сряда, 31 януари 2018 г.

КЪДЕ СИ КАКО САШКЕ…?

Александра Карамихалева
Синодът освободи в края на миналата година своя началник на отдел „Връзки с обществеността“ при Св. Синод на БПЦ Александра Карамихалева. Това обикновено се прави при смяна на администрация,  което в случая не се наблюдава, тоест, нямаме нов патриарх, Боже опази…! Остава тя да не се е справяла с работата си! Но и това не е така! Въпреки, че ни извъртя един много фин номер при посещението на патриарх Вартоломей, ама много фин, признаваме я, все пак Карамихалева беше добър ПР, тоест, работеше се добре с нея, поне…!

Една от версиите за рокадата в Светия синод е, че тя ще бъде номинирана за поста шеф на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет. Досегашният директор Емил Велинов, който е ветеринар по образование, е вече в пенсионна възраст. Имаше обаче и друга версия - че дамата ще оглави "Църковен вестник".

Карамихалева е богослов и журналист, но е известна и като жената до патриарха, която е близо до него от самото му ръкополагане за водач на БПЦ. Съпругът й също е свещеник в София.

протойерей Николай Георгиев
Сега шеф на отдела е свещеник. Това е протойерей Николай Георгиев на длъжността началник отдел „Връзки с обществеността". Добре, има логика, свещеник е по-логично да е началник на този отдел на патриаршията ни, поне е духовно лице. Само че, откакто той ръководи отдела, съобщенията от Синода намаляха като олиото през 1996-та !

Сашка Карамихалева, може и да беше малко поприкрита, но поне пращаше съобщения, сега я дойде едно съобщение на седмица, я не…! Синодът се затвори като калцирана язва и ни навътре, ни навън излиза/влиза информация! Започваме да се питаме, това ли беше целта на смяната на Карамихалева…!?

Оказа се, че тя вече е главен редактор на „Църковен вестник“ в Синодалното издателство, считано от 14.12.2017 г. Това повишение ли е, или е затваряне на устата, или пък е нещо трето, като третия пол, което не ни е известно, поне за сега…!?

Митрополит Киприан Старозагорски
Определен беше също така Старозагорски митрополит Киприан за официален говорител на Св. Синод и духовен надзорник на отдел "Връзки с обществеността" при Св. Синод. Това хубаво, само че е хубаво същият митрополит да се поотвори малко повече /даже доста повече…!!!/ за медиите, да го виждаме по-често, не само като чете позицията на Синода за Истанбулската конвенция, но и по много други поводи, дори и без повод…! Той трябва да е връзката на медиите с Църквата ни, защото е посредник. То това е говорител на институция, било то и патриаршия – не да говори, само когато му кажат, като робот, а и той да има инициатива да свърже дадена медия/медии с даден представител на БПЦ, а защо не и самия патриарх, по даден въпрос.

И ето, питаме го сега, как да постъпим, какво да направим, за да заявим интервю с Негово Светейшество по теми от деня, по които Църквата трябва да има позиция…!?? Интервюто ще е за български вестник в САЩ. Ще ни даде ли интервю патриарх Неофит, Ваше Високопреосвещенство, или пак ще чакаме години, както чакахме и при кака Сашка до сега…!?

Иначе, Сашка ще и ни липсва, но дано поне протойерей Николай Георгиев достигне нейната комуникативност и откритост! Може и да не казваше всичко, но поне си говореше с медиите…!

Дано и двамата, и новият началник на отдел, и митрополит Киприан се превърнат в един истински „дует“ на публичността. Защото публична тайна е, че PR-ите обикновено се назначават, не за да оказват съдействие на медиите при връзката им с институцията, а точно обратното, за да „затворят“, съобразно уменията си, институцията до така степен, че комфортът на „началника“ да е почти напълно гарантиран…!

В това отношение Сашка „криеше“ патриарха, но поне си вдигаше телефона,…е,…сравнително редовно, все пак ;-)…!

За фейсбук-групата "Православни новини"

вторник, 30 януари 2018 г.

КОЙ ЩЕ ВОДИ „БАЩИНАТА ДРУЖИНА“ ВЪВ ВИДИН…?!

Кой ще е новият митрополит на Видин!? Ще разберем само след дни. Всъщност, двамата кандидати са Драговитийският епископ Даниил с 27 гласа, и Мелнишкият епископ Герасим – с 26 гласа от първичните избори за двойка епископи, които ще се предлагат на Синода за пряк избор.

Както се казва изборите са на кантар. Както обаче са на кантар, така и не са съвсем, защото от едната страна стои главният секретар на Синода, който поне се предполага, че е с едни гърди напред, не за друго, а защото е най-близо но архиереите, които ще избират от двамата. Второ, епископ Даниил пък вече е с богат опит от управление на епархията ни в САЩ, Канада и Австралия, тоест, той е пряко, малко по-подготвен от Герасим.

Двамата събраха повече от половината гласове на избирателите и затова нямаше нужда от втори тур на гласуването. Митрополит Григорий съобщи, че са пуснати общо 29 бюлетини от 29 присъстващи епархийски избиратели и всички бюлетини са действителни. За останалите кандидати са гласували: Белоградчишки еп. Поликарп – 2 гласа, Агатополски еп. Йеротей – 2 гласа, Константийски еп. Яков – 1 глас (в синодния сайт неточно беше отразено 2 гласа за епископ Яков), припомнят от dveri.bg.

За сведение: Видинска епархия има 5 духовни околии: Видинска, Белоградчишка, Берковишка, Кулска и Ломска. Според устава на БПЦ-БП се полагат по 6 избирателя от всяка околия, т. е. общият брой избиращи в тази епархия е 30. Днес явно са се явили само 29 избирателя, което означава, че при всички валидни бюлетини общият брой подадени гласове трябва да бъде 58.

Църковни протестъри, защото вече и такива има, само дето са доста по-крайни от другите, обявиха, че Даниил бил платил половин милион долара за избора си в двойката…! Това е колкото невероятно, точно толкова и тъпо като твърдение. Епископ Даниил дали въобще е виждал толкова пари на куп, камо ли да ги има, още по-малко пък да ги даде за подкуп в избори, в които нищо не е съвсем ясно!

Няма драма с избора, защото и двамата са логични като избор. Разбира се ние имаме своите предпочитания и те са за Драговитийския епископ, но това е просто наше мнение, което е повече от ясно, че няма да бъде съобразено при избора! Става дума обаче за друго, и двамата кандидати имат опит като администратори, какъвто е един епархийски митрополит, но единият е главен секретар, а другият на практика вече е „митрополит“, макар и по фактическо заместване, което би трябвало да го прави и по-избираем! Предстои обаче да видим.

Практиката поне до сега показва, че обикновено главният секретар на Синода, когато е епископ, е основен претендент за овакантен митрополитски трон. Това показва практиката, но какво ще стане, не е ясно, въпреки че, повечето мнения са именно за традицията, както вероятно и ще стане. Другото „правило“ е, че обикновено се избира един избираем кандидат в двойката и един на практика неизбираем, за да може Синодът лесно да „избере“ този, който си е избираем. Тук неизбираемият сякаш е именно епископ Даниил, но ако Синодът предпочете послушен архиерей, тогава и Даниил има реални шансове, не че Герасим няма да е послушен, защото той пък е предвидим, понеже е достатъчно добре познат…! Има и още един ракурс. Митрополит Йосиф даде заден за оставката си преди години именно, защото му осигуриха викарий в лицето на Даниил Драговитийски. Ако сега той бъде избран за митрополит, Йосиф ще е сърдит и може пак да развее оставка, което пък води до логиката за избор на Герасим. От друга страна пък, би било меко казано нетактично самият Йосиф „Американски“ да не гласува за избор на „неговия“ Даниил за митрополит, защото ще е някак „неколегиално“…!

И накрая, има и един последен ъгъл на този казус. Дали въобще и двамата епископи – и Герасим, и Даниил ще поискат да приемат поста, което би било истински прецедент, при положение, че местните бабаити се канят да посрещнат всеки митрополит, различен от Поликарп, с „камъни и дървье“, като опълченците на Шипка..!


И все пак, единият е с едни гърди напред по принцип, но другият е с по-практически опит като епархийски архиерей, а Синодът няма да има лесен избор, защото и в двата случая единият ще отпадне! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

понеделник, 29 януари 2018 г.

ЦЪРКОВЕН ЦИРК „БАЛКАНСКИ“ ВЪВ ВИДИН

Все още не знаем, кой ще е новият митро-
полит на Видин, но поне знаем, кой НЯМА
да е...!!!
Истински църковен цирк се състоя във Видин с проведения първичен избор за нов видински владика, след кончината на стария. Ако гледа отгоре дядо Дометиан, какво се случва в богодаруваната му до скоро епархия, сигурно се кръсти и плюе в пазвата си, че се е отървал!

Хули и викове, сякаш сме на пазар чувахме, докато течеше изборът. И като се запитаме, ЗАЩО беше това….!? Защо тези хора, които протестираха, викаха в полза на единия от кандидатите – епископ Поликарп, а той получи само два гласа…? Получи се – напънала се планината и родила мишка, ама мишка, та мишка…!

Защо беше толкова зор Поликарп да влезе в двойката, че и да стане епархийски митрополит? Нима му е лошо в Пловдив!? Той ли стои зад тези протести и ако да, защо, а ако не – пак защо не се дистанцира официално от тях, като каже, поне сега, след изборите, че признава избора на епархийските избиратели…?! Уж беше много популярен, уж го искаха, уж всички го обичаха – пък накрая – два гласа от всичките 58…! Е, за каква обич говорим тук тогава от миряни към епископ, или от епископ към миряни…!?

Първо стартираха заплахите от някои протестиращи, още преди нова година! Някой си позволяваше да напомня, че бил доста „нервен“ и да припомня, че избирателите, както и той живеели в“ един град все пак“…! Това ако не е заплаха, здраве му кажи!!! Опитаха се да заплашват и пишещи по темата журналисти, както и мен, не липсваха опити за шантаж, опити за дискредитиране, за манипулации и дори и мистификации. Не стана!

Излязоха да врещят на улицата като същи хулигани! Това ли е разбирането им за миряни, да крещят по улиците „Мафия“ и други дивотии!? Така ли се държат миряни по време на църковни избори…!

Ето какво написа наш читател: „… А каква беше агитката …Платени /роми/ от Арчар, подведени баби от Дунавци-щели да им увеличат пенсиите от Митрополията…/!!!/. Никой не знаеше защо е тук. Никой от тях не влезе за светата литургия…! Хули, обиди, омраза към духовни лица и епархийски избиратели. Срам и позор…! И тоя иска да е митрополит !?“. Ако приемем, че агитката е била наистина на епископ Поликар, защото неговото именно име се скандираше, тогава, ако тези хора нарушават правилата и Устава на БПЦ, къде беше през това време Белоградчишкия епископ,…в Белоградчик ли….!?!?!?

Не бил подходящ никой, видите ли, освен наш Поликарп…, твърди гражданин на Видин, който дори не е ясно, дали въобще ходи на църква! И защо той да е…!?  Двамата избрани – Даниил Драговитийски и Герасим Мелнишки са всъщност единствените реални кандидати. Единият е викарен епископ, тоест – на практика управлява епархията ни на два континента – Америка и Австралия, а другият е главен секретар на Синода! И двамата са с богат управленски опит, защото митрополитът не е духовен баща на миряните, такъв е техният енорийски свещеник, а митрополитът е администратор, той е изпълнител на „духовната политика“ на Синода в епархията. Е, и двамата избрани имат опит в това начинание.

Поликарп Белоградчишки така и не показа дипломата си за завършено висше образование, да не говорим пък за богословско такова…! Е, какво очакваше, да стане чудо ли…!? Чудото стана, когато стана епископ, два пъти чудеса не стават, Ваше Преосвещенство!

Намесиха се аргументи, които са не просто спорни и осъдителни, дори и от граждански съд, но да се говори за други действащи митрополити, кой какъв бил, с кого спал, с кого се наял…, това е под човешкото достойнство на един уважаващ се българин! Какво общо имаха други митрополити, които бяха обявени за гейове!? А нима някои от протестиращите във Видин расоносци, не бяха замесени именно в гей-скандали, при това не толкова отдавна..!? Никой и нищо не е забравено! И въобще,        що за дивотия, хора в расо да протестират наравно с останалия селско-градски лумпеният в едни не просто грозни, но дори и срамни сцени!?

Епископ Яков е добър монах, но е непознат в епархията, а и не само там, епископ Йеротей също е непознат, а и митрополит Йоаникий има нужда от помощник в Сливен, епископ Поликарп е познат, но въпросът е,  С КАКВО е познат…?!!! Явно не е с добро, съдейки по резултата му – два гласа! Остават Герасим и Даниил и ето ги именно те да са двамата кандидати на епархийските избиратели. Това е логичният и единствено нормален избор, което показва, че врачански митрополит Григорий си е свършил добре работата – осигурил е честни, свободни, открити и най-вече адекватни избори за двойката епископи. Сега на ход е Синодът, следващата неделя именно той ще реши, кой ще е новият домовладика на епархията, със седалище  във Видин.

А до тогава, онези щели да хвърлят камъни, че и по новия владика дори…!! Питаме се, във Видин полиция няма ли…, защото това вече е откровено гаменство, което, струва ми се, лесно може да се квалифицира по Наказателния кодекс…!

А на епископ Поликарп, да му пожелаем „лека служба“ в Пловдив, там е строго, но – справедливо, както казваше Тодор Колев в „Опасен чар“…!


Кой, каквото си посее, това и ще жъне, Ваше неосъществено ВИСОКОпреосвещенство…, всичко е в семето - факт…!!! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

сряда, 24 януари 2018 г.

ЗА КОЗИНАТА И розАвото БУЛО…!

Продъниха ни ушите с тази Истанбулска конвенция, кой ли не се изока, кой ли не се и*ака, по нея. В същото време една моя приятелка много разумно попита: „Колко ли трябва да си дебилен, когато те застрашава повишение на цената на тока с 30%, на теб да ти е проблем една конвенция за защита от насилие…!?“. 

И е много права колежката и приятелка А.К., защото наближават и избори за видински владика още сега в неделя, когато ще се определи двойката епископи, кандидати за престола и видите ли точно сега църквата ни се задейства като часовников механизъм, ама бомба, и взе позиция.

Ок, нека е така, това също е право и задължение на църквата, да взема позиция по обществено значими теми, но защо те са сякаш само за гей-парада, Истанбулската конвенция и концерта на Мадона, а и за събора в Крит, естествено, взеха така ясно позиция…!? Сякаш по другите теми църквата ни я няма. Изказа се против бежанците, пък един игумен на ставропигия се думкаше в гърдите преди време, как прибрал семейство сирийци в манастира и призоваваше за същото останалите, после пък обърна палачинката, кой знае защо, кога, как и под какви сили и намеси..!? Неведоми са пътищата, мдааа…ма много са неведоми….!!!

И изведнъж сега църквата се сети да отлъчва хора, които подкрепяли конвенцията, както призова един бивш архимандрит-звездоман! Щели да се молят по храмовете да не се приемела конвенцията..! А питам, къде беше същата тази църква, когато избиваха през 1946 г., някъде по това време, елита на интелигенцията ни, когато избиваха и свещеници, къде беше и къде е, когато навън хора студуват без дом и без стряха, гладуват, къде е църквата и по останалите обществено значими теми, като корупция, беззаконие, занижена до кризисен минимум здравна грижа, колабирала социална система, тотална безработица, младежка безпътица…!?

Хванали се нашите брадатковци за Истанбулската конвенция, парадират от позицията на Божии представители на земята, а като ги гледаш, половината са точно от този „трети пол“, за който говорят, и за който няма и дума в същата тази конвенция...!

Колко е удобно, когато ще ти повишават цената на тока, да забъркаш един комплот с една конвенция, била тя и Истанбулска и колко е удобно и църквата, възползвайки се, преди изборите за видински митрополит, да отклони общественото внимание от това с едни безсмислени молитви за нещо, което и тя не знае за какво е и какво е въобще!

И какво, ще отлъчат 50,02% от населението ли, че ако има и процент от тях, които ходят на църква, то ще е добре, и този процент ли ще отлъчат…!? А кой ще плаща свещите Ви Ваши Високи и не толкова Високи Преосвещенства, а..!? Щото парите Ви идват от свещите, а ако отлъчите половината население на страната, чисто хипотетично доходите Ви ще намалеят наполовина! Тогава как ще пристигате на заседанията на Синода от близо и далеч с разни „беемвета“ и други, с пищни кортежи и охрани, все едно сте сенчести велможи..!?

И накрая, в Южния парк се строи църква,  нова, красива, голяма….! Вдигнаха Камбанарията и едно малко помещение долу, за да бъдат те отправна точка за останалия мащабен строеж, но пари няма…! Така църквата остана само една камбанария с една стая долу! Няма пари, ама пари за нови коли и за аристократични дивотии, исихастирийки и други по някои манастири, има…, така ли…!?

Всичката Мара я втасала, че за Истанбулската конвенция се захванала…!


Хайде холан, „крадците“-загоритенджери ще ми говорят, как да хванем „крадците“…! 

Вълкът козината си мени, но булото розАво никогаш, така знам аз…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

вторник, 23 януари 2018 г.

ТОДОР АНГЕЛИЕВ: ЛОГОТО ТРЯБВА ДА Е ПРОСТО И ЛЕСНО РАЗПОЗНАВАЕМО

Логото-победител за българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) през 2018 година е с автор Тодор Ангелиев. То беше избрано след публичен конкурс. Председател на журито беше проф. Георги Янков от Националната художествена академия. В конкурса са участвали и българи, живеещи в чужбина. Проекти са изпратили и около 10 чужденци, сред които македонци, украинци и германци. Победителят е събрал 76 от възможни 90 точки.
Ангелиев е завършил художествената гимназия в Пловдив. Рисува от малък. След това е приет в Художествената академия в София, където завърша специалност „Илюстрация и оформление на книгата“. Тук се учи и графика за запазени знаци и лога. Учил е при проф. Тодор Варджиев шрифт и запазен знак. Водещ професор му е Христо Нейков. Правил е илюстрации за детски книжки.

-         Как избрахте детайлите за логото на българското европредседателство и какво символизират те?

-         Говорим не за детайли, а за елементи. Те символизират кирилицата като елемент, латинската абревиатура и народната шевица. Така се получи като графика добре. Заради това и участвах в този конкурс. Ако не бях сигурен в нещо, нямаше да участвам.

-         Какви бяха изискванията към Вас и към всички кандидати, какво точно се искаше от Вас за изработването на логото?

-         Трябваше да се направи лого за българското европредседателство. Преди това са правени лога и за други държави. Имаше изисквания, какво да се изписва отдолу, става дума за домейна, като част от логото. За да се направи едно лого, трябва да знаеш, какво правиш. Това не е картина, която да е красива. Логото трябва да е просто и лесно разпознаваемо и веднага да отвежда там, където трябва и да е практически използваемо за изобразяване на предмети и плакати. Има изисквания, които на хората, които се занимаваме с този вид работа, са ни ясни. Един художник може да е много добър живописец или скулптор, но той може да няма отношение към това, защото за едно лого се изисква графична работа.

-         Правили ли сте друг път такива лога или знаци от такъв мащаб?

-         От такъв мащаб не, защото за това лого се вдигна доста шум. Печелили сме и други конкурси, но не са били толкова мащабни. Печелили сме конкурси в Полша, в Америка, Германия. В България имаме поръчки за много търговски марки. Аз имам графично студио, където работим заедно с мой приятел, с когото учихме в художествената гимназия в Пловдив, после и в художествената академия. Трима човека работим и сме художници. Когато има такива конкурси, участваме, като всеки прави по един знак и ги пускаме. Никога не сме пускали знаци, когато не сме били сигурни във всичко.

-         Споменахте, че сте печелили конкурси в САЩ, разкажете малко повече за читателите на вестник „България“!

-         Това беше поръчка от приятел за няколко фирми за храни за животни и други. Имаме изработени над 150 знака общо, като разбира се най-много са за България. Има търговски марки, хранителни продукти, чайове, опаковки.

-         Видяхме, че кандидатите за лого на българското европредседателство са много, защо обаче избраха точно Вас и Вашия проект, с какво Вие спечелихте пред останалите?

-         Много е важно, кой избира логото. Хубавото в този случай е, че от десет човека жури, шест бяха художници, които разбират естеството на тази работа. Моето лого не е най-хубавото нещо, което съм правил в живота си, но мисля, че се получи доста добре. Като цяло обаче нивото не беше особено високо, имаше съвсем самодейни работи, както и много стойностни, естествено.

-         Ако трябва да изработите лого, или знак, който да представи, да илюстрира България в днешния ден, как би изглеждала тя сега?

-         Много съм си мислил за това. Дори имаше конкурс, на не участвах. Трябва да го имам като задача, за да го мисля. Създаването на лого е процес, който като ти влезе в главата не ти дава да спиш, дори докато вечерям, постоянно си драскам нещо, нахвърлям си идеи. Много е трудно да се напрати такова нещо. Розата е доста експлоатирана. Туристическото лого, например, трябва да е по-търговско, да има визия.

-         След като станахте популярен с авторството си на логото за българското европредседателство, това отвори ли ви врати за повече поръчки, например?

-         Не, аз приемам това като част от работата ми. Станахме по-популярни сред приятелите ни. Ние направихме цял брандбук за това лого, как да се използва, но нищо като дизаин, нито билбордовете, нито дори при шаловете не е така, както го зададохме. Дизайнерите сами решават, как да използват логото и как да го разполагат върху повърхности и фигури.

Интервю на ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София


понеделник, 15 януари 2018 г.

ЗА КРАСИВАТА СТРАНА НА ВОЙНАТА

Военни спомени от 1943 г. в с. Стари Качаник - Косово

Войната има и друго измерение, освен ужасът, който традиционно води със себе си. Това е и красивата страна, която рядко забелязваме. Към ноември 1941 г. Георги Иванов е поручик и  заминава за Куманово, от там за Скопие и след това за село Стари Качаник в Косово-в щаба на граничното поделение. Тук Георги остава до 16 август 1944 г.

Българските войски в този район имат досег до италиански военни и Георги се запознава със свой колега-италиански офицер, чието име не ни е известно. Между тях се заражда истинско приятелство. От него Георги купува, малко преди да си тръгне от границата, устна хармоника, от която днес е запазена само кутията, алуминиев пръстен и една плащеница. Това са “военните трофеи”, които той донася от войната.

През 1943 г. сестрата на Георги – Виолета пристига в Косово, за да види брат си. Там тя се преоблича за снима в косовски традиционни облекла, като по този начин демонстрира благоразположеността си, своята и на своя брат-български офицер, към местните шиптъри. Георги организира празненства по различни поводи. Най-запомнящите се такива са в Топоян махала в Стари Качаник, където българските офицери оставят добри впечатления у местното население. Именно тук е и срещата на Георги с италианския капитан Ботаро, с когото също стават приятели.

При откомандироването си от Косово, Георги тръгва заедно с ешалона и достига до Дупница, където българските войски са посрещнати от генерал-полковник Дамян Велчев, който по това време е военен министър. По пътя българите са пресрещани от сръбски партизани, някои от които отнемат оръжието на офицерите. Георги е един от българите, които не се разделят с личното си оръжие.

В Дупница българските военни части са разделени на две групи-такива, които отиват за Втората фаза на Втората световна война-в Унгария и такива, които се прибират в родните си места и за тях войната завършва. Георги попада в групата, която се прибира у дома.

Георги се завръща в София и започва ремонт на къщата, в която живее семейството му-майка му и сестрите му. Спомените от войната обаче остават. До смъртта си на 9 декември 2002 г., Георги се гордее, че никога не е бил застрашен животът му, въпреки че е бил на истински фронт, той се гордее и с това, че никога не е отнел човешки живот.

Италианският офицер, с когото Георги се запознава в Стари Качаник, изчезва безследно. Те никога повече не се виждат и не си пишат писма дори. Георги обаче запазва спомените от него и днес те са реален “документ” от едно от най-зловещите събития на ХХ в.


На Георги е признато участие във войната в Първи пехотен полк при Кумановската позиция. Той е награждаван с медал за участие във втората фаза на Втората световна война, руски медал за победа над Германия и юбилеен медал за 50 години от края на Втората световна война.



За в-к "Българска армия"

„БЕЛОКАПОВЕЦ“ СТАВА НАРИЦАТЕЛНО ЗА ДОСТОЕН ОФИЦЕР

Офицерите ни в Македония през 40-те години на ХХ в. пишат история

Със Заповед № 271 от 25 август 1899 г. са дадени описанията на новите униформи, като се правят радикални промени в кройките и избора на цветовете в облеклата. Със Заповед №139 / 1901 г. на Военното ведомство се определя формата на генералското облекло и снаряжение.

Зимната фуражка е с кройка като при съществуващата офицерска фуражка. Околожката при артилеристите е от черно кадифе, при всички други от сукно или кадифе, каквото е дъното на калпака. Отпред се носи трицветна кокарда, каквато е приета през 1879 г. Между страничните парчета на дъното на фуражката и околожката се нашиват кантове. Кантовете от двата края на околожката са от крапово сукно, при което тя е от кадифе, а за останалите от сукно, от каквото е ушита фуражката. 

Козирката и подбрадникът са от черна лакирана кожа отпред с трицветна кокарда както при останалите офицери. Окръжно 100 / 1901 г. нарежда на дивизионните началници фуражките които се шият в дивизионните шивачници, да се шият здраво, за да бъдат трайно облекло. Лятната фуражка е същата като зимната но се покрива с бял чохъл.

Именно за бялата лятна фуражка е думата ни тук. По време на Втората световна война българските офицери, част от които командват части в Македония, са именно с бели фуражки – бели шапки, поради което местните ги наричат „белокаповци“, спомня си неотдавна майорът от запаса и ветеран от войната Георги Иванов.

Българските офицери в Македония, а и не само там, са лицата на България пред света. Дейността на военните ни части извън страната в онези времена, пък и сега е стриктно следена от всички, които имат интерес и които имат задължение за това. Така офицерите ни са знаели, че са под постоянно наблюдение и въпреки това и тогава ги е имало така наречените „изцепки“.

Ветеранът от войната Иванов си спомня, как докато е бил офицер – „белокаповец“ в Македония, винаги се е стремял да бъде в добри отношения с местното население, не за да им се хареса за някакви цели, а защото е знаел, че неговата дейност е високо отговорна и се събира информация и от местните хора, когато се извършва атестацията на един офицер.

Целта не е била да се компрометира някой, а напротив, да се направи обективна качествена оценка на способностите на даден военнослужещ и той да бъде издигнат в йерархията не само като звание, но и като длъжност, или пък да бъде отстранен, ако не е подходящ за дадена длъжност и дори и за офицерската професия.

Както и да са наричани впоследствие „белокаповците“ ни в Македония, те са били честни български офицери, които стриктно са изпълнявали своите функционални задължения и отговорности. Онези, които са оставили имената си в някой „черен списък“, са получили заслужената си оценка не само от историята, но още тогава и от своите по-висши началници.

„Белокаповец“ обаче става нарицателно за стриктен офицер, спретнат, строен, отговорен. „Белокаповците“ са всъщност онези наши „посланици“, които представят не само държавата, но и армията. Те оставят имената си във военната история на този регион, където етническото напрежение периодично придобива пикове, в зависимост от политическите и историческите особености.



За в-к "Българска армия"

сряда, 10 януари 2018 г.

КАК „ГЛАСЪТ НА АМЕРИКА“ СТАНА БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО

"Атентатът" от Враца от 1980 г. се оказва обикновен
опит за разговор на един младеж с Първия!
Опитите за покушения срещу комунистическия диктатор на България Тодор Живков са няколко, но все пак ги има. Въпреки охраната от Управлението за безопасност и охрана в онези години, все пак има няколко, макар и твърде нескопосани опити Живков да бъде отстранен, като разбира се едно от основните основания за това винаги е сочен заговор на западните капиталистически държави и най-вече САЩ, като най-голямата световна сила, която може да поведе, според болните мозъци от комунистическата партия, световен заговор срещу Живков.

Първо, никой чак толкова сериозно не се е интересувал от личността на правешкия партократ, второ, на кого му трябва да се занимава с някакъв си дребен комунист от България!?

И все пак, най-значимият опит за отстраняване на Живков е от генерал Горуня. Това се случва в средата на 60-те г. на ХХ в. Естествено опитът не успява, защото тайните служби са достатъчно добре напомпани с всякакви диверсионни щуротии, само и само да бъдат готови във всеки един момент да защитят комунистическото величество от каквато и да е опасност.

Нека припомним и един друг емблематичен опит за покушение над Живков, този от 1980 г.

На 1 юни Тодор Живков пристига във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция, цивилна охрана, тротоарите са заградени с въжета. Живков излиза от колата, в този момент някакъв едър млад мъж изскача от тълпата, затичва се бързо към него, посяга, успява да го хване за ръката. Живков залитва, уплашва се. Охраната скача, настъпва суматоха, Живков пада на колене и на ръце. Всичко става за секунди. Нападателят е затиснат от няколко души от охраната от УБО (т. нар. “Управление за безопасност и охрана – 5-то управление на ДС, чийто наследник е Националната служби за охрана). Нападателят бързо е отведен и натикан в една кола. Това пише http://e-vestnik.bg и допълва, че това е врачанският атентат срещу Тодор Живков, както наричат през 80-те години случая с Цветан Килограмски от Кнежа.

През 1980 г. няма вестници, които да съобщят какво се случва на площада във Враца на 1 юни. Цялата държава е вдигната на крак от службите, но толитарните медии не информират, че срещу Тодор Живков е извършено нападение. Случаят е покрит с мълчание, в резултат на което плъзват невероятни слухове.

Само радио „Гласът на Америка“ и някои други „вражески“ станции съобщават, какво се е случило, но медиите в България мълчат като партизанин на разпит, както се казва! Така радио „Гласът на Америка“ замества Българското национално радио, което в онези години е силно идеологизирано и не намира сили да съобщи новината.

По-интересно е обаче, че това е втори опит за покушение на тази дата и на това място, първият е шест години по-рано – през 1974 г.

По това време Живков идва във Враца за същото събитие на връх Вола, на 2 юни, само че, малко преди това става ясно, че във влака от София са заловени двама българи, които готвели покушение срещу Живков, естествено „инспирирани“ от Запада и САЩ…! Те са арестувани и изпратени за охрана при караула на Школата за запасни офицери /ШЗО/ в града. По това време там служат синове на партийни величия и някои случайни екземпляри, промушили се покрай тях, за да не остане впечатление, че школата едва ли не е създадена специално за синовете на богоизбраните.

Това обяснява, защо шест години след това, през 1980 г., когато Килограмски прави своя „опит за покушение“, охраната на комунистическия диктатор е толкова разтревожена, защото това е всъщност вторият опит за „покушение“ при това само за няколко години на едно и също място, на една и съща дата…!

Една справка от 1974 г. сочи, че в периода 1963-74 г., само от средите на БКП 1200 лица са развили дейност, насочена срещу Тодор Живков и тоталитаризма. В справка от  12 юли 1974 г., подписана от началника на Шесто управление на Комитета за държавна сигурност, се изтъква, че „значителна част от лицата, съдени за консумирана противодържавна дейност, остават неразколебани“, пише desant.net.

Какво всъщност се случва във Враца през 1974 г.?! След като са докарани в караулното на ШЗО в града, двамата „атентатори“ са оставени под охрана, докато се задействат политическите държавни институции, които да решат, какво да правят с обвинените. През нощта на 1-ви срещу 2-ри юни обаче те успяват да избягат от караула и се укриват във вилната зона на града. Целият гарнизон е вдигнат по тревога. Всички са настръхнали, защото ако не намерят обвинените, ще завалят уволнения по всички нива и на общинско ниво, и в ШЗО, а и по политическа линия…!

На следващия ден бегълците са заловени на един таван на вила край Враца. Всички си отдъхват, а началникът на караула в ШЗО, който е пазел и не е опазил „диверсантите“ едва не получил удар, докато ги намерят и отново ги поставят под охрана!

Каква е съдбата на двамата „терористи“ не е ясно, но по всяка вероятност са осъдени на някакъв срок с лишаване от свобода, ако не за друго, поне превантивно и за назидание…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София