Оказва
се, че колкото повече плащаме за здраве,
толкова условията, при които се лекуваме
стават все по-лоши! На всички ни е ясно,
че няма “блезплатен обяд”, или ако има,
след това той се плаща тройно, какъвто
е нашият случай! Въпросът обаче е, защо,
след като си внасяме, или ни удържат
здравните осигуровки, когато се наложи
да се лекуваме, постъпваме в болници,
някои от които са на сто години?
Понякога
стародавните традиции не са въпрос на
престиж, а на откровена мизерия. Статистика
именно за мизерията, направена от Стиф
Ханке, ни поставя в средата от общо 90
държави. Когато обаче посетим някоя от
инфекциозните болници в България,
разбираме, че проф. Ханке може и да е бил
прав за валутния борд, но изглежда твърде
сериозно е сгрешил за мястото ни в
ранглистата на мизерията!
Интересно,
защо именно инфекциозните болници и
отделения у нас винаги са в най-плачевно
състояние…? Та нали именно там нещата
трябва да са най-добре поставени, защото
лечението е най-рисково…!
Някак си
оправдание, че нямало пари, или линейки
или пък консумативи, не звучи убедително,
да не кажа разумно, особено, когато става
дума за здраве!
Нали все
пак си плащаме осигуровките, тогава
къде е бъг-ът в системата, защото очевидно
такъв има…!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар