„…А
бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си?
Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера
нито едните, нито другите…И едните, и другите са маскари!... Маскари са до
един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!...“. Това пише Алеко
Константинов в епичната си сага за бай Ганьо, в главата „Бай Ганьо у Иречека“.
Този
стереотип на поведение и мислене твърде наподобява онова, което днес
наблюдаваме до известна степен в нашия премиер, който посети САЩ и се срещна с
президента Доналд Тръмп.
Нещата
излязоха от контрол още в началото, когато пуснаха няколко фейк новини, че
видите ли, делегацията ни не била посрещната с военни почести, както се
полагало!!!
Да
започнем от тук! Военни почести на летището се предоставят по американския
протокол само и единствено на държавни глави – президенти и монарси, които са и
главнокомандващи на армиите на своите държави. Бойко Борисов не е нито държавен
глава, нито пък е президент, още по-малко е монарх. Поради тази причина,
американският протокол в такива случаи предвижда посрещането да е от делегация
от страна на домакините, водена от министър, или заместник-министър, заедно с
командира на съответната авиобаза, в която каца самолетът с гостите. След това
официалните лица получават тържествен прием в Белия дом, както се полага за
такива гости.
Това
е всичко, няма пренебрегване на делегацията ни, просто такъв е протоколът и
нищо нито повече, нито по-малко!
След
това обаче започват неяснотите по тази визита и те не са от американска страна,
а напротив – от българска страна са.
Борисов
се срещна с Тръмп и се били разбрали визите за български граждани да отпаднат,
като Тръмп бил обещал сериозно да помисли по този въпрос..! Това твърде
наподобява репликата от онзи стар български филм – „тате обеща да ми купи
колело, ама друг път…!“. Всъщност визите не отпадат, президентът Тръмп е
пояснил, че ще помисли по въпроса. Той навремето така мислеше и президентът
Клинтън, помолен от българския си колега Петър Стоянов, по време на посещението
си в София! Тук вината не е на президента Тръмп, нито пък е виновен Бойко
Борисов. Ясно е, че отказите за визи трябва да паднат до 3%, а не както са сега
около 11% и едва тогава визите ще отпаднат, така както неотдавна стана за
полските граждани.
Второ,
Борисов е говорил с президента Тръмп и той е обещал стратегическо споразумение
за търговия, отбрана и други сфери на икономиката. Нека обаче да си припомним,
че България притежава такъв статут на „най-облагодетелствана нация в търговията
със САЩ“, който ни беше предоставен преди години от президента Рейгън. В Същото
време се оказа, че това е просто един жест, да хубав, приятен, доброжелателен,
но само един жест, с който разполагат още стотици държави по света. Тоест, това
не е реален документ за търговски контакти, това е дипломация на ниво добри
взаимоотношения. В това разбира се няма нищо лошо, но няма и нищо кой знае,
колко конкретно, поне за сега!
Премиерът
Борисов се опита, както прави у нас, а както донякъде успява и в Европа, да
лавира. Той се опита, както навремето Тодор Живков, да бъде и с Горбачов и
неговата Перестройка, и със старата гвардия сталинизирани комунисти в СССР,
които се противопоставяха на реформите на новия съветски лидер. Знаем, какви
бяха резултатите от това лавиране – Живков просто излетя от турболенцията на
историческите събития. Същото се случва и сега. Борисов се опитва да лавира,
като заявява, че няма против нито републиканците, нито демократите – те да си
се карат, ние да си гледаме нас си! Да, ама не, както казваше журналистът Петко
Бочаров. Не може да си и с едните, и с другите! Това не е дипломация, това е
отявлен конформизъм с доста арогантен вкус!
Още
преди да стъпи на американска земя, Борисов обяви, че няма да допусне НАТО в
Черно море, няма да има база, защото премиерът ни искал платноходки и сърфисти,
а е военни бази в Черно море! Атлантическият клуб в София веднага реагира, че
това може да се каже от премиер на една държава, която не е член на НАТО, но от
страна, която е член на НАТО подобно изказване звучи не просто странно, а
направо – нелепо! Ние за НАТО ли сме, или сме против НАТО, че да не допуснем
база на наши съюзници в Черно море…!? Няма средно положение, няма място за
лавиране тук, или си в НАТО, или не си в НАТО! Ако си в НАТО, тогава какъв е
проблемът да има база на НАТО в Черно море и какъв е проблемът за нас от едно
такова начинание…!? Ще скочи Русия ли..!? Ами това какъв би бил проблемът, след
като ние сме член на НАТО и има предвиден начин за защита на членовете на
Алианса, ако някой се опита да осъществи пряка агресия отвън…!?
И
накрая, риториката за това, че „всичките са маскари“ по байганьовски, а само
премиерът е премиер-Слънце, работи в София, но не и във Вашингтон. Това е така,
защото в САЩ демокрацията работи, а у нас – крета. Борисов може и да се опита
да стане новият Ким Чен Ун – надявайки се на отстъпки от САЩ, без да предложи
нищо насреща, освен личния си чар, само че Ким е фанатизиран комунистически диктатор,
а на нашия му се привиждат призраци от гардероба, в който някога е живял и той
самият…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к
„България“ в София