понеделник, 15 януари 2018 г.

ЗА КРАСИВАТА СТРАНА НА ВОЙНАТА

Военни спомени от 1943 г. в с. Стари Качаник - Косово

Войната има и друго измерение, освен ужасът, който традиционно води със себе си. Това е и красивата страна, която рядко забелязваме. Към ноември 1941 г. Георги Иванов е поручик и  заминава за Куманово, от там за Скопие и след това за село Стари Качаник в Косово-в щаба на граничното поделение. Тук Георги остава до 16 август 1944 г.

Българските войски в този район имат досег до италиански военни и Георги се запознава със свой колега-италиански офицер, чието име не ни е известно. Между тях се заражда истинско приятелство. От него Георги купува, малко преди да си тръгне от границата, устна хармоника, от която днес е запазена само кутията, алуминиев пръстен и една плащеница. Това са “военните трофеи”, които той донася от войната.

През 1943 г. сестрата на Георги – Виолета пристига в Косово, за да види брат си. Там тя се преоблича за снима в косовски традиционни облекла, като по този начин демонстрира благоразположеността си, своята и на своя брат-български офицер, към местните шиптъри. Георги организира празненства по различни поводи. Най-запомнящите се такива са в Топоян махала в Стари Качаник, където българските офицери оставят добри впечатления у местното население. Именно тук е и срещата на Георги с италианския капитан Ботаро, с когото също стават приятели.

При откомандироването си от Косово, Георги тръгва заедно с ешалона и достига до Дупница, където българските войски са посрещнати от генерал-полковник Дамян Велчев, който по това време е военен министър. По пътя българите са пресрещани от сръбски партизани, някои от които отнемат оръжието на офицерите. Георги е един от българите, които не се разделят с личното си оръжие.

В Дупница българските военни части са разделени на две групи-такива, които отиват за Втората фаза на Втората световна война-в Унгария и такива, които се прибират в родните си места и за тях войната завършва. Георги попада в групата, която се прибира у дома.

Георги се завръща в София и започва ремонт на къщата, в която живее семейството му-майка му и сестрите му. Спомените от войната обаче остават. До смъртта си на 9 декември 2002 г., Георги се гордее, че никога не е бил застрашен животът му, въпреки че е бил на истински фронт, той се гордее и с това, че никога не е отнел човешки живот.

Италианският офицер, с когото Георги се запознава в Стари Качаник, изчезва безследно. Те никога повече не се виждат и не си пишат писма дори. Георги обаче запазва спомените от него и днес те са реален “документ” от едно от най-зловещите събития на ХХ в.


На Георги е признато участие във войната в Първи пехотен полк при Кумановската позиция. Той е награждаван с медал за участие във втората фаза на Втората световна война, руски медал за победа над Германия и юбилеен медал за 50 години от края на Втората световна война.



За в-к "Българска армия"

Няма коментари: