вторник, 26 ноември 2019 г.

КОГАТО ДИПЛОМАЦИЯТА СТАНЕ ФАРС, А ФАРСЪТ – ДИПЛОМАЦИЯ!


„…А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите…И едните, и другите са маскари!... Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!...“. Това пише Алеко Константинов в епичната си сага за бай Ганьо, в главата „Бай Ганьо у Иречека“.

Този стереотип на поведение и мислене твърде наподобява онова, което днес наблюдаваме до известна степен в нашия премиер, който посети САЩ и се срещна с президента Доналд Тръмп.
Нещата излязоха от контрол още в началото, когато пуснаха няколко фейк новини, че видите ли, делегацията ни не била посрещната с военни почести, както се полагало!!!

Да започнем от тук! Военни почести на летището се предоставят по американския протокол само и единствено на държавни глави – президенти и монарси, които са и главнокомандващи на армиите на своите държави. Бойко Борисов не е нито държавен глава, нито пък е президент, още по-малко е монарх. Поради тази причина, американският протокол в такива случаи предвижда посрещането да е от делегация от страна на домакините, водена от министър, или заместник-министър, заедно с командира на съответната авиобаза, в която каца самолетът с гостите. След това официалните лица получават тържествен прием в Белия дом, както се полага за такива гости.

Това е всичко, няма пренебрегване на делегацията ни, просто такъв е протоколът и нищо нито повече, нито по-малко!  

След това обаче започват неяснотите по тази визита и те не са от американска страна, а напротив – от българска страна са.

Борисов се срещна с Тръмп и се били разбрали визите за български граждани да отпаднат, като Тръмп бил обещал сериозно да помисли по този въпрос..! Това твърде наподобява репликата от онзи стар български филм – „тате обеща да ми купи колело, ама друг път…!“. Всъщност визите не отпадат, президентът Тръмп е пояснил, че ще помисли по въпроса. Той навремето така мислеше и президентът Клинтън, помолен от българския си колега Петър Стоянов, по време на посещението си в София! Тук вината не е на президента Тръмп, нито пък е виновен Бойко Борисов. Ясно е, че отказите за визи трябва да паднат до 3%, а не както са сега около 11% и едва тогава визите ще отпаднат, така както неотдавна стана за полските граждани.

Второ, Борисов е говорил с президента Тръмп и той е обещал стратегическо споразумение за търговия, отбрана и други сфери на икономиката. Нека обаче да си припомним, че България притежава такъв статут на „най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ“, който ни беше предоставен преди години от президента Рейгън. В Същото време се оказа, че това е просто един жест, да хубав, приятен, доброжелателен, но само един жест, с който разполагат още стотици държави по света. Тоест, това не е реален документ за търговски контакти, това е дипломация на ниво добри взаимоотношения. В това разбира се няма нищо лошо, но няма и нищо кой знае, колко конкретно, поне за сега!

Премиерът Борисов се опита, както прави у нас, а както донякъде успява и в Европа, да лавира. Той се опита, както навремето Тодор Живков, да бъде и с Горбачов и неговата Перестройка, и със старата гвардия сталинизирани комунисти в СССР, които се противопоставяха на реформите на новия съветски лидер. Знаем, какви бяха резултатите от това лавиране – Живков просто излетя от турболенцията на историческите събития. Същото се случва и сега. Борисов се опитва да лавира, като заявява, че няма против нито републиканците, нито демократите – те да си се карат, ние да си гледаме нас си! Да, ама не, както казваше журналистът Петко Бочаров. Не може да си и с едните, и с другите! Това не е дипломация, това е отявлен конформизъм с доста арогантен вкус!

Още преди да стъпи на американска земя, Борисов обяви, че няма да допусне НАТО в Черно море, няма да има база, защото премиерът ни искал платноходки и сърфисти, а е военни бази в Черно море! Атлантическият клуб в София веднага реагира, че това може да се каже от премиер на една държава, която не е член на НАТО, но от страна, която е член на НАТО подобно изказване звучи не просто странно, а направо – нелепо! Ние за НАТО ли сме, или сме против НАТО, че да не допуснем база на наши съюзници в Черно море…!? Няма средно положение, няма място за лавиране тук, или си в НАТО, или не си в НАТО! Ако си в НАТО, тогава какъв е проблемът да има база на НАТО в Черно море и какъв е проблемът за нас от едно такова начинание…!? Ще скочи Русия ли..!? Ами това какъв би бил проблемът, след като ние сме член на НАТО и има предвиден начин за защита на членовете на Алианса, ако някой се опита да осъществи пряка агресия отвън…!?

И накрая, риториката за това, че „всичките са маскари“ по байганьовски, а само премиерът е премиер-Слънце, работи в София, но не и във Вашингтон. Това е така, защото в САЩ демокрацията работи, а у нас – крета. Борисов може и да се опита да стане новият Ким Чен Ун – надявайки се на отстъпки от САЩ, без да предложи нищо насреща, освен личния си чар, само че Ким е фанатизиран комунистически диктатор, а на нашия му се привиждат призраци от гардероба, в който някога е живял и той самият…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България“ в София