сряда, 30 март 2016 г.

ПРОБЛЕМИТЕ НА БПЦ-то НЕ СА В БНТ-то!

Всеки редник носи в раницата си, 
генералски жезъл и всеки селски поп
носи в чантата си ...
бяло було...!!!
„Св. Синод в заседанието си на 0б.02.2016 г., прот. No 4 - пълен състав, препотвърди решението си архиереи иклирици на БПЦ-БП да не участват в предаването „Вяра и общество" на Горан Благоев по БНТ 1”. Това се казва в официално съобщение на още по-официалния сайт на БПЦ-то ни.

Първото нещо, което се питаме е ЗАЩО…? Защо Синодът, демек административният орган, който така или иначе олицетворява Църквата ни, се крие от официалната национална телевизия, която е най-представителната трибуна, по отношение на официалните събития в държавата!?!?!?

Толкова далече съм от това да ставам адвокат на Горан Благоев, точно колкото съм далече и от това да защитавам или да нападам самоцелно някого. Просто се чудя, защо патриарх Неофит се подписва под решение на Синода, което касае участието на духовници да не участват в предаване по националната телевизия, в предаване, в което самият той участва, когато зае престола,…ние помним…? Какво се промени от тогава Ваше Светейшество?

Синодът ни, Църквата ни не разбра едно, че колкото повече се крие, толкова повече се излага! Така стана и със скандала в Троян, и със скандала в Гигинци, напоследък, така става с всички скандали, впрочем. Така е, понеже се мълчи, за да отмине бурята, а бурята не отминава, защото тя не се случва по нормален начин.

Стоят си там едни „великопостници”, като Снежанка и 12-те джуджета и решават ли решават едни велики дела, едни велики решения, напънала се планината и родила…..мишка…! Както обикновено, впрочем…! Всичко друго се реши, решиха се проблемите с нови епископи, каквито липсват, решиха се проблеми с искания на титли от Вселенска патрирашия, решиха се проблемите с предстоящия събор, решиха се всички скандали, та опряхме до Горан Благоев и БНТ-то...!

Има и друго, решението било от 6 февруари, писмото до БНТ е от 23 март, а ни се съобщава почти през април, без два дена…! Пак сравнително бързо, като се има предвид темпото за други събития! Виж, награждаването на Гиньо Ганев го насрочиха и го направиха скоростно….и за какво….!?!?!?

Награждават някого и за това, че Конституцията „…гарантира правото на вероизповедание на българските граждани и се утвърди Източното православие като традиционно вероизповедание за България…”.

Хубаво де, ама аз някак не знаех, че Конституцията е необходимо извънредно да утвърждава нещо, което според мен би следвало да е ясно още преди това…! Правото на вероизповедание е изконно право, то не е необходимо чрезвичайно да се потвърждава от Конституцията!

Второ, колкото до това, че Източното православие е традиционно вероизповедание за България, това също мисля, че е факт, който не се нуждае от конституционна норма…! И понеже някой, видите ли, направил нещо за това, което всъщност е трябвало да го има, пък не го е имало заради действията на една тоталитарна партия, чийто член е същият този някой, то ТОЙ бива награждаван…! Аз това не го разбирам, пък може и да не съм прав!

С това събитие обаче се бърза. Решава се в понеделник, прави се в сряда, а с решението за БНТ и Горан Благоев, се решава на 6 февруари, пък разбираме едва на 30 март. Но да не се заяждаме, ако все пак това се приема така, макар, че фактите са си факти…!

Горан Благоев може да е всякакъв, но е име, той е и представител на институция-БНТ. Хубав, лош, това е, Той е! Не е работа, според мен, на Църквата, да се занимава с отделни журналисти.Това е така, особено пък, когато става дума за национална медия, макар, че не съм представител на такава, но аз поне го разбирам, дори и да не ми е по хатъра!

И какво сега, забраниха на архиереи и клирици да ходят при Горан и ...край, Църквата вече няма проблеми, така ли….!? Всичко започва и завършва с г-н Благоев….!? Ами ДА, ама…НЕ!

Проблемите на БПЦ-то не са в БНТ-то!!! Не колегата Горан Благоев е проблемът на Църквата ни, другаде са проблемите, Ваше Светейшество, а и съм убеден, че Вие ги знаете, дори и поименно…

За фейсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 21 март 2016 г.

ЖЕНСКИ ХОР „ХРИСТИНА МОРФОВА” ПРАЗНУВА 80-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ

Женски хор "Христина Морфова"
Снимка: Добромир Георгиев
Имаше един хубав български филм от края на комунистическия период в България, който се казваше „Да обичаш на инат”. Хващаме се именно за заглавието, за да кажем, че освен да се обича на инат, може и да се пее, сякаш пак на инат! За какво става дума?

Става дума за женски хор „Христина Морфова” при Народно читалище „Д-р Петър Берон-1926” - София. Това е една група жени, един мъж-солист и един пианист, които съществуват сякаш на инат! Те имат богата програма, участия в цялата страна, а също и в чужбина. И всичко това го правят напълно доброволно, без заплащане, дори понякога се налага самите те да си плащат пътя, или друга част от пътуването. Какво излиза, че за да пееш, за да покажеш изкуството, на което си способен, за да представиш страната си в чужбина, си плащаш…!

Попитах някои от хористките и те споделиха, че понякога получават малък хонорар от членския внос, вероятно от читалището, към което се водят, или пък имат частичен спонсор. Иначе самите те си бъркат в джоба, за да пеят…! Това е наистина нещо уникално в днешно време, когато всеки гледа да спечели от нещо, когато върши  дадена дейност. В същото време, едни жени, са готови да извадят пари,  за да пеят пред своята публика и забележете, това не е хор от преди пет, или десет години, а са създадени в далечната 1936 г. !

Сякаш на инат, тези жени и мъже съществуват, въпреки абсурдите на нашето време, тях ги има, има ги заради самите тях -  и защото са талантливи, и защото са упорити, и защото искат да ги има, и защото са готови дори да си платят, за да съществуват и това именно им прави чест!

Женски хор „Христина Морфова” е създаден, както отбелязахме преди 80 години, за увековечаване на името на известната българска певица Христина Морфова – „българският славей”.

Под ръководството на именитата диригентка  проф. Лилия Гюлева  (1933-2003 г.), хорът се утвърждава като един от най-добрите български състави. Той е първият български хор, донесъл на страната ни първа награда от международен хоров конкурс-1965 г. – Ланголен/ Великобритания. Носител е на лауреатски звания и златни медали от национални фестивали и от международни хорови конкурси: Ланголен и Мидълсбро/Великобритания, Варна, Лайпциг/Германия, Гориция/Италия, Толоса/Испания, Анкара/Турция,  и други.

Хорът е концертирал с успех в Чехия, Словакия, Унгария, Германия, Холандия, Италия, Гърция, Израел, Македония, Румъния, Белгия, Австрия и други.

Има реализирани студийнии документални записи в радио София, радио Бремен, Холандското радио, както и  - издадени грамофонни плочи, CD-та и ТВ-филми.

С една дума, традицията си казва думата и днес тези певици и певци обикалят страната и чужбина, за да радват публиката, която цени този вид певческо изкуство. И всичко това е на напълно доброволни начала. Не само това. Те пътуват, а когато пътуват на концерти посещават историческите забележителности. Така това се превръща в нещо като мисия за национална гордост и за формиране и поддържане на национално достойнство. Те не просто пеят, те живеят с България в сърцата си, така се подържат живи и така подържат своята национална принадлежност чистоплътна, за разлика от много други българи в нашето съвремие и в страната, а и вече в чужбина!

Последният концерт на женски хор „Христина Морфова” беше в град Кюстендил, на пролетния празник на хоровото изкуство. Те взеха участие заедно с Вокална формация „Неразделни” и Туристически хор „Осоговско ехо”.

Сред изпълненията им, предвидени по програма бяха и: „Родината е в моето сърце”-Милко Коларов, текст – Лили Ябанджиева, „Две хубави очи” – Иван Жеков, текст – Пейо Яворов, „Драгана и славеят” – Филип Кутев, текст – народен, „Урок по гъдулка” – Николай Стойков, текст: Веса Паспалеева и много други песни, които оставят трайни спомени в съзнанието на ценителите.

Диригент на женски хор „Христина Морфова” е Таня Никлева-Владева. Тя е завършила хорово дирижиране в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, в класа на проф. Лилия Гюлева. Работи с този хор от 1993 г. и е негов диригент от 1996 г. Носител е на множество награди, сред които и І-ва награда от І Международен конкурс за млади хорови диригенти – Будапеща/Унгария, 2001 г.

Тези жени, които на пръв поглед са като всички останали, забавляват се, смеят се, шегуват се, когато излязат на сцената сякаш ставата други, сякаш сърцата им затуптяват в едно общо сърце и гласовете им са така умело спяти, че звучат като един глас, като гласът на природата, сякаш слушаш песента на славеите пролет, когато ухажват своите любими….!

Смехът и закачките в автобуса изведнъж изчезват и се появяват едни обаятелни дами, облечени в червено и черно, като по Стендал. Те заживяват своя паралелен живот на сцената, а после, после са си пак същите, шегуват се, смеят се, забавляват се…! Някак неусетно, ненатрапчиво, спонтанно, песента извира, за да започне свой собствен живот.  

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

петък, 18 март 2016 г.

СМЪРТТА НА ЕДИН МАНАСТИР!


Маломаловският манастир умира, всъщност, той е умрял преди години още! Тази пролет посетих мястото още веднъж и се ужасих, че арката над входа на някогашната трапезария в манастира вече се е срутила под тежестта на годините и снеговете през зимата!

Костите, които намерих преди година, които са човешки кости и които прибрах в една ниша в олтара, като оставих надпис да не се оскверняват, отново бяха разхвърляни по пода в църквата. Очевидно не е човек причината за това, явно животно влиза през счупения прозорец от южната страна на храма. Надявам се докато успея да се организирам да отида отново до там, за да поставя преграда на този прозорец, поне да не влизат животни вътре, да не падне църквата до тогава!

Питам се, къде е Синодът, къде е Софийската митрополия, която би трябвало да се грижи за паметниците от така наречената Софийска мала Света гора!? Маломаловският манастир е един от основните, един от най-важните паметници от този ансамбъл от храмове и манастири!

Сградите за гости, които са били от източната страна на църквата в двора на някогашния манастир, вече са само каменни основи, а тук е имало двуетажни сгради с еркерно разширение. Трапезарията е на път да се превърне в куп от дъски и кал. Всеки път, когато отивам до манастира, си мисля, как ще го заваря напълно заличен от тежестта на времето и от безхаберието на Църквата ни, но и на обществото ни…!

Защо няма някой, който е специалист, защото аз не съм такъв, който разбира от еврофондове, да кандидатстваме и да спасим това място, другото вече е загубено, поне църквата да се спаси и съхрани, реставрира и оприличи. Мястото в момента е ужасяващо самотно и изоставено от всички. Дори пътят до там все по-трудно се намира!

До манастира, в ляво от чешмата има аязмо, което едва тази пролет видях, въпреки ,че ходя там от поне две години! Аязмото е напълно заличено пролет и лете от треви и храсти. Сега го видях, защото отидох преди да се раззелени природата! Това е кощунство, да забравим и изоставим едно такова свято място, което е нашата собствена памет!!!

Не зная, какво повече от това мога да направя – да затворя с нещо счупения прозорец, за да не се осквернява църквата и костите вътре от диви животни, както и да занеса Библия, свещи, съдове, с които някой да може да пие вода от чешмата!? Някои неща направих, други предстоят, но сам не бих могъл да спася това място, нужна е намеса на институция, най-вече – на Църквата! Мога да помогна с това, с което мога – да пиша, да популяризирам, да участвам и с труд! Заради това се питам, къде е Църквата ни…!? 

Захванала се е с един тон дивотии, да се занимава с йоги, Мадони, гей-паради, а през същото това време един уникален манастир с уникални стенописи, буквално загива.

„Богородица ширшая небес” се вижда все по-слабо в надолтарното пространство, част от стенописите в дясно, от южната страна на храма почти вече ги няма, единствено Христос „плаче”  сам в една олтарна ниша в лявата страна на храма, сякаш оплаква манастира, който постепенно се поглъща от храстите, дърветата и треволяците наоколо.

         Дано следващият път, когато успея отново да отида до там, да я има поне църквата, защото и тя отдавна се поддава на времето…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

КАКВА НИ Е ВЯРАТА И КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА?

Снимка: bghelpforum.com
Според решение на Отдел „Пропаганда и агитация” на ЦК на БКП, „човешката жизнена дейност се дели на две сфери: сфера на производството и сфера на потреблението".

От гледна точка на политиката по отношение на Църквата интерес представляват събитията в сферата на бита. В тази група попадат събития като наименование на дете, сватба, погребение, ден за възпоменание на покойниците-задушница, рождени и именни дни, така също и изпращане на зрелостник, изпращане на войник, посрещане от дълъг път, или работа в чужбина, влизане в ново жилище.

Комисия от комунистическата партия тогава предлага преосмисляне на празниците както следва: Прошка да стане Ден на семейството, роднинството и рода, Ден на кукерите и маските да се припокрие с Цветница, като празникът ще включва обредни моменти от Лазаровден, Връбница и Великден, задушниците да се припокрият с граждански възпоменания – през февруари и октомври, като това станат просто Дни за възпоменание на покойници!

По този начин 1 януари – Нова година става официален празник, който замества ведно Коледа и Васильовден. 20 януари става Ден на младото семейство. Този празник се родее с Ивановден, Йордановден, Гергьовден, Тодоровден. На 22 март се празнува първа пролет. Цветница се преосмисля като празник на пробуждащата се природа!!!

Тези примери от книгата на Момчил Методиев – „Между вярата и компромиса”, идват да ни покажат, как комунизмът не може да съжителства с религията по никакъв възможен начин.

Тази концепция започва да се налага още през 60-те години на миналия век и така постепенно Нова година измества Коледа, а всички останали празници около Великден, например, са преформатирани като обикновени пролетни празници.

Така се подменя ценностната система на православния и се постига една социалистическа „естетика”, която напълно отхвърля и на практика изчегъртва християнството от съзнанието на хората.

Заради това хората и днес палят свещи, „за здраве”, ходят на църква като в „музей” и празнуват на Великден, Гергьовден и Коледа не заради Господ и вярата си, а заради козунаците, агнетата и свинското!

Празниците са подменени преди повече от 40 години, при това напълно механично, но днес ужасяващите резултати от това духовно зверство са на лице и са напълно действащи. Заради това църквите са празни, заради това хората масово ходят на служби само на Коледа и на Великден, при това – пак не е масово! Колко са онези, които посещават неделните служби и спазват постите!?

Това е така, защото именно през 60-те години на миналия век едни „велики умове” смениха празниците и изведнъж, на мястото на дядо Коледа се появи някакъв дядо Мраз – дърт перверзник, който беше „мъж” на още по-перверзната „Снежанка”. 

Кой го знае от къде се пръкна този дядо Мраз, но задачата му беше да „изяде” дядо Коледа. След промените, двамата „дядовци” съществуваха доста дълго време, а на места и до днес, заедно, защото съществуването им се асоциираше с подаръци, не с вяра, не с духовното, а с чисто материалното!

Това беше постигнатата цел на комунистическата държава – да изкорени не „религията”, защото това няма как да стане, а да изкорени вярата, да я извади от сърцата на хората и това е една от основните причини днес обществото ни да боледува от толкова социални болести, буквално да кърви от безпътица, защото безпътицата е продукт на безверието!

Замяната на традиционни християнски празници като Великден, Коледа, именни дни, а и съпътстващите ги Цветница, Богоявление, Благовещение, доведоха до безпътица. Цветница стана обикновен празник на цветята, Благовещение се изроди в простонародното – „Благовец”! Тогава змиите излизали от дупките си…..! Що за дивотия е това!? Едва ли змиите имат календар, за да знаят, че именно на „Благовец” се „разплитат” от котилото си и дружно изсъскват на припек по ливадите…! 

Не, целта беше друга, Благовещение да се опрости до „Благовец” и да се свързва със змиите, а не с християнското предание за благата вест…! Е,  другарите успяха….! Днес се палят гуми по села и паланки, въртят се на тел запалени „оратници” и бесовщината на практика е повсеместна! Няма Бог, няма вяра, има „Благовец” и „оратници”….!

Ето заради това сме болни, не телом, а духом, защото вместо да вярваме в Бог, ние прескачаме огньове на „Ората-копата”, защото някога някои ни смениха празниците и поколенията забравиха, така както винаги се е забравяло, заради това и страдаме – така, както винаги се е страдало….! 

За Фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 16 март 2016 г.

ЗАЩО ПАЛИМ СВЕЩИ В ЦЪРКВАТА?

Неправилно е тълкуванието в джобния църковен календар на БПЦ за паленето на свещите, твърдят богослови, които се свързаха с нас, за да обърнат внимание на един казус,  който се тиражира автоматично през годините, но представлява проблем.

За какво става дума? В църковния календар всяка година излиза един абсурд, който не е християнски, а имено, че църковната свещ е чиста и свята жертва пред Божия олтар. Свещите обаче не са жертви, те не се палят за здраве. От запалването на свещ не се оздравява, твърдят богослови, човек може да придобие здраве, според тях, чрез отправена молитва, а не чрез механичен метод.

Механичният метод на действие е римокатолическа идея, това е принципът- ex opere operato, според който всички свещени действия влияят механично върху човека, без значение на неговата воля, психика, или участие в това действие!

Православната църква никога не е изповядвала такъв принцип, напротив, тук всичко трябва да става съзнателно. Свещите в древност са ползвани и носени от християните в храма, не за да ги палят за здраве, а за да се осветява самият храм, да е светло вътре.

Не може да се казва, че правим жертва, защото има една единствена жертва и това е жертвата на Господ, който принесе себе си в жертва за всички нас. Църквата ни не приема жертвоприношения под никаква форма. Извършва се единствено безкръвна жертва – на хляба и виното в светата евхаристия. Който смята, че извършва жертвоприношение, под каквато и да е форма, не е християнин, а е юдей. Това са юдейски практики, които са отменени от Христос.

Идеята за свята жертва е абсурдна, защото в Руската църква, например, свещите се освещават и благославят с молитва и поръсване със светена вода. В нашата църква какво се случва, в Илиянци в свещоливницата отливат свещи, както и за осветление, декоративни и ароматни. Това обаче е едно църковно предприятие, което работи нецърковно, твърдят богослови. В Русия, в това църковно предприятие, вътре има свещеник, който освещава, благославя, ръси, чете молитви. В нашата свещоливница няма такова нещо, това е чисто светско предприятие, което произвежда един чисто нецърковен продукт – обикновена свещ, над която не се извършват никакви обредни действия. Ние наричаме това нещо свято, защо, по каква логика, питат богослови!?

Свещта е доброволно пожертвование. Чрез закупуването на свещ християнинът подпомага храма, той не прави нищо за Бога, или на Бога.

Евреите са принасяли в жертва на Бога животни, хлябове, класове, плодове и други. Да кажем, че ние принасяме на Бога свещ е смешно. Това просто не е християнско, категорични са богослови!


Не е логично да си мислим, че подаряваме на Господ пердета, столове, маси. Той няма нужда от такива неща. В Светото писание Той казва: „..Синко дай ми сърцето си”, а не ни казва, „дай Ми стол, маса, креват„! Той иска от нас нематериалното нещо – да го обичаме и да следваме заповедите му, другото е за друго, за да се издържа Църквата като институция. 

За фейсбук-групата "Православни новини"

КАЗУСЪТ „ГИГИНЦИ” РАСТЕ, НО НЕ СТАРЕЕ!

„Каква е истината около евентуални заплахи в Гигинския манастир, не бих искала да коментирам. Не съм била там в конкретния случай. На няколко пъти игуменът – дядо Евгений, един възрастен и изключително почтен монах, се оплаква и му е толкова болно, а и не му се говори за това. Беше много наранен от отношението на отец Никанор към него. 

До колкото разбрах от дядо Евгений, отец Никанор е искал да му вземе игуменството, гонел го е от манастира и до колкото знам той не живее вече там. Това е манастирът, в който той навремето е приел отец Никанор, кръстил го е, въвел го е във вярата, приел го е за монах. Той на практика е негов духовен син и подобно отношение от чедото му е много болезнено за него като негов духовен отец. Човек се срамува и не иска да говори за това, такава беше нагласата и на дядо Евгений”.

Така коментира скандалите в Гигинския манастир началникът на Отдел „Връзки с обществеността” при Св. Синод, Александра Карамихалева. Тя беше категорична, че патриарх Неофит е запознат със случая, в течение е и викарният Браницки епископ Григорий. По отношение на бъдещи мерки за преодоляване на кризисната ситуация, Карамихалева уверява, че такива непременно ще бъдат взети.

По думите й, за да се предприемат действия, трябва да има официален сигнал от монах Йоан /Занко Станойков/, който тиражира отворено писмо до патриарха и ръководните фактори в Църквата ни. Като всяка институция обаче, има определен ред в Църквата и трябва да има официален сигнал, който не е през медиите, а чрез подаден сигнал в самия Синод, твърди Карамихалева.

„Не зная, какъв е гнева на отец Никанор, не зная и нагласите му. Надявам се да не се случи нищо фатално”, заяви шефът на Отдел „Връзки с обществеността” при Светия Синод, още повече, че според думите на монах Йоан, полицията в Брезник също е била сигнализирана за проблеми и заплахи за живота на хора в манастира.

„Митрополията не разполага със силови структури, които да охранват манастира и това не е работа на Църквата. Това е функция на полицията. Митрополията може да вземе административни мерки. Отец Йоан трябва да внесе и официално писмо. До колкото аз разбрах игуменът не живее в манастира, а в някаква килийка. Те имат обори там. Къде живее този човек, не зная”, сподели със загриженост Александра Карамихалева, която е разговаряла с архимандрит Евгений преди заминаването на официалната делегация в Москва, за награждаването на патриарх Неофит.

Напълно неприемливо е игуменът на такъв голям и красив манастир да обитава обори, заплашван от това, да бъде лишен от игуменството си! Някой се опитва да го изкара луд, но той далеч не е такъв. Напротив, това е силно вярващ човек, който спазва стриктно монашеството си и носи служението си сам на своите плещи. Не е нормално игумен да бъде подлаган на подобно унижение от когото и да било, какъвто и да е той, камо ли пък от негов духовен син и монах! Това е нещо напълно недопустимо.

Ако се счита, че даден игумен си е загубил разсъдъка, какъвто НЕ Е случаят тук, то тогава има процедура и официален ред, а не се предприемат солови действия за смяна на игумен. Това е напълно незаконно обладаване на правомощия, което по същество е опасна форма на самоуправство!

„Този манастир беше напълно изоставен и порутен. Виждате, какво се съгради под неговото игуменство /на архимандрит Евгений/. Той възроди буквално от нищото този манастир. И сега да претърпи такова нещо и то от човек, когото той е кръстил, той е родил във вярата…!”, споделя с недоизказ и с тревога началникът на  Отдел „Връзки с обществеността” при Светия Синод.

Г-жа Карамихалева обясни още, че патриархът болезнено изживява това, което се случва в Гигинския манастир. Тя още веднъж увери, че действия ще бъдат предприети по случая. „Всеки ще си свърши работата, и полицията по съхраняване на живота, и митрополията по нейните правомощия”, категорична беше Карамихалева.

Да се надяваме, че каквото и да се е случвало и да се случва в Гигинския манастир, то ще остане в рамките на чистотата на монашеството и братството между монасите, в противен случай това ще бъде едно кърваво петно на самото лице на Православната ни Църква!

Дано, докато чакаме формалните подробности по подаване на официален сигнал до Синода, да не се случи нещо с игумена, или с когото и да било в манастира, което да опетни Църквата ни пред света. А такива петна е имало и с неврокопски митрополит Борис, а и с други, дори и в доста по-ново време….!
Докато мъдрите се намъдруват, лудите да не се налудуват….!!!!?

Впрочем, защо е необходимо формално писмо, нали самият игумен е дал яснота по въпроса пред отговорен фактор в самия Синод, защо е нужно да се внася писмо, което да потвърди думите на архимандрит Евгений…, някой  съмнява ли се в тях – в думата на един православен монах…!? 

С ПОЛОВИН УСТА..!

Снимка: www.extremecentrepoint.com
Забраняват комунистическите символи! Новината предизвика силен обществен отзвук, но защо…!?!?!

Нима можем да повярваме, че все още има хора в тази държава, за които комунизмът е нещо хубаво…! Ами да, има такива и те никак не са малко, за съжаление! Всъщност, има отдавна приет Закон, който обявява комунистическия режим в България за престъпен. Този закон е приет от 38-то Народно събрание през април 2000 г.

И понеже има все още хора, които твърдят, че в тази материя трябвало „да се пипа с кадифени ръкавици”, ще приложим примери, как комунизмът отдавна е приравнен с неговия теоретичен еквивалент – фашизма и там не са необходими „кадифени ръкавици”, а направо - противогаз!

Още първият ни демократично избран президент потвърди това с книгата си „Фашизмът”. По-късно тя беше обновена и стана основа на изданието „Тоталитарните близнаци „Фашизмът” тридесет години по-късно” от 2012 г.

На корицата на книгата, която имах честта да получа лично от д-р Желев, са изобразени Хитлер и Сталин! Какво по-красноречиво от това!?

Оказва се обаче, че комунизмът е нещо, което не просто не се толерира, а и е забранено в много бивши комунистически държави!

Парламентът на Латвия одобри забрана върху публичното показване на съветски и нацистки символи, включително свастики и сърп и чук, а също така и пеенето и популяризирането на фашистки и комунистически химни и идеологии, законопроектът беше приет с 56 гласа "за" и нито един "против". Информацията е на АП от 2013 г.

Президентът на Румъния подписа през 2015 г. законодателни поправки, според които ще се налагат наказания при отказ да се признае Холокоста и до три години затвор при насърчаване на фашистки движения, съобщава АП. Промените включват също забрана на фашистки, расистки и ксенофобски организации и символи, а също така е заложено до три години затвор при престъпления срещу човечеството, каквито има и при кмунизма, и при фашизма!

През 2005 г. в Германия е забранено - под страх от сериозно наказание - да се възхвалява нацисткото минало на страната. Забранено е дори да се отрича фактът, че в нацистка Германия е имало концлагери, в които са изтребвани милиони човешки същества. Забранено е да се носят или ползват символи на нацистката партия. В това отношение действа категоричният текст на параграф 86 от Германския наказателен кодекс. Концлагери обаче имаше и в комунистическата част на Германия п време на социалистическото управление там!

Върховната Рада на Украйна е приела през 2015 г. закон, забраняващ пропагандата на комунистическите и нацистките режими, както и техните символи. Законът е одобрен от 254 депутати, като за да бъде приет трябваха минимум от 226 гласа "за". Информацията е на АФП.

С една дума, хората отдавна са стигнали до заключението, че комунизмът не е нещо хубаво, дори напротив, той е нещо лошо, което трябва да бъде санкционирано днес, когато уж сме на едно качествено ново ниво на мислене и съществуване! Ние също сме стигнали до това убеждение, защото, както отбелязахме, сме приели в Народното събрание още през 2000 г. закон срещу комунистическия режим.

Сега обаче предстои изрична забрана за популяризиране на комунистическите символи! Добре де, ама такава вече има, нали има закон за това! Защо този закон не се спазва, или той е не достатъчно ясен, или няма контролен механизъм, което пак е проблем на закона!?

Няма никакво съмнение, че комунистическите символи трябва да бъдат приравнени с фашистките, защото това просто е факт, но е факт и това, че при действащ закон не е необходимо да се приемат наредби, които да потвърждават неговото действие, достатъчно е самият закон да се ремонтира така, щото да заработи ефективно!

А иначе, за онези, които имат носталгия по комунизма, разбираемо е. Привилегиите, с които се ползваха цели родове и поколения, са нещо, което те не просто не искат, но и не могат да забравят, а това води до ценностно изкривяване, което е трайно и което не се лекува, то просто е метастазата на миналото, същото онова минало, което официално заклеймяват всички, но някои – с половин уста, а такива има и във властта и по света, някои дори се кандидатират за шефове на ООН…! 

вторник, 15 март 2016 г.

ДНЕС ПИРИН ПЛАЧЕ........

Угасна един прекрасен, един неземен глас, глас, който можеше да се пипне с чисти ръце, глас, който беше като огън - играеше си с плазмата в наелекризираното пространство, глас, който не може да се подражава, глас ,който просто вече няма да имаме, може би никога...!

Едва ли много медии ще отразят това, защото това е някаква си там народна певица.....! Заради това ми се искаше поне тук, с тези няколко реда за този ангел на македонската народна песен, да припомня, че между нас са живели и такива чисти души, продукт на някакъв странен кристал, толкова чист, колкото природата го е сътворила....!

Никога няма да забравя, как преди много години, повече от 25, един следобед чух Любка Рондова по радиото. Веднага след песента, излетях от дома си и отидох в първия музикален магазин до НДК в София. Беше затворен.

Обиколих всички музикални магазини и накрая намерих неин диск. Струваше 12 лева, още бях ученик, тогава това не бяха малко пари, нямах ги, но ги намерих и това са най-хубавите 12 лева , които някога съм харчил! 

Бог да я прости! Загубата е огромна, наистина огромна!

Истинска, автентична, драматична, чиста, сърдечна, неземна, разтърсваща.....Любка Рондова......отиде си....., отиде там долу, към Демир капия........!!!!!

„Църната чума”, за която пееше Любка най-сетна отне и нея, дано сега вече е спокойна и да пее с ангелогласния си глас някъде горе, далече горе на небето, от където сякаш и сега я чувам! Там няма старост, няма минало, няма бъдеще, всичко е настояще!

Ужасно, ужасно много ще ми липсва!!!! Загубих близък човек, много близък човек! Чувствам се неудобно да се обърна лично към нея, не съм достоен за това, но все пак, тази певица, тази жена, този човек остава в сърцето ми докато и то има живот в себе си, колкото е рекъл Господ!

Бог да я прости и наистина ВЕЧНА й памет!!!

ВИНОВНИТЕ НЕВИННИ И НЕВИННИТЕ ВИНОВНИ

Един професор, бивш служител на дружество, свързвано със съмнителен предмет на дейност от близкото ни минало, съди журналист, защото го наклеветил. За съжаление това се превръщат в лавина, която е на път да залее цялото ни „демократично” общество. 

Да, именно за това става дума, за каква свобода на словото можем да говорим, ако нямаме право да пишем открито за истината, когато нещо не е на ред. Ако например даден министър краде и имаме информация за това, какво трябва да напишем, за да не бъдем осъдени, че „не е напълно известна неговата професионална деятелност” ли…!?!?! ДА, ама и тогава пак ще сме под „угрозата” да бъдем осъдени, защото това е открито изразяване на нездраво съмнение в изрядността на същия…!

Разбира се, че трябва да има правила, разбира се, че не може всеки да си пише където си поиска, каквото си поиска, разбира се, че трябва да има и съдебни дела, но за реч на омразата, например, ама именно – за реч на омразата, а не просто за реч, защото така излиза сега – казваш истината и си знаеш, че може и да те осъдят, я за клевета, я за нещо друго подобно и тогава и агент Мълдър не може да Ви спаси!

Да, клевети има, това не само не бива да се толерира, то не бива и да се оставя ненаказано, но и не може всичко, което не се хареса на някого, непременно да бъде квалифицирано като клевета.

Ето и един пример. Жителите на столичния квартал „Манастирски ливади”-изток, излязоха на протест в събота, заради това, че общината, в лицето на кмета, не си върши работата и разрешава нови строежи в района, без преди това да е предвидена основна инфраструктура за придвижване на хора и автомобили – демек - няма пътища и тротоари!

Ако някой колега напише това, то веднага може да бъде атакувано като удар по авторитета на даден кмет. Той ще извади решение, което може да стане дори и със задна дата, така че решение за изграждане на такава инфраструктура на практика да има!

Това разбира се ще е палиатив, но на основата на него, може да се твърди, че написалият съобщението срещу кмета, го клевети, защото формално решение ще има! Ето как едно невинно отразяване на събитие, може да доведе до дело за клевета, което по същество може да се квалифицира като фактическо ограничаване на свободата на словото!

Примерите са безкрайно много, защото правилата са неясни. Казването на истината трябва да е под специална защита, а възможностите за спекулация с думата „клевета” не просто трябва да се ограничат, а да се приеме вариант за обратна сила на носене на отговорност. Тоест, ако някой злоупотреби и заведе дело за клевета, ако такава не бъде установена, подалият иска, да може и той на свой ред да бъде подведен под отговорност за това, че е нанесъл щета на свободата на словото, а не - персонално - на даден колега журналист! Когато има правила, когато те са ясно формулирани, тогава и правата, и задълженията на членовете на обществото ще бъдат много по-успешно защитени.

Както се знае, в мътна вода най-лесно се ловят риби. Избистрянето на „водата” ще повиши качеството именно на демокрацията ни, поне малко…!

Непрекъснатите заплахи за дела срещу журналисти не са начин да се „озаптят писачите”, напротив. Тези дела водят до това, че родната журналистика е поставена на тотално последното място в Европа по свобода на словото! А това не е добре и за държавата, и за обществото, и за политиците, и за гражданите, и за селяните, всъщност – не е добре за всички ни….!

За webcafe.com