вторник, 31 юли 2012 г.

ПЪРВАТА МИ ПУБЛИКАЦИЯ В "BULGARIA ON AIR" В ПЪРВИЯ МИ РАБОТЕН ДЕН

http://bgonair.bg/bg/news/bulgaria/read/pozharyt_v_haskovsko_obhvana_pochti_2000_dekara/

До кога ще се излагаме пред чужденците…?


Снимка: monitor.bg

Обикновен летен ден. Невиждана горещина, вече традиционно! Мястото е първата спирка на автобус № 84, след Софийското летище. Мъж и жена-очевидно чужденци, пътуват в автобуса с билети, които обаче, уви не са перфорирани. Притежават билет дори и за багажа си, който също не е перфориран. Качват се трима контрольори и започват да убеждават чужденците, че трябва да си платят глоба-по 20 лв. на човек. След кратък спор на български от едната страна и на английски от другата, мъжът вади 50 лв. и плаща глобата, като получава рестото и два билета за таксуване на нередовни пътници.
В този момент, сякаш като по чудо, граждани започват спор с контрольорите, които първо не се легитимират, второ-двама от тях крещят неразбираеми оправдания и трето-напускат автобуса самодоволно, с 40 лв. в джоба си, които вярно, не са техни, но победоносната им аура искри, въпреки повече от възпитаното роптаене на част от пътниците.
На пръв поглед всичко е на ред. Е, контрольорите малко са превишили правата си, като са повикали, но пък нали има правила, които трябва да се спазват и ние като нова европейска държава, разбирай-членка на Евросъюза, едва ли не трябва да сме по-католици и от папата. Всъщност обаче нищо не е на ред!
Автобус № 84 не е като другите, просто защото в него „по дифолт” пътуват доста чужденци. Обозначенията за таксуване на пътниците обаче тук не са по-различни от останалите превозни средства в столичния градски транспорт, а това е задължително. На гърба на кабината на водача е залепена извадка от наредбата за превоза на пътниците, но…само на български език, пък и дори и да го имаше на английски примерно, кой ще има време да чете цели страници преди да разбере правата и задълженията си?! Глобяването е обаче дори и между две спирки, а да изчетеш всичките описания из автобуса, на български-предостатъчно и на английски-крайно недостатъчно, отнема поне 12 мин., проверих! Има наистина описания на английски език, според които пътниците трябва да притежават билети, НО никъде не пише, пак на английски, че тези билети трябва да бъдат перфорирани. Един чужденец, когато дойде в страната ни, ако въобще му се налага да ползва градски транспорт, как да разбере, че освен да си купи билета, трябва и да го перфорира? Перфоратори има, но хората, които не са били до сега в София и България, няма как да предполагат, що за устройства са тези стари и раздрънкани ламаринени кутии, които са нацвъкани по превозните средства и които, за никого не е тайна, често се въртят по различни автобуси, трамваи и тролеи, с цел гражданите да не си съберат билети по номерата на превозното средство и така да пътуват гратис…! Освен това перфораторите са различни, в различни превозни средства, а това също не е нормално, защото чужденци, свикнали на истински ред, няма как да предполагат за какво служи всеки един тип, цвят  и вид перфоратор, ако това не е изрично указано.
Летището е граница. То формира първото впечатление на един човек, който посещава страната ни. Какво впечатление са оставили двама от тримата контролори, които глобиха чужденците в автобус № 84, не искам да зная. Оказва се, че 40 лв. са достатъчни, за да зарадват истински трима сравнително млади българи, които ще вземат от тях някакъв нищожен процент, при това неправомерно.
Има обаче едно нещо, с което се гордея. Една дама-българка, се възмути и поиска от единия контрольор да се легитимира. Той, разбира се отказа и напусна автобуса, сякаш беше отстрелял лъв на сафари в Африка. Дамата обаче обясни на добър английски език на двамата глобени, че някои от действията на контрольорите са незаконни и обясни мотивите си и правата им. Когато слизаше от автобуса, тя се приближи до чужденците и изрази съжаление за случилото се с тях, а те се усмихнаха и махнаха с ръка. Същото сториха и още няколко пътници-българи. Това може би реабилитира в известна степен засраменото ми национално самочувствие, а и на останалите пътуващи.  Изглежда членството ни в Европа, където винаги ни е било мястото, при това по историческо право, все пак вече дава известни плодове, макар все още леко недозрели, но все пак-вкусни!
Контрольорите в градския транспорт са и хора на реда, в известна степен. Те трябва да глобяват и да следят за редовността на пътниците, НО не трябва ли поне в този автобус и да поназнайват малко английски, все пак тук се возят приоритетно чужденци…? Няма да коментирам критерии за красота, защото не би било етично, но все пак, не може ли поне по тази линия на градския транспорт, да се пускат малко по-цивилизовани контрольори. Едва ли прави добро впечатление разпасан, въз пълен мъж, с изрусена коса и булдогоподобна физиономия, от която се очаква всеки момент да потече пяна от бяс, както и неистовите му крясъци,…особено, когато това впечатление е първо…!? Трябва да има правила, които обаче да се съблюдават не непремено на всяка цена…все пак не сме аборигени…!
София изглежда остана последният български град, където има контрольори в класическия смисъл на думата-навъсени, странно енергични и изобретателни бирници. В повечето градове, дори и в по-големите, в градския транспорт има кондуктори, които продават билети и това внася първо по-голяма събираемост на приходи, както и създава доста по-цивилизована среда на пътуването.  Така е и в Европа, а София е столица на европейска държава, при това пълноправна членка на Евросъюза. Е, до кога ще се излагаме пред чужденците, а и пред самите нас…?

Венцислав Жеков
за actyalno.com

петък, 20 юли 2012 г.

За дюнерите и атентатите...!


Снимка: razkritia.com


Имаме си дюнерджийници и дюнерджии и това ни пази от атентати на ислямски екстремисти, каза един премиер не толкова отдавна! Може би това е един от начините да се опазим от атентатите, но...едва ли...! Как обаче дюнерите реално могат да ни опазят от злото и дали това въобще е възможно?
Дюнерът е хубаво нещо, питателно, нахранва лесно, освен това подправките са доста и това придава на ястието допълнителна осезаемост. Малко се пълнее от него, но пък вкусът им е толкова обаятелен, че те сякаш са се превърнали в една от най-разпространените храни в съвременния свят..., разбира се, не навсякъде, но у нас определено придоби широка популярност. Какво ни трябва: питка хляб-специален разбира се, месце, малко пресен зеленчук, ароматни сосове, а сухите подправки вече са по избор на дюнерджията и са черешката на това страховито оръжие. Така се получава  дюнерът-основно перо от национална сигурност на една южноевропейска държавица. Хората в същата тази държавица преди столетие и нещо гонили нашествениците си с "камъни и дръвье", днес вероятно ще се пазят от атентатори в неконвенционален конфликт.....с дюнери! Впрочем, зависи, ако дюнерът се попрепече, ако вътре вместо пържола се сложи камък, какво пък....може и да е успешна паравоенна практика срещу асиметричната заплаха в съвременния свят! Дори, ако има добри практики, разбирай-резултати, това ново оръжие може да се патентова..., че колко му е!? Печеш, слагаш камъка и "фърляш"...точно в лицето на озъбената опасност, която дебне пробив в националната /кулинарната/ сигурност.
В тази държавица, на самия ръб на достопочтената Европа обаче, беше извършен атентат и уви, дюнерите не помогнаха, нито пък дюнерджийте, за да не се случи това. Докато едни похапваха ароматни дюнери, други умираха, защото се оказа, че дюнерът не ставал за оръжие! Сега в тази държавица казват, че външният министър си е свършил добре работата, вътрешният-и той, премиерът-и той, разбира се!
Е, добре де, имало е атентат, загинали са съвършено невинни хора, дюнерите не са помогнали за предотвратяване на това безпощадно зло, Е, как тогава всичките гореизброени са си свършили добре работа...!? Някак и вълкът е сит, и агнето е цяло, ама това го има само в приказките, реално, когато вълкът е сит, агнето, някак малко го няма! В другите държави, които не са държавици и не се намират на самия ръб на благородната стара  госпожа Европа, тези овластени люде, при такъв трагичен случай, се счита, че по право не са си свършили работата, дори, ама никак! Тук обаче, въпреки, че дюнерите не дадоха качествен резултат в борбата с престъпността, и премиерът, и външният, че и вътрешният министри упорито, дяволито и високомерно коментират ужасяващо събитие, за което отговорност носят те, не като изпълнение, но поне като управление.
Нищо лошо за дюнерите, и аз похапвам понякога от тях, то ми и личи! Нищо против и дюнерджийниците-та те са си интернационален кулинарен опит, при това наистина вкусен. Когато обаче умират хора, а някой говори за дюнери, нещата навлизат в сверата на окултната простащина, която, уви, не се лекува, тя се отстранява хирургически, с оставка, или ако не стане така-с разумен вот...!

Венцислав Жеков
за actualno.com

вторник, 17 юли 2012 г.

За "Божията частица" и бъдещето на "Божия свят"...!


Снимка: mystics.eu


Учени от изследователския център ЦЕРН в Швейцария, обявиха откриването на нова субатомна частица. Тя може да се окаже "бозон Хигс", или "Божията частица", която според стандартния модел на физиката е създала цялата маса на вселената. Това беше постигнато с ускоряване на частици в Големия андронен колайдер, където след чутовен сблъсък се търси именно тази уникално нова частица. Това обаче поражда и някои въпроси. Някои учени се опасяват, че при тези опити, при сблъскването на елементарни частици с такава огромна скорост, могат да се създадат "черни дупки". Тези физически състояния са уникални, защото поне по това, което се знае за тях, могат да се разширяват неимоверно бързо и опасно. Това от своя страна може да доведе до изкуственото създаване на "черна дупка", която да "изяде" познатия ни свят. Това са опасенията и на учени, и на богослови. Всъщност, защо търсим тази частица Хигс-бозон, за какво ни е тя, какво ще промени и какво ще докаже...?
Според физикът, астроном и доктор на философията Юрий Пидопригор, все още е рано да се говори за откриването именно на бозона Хигс. Намерена е частица-кандидат за това, но дали това наистина е частицата-носител на "масообразуващо" поле и, второ, дали нейните свойства съответстват на предсказаното от теорията, все още предстои да бъде доказвано. Всъщност, се създаде една изкуствена сфера на PR, която имаше за цел да ни каже, че ако бъде открита тази частица, ще стане ясно, че светът е материален и няма Бог...! Да, ама не, както казваше един известен журналист! Дори и да бъде открит Хигс-бозонът, това не променя стандартната теория на физиката, или поне не я видоизменя до неузнаваемост. В същото време, откриването на тази частица по никакъв начин няма да промени и стандартното богословиие поради простата причина, че състоянието на въпросите в съществуващото status quo /статукво/, си остава същото. Става дума за това, че дори и да бъде открита "частицата на Бог", това не означава, че той не същуствува, защото все някой трябва да е създал и тази именно частица. Тя не се е появила от нищото, защото нищо плюс нищо обикновено е равно отново на нищо. Разбира се това не е непременно непроменима максима, но каквото и да наблюдаваме като материално състояние, то несъмнено е възникнало от процес, който го е предизвикал, а този процес също е бил предизвикан от друг процес и така все някога и някак се стига до един изначален процес, който също трябва да бъде обяснен като произход и първопричина. Тук именно науката е безсилна, просто защото абсолютните стойности са на страната на научния креационизъм, или-богословието в своята най-изкристализирана форма.
Струва ли си, да развиваме науката с номинална цена на това, да изгубим познатия ни свят, а заедно с него да погубим и самите нас...? Каква е ползата да познаваме света и неговата съкровена вътрешност, но да ни няма нас самите, тогава кому би било нужно това познание...?
Все повече гласове се чуват в полза на твърдението, че зачестилите земетресения по света, както и природните бедствия, са предизвикани от това, че "бъркаме в душата на Бог", тоест, правим неща, които изоснови променят физиката и химията на планетата ни, но не като науки, а като вредни влияния от човека.
Добре, вероятно все някога ще намерим Хигс-бозонът, ако вече не сме го открили. Ще променим някои закони на физиката, някой ще получи Нобелова награда за това, ще се обогати науката и познанието ни за света. Вярно е, че именно така са се развивали науките в историята на човечеството. В същото време обаче, трябва да си даваме много, ама много ясна сметка, че колкото повече развиваме науката, толкова повече се доближаваме до едни идеални основи, отвъд които не бива да преминаваме, защото нито имаме сили да контролираме процесите там, нито имаме познанията да върнем нещата назад и да "възстановим заводските настройки"! Никой не иска от учените да не работят и да не развиват познанието, защото именно по този начин се развива светът. Трябва обаче да се замислим, дали няма и други начини да развиваме науките, без да застрашаваме нас самите и сигурността на познатия ни свят.
Откриването на така наречената "Божия частица" няма да накара вярващите в Бог да станат невярващи, но и няма да предизвика вяра в тези, които по принцип са невярващи. Тогава, защо изобщо толкова френетично и самовглъбено търсим тази частица...?

Венцислав Жеков
за actualno.com

сряда, 11 юли 2012 г.

ЕДИН УНИКАЛЕН САЙТ РЕАЛНО НИ ВРЪЩА ВЪВ ВРЕМЕТО


Снимка от профила на Пейо Колев във facebook.com

ИНТЕРВЮ

ХОБИ КАТО ПРИЗВАНИЕ


Влизаме в стар софийски апартамент, в самия център на столицата. Вътре е  затъмнено. Мебелите са стари, но успешно реновирани и изключително стилни.  На една такава маса е разположена и техниката на Пейо Колев-създателят на сайта lostbulgaria.com, в който можем да попътуваме във времето и пространството. Часовете тук сякаш се движат по-бавно. Намираме не просто сродна душа, но и професионалист-патриот, нещо, което считахме за отдавна изчезнал човешки вид у нас. Специално за читателите на в-к "България" г-н Колев сподели своите виждания за историята и достъпността до нея, както и някои актуални теми, касаещи народопсихологията на българина. Той представи и своето творение-lostbulgaria.com, където линейното време отдавна е изгубило традиционните си очертания.

- Г-н Колев, как възникна идеята за създаването на сайта lostbulgaria.com с такива уникални стари снимки?
- Идеята дойде, защото до тогава просто нямаше такъв сайт. Тръгнах съвсем на шега, със семйни снимки и такива, които съм събирал от интернет, както и снимки на военни самолети. В един момент се оказа, че съм натрупал доста. Тогава си мислех, че 200 снимки са много. Част от тях бях ретуширал. Когато се зарови човек в процеса на  възстановяване на една снимка, може да види един друг свят, който след това трябва да се покаже. Първоналачно пусках една-две снимки с обяснения около ретуша и детайли, които съм забелязал.
- Кога беше първият отзвук от Ваша снимка?
- Това беше, още когато пуснах сайта през 2009 г. тогава нямаше много материали и се компенсираше с естетски външен вид. Това оформление направи голямо впечатление. Аз съм художник и в този момент се занимавах с уеб-дизайн, което много ми помогна. В началото категориите в сайта бяха само по години. Само със 100-200 снимки първият ден имах посещаемост от 2000 души. Страшно бързо се разпространи новината за създаването на този сайт. Започнах да добавям категории. Първоначално имаше категории като "Бит", "Събития" и други такива. Сега вече категориите са над 500! До скоро не слагах в отделна категория малките населени места, но реших, че от където е снимката, тя трябва да бъде поставена в съответна категория. Може да е само една снимка, но няма значение, защото така е коректно. Постепенно въведох категории по професии, а събитията започнаха да се разделят на по-дребни и по-конкретни категории. Вече имам дори отделни исторически дати. Този сайт постепенно се превърна в историческа медия. Хората имат очаквания на определени важни дати да се публикуват снимки от събитието.
- Как се издържа едно такова наистина удивително професионално и патриотично начинание?
- Главният проблем не е, че издръжката ни е скъпа като действие, а че отнема доста време. Аз имам само две реклами, едната е на филхармонията и е срещу пропуск за посещения и другата е на едно любимо мое заведение, където сме се разбрали да аранжираме със снимки стените. То е в къщата на Мара Белчева. Името на заведението е "Before & After", което пряко кореспондира с идеята на сайта.
- Кой има най-голям интерес към сайта lostbulgaria.com, освен разбира се хората, които предоставят части от личните си архиви и очакват да ги видят както се казва "на бял свят"?
- Всички имат голям интерес към този проект. Държавните институции обаче мълчат като риби.
- Би ли могло именно държавните институции да ползват снимки от този сайт срещу заплащане и по този начин и те да печелят от придобиване на уникати и сайтът да печели като събира снимки и подпомага дарителите?
- Трудно е, това все пак са институции с определени бюджети. Моят сайт на практика се състави от лични архиви, което към този момент е иновация. Имам предвид също така и лични колекции от картички, списания и други. Това са архиви с личен произход. Голям интерес има от медиите. Оказва се, че когато трябва да се действа бързо за някакъв репортаж, например, никъде няма такъв бърз достъп, освен при мен. Непрекъснато ме търсят, телевизии, вестници и издатели.
- Какви са условията да се ползват снимки от lostbulgaria.com?
- От тези, които изкарват пари от публикуването на снимките, искам да ми се плати, защото така е редно. Аз постоянно купувам снимки от антиквари, битаци и аукциони. Давал съм много снимки и за дисертации, както и на студенти. Не изисквам хонорари за снимки, когато те се позват с идеална цел, без от това да се печели.
- Лесно може да се свали една снимка от сайта. Не е ли добре пак да се свалят безплатно, но в по-малък формат, за да се защити по някакъв начин Вашият труд, а вече, когато се заплати, да има възможност снимката да се свали в цял обем?
- Компромисът между популярността на сайта и риска от кражби е реален. Това е въпрос на лично виждане. Няма да намаля качеството на снимките, защото, за да се покаже едно нещо добре, снимките трябва да са големи. Има няколко издателства, с които работя регулярно и съвсем коректно.
- Коя е най-интересната и вълнуваща за Вас лично снимка?
- За мен лично най-интересните снимки са тези, които са най-стари, правени в България, от края на ХІХ в. Все още се опитвам да намеря снимки от средата на ХІХ в., защото фотографията навлиза тук от 1840 г. това е едно пътуване във времето, което е безценно. Човек приема света през очите си. Едно е да се прочете нещо, друго е да се разкаже, но най-въздействащо е да се види.
- Има ли възможност инициативата ти да бъде субсидирана, да бъдат открити работни места?
- Това ми е голяма мечта, да успея да финансирам сайта. Имам няколко души, които работят тук на ентусиазъм. Капацитетът на този сайт е да стане поне десет пъти по-голям, но за това трябва да се открият работни места. Хората си ценят времето. Тук се повдига един много важен въпрос за дигитализиране и цифровизиране на цялото историческо наследство, което е под формата на фотография.Това у нас се прави частично в музеи и архиви, но всичко е неорганизирано и неструктурирано. Най-големият проблем е, че няма обучени хора за това. Няма и система, по която да се работи. Тези снимки трябва и да се използват, не просто да се сканират. От страна на любителите има голямо желание да се презентира миналото, от страна на институциите не зная, дали има желание, но очевидно няма възможност.
- Може ли да получите съдействие от Историческия факултет на Софийски университет "Св. Кл. Охридски", например, там има специализирани катедри, които биха могли да помагат при определени параметри на взаимодействие?
- Откровено казано, не съм търсил такова съдействие, защото съм наясно, че и те трудно биха съдействали, защото имат ограничени бюджети. Бих искал да помогна за обучение на кадри обаче. Ние искаме хората да познават историята и да уважават произхода си, но за това е необходимо повишаване на достъпността до историята и до миналото ни. Аз вече съм обучил доста хора. Мисля, че един специализиран курс към някоя от катедрите в Историческите факултети в университетите, може да изиграе доста положителна роля и да подпомогне процесите на достъпност, за която говорим. Не е толкова важно да знаеш да работиш с "Photoshop", но трябва да знаеш, къде и как да пипнеш с него. Това наистина е незаменима програма, която върши чудеса, като поправя дори механични повреди.
- Кой е най-запомнящият се случай, когато са Ви предоставяли снимки?
- Те са много. Първият най-знаменателен случай беше с правнучката на министър-председателя Васил Радославов-Франсоас Волц. Тя живее във Франция. Нейният дядо е бил фотограф при цар Фердинанд І. Именно тази жена ми предостави невероятни снимки от Балканската война на фотографа Георг Волц.
- От къде е достъпен сайтът lostbulgaria.com, може ли да се види от САЩ, например?
- Да, напълно. Имам посещения дори от Малайзия. От Америка и от Германия имаме най-голяма посещаемост.
- Ако наши емигранти в САЩ имат желание да изпратят снимки, как могат да ги сканират и да ги изпратят до вас?
- В сайта има секция, която е озаглавена "Как да сканирам". Там е описан алгоритъмът за сканиране и съм обяснил, защо трябва да бъде така и как да бъдат изпратени снимките. Най-лесно е чрез свободните файлови сървъри. Много хора са ми изпращали снимки от Америка. Наскоро правнук на генерал Калин Найденов ми донесе уникални снимки. Бих се радвал да направим и съвместна фоторубрика с вестник "България". В момента на сайта има над 5 хил. снимки. Могат да ползват снимки и по този начин да си бъдем взаимно полезни. Аз вече работя по такава схема с няколко български издания, срещу реклама. Освен това в сайта има и много емигрантски снимки. Предполагам, че това може да бъде интересно на читателите в САЩ, а и не само там. Българите изпитват доста голяма носталгия по родния край. Ако нашенците не се връщат постоянно, България започва да им липсва. Ако пък се върнат за постоянно, съжаляват, защото животът тук все още не е това, което можеше и може да бъде. В сайта също има цяла секция за руската емиграция в България, става дума за белогвардейците.
- А защо точно lostbulgaria.com, как измислихте името, впрочем, доста точно е като описание на това, което може да се види вътре!?
- Името дойде съвсем случайно. Първо го измислих на английски, заради домейна. След това така си остана. Изгубени са много неща, не само територии, но дори и вътре в  самите нас. Хората нямат време, лесно забравят. Когато нямат време, те нямат и интерес. Всичко е заето от бита, за да оцеляваме. Днес тази дума, "оцеляване" е много глупава, като имаме предвид хората, какво са преживели през войните и наистина са оцелелявали. lostbulgaria.com всъщност се опитва да ни върне изгубената България.

Венцислав Жеков
кореспондент на в-к "България" в София

Как българинът търси работа?



Снимка: http://trudobzor.ru


Може ли българинът да търси работа? Научен ли е на това и знае ли как да го прави? Това са едни от най-важните въпроси днес, в условията на повсеместна криза, когато безработицата е толкова висока, че нивата й се допират до състоянието-един работещ да издържа няколко безработни, няколко учащи се и няколко пенсионери. Реалната ни безработица е доста по-висока от обявяваната и това вече го знаят и децата в квартала. В същото време, сякаш алтернатива просто няма, или намираш работа, или просто си безработен. Това е логиката на повечето, които обаче имат работа. Разслоението между работещи и безработни у нас е тотално, но то има и още едно интересно измерение, което се изразява в явното и яростно противопоставяне. Безработните се чувстват подтиснати от мнението на повечето работещи, че едва ли не именно те ги издържат. Това разбира се до някъде е точно така, но и не съвсем.
Българинът има култура на търсене на работа, защото е свикнал да работи, въпреки наложеното мнение, че сме мързеливи. Ако бяхме такива, нямаше така масово да напускаме родината си и да търсим препитание в Испания, Германия, Америка и къде ли още не, където в не рядко случаи трудът ни откровено се експлоатира.
Логиката, да намерим работа, каквато и да е, за да оцеляваме, не е работеща в правилната посока, защото човек трябва да мисли и за кариерата си, за развитие, а не просто за оцеляване. Минимистичното мислене упорито води до минимистичен живот. Въобще, за какво оцеляване говорим...?! Нима хората през войните не са оцелявали истински..?! Можем ли да се сравним с онова оцеляване, в условията на война и бихме ли имали наглостта да го направим с онова време, когато наистина е било тежко и страшно...!?
Работа се търси последователно, с ясна мисъл, определена посока и с конструктивно търпение. Работа НЕ се търси под напрежение, без визия за бъдещето и с нетърпение! Това обаче би прозвучало на много хора като ерес, защото кризата, икономическата криза, за тях се е превърнала в психическа криза и те не са виновни за това. Неистовата паника от изгубването на работа и френетичното й търсене навсякъде не води автоматично до повече възможности за намирането на такава.
Истината е, че в България работа има, тя е предимно за нискоквалифицирани работници и много малко-за изключително високо квалифицирани такива. Проблемът е, че висококвалифицираните работници лесно си намират работа извън страната, а на тяхно място тук се назначават "нашите хора", които нямат опит, но пък за сметка на това са "наши". Нискоквалицираните работници стоят без работа, защото за нискоквалифицирания им труд изискванията понякога са свързани с почти космически измерения, в някои случаи дори граничат с откровената гротеска. Така например, изискването за немски език за работа в работилница за обувки е не просто безсмислено, то е тройно рафинирана гавра с кандидатите. Ако отворим сайтовете за работа, поне първите десетина страници са на английски език. Да, българинът понаучи езици, но все пак не можем всички да знаем език и не е и нужно. В същото време обаче, за продавач в магазин за плодове и зеленчуци, има изискване за английски. За продавачка в МОЛ, има изискване за един западен език и предимство за владеенето на втори такъв. Това е обяснимо донякъде, но при заплащане от 600 лв. на месец /близо 300 евро/, при това за два езика, нещата някак стават странни, за да не кажем направо перверзно изкривени. Изискванията трябва да бъдат покривани с пари, защото знанието струва пари, уви, у нас, както много неща, и това не е така.
Няма човек с нормална психика, който да не иска да работи, защото само този, който е оставал без работа, знае, какво е да си безработен. То е липса на пари, но на най-първо ниво, след това е липсата на социални контакти, преследващата ненужност, която всеки ден връхлита безпощадно, безочливо и абсолютно безапелационно. Времето спира, часовниците отмерват само досадните часове на безработицата. Безработният не го чака никой и той не чака никого, не става рано сутрин, не бърза за никъде, не може да заспи вечер, защото не е уморен от нищо...и още, и още, и още...!
В същото време обаче, всеки има право да намери такава работа, каквато търси и от тук произтича изконното му право да търси именно такава работа. НЕнамирането й обаче не означава непременно, че човек е мързелив, претенциозен, или му харесва да е безработен. Именно тук се наблюдава разслоението, което не е толкова социално, колкото психологическо, между безработните и работещите, между "мързеливите" и "трудолюбивите", между "претенциозните" и "отегчените", но "останали без избор, заради останалите"...!

Венцислав Жеков
за actualno.com

петък, 6 юли 2012 г.

Намаляването на цената на газта всъщност...я повиши...!



Снимка: i.obozrevatel.ua


От 1 април тази година, колкото и да звучеше като на шега, руската страна ни обеща намаление на газта. Енергийният гигант "Газпром" ,обаче, постави едно условие и то беше, както се изрази министърът на икономиката, енергетиката и туризма, Делян Добрев, "финансово". То касаеше изграждането на газопровода "Южен поток". Така и не стана ясно, какъв е този "финансов" елемент, от който зависеше намаляването на цената на газта.
И така, Русия ни обеша 11,01 % намаление, но се оказа, че българският енергиен регулатор- Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ повиши цената на газта с около 5%. Възникват логичните въпроси, защо, след като руснаците ни намаляват цената на газта, нашето правителство, в лицето на ДКЕВР, повишава цената? Вторият логичен въпрос е, намалена ли е реално цената от руската страна? На трето място стои въпросът, защо българската държавна компания "Булгаргаз" искаше по-голямо увеличение на газта, което наложи намесата на регулатора ДКЕВР, за да бъде цената реално намалена, но все пак увеличена? Тук се намесиха експерти, според които, цената на газта се определя от обема на купуваното гориво. С една дума, Германия купува "с кофи", а България купува "с капкомер", поради което и цената ни е по-висока. На пръв поглед звучи логично. Има, разбира се, и едно "НО". Страната ни наистина купува по-малко количество газ в сравнение с други европейски държави, но географското ни разположение е такова, че именно преминаването на "Южен поток" през наша територия е възлово, което може и можеше да се търгува, а защо не и част от тази търговия да бъде именно цената на доставяната до България газ...!?
Обемите водят до намаляване на цените при дребната търговия, при едрата търговия, както и при междудържавните търговски отношения, този икономически закон няма, или поне не би трябвало да има такава сила. Доставката на газ до Германия например е много по-скъпа, просто защото тя е по-далече, докато доставката на газ до България би следвало да е по-евтина. Така ли е в действителност...!? Може би експертите трябва първо да отговорят на този въпрос!
Все по-често говорим за енергийна независимост. Повечето европейски държави купуват газ именно от Русия, защото тя е мащабен производител и износител. В същото време, тези държави са намерили механизмите и начините за ефективно намаляване на енергийната си зависимост от един енергиен източник. Къде сме ние...? България е почти на 100% зависима за доставки на газ от Русия. Този монопол обаче, струва пари, а тези пари се придобиват от руската страна, като ни определят висока изкупна цена, защото просто няма от кого друг да си купим газ. Ето може би това е отговорът, защо Русия намалява цената на газта, а ние си я увеличаваме. Има обаче и още един съществен елемент в този процес. Оказва се, че "Топлофикация София", например, дължи милиони на "Булгаргаз". Ако все пак намалението от 11,01% е станало факт, а газта ни е увеличена с 5%, това прави 16,01% увеличение на цената. Възможно ли е с тези проценти да се балансира и гарантира плащането на Топлофикацията към другата държавна фирма? Може би и тук експертите са ни длъжници в отговорите на въпросите!? Съмнението ни обаче се провокира от факта, че едно държавно предприятие има финансови отношения с друго държавно предприятие /"Топлофикация София" и "Булгаргаз"/. До тук добре, но как ДКЕВР регулира пазарни отношения между две държавни предприятия, които нямат пазарни плащания помежду си, просто защото те са част от бюджетната система на страната? С други думи, спорът между "Топлофикация София" и "Булгаргаз" някак не е нормално да съществува, защото и двете са част от бюджета и плащането между тях би било прехвърляне на пари от единия в другия джоб. Тогава каква е ролята на ДКЕВР? Е, на този въпрос, дори и експертите не биха могли да ни отговорят, освен да си мислим, че е трябвало да се намери добре платена работа на едни "наши хора", както обикновено се случва по тези географски ширини...!

Венцислав Жеков
за actualno.com