вторник, 28 февруари 2012 г.

Изчисляването на безработицата у нас е некоректно

Непрекъснатите спорове за броя на безработните в страната има логично обяснение. Разминаването в изчисляването на процента на безработицата у нас идва от факта, че Агенцията по заетостта отчита само на базата на регистрираните безработни лица в бюрата по труда. В същото време обаче не всички останали без работа, се регистрират там. Зад това стоят конкретни практики, при това зашеметяващо порочни и дори незаконни. Практиката на заблуждаване на националната, а от там и на европейската статистика, оказва се е повсеместна.
Когато регистриран безработен реши да прекрати регистрацията си по собствено желание, тя в не малко случаи се прекратява, като в документите се посочва, че въпросното лице е „започнало работа с посредничеството на бюрото по труда”!
Порочният механизъм е следният: лицето попълва заявление в което посочва трите си имена, ЕГН и подчертава в бланката изречението: “Желая да ми бъде прекратена регистрацията”. Там обаче не е посочено, че той “желае” същата да бъде прекратена, все едно е започнал работа. След това служителят на бюрото по труда предоставя регистрационната карта на лицето и то си тръгва от бюрото с убеждението, че няма регистрация там. Това е така, но се оказва, че за статистиката той е започнал работа, при това с посредничеството на бюрото по труда! Как се случва това?
Служителят издава решение, след като лицето вече е напуснало институцията, на което е записано, че въпросният човек е „започнал работа с посредничеството на бюрото по труда“, защото същото бюро трябва да предостави определени бройки на започнали работа лица пред Дирекция “Регионална служба по заетостта. Тя от своя страна предоставя данни на Агенцията по заетостта, която на свой ред предоставя заблуждаващата информация на Министерството на труда и социалната политика и то я препраща към НСИ-Националният статистически институт, който официално “лъже” европейската статистика.
Порочната схема работи, не защото работещите в бюрата по труда експерти и специалисти са “зли гении”. Те на практика нямат никакъв интерес от подобни действия, но Агенцията по заетостта неофициално задължава бюрата по труда да предоставят ежемесечни и ежегодни квоти със започнали работа лица, от където официалната безработица намалява изкуствено. На практика служителите са принудени да извършват криминални престъпления, като изготвят документи с невярно съдържание.
От тези действия страдат преди всичко безработните, които не намаляват, а напротив, увеличават се непрекъснато, въпреки усилията на Агенцията по заетостта да прикрие този факт и свръх мелодраматичните напъни на социалния министър да се изкара “по-католик от папата”…!

неделя, 26 февруари 2012 г.

Спомени за стара София: Софийският квартал "Иван Асен ІІ"

Преместихме се на улица „Иван Асен ІІ" № 6 от „Шипка" през декември двадесет и девета година. И посрещнахме тридесета в новия ни апартамент. В току-що построената кооперация „Мадара".

Оттогава и до днес аз живея все в него. Вече цели 67 години.

През онези далечни дни мястото на нашето ново жилище не се наричаше още квартал „Иван Асен II", а беше просто „Трета извънградска част" на София, или „накрай света", както язвително се изразяваше майка ми, недоволна донемайкъде, че татко бе купил този апартамент на своя глава. Именно тук, и то още през лятото. Докато тя и аз бяхме на курорт във Варна.

Впрочем може би мама имаше известно право да го ругае. Защото по онова време оттатък Орлов мост по прокараната едва преди няколко години улица, носеща името на един от най-великите български царе, нямаше построени повече от пет-шест големи кооперативни домове. Макар и старомодни като фасади и вътрешно разпределение, те се виждат и досега в нейното начало.

Най-големият между тези домове по нашата нова улица тогава беше огромната четириетажна кооперация „Асеновец" с три входа. Тя се издигаше на ъгъла на „Иван Асен" и булевард „Евлоги Георгиев", а срещу нея, на мястото на познатата днес на всички софиянци кооперативна палата „Царевец" от другата страна на улицата, беше празен парцел, обрасъл изцяло в бурени. Сред него се търкаляха десетки изоставени стъпала от бял врачански камък, между които се играеше идеално на „стражари и апаши".

По онова време от северния прозорец на новия ни макар и партерен апартамент през полето спокойно се виждаха бившето Военно училище и началото на улица „Омуртаг", по която зимно време ставаше една от най-хубавите пързалки за шейна в София. Впрочем на полето между нас, училището и споменатата улица не беше съвсем пусто. Сред него стърчеше една къщурка с краварник, собственост на бивш опълченец. Неговите крави си пасяха по полето от ранна пролет до късна есен...

В дните, за които става дума, бъдещият квартал „Иван Асен ІІ” вече фигурираше в общинските градоустройствени планове като един неправилен петоъгълник. Той бе обграден на юг от Цариградското шосе, на североизток от Перловската река, на север от улица „Омуртаг" и на изток от днешния булевард „Ситняково". В тези му скромни граници пресичащите го надлъж и шир улици носеха имената на ханове, на боляри и войводи, на реки и географски области, а една малка уличка дори бе посветена на непобедимия Крали Марко...

В началото на Цариградското шосе, което някога не беше по-широко от осем метра и бе павирано само до четвъртия си километър с едри павета от витошки гранит, отдясно беше входът на старата Борисова градина. От него, паралелно на шосето, започваше алея до края на гората, а от лявата му страна се извисяваше редица от черничеви дървета, които раждаха чудесен чер и бял дуд, едно от най-привлекателните лакомства за махленските хлапаци. Зад тясната ивица тревиста зеленина край черниците започваше друга паралелна на шосето тясна уличка, както е и днес по сегашното Цариградско шосе. Край нея вече имаше някоя и друга къща.

Първата от тези къщи в самото начало на булеварда беше къщата на генерал Вълков. Следваха къщите на чичото на татко, генерал Георги Тенев, убит през Балканската война, и кооперацията „Орлово гнездо", където пък живееше о. з. генерал Атанас Христов, един от основоположниците на новата българска военна история.

Свита като беден роднина до „Орлово гнездо", се гушеше и малката неизмазана къща от червени тухли на семейство Цветанови, а малко по-нагоре беше старинното триетажно здание на пансиона на руски сираци, зад който на улица „Черно море", т. е. на днешната улица „Виктор Юго", се намираше складът за дървен материал, вар, дърва и въглища на бай Илия.

Следвайки шосето по онова време, човек неизбежно стигаше и до къщата на Калинови. Тя беше построена точно на ъгъла на шосето и улица „Загоре", а малко по-нагоре – на ъгъла на „Николай Николаевич" и днешната улица „Гогол" – беше пък двуетажният дом на бъдещия регент Цвятко Бобошевски и на неговия шурей Стойчо Мошанов. Оттам нататък по бившата улица „Казармена", преименувана сега на улица „Ракитин", се виждаше тук-там по някоя малка къщурка. Без, разбира се, да смятаме евтините двуетажни къщи по бившата, перпендикулярна на шосето улица „Цибра", където живееха предимно университетски професори, получили безплатно места от Софийската община, за да си построят домове в този далечен край. Заедно с тях обаче на същата улица живееха и такива светила на българското изкуство и култура като поетесата Дора Габе, поета Емануил Попдимитров, професор Александър Балабанов и още мнозина други, за които ще ви разкажа по-късно. Сега тук ще добавя само – на пресечка по-нагоре от тези известни люде, на улица „Светослав Тертер", в нашия квартал живееше и професор Димитър Михалчев – не само един от най-големите български учени философи, но издател през онези дни на знаменитото списание „Философски преглед". По-късно той стана първият български посланик в СССР след 1934 г., когато България възобнови дипломатическите си отношения със Съветите.

От следващата, паралелна на „Светослав Тертер" улица „Казармена" тогава започваше и обгърнатият с телена ограда район на Първи конен полк и щабът на Първа бърза дивизия. Те заемаха изцяло пространството, затворено между споменатите вече улици „Иван Асен II", „Ситняково" и Цариградско шосе. Днес на същото това място, на което през войната се настани прочутата Бронирана бригада, са построени комплексът „Яворов", приличащото на римски храм здание на полиграфическия комбинат „Димитър Благоев" и красивата бяла сграда на БТА – едно от първите модерни здания в нова София, скъсало със старинните архитектурни силуети.

През времето на моето юношество квартал „Иван Асен II" беше населен предимно с хора от средна ръка и със сиромаси. В него, поне в началото, нямаше нито един милионер. Въпреки това, макар и финансово скромни люде, тези първи негови заселници бяха в мнозинството си прочути хора от културния свят на нашата страна.

Така например един от най-старите жители на квартала беше Маестро Георги Атанасов, основоположникът на българската опера. Тук живееха тогавашният директор на Народния театър Константин Сагаев, бащата на бъдещия композитор Димитър Сагаев и на бъдещия музиковед Любомир Сагаев, професор Симеон Ангелов, бащата на големия наш историк академик Димитър Ангелов и на професора по административно право в университета Ангел Ангелов; композиторът Светослав Обретенов, писателят Йордан Йовков, прочутият детски писател Ран Босилек, поетът Трайко Си­меонов, художничката Вера Лукова, един от първите български кинорежисьори Борис Грежов, професорът по международно право Г. П. Генов от Юридическия факултет и десетки други като тях, без в този списък да се включват онези асове на науката и изкуството от улица „Цибра". Днес, кой знае защо, я прекръстиха на улица „Авицена", въпреки че на нея бяха живели хора като Дора Габе, на която тя спокойно можеше да се казва. Без с това да бъде нарушен с нищо престижът на великия средноазиатски лекар и философ Ибн Сина, живял през X век...

Но освен с учени, с писатели и художници нашият нов квартал беше пълен и с множество „дребни съществувания", които също му придаваха специфичен колорит.

Нека почна най-напред с обущарите на махалата – Любо, Сандо, Станко и Милан. Те работеха в миниатюрни дървени барачки, където можеха да бъдат подновени и най-разкапаните обувки, каквито сегашните не могат дори да си представят. Но нашите първи обущари не бяха само умели занаятчии и макар и простоватички бяха преди всичко друго добри хора. Щом някой от нас избягваше от училище през зимата, те го приютяваха от сърце в отоплените си с кюмбета барачки и той можеше да си стои там колкото иска в разговори, почващи от политиката и свършващи обикновено със сексуалния живот в махалата.

Със зараждането на квартала в него по най-естествен начин се бяха населили още през двадесетте години и няколко труженици от бакалския бранш. Най-стар и прочут сред тях бе бай Христо Пеев от Станимака, чиято бакалница се наричаше „Асенова крепост". Бай Христо продаваше на махленците своята първокачествена стока и „с тефтерче", т. е. на вересия. Хората му плащаха закупеното в края на всеки месец, щом получеха заплатите си, и той никога не надписваше в тефтерчетата нито стотинка повече от реално закупеното. За да му излязат насреща, с тефтерче почнаха да продават продуктите си и двамата братя Пендо и Давид М. Да­вилови, които въртяха втората стара махленска бакалница „Али Ботуш".

Разбира се, и млекарят бай Димитър от улица „Черно море" даваше на вересия, а обущарят Евгений, единственият, който не работеше в барака, а в един сутерен на ъгъла на „Иван Асен" и улица „Загоре", изчакваше клиентите си по цели месеци, докато му платят сложените от него здрави подметки.

Колкото и невероятно да ви звучи, но обущарят Евгений беше чистокръвен руски княз по права линия. Той говореше френски и немски изумително добре и от него съм запомнил да казва често, че човек не трябва да се срамува от труда, за да не загубва никога собственото си самочувствие.

Князът обущар ходеше всяка неделя на обяд в семейството на прочутия някога в София руски лекар професор Янишевски, председателя на Руския червен кръст, и загина с цялото му домочадие от отровни гъби. Това масово отравяне стана повод тогавашните вестници да се занимават с него почти цяла седмица.

Един друг знаменит „труженик за прехрана" в квартала ни беше фурнаджията бай Блаже, майсторът на най-сладкия и хубав хляб, който съм ял в живота си. Бай Блаже беше преболедувал през 1919 г. „испанска инфлуенца" и любимата му тема за разговор беше как се е отървал от нея, като пиел ежедневно по цяла кафена чашка оцет.

Прочутият ни махленски хлебар имаше три дъщерички с руси коси, къдрави като негърчета. В отделенията се случих съученик с най-голямата от тях, Верка, която винаги ми даваше изпечен хляб, когато я заварвах във фурната на баща й.

Скоро след нашето преместване на „Иван Асен" там откриха и пералня с гладачница. Не мога да си спомня вече името на нейния собственик, но него помня чудесно. Сигурен съм, че днес всеки режисьор би го взел със затворени очи за ролята на някой пищовчия от мафията в Америка през 20-те години, но иначе независимо от страшния му външен вид той беше много хрисим и кротък човек. Баща ми казваше, че никой в София не може да колосва мъжките яки по-добре от него.

С идването ни в квартала заварихме построеното още в началото на двадесетте години от писателя Т. Г. Влайков кино „Влайкова" в памет на неговата починала съпруга. По онова време киното се експлоатираше от махленското читалище „Антон Страшимиров", чийто председател, инкасатор, агитатор и пр. пък беше поетът Трайко Симеонов – разпален просветен труженик. Към читалището по-късно се образува и хор, спечелил впоследствие доста награди под диригентството на Ценка Антонова, която живееше в нашата кооперация.

На бившата улица „Тракия" през тридесетте години живееше и голямата любов на Димчо Дебелянов, леля Иванка Дерменджийска, близка приятелка на мама, чиято дъще­ря Вела Горинова беше едно от най-старите ми другарчета от детинството.

Естествено, в новата ни махала имаше и няколко кръчми. Най-колоритна сред тях беше кръчмата на бай Ангел, прочутата по-късно кръчма „Базата", и гостилницата на бай Евлоги, където днес в нея е настанена сладкарницата в западната част на кооперация „Царевец". Младите хора й викат „Телевизора". По времето на бай Евлоги обаче тук на обяд обикновено се хранеха юнкери отпускари, към които при сервиране той се обръщаше неизменно с прозвището „графче".

Но освен кръчми, бакалници, млекарници, обущарници, месарници, една колбасарница, книжарница, където правеха чудесни рамки, и дрогерия и аптека, в квартала ни имаше дори и магазин за кожи и гьон. Той беше собственост на някакъв арменец и всички махленски обущари купуваха само от „Ерменецо"...

Днес квартал „Иван Асен II" е една от най-гъсто застроените и най-гъсто заселени части на София. От идиличните полянки и зелената тревица на неговите стари дни не е останала и следа. А и от старите му обитатели сме оцелели едва шепа хора.

Тук всичко се купуваше доскоро на опашка. А като капак на всичко той има и най-замърсения от автомобилни газове въздух в цялата столица. Днес вече дори и децата от нашия квартал не обират нито една слива или друго плодно дръвче, каквито все още стърчат тук-там из някои забравени дворове. Изсякоха и черниците край Цариградското шосе, но сигурен съм, че дори и да ги имаше, съвременните малчугани нямаше да се докоснат до тях.

Какво да се прави. Времената се менят – а с тях и кварталите.

/Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 83-89/

Смениха директора на Природен парк „Витоша“

Разнопосочни мнения на еко-активисти

Смениха директора на Природен парк „Витоша“

Венцислав Жеков-репортер-в-к "КЛАСА"

Смяната на директора на Държавния природен парк „Витоша“ е продиктувана изцяло от интересите на собствениците на компанията „Витоша-ски“. Те целят да бъде застроена планината с нови ски-писти и съоръжения. Техният проект включва строителството на над 1100 дка. и унищожаването на ски-център „Алеко“ с изместването на ски-зоната. Така коментира пред в. „Класа“ смяната на Тома Белев със Снежана Петрова в Природен парк „Витоша“, членът на Националния съвет на Политическа Партия “Зелените“-Андрей Ковачев. По думите му, Тома Белев е бил изключително стриктен директор, който е спазвал закона и не е позволявал такова строителство. Според него, целта в момента е да се сложи един послушен директор, който ще позволи изпълнението на незаконни дейности в парка.
В никакъв случай не мога да приема, че Тома Белев и хората около него са защитавали опазването на околната среда, както трябва. Според мен тази смяна е твърде закъсняла, заяви пред в. „Класа“ Емил Георгиев от ПК „Екогласност“.
Потърсен за коментар, Тома Белев сподели, че е бил проведен конкурс и в резултат на него за нов директор на Природен парк „Витоша“е била избрана Снежана Петрова. Аз винаги съм се занимавал със защитени територии-тяхното опазване, създаване, управление и ще продължа да се занимавам с това, независимо, дали във „Витоша“, или не. Това е моята професия-опазване на природната среда, посочи Белев.
Скандалът със смяната на директорите, според Андрей Ковачев, ще се отрази и на доклада на ЕС за България през лятото. Той обеща масирана кампания по казуса в ЕС и Европейския парламент още тази седмица, срещу цялостната подкрепа на правителството срещу този офшорен бизнес. Очакваме подобни конфликтни моменти и при смяната на директора на парка „Сините камъни“, посочи Ковачев.
Емил Георгиев сподели очакванията си, новият директор Снежана Петрова да защитава Витоша. Планината е в изключително занемарено състояние, никой не се грижи за санитарната сеч и Тома Белев трябваше да алармира за това и за състоянието на парка, допълни Емил Георгиев.

сряда, 22 февруари 2012 г.

АПОКАЛИПСИС-в-к "Класа"

Язовир Бели Искър застрашава сигурността в региона

Експерти чертаят апокалиптична картина

В България има девет големи водоснабдителни водоема. Един от тях е язовир Бели Искър, който се нуждае от спешен ремонт, възлизащ на 7,5 млн. евро. Това каза на пресконференция инж. Ганчо Хитров-председател на Националния комитет за подобряване водоснабдяването на България. Според него този язовир е вторият по важност за водоснабдяването на София, но състоянието на стената му е в окаяно състояние. Водите му достигат до столицата и до Банкя чрез рилския водопровод. Проблемът е, че стената се подкопава от „агресивни води“-снежните рилски води, и от вътрешната, и от външната страна. Според експерти от Университета по архитектура, строителство и геодезия, въпросната стена може да рухне, защото не отговаря на сеизмичните изисквания. Това според инж. Хитров може предизвика десетметрова вълна-цунами, която ще остави Самоков под 1,5 м. вода и ще залее дори софийското летище. Макар в близко бъдеще да няма опасност язовир Бели Искър да прелее, защото в момента заетият му обем е на 50%, опасността от срутване на стената, вследствие на земетресение е реална и може, според експертите, да предизвика „ефект на доминото“, с катастрофални последици. Кой ще поеме отговорност за ремонта и кой би поел отговорност, ако апокалипсисът се случи, както вече стана в с. Бисер, попитаха експертите.

ТУРИЗЪМ-в-к "Класа"

Румен Драганов-директор на Института за анализи и оценки в туризма:

Необходими са гаранции за сигурността на българските туристи в чужбина

Ще продължим ли да имаме ниска средна заетост на легловата база?

Венцислав Жеков

Г-н- Драганов, какво се очаква в туризма през настоящата 2012 г.?
Очаква се туризмът да преодолее управленската и концептуална криза, която съществува в последните години. Надяваме се това да стане чрез промени в Закона за туризма, който се очаква да бъде внесен през тази година и да извърши реформата в отрасъла. Под реформа, разбираме това, което вече е вписано в Закона-да бъде дадена дефиниция на термина „туристическа атракция“, защото една голяма част от оперативните програми боравят с този термин. Туристическата атракция трябва да бъде призната за туристически обект и да се развива като такъв. Това е основата на бъдещото развитие на туризма. Очакваме да се направят организациите за маркетинг на дестинация, които да могат да започнат да представят различните дестинации в България, Европа и света. Следващото важно нещо е очакването ни да се концентрира някакво представителство на досега категоризираните и регистрираните търговци-едните като хотелиери и ресторантьори, другите като туроператори и туристически агенции. Тази несвойствена за държавата дейност, наречена „категоризация“ на местата за настаняване, съответно заведенията за хранене и развлечение и регистрацията на туроператорите и туристическите агенции, да мине към бранша и да бъде контролирана от бранша. За нас е важно да бъде решен въпросът със създаването на достатъчна гаранция за българите, които пътуват в чужбина чрез български туроператори за това, че те ще бъдат върнати обратно в случай на неплатежоспособност, или фалит на фирмата. С това целим да избегнем ситуацията, която се случи с „Алма тур“. Това тежи и до ден днешен, защото над 1400 души все още не са си получили застраховките. Законодателят, или тези, които са вносителите на проекта за закон, не са предвидили създаването на достатъчна гаранция. Има един текст, че всеки българин, който пътува с български туроператор, трябва да има достатъчна сума в себе си, за да може да се върне обратно, ако това се наложи, след което тя ще му бъде евентуално изплатена от застрахователя. Това обаче все още не е гаранция за сигурността на пътуванията на българите в чужбина. Нормативите в момента поставят равнопоставено всички фирми, които работят с вътрешен туризъм с тези, които работят с външен чартърен туризъм. Това не е справедливо и е финансово неправилно, защото излишно натоварва с допълнителни разходи българите, които пътуват в България, да се застраховат за нещо, което никога няма да се случи, или поне не би се случило в размерите и по начина, по който се случва тогава, когато има чартърен полет в чужбина.
До какво трябва да доведе реформата?
Като цяло реформата трябва да доведе до две основни неща-първото е създаването на повече работни места от туристическите атракции и от туристическата индустрия като цяло и на второ място е подобряването на местните икономики-увеличаване на приходите от туризъм, чрез увеличаване на средната заетост на легловата база. В първото шестмесечие на миналата година ние сме имали средна заетост под 25 %, а тази година, по начина, по който тръгна, ние ще продължим да имаме изключително ниска средна заетост на легловата база. За първото шестмесечие на настоящата година се очакват същите резултати, което е катастрофа за които и да е инвеститори в туристическия сектор.
Какво е очакването за 2012 г., освен ниската заетост на легловата база?
Поради продължаващата криза в управлението на туристическите атракции-публична собственост и липсата на създаване на нови работни места чрез тях в туризма, България ще продължи и през тази година да се движи към последно място по показателя за средна заетост на легловата база. Средният приход от продадена стая ще продължи да бъде изключително нисък като коефициент, защото той се получава от умножението на средната заетост по средната цена. В България средната цена пада, поради свръхпредлагането на туристически продукти и поради липсата на регулации. Една от причините за падането на цените например в зимните курорти е, че се появиха много апарт-хотели, които работят като отдават апартаменти под наем, а не отдават къщи за гости, дори не действат по системата на частните квартири, защото и Законът не позволява това. По този начин се дава възможност на чуждестранни туроператори от близки държави да продават на изключително ниска цена нощувки в България. Това генерира естествен дъмпинг на цените на всички, които са регистрирани по българския закон като хотелиери, като къщи за гости, или семейни хотели, и частни квартири. Всички са ощетени от законодателния вакум, който продължава толкова много години.
Какви механизми в развитието на отрасъла още трябва да се променят, за да се види „светлина в тунела“?
След като има такава огромна инвестиция в строителството на хотели и ресторанти,съвсем нормално е да бъдат отворени и културните и природни забележителности и нематериално културно наследство. Това не може да стане, при положение, че ние нямаме дефиниция на термина „туристическа атракция“-публична собственост и нямаме регистър за тях. В същото време няма и управление на туристическите атракции, което включва освен мениджмънта, така и маркетинга и рекламата. Това може да стане само чрез фирмите за маркетинг на дестинацията, които все още не са създадени в България. Има неща, които не касаят само Закона за туризма. Това е например създаването на ваучери за нощувки на българските граждани в средствата за подслон и местата за настаняване на територията на България. Съществуват такива ваучери за храна и много фирми и работодатели раздават такива на своите работници и служители, които те използват в редица търговски обекти. По този начин се облекчава данъчно самата фирма, защото това представлява подпомагане на работниците и върху него не тежи данъчното облагане по начина, по който тежи върху заплатата на работника. Това изключително много подпомага социално работещите в тези фирми. Те би следвало да получат и ваучери за нощувки за времето на своята почивка, които по същия начин да бъдат давани като допълнение към възнаграждението, което получават. Това от една страна няма да тежи на работодателя, а в същото време ще даде възможност на работниците да почиват ефективно. От трета страна това ще съдейства за увеличаване средната заетост на хотелската база навсякъде в страната.
Как може да бъде реализирано това, за което говорите?
Това може да стане чрез подзаконов акт, както до сега, от наредба, издадена от министъра на финансите. Ако бъде издадена такава заповед, това означава, че още това лято, ние ще можем да разчитаме на поне още два, или три процента на средната заетост само на база на това, че ще можем да подпомогнем българските работници и служители и съответно техните работодатели, да им дадат възможност те да почиват в България.
Какви са новите тенденции за 2012 г. в отрасъла?
Новото е създаването на така наречените хибридни модели-различни комбинации по отношение на почивката, които са съчетание на няколко видове направления. Досегашният концептуален туризъм, който беше изграден изцяло на опорите на летен, морски, рекреативен туризъм, културен, селски, кулинарен и поклонически туризъм, вече не влияят в постмодерния туризъм. Ние говорим за хибридни продукти, при които имаме комбинация между всички тези видове, които да се ползват по време на ваканцията, или пътуването на който и да е българин, или чужденец на територията на страната. Така се съчетава отдиха и рекреацията, с кулинарията, поклоничеството и културата. В по-развитите туристически центрове има услуги, които се консумират от така наречените „нови българи“. Ние виждаме, че освен пълното компютърно обслужване още от масата, сервитьорът може да поръчва по менюто заявка от клиента, която моментално започва да се изпълнява в кухнята, с което се съкращава времето за сервиране. Вече можем да видим и баркодове, които са на масите, което позволява да бъде направен коментар на храната в ресторанта със „смартфон“ незабавно. Освен това може да бъде закупена бутилка вино на цената на магазина и тя да бъде консумирана на масата с минимално доплащане. Новите форми, както по отношение на обслужването, така и по отношение на качеството на изработване на храните и увереността на клиента, че той плаща точните пари на точния човек и не плаща нещо, което е над това, което се дължи, тази сигурност именно води до повече туристи.
Как според Вас следва да се популяризират ЕДЕН-дестинациите, които са възлови за отрасъла и в България, и извън нея?
Трябва да се направят организации за маркетинг на дестинациите. Те са съчетание между туристическите информационни центрове, собствениците на туристически атракции-публична собственост-общините и държавата и собствениците на средствата на подслон-места за настаняване и места за хранене и развлечение. Към тях се добавят всички, които имат, каквато и да е търговска дейност-транспорт, автобуси и таксита,магазинна мрежа и винопроизводители, производители на селскостопанска продукция от млечни, или месни продукти. Маркетинга на управлението на дестинацията е ключов, когато говорим за ЕДЕН-дестинациите и за развитието на този вид туризъм.
Предвиждат ли се промени в резервационната система, за да се отрази това благоприятно на развитието на отрасъла?
И в сега действащия закон от 2002 г. има цял раздел, където е записано, че държавата би трябвало да изгради информационна система в туризма, каквато не е изработена за последните десет години. Продажбите по интернет нараснаха много, търсачките, които предлагат хотелски резервации и самолетни билети и рентакар се развиха изключително много. В момента ние не можем да говорим за отсъствие на информация от гледна точка на прекия път и контакт, при които потребителя може да стигне до информацията. Проблемът, който имаме в България и това е нашата концептуална и управленска криза е, че ние не знаем, кои са нашите туристически атракции, нямаме регистър за тях, не ги управляваме и фактически те не съществуват в информационното пространство. Проблемът в момента не е, дали да има информационна и резервационна система, а кое да влезе в тази система.

НОВИНА...!

От 24 януари започнах работа във в-к "Класа" като репортер. Отговарям за ресорите "туризъм" и "екология". Това е новината, надявам се да се справя и да изтече пробният срок от шест месеца, а след това да остана на безсрочен договор, ще видим...!
Зопчвам публикуване на някои от статиите ми, които считам за интересни и значими.Ето и първата такава:

Кой ще накара общините да си направят Общи устройствени планове?

Фирми заличават площадките си за скрап

Само 30 % от общините в страната имат актуални Общи устройствени планове /ОУП/. Това стана ясно преди 15 февруари, датата след която фирмите за преработка на скрап могат да работят само в общините с ОУП /стр. 6/. Близо 70 % компаниите, които събират и рециклират скрап на практика се оказват извън закона и причината за това е, че голяма част от общините не са си свършили работата.
Кой трябва да накара общините да си направят Общи устройствени планове? Компаниите за преработка на скрап не притежават никакви лостове за въздействие върху общинските съвети. Решението за приемане на ОУП е изцяло в прерогативите на самите общини и решението на проблема е в техни ръце. С промените в Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ се извиват ръцете на бизнеса, като по този начин държавата се надява да въздейства върху общинските администрации, които да изпълнят задълженията си. Дали обаче общините ще имат възможност да реагират в определените срокове, дали въобще ще намерят време да приемат ОУП, дали ще има воля за това, са въпроси, в сферата на окултното. Междувременно фирми вече подават документи в МИЕТ, с които настояват да бъдат заличени в лицензите им площадките за обработка на скрап.