сряда, 30 април 2014 г.

“Инфекциозно” за здравеопазването!


Оказва се, че колкото повече плащаме за здраве, толкова условията, при които се лекуваме стават все по-лоши! На всички ни е ясно, че няма “блезплатен обяд”, или ако има, след това той се плаща тройно, какъвто е нашият случай! Въпросът обаче е, защо, след като си внасяме, или ни удържат здравните осигуровки, когато се наложи да се лекуваме, постъпваме в болници, някои от които са на сто години?

Понякога стародавните традиции не са въпрос на престиж, а на откровена мизерия. Статистика именно за мизерията, направена от Стиф Ханке, ни поставя в средата от общо 90 държави. Когато обаче посетим някоя от инфекциозните болници в България, разбираме, че проф. Ханке може и да е бил прав за валутния борд, но изглежда твърде сериозно е сгрешил за мястото ни в ранглистата на мизерията!

Интересно, защо именно инфекциозните болници и отделения у нас винаги са в най-плачевно състояние…? Та нали именно там нещата трябва да са най-добре поставени, защото лечението е най-рисково…!

Някак си оправдание, че нямало пари, или линейки или пък консумативи, не звучи убедително, да не кажа разумно, особено, когато става дума за здраве!


Нали все пак си плащаме осигуровките, тогава къде е бъг-ът в системата, защото очевидно такъв има…!?

Протест пред пътната агенция заради околовръстния път на София


Снимка: vestnikstroitel.bg

Гражданите на столичния квартал „Бенковски“ и околностите протестираха пред Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ заради ниските изкупни цени на земите им, които държавата плаща в процеса на разширяване на северната тангента на столичния околовръстен път.

Българка, която живее в Ливан, специално е дошла в България, сподели пред novinite.bg възмущението си от цена 0,80 лв. за кв. м. Тя сподели още, че чувства правата си като собственик силно нарушени. Според нея се извършва незаконно присвояване на земи.

Хората настояват да получат за очуждената си земя пари, които са равни на пазарната стойност. „Без технически проект не може да се пристъпи към никакво строителство по северната тангента. От изпратени общо девет жалби до девет инстанции, имащи отношение по проблема, протестиращите са получили отговор само от омбудсмана Константин Пенчев. С това той отговаря на писмо от 3 февруари“, споделиха ощетени собственици.

Собствениците на имоти са „залавяли“ нееднократно по трасето на тангентата, в земите си, работници, които извършват дейности, за които, според тях, липсва разрешение.


Пред АПИ хората очакваха среща с директора Стефан Чайков. Те изразиха надеждата си той лично да вземе отношение по проблема им. 

За novinite.bg

вторник, 29 април 2014 г.

Проблемите на църквата не са извън, а вътре в нея


Снимка на автора.

Не са малко хората, всъщност са повечето, които искрено се възмущават от гледките около българските манастири, където обикновено са разположени сергии с най-пъстроцветни "артефакти", наред с икони, както и други църковни принадлежности, повечето от които, като по традиция, са „осветени“ в нечий авто-багажник на търговец.

Дразним се от натрапчивия, но пък и, нека си признаем, твърде примамлив аромат на деликатеси от скарата. Дразни ни и това, че всичките тези неща са около манастира, църквата, параклиса. Всъщност, дали повечето от нас са се запитвали, защо пък точно това ни дразни?!

Хайде да си го кажем може би отново, може би за някои и за първи път – българинът не е особено силно вярващ. Руснак, или грък, дори сърбин никога няма да влезе в храм по къси гащи и потник, нито пък за жените – по къса пола, блуза тип-сутиен и джапанки. Ние обаче си го позволяваме. Дори посещението на манастири и църкви за нас е по-скоро екскурзия, а не поклонение, както впрочем трябва да бъде.

Е, като отиваме на пикник, или на екскурзия, нали носим разни продукти, за да ги приготвим евентуално на огън, за да бъде храната ни малко по-различна от тази, която консумираме всеки ден? Ако приемем, както вече доказахме, че отиваме на църква, дори и в манастира, като на екскурзия, тогава защо там да няма скара, от където, който иска, да може да си закупи храна?

Обикновено тези търговски площи са отдавани под наем от самия манастир, или църква, на търговци, които експлоатират пространството и за това плащат наем на манастира, или църквата. Това някои наричат „печалбарство“.

Вярно е, че Църквата получава държавна субсидия, от друга страна обаче, тя не е достатъчна за почти нищо. Ако тази субсидия се разхвърля на всички църковни сгради, тя няма да стигне дори тока да си платят, какво да говорим за заплати на свещенослужителите, и всичко останало, но субсидията е целева.

Държавната субсидия на БПЦ е около 1,5 млн. лв. на година. Тези пари обаче се разпределят от Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет и те са само и единствено за ремонтни дейности. Те не отиват по никакъв начин за заплати на свещенослужители, още по-малко пък за каквито и да било „премии”. Държавата, която предоставя тази сума, естествено държи отчетността да е перфектна и тя е.

В същото време  има вътрешни плащания, като например един от големите ни манастири превежда на Св. Синод ежегодно по 40 хил. лв. за издръжка, а другите два големи манастира нямат такова задължение, но пък издържат семинариите в София и в Пловдив.

Средствата за реставрация идват по линия на държавния бюджет, извън субсидията и те се отпускат само за конкретен манастир, или църква, по конкретен повод.

Пречат ни сергиите, но те освен че са възможност човек да си купи нещо, което иначе може би по-трудно би намерил, като например качествен мед, сергиите са и възможност за издръжка на манастира. Така се съчетава донякъде полезното, с може би неприятното за нас, но неизбежното за Църквата. Нека да оставим за сега това съотношение на ръба на допустимото, само за сега…!

Когато имаме предвид дадена дейност, било то търговска или не съвсем, която се извършва от църковни институции, първо трябва да си отговорим на въпроса, защо това се прави и заради кого се прави?

Църквата съществува заради хората, тя е посредникът между Бога и човека. Така поне е ситуирана в обществените нагласи, а и в така наречения „богочовешки“ организъм.

Когато Църквата прави нещо, то е в името на Господ, но за полза от хората. Това е смисълът и схемата на въпросното „посредничество“. А когато тази дейност се извършва, тя неминуемо е ресурсоемка, тоест – изисква средства, посредством които да се извършва. От тук отново се връщаме на момента, при който Църквата трябва да получава пари от някъде, за да финансира собствената си дейност, защото не може да разчита само и единствено на субсидията от държавата.

Само за сравнение, една от големите църкви в центъра на София има задължение за парно между 3 и 5 хил. лв. на месец. На практика една църква без имоти, няма как да плаща такива сметки, освен ако не събират пари от така наречените „треби” – венчавки, панихиди, погребения и кръщенета. С една дума, сметките се плащат от съответната църква, а парите за заплати идват от митрополията.

Проблемът е в това, че когато човек види сергии с пъстроцветни „артефакти“ до входа на манастира, някак съществото ни се бунтува, защото не съчетаваме търговското начало с онова, заради което сме дошли в манастира. Но понякога се налага малко повече размисъл, не за да оправдаем нещо, а за да асимилираме същността.

Всъщност, за да няма проблем, може би тези сергии, кебапчийници, и други видове заведения за обществено хранене и забавления, трябва да са поставени малко по-встрани поне от входовете на манастирите основно. От друга страна пък, ако са по-прикрити, тогава къде отива рекламата…? Нали трябва да са достатъчно видими, за да ги виждат и съответно - посещават хората, защото те са на това място именно заради тях!

Балансът между вярата и търговията вероятно е труден, но е постижим, когато се търси не целенасочено, а целесъобразно. Няма нужда от празни обвинения, няма нужда и от нетърпение и невъздържаност в оценките!


Проблемите на Църквата всъщност не са извън нея, не са в сергиите и кебапчийниците, проблемите са вътре и трябва да се решават именно там. Излишно е да се търсят и проблеми, и решения извън Църквата, които касаят нея, защото именно тя е призвана сама да си реши проблемите, защото Църквата е отделена от държавата по устав, за добро, или за друго...!

За novinite.bg

понеделник, 28 април 2014 г.

Как да се оптимизира управлението в църквата


Снимка: www.bgchudesa.com

Кадровата криза в БПЦ е повсеместна. Това го знаят всички, които се интересуват от делата на родната ни църква и милеят за случващото се в нея. Проблемът е, че не знаем как, или направо не искаме да променим нещата. Един пример, от преди няколко дни, когато излезе официална информация за организацията на управлението в Руската православна църква, показва, как е било въведено тристепенно управление.

В България имаме Патриаршия, митрополии, където има съответно епархийски митрополити и вътре в тях има енории, които грубо казано се управляват от свещениците по райони, които разбира се се „отчитат“ в митрополията. Проблемът обаче е, че първо митрополиите са ни твърде обширни, което не дава достатъчна възможност на даден владика да работи достатъчно активно и резултатно в поверената му епархия, особено ако е възрастен, а те повечето са възрастни хора. Това налага и института на „викарния епископ“, който по същество замества митрополита, или се явява негов помощник в основните дела.

Руснаците са въвели тристепенно управление. Митрополита си е митрополит в митрополията, а вътре в нея има епархии, които се ръководят от епископи. Така църковните дела вървят по-добре, защото епископите като по-млади и енергични хора могат да вземат нещата в свои ръце и да управляват епархиите много по-динамично от един възстар митрополит. Както се казва, отдаваме чест и почитание на митрополита, който в една такава тристепенна схема на управление си остава със своето Високопреосвещено достойнство. Той се явява „началник“ на епархийските епископи, които изпълняват от негово име задълженията по църковните дела.

По този начин, ще има повече възможности по-младите хора в църквата да се издигат по-бързо, да заемат постове, за които да са подготвени и да подпомагат дейността на църквата.

От друга страна няма да има „блуждаещи“ епископи, както сега имаме, които нямат епархия, нямат на практика и никаква работа. Те са „в разпореждане“ на Св. Синод на БПЦ, но това на практика не означава нищо, защото те просто скучаят, водейки се „епископи“, но на какво точно не е ясно!

Монашеството не е „покой“, монашеството е „подвиг в действие“, а епископството не е просто „офикия“, а преди всичко задължение, което се предоставя като един вид признание за достигнато духовно израстване.

Необходимостта от нови кадри в църквата, хора, които имат желанието да приемат монашество и да работят в полза на църквата е видима, дори крещяща. Това налага нетрадиционни решения, за да стане по-ясно обозримо бъдещето, което ще се случи, въпросът е, как ще се ситуира църквата в него и каква ще е ролята й. Монасите в България, по неофициални данни са около 150 човека. За да се привлекат млади хора към монашески подвиг, църквата трябва да намери начин да им предложи добра среда, възможност за духовно израстване и израстване в „кариерата“, колкото и това да звучи неподходящо за църквата, защото пребиваването в монашество е подвиг и призвание, а не работа, като всяка друга работа.

Младите хора трябва да имат възможност да се „реализират“ личностно в църквата и само по този начин тя ще се обнови. Защото иначе, „твърдоглавието“ може да доведе само до закостеняване, което да отблъсне хората не само от църквата, но и от вярата.

Един от начините това да не стане и все повече млади хора да се обърнат към вярата, както и най-достойните от тях да приемат подвиг, за да работят за църквата е, да се промени управленската схема в църквата.

Не е нормално една митрополия ,като Сливенската например, да обхваща територия, в която е и друг толкова, а дори и по-голям град като Бургас. Както беше разделена Доростоло-Червенската епархия на две отделни, защо да не се раздели и Сливенската на Сливенска и Бургаска? Същото може и трябва да стане и с Пловдивската епархия, която може да се раздроби дори и на три отделни епархии – Пловдив, Смолян и Пазарджик. Неврокопската също е твърде обширна и от нея може да бъде обособен Благоевград и региона.

Предложението не е да се направи както в Гърция, където в един по-голям град може да има дори няколко митрополити. Там това може да се осъществи и се осъществява, защото има много монаси и „монашестващи“ хора. Предложението е да се оптимизира схемата, за да се достигне насищане на кадрови потенциал. Така монасите и свещенослужителите ще имат възможност да израстват в духовността си, едновременно и да се образоват в административната среда, в която работят активно, както и да заемат постове, за които са готови и подходящи.


Толкова ли е трудно това..., въпрос е само на решение, което трябва да се предложи, канонически да се изследва и да се приложи! Ето в това Светият Синод може би е длъжник на своите „подопечни“! 

Румен Драганов: В туризма трябва да има ред


Снимка: temadaily.bg

Визитка:

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 г. Завършил е Техническия университет в София и университета за национално и световно стопанство. През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис-директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга “Balkan Holidays international”, президент на клоновете на ‘Balkan Holidays’ в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др. Румен Драганов също е бил и преседател на Туристическия комитет, в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма.


  • Г-н Драганов, готови ли са анализите за зимния туристически сезон? Въпреки липсата на сняг, успешен ли е той и до колко?
  • Сезонът е успешен и завършва с 2,3 % ръст, спрямо миналата година. Това се дължи на усилията, които бяха положени за поддържане на ски-пистите във всички основни зимни курорти, свързани с международния туризъм. Като цяло имаме ръст в параметъра „бизнес-туризъм“ за същия този период и той варира до 40 %, което се дължи на база на февруарските събития през миналата година, които бяха спрели бизнес-туризма. Националната статистика отчете този ръст. Това подобрява резултата от зимата?
  • Имаше ли нови туристи през този сезон, сегменти, които до сега не сме успявали да разработим?
  • Единственото, което може да се отбележи е ръстът от турския пазар, който продължава да бъде значителен, новото е, че за първи път имахме увеличаване на посещенията от Турция към курорта „Банско“. До сега турците ходеха повече в „Пампорово“ и в „Боровец“.
  • Каква е готовността ни за летния туристически сезон?
  • Началото на летния сезон започна с пристигането на първите австрийски групи пенсионери, които са в курорта „Слънчев бряг“ и първите германски групи, които пристигнаха за Великден. Ние можем да кажем, че като цяло летният сезон стартира с програми за „Млади в сърцата“. Очакваме много интензивни пътувания в началото на май. Особено активно ще е пътуването около 24 май, защото тогава ще има дълги уикенди. За Великден отвориха много по-голяма част от хотелите в основни туристически комплекси, като „Златни пясъци“, „Слънчев бряг“, „Албена“ и тази тенденция ще се задържи за началото и края на май месец.
  • От кои пазари очакваме туристи, предимно от традиционните, или ще разчитаме на нови през това лято?
  • Българския туризъм има нагласата за 2014 г. да използва пазарите, които интензивно се развиха в периода след 2009 г., а това са основно руският пазар и съответно немският, скандинавският и английският. Това, което се наблюдава като интензивност е увеличаване на туристите от дестинации като Полша, Унгария и Словакия. През последните години тенденцията е да имаме увеличение от тези източноевропейски пазари.
  • До каква степен ще можем да преодолеем конкуренцията на Гърция и Турция през лятото, до колко те са ни конкуренция, всъщност?
  • Гърция и Турция са ни конкуренция в две направления. Едното е по отношение на българските туристи. И двата пазара засмукват близо 1,8 млн. български туристи. Това като цяло трябва да се разглежда като значителен ресурс за българския туризъм, ако той преоформи своята политика по отношение на българския пазар. От друга страна те са ни конкурент по отношение на западноевропейските пазари, така че Турция е по-евтин пазар от България, спрямо западноевропейските пазари и Русия. Гърция е малко по-скъп пазар от България, но като цяло, самата политика на гръцкото правителство, рекламата, която Гърция прави на основните емитационни европейски и извъневропейски пазари е много по-добра от българската реклама и те привличат повече туристи. Независимо, че те са такъв вид конкуренция, България не разполага със свободни леглови контингенти в диапазона от средата на юли до края на август месец, поради силната асиметрия на българския туризъм. Дори да бъдат освободени капацитети, които по една или друга причина ще предпочетат България, ние няма как да им предложим допълнителни легла, защото ги нямаме на пазара в този период. В това отношение може да кажем, че насищането, което имаме в този период, пречи България да търси увеличаване на броя на туристите в този период.
  • Страната ни има славата и на „алкохолна дестинация“. Всъщност толкова ли е лошо това, в крайна сметка ние печелим?
  • Като цяло никой туроператор не рекламира България в Централна Европа или Скандинавия като „алкохолни  дестинация“. Рекламите за млади хора са за спортен и екстремен туризъм и съответно и идващите младежи, не идват по реклами, които са свързани с алкохола, а по други. Рекламата за евтиния алкохол се разпространява от уста на уста и тя представлява проблем не толкова за България, която действително печели от този вид туристи, поради обема им. Това е проблем за държави като Великобритания и Скандинавието, защото проблемът с алкохолизма при младите хора е голям. Става въпрос за мода и за шлагер и обикновено тези групи се преместват от пазар на пазар. Те не са характерни за българския пазар и много скоро могат тотално да изчезнат от нашия пазар. Ние трябва да ги разглеждаме като временно събитие, от друга страна – като нещо, което пречи на останалия традиционен туризъм да почива, защото определено липсата на организация, особено в комплекса „Слънчев бряг“, води до разочарования на чуждестранни туристи, които смятат, че у нас няма ред.
  • Като заговорихме за ред, иска ми се да Ви попитам, до къде стигна идеята за създаване на Министерство на туризма?
  • Общо взето ние виждаме, че правителството на г-н Орешарски не пожела да включи въобще думата туризъм в състава на което и да е министерство. Администрацията, която се занимава с туризма в момента е изключително слаба и дори не може да приключи нормативните документи по Закона за туризма, който беше приет в последния ден на предишния парламент. Сроковете в него бяха тримесечни за една част от наредбите и шестмесечни за целия комплект от 13 наредби и една тарифа. Неизработването на тази документация означава безсилие на държавната администрация. 
За novinite.bg

неделя, 27 април 2014 г.

За хората, гъбите и “Чернобил”…!


Снимка:  varg.snimka.bg

28 години след трагедията в “Чернобил” експерти и еколози се обявяват против използването на ядрената енергетика, защото по думитие им, тя няма мирен характер. Според специалисти, използването на атома за “мирни цели” е противоприродно научно явление, което не просто вреди на съвременото човечество, а направо го погубва.

Предстои изграждането на нов саркофаг над избухналия реактор в “Чернобил”, което обаче навежда на мисълта, че досегашният саркофаг не е достатъчнто надежден и стабилен. Все още хората не могат да си отговорят, защо властите крият дни наред за трагедията!? Повечето помнят “ядрената” манифестация на 1 май 1986 г. Тогава управляващата комунистическа партия не дава информация за случилото се в СССР, с надеждата новината да подмине България. Но не само не ни подминава новината, но не ни подминава и ядреният облак, който стоварва тежки частици буквално върху главите на нищо неподозиращите хора.

Рязкото повишаване на заболеваемостта от рак в страната, според някои, се дължи имено на “Чернобил”. Трагедията се разглежда и като една от причините за рухването на Съветския съюз, само няколко години по-късно.

28 години след трагедията, все още най-близкият град Припят е град-призрак, призрачен град, както го наричат. Именно от това място започва създаването на един нов, малко странен, екстремен вид туризъм – “дарк туризъм”. Хора, които са любопитни, могат да видят, как животът в един цял град е изоставен само за часове и времето е спряло завинаги в часа, в който е избухнал злополучният реактор на атомната централа. Не навсякъде обаче може да се водят туристи, защото радиационния фон все още е твърде висок и е вреден за хората.

И все пак, макар и една от най-големите трагедии в съвременния свят, “Чернобил” дава повод и за малко хумор, макар в случая и да е черен хумор. Един от вицовете гласи: “Защо не могат да се берат гъби в района на “Чернобил”…? Ами защото много бързо бягат…!”.


Световните организации, които се занимават с изследване на резултатите от трагедията все още не могат да определят, колко точно са жертвите, защото продължават да умират хора, заболели от тежки и нелечими заболявания именно в резултат на радиоактивното заразяване от трагедията в “Чернобил”…!

За novinite.bg

петък, 25 април 2014 г.

Отново, виновни са...медиите!



Снимка: podaracite.net

Според доклад на Софийския градски съд, медиите били виновни за по-тежките присъди, които се постановяват, защото налагали обществен натиск...!

Това твърде много напомня на времена, когато „народни“ съдилища се оправдаваха с това, че видите ли, хората искат тежки присъди и така бяха буквално избити интелектуалци, министри, учени и културни дейци, само защото „народът“ настоявал!

Всъщност, медиите наистина оказват известен натиск и той дори е слаб. Целта е обществото да е добре запознато, за да не се стигне до ситуации, в които то лесно би могло да се манипулира, така, както вече е ставало.
Според доклада, една от причините за погрешната преценка на съдиите са „прокламираните в медиите очаквания на обществото за високи наказания и стремежа да се задоволят тези обществени нагласи”. Ако това е така, толкова по-зле за българския съд, а не за медиите!

Сред основните изводи са, че съдебните състави правилно установяват фактическата обстановка, но неправилно определят вида и размера на наказанията. Е, как тук медиите могат да имат вина!?


Едно съдебно решение се определя от кодекси и закони, там строго са регламентирани параметри, които следва да се спазват, ако не се спазват, за това вина нямат медите, а тези, които са призвани да прилагат правосъдието! 

За novinite.bg

вторник, 22 април 2014 г.

За сергиите в Стария Несебър


Снимка: armorica.blog.bg

Общината в Несебър забрани на търговците да излагат сергии на улицата, на стени на исторически сгради, както и въобщше на обществени места. С една дума, тази „царствена“ пъстроцветност от гащи, чорапи, кожени изделия, сладоледи, дъвки, колани, ядки и „бижута“, с която бяхме свикнали от години, вече няма да я има. Така общината спазва разпореждане от ЮНЕСКО, към която организация е именно Старият Несебър.

Живущите в „паметника на културата от световно значение“ обаче протестират с довода: „Сега ли се сети държавата за тези мерки!?“. Само че, този довод по никакъв начин не е разумен аргумент, защото дали държавата се е сетила сега, вчера, или ще се сети утре, това не променя факта, че такъв паметник би трябвало да има определен статут и пъстри сутиени никак не стоят добре на фасадата на църква, датираща от ранновизантийския период на Несебър!

Всъщност, проблемът не е в това, дали да ги има тези мерки, защото те са задължителни, ако искаме Несебър да се запази именно като Несебър-един жив къс от историята на родното ни Черноморие. Проблемът е в това, въпросните мерки да се прилагат еднакво за всички, за да няма отново: „Всички сме равни, ама има и по-равни...!“.

За novinite.bg

понеделник, 21 април 2014 г.

С договор, но…без работа!


Снимка: www.newrecruitment.eu

Посредническите фирми твърде лесно получават разрешение за дейността си и това поражда усещането за бърза, лесна и необезпокоявана „плячка”. Това са изводите, които се налагат, след скандала, който стана в Русе с хора, които са подписали договори за работа в чужбина, но така и не са заминали, а договорите са изтекли. 

Какво се оказва? Хората подписват договори, плащат си за услугата да им се намери работа от посредническата фирма в Европа, но после се оказва, че същата тази фирма няма отговорност към хората, въпреки че им е прибрала парите, а те не са заминали никъде.

Всъщност, разрешителните за посредническа дейност на частни фирми се предоставя от Агенцията по заетостта към социалното министерство. За целта, държавен служител от някое от бюрата по труда, в зависимост от адреса на съответната фирма, извършва така наречената „посредническа проверка”. 

При нея се задават набор от абсолютно случайни, произволни  въпроси, които касаят оборудването на фирмата. След това данните се предоставят в съответното бюро по труда, а от там информацията отива към Дирекция „Регионална служба по заетостта”, Изпълнителна агенция по заетостта и социалното министерство, където информацията се обобщава и обикновено без проблеми се издава разрешително за посредническа дейност.

С една дума, който не е поискал такова разрешително, само той не е получил. Това поражда възможност едва ли не всеки да се занимава с такава отговорна дейност, въпреки, че може и да няма не само професионалната подготовка за това, но може и да не е подходящ като човек за подобна работа.

„Когато работиш с работодатели и клиенти-работници, възможно е да се случи така, че да имаш сключен договор с работодател, но в някакъв етап от времето да не успеят да заминат хората. Така няма и да се изпълнят ангажиментите, поети от работодателя, когато е давал дадена заявка за настаняване на работници и за вземане на даден брой работници. 

Когато един посредник сключва договор с кандидатите, той не поема специфичен ангажимент, че въпросното лице ще бъде настанено на 100%. Крайното решение се взема от работодателя. Той може и да не хареса кандидата, но дори и да го хареса, в някакъв етап, когато дори му  предложен договор, може да се случи проблем да не се започне работа”. Това заявиха за novinite.bg от „Агенция Анонс 2011” ЕООД.

На въпроса, до каква степен държавата помага и до каква степен пречи, от същата агенция коментираха, че „държавата с нищо не помага. По-скоро затруднява работата и пречи за осъществяването на дейността, защото ако става дума за изпращане на хора в чужбина, държавата няма никакъв интерес това да става. Те се осигуряват в чужбина, а така тя губи данъкоплатци. В България е по-лесно. Тук няма много пазар за такива фирми като нас.”

„В България няма как да се случи такъв проблем. Имаме връзка с работодателите и това е невъзможно – да се подпише договор и да не започне работа човек. Работи се само с трудови договори. Процедурата по издаване за справки е много утежнена. Те може да се изпращат по електронна поща, вместо, както е сега – на хартиен носител. Това отнема време и е излишно”, споделиха за novinite.bg от „Агенция шанс” ЕООД.

Изводите, които се налагат от само себе си са, че държавата трябва да намали бюрократичната тежест за фирмите-посредници и да повиши качеството на дейността, при издаването на разрешително за такава дейност. Това трябва да се случи, и за да се подобрят услугите, и за да се намали риск, както и за да станем по-конвертируеми на пазара труда в Европа. 

Само при адекватни, навременни и прецизирани мерки, можем да се надяваме да преодолеем проблема, така, че да не се случват повече такива скандални ситуации като тази в Русе, където хора с подписани договори не могат да заминат на работа в чужбина. 

За novinite.bg

вторник, 15 април 2014 г.

Кой ще е новият викарен епископ във Видин?


Снимка: www.chereshovitsa.com

                         
                                                    Снимка: vidinskamitropoliya.com

След избора на най-новите митрополити – на Варна - Йоан, на Неврокоп – Серафим и на Русе – Наум, предстои Св. Синод да избере нови епископи. По принцип, това не е задължително, когато се „опразни” дадена епископска катедра, тя непременно да се „запълни”, но църковното ни ръководство оредя от към епископи, особено с избора на Средно и западноевропейски митрополит – епископ Антоний.

Тези дни се появи информация че предстои избор на нов епископ, който да бъде викарий на Видинската митрополия. Това се налага, заради избора на Величкия епископ Сионий за нов игумен на Троянския манастир, на мястото на Браницкия епископ Григорий, който пък стана викарий на софийския митрополит и патриарх Неофит.

Споменаха се и двамата кандидати за поста, както и за епископската хиротония. Това са архимандритите Антим и Поликарп. Антим стана известен с това, че критикува изборите за нов митрополит в Неврокопска епархия, но в същото време, не само че имаше известни основания, но неговото име е споменавано отдавна като един от добрите монаси във Видин. Още в Клисурския манастир, той се прочу като добър стопанин, дълбоко вярващ монах и енергичен пастир на своето паство.

В същото време, архимандрит Поликарп стана известен с това, че успя да събере братство от над 10 човека около себе си, в манастира в Скрино, твърдят запознати. По-късно обаче, монасите се събраха на манастирски събор и изгониха игумена си Поликарп…!!! Така той се озова във Видинска епархия.

Известни са и проблемите, които имаше Поликарп около създаването на скандалното радио „Сион”, нещо, което патриарх Максим отказа да благослови като намерение и действие. Той препоръча на Поликарп  по-усърдно да си гледа монашеството, вместо да прави радио-станции, което е работа на журналисти, пък смятат хора, близки до Св. Синод!

Чак на хиротонията на епископ Сионий, архимандрит Поликарп се появява в храма, но патриарх Максим не реагира, за да бъде отстранен той и така кризата се „размина”.

Във Видин свещениците пропищяха от действията на Поликарп. Първо много от тях бяха прогонени от енориите си и отидоха да служат по околните села. В града дойдоха хора, верни на новия „началник” и „радио-водещ”.

Прави впечатление, че по времето на патриарх Максим, до епископска хиротония се допускаха хора, които имат докторска степен по Богословие. Така се подбираха монаси, които са подготвени, отдадени на вярата, готови за подвиг, посветени на служението си. Едва ли монах, който е бил изгонен от своите подчинени, е достатъчно достоен да заеме пост като викарий, както и да получи епископска корона!?

Същият този монах, според вещи в църковните дела в дунавския ни град, извади мощите на бившия видински митрополит Кирил, без разрешение и санкция от Св. Синод и ги положи във витрина, тип – аквариум, като го обяви за светец! Това, както и да бъде погледнато, твърде много прилича на самоуправство и говори за невъздържаност. А това от своя страна не е качество, което очакваме да видим, още по-малко пък да акламираме, в един монах, бил той и архимандрит, още повече пък и бъдещ епископ!


Ето защо, запознати с църковните дела във Видин смятат, че новият викарен епископ не само може, но и трябва да бъде настоящият архимандрит Антим. Колкото до Поликарп, може би с времето и той ще стигне до епископската корона, но първо сякаш трябва да се направят изводи, да се дадат оценки и да се приеме порицание за някои действия и бездействия, които са не просто антицърковни, но в някои отношения могат да противоречат на същността на вярата и монашеството!

четвъртък, 10 април 2014 г.

Имаме проблем…!


Отнемат децата на млада майка, нямала пари да ги храни, професор от СУ „Св. Кл. Охридски“ се „пенсионира“, защото пиянствал, Пеевски се превръща в „ЕвроПеевски“, деца не излизат от дома си, защото нямат обувки….! Всичко това са теми от новините днес. Става дума за държава в ЕС, член на НАТО, става дума за… България… в ХХІ в.!

Очевидно имаме проблем, очевидно този проблем е голям, въпросът е, как да го разрешим? Очевидно е и това, че сме на „куйрука“ по свобода на словото, пък уж сме правова, демократична държава! Учениците ни бяха едни от най-добрите в света по разни престижни, международни състезания, а сега четем за „Борис 3“, „пушки“ при хан Аспарух, „танк“ в четата на Ботев, а бай Ганьо говорел „аЕрогантно“ и „след смъртта на бабичката си дядо Матейко заживял с кротката си магаричка“ …!

Начините да се променят нещата всъщност са два – образование и морал. Едното е от училището и от семейството, другото трябва да дойде пак от семейството, но и от църквата. Само че в училище се водят спорове дали Вазов да отпадне от програмата, а църквата, вече по традиция – никаква я няма!


Дали ситуацията е „надежда всяка оставете“, или все пак има светлина в тунела…!?

За novinite.bg

Със съветското знаме срещу Расмусен…!


Снимка: www.extremecentrepoint.com

Протест срещу шефа на НАТО Андерс Фог Расмусен в София събра и момчета-„патриоти” на 19-20 години. Те развяха българското знаме, руския исъветския флагове, като се обявиха в подкрепа на Руската федерация иПравославието!

Този факт твърде много напомня една тема, която „Ройтерс” разработи тези дни. "България отдавна е аномалия в Европа - една страна в ЕС и НАТО, която в същото време се чувства близка с Русия”, се казва в обширен коментар, озаглавен "България е разкъсвана между стари приятели и нови партньори, заради Крим".

Това е един от най-дълготрайните народопсихологически синдроми, които все още битуват в националното ни ДНК – странно обяснимата и трудно дъвкателната ни, протуберативна обвързаност с Русия.

Дори и в началото на най-новата ни история, когато се създава Третата българска държава, основните политически проявления са русофилията и русофобията. Днес, колкото и да не ни харесва, тази психологическа контаминация все още е живо актуална.

Разкъсвани сме между Европа и Русия, да, наистина сме феномен! Как съчетаваме почти хроничната си привързаност към Русия, и по-конкретно към СССР с модерната ни политическа активност в Брюксел, след като това са на практика несравними обекти, поради ценностна разнопосочност!?

Твърде много хора са зависими от времената на комунизма, от историческата осъденост да сме част от СССР и това се е превърнало като втора кожа за много българи. Странно е обаче, как млади хора, на около 19-20 години развяват съветското знаме, без въобще да съзнават, какво точно държат в ръцете си! Със същия успех, убеден съм, биха развявали и знамето на световното гей-движение, например…!

Все пак, когато се проявляваш като патриот, някак е странно да развяваш знаме на държава, чиято армия те е окупирала през септември 1944 г. и това не е политика, а чисто и просто – реална история, само че, тя трябва да се познава…!

Който и да дойде на власт в България, винаги е призован, сякаш по някакъв естествен ред, да се обяснява, дали не е „пета колона” на интересите на Русия, коментира „Ройтерс” и всъщност, са напълно прави. Управниците ни, кой повече, кой по-малко, неизбежно са се заигравали с руснаците, било то по убеждение, било по „икономически показатели”, разбирай – финансов интерес.

Повечето бивши съветски сателити се еманципираха от Москва, но ние, както бяхме наричани – „най-верният сателит”, все още не можем, или просто не искаме да го направим.

Колкото до вторият показател, който така наречените „патриоти” развяват – Православието, скудоумието и безпросветността тук са отчайващо реалистични!

Православието върви по линия на Константинопол, защото там е възникнало. Москва не е „Трети Рим”, както толкова много се иска на „вечния” президент Путин, защото Търновград е „Трети Рим”, а Москва, след като толкова й иска, може да е „Четвърти Рим”…! Нека да си четем историята, там си го пише…!


Обединението на понятия като „Православие” и „съветско знаме” са интуитивно непоносими в съчетание. Колкото до издигането им в потресаващо безпомощен вик за анархо-патриотизъм, гледката е не просто драматична гротеска, а направо жилеща сатира…! 

За novinite.bg

Любомир Милчев: „Дендизмът” е абдикирал монархизъм


Снимка: www.bgreality.bg

Визитка

Както сам казва за себе си Любомир Милчев /Денди/,  „понякога си мисля, че не съществувам и получавам редовни уверения в моята недействителност”. Милчев е автор на петнадесет книги, за които твърди, че го „обвиват в нежен словесен пашкул”.  Той е автор и на „собствения си образ, не много различен от тях, до степен на плашеща идентичност.
„Когато излязох от „Ол Старс”, един приятел скулптор, Парис, ме срещна на улицата и ми каза, че съм станал напълно нереален. Това е съблазнително, но и опасно. А един друг приятел, прясно завърнал се от Париж, ми каза, че съм станал напълно барокова фигура”, твърди за себе си писателят.
„В любимото ми кафене „Мементо” едни чужденци ме гледаха втренчено и дойдоха да ме попитат, дали не съм артист. Щях да падна от смях”, спомня си бохемата.

-         Колко лица има Денди?

-         Общо взето съм доста идентичен и последователен в стил на присъствие. Когато се развеселя, ставам парадоксален и по-простодушни хора се плашат. Други пък завиждат на доброто разположение на духа и считат, че съм френетичен. Тесногръдието не може да ме приеме такъв какъвто съм.

-         Какви маски слагате, когато се налага, и въобще, имате ли маски в прекия и в преносния смисъл?

-         Аз съм прекалено искрен и не се преструвам. Последно сложих маска на едно парти – прекрасно черно домино. Маска на вежливост слагам само в присъствие на простаци, защото горчивият ми опит ме е научил, че те са много докачливи.

-         Какво работи един „Денди“?

-         Избира си папийонка и пошет и този колористичен сюжет е цяла драма. Съблюдавам декоративистични принципи на живот и присъствие. Радвам се на детайлите.

-         Коя е последната ви книга и откъде черпите идеи за сюжети?

-         Последната ми книга е гид на английски и български „Тайни на Софийския царски дворец. Възпоменателен тур” и представлява обиколка из салоните на бившия царски дворец и описание на всичко, което се е случило там. Снабдена е с архивни снимки на залите, така както са изглеждали по времето на цар Фердинанд и цар Борис III.

-         За какво мечтае „Денди“?

-         Да ме оставят на мира. Да не ме обсъждат и да имам поне малко инкогнито. Но това е вече невъзможно.

-         Вие всъщност монархист ли сте, или сте поклонник на роялистичната изящност?

-         Аз съм убеден монархист. Само великолепието на монархията може да ни избави от някаква наша национална склонност към мизерия. Но ние пропиляхме и този шанс и развихме всички форми на парвенющина.

-         Каква е връзката Ви с монархията?

-         Прадядо ми, Петко Проданов, е бил царски офицер.

-         Как се става „Денди“ и става ли се въобще, или това е придобито състояние?

-         „Дендизмът” е съчетание на смразителна елегантност и блестящ слог. „Дендизмът” е поместване на епоха в детайл. Смаляване на великото за побиране в кадифена кутийка и разголемяване на идиосинкразна дреболийка до монумент на стила. Той винаги има в разпореждане и епохи, и персоналии. „Дендизмът” е абдикирал монархизъм, обезнаследен аристократизъм, евакуирал в пределите на тялото артистизъм. Метафизичен във високомерието си, надмогва онуй, от което не би се лишил, но великолепието му е само част от игра, удоволствието от която е удоволствие на надмогване, недокоснатост и неприкосновеност. Той е неизменно и ултимативно маниакален. Потенциално хомосексуален е, защото е нарцисистичен. Нагласата му, извънредно продуктивна, намира винаги онзи малък детайл, който ще срути и най-сложно построение. Обикновено се артифицира някоя професионализирана зона – коси, дрехи, маниер, дори и секс, а всичко останало се препарира.

-         А какъв тип „Денди” сте Вие?

-         Колкото до мен, задоволявам се с коммеморативния диктум на писането, което в прекомерност на словоизлияние върши унесено меморативен пренос в настояще, в което вече се надушва плячката на старонов спомен.

-         Обвиняват Ви в „гениална логорея“, защо изказът Ви винаги е толкова витиеват и как постигате съчетаването на това, с такава прецизност и точност на вербалните си изяви?

-         Трябва да си много тъп, за да не схванеш, че аз говоря елиптично и загадъчно. Фразата ми е метафизична и онищостяваща. Не е за профани и игноранти.

-         Коя книга няма да напишете никога и защо?

-         Не съм се замислял по този въпрос.

-         Има ли въпрос, който сам бихте си задали и на който бихте дал отговор?


-         Как е възможно да си толкова фантасмагоричен?

За novinite.bg