сряда, 30 декември 2015 г.

НЕОСЪЩЕСТВЕНО ПЪТУВАНЕ С „ТИТАНИК”-ПОВОД ЗА СТРАХ ОТ РЕПРЕСИИ

Снимка: bg.wikipedia.org
Да пътуваш с „Титаник” е нещо изключително авантюристично, за съжаление – зловещо авантюристично. Един българин има невероятният шанс да си купи билет за „злополучния „Титаник”, но заради забавяне на влака, да не успее да се качи на кораба-ковчег. 

Това е Стойо Крушкин, за когото вестник „България” писа нееднократно. Настоящата история обаче касае един друг нюанс, става дума за правнука на Стойо, който се прочува в София още като дете като правнук именно на „пришълец” от „Титаник”.

Нека да припомним, че Стойо се завръща в София след седмици, много, след като новината за потъването на кораба вече е обиколила света и е дошла и в България. Неговата съпруга Николица е направила помен за упокоение на душата му, защото е убедена, че като пътник в трета класа, нейният Стойо няма как да е оцелял. Когато Стойо се появява в дома си, Николица е напълно шокирана от това.

Години по-късно историята за „Титаник” все още е актуална, интересна и вълнува хората. Правнукът на Стойо постъпва в предучилищна паралелка на столичното 55-то Основно училище „Петко Каравелов” в кв. „Дървеница”. Първоначално детето е мълчаливо и свито, но по-късно осъзнава, че има една тема, която може би ще развълнува неговите съученици, това е именно темата за „Титаник”.

Правнукът започва да разказва по малко на децата, а те, което е характерно за тях, не обръщат особено внимание, защото всяко от тях има един набор от теми, някои от които напълно измислени. Правнукът е чувал историята за прадядо си от неговия дядо, който е син на Стойо Крушкин. Постепенно децата в предучилищната паралелка започват да понадават ухо на разказите на внука и се стига до един момент, който е процес от няколко дни, в които правнукът разказва с часове за „Титаник” и за своя прадядо, който се е спасил, като е закъснял да се качи на кораба.

Децата постепенно се увличат и се тълпят около правнука. Те го слушат в захлас, не правят нищо друго и това напълно удовлетворява учителките в предучилищната паралелка. Те имат време за себе си, не се чувстват задължени да се занимават с децата, защото те са около правнука на Стойо и не мърдат от там!

Постепенно обаче историята за потъването с „Титаник” става твърде популярна и започва да притеснява родителите на правнука на Стойо. Те се опасяват да нямат проблеми с властите в България, която по това време се управлява еднопартийно и тоталитарно от една единствена комунистическа партия – Българската комунистическа партия.

Както е известно, „Титаник” потъва, докато пътува към Америка, с много емигранти на борда, включително и българи, голяма част от които са от село Гумощник, в Троянския балкан. В онези години, на комунизъм, емиграцията е сред нещата, които властите приемат за форма на „държавна измяна”. Ето заради това родителите на правнука на Стойо забраняват на детето да разказва повече за своя прадядо и за неговия опит да пътува с един от най-популярните кораби в световната история на корабоплаването.

Правнукът спира да говори за това пред своите съученици, но те го питат и продължават да настояват да получават все повече и повече информация за това пътуване, за историята на кораба, дори и истината, която им се представя да не е напълно ясна, или пък на места да е леко поукрасена.

Ето така една история, която е частен случай, но е популярна и интересна, история, в която по никакъв начин няма замесена политика, където човешките съдби се развиват самостоятелно, в зависимост от мечтите и въжделенията на самите хора, се превръща в една относително политизирана история, която е традиционна, типична за времената, в които дори и мисленето беше строго регламентирано.

Автоцензурата на това семейство се задейства сама, като защитен механизъм, за да опази едно невинно дете, което разказва истории, които евентуално могат да се окажат опасни.

Един исторически кораб се превръща в залог за политическа коректност, на което виси сигурността на едно средностатистическо семейство в България, от края на 70-те години на миналия ХХ век.

Едно дете, правнук на „пришълец” от злополучния „Титаник” не подозира, колко опасно може да бъде това, че семейството му се свързва с човек, който е опитал да замине именно за Америка. Това, че той е щял да пътува с „Титаник” не е интересно за властите, интересното е, че той е искал да напусне страната, а впоследствие е успял и е живял в Америка. Това е интересно за властите и именно поради тази причина, семейството се притеснява да не пострада, да не бъде репресирано заради една невинна история.

Въпреки това темата за „Титаник” не умира, правнукът на Стойо продължава да разказва за своя славен роднина, понякога украсява историята, като привнася елементи и случки, които не са се случили, но така или иначе, тази история остава в съзнанието на съучениците му и те го уважават за това, че той има такъв близък.

Минават години и правнукът на Стойо Крушкин продължава да пише и да разказва тази история, с все повече подробности, които намира в родовата история, открива и много снимки, които допълват битието и житието на Стойо в Америка. Разказите на живите роднини също са част от целия пъзел, който постепенно се сглобява и придобива мащабите на истинска сага.

Така тази история не умира, а остава жива дори и през годините на комунизма, когато да имаш роднини в Америка беше почти равно на това да си изменник на родината. „Титаник” се превръща в нещо като родов талисман, който е предпазил от самия себе си и участта си един достоен българин, който все пак успява да замине за Америка да има своя шанс за прословутата „американска мечта”.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

КОГАТО „МРЪСНОТО БЕЛЬО” СТАНЕ ПОВОД ЗА ПОЛИТИЧЕСКА НЕКОРЕКТНОСТ

„За мен е огромна чест да съм носител на една от наградите "Човек на годината 2015" на Българския хелзинкски комитет. Благодаря…за номинацията, … за шанса, и най-важното, на човека, който е до мен, вярва ми и ме подкрепя”. Това написа неотдавна Виктор Лилов, един от така наречените „нестандартни” политици у нас, който се яви на последните местни избори като кандидат за кмет на София. Той сам обяви своята „нетрадиционна” сексуална ориентация. Разбира се, не спечели изборите, защото България сякаш все още не е готова да гласува каквото и да било доверие на хора, които имат „нетрадиционна” сексуална ориентация. Всъщност, защо да е нетрадиционна, като има исторически данни за такъв тип сексуалност още от най-древни времена…? Какво нетрадиционно има в това не е ясно…!

„Вярвам, че бъдещите политици, които ще управляват нашата страна, ще поставят в центъра на своята мотивация правото на всеки да постига своето щастие, без да отнема този шанс от другите. Благодаря на всички за доверието”, пише още Виктор Лилов. Именно за това става дума, за „правото на всеки да постига своето щастие, без да отнема този шанс от другите”! Когато се научим на това, тогава ще бъдем наистина хора от ХХI в.

Истерия заля социалните мрежи, когато Гърция обяви, че признава един определен вид съжителство на еднополови. Не говорим за гей-бракове, говорим за типово съжителство. Много хомосексуални хора живеят на семейни начала и това за пред администрацията е недействително. Ако единият почине, другият няма никакви права, не за наследство, няма права дори да се прости със своя спътник в живота, защото формално не е родственик! Това са абсурди, които все още съществуват  у нас и които не могат да бъдат приети нормално. Тук по никакъв начин не може да се противопоставя религия от какъвто и да е вид. Човешките взаимоотношения са така поставени в съвременния свят, че хората си дължат поне взаимно уважение, нещо, на което ни учи и самата религия, които отношения не могат да си дадат един на друг в сюблимни моменти, заради една досадна и нелепо стигматизирана формалност.

Има и още нещо, което не е само българско. Не сме ние единствените, които не приемаме съжителството на еднополови, както ги наричат, или на хомосексуални хора. Става дума за друго, става дума за степен на разбиране на съвременния свят, не за отричане на ценности, а за приемане на нюанси. Нещата не са черно-бели, светът е цветен и ако някой има проблем с далтонизма си, то това си е негов личен дерт, а не е обществен.

И все пак – когато бяха извършени последните атентати в Париж, при които загинаха толкова невинни хора, дори и тогава се намериха хора, които да намесят темата за прословутата „нетрадиционна” сексуалност на един от терористите. Става дума за това, че той беше определен като „фен на гей-клубове”..! Добре, дори и да е така, какво означава това и какво трябва да се внуши на публиката, че като е гей, непременно е по-лош терорист ли…?!

Сексуалната ориентация има за цел в публичните комуникации, да затвърди една по-особена вина, може би по-голяма, но във всеки случай – по-отчетлива и по-силна, по-ясна, по-категорична и крайна. Атентаторът от Париж непременно трябва и да е гей, за да е по-виновен, защото ако е и гей, сякаш е още по-стигматизиран, а това дава възможност по-категорично да бъде публично заклеймен.

Този тип мислене, за съжаление все още е традиционен на Балканите и а и не само тук. Сексуалната ориентация се определя като основополагащ рефлекс за възприемането на един човек. Това, с кого си ляга някой е най-важното, за много хора, за да определят, какъв тип човек е той. Това е така, защото тук сякаш навирането на носа в личното пространство на другия е традиция. Това да се ровим в „мръсното бельо” на съседа, например, е нещо, което не се счита за недостойно и именно поради тази причина нещо толкова интимно като сексуалността, се явява критерият ни за обобщаването на дадена личност.

Въобще, липсата на такт, цялостната, генералната липса на уважение на личното пространство, води до това, да си самонамираме индивидуални причини, дори и касаещи подобна абсолютно интимност, чрез които да даваме крайни квалификации.

Сексуалната ориентация е нещото, което определя даден човек у нас, поради това Виктор Лилов не можа да стане кмет на София, защото е рано за това, но е рано у нас, в нормалния западен свят това отдавна не е повод за инкриминиране на човека, защото неговата лична интимност е негово лично пространство, останалото са качества, които се възпитават и култивират.


Противопоставянето на Православието спрямо останалите религии на Запад, които едва ли не толерирали „педерастията” е нелепо, защото никоя религия не толерира това, тя просто го приема по един, или друг начин, защото това е част от реалността, защото то просто съществува, има го, има такива хора, има такива съдби и единственият начин е те да бъдат приети, защото просто ги има, те не са зло, не застрашават никого, те са една обикновена действителност, която има право на своето достойно съществуване и в България. 

За вестник "България"-Чикаго/САЩ

СВЕЩЕНИК ОТ ДОБРИЧ СЪБИРА САМОТНИЦИ ЗА НОВА ГОДИНА

Снимка: grabo.bg
В самия край на календарната година една сякаш случайна новина се завъртя в новинарския оборот из фейсбук. Един свещеник от Добрич, събирал бездомни хора, самотни и такива, които искат да празнуват с тях, в трапезарията на Църквата.

Цяла година пишем за какви ли не проблеми, които ги има в Църквата ни, те са реалност, за съжаление. В края на годината сякаш ни е нужно да се смирим, за да си направим равносметка за самите нас, а такава новина сякаш ни дава духовна утеха, че все още има надежда и има хора, които милея за другите хора.

Сякаш този пример сме чакали през цялата година, Църквата да се загрижи наистина за бедните, каквато е и мисията й, не само да им изнася сказки за превенция на СПИН, или духовни беседи, които разбира се са полезни, но само те не са достатъчни!

Ето го примерът, свещеник Емануил от храм „Света Троица” в Добрич е намерил начин да изпълни своя и на Църквата подвиг, който да се превърне в благороден пример!

„Това е една спонтанна идея, покрай Рождество Христово. Много хора казват, че не обичат тези празници, защото са сами, децата им, или родителите им не са тук, в чужбина са и няма, с кого да посрещнат празниците. Има и хора, които нямат финансова възможност. Ние решихме да поканим именно такива хора на тази трапеза в трапезарията към храма. Може да дойдат и други хора, всеки, който поиска”, каза специално в интервю за „Православни новини”, отец Емануил.

Той беше достатъчно скромен, за да не каже, че това е обмислен и планиран акт на съчувствие, милосърдие и благотворителност, а през цялото време казваш, че идеята е спонтанна. Такава организация обаче не става спонтанно, а е планирана и говори, че този български духовник е имено ДУХОВНИК, човек, който се грижи за вярата, за душите на неговото паство, той се грижи за тях, дори когато останалите ще ядат и ще пият в къщи, а той ще бъде със самотниците и несретниците на една маса, за да не са те сами, за да се почувстват поне малко обичани, ако не от друг, поне от своите събратя в Църквата.

„Ще присъствам на трапезата със семейството ми. Целта е не само да се съберем и да се наядем, а да се приобщим с тези хора, те да видят, че Църквата не е само една сграда и институция, а е преди всичко общност от хора”, казва още отец Емануил. Всъщност, това е и мисията на Църквата, да приобщава хората, да ги вразумява във вярата и надеждата за спасението на душите им.

„Имаше спонсори, които помогнаха, някои с продукти, някои с финанси. Една част от нещата са от нашето помощно стопанство. Надявам се това да стане традиция не само на 24 и 25 декември. Нека хората да видят, че има любов, а не само омраза”, завърши отец Емануил и даде благословия за всички нас!

P.S./

Така завършваме тази бурна година, в която се случиха много интересни, важни, а и нелицеприятни, но реални събития и процеси, и в Църквата ни. Всъщност новините, с които завършваме годината са две, тази и решението за запазване на собствеността над храма „Св. Ал. Невски” в София. Дано с тези добри новини влезем в новата календарна година и дано за всички нас тя е по-добра, по-благосклонна и по-мирна!


С тази последна статия за отиващата си 2015 г., от името на администраторите на фейсбук-групата „Православни новини”, искаме да пожелаем на всички членове на тази виртуална интелектуална общност - бивши, настоящи и бъдещи, да се обичат повече, да бъдат колкото могат по-добри и да вярват повече! Благодарим Ви, че сте с нас, благодарим за хубавите думи и за критиките! Надяваме се и през 2016-та да бъдем отново заедно и отново да търсим истината, защото само в нея ще спасим изтерзаните си души! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

вторник, 22 декември 2015 г.

КАК БАВНО И ПОЛЕКА СИНОДЪТ „НАБИЧИ” ЦЕНИТЕ ЗА ЧОВЕКА…!

Според наши източници, близки до Светия Синод, заплатата на едни митрополит в момента е 2300 лв. За сравнение, по времето на патриарх Максим, заплатата на един митрополит е била 600 лв….! самият патриарх е получавал 650 лв. Коментарът оставям на Вас, защото според мен нещата са прозрачно ясни!

И още един пример, отново с покойния патриарх Максим. Когато му се повредил климатикът в покоите, предложили му, да му го сменят, а той отговорил, че няма нужда, защото, като му стане топло, ще си отваря прозореца да влиза въздух!

Сега да се върнем на митрополитите. Освен заплата, която се твърди, че вече е 2300 лв., както казахме, митрополитите получават и така наречените „заседателни”, когато идват на заседания на Светия Синод в София, каквото всъщност им е задължението. В същото време на свещениците заплатите, които идват от Църквата, са между 350 и 450 лв. общо за страната. Да припомним, че Църквата пенсии на свещеници не дава!

Сега Църквата увеличи със 100% цената на свещите. Питаме, това ли е социалната дейност на БПЦ? Нали тя се грижи за бедните, е как се грижи, като увеличи цената на свещите двойно ли…!? Ясно е, че свещите струват пари, ясно е, че цента им е по-ниска от тази, която би следвало да е, но трябва ли това да е изцяло за сметка на миряните!?

Какво социално направи Църквата ни през 2015 г.? Приютът на отец Иван  например е негова инициатива и негово дело, Църквата няма нищо общо с него, какво направи Синодът ни? Изпокара се с половината журналисти, капсулира се, като стана по-лесно да получиш информация от Парламентарната комисия по вътрешна политика, нежели от Светия Синод на БПЦ-то ни!

Свещта от 10 ст. имаше до сега себестойност 2 стотинки. Останалите 8 стотинки отиваха печалба -малка част за храма, а по-голямата част за митрополията, или за Синода. Сега пак е така, само че печалбите се удвояват.

Някои отци обясняват, как храмовете нямали пари. Ами как тогава епархийските митрпополити се возят във возила за по няколко стотин хиляди, че даже и ескорт вече имат..!? Да, да, тези митрополити са отговорни за храмовете, които се намират в епархията им! Храмовете – бедни, митрополитите – богати! Как става това?

Един митрополит наскоро беше сниман, как тържествующ се завозва във возило по-скъпо от това на президента, вероятно, а до него друга скъпа кола му беше ескорт! Митрополитите ни да не са станали междувременно някакви бизнесмени, политици, или какво…!!? Нали и те бяха монаси, или са, или пък по-вероятно са били! Е, подобава ли на монах, макар и митрополит, да притежава такъв скъп автомобил, това християнско ли е? Казват, били дарени..! От кого  бе джанъм, кой е този луд, дето ще ти подари кола за 200 хиляди примерно…? Що на мен някой не ми направи такова дарение….?!?!?!

И на фона на тази откровена наглост, сега цените на свещите се удвояват! Вместо да бяха запазили свещите от 10 стотинки да си останат на тази цена, за най-бедните, вместо да се направи една диференцирана таблица за поскъпване на някои свещи, а различните – с различен процент, както е редно, защото големината на свещите е като големината на портфейлите ни и според това се определя цената, архиереите ни направиха едно голямо „ПРАС!” и както се казва се изходиха на метеното….!

Тамън хората започнаха да им съчувстват, как видиш ли някакви хора искат да им отнемат патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” и както обикновено – „власите се давят накрая на Дунав”…!

За кой дявол им трябваше да увеличават цената на свещите така бакалски?! Защо не се поинтересуваха, как да го направят плавно, елегантно, внимателно и с грижа за най-бедните, защото май най-бедните у нас са и най-вярващи! А като си направим една сметка, то почти целия ни народ е бедняшки, на фона на последните изследвани, че цели 3 млн. от българите ограничават разходите си за отопление и на практика студуват, защото не могат да си позволят топло…!

И как се погрижи за това Църквата ни – „набичи” цените на свещите, за да може едикой си митрополит утре не S-класа да кара, ами да мине направо на новото „Infinity”!

Е, и това ако не е колаборационизъм с мафията, здраве му кажи! Извинявам се на архиереите ни, че си позволявам да ги коментирам, от позицията си на прост мирянин, ама нека им напомня, че те са архиереи и на мен –умен, прост, това съм аз и останалите като мен, те не са архиереи на властта, а на народа,… на целия народ…!

Хаирлия да са им тези 8 стотинки, които вече са 18 стотинки печалба от най-малките свещи….дано дядо едикой си, се чувства още по-удобно в кожения салон на новото си возило…!

Ей така се гради авторитет на Църква, така се печели доверие, така се преуспява в духовното усърдие….!

Пък един ден, когато се изправят пред Онзи горе, да видим, какво ще му обясняват на Него, защото нас могат да излъжат, ама Него – не става…вервайте ми…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

КАКВА Я СВЪРШИ СИНОДЪТ НА ЗИМНАТА СИ СЕСИЯ…!?

Преди около седмица завършиха заседанията на Светия Синод на БПЦ-БП. Сред решенията, които се взеха, или по-скоро не се взеха, бяха няколко незначителни и едно – за повишаване на цените на свещите със 100%. Обяснението от Синода, според сайта dveri.bg е: "липса на въпроси за разглеждане".

Колкото и да не даваха сведения за свършеното през тези две-три седмици, все пак се разбра нещичко: един митинг, един орден, едно пенсиониране (на коректор!) и едно послание. " Ето това свърши Синодът ни. Имало, видите ли, "липса на въпроси за разглеждане"…! Добре де, като имате такава липса и нямате какво да правите, защо не решихте въпросите свързани с няколкото висящи църковни дела, преместването на монаси, какво става с епископ Борис, какво става по казуса с епископ Павел, къде е архимандрит Григорий Лозев, какво стана с проблема с църковното календарче за догодина, готова ли е БПЦ за предстоящия събор, има ли достатъчно епископи, ще се правят ли нови и кога…., мисля, че не е нужно да се продължава още с въпроси, които не просто са на дневен ред, те са изключително актуални, защото са не просто злободневни, те пищят за решаване от много време и от много предишни сесии...

Синодът обаче заявява, че имало "липса на въпроси за разглеждане"…! Добре, кога ще решават тези въпроси, че и още един куп подобни…!? Питаме на различни нива в Църквата и ни отговарят, че били разглеждали писма, хубаво, ама писмата са си писма, те са текущи въпроси, какво се прави с належащите, тези, които не търпят отлагане вече години, но отлежават в канцелариите…!?

Наясно сме, че Църквата е твърде консервативна система, тя не е ООД, поне се надяваме да е така, за да бърза с ДДС-то, приключването на годината и т.н. Обаче Църквата е обществена институция, която е призвана да работи за и в полза на обществото. Поне да си бяха направили един анализ на годината, какво са свършили и какво не са, както и какво ще се направи догодина, за да се довърши започнатото…! Дори и това НЕ направиха. Ако пък са го направили, не са го казали, че да го знаем.

Въобще, странно е разбирането на някои наши архиереи, че видите ли, каквото се прави, не бива да се изнася извън техните среди…! Това е глупаво поне по две причини.

Първо, идеята е да има гласност не заради тщеславие, а защото така инициативите стават общественополезни и второ, като се мълчи по дадени проблеми, те не се решават сами.

Колкото повече умишлено се държат журналистите, респективно – обществото, в страни от проблемите в Църквата, толкова медиите сами правят анализи, които не винаги са особено прецизни и така в информационния вакуум се създава среда за вируси в информацията, които са в градината на Църквата, не на обществото, което има нужда да е запознато с дейностите на собствената си православна институция. Когато едно нещо не е ясно се появяват митове, дори и да са напълно неверни, те заместват очевидната и остра липса на информация.
Проблемът не е в това, че питаме, проблемът е в това, че нищо не се прави, за да се променят нещата! 

Архиереите се дразнят когато ги питаме, защото им нарушаваме идиличното и романтично спокойствие, застинало като картина на Майстора във възрожденските им сараи. Ами нека да им напомним, в случай че са забравили де (!!!), че това да си владика, не е единствено и само да дебелееш и да подаваш тлъсти пръсти за благословия, владиката е духовник, преди всичко друго. Митрополитството е административна „обязаност”, а не аристократична офикия!

Не е нормално Синодът ни да се занимава само с писма на една традиционна сесия от заседания, при положение че „висят” със „страшна сила” един цял куп нерешени въпроси, при това от години и те много добре знаят това!

На какво се надяват, че ще дойде пак Вартоломей Вселенски и ще им реши проблемите ли, ами не, няма да стане така…!

Сами трябва да се захванат, да решат, ще завеждат ли църковно-наказателни дела на духовници, за които имаха такива намерения, ако не, какво ще ги правят, ще оправдават ли епископите Борис и Павел или ДА, както и още много, това си зависи от нас самите като Църква и най-вече от ръководството в лицето на епархийските архиереи.

„Липсата на „въпроси за разглеждане” не е обяснение за едно говеждо безхаберие, лениво бездействие и аристократично самодоволство, каквото понякога се демонстрира и което напълно противоречи на едно монашеско смирение в енергично служение и онтологична одухотвореност, което се очаква от духовниците ни, особено висшите, поне колкото могат, защото те са ни примера, какви трябва да сме самите ние!

За фйсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 21 декември 2015 г.

ЕДИН МНОГО ПРИЯТЕН И МИЛ ПОЗДРАВ

Здравейте Венци,

Приемете моите и на целия екип на в. "България" пожелания за здраве, щастие и професионални успехи през новата година! Радваме се, че сте част от нашия екип вече толкова години, пък макар и че не се познаваме лично.

Желая на Вас и на семейството Ви светли коледни и весели новогодишни празници!

С уважение,

Стефка Христозова


Главен редактор
вестник „България”
Чикаго/САЩ

сряда, 16 декември 2015 г.

ПРЕРАЗКАЗ ПО КАРТИНКА НА АНГЕЛ…..!

Снимка: http://crazenews.com/
Вижте тази снимка, това е едно дете, един ангел, дошъл при нас, на Земята….! Сега, за да не изпадна в старческо умиление, нека се конкретизирам….!

Вижте усмивката, толкова…, толкова много искреност струи от това лице, толкова искрена радост, чистота, красота, толкова автентично чувство можем да доловим дори с повърхността на загрубялата ни кожа, няма начин да не го усетим, то ни прониква като ацетон, не можем да сме безразлични към такава детска, ангелска, приказно чиста и вълнуваща искреност…..!

Господи, бих дал години от живота си, за да съм обграден само с такива наивни хора като това дете, толкова чисти, неподправени, първични, истински, да ИСТИНСКИ….!

Вълнението се подсилва от жеста, че детето-ангел придържа новите си обувки, които видимо ще са му големи, но какви има то в момента – галоши от гума….черни…! И все пак, то е щастливо, щастливо е, защото е проникнато сякаш от едно съвършено чувство на хармония, балансирано щастие, върховно изживяване на калибрирана емоция – химически пречистена през едно свръхчисто съзнание на ангел…!

Благодарността, която лъха от тази снимка е всезавладяваща, всепокоряваща и обезоръжаваща….! Няма и няма и как да има същество от човешкия род, което да е с относително поне нормална психика и което да не реагира на това толкова силно усещане за хармония, за нормалност, за свръхсправедливост…..гледаш тази снимка и сърцето ти пее, душата ти заиграва някаква странна паневритмия, сякаш всичко си е дошло на мястото толкова внезапно, колкото само Господ може да го направи….!

Едно малко голямо дете, един малък голям ангел, едно пораснало преждевременно дете, научило искреността от принуда, превърнало се в извънземно чисто създание….!

Смирение, съзерцание, доброта, съвършена автентичност…, нетварна светлина, сякаш това усещаме от тази снимка…!


Какво да кажем, освен само едно голямо, чисто и дълбоко „благодаря”….!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"

ЗАДАВА СЕ УНИКАЛНА БАНКОВА И НЕ САМО ИНОВАЦИЯ * ДРУГАРКО ПОПОВА, КЪДЕ ВИ Е МЕЧЪТ…!?



Калин Кузманов с нов проект за нов тип обслужване в институциите

С нас се свърза Калин Кузманов, който е измислил напълно нов начин за обслужване на клиенти в различни институции, а на първо време банкови такива. Ето какво сподели той пред нас, което е уникално, иновативно и най-важното – предстои патентоване, поради което не можем напълно да разкажем за проекта, но можем да загатнем за проекта.

Това,  което съм решил да предложа е нещо революционно като идея и малко по малко мисля, че успешно ще се внедрява в институциите, при това първо ще навлезе в банковата сфера, защото тя най-много има нужда от това. Ще говоря дозирано, защото проектът все още предстои да влезе в патентното ведомство и до сега почти никой не знае  за него. В момента работя в банкова институция и постоянно наблюдавам, от какво имат нужда клиентите. Аз и моите колеги мислим, как да предложим по-иновативен начин за обслужване – дигитализиране и чрез мултимедия /телевизор/монитор/вграден в кьоск мебел, който излъчва реклами, помощни за клиента инструменти, крледити и други рекламни послания, които правят привличането на вниманието много по-лесно. . Това ще е едно по-различно изживяване за хората в съответната институция. В този тип обслужване може да се включи и 3D проектор, все пак живеем в 21 в. . Може да се използват таблети, които да помагат на клиентите, да се съберат в тях всички указания, наредби, промени. По този начин ще се опитаме да спестим и от използването на хартиен носител. В световен мащаб се използват над 900 хил. кг. хартия, нека започнем от някъде все пак.

България е малка държава, но все пак можем наистина да направим първите крачки в тази посока. Пътувал съм доста и съм видял, как стои този въпрос по различните държави и дори и континенти. Възможно е чрез моята иновация, подписът на клиента, където това е позволено, да се въвежда чрез таблет, с електронна писалка, което ще е значително по-удобно. Възможно е също така клиентът да получава чрез sms информация, когато внесе в сметката си някакви средства. Това ще включва начално салдо, внесена сума и авоар след операцията. Така или иначе клиентите излизат от банката и изхвърлят вносната си бележка/нареждане/разписка и други документи. Имам опит от над 6 години в банковия сектор и наблюдавам всеки ден, какво се случва. Време е нещо да се промени. Имам и покана от „On! Fest“ Интер Експо център да представя този тип ново обслужване. Това е изложение за институцията, в която работя, където мисля да представя проекта си за първи път.Тя е водеща в България по брой на активите и по клиенти и ако приемат идеята ще бъде най-добрата в България. Това е за сега, не мога да кажа много повече по проекта ми, защото идеята ми е добра, работя по няколко точки, които следвам за проекта. Имам разработена маркетингова концепция и стратегия. Става дума за предварителни проучвания на идеи и оценка, работен анализ, разработване на продукта, маркетингово тестване, работно адаптиране – тест на пазара и комерсиализация.


Снимка: http://big5.bg/





















Другарко Попова, Вие православна християнка ли сте, или сте член на малтийския, или някой друг орден…!? Този въпрос бих искал да задам на нашия вицепрезидент Маргарита Попова, нямам възможността, но поне трибуната имам.
Бих я попитал за това, не за да се заяждам с нея, а защото ми е странно, как така жена става „рицар” при това на тамплиерски орден…! България е традиционно православна държава, харесва, или не на някого това, то е факт и толкова! Конституцията дава права, но не задължава никого с нищо!

Чий го дири г-жа вицепрезидентката на тамплиерско сборище. Нека да припомним: „…Тамплиерите били хвърлени в затвора и измъчвани докато не признаели обвиненията в ерес, хомосексуалност и нечестни търговски сделки…” - (http://misterika.blogspot.bg/).

Още повече, не стига че вицето се е развилняла като луда крава в дървен обор, ами и президентът ни – инфантилно смирен сякаш от някакъв нов и доста силен лаксатив, отишъл да пали свещи на еврейската Ханука…!

За мен е напълно недопустимо и ненормално представители на висшата държавна администрация, които представляват държавата и държавността, да се ангажират директно с други вероизповедания и секти, още повече – измислени рицарски и разни други дивотийски деятелности. 

Ако едни хора – застаряващи величия от милиционерските служби на комунистическата държава, със съмнителен охранителен бизнес, са решили да си правят реклама, като организират някакви бесовски сборища, това по никакъв начин не би трябвало да ангажира вицепрезидентът на държавата ни с тези изцяло частни, рекламни и противоречащи на българските традиции „представителности”, където тези хора си въобразяват, че са възродители на рицарите тамплиери….!!!

Колкото до президентът ни, аз ще бъда първият, който ще го поздрави за това, което прави на Ханука, ако например президентът Ердоган отиде на 25 декември в българската църква „Свети Стефан” в Истанбул и запали свещ за Коледа...! Пак казвам, Конституцията не задължава да се палят свещи на Ханука, тя дава само право…!

Евреите, а и всичките останали вери и секти имат право да си правят, каквото си поискат и да си празнуват както си искат, като разбира се спазват законите на държавата, където се намират, все пак сме демокрация. Представителите на властите обаче, не би трябвало да се ангажират с тамплиерски и каквито и да е други ритуали, защото това противоречи на традициите на нашия народ, който вярващ или не все пак е православен по култура, история и традиция, ако не друго...!

Вместо да се хилоти нефелно на Ханука, президентът ни можеше да се замисли, дали шефката на кабинета му е подходяща за министър, или само запълва „дзвиргите” на властта, освен ако някой друг не мисли вместо него за това….!

За фейсбук-групата "Православни новини"

петък, 11 декември 2015 г.

ЕП. ТИХОН СЛЕД НАПУСКАНЕТО НА „СВ. АЛ. НЕВСКИ”: ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ЖИВЕЯ…!

Снимка: Тихомира Методиева
Св. Синод освободи Тивериополския епископ Тихон от поста председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски". Сайтът dveri.bg предаде, че му  било предложено да остане на поста "патриаршески викарий", но той отказал. На негово място, оказва се, е бил предложен и назначен архимандрит Дионисий, който в последните 2-3 години минаваше за приближен на епископ Тихон”, коментират колегите от dveri.bg и който беше спряган за Стобийски епископ. Вероятно това му назначение е крачка към повишението му, което може да стане още идното лято, твърдят запознати от Църквата. 

„Моите мотиви за освобождаването ми са едни, тези на Светия Синод са други. Те ме прескачат, нямат ми доверие да се занимавам с работата си до сега и аз отказах да се занимавам повече с нея. Те представят това по един много невинен начин, но този начин, по който те ме обиждат години наред няма да стане и заради това се оттеглих”. Това каза самият епископ Тихон, когото потърсихме за коментар по темата.

Той отдавна е недолюбван от някои членове на Синода, които не понасят неговата самостоятелност. Когато епископът се опита да привлече немска фирма за реставрацията на храма (той самият е роден в Германия и има тамошно гражданство), беше "скастрен", че вземал инициативата. Отделен въпрос е, че и от страна на Синода не беше направено нищо за спешните ремонти на храма”, пишат от dveri.bg и припомнят, че епископ Тихон е съученик и приятел от детинство на патриарх Неофит.

„Продължавам да живея…! Аз може да съм епископ на Православната църква, но ако Синодът няма нужда от мен, аз също нямам нужда от него. Не съм решил още, с какво ще се занимавам, но ще го намеря. Аз съм на 70 години, трябва да се грижа и за здравето си”, каза още епископът. Той обясни, че все още не е решил, дали ще остане в България.

„Предполагам, че Синодът иска чисто и просто да вземе ремонта на църквата „Св. Ал. Невски” в свои ръце, за да кадрува там. Аз исках да се направи по-широк кръг от съветници, от много хора, но не пожелаха. Взе се решение за създаването на комисия от Върховния църковен съвет и аз да стана член на тази комисия. Аз обаче не мога да бъда член и след това да изпълнявам техните нареждания и да бъда отговорен за всичко, което те направят. Поради това се разделихме и...толкоз..!”, каза още Тивериополският епископ.

Попитахме вече бившия председател на църковното настоятелство на „Св. Ал. Невски”, как ще коментира избирането на архимандрит Дионисий на неговия досегашен пост, но той отказа  коментар, като заяви само, че истинският мъж не може да говори по такива въпроси!

За фейсбук-групата "Православни новини"

петък, 4 декември 2015 г.

КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА НИ ОТКРАДНЕ ХРАМ „СВ. АЛ. НЕВСКИ”?

От близо година, катедралата „Св. Ал. Невски” в София е „частна държавна собственост”. Сега обаче някои иска отново тя да стане „публична държавна собственост”, или иначе казано – държавата върна формално храма, без криптата, на Църквата а сега чрез оспорване на това решение на Министерски съвет пред Върховния административен съд, същата държава иска да си „върне” собствеността върху храма! 

Тук, заради собственостите, се налага уточнение.
От 01 януари 1996 г. в България влеза в сила Закон за държавната собственост, който определя държавната собственост като публична и частна.

Справка в „Уикипедия” сочи, че: Държавна собственост е собственост, притежавана от държавата. Такава собственост може понякога да бъде наричана собственост на короната (монархии). В повечето държави такава собственост са зоологическите градини, библиотеките, училищата, парковете,военните бази или изследователските лаборатории, които  понякога са със рестриктиран достъп.

Чл. 2., алинея 1 от Закона за държавната собственост гласи че: „Собствеността на държавата е публична и частна…”.

Процесът на привеждането на активи в държавна собственост се нарича национализация. Когато държавата е привеждала „актива” – храм „Св. Ал. Невски” в държавна собственост, тя на практика формално го е „национализирала” по отношение на правата на Църквата като институция върху собствения й храм!

„Какво по-нормално от това един храм да е собственост на Църквата! Този въпрос трябваше да се реши нормално и Слава Богу се намери такова решение. Що за чест трябва да имаш, за да оспориш това, не знам! Същите хора искат и деканонизация на Светите баташки мъченици...! По този повод Църквата организира молебен в понеделник-7 декември 2015 г., в 8.30 ч. сутринта, пред входа на Върховния административен съд, за да изпросим Божията подкрепа. Лично патриарх Неофит ще присъства на заседанието на съда”. Това заявиха от Отдел „Връзки с обществеността” при Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия.

Независимо от това, как е построен този и който и да е друг православен храм, той реално се явява собственост на православната ни Църква, защото това просто е логично. Всякакви юридически хватки и доводи са неуместни по отношение на това, че един православен храм е редно да бъде собственост на традиционното вероизповедание у нас – Православието, което официално е представлявано от Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия.

В този смисъл, ако някой си построи храм в двора на къщата, той си е негова собственост, ако парите за построяването му са си негови и ако има надлежно разрешение за строителство, но ако даден храм, при това в центъра на София е  построен с парите на народа, следователно този храм е на народа, а понеже народът е клир – миряни на Православната Църква, следователно тя като институция е стопанин на този храм.

Кому е нужно да оспорва, дали един православен храм е, или не е на Църквата ни? Нима една джамия у нас не е на Мюсюлманското вероизповедание, нима една католическа катедрала не е на католиците, нима една синагога не е на еврейското вероизповедание…!?!?!? Какъв е спорът тук, изглежда не е много ясно!?

Как така един храм като „Св. Ал. Невски”, който е символ на София, но и на България, ще бъде паметник….? Що за дивотия е това!? Храмът е храм, той е сграда за извършване на свещенодействия по определения канон на съответното вероизповедание, това е свещен дом.

Паметник може да има на Ленин…, един православен храм не е и не може, а и не трябва да е паметник, защото той е действаща част от действащата православна Църква у нас!

Кога най-сетне държавата ще проумее, че патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” в нейната цялост - и храм, и крипта са си собственост по правило на православната Църква!? Защо въобще се води този спор, кое на кого е!?

Ами ако ще е така, тогава нека и част от НДК, например, да стане храм…! Щом държавата може да притежава част от храм, защо Църквата да няма право да притежава част от публична обществена сграда, която да е нещо като полухрам….!?

Само че полухрамове няма, за това  и „Св. Ал. Невски” не може да е полухрам, отгоре – на Църквата, отдолу  - на държавата, такъв хибрид няма, а и не е редно да има. Другото е оскверняване на сакрална сграда, в която се извършват свещенодействия, а това е самоуправство от страна на държавата! 

За фейсбук-групата "Православни новини"