когато трябваше да си направим служебни карти, ни беше сведено да попитаме в счетоводството. Попитахме…и …НИЩО…! След седмици ни попитаха, защо, като не са ни отговорили, не сме опитали пак! Добре, а защо, когато на нас ни се пишат мейли от там, а ние не отговорим, те също не опитат пак – двоен стандарт ли, що ли, или от пълнолунието е страничен ефект….!?

·        Публикуваме информация за цените на газта – официална информация от „Булгаргаз”. При това публикацията е извън работно време, а можеше и да я „проспим”. Вместо благодарност, следва – „абе ти да нямаш корпоративен интерес в „Булгаргаз”…!? А как интересно ще имаме корпоративен интерес, след като „Булгаргаз” е държавна компания и няма как да ни плащат, колкото и да ни се иска, при това когато няма дори за какво да ни плащат…!

·        Твърде симпатиГъзично беше, когато ни се казва, колко сме добри, как сме цветът на българската журналистика и веднага след това ни сриват с фалцетични възклицания и френетични заклинания от сорта: „Спите”, „Не сте професионалисти”, „машинописки” и т.н….

·        …Иначе пък е още по-забавно, когато си говорим, то не сме „авейлъбъл”, то не сме достъпни и по „сел фоун”, или пък имаме богат „икспириънс” и т.н., и т.н., и т.н.,….кир Раковски ако беше жив, сам щеше да скочи от 16-тия етаж на бл. №9 в ж.к. „Дървеница”, само като чуе тези чисто български думички.

·        Особено ни забавлява фактът, че „…журналистите не бива да работят в спокойствие, те трябва да са под постоянно напрежение и стрес, така се прави журналистика, а не сред тенджери и тигани….”, което е колкото гениално тъпоумно, точно толкова   и очарователно снизходително за един „селф мейк мен”, който при това държи имена на редактори в сайтовете си, които от месеци и години не работят при него. Защо ли, ами защото вероятно има наплив от желаещи ентусиасти, които да се пробват в люта и неравна битка с beharozvar REX.

·        Неочакван бонус обаче получаваме, когато REX-а, за по-кратко наричан хаджи „Димо”, внезапно посещава вивариума си и без да се огледа, виждайки само ъгъл от прозореца, ни осведомява, че гледката е прекрасна. Може би е така, само дето насреща е болницата, а „приемно-предавателния пункт” на „ стоката” е … буквално на улицата, от там излизат за допълнение на пейзажа и катафалките…все още живите се засичат с вече НЕживите…ех, каква наистина прекрасна гледка…!


·        И накрая – „О, майн Гад”, /като под „гад” нямаме предвид гадовете, дори не и Коджа Мустаклъ ефенди, а самия Него/, … ;-), …няма злоба, няма смисъл да се мразим, нямаме време за това, просто намигваме, е…,малко със сълза от една мигла,…но е само намигване,…макар и с мигла…! ;-)

Църквата - отново в темата за досиетата


Снимка: БГНЕС-архив

Църквата отново присъства в темата за досиетата, този път само със снимки, за сега...! Наскоро беше представен нов интерактивен проект - Регистър на сътрудниците на „Държавна сигурност“ и разузнавателните служби на БНА. Там, още в заглавната страница виждаме ликовете на настоящия патриарх Неофит и на бившия Средно и Западноевропейски митрополит Симеон. Сайтът, който представя въпросния регистър - http://www.agentibg.com предстои да публикува нови 150 досиета. Постепенно ще се публикуват вероятно и досиетата на митрополитите и отговорните фактори в родната ни православна Църква.

Напоследък зачестиха обвиненията, че ваденето на досиетата разделя хората. Поради тази причина, авторът на сайта  http://www.agentibg.com Христо Христов заяви, че повечето сътрудници на ДС са заявявали, че са работили за националната сигурност, но са се отчитали лично на партийния и държавен лидер Тодор Живков, което означава, че са работили за партията, а не за държавата, защото не са се отчитали пред правителството, или пред Народното събрание.

Припомняме, че Комисията по досиетата обяви имената на 11 митрополити, които са работили за бившата Държавна сигурност.

Сред обявените не присъства патриарх Максим, който както е известно е избран начело на Българската православна църква след решение на Политбюро на ЦК на БКП.

От членовете на Светия Синод не са обявени само имената на Ловчанския митрополит Гавриил, Доростолския митрополит Амвросий и Пловдивския митрополит Николай.

Комисията по досиетата установи принадлежност към бившите служби и на двамата ръководители на мюсюлманското вероизповедание у нас, които в продължение на години водиха съдебни битки един срещу и си разменяха обвинения – Мустафа Алиш Хаджи и Недим Генджев.

Комисията установи принадлежност към службите на още петима души от Висшия мюсюлмански съвет – Искрен Добруджалиев, Насуф Насуф, Осман Исмаилов, Ридван Кадьов, Шефкет Хаджи.


При проверката в католическата църква у нас е установена принадлежност само на един човек – Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивска епархия от 31 юли 1988 година.

Йордан Соколов: Агентите на ДС все още са зависими от бившите служби


Снимка: БГНЕС

Йордан Соколов е български юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи, народен представител в 37-мото, 38-мото и 39-то Народно събрание. Председател на 38-тото народно събрание. Той беше гост на представянето на сайта на интерактивния Регистър на сътрудниците на „Държавна сигурност“ и разузнавателните служби на БНА беше представен в Дома на Европа от автора му – журналистът Христо Христов. 

Г-н Соколов, защо темата за досиетата е толкова актуална и днес?

Темата за досиетата не е преставала да бъде актуална, защото това означава първо обществото да знае, кои са били и второ, тези хора, дори и при тяхното нежелание, да бъдат освободени от една зависимост.

От кого са зависими бившите агенти на ДС днес?

Оказва се че има зависимост от страна на бившите служби, които я използват и съм убеден, че го правят много успешно.

Какво ще промени в съзнанието ни като общество ни огласяването на сътрудниците на ДС?

Ако искаме да вървим напред, ние трябва веднъж завинаги да изразим нашето отношение към това, което е било, защото ние минахме, по време на комунистическата диктатура, през може би най-страшния тоталитарен строй, който човечеството, не само новата ни история, познава. Това, което върши комисията по разкриване на досиетата, отделни хора – журналисти като Христо Христов, трябва изцяло да бъдат подкрепяни, да изразяваме нашата благодарност, защото те работят за това, България да стане една не само демократична, но и просперираща и правова държава.

Как може да стане това?

Това може да стане само като се освободим от тези вериги, които все още обвързват много хора.

Обвиняват СДС, че не са отворили досиетата, когато са имали тази възможност, бихте ли приели вина за това?

Донякъде, защото беше направен опит. Първо, през 1991-1992 г. нямаше как да стане това. Тогава СДС беше малцинство в парламента и никога нямаше да се получи съгласието на ДПС. Оказа се, че цялото ръководство на ДПС са били агенти на Държавна сигурност.

Това ли е единственият опит, за да се отворят досиетата?

Направен беше още един опит през 1997 г. Донякъде бяхме блокирани от Конституционния съд.
Какво се случи тогава?

Единственият ми упрек за тогава е, че не беше изпреварено решението на Конституционния съд, да се разкрият тези досиета, включително и на конституционните съдии, които ги знаехме и които работеха срещу този закон.

Как Конституционният съд Ви блокира?

Съобразно правната регламентация, всяко решение на Конституционния съд действа за напред, тоест, ако тези хора, както и много други, бяха обявени, нямаше да има връщане назад. Моето лично мнение е, че нямаше да излезе и това решение на Конституционния съд, в този вид, в който излезе.

А какво беше решението на Конституционния съд?

Това беше едно решение да запази именно тези хора, които щяха да бъдат обявени. Впоследствие законът много късно го направихме и не беше съвършен. Много по-добър е законът, който други политически сили направиха през 2006 г.

Как бихте определили работата на сегашната комисия за отваряне на досиетата?


Тя си върши перфектно своята работата!

За novinite.bg

неделя, 23 ноември 2014 г.

КОГАТО СЛУШАНЕТО НА РАДИО БЕШЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ


Централата на  Радио „Свободна Европа” в Мюнхен. – Снимка: www.psywarrior.com

·        Някога в България беше забранено да се слушат така наречените „вражески станции”

Оказва се, че слушането на радио също може да е престъпление. Някога в България беше забранено да се слушат така наречените „вражески станции”, а такива бяха радиостанции като „Свободна Европа”, „Гласът на Америка” и „ВВС”, които бяха и най-известни в годините на комунизма в България.

Не просто беше забранено да се слушат тези радиостанции, но това беше и наказуеми, човек можеше да понесе много наказания, включително и да пострада кариерата му, както и да бъде репресиран по един, или друг начин. В София в онези години работеше център, който се занимаваше със заглушаване на сигнала на тези радиостанции. Този център се намираше на покрива на сградата на пл. „Славейков”, под която се намираше култовото кино „Култура”. Там работеше една партизанка, чието име не сме запомнили, но е показателно, че именно на такова място работеха едни от най-верните хора на властта, защото това място беше изключително важно. Именно от тук се осъществяваше ограничаване на така наречената „западна пропаганда”. Работещите на това място можеха да слушат необезпокоявани въпросните „вражески радиостанции”, но в техните задължения беше технически да ограничават достъпа на всички останали хора до тези радиостанции.

Така се контролираше информационният поток, така хората се държаха в неведение за онова, което можеха да чуят и което в огромната си част беше истина. Така се ограничаваше гласът на свободните, гласът на свободата.

А иначе въпросната партизанка съвестно си вършеше работата, тя беше усърдна, но тук не става дума толкова за ней, колкото за факта, заглушаването на „вражеските радиостанции” беше успешно, но за съжаление на властта, само в София и големите градове. Само на някакви си 45 км. от София, „Свободна Европа” и „ВВС” можеха да се слушат значително по-спокойно, защото там нямаше как да се заглушава сигналът.

Който знаеше и който искаше можеше много по-лесно да се наслади, наистина, на свободното слово, именно на село, но не и в големия град. Комунистите се притесняваха за осведомеността на гражданите в големите градове, но не и тези на село, защото революциите, или поне нашата, стават имено в големите градове, а не на село. Не че хората не са читави на село, но са малко, а в града, освен че се намират интелектуалците, там просто се кове историята, такава, каквато тя касае именно цялата държава.

Ето имено заради това властта в комунистическа България  буквално се беше вторачила в града, но хората от града ходеха и на село и именно там те „хващаха” „вражеските станции” и можеха да получат адекватна информация за това, което се случваше.

Такъв е случаят на Г.Ж. от София, който е и заместник-партиен секретар на низова партийна организация на столично ремонтно предприятие, на практика, той е партиен секретар на 1/3 от столицата за конкретното предприятие.

В София Г.Ж. е изработил своеобразна антена от меден кабел, навит на спирала. Той е поставен на простора на апартамента му в столичен комплекс и чрез тази антена семейството му слуша „вражески станции”. Проблемът е, че отговорните власти знаят, че тези програми се излъчват вечер и те непрекъснато променят смущаващите честоти. Така Г.Ж. се налага да стои постоянно до радиото си, за да може при всяко смущение отново да настои сигнала и да го слуша. Разбира се качеството на звука далеч не е добро, но това е гласът на истината и Г.Ж. и семейството му попиват буквално истината със сетивата си, защото чуват коментар на събития, които те познават, но не познават именно в тази им светлина.

Така имената на Петър Увалиев и Румяна Узунова се превръщат в нещо като мантрически имена на радиожурналисти, които казват истината, които категорично и откровено говорят за онова, което не е наред в България, а в онези години в родината ни почти нищо не е като в нормалния свят.

Велко Верин разказваше по радио „Свободна Европа” за капиталистическия вълк и социалистическата червена шапчица. Синът на Г.Ж., който в онези години е ученик в началните класове запомня тази фраза и се шегува в къщи с нея, а родителите му са ужасени от това, защото се притесняват да не би детето да сподели това и в училище и тогава семейството да пострада, а красният ръководител на детето е именно партийният секретар на училището. Още повече че и тъстът на Г.Ж. има роднини в Америка, а и води постоянно епистоларна кореспонденция с тях, а и той също слуша „вражески станции”, въпреки, че живее в самия център на София, където заглушаването на сигнала е най-силно.

Г.Ж. най-спокойно слуша тези забранени радиостанции именно в близко до София село, където в топлите сезони, всеки петък семейството заминава и прекарва там уикенда, в слушане на истината. Така мъжът, въпреки, че е заместник-партиен секретар на 1/3 от София на низова партийна организация, все пак е запознат с нещата така, както те наистина стоят, въпреки „гьобелсовата пропаганда” на комунистическата партия и не се „зомбира” като повечето комунисти, а остава здраво стъпил на земята. Когато демократичните промени идват, Г.Ж. е убеден демократ, впрочем, какъвто е бил и преди да  падне комунизмът, въпреки, че технически погледнато той е бил комунист.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. „България” в София

петък, 21 ноември 2014 г.

Проблемче, проблем, голям проблем, ебола...


Снимка: ЕРА/БГНЕС

От доста време ни залива информация, че еди къде си било установено огнище на опасния вирус ебола, къде ли не из Европа имаше такива случаи, които се оказаха блъф, но все пак разбуниха достатъчно духовете. Е, дойде и нашият ред. Новините гръмнаха, че болен с ебола вече е и в София. Оказа се ситуация тип „Да, ама не“, не били компютри, а компоти, но все пак се изплашихме.

Може би трябва да си признаем, че изтерясахме и граждани, и общество, ама и журналисти! Да, опасен е вирусът, не сме застраховани, защото сме част от съвременния свят, възможно е и при нас да се появи болен с този вирус, но сякаш в четвъртък вечерта наистина попрекалихме и с репортажите, но и със страха...!

Покрай тази история обаче си зададохме и някои актуални въпроси, като например, до колко сме готови да посрещнем болен с ебола?

Министър Москов даде извънредна пресконференция, на която обяви, че приоритет за ведомството е информираността, и стана ясно, че „ще бъде изготвен нов алгоритъм за всички работещи в системата“. Това е чудесно, но защо до сега не е направено, след като месеци наред ебола „шета“ по света и всички държави вземат мерки, за да се предпазят?

Министърът обявява добра инициатива, но питаме, къде е бил предходният министър, още от времето на правителството на Орешарски, защо е проспал възможността, дори задължението да оборудва екипи, които да са в пълна „бойна готовност“ за ебола.

България не е остров, какъвто беше до преди четвърт век, вече сме реална и активна част от съвременния свят. Както не сме застраховани от тероризъм, така не сме застраховани и от ебола, колкото и да ни се вижда имагинерно това. Така си мислехме, че сме далеч от конфликти, но изведнъж взривиха автобуса в Бургас и се оказахме в ситуация на емоционално озадачени...
Проблемът не е от вчера, нито е от днес, но очевидно ръководството на здравното ведомство през последните месеци е било в летаргичен дискурс, защото едва днес, когато вирусът почти почука на вратата ни, се сетихме, че видите ли, имаме екипи, ама не са напълно оборудвани!

Иначе властта реагира адекватно, не можем да не признаем, че реакцията беше наистина професионална, дори и информацията към медиите течеше така, както се очаква – своевременно, официално и пълноценно.

Въпросният случай беше определен от министър Москов като „стрестест“. Сякаш наистина се стресирахме като на тест, проверихме се, дали можем да понесем еболата психически. И ако реакцията на всички в обществото беше адекватна, то готовността на медицинските звена явно, не е напълно адекватна на ситуацията, не защото не са добри специалисти, а защото нямат достатъчно оборудване и инструменти. А ебола дебне, спотайва се смъртоносно по границите ни и само чака да си намери пролука в оградата, с която уж си мислим, че спираме бежанците от Сирия...

четвъртък, 20 ноември 2014 г.

БРАНШЪТ Е ВЪВ ВЪЗТОРГ ОТ НОВОТО РЪКОВОДСТВО НА ТУРИЗМА


Снимка: БГНЕС

“Все още не съм се запознал с новия Устройствен правилник на Министерството на туризма. Много сме доволни от избора на министър на туризма. От двете срещи, които г-жа Николина Ангелкова направи с нас, колегите са възхитени. Тя е много подходяща за министър на туризма, с много добър начин на комуникация. Явно Америка, където е учила и стажувала дава своето отражение, а от европейските й маниери всички сме във възторг. Радваме се, че ще можем да работим с такъв млад и перспективен ръководител“, каза пред novinite.bg Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

Според него, със създаването на министерство на туризма браншът ще може още по-ефективно да участва в управлението на отрасъла. Министър Ангелкова е подчертала пред представителите на бранша, че ще ръководи министерството заедно с браншовите организации и няма да прави насилствени действия, които не са съобразени с колегите й от асоциациите и съюзите.

Рагин подчерта, че това е качествено нов момент в проевропейската линия на управлението на туризма. „Най-големите ни проблеми в момента са, че концесиите от морските ни курорти трябва да минат към министеството. Концесиите за ски-курортите също трябва да минат към новото ведомство. Искаме също така пълна децентрализация и райониране, както и излизане на световните пазари. Регионите трябва да излизат на световните пазари със собствени дестинации. Очакваме още 1% от приходите на валута да отива за външна реклама и 1% - за вътрешна реклама“, каза още Рагин. По думите му, предстоят промени в Закона за туризма, нови наредби и нормативни актове.

След двете срещи с ръководството на новото министерство, браншът е убеден, че има добър диалог и желание за качествена работа. Надяват се онова, което е обещано двустранно, да бъде изпълнено. Рагин допълни, че е оптимист, поне за сега. Според него, министърът е твърде млад, ще има и такива, които да й завиждат.


Освен Националният съвет по туризъм, има и консултативно тяло, където са ангажирани изявени специалисти от бранша. Те ще помагат на министър Ангелкова при вземането на отговорни решения за управлението на отрасъла.

За novinite.bg

И ЦЪРКВАТА НИ СЕ СДОБИ С ИНДИАНА ДЖОУНС


Снимка: wallpaperbg.com


„Възрожденски ръкопис с поучения е бил открит случайно в Троянския манастир. На книгата пише Дамаскин и се разчита годината 1745, съобщи навръх 45-ия си рожден ден игуменът епископ Сионий”, пише в. "Телеграф".
Сборникът е бил намерен при разчистване в една от стаите в старото западно крило на манастира, което от години не се използва.

Книгата ще бъде предоставена за обработка на проф. Аксиния Джурова.”
"Откритата книга  Дамаскин е наистина най-ценният ми подарък за рождения ден, защото тя е дар за братството, носеща мъдростта на вярата, съхранена във вековете, каза дядо Сионий”, пише още в. „Телеграф”.

Всъщност се хващаме за последните думи, за рожденият ден на дядо ни Сионий Велички. Интересно е, как така, това „изоставено” крило на манастира е било толкова изоставено, че чак там не е влизано от 1745 г…!? Както се казва, хайде Холан! Запознати с историята на Троянския манастир си спомнят, че само преди около три години е бил сменен покривът на същото това западно крило. Тогава е влизано и „разчиствано” във всички стаи. Е, как така тогава не беше забелязана въпросната книга…!?

Освен това не е вярно, че западното крило не се ползва от много години, защото до 80-те години там е имало монаси, а след това, почти до сега, тези стаи са се ползвали за спане, като хотелска част. Тук са преспивали по-бедни хора, които са плащали за това по 10 лв., а после – по 8 лв. Тези стаи са се ползвали и се ползват. Някои от тях не са имали покрив и са били наричани „хотел Звездоброй”. И изведнъж, изнедааааа, намират за пореден път нещо „уникално”, при това именно на рождения ден на игумена.

Всъщност, епископ Сионий не за първи път намира нещо „уникално”. Преди около година той отново „откри” икона на Св. Богородица Троеручица, в Лопушанския манастир. Монаси и свещеници са на мнение, че това е измама. Заявява се, че иконата е била намерена в ниша в църквата. Там обаче има три ниши – синтрон, или горно място, проскомидия и дяконик, или съсъдохранилище. Тези ниши се ползват почти ежедневно. Е, нима тази икона не е била видяна до тогава…!?

Така Лопушанският манастир се превърна в манастира на сънуваните икони. Има един „манастир” Св. Пантелеймон, на така наречената сестра Христина край Смолян, който също е манастир на сънищата, където въпросната тълкува сънища. А Троянският манастир явно се превръща в манастира на „уникалните”  и „новооткрити” дамаскини…!

Трябва все пак да кажем, че някак ни е странно, как така именно на рождения си ден епископът „намира” тази книга…!? Някак е странно да „откриваме” непрекъснато „уникални” икони и писания.

Разбираме желанието да се прави реклама, все пак PR-ът е новата журналистика у нас, а това е власт, това са пари, това е влияние…., но някак трябва да има граница.

Епископи дори заявиха, че намерената икона в Лопушанския манастир е „фалшификат”. Е, как тогава да вярваме, че сега, за пореден път имаме „уникално” откритие!?

Епископ Сионий явно е на път да се сдобие с ново прозвище – църковният Индиана Джоунс! Сега очакваме следващото му откритие, дали пък няма да се окаже, че е намерил я някой свещник от 1245 г., или пък нокът от прилеп от 487-ма година, защо пък не – ново Евангелие на неизвестен до сега евангелист, пък знае ли човек, може да излезе и някоя златна маска на ... "Стрес IV-ти"...да речем..!

Въпросното ново „откритие” е „дар за братството” на манастира…! Ама такова братство, то няма такова, то беше разгонено, сега там има един архимандрит игуменът и още няколко случайно преминаващи. И накрая, когато стана игумен на този манастир, през май 2014 г., епископ Сионий изчисти цялото западно крило, буквално го изрина, при това на няколко пъти. Последната бригада беше ръководена лично от него…и тогава въпросният дамаскин не беше открит….! 

Боже опази, щом и в църквата се навъдиха пишман „археолози”!