сряда, 29 май 2013 г.

Втора “тройна коалиция” ще ни “вади” от кризата…!


Всички, и журналисти, и политически наблюдатели, и социолози, и политолози, и граждани наблюдавахме с нескрито любопитство, дали Парламентът ще получи кворум от 121 регистрирани депутати, за да може да се гласува новото българско правителство на премиера Пламен Орешарски. Е, кворумът стана факт, при това само за около 8 минути. Именно осем минути бяха нужни на един депутат от “Атака” /оказа се, че това е самият Волен Сидеров/, да се регистрира и по този начин реално да даде възможност за парламентарна легитимация на новия кабинет на България. Това по същество формулира нова, втора “тройна коалиция” между БСП, ДПС и “Атака”.
Изслушахме словото на новия премиер и съответно си направихме изводите. Програмата на новото правителство е амбициозна, тя предвижда управление в рамките на един цял мандат-4 години. Как обаче ще се гласуват промените в закони и новите такива, как ще се търси консенсус по възлови въпроси, как ще се гласува на първо време бюджетът на държавата за следващата година…? Как ще се намери мнозинство, когато то е толкова нужно, след като едва се намери кворум, за да бъде избрано новото правителство? Ето това е по-важното и именно това дава много ясно изразен знак, че новото управление няма да има абсолютно никакъв комфорт.
Може би наистина едни нови избори, въпреки, че ще струват много пари, щяха да бъдат по-добрия вариант за ново управление на страната ни. Казвам може би, защото няма как да видя в бъдещето!
Не зная, как Орешарски ще “реиндустриализира” България, както му пожела Янаки Стоилов от БСП, защото не зная, от къде ще намери ресурс за това, а и честно казано съм силно предубеден към подобна тенденция. България винаги е била аграрна страна и в това няма нищо лошо, дори напротив.
Индустриализацията на страната ни след 9 септември 1944 г. ни доведе до това, че издигнахме енергийни мастодонти като “Кремиковци” на място, където на практика няма почти никакви полезни изкопаеми! Така България се индустриализира по почина на СССР, и загърби своята аграрна политика, което я доведе до крах, който изкристализира в политическа криза, която от своя страна доведе до падането на комунизма. Разбира се има и много други причини за това събитие, но не то е акцентът на настоящия ми наратив.
Новото българско правителство ще трябва не да “реиндустриализира” държавата, а да се опита поне да върне доверието в институциите и това ще покаже, дали Орешарски е успял, или се е провалил. Към момента той има пълно основание да вярва в своите цели, но, дали ще ги постигне, предстои да видим, при това много скоро. Аз лично се опитвам да му вярвам, макар, че имам значително количество опасения, които струва ми се, няма да се окажат лъжливи, за съжаление!
Има наистина много въпроси, които трябва да бъдат решени спешно. ДА, НЕ СЪМ ЗАБРАВИЛ, КАКВО КАЗВАШЕ ВОЛЕН СИДЕРОВ ЗА ЗЛАТОТО НА БЪЛГАРИЯ, НЕ, НЕ СЪМ..! Понеже много коментатори на моите статии ме обвиняват имено в това, трябва да кажа, че зная, че българското злато излиза извън страната ни при изключително неизгодни условия за българите, ДА, ЗНАЯ ГО..! Само че има други теми, които днес са много по-актуални. Не искам да изпадна във политическа, не дай Боже-във възрастова дсеменция, но все пак трябва да кажа, че такива важни теми са здравеопазването, социалната политика, правосъдието и разбира се образованието. На фона на такива важни теми, златото на България, което не се изнася от вчера и от онзи ден, някак ми се струва, че поне за сега трябва да отстъпи място. Разбира се, когато се решат основните теми, трябва, задължително трябва, да се обърне внимание и на тази концесия, защото тя наистина ограбва държавата ни.
И така, Сидеров даде глас за новото управление на България. Той официално легитимира Орешарски във властта! Това е знак за причисляване към властта, това е знак и към Европа! Човекът, който не стана на крака, по време на изпълнението на химна на Европа, сега дава “доверие” на управление, което има амбицията да е европейско и което обещава да подържа европейски ценности! Що за мимикрия, що за “политическа шизофрения” може да бъде един такъв акт…!?
Но да оставим настрани Сидеров. Все пак, решението му да подкрепи правителството на Орешарски може би ще се окаже един все пак не чак толкова недалновиден акт. България се нуждае от стабилно управление и имаме поне малък шанс да имаме такова днес.
Сега очакваме Орешарски да започне борбата си за по-добър живот на всички нас! Ако успее, ще остане в историята, ако се провали, пак ще остане в историята, но името му ще бъде синоним на политическа жерва!

Венцислав Жеков
за actualno.com

неделя, 26 май 2013 г.

“ПЕС, ФЕС И РУДОЛФ ХЕС”…!



И така, новото управление на България по всяка вероятност за неопределен период от време, но поне не повече от четири години /!/, ще бъде-“ПЕС, фес и Рудолф Хес”…! Преди да ме обвинят в расизъм и неофашизъм, бързам да кажа, че определението за новата “тройна коалиция” и новото правителство не е мое, а е от “Григорови” по БНТ 1. И все пак, поне звучи интересно. Хайде за “ПЕС”, можем да кажем, добре че поне не е пес /уличен помияр/…, за “фес” определено можем да имаме резерви, пък за “Рудолф Хес”, мисля, че можем да имаме дори и опасения…!
Но нека да започнем с първото обещание на Орешарски-до края на мандата на “неговото” правителство-нови 250 хил. работни места! Как ще стане това, въобще не искам дори и да се замислям, защото то е пълна фикция! Дори само това обещание, може да ни даде, според мен, достатъчно ясен знак, че новото управление се готви да харчи “яко”, ама дори и още по-“яко” от предходното управление…! Притеснява ме фактът, че 400 хиляди безработнни, колкото са в момемнта в България, разбира се не станаха такива само през управлението на Бойко Борисов, но и той енергично допринесе за това, особено с твърдолинейната политика на един доста нелицеприятен и съмнителен политик и най-вече финансист като Симеон Дянков. Имам предвид, че е много трудно, да не кажа напълно невъзможно, да се създадат толкова работни места /250 хил./, при това в такава дълбока криза, каквато не е имало дори и при Жан Виденов, може би, каквато не сме виждали от времето след Втората световна война, когато България не получава статут на страна, борила се срещу хитлерофашизма.
Като споменах хитлерофашизъм, та се сетих за нещо интересно! Представете си че Херман Гьоринг не се беше самоубил в затвора по време на Нюрнбергския процес.  Просто за момент се опитайте да си представите, че Гьоринг е жив и не е осъден на смърт, да речем към 1950 г. в Германия. Да си представим, че по това време там има избори и на тези избори се състезават партията на Конрад Аденауер и друга партия, ….на Херман Гьоринг! Да, да, знам, че е абсурдно, но продължете още само секунди да си представяте това! Представете си, че на тези избори печелят мнозинство, но не достатъчно, имено партията на Аденауер. Той се нуждае от коалиционен партньор, защото “програмно правителство”, означава-правителство, което изпълнява програма на коалиция. И последно си представете, че Аденауер кани, по необходимост, за коалиционен партньор именно Херман Гьоринг…! Знаете ли, помолих Ви да си го представите,…само че, аз някак не мога да си го представя…! Извинявайте, подведох Ви…!
Именно това имам предвид, като казвам: “ПЕС, фес и Рудолф Хес…!”. Няма как да стане “читаво” /качествено/ управление между орел, рак и щука! “ПЕС” винаги ще си гледа на изток, защото има ляв астигматизъм по природа! “Фес” също винаги ще гледа към една определена страна, защото има югоизточен астигматизъм, също по природа. Колкото до “Рудолф Хес”, нещата там са доста по-сложни, по-интересни и по-глобални /Боже, колко съм бил дипломатичен…!”.
И все пак един важен и интересен факт: Волен Сидеров пожела на новото управление да се “покае”…! Той каза това не на предишното управление, което определено има за какво да се “покайва”, а имено на новото управление, когато то дори още не беше конструирано, а висеше в пространството като “висящо правителство”!
Какво значи покаяние, преди греха…, това, според мен разбира се, означава преди всичко, поставяне на нещата на позицията на пределна яснота, откровена прозрачност и поне видим опит за честно управление! Това не може да се отрече на Сидеров. Само че опитите във властта и използването й като житейски и политически тренажор отдавна омръзнаха на хората. Те повечето искат промени, действия и резултати имено сега, не утре, не после, не след два часа, не дори и след минути, а имено…СЕГА…!
Сега обаче предстои да видим, как новото управление, което само си даде периметър на действие-най-много до есента, което каза самият Орешарски, в изборната нощ, ще може да “изфабрикува” нови работни места, при това цели 250 хиляди…, при това, само за няколко месеца, защото обещанието беше такова-“до края на мандата”. Ако мандатът е до есента, както самият премиер каза…, тогава, дори и магьосникът Мерлин да ни стане министър-председател, не виждам, как би успял в начинанието! С една дума, мирише ми,…ама много силно ми мирише на нови “800 дни”, през които някои политически палавници отново се готвят да ни “оправят”…!
Злощастно дежавю, или новата политическа реалност-ще видим!

Венцислав Жеков
за actualno.com

вторник, 21 май 2013 г.

СТАРТИРА 42-ТО ИЗДАНИЕ НА РОДНИЯ ПАРЛАМЕНТАРЕН ЦИРК




Дълго време, може би повече от три седмици, избягвах умишлено да пиша по политически теми, избори, правителство, коалиции и т.н. Изминаха доста събития и процеси и ми се струва, че като че ли се понатрупаха форсмажори, които съставляват определена среда, в която може да се индуцира определено ниво на мисъл, от която да се извадят и съответните изводи.
Какво чухме при откриването на новото Народно събрание? На първо място-нищо ново! На второ и трето-…същото! Общи приказки, общи фрази, непълни идеи, някои от които наполовина пълни, други-наполовина празни…! На мен лично ми писна от безличното говорене на политическата ни класа! “Ние ще направим”, “ще дадем”, “ще предвидим”, “ще видим”…, питам се обаче, “ДО КОГА..?”.
И така, повечето наричат настоящата ситуация в Парламента “патова”. Всъщност, тя наистина е такава, защото това стана ясно още с първото гласуване за избор на председател на Народното събрание. Михаил Миков беше избран БЕЗ гласовете от палитическа партия “Атака”. Това не дава ясен знак, дали “Атака” ще бъде “патерицата” на правителство на Орешарски, но и все още не дава знак, дали това няма да е точно така.
Оказахме се в среда, в която няма полезен ход, каквото и да направим, все ще сбъркаме. Не е ясно дори, дали Парламентът ще заработи реално, защото партия “ГЕРБ” предлага касиране на изборите, нещо, което е без прецедент в съвременната политическа история-партията, която печели изборите, да иска те да бъдат отменени и преповторени!
Не е ясно, кой ще управлява страната, особено след последното гласуване за избор на Михаил Миков за председател на НС, не е ясно, дали въобще “нещата ще се случат” с парламентаризма имено в това 42-ро Народно събрание. На практика не е ясно нищо! Ако “Атака” просто показа характер, като НЕ гласува за Миков, можем ли да очакваме тази партия да подкрепи евентуално правителство на БСП и ДПС…?! Ами никой не знае, всъщност, аз лично се съмнявам, че към днешна дата, когато пиша това, едва ли и самият Волен Сидеров знае, как ще реагира и какво ще направи. Дали предстои политическо пазаруване, ако все пак “Атака” подкрепи едно такова правителство, как ще осребри тя това свое “доверие”, защото рискът е огромен, а това, което на практика “Атака” би дала на едно правителство от такъв вид, наистина не е малко.
В същото време депутатите от тази партия останаха седнали, докато всички останали, включително и българският патриарх Неофит стояха на крака, докато се изпълняваше химна на Европа. Какъв сигнал е това от Сидеров и партията му, как той ще бъде изтълкуван в Европа и как същата тази Европа ще приеме, или няма да приеме подкрепата на “Атака” за едно евентуално бъдещо правителство на страната…!? Това са актуални въпроси, отговорите на които предстои да видим твърде скоро.
Някак ми  е странно че предстои едно управление, тоест-МОЖЕ БИ предстои, управление, което ще бъде толкова нестабилно, че едва ли не, дори и лек полъх на пролетен ветрец би могъл да го отнесе като ураган от 5-та степен. Имено това не е добре за България днес, но такива са обективните обстоятелства.
Като гледахме откриването на първата тържествена сесия на 42-то Народно събрание, някак остана един лош привкус от този ден. Може би е твърде силна емоционалност, може би се дължи на предубеденост, може би е форма на садомазохистична временност, но някак ми се стори, че народни представители са станали и хора, които са попаднали там заради заплатата, заради служебните автомобили и “топлите закуски” на парламентарната лафка! Жалко е, ако е така, но изглежда наистина има и такива депутати, които струва ми се успешно преди време нарекох “ДУПЕТАТИ”!
И така, ГЕРБ напуснаха първото заседание на 42-то НС, от “Атака” пък не се били регистрирали, но положили клетва, което автоматично я обезсмисля. След това ни представиха първия извънпарламентарен скандал между Волен Сидеров и телевизия “СКАТ”. С една дума парламентаризмът по български започна. Какво можем да очакваме не е много ясно, защото така нареченият основен балансьор “Атака” на практика се оказва непредвидим.
От тук нататък нещата никак не са ясни, но за сметка на това пък са непредвидими, както се казваше в една българска поговорка.
Едно хубаво и смело нещо все пак се случи-Цветан Цветанов се отказа от имунитета си на депутат и така по същество даде възможност на правосъдието да си свърши работата до край в разследването му! Това може би наистина беше добър знак, но какво ще последва след него, това все още не можем да знаем.

Венцислав Жеков
за actualno.com

четвъртък, 16 май 2013 г.

АМЕРИКАНСКО РАДИО “ПРОБИВА” “ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА” ПРЕДИ 40 ГОДИНИ



 АБСУРДИ НА ВРЕМЕТО


 ЕДНА ИСТОРИЯ СЪС СОЦИАЛНО-ТЕРАПЕВТИЧЕН ЕФЕКТ.

Съобщение от американско радио, от преди повече от 40 години, днес успешно илюстрира една цяла епоха.
Много е писано за времето на комунизма в България, какво ли не се е казвало за това, кой ли не се е упражнявал по темата. И все пак, може би е време да направим една сравнителна съпоставка на поведението на едно българско семейство в България и същото това семейство в Америка, при това не кога да е, а в далечната и не чак толкова 1971 г.
Това е времето, когато американското посолство в София беше наричано от властта, съвсем официално, “гнездото на осите”. Не зная, как са наричали българското посолство във Вашингтон по същото време, но предполагам, че ако е имало прозвище, едва ли е било по-различно, при това съм убеден, че е било заслужено!
Това е и времето, когато комунизмът е силен, защото до този момент е харчил от така наречения “златен български лев” от преди водевилната дата 9 септември 1944 г. След 1971 г. комунистическата система у нас започва да “ слиза” надолу, защото парите намаляват. Няма от къде да се харчат готови пари, а “големият брат” СССР също е в криза и не може да ни помага активно, така, че да бъде съхранен стандартът на живот от времето на същия този “златен български лев”.
Георги Иванов и Елена Златкова са обикновени българи, живеещи в  София, които заминават за Америка, при сестрата на Георги-Флоранс /Цветанка/. Те остават там почти единадесет месеца през същата 1971 г. Малко преди да си заминат и да се завърнат отново сивия свят на комунизма, Елена участва в радио-игра на KNX-FM. За съжаление историята не е запомнила подробности, около тази игра, какво е представлявала, как е била организирана, но все пак е ясно, че наградният фонд е включвал уикен-ваканция за двама в тогавашния хотел “Le Baron Hotel” в Сан Диего.
В края на ноември 1971 г. Елена и Георги се прибират в София. Минава малко време, не повече от няколко седмици, когато в пощенската си кутия те намират плик с адрес от Америка. Изненадата им е пълна, когато вътре попадат на съобщение от вицепрезидента на CBS Radio Division и генерален мениджър на KNX & KNX-FM, в което се казва, че Елена е спечелила въпросната уикенд-ваканция!
На първо място, семейството е учудено, как така властите, които по това време тотално цензурират пощите, са допуснали това писмо да достигне до Елена! След това, те започват да се шегуват, че явно, щом е спечелила, трябва да се възползват от това! Шегуват се, защото много добре знаят, че трябва отново да минат, почти през “чистилището”, за да ги пуснат родните служби за сигурност, отново да отидат в Америка, при това само седмици, след като са се завърнали от там!
Георги и Елена не си правят илюзии. Те са на ясно, че няма да се възползват от наградата на Елена, но са приятно изненадани от факта, че това радио ги намира буквално на другия край на света, за да им даде една честно спечелена награда. Може би това би била една добра реклама на самото радио, ако все пак българското семейство се беше възползвало от въпросната награда. Може би това е било водещото в онези години, но така или иначе, съобщението от Америка, за печалбата на Елена достига до нея при това в далечната 1971, или може би в началото на 1972 г. Писмото носи клеймо с подпис още от май 1971, но все пак, то “намира” своя адресат чак в Европа,…в България!
Комичното е това, че днес, може да ни изглежда страно, че Елена не се е възползвала от наградата си, но тогава, това е било напълно невъзможно, поради идеологическите специфики на историческото време. Едно обикновено българско семейство е свободно, напълно свободно, за цели единадесет месеца, но в Америка, в момента, в който те прекрачват “желязната завеса” и попадат в света на “азиатската идеология”, те отново спират да са свободни!
Едно съобщение обаче, от някакво радио, някъде из Америка, успява да “пробие” “желязната завеса” и напомня на това българско семейство за свободата, която то е имало само преди няколко седмици! Това съобщение напомня, че има и друг свят, нормален свят, в който човек може да пътува свободно, да се изразява свободно и да живее свободно. През 1971 г. обаче, това е абсолютна фикция тук, в онази част на земното кълбо, където ни убеждаваха, че няма Бог. Как ли се е смял Всемогъщият, докато е гледал, как червените диктатори се надпреварваха да ни убеждават в безбожие и как ли са се чувствали една голяма част от тях самите по-късно, когато все пак са застанали “очи в очи” със Създателя…!?
Георги, който дълги години работи в архивите в София, по инерция запазва съобщението от американското радио и благодарение на това днес ние можем да го видим. Историята на този вече исторически документ е интересна със своята иманентна абсурдност. Както почти всичко в онова време, така и тази история разказва една безспорна “бивалица”, като абсолютна “небивалица”.
Тези истории трябва да бъдат разказвани не само по веднъж, защото имено те ни напомнят, че е имало и друго време, когато нормалните неща, са били напълно ненормални и ненормалните неща, са били напълно нормални!
Тези истории имат социално-терапевтичен ефект-да ни държат будни за опасностите, които историята ни поднася през определени периоди от време!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

Снимки архив на автора.

Текстове на снимките: 

Снимка 1 – Факсимиле от документа, който съобщава за наградата на Елена Златкова, от радио KNX-FM.

Снимка 2 – Елена /седналата в средата/, заедно със съпруга си Георги-“българският Робърт Де Ниро” и неговата сестра Флоранс /Цветанка/, на парти в Бевърли Хилс-20 февруари 1971 г. 

вторник, 14 май 2013 г.

Да кажем “СБОГОМ” на емблемата “Раковска 134”!



Вече почти 24 години “Раковска 134” е емблема на българската демокрация, на въжделенията на поколения българи за по-добър живот, истинско “светло бъдеще”, просперитет и благоденствие. След последните парламентарни избори, “Раковска 134” остава в историята като един печат, подпечатал бъдещето, което вече е минало! Клеймото е старо, то е историческа, дори археологическа старина. След 24 години надежди и най-вече вяра, “Раковска 134” разбира се остава в историята, но за съжаление се превръща в една перманентна емблема-емблема на българската десница, която просия, имаше своя звезден миг, имаше своите 50 плюс 1 процента, имаше цялата власт в държавата, имаше на практика всичко и…залезе в края на деня!
За 24 години българската десница, къде сама, къде и с чужда помощ се докара до това да бъде задължена да освободи емблематичната сграда, с която всички свързваха демокрацията у нас. Не, не е толкова важна сградата, разбира се, но символът е важен, сградата беше стана истински символ.
Някога, когато подписали Ньойския мирен договор, софиянци се събрали пред къщата на дядо Вазов, която още стои, на същата тази улица “Раковска”, паднали на колене и заплакали. Дядо Вазов излязъл на малкото балконче, което и до днес си стои там, погледал множеството пред дома си и също заплакал. Така беше и със сградата на СДС…, хората я свързваха с промяната, те ходеха там винаги, когато искаха да си поплачат, или да изразят щастието си, при големи проблеми и при голямо щгастие. Никой обаче, НИКОЙ не вярваше, че ще дойде този ден, когато “Раковска 134” ще трябва да бъде освободена, ще трябва да се превърне в обикновена сграда, където ще се настани, или друга партийна централа, или просто ще стане една от многото “служебни” сгради в столицата ни.
Със сградите си ще се разделят също и НДСВ, и ДСБ. “Раковска 134” обаче беше “люпилнята” на демокрацията у нас. Не се съсредоточавам върху сградата, не “плача на чужди гробища”, както биха ме обвинили, искам да кажа само, че всичко това се случва, защото десницата у нас се оказа безсилна в битката си с миналото.
Никой не поиска да протегне ръка, всеки дърпаше синята черга към себе си, само че чергата беше само една и тя се скъса. Сега никоя “къщичка”, на която и да е от десните партии, няма да може да си “застели” пода с парчетата от синята черга, защото те са несъразмерни, окъсани, протрити, поизбелели и вехти. Това е истината за родната ни десница днес. И Кабаиванов, и Костов, и Кунева, и Димитров, и който и да е друг от десницата днес страда, убеден съм в това, само че…., “късно е либе за китка”, казва народът ни! Да бяха мислили…!
Имам един приятел, който до последно се колебаеше, дали да не гласува за десницата. Той до последно очакваше коалиция между СДС и ДСБ, но тя не се случи. Въпреки това, този мой приятел дори прие да присъства на предизборния концерт на ДСБ, но…, накрая гласува за БСП. Опитвам се да го разбера, и мисля, че въпреки протеста на цялото ми същество, все пак намирам някакви резонни нотки в действието му. Много “десни хора” също гласуваха за ГЕРБ и Кунева, както и за редицата други малки и невзрачни партии и партийки. Така се стигна до казуса с “Раковска 134”.
Това беше процес, който сякаш нactualno.comаистина беше дирижиран от някакъв невидим кукловод, но дали наистина имаше такъв…? Дали пък “десните хора” днес не търсят “врага с партиен билет”, само и само, за да оправдаят краха на десницата в България…!?
Иска ми се да споделя и още нещо. Днес нито Г ЕРБ, нито БСП имат основание да се радват на това, че автентичната десница умря. Това е така, защото няма истинска демократична държава без десни партии. Политиката загуби с краха на СДС и ДСБ, защото днес в Парламента ни вече ще са представени само лява партия, етническа партия, ултранационалистическа партия и една странна партия, която се мисли за дясна, но по съществото си е крайно лява.
Тоест, бъдещото управление на страната ще се осъществява само от на практика леви партии. Това е знак към света и към Европа, но това е най-вече знак към нас самите. Лявата вълна в Европа тук се превръща в крайно лява, нещо, което старият контитент няма да ни прости. При това ще станем свидетели на подобно поведение твърде скоро, почти мигновенно!
Но, каквото сами сме си направили, никой не може да ни го направи зорлем! Да ни е честит новият Парламент! “Лека й пръст” на автентичната ни десница! И понеже отдавна копаем дъното, сега имаме реален шанс, копаейки, да открием петролен кладенец, само че, някой друг път….!

Венцислав Жеков
за actualno.com

четвъртък, 9 май 2013 г.

“Да не попадаш в лапите на докторите!”



“- Добър ден докторе!-любезно поздрави пациентът.
- ….Офффф, лудницата почва!-просъска през зъби лекарят, докато бързаше да свърши поредната несвойствена задача-да подпечати на регистратурата някакъв документ.
- Какво има?-попита докторът пациента, когато вече бяха в кабинета.
- Идвам за направление за офталмолог, защото ми се счупиха очилата и ако може и за кардиолог, защото имам хипертонична болест.-почти измяука притесненият пациент.
- Ама не може така бе хора, как ще идвате за две направление. Имам само спешни, за шизофрениците, не мога да давам по две, разберете, това е, идвате всеки месец и искате, ами няма бе…Ти идва преди няколко месеца, сега пак …!- енергично възнегодува докторът.
- Ами добре, тогава, каквото може ми дайде, но не съм идвал при Вас преди няколко месеца, а преди година и половина!-притеснено отговори пациентът.
- Еми за кардиолог ще дойдеш юли, сега мога да ти дам само за офталмолог, дори и това е трудно вече..!-заоправдава се докторът.
- Аз просто не знаех, няма проблем.-опита се да се оправдае пациентът.
- Нещо си нервен, то и аз съм така…!-промърмори докторът.
- Не, не, не съм нервен, просто съм безработен и нямам възможност да плащам за частни прегледи!-обясни пациентът.
- А, безработен значи, а осигурен ли си…!-недоверчиво подпита докторът, след като спря да пише и изпитателно погледна към пациента.
- Да, разбира се, плащам си редовно здравните осигуровки!-засрамено и огорчено отвърна пациентът.”
Това уважаеми читатели е разговор, който се случва всеки ден в някое от стотиците и хиляди ДКЦ-та из страната, наречена България.
Ние сме ЗАДЪЛЖЕНИ да си плащаме ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ здравни осигуровки, дори и когато нямаме постоянна работа, но докторите, които не са виновни, НЕ СА ЗАДЪЛЖЕНИ да ни издават медицински направления за преглед при специалисти! Това някак не мога да го разбера, ясно е, че проблемът вероятно е в НЗОК-Националната здравно-осигурителна каса, но това нас като пациенти, какво ни касае….и трябва ли да ни касае въобще!?
Преди време мой приятел ми сподели, че имал съмнения за онкологично заболяване и отишъл при личния си лекар за направление за преглед при специалист. Личният му лекар казал, че ако няма болки, няма за какво да се изследва! Е, добре де, трябва да има болки ли,…вероятно трябва да има наистина онкологично заболяване, че тогава ли да се изследва…, та това е ”след дъжд-качулка”! Нали говорим за превенция на заболеваемостта, е как да стане тази превенция, като няма направления за прегледи при специалисти…!
Омагьосаният кръг формулира една наистина ужасяваща нелепица! Слава Богу този мой приятел се оказа, че няма такова заболяване, но ако имаше…тогава…какво щеше да прави?
Здравната ни система днес работи на принципа “който оцелее”! Ако имаш пари да си плащаш за частни прегледи, ще си здрав, ако не, ще чакаш с часове пред вратата на личния си лекар за направление и ако въобще се добереш до него, той ще те доведе почти до нервен срив, като едва ли не те накара да се чувстваш като досадно леке, което си няма друга работа и го занимава с глупостите си. След това, ако въобще има, ще ти напише медицинско направление, ако ли пък не, което е доста често, ще дойдеш след няколко месеца! Ако до тогава си жив-вземаш направление, ако не си, то вече така и така няма да ти е нужно!
И като слушах предизборните обещания се запитах, това ли са най-важните неща, ние измираме, защото не можем да се лекуваме, а не можем, защото нямаме пари за това, а политиците седнали да ни занимават с проблеми, които 99% от нас нито разбират, нито могат да решат…!
Изводът…! Дано Всевишният ни пази здравето, защото няма кой друг да се погрижи за това…! Както казваха: “Да не ти влиза мойстор в къщата”, така днес пациентите казват: “Да не попадаш в лапите на докторите…!”.

Венцислав Жеков
за actualno.com

сряда, 8 май 2013 г.

Как да похапнем сладко-сладко на “държавната хранилка”?




Как се става държавен служител у нас…? Въпросът на пръв поглед е елементарен, но дали наистина е така!? Нека първо да обясним, че както навсякъде по света, така и у нас, държавните служители имат редица привилегии, което разбира се е нормално от гледна точка на статута им. На първо място те не плащат осигуровки, защото държавата ги осигурява напълно. Освен това имат ДМС-допълнително материално стимулиране, имат законна отпуска, за която не се налага да водят битки, за да си я ползват, както е в много случаи в частния сектор у нас, осигуряват се на пълния размер на работната си заплата, което пак у нас е абсолютна рядкост, получават допълнително средства за извънреден труд и редица други неща, както е в много държави по света.
Само че има един проблем и това е схемата, по която един обикновен човек може да стане държавен служител. За да не бъда голословен, ще ползвам личния опит на г-н П. в “борбите” му с държавната машина.
Преди известен брой години г-н П. започва работа в една от изпълнителните агенции на едно силово министерство. Малко по-късно, когато е създаден Законът за държавния служител, започват и промените. Един ден ги събират и им дават да попълнят тестове по същия закон. След това събират и личните им дани, и ….в един прекрасен момент се оказва, че заплатата на г-н П. вече е доста по-висока и той е станал “старши експерт” към същото министерство! Не само това, но вече има и определен достъп до така наречената “класифицирана информация”, при това чисто формално. Така се става държавен служител при “заварено положение” в онези години. През следващите години следват няколко “атестации”, посредством които г-н П. стига до “старши експерт-ранг ІІІ”. Това е таванът на длъжността, която заема.
След това разбира се, както се случва у нас, се оказва, че г-н П. вече не е необходим и го съкращават, зедно с всички останали държавни служители в структурата му. Работи тук и там и след това отново става държавен служител, като му дават същия клас и ранг-“старши експерт-ранг ІІІ”. До тогава обаче преминава през поне 30 конкурса за държавни служители и все не става, и не става, и не става!
Г-н П. започва да се съмнява, че конкурсите са “чисти” до момента, когато кандидатства за началник на отдел в една държавна агенция. Кандидатите са около 7. Един от тях споделя, че още в деня преди конкурса, във форумите на въпросната институция било писано, че “спечелилият” кандидат е ясен!
Г-н П. кандидатства и в друга държавна агенция, за инспектор. Когато излиза от конкурса, вижда един от така наречените “кандидати”, който си отваря служебна врата, със служебнатна си карта! Оказва се, че този човек работи в същата агенция и кандидатства наравно с останалите за по-висок пост. Никак не е чудно, когато по-късно отново от форумите на същата тази институция става ясно, че имено този човек е “спечелил” конкурса.
Така г-н П. разбира схемата едва, когато и той влиза в подобна. Кандидатства в друго министерство и най-накрая и той намира така нужните и лелеяни, сякаш от векове “ВРЪЗКИ”. Хората, които се явяват заедно с него на този конкурс са учили за него близо месец, както и г-н П. Това са закони, подзаконови нормативни актове, наредби, програми, мерки, заповеди и доклади, анализи и т.н. Той също учи и е “бетон” както се казва. И понеже е “с връзки”, естествено той “печели” конкурса! Останалите са учили законите, надявали са се и накрая… нищо! Този път за г-н П. най-сетне има смисъл да е учил и да се терзае, дали,….ДАЛИ…ще бъде избран?
Г-н П. вече не работи във въпросното министерство. Напуска по собствено желание, само шест месеца след като е “спечелил” конкурса! Днес той отново има право да е даржавен служител, професионалната му кариера го позволява, но едва ли би имал шансове на какъвто и да е конкурс, защото вече знае, как се “печели”. Просто трябва да си “на някого”, независимо от това, какво можеш и колко го можеш!
Когато възниква въпросът, как се става държавен служител у нас, отговорът е пределно ясен-“с връзки”! Това е нивото на една голяма част от държавната ни администрация днес. Разбира се има известни изключения, нека не се засягат останалите! Питам се обаче, какъв е смисълът да станеш почти юрист от толкова четене на толкова много закони?
Изводът ли…., ами…сбъркана е схемата за кандидатстване в държавната администрация! Целият процес е комично стурктуриран и именно това е причината гражданското ни общество да негодува от някои служители по места. Нормално е, защото не от всяко дърво става свирка!
Изборите няма да променят нещата, поне в тази насока няма да ги променят, защото след всички избори, тези които дойдат на власт, се “облягат” на същия този Закон за държавния служител, правят едни безсмислени и безконечни конкурси за нови държавни служители, които се провеждат бутафорно, единствено и само за новите “наши хора”, както е било винаги, както ще бъде и сега. А кога и как ще се променят нещата….това си мисля, че зная, но нека всеки сам да потърси и да открие отговора за себе си!


Венцислав Жеков
за actualno.com

четвъртък, 2 май 2013 г.

Когато пространството се смали до безплътност!



Страшно…! Страшно и зловещо…! Нощта настръхва от ужас…майка, с най-малкото си от три деца заплашва да скочи от балкона на жилището си в Благоевград! Това се случи неотдавна и на фона на предстоящите избори, новината профуча през медийното пространство като кометата “Хейл-Боб”.
Отчаяна съм, не мога да се грижа за децата си, сготвила съм останалия ми половин пакет макарони, с тях не мога да нахраня и трите, избирам кой да яде и кой не. Това е крещяла жената, докато е била на ръба между живота и смъртта. Тя има две момчета и момиче, а мъжът й живее на село. Не мога повече, мъжът ми е безработен, гледа си само цигарите и ракията, никаква помощ отникъде. Кажете ми, какво да правя, може ли така да се живее….!?
Как да се отговори на толкова дълбок душевен вопъл? Какво можем да кажем на тази жена? Нейният вик е толкова силен, толкова разтърсващ, толкова искрен, толкова ужасяващ, че ние просто блокираме, времето сякаш спира, пространството се нажежава почти до огнено бял крясък.
Какво трябва да накара една психически нормална жена, да стигне до там-да иска да скочи с детето си и да се убият не един, а два човешки живота…?! Дали това, че й се е налагало да решава, кой да яде и кой не, дали само това…, а ако е само то…нима това е малко…!?
ХХІ век, България, 2013 г., Европа, Европейски съюз,…да продължавам ли…има ли въобще смисъл..!?
Вярно, наближават избори, въпреки това какъв е смисълът от тях за тази жена, която вече не е на ръба, тя отдавна е преминала отвъд ръба, тя се е убила, убила е и едно от децата си….в съзнанието си..! Тази психически нормална жена, вече не е нормална, защото е извършила двойно убийство-самоубийство на себе си и убийство на детето си. Ужасът е потресаващ, защото всичко това е извършено напълно съзнателно, съзнателно до безбожност, до безкрайност, до лудост…!
Хайде сега ми говорете за политически програми, предизборни лозунги и слогани, говорете ми за “нормалности”,….”ДА на нормалността!”, казва една политическа реклама,…добре де, ДА, ама КОГА….!? Ние вече сме ненормални, за каква нормалност говорим въобще…?!
Говорете ми за мерки срещу безработицата, говорете ми за това “да си върнем България”, говорете ми за “три стъпки, които…”, говорете ми,…говорете…! Аз обаче не мога да Ви чуя, защото съзнанието ми е блокирано. Не мога,…не мога да проумея, как е възможно да сме толкова жестоки към самите нас, кога стана това, как стана…!? Тази жена, която иска да скочи от терасата си с едно от децата си не е луда, тя е докарана от съвремието ни до такава крайна точка на отчаяние, от където сякаш няма връщане назад! Това е алгоритъмът на психическото разболяване, ето така хората от нормални стават ненормални, от безизходицата, безпътицата, безтегловността…, когато стъпят на ръба, когато вдишат адреналина на момента, когато усетят смъртния вятър в лицето си, когато пространството се смалява, смалява, смалява, докато напълно изчезне…завинаги…!
Няма смисъл от много приказки, след като думите по-горе говорят, не, те направо крещят сами за себе си! За първи път просто няма какво повече да кажа,….единственото, което ми идва сега, в този момент е: Господи, пази ни вече и от нас самите…!

Венцислав Жеков
за actualno.com

сряда, 1 май 2013 г.

“Демокрацията не е педерастия…!?!?”



Демокрацията не е педерастия. Футболните фенове не са хомофоби, но с различната сексуална ориентация не трябва да се парадира. Това каза неотдавна председателят на фенкуба на “Локо Сф”, Румен Първанов.
Стана ясно, че сдружението на българските футболни привърженици ще внесе подписка в Община София против провеждането на гей-парад за пета поредна година.
Ами не мога да се сдържа да не коментирам тази тема, защото абсурдността на мненията е толкова мащабна, че някак човек не може да не се намеси, още повече, че сме уж модерна, уж европейска държава!
Срещу определени представители на културния елит у нас, обвинени и обявени като „меки китки“, се провеждат четири групови съдебни процеса – през 1961, 1964, 1974 и последният – през 1981 г. Всички те са предшествани от сериозна „профилактична работа“ от страна на “Държавна сигурност”. На един от тези процеси великият Георги Парцалев, който също попада сред обвиняемите, заявява нещо, което остава като рефрен. Той казва на прокурора нещо подобно: “Цяла България оправихте, че опряхте до моя “з….к”!”. Ето това ми се иска и аз да повторя днес, защото днес за съжаление “Парцала” го няма.
Цяла България оправихме, не ни предстоят избори, нямаме никакви финансови проблеми, няма и незаконни подслушвания, всичко е едно хубаво и китно, та взехме да се занимаваме с това, кой с кого си ляга и какво аджеба правят под юргана..!
Ами извинявам се, ама мен лично въобще не ме интересува, кой с кого си ляга вечер. Интересувам се от това, кой е до мен, а не кой е до съседа, или съседката ми…! Въобще, кога ще престанем да отвличаме вничанието на хората, когато наистина има огромни проблеми в държавата, с такива дребнотемия…? Това е типично “гьобелсова пропаганда”…., като има проблем, намери друг и го лансирай, за да забравят хората за първия! И така, днес най-големият проблем в държавата отново е същият този “з….к” на Парцалев от преди около 30 години! Нищо ново под Слънцето, не мислите ли…? “Всичката Мара втасала”, че взехме да се грижим за гей-прайд 2013…!
В крайна сметка, едни хора се събират един път в годината, дефилират по улиците на града и изразяват свое мнение по даден въпрос. Те не безчинстват, не правят нищо неприлично, не извършват противообществени прояви. Не чупят рейсове и тролеи, както правят същите тези ултраси, които след толкова години отново са се “загрижили” за онзи същия “з….к” на големия Георги Парцалев! Смешно ми е, защото е глупаво.
Нормално ли е едно дете на 14 години да не може да ходи на мач, а да гледа гей-парад? Дали младите трябва да бъдат възпитавани в патриотизъм, или-в мултисексуална култура, попита Димитър Ангелов неотдавна? Е добре де, кой е спрял младите хора да ходят на мачове…? Наистина е твърде глупаво да се противопоставят две несъпоставими тези.
В същото време “ултрасите”, които се обявяват против гей-прайд 2013 носят имена като “Дучето”, “Гугутката” и други такива китни прозвища, които честно казано първо никак не ни говорят за добронамереност, каквато се декларира, а на второ място ни навяват определено неприлични звукови асоциации...!
Предполагам, какви ще са коментарите под една такава статия, но отново искам да кажа нещо важно. Това че някой пише за Космоса, не го прави автоматично космонавт! В същото време искам да се върна на Георги Парцалев. “Вдигам му костите”, защото неговата реплика и днес е актуална, дори по-актуална от времето, в което е изречена. Свободата ни дойде в повече, оказа се, че не можем да я понесем и понеже не можем, се озверихме и започнахме да се самозаблуждаваме, че можем сами да ограничим собствената си свобода. Когато обаче те сполети буря, справянето с нея не е като предизвикваш ураган!
Мисля, че днес имаме да решаваме далеч по-сериозни и важни за държавата ни проблеми, вместо да се вълнуваме от това, кой кого заглеждал по улиците, кой с кого си лягал и кой с кого си го…., хайде да си спестим това! Лично за мен е далеч по-важно каква ще е пенсията на майка ми и баща ми след една година, как ще събера пари, за да си погася кредита, дали въобще ще мога да помириша морето тази година…! А това, че някой ще пее по рокля на високи токове в техно-бутафория, в един летен следобед по улиците на града ми, повярвайте ми, никак, ама никак не ми променя мисленето…! Ако някой има проблеми с гей-прайд 2013,…ами просто да си пусне щорите и да си гледа “мачлето” на воля, почти съм уверен, че същият този, с роклята и токчетата, няма да му дойде на гости…, някак….няма взаимност…!!!

Венцислав Жеков
за actualno.com