В
зората на офицерското образование, когато се наливат истинските основи
Някога,
преди да се изгради съвременната и модерна българска система за военно
образование, едно от училищата, които били считани за наистина перспективни и
елитни била Школата за запасни офицери в Княжево, край София.
През
1908 г. се обединяват две школи в Школа за запасни офицери. Седалището на новата
школа е в тогавашното село Княжево (днес квартал на София), която е наричана още
и княжевско военно училище. Първи командир е генерал-майор Асен Константинов (1
октомври 1908 – 31 декември 1908).
Школата-училище
организира учение и стрелби, точно както е било това и във военното училище.
Редът и дисциплината са били на същата висота и са били съблюдавани същите
правила, като са действали и същите военни устави, правилници и разпоредби.
През
лятото на 1935 г. школата провежда и летен лагер, на който обучаемите трябва да
придобият нови и специфични знания и умения във воденето на бой и тактика.
Лагерът се провежда край Божурище. Изкарана е цялата техника, школниците спят
на палатки, грижат се сами за оборудване, охрана, организация и устройство на
живота и службата си по време на своеобразното военно учение. Момчетата се подготвят предимно и специално за
крепостна артилерия и за полска и планинска артилерия.
По
това време войската има нужда от свежи кадри. Предстои световна война, в която
България също ще вземе участие първо на страната на Германия, а след това и
срещу нея. За това са нужни подготвени хора, които да имат цивилни професии, но
на имат и не просто военна подготовка, а да бъдат готови и да ръководят и
командват военни подразделения в случай на война, или при военни маневри,
каквито са неизбежни в условията на нажежаваща се до бяло международна
обстановка.
Началници
на школата в периода 1935-1936 г. са изявени военнослужещи, сред които е и Боян
Урумов и Константин Лука, но и много други.
Момчетата
освен, че се учели да стрелят, се възпитавали като бъдещи офицери от
Българската армия. Обучението им в ШЗО
било не едно по-леко просто отбиване на редовната военна служба, но и процес на
наистина задълбочено специализирано обучение.
По-късно
същите тези момчета поемат командването на взводове, роти, полкове, дори
застави. По време на войната някои от тях са на първата линия. Те
взаимодействат с техни колеги от чужди армии, така всъщност се превръщат в едни
истински военни посланици на страната ни.
Някои
от офицерите, които са тип ДКВ /съкращение от „до края на войната“/, пазят
спомени и трофеи от приятелствата си и от съперничествата си с други офицери от
приятелски и неприятелски армии.
По
този начин Школата за запасни офицери в Княжево дава своя ценен принос към
подготовката, изграждането и формирането на качествени български военачалници,
офицери, които поемат ръководството на войските на тактическо и дори на
оперативно ниво. Една съществена част тези офицери изнасят на плещите си огъня
на Втората световна война и добавят нова бойна слава в биографията си и във
военната история на армията и страната ни.
Полковник-„превратаджия“
оставя следа във военната история
Полковник
Боян Урумов служи в Осемнадесети артилерийски полк, Двадесет и трети пехотен
шипченски полк, адютант на Артилерийската инспекция. През 1928 г. е назначен за
командир на отделение в Четвърти артилерийски полк, 1930-1932 г. учи във
Военната академия. След завършването и е командир на отделение в Четвърти
армейски артилерийски полк. Последователно е инспектор на класовете във
Военното училище (1933 г.), в Щаба на армията (1933 г.), началник на отделение
в Щаба на армията (1934), началник на ШЗО (1934.), началник на Учебния отдел в
Щаба на армията (1935 г.). През 1934 г. става член на Военния съюз. На 18
октомври 1935 г. е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени
в участие в опита за преврат.
На
17 септември 1944 г. полковник Урумов е назначен за командир на Четвърта
българска армия, която през октомври 1944 г. заедно със съветските войски
настъпва по направление Царево село и Кочани.
На
30 октомври 1944 г. е заменен от генерал Асен Сираков и е назначен за командир
на Седма българска армия. От 1945 г. е началник на отдел "Доставки и
поддръжка". През периода 1951-53 г. е сътрудник на военно-историческия
отдел на Генералния щаб на армията ни.
Генералът-мъченик
Константин Лукаш
Константин
Лудвиг Лукаш е началник на ШЗО през 1935 г. Той достига до звание
генерал-лейтенант, началник на Генералния щаб на Българската армия в периода 11
август 1941 – 11 май 1944 г. Екзекутиран е на 15 март 1945 г.
Константин
Лукаш е роден на 16 септември 1890 г. в Пловдив. През 1909 г. завършва Военното
училище в София, на 22 септември е произведен в чин подпоручик и назначен за
командир на взвод в 21-ри пехотен полк.
През
1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 11 август 1941 г. е назначен
за началник на Щаба на войската, на който пост е до 11 май 1944 г., когато е
назначен за главен инспектор на войската. На 13 септември 1944 излиза в запаса.
Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 15
март 1945 г. Присъдата му е отменена с Решение №172 на Върховния съд на
Република България от 1996 г.
За в-к "БА"
Няма коментари:
Публикуване на коментар