сряда, 29 август 2012 г.

АЛКОХОЛЪТ СРЕЩУ КУЛТУРАТА- РУНД ПОСЛЕДЕН




България се превърна в алкохолна туристическа дестинация. Това тръбят медии, туроператори, хотелриери, ресторантьори, асоциации, обединения, съединения и разединения на “специалисти” в бранша. Тук идвали само пияниците на Европа, за да безчинстват и да пият до несвяст…Е, и…, какво от това…?! Тези хора идват тук с парите си, плащат си за това да пият до несвяст и в крайна сметка, какво незаконно извършват…? Ама било евтино…заради това идвали пияниците…ми, да вдигнат цените тогава. Това, че е евтино, не означава, че нези, които идват тук на алкохолен туризъм, са виновни…!
Съзнавам напълно, че една такава теза би разбунила духовете и повярвайте ми, не това е целта ми, просто отдавна си мисля по този въпрос и реших просто да го споделя. Да го споделя, защото се опитах да сбера 2 и 2 и очаквано, получих 4.
Един турист, от този вид, който наричаме “алкохолен турист”, за две седмици в курорта “Слънчев бряг”, оставя средно около 510 евро печалба в заведенията. Бруто, нето, нямам представа, защото цитирам btv. Честно казано, струва ми се, че оставяната сума е доста повече, предвид цените, предвид интензитета на алкохолните атракции, но, нека приемем тези стойности. Капацитетът на комплекса е около 300 хил. души. Да сложим 200 хил. от тях чужденци. От тях, поне 150 хил. са млади хора, а от тях поне 80 хил. идват тук именно заради евтиния алкохол. Това прави само за две седмици, приход средно от около 41 милиона евро…! Сега, …нека да направим пауза и да го осмислим…41 милиона евро…..само за две седмици…..от един курортен комплекс….това са пари, които влизат в нашата държава….41 милиона……ЕВРО…..! Добре, питам се, какъв е проблемът, че “…са се били напили и са се били били…”, след като са ни оставили….41 милиона евро за две седмици….!? Повръщали били, гледката била грозна, безчинствали…добре, а….41 милона…евро…!?
Всъщност, какво точно искаме? От една страна искаме да развиваме туризма си, от друга страна нямаме кой знае какво за показване. На тези, които тук енергично биха споменали нещо за роднините ми по майчина линия, бих припомнил близо половин век османско владичество, когато историята ни просто е била почти /за щастие “почти”/ заличена….! Остава ни да се надяваме на модерните форми на туризъм, а те са: гурме-туризъм, дарк-туризъм, екстремен туризъм, културен туризъм, ЕДЕН-дестинации и…алкохолен туризъм…, е, има и още няколко типа, да не досаждаме на аудиторията, все пак!
Тази година имах възможност да бъда на Слънчев бряг за известно време. Честно казано видях грозна картинка от двама…подчертавам…двама, които наистина бяха пияни. Не казвам, че всичките пияни в комплекса са били само двама, разбира се. Казвам само, че алкохолният туризъм ни носи пари, а те нямат цвят, мирис, нямат и вина, за каквото и да било…! Разбира се, има форми, бих казал дори “метастази” на този вид туризъм, сред които е и така нареченият “балконинг”. Това е скачането от етажите на хотел в басейна пред него, нещо, което е опасно, което е плод на алкохолния туризъм и което трябва да се предотвратява. И все пак, тази година, не са регистрирани случаи на “балконинг” у нас. Струва ли си, само заради превенцията на едно изключение, да губим по 41 милиона евро, всеки две седмици…?!
Нека да си призная нещо! И аз искам туристи тук да идват заради Аладжа манастир, заради намерените мощи на Св. Йоан Кръстител в Созопол, заради Рилския манастир, заради Перперикон и Татул, заради Орфизма, заради нестинарството, заради почти нобеловия лауреат Пенчо Славейков, заради много още такива обекти, случаи, явления, местности и личности, но…., туристи идват и заради това. То обаче не бива да бъде повод да ограничаваме един тип туристи, заради друг тип, защото единият тип не компенсира другия, при това, при никакви обстоятелства.
Страната ни не е известна само с това, че алкохолът тук е евтин, нито заради това, че пияниците повръщат пред еди коя си дискотека в Слънчев бряг, или в Златни пясъци. Имаме цели градове, които са обект на интерес и обект на изследване от страна на ЮНЕСКО. Много туристи идват и заради тях, а пияниците…, те просто идват с парите си, оставят тук така нужното ни евро, с което можем да развиваме общините си, да привличаме културни туристи, които от своя страна също да оставят евро.
Хайде да не се правим на по-католици от папата…! Дали с алкохолен туризъм, или с културен туризъм, парите са си пари. Ако беше толкова проблемно присъствието на младежи, които идват тук, за да се напиват до безпаметност, едва ли самите хотелиери биха ги допускали и усърдно биха предлагали така наречените “бар-турове” из курортните ни комплекси…, не сте ли съгласни…!?
И още веднъж, оправданието, че тук било евтино, меко казано звучи тъпо…, защото ако е така, нека наистина да вдигнем цените, но тогава, дали така наречените “алкохолни туристи” ще идват у нас , за да ни оставят по 41 милиона евро само в един от комплексите, само за две седмици…., едва ли…., а стиска ли ни…!?

Венцислав Жеков
за actualno.com

понеделник, 27 август 2012 г.

Кодексът на труда-“две напред-една назад!”




Преди години имах един приятел-адвокат. Той често казваше, че “законът е врата в полето и само глупавите минават през нея” и допълваше, че “Кодексът на труда има препоръчителен характер”! Тогава много се ядосвах на тези думи и защото ги казваше приятел, но и защото той беше човек на закона-адвокат. Оказва се обаче, че и тогава, и сега, той е бил напълно прав.
Вече повече от месец, националната телевизия btv рекламира вестник “Класа”. Само че, вестникът не излиза… /повече от месец/! Излиза една четиристранка, която е озаглавена “Klassa.bg”, която дава възможност да видиш линк и от него да прочетеш в интернет статията на въпросния адрес. Само че, същата статия е от …вчера, защото вестникът е правен вчера!
Къде е драмата ли…? Преди повече от месец една голяма част от служителите на тогавашния вестник “Класа” бяха съкратени. Това е рутинна практика, все пак живеем в България, вестници излизат и залязват, но, когато бяха съкратени служителите-административен персонал и журналисти, те останаха без две заплати за месеците май и юни, без парите по авторските им договори, без обезщетение за неползвана отпуска към момента. Издателят дължи още по една заплата, за тези, които не са започнали работа през юли. Впоследствие бяха изплатени по две заплати за пропуснатите месеци и обезщетението за неизползвана отпуска, едва през август….! Останалото обаче го няма! В същото време btv, продължават да рекламират един вестник, който просто го няма, както писа и Иво Инджев в блога си, неотдавна. Ако все пак някой си купи четиристранката, за която споменах, той ще намери новини, които обаче са били вчера. Е, кой нормален човек, ще си купи вестник за 0,30 лв., за да се налага да влезе в интернет след това и да чете новини, които по всяка вероятност е прочел…вчера…?!
Игрите на издателя не са ни известни, защото те просто са анормални и граничат с откровена психопатология и антипрофесионализъм. Това вероятно може да се обясни с някои не особено светли петна в биографията му. В същото време обаче, хората си очакват останалата част от парите и мизерстват, защото всички знаем, какъв е пазарът на труда в момента.
Близо 30 служители, от освободените, подадоха жалба в Главна инспекция по труда. Тя има ангажимент да “препоръча” на издателя да изплати дължимото по трудови договори, а останалото, което е по авторски такива, които са напълно официални, трябва да бъде търсено по съдебен ред. Добре де, нали Инспекцията е държавна институция, договорите са официални, хората също са реални, тогава, защо те да си търсят правата в съда, след като има Инспекция? Какво прави тази инспекция и защо избирателно може да помогне на пострадалите от действията на един некоректен работодател? Договорите, и авторските, и трудовите са регистрирани в НОИ, който също е държавна институция, тогава какъв е проблемът Главна инспекция по труда да се задейства и за останалата част от дължимото? Отговорът ли…ами, …в България всичко може…!
Проблемът може би изглежда частен и едва ли ще заинтригува много хора, но на практика се оказва, че разпоредбите на Кодекса на труда не са спазвани, при това драстично, на много други места в страната. Това вече касае много хора, които може би нямат пари, нямат трибуна, нямат сили, нямат нерви да се занимават с това. Те просто махат с ръка, преглъщат и си казват самоукорително…”това е България днес”…..! А това ли е наистина България днес…? Ами,... това е!
Защо масово фирми работят с договори на по 320 лв. заплати, а реално заплатите са по 800 лв., примерно? Така ли е във Франция, Дания, Норвегия, САЩ, Англия…?! Не зная, може и там всичко да не им е на ред, но едва ли хаосът е толкова катастрофален, както при нас! Как те могат, а ние не, или, защо те могат, а ние не…?
Днес все още се дразня, когато се сетя, че “Кодексът на труда има препоръчителен характер”. Някак не мога да го приема, защото сме в Европа, защото сме демократична държава, защото уж вървим напред, само че май танцуваме танго-..."две напред, една назад"!

Венцислав Жеков
за actualno.com

сряда, 22 август 2012 г.

ЩЕ ОТВОРИМ ЛИ И „ПРАВОСЛАВЕН МОЛ”…?!


От църковния амвон се очаква да се излива любов. Това каза преди дни д-р Николай Михайлов-богослов и психиатър, в сутрешния блок на една национална телевизия. Когато човек отиде в църквата, очаква да чуе благослов, а не заповеди, обвинения и призиви за мъст. Да, обаче това някак не се случва. Неотдавна, пловдивският владика Николай обяви от собствено-абсорбираната си „последна инстанция”, че съжителството без брак е сигурен път към Ада! Известният расоносец неведнъж се изявява като „генералисимус” в родната църква и сякаш в погледа му се чете почти шизофренно желание да се окичи с бялото було на патриарха. Само че патриархът е още жив, а и владиката Николай едва ли е най-подходящият за негов заместник, в което впрочем са убедени и част от самите архиереи на църквата ни.
    Забравихме скандалите с архондисването-почти на конвейр, забравихме за скъпите автопаркове на родните митрополити, забравихме за ролексите и расата от скъпа коприна, забравихме за умопомрачаващата охрана на някои от владиците. Вероятно ще забравим и това изказване на пловдивския „генералисимус” на Православието. Само че, до кога ще забравяме? Православните християни просто искат да имат достойни водачи, а не бизнесмени и търговци, облечени в църковни одежди.
    Богослови, а и не само те, твърдят, че ние, обикновените миряни не бива да критикуваме митрополитите и предстоятелите на църквата ни, защото сме влизали в грях! Е, те някакви „свещени крави” от Калкута ли се явяват, че да не можем да ги критикуваме, когато не са прави? Растежът в църковната йерархия е продукт на църковно-народно администриране, защото църквата се състои от свещенослужители-те и миряни-ние, това е общността на църквата. Ако ние като част от тази общност нямаме право да критикуваме, остава те самите да се критикуват, а това, както знаем от перифраза поговорката: „Владика на владика окото не вади!”, няма как да се случи!
    Тогава, кой може да ги критикува, когато разбира се не са прави? Господ….? Да, но той ще ги съди, а сега, тук кой да ги критикува…? Та нали и те са хора, какво като са избрани за митрополити, те също грешат.
    Едно от изискванията един човек да стане монах е така нареченото „нестяжение”, тоест-безсребреничество, или-обет за бедност. Монахът не бива да притежава нищо светско, за да може пълноценно да се отдаде на посвещението си в църквата. Именно из монашеските среди-така нареченото „черно духовенство”, се избират и архиереите на родната църква, а така е и в другите православни общности. Е, как да синхронизираме ролекс-а и многолюдната охрана на владиката Николай с обета му за бедност, а и от кого го пазят гавазите му,…да не би от внезапно бликналата народна любов…!?
    Хората ходят на църква много повече, отколкото в годините преди краха на тоталитарната система у нас. Обяснимо е, това вече не се преследва от властта, дори и формално. Но те отиват в храма церемониално, за да присъстват на големите празници в атмосферата на православната пищност, а после…, после си тръгват с пълни с впечатления очи, но с празни от вяра души. Ето тук църквата ни отсъства, може би и защото владиците ни са заети със сделките си и нямат време за задълженията си в епархиите.
    Съжителството без брак е факт. Нито „зловещите” изявления от треперещата брада на митрополит Николай, нито на когото и да било друг, няма да променят този факт, но по този начин и няма да бъдат спечелени нови съпричастни към духовния живот в църковната ни общност, дори нещо повече, някои хора просто ще си тръгнат.
    Питам се, съжителството без брак ли е най-големият проблем пред нашето общество…?! Преди време пак същият владика се изказа, че концертът на Мадона в София бил пъклен спектакъл, че хората, които се удавиха в Охридското езеро са си отишли, именно заради това „дяволско представление”…!
Обществото ни боледува от бедност, социална немощ, болни сме от неизлечима емиграция, тежи ни политически хаос, задъхваме се от данъци, сметки и все нови и нови рестрикции, деца спят по градинки и просят, бащи продават децата си в интернет, жени предлагат бъбрек, за да хранят семейство …! Ето това са съществените обекти на църковната деятелност, а не съжителството без брак, Мадона, или Мона Лиза. Когато човек е гладен, или без дом, извинявам се за израза, но все му е тая, дали съжителства във, или извън брак!
    Църквата има мисия и тя е да се грижи за нашите души. А нашите души са изпразнени, защото озъбеното ни ежедневие не допуска любовта. Вгледайте се в човека до Вас, който и да е той, в автобуса, в трамвая, във влака, дори в къщи…! Той не се усмихва, той мисли…, сякаш нещо го тревожи. Това е съвременният български човек-homo bulgaricus. Той е притиснат от задължението да живее, той е уморен, той пуши цигара от цигара и пие евтин алкохол, за да забрави за самия себе си, той е сам и в самотата си е отчаян, той е безработен, обсебен е от страховете си, заядлив е, дори злобен, той е сива сянка на собственото си отражение. Тук църквата отново отсъства и няма кой да й напише неизвинено отсъствие, защото нарушава „договора”, няма кой да й постави оценка „Слаб 2”, защото не си е научила урока от хилядолетия. Кой, ако не ние, трябва да въздигнем глас в умореното си несъгласие, защото утре, митрополитите ни може да поискат да си отворят и МОЛ, а тогава вече ще е късно, нашата умора ще е станала смъртоносно хронична, а безхаберието-нахална реалност…!

Венцислав Жеков
За actualno.com

понеделник, 20 август 2012 г.

Туроператорите отчитат лек ръст на италианските туристи


Най-често претенциите на чужденците са свързани с качеството на храната и на обслужването.

През тази година се наблюдава лек ръст на италианските туристи в България, като водещ мотив именно хора от традиционна морска туристическа дестинация да почиват у нас, вероятно е цената. Междинни данни до момента показват, че страната ни отново е предпочитана предимно от руснаци, румънци, чехи, поляци и украинци.

През миналата година България е била посетена от 690 000 германски туристи. В предходни години те са достигали и до 740 000. Междинните данни за този сезон към момента бележат спад, твърдят от туристическите агенции. Според експерти, съотношението между цената, която е относително ниска и предлаганите услуги, изглежда не е чак толкова изгодно за немския турист, като се има предвид, че само около 7% от германците избират за почивката си Източна Европа.

Най-често чуждите туристи имат основателни претенции към „звездността” на хотелите и онова, което реално се предлага в тях. Качеството на обслужването и на храната също са сред основните показатели за избор на туристическата дестинация „България”.

И през тази година, според експертите в бранша, страната ни ще отбележи ръст в приходите от туризъм, въпреки икономическата криза и въведените рестриктивни мерки за тютюнопушене в заведенията и за зареждане на търговските обекти в някои от курортните ни комплекси.

за Bulgaria On Air

неделя, 19 август 2012 г.

ЗА ЦЕНИТЕ И ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО...!



У нас вече от две десетилетия тържествува пазарна икономика, тоест търсенето определя предлагането, от където идва и ценообразуването. Не съм икономист и с тази уговорка още в началото, смирено прося снизхождение. Опитвам се да разсъждавам така, както аз мисля и това мислене е провокирано предимно от личен опит.
Всеки търговец е свободен да образува цените в своя търговски обект, според собствените си виждания, май няма закон, който да го задължава да определя цени, различни от неговите възгледи за "персонална икономика"...!?
Преди няколко години почивах в Северна Гърция, на Аспровалта. Купувах си безалкохолна напитка в местна верига-магазини, примерно за 1,50 евро. На плажа имаше две, подчертавам две, а не 202 заведения! Разбира се, по традиция от България не си купувах същата безалкохолна напитка, защото предполагам, че след като извън плажа струва 1,50 евро, на плажа ще е поне 4 евро. Не че съм толкова стиснат, но защо да давам 4, като мога да си купя за 1,50 и да си го нося на плажа...! Каква беше обаче изнанадата ми, когато разбрах, че същата напитка, в заведението на плажа също струва 1,50 евро...!
А сега, да се върнем и да видим, къде сме ние. Тази година в един от големите ни курортни комплекси по морето същата тази напитка в магазина струваше 2,00 лева. В едно от многобройюните заведения на плажа обаче беше 6 лева!
Питам се, гърците ли са по-умни, или ние сме по-глупави...?! Добре, пазарна икономика е, търговецът е свободен сам да определи цената си, щом като се купува на такава цена, защо пък да не продава именно на нея...? Така е, напълно разумна логика. Но, когато цената е с 200% по-висока на плажа, тогава аз като клиент ли съм по-глупав, или просто съм продукт на абсурдна логика, генерирарана от самия мен. И така, на плажа, както почти всички останали, аз също си носех напитки и храна от магазина, преди плажа.
В началото на този летен сезон, заместник-министърът на икономиката енергетиката и туризма, с ресор "Туризъм", Иво Маринов заяви, че очаква с 20% повече руски туристи. Като цяло в бранша се очакваше ръст. Все още е рано да говорим за анализи, защото сезонът продължава, но можем да се опитаме поне да направим някои първоначални изводи, които се основават на нещо, което се случва и в момента. Повечето чужденци идват у нас, за да почиват във формата "ол инклузив". Това означава, че навън те почти не излизат. Българите по традиция сме си бедни и не сме надеждни клиенти, особено, когато става дума за скъпи продукти. Остават една шепа западняци-пияници и още една шепа случайни, както и “една щипка” малко по-заможни западни пенсионери, които харчат по-на широко. Питам се, само заради тези две шепи и една щипка ли пазарната ни икономика се изражда до неузнаваемост...?!
Защо в Гърция напитката в магазина струва 1,50 и на плажа пак е толкова, а у нас не е така? Нали и там, и тука все е пазарна икономика, какво е по-различното у нас? И понеже все ме критикуват, че само питам, а не отговарям, ето част от възможните отговори: Защото, сме българи, защото у нас нищо не е така, както е в Европа, защото макар и в ЕС, май още не сме се разделили с манталитета от СССР, защото “се слагаме”, на кого ли не, за какво ли не, само и само, за да сме това, което не сме. Е, може и да има още отговори, но нека оставя и на други да се изявят!
Туризмът е отрасъл в икономиката ни, на който тепърва ще разчитаме. Той трябва да се развива, защото това може да ни носи добри приходи в хазната. В същото време обаче, туризмът е нещо, което се развива по правила. Тези правила, както повечето неща, не са измислени от нас и ние сме длъжни да ги спазваме, ако искаме отрасълът ни да се развива, както при другите-а именно-положиттелно. Това обаче не може да стане, когато една бира в магазина до плажа струва 1,50 лева, а на плажа е 3,50 лева и когато само на няколко десетки км. на юг от нас, същата тази бира струва 1,20 евро и на плажа-също струва толкова.
Търговията е изкуство, но то е изкуство на предлагането, а не на ограбването. Това изглежда не е особено ясно на българските търговци, в противен случай гръцките и турските търговци би трябвало да са истински глупци, а те определено не са.
Още един необясним парадокс е фактът, че в заведение на южната страна на Стария Несебър една шопска салата струва 12 лв., а на северната-3,50 лв.! Защо,…защото от южната страна се вижда залезът, а от северната не, или има нещо друго, което е забулено в легенди…?! Нима един залез може да струва 8,50 лв., колкото е разликата в цената на двете салати…?
Това са само част от наблюдаваните икономически феномени на родната ни пазарна икономика. Те са съществена част от българския туризъм и го формулират като такъв, а с това свое лице, той определено е феноменален, в своята феноменалност обаче е и уродлив…!

Венцислав Жеков
за actualno.com

понеделник, 13 август 2012 г.

Хотели, или история, а защо не и двете...!?





Лято е, човек пътува, наблюдава снима...и както си снима, изникват някои въпроси, отговорите на които, сякаш са прости,а не се вземат и провокират нови въпроси, най-важният от които е...ЗАЩО?
Несебър...наричат го живата история на християнското строителство,...тук могат да бъдат видяни църкви, строени между V и XІX в. Открити са общо 44 църкви...! Прави обаче впечатление, че от години те стоят на открито-повечето без покриви, рушат се и всеки път от тях остава все по-малко и по-малко. Ако това продължава, едва ли след години ще можем да ги видим такива, каквито все още са в момента.
Археолозите изследват Несебър, защото, където и да копаеш там, отдолу има живи парчета история, които не просто говорят, те крещят. Това разбира се е нормално и трябва да продължават изследванията, още повече, че според данните, островът, който е свързан със сушата с 400-метров провлак, е бил много по-голям от сега. Това означава, че много от археологическите обекти се намират под водата и изискват специализирана екипировка и подготовка.
Става дума обаче за вече откритите и изследвани обекти като повечето църкви в стария град. Толкова ли е трудно да се изградят бутафорни допълнителни покриви, които да изолират тези наистина забележителни образци на христниянското строителство, от прякото виляние на дъждовете и снеговете? Нещо подобно е направено в друг такъв археологически резерват-светилището в Татул. Да, това струва пари, вероятно много пари, но тези църкви не го ли заслужават?
Несебър е една от традиционните дестинации за туристи и най-вече за чужденци. Градът е в списъка на ЮНЕСКО и това го прави още по-интересен за туристите. Те идват тук, за да се докоснат до историята на България, но и до живата история на Европа. Ако днес, те все още могат да видят, какво е строено преди столетия, да придобият истинска представа за живота по тези земи на курлтурен разцвет, до кога ще имат тази възможност?
Дъждовете и снеговете, освен обективното виляние на морето, непрекъснато рушат архитектурата на запазените останки и рано, или късно, те просто ще рухнат, а тогава ЮНЕСКО ли ще ни е виновен, или самите ние...?
В България нямаме запазени замъци. Не можем да видим двореца на Симеон Велики, нито този на Йоан ІІ Асен, имаме обаче малко запазени останки от родното ни Средновековие. Само това е запазено от времето и от историята и за него именно трябва да се грижим като за собствените си очи, защото само това имаме. Да, много неща знаем, много археология сме възстановили, НО на хартия, реално, имаме малко, но за сметка на това пък то е уникално.
Длъжници сме на историята, защото много сме загубили, но ако направим едно малко усилие, което изисква доста средства, може би ще се намери богат благодетел, или благодетели, които биха финансирали едно такова патриотично начинание.
Тук инициативата може да е и на гражданите, и на общините, а защо не и на централните ведомства, или всички заедно. Не говоря за социалистическа кампанийност, просто споделям моя възможен начин, за да се случи това.
Консервацията на църквите в Стория Несебър и ограничаването на непосредствения и не рядко вреден достъп до тях, трябва да е първостепенна грижа на общината. Плажът и хотелите ще ги има и утре, и след десетилятия, но археологическите забележителности мога да изчезнат още утре, а и първото, и второто носят не малък доход за същата тази община.
Ето един пример, чрез който можем да съхраним историята: миналата година църквата "Св. Йоан Алитургетос" от XІV в., над пристанището, беше напълно отворена за достъп на хора. Това разбира се водеше до рушенето й, защото нечии неразумни ръце бяха писали, какви ли не безумства по стените на светинята. Тази година достъпът до църквата е ограничен с решетки. Туристите пак могат да се снимат до нея, но поне вътре тя ще остане непокънтата.
Една стъпка към опазване на историческото ни наследство, може да се окаче огромна крачка към култивирането на мислене, чрез което да можем да покажем малкото, което имаме, но да го направим по най-добрия начин, защото е уникално, защото е от световно значение и защото си е наше, българско...!

Венцислав Жеков
за actualno.com

сряда, 1 август 2012 г.

Българите предпочитат испанското крайбрежие и Лазурния бряг


Снимка от Александър Цицос


Третият по големина европейски туроператор предлага динамични оферти

За първи път през това лято българските туристи имат възможност да организират индивидуални почивки, чрез динамични пакетни оферти с включен полет от София. Услугата се предлага у нас от българското представителство на третия по големина туроператор в Европа REWE Touristik-DERTOUR-България, чрез партньорската им мрежа от над 90 български туристически агенции, съобщиха от компанията за Bulgaria On Air.
Най-предпочитани летни дестинации за такъв тип продукти продължават да са испанските курорти като Коста Брава, Коста дел Сол и Коста Дорада. Българите прояват интерес и към Лазурния бряг, както и към забележителностите на френското крайбрежие и към не толкова масови дестинации като остров Сардиния и крайбрежието на Неапол в Италия.
Градският туризъм също се радва на интерес от българските туристи през летните месеци, като австрийската столица Виена е сред топ дестинациите, заедно с други перли на Европа - Рим и Париж.
Пакетите включват полет от София, оформени на базата на динамични цени, които осигуряват най-добрата цена в момента на резервацията.
Едно от най-изгодните текущи предложения е за посещение на испанското крайбрежие през септември, в Коста Брава, на цена от 412 евро на човек, за седемдневна почивка, в 4-звезден хотел, с включен полет от София. Цената е за човек в двойна стая, с включена закуска. Подобен пакет за същия период за хотелите в Лазурния бряг се предлага на цена от 826 евро.
Една от примамливите оферти за градски туризъм е тридневно посещение във Виена в 3-звезден хотел на цена от 260 евро с включен полет и закуска на човек в двойна стая.  

Венцислав Жеков
за Bulgaria On Air