Военни
спомени от 1943 г. в с. Стари Качаник - Косово
Войната
има и друго измерение, освен ужасът, който традиционно води със себе си. Това е
и красивата страна, която рядко забелязваме. Към ноември 1941 г. Георги Иванов
е поручик и заминава за Куманово, от там
за Скопие и след това за село Стари Качаник в Косово-в щаба на граничното
поделение. Тук Георги остава до 16 август 1944 г.
Българските
войски в този район имат досег до италиански военни и Георги се запознава със
свой колега-италиански офицер, чието име не ни е известно. Между тях се заражда
истинско приятелство. От него Георги купува, малко преди да си тръгне от
границата, устна хармоника, от която днес е запазена само кутията, алуминиев
пръстен и една плащеница. Това са “военните трофеи”, които той донася от
войната.
През
1943 г. сестрата на Георги – Виолета пристига в Косово, за да види брат си. Там
тя се преоблича за снима в косовски традиционни облекла, като по този начин демонстрира
благоразположеността си, своята и на своя брат-български офицер, към местните
шиптъри. Георги организира празненства по различни поводи. Най-запомнящите се
такива са в Топоян махала в Стари Качаник, където българските офицери оставят
добри впечатления у местното население. Именно тук е и срещата на Георги с
италианския капитан Ботаро, с когото също стават приятели.
При
откомандироването си от Косово, Георги тръгва заедно с ешалона и достига до
Дупница, където българските войски са посрещнати от генерал-полковник Дамян
Велчев, който по това време е военен министър. По пътя българите са пресрещани
от сръбски партизани, някои от които отнемат оръжието на офицерите. Георги е
един от българите, които не се разделят с личното си оръжие.
В
Дупница българските военни части са разделени на две групи-такива, които отиват
за Втората фаза на Втората световна война-в Унгария и такива, които се прибират
в родните си места и за тях войната завършва. Георги попада в групата, която се
прибира у дома.
Георги
се завръща в София и започва ремонт на къщата, в която живее семейството
му-майка му и сестрите му. Спомените от войната обаче остават. До смъртта си на
9 декември 2002 г., Георги се гордее, че никога не е бил застрашен животът му,
въпреки че е бил на истински фронт, той се гордее и с това, че никога не е
отнел човешки живот.
Италианският
офицер, с когото Георги се запознава в Стари Качаник, изчезва безследно. Те
никога повече не се виждат и не си пишат писма дори. Георги обаче запазва
спомените от него и днес те са реален “документ” от едно от най-зловещите
събития на ХХ в.
На
Георги е признато участие във войната в Първи пехотен полк при Кумановската
позиция. Той е награждаван с медал за участие във втората фаза на Втората
световна война, руски медал за победа над Германия и юбилеен медал за 50 години
от края на Втората световна война.
За в-к "Българска армия"
Няма коментари:
Публикуване на коментар