вторник, 26 май 2020 г.

ЩЕ ИМА ЛИ ПАМЕТНИК НА „СВЕТЕЦА ОТ БАЙЛОВО“ В СОФИЯ?

Дядо Добри живееше скромно, дори бедно. 
Идеята за издигане на паметник на дядо Добри, или „светецът от Байлово“, както е известен още е едно прекрасно начинание, което обаче затъна в блатото на бюрокрацията.

Съвършено случайно попаднахме в една от социалните мрежи на пост, където се описват перипетиите по издигането на този паметник. Само две години след кончината на този наистина свят човек, който ни напусна на 103-годишна възраст, ние вече сякаш не го помним! Църквата не разрешава да се издигне паметник на този пример за човеколюбие и вяра до патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски“. Поискано е разрешение да се издигне паметник, който няма да закрива фасадата на сградата на Светия Синод, но и там инициаторите срещат мълчание, въпреки, че предложението е постъпило през есента на миналата година и по вътрешна информация има отказ, който обаче не е официален.

Добре, Църквата разбира се има право сама да решава, какво да прави в и с имоти си, но все пак говорим за човек, който даряваше, близо 80 хил. лв. от скромни и волни пожертвования на хората, това е най-големият частен дарител на църквата ни…! Нима не е заслужил паметник, нима мястото му не е именно до патриаршеската катедрала, за която дари най-много пари…! С какво ще загрози един такъв паметник „блясъкът на славата“ на иначе наистина красивите сгради в центъра на столицата? Този човек би бил наистина светъл пример за всички, защото начинът му на живот беше уникален, той показа, че може да се живее праведно, при това много лесно.

Дядо Добри живееше в една малка къщичка-пристройка до църквата в родното му село Байлово. Веднъж отидохме до там с колеги, за да поговорим с дядо Добри, да почерпим от мъдростта му. Той обаче не ни прие. Искаше да бъде сам с Библията. Всяка свободна минута четеше Светото писание. Надникнахме зад стъклата на скромния му дом, където го видяхме прегърбен и наведен над Книгата. Четеше…! И понеже ние идвахме с нашата си, светската суета, заизреждахме се всички, за да го зърнем поне веднъж, сякаш е някакво екзотично създание, каквото за нас той си беше! Това не му се понрави и той дръпна малкото перденце и отново остана сам, вероятно на по-тъмно и вероятно нямаше да може да продължи да чете любимата си Библия докато не си отидем. Засрамихме се от собственото си нахалство и се отдалечихме. Това беше първата ни и единствена, макар и задочна, среща със „светеца от Байлово“. Ние идвахме, за да го ограбим, да вземем най-ценното му, след даренията, които правеше – времето да чете Библията. Ние и сега го ограбваме, дори и с този текст, защото няма никакъв смисъл да защитаваме правото на този свят човек да има паметник. Този паметник не е толкова за него, колкото е за нас самите, за да не го забравяме, за да помним онова, което той ни завеща, че във всяко село и във всеки град трябва да има църква, така дядо Добри разбираше почитта към Бога, като му построиш дом-храм, в който Той, Господ да се радва на теб – Неговото творение, Неговият образ и подобие.

Вероятно седящата поза за паметник
на "светеца от Байлово"
не е най-подходящата, но
поне усилията и дръзновението за
изработването си струват напълно! 
Инициаторите на начинанието за издигането на паметника са поискали разрешение и от столичната община. От там няма отказ, но пък предстои да се реорганизира цялостното пространство пред патриаршеската катедрала и това би забавило издигането на паметника с поне 3-4 години. Не че има някаква бърза работа, но колкото по-скоро този паметник бъде поставен някъде, където и да е, но и не съвсем където и да е, толкова по-скоро той ще започне да говори, да разказва и най-вече да припомня за добродетелния дядо Добри. Така хората не просто няма да го забравят, но те няма да забравят и неговия пример – да бъдат добри един с друг, да вярват в Бога и да правят добро на Църквата.

И така излиза, че нито светските власти, по обясними причини, наистина основателни и разбираеми, но и църковните власти, не намират начин да намерят място за паметник на един толкова достоен българин, при това наш съвременник…! В същото време паметниците на една чужда държава и окупационна армия яростно се защитават, сякаш те са нещо българско и родно, вместо да се почете живота и делото на един истински български патриот, добротворец и праведник на вярата.

Ето това сме българите в България днес, сякаш онези, които са извън родината повече я обичат, защото повече им липсва тя!

Един от най-успешните и
реалистични проекти
за паметник на
дядо Добри от Байлово. 
Паметникът на дядо Добри вероятно ще бъде поставен някъде, но е важно и къде точно. Той стоеше най-често пред катедралата „Св. Ал. Невски“ и пред църквата „Свети Седмочисленици“ в София. Сега се очаква разрешение от общината в София за второто място. Дано поне там този паметник, който никак не е голям, колкото беше и самият дядо, най-сетне да намери достойното си място. Да, той беше дребничък и прегърбен старец, но иначе той беше и си остава колос на вярата, на доброто, на достойното, на българското.

Поне това дължим на „светецът от Байлово“, не да не го забравим, а да го помним, постоянно да черпим пример от неговата духовна сила и неговото дръзновение за честен живот, изпълнен с добри дела и добри помисли. Така живя дядо Добри, така и си отиде – скромно, бедно дори, но някак красиво…! Затова и на неговото погребение дойде дори и патриарх Неофит! Днес всички сме длъжници на дядо Добри, и държавата, и Църквата!