петък, 30 октомври 2015 г.

ГРЪЦКИ САЙТ ТВЪРДИ, ЧЕ ВАРТОЛОМЕЙ ИДВАЛ С НЯКОЛКО НАСТОЯВАНИЯ

Снимка:  Булфото
Гръцкият сайт http://www.romfea.gr/ твърди в своя публикация, че Вселенският патриарх Вартоломей идвал на посещение у нас не за да получи отличие от БАН, а да настоява пред родните църковни власти – Светият Синод на БПЦ да се премахне титлата на епископ Евлогий – Адрианополски, защото се дублира с град,който се намира в Република Турция. В същото време се твърди, че Вартоломей ще настоява за отмяна на всички титли па епископи, които се дублиратс такива във Вселенска патриаршия.

Освен това, в статията се казва още, че Негово Всесветейшество ще настоява и за демонтаж на паметника на екзарх Антим І в Одрин. Това е човекът, който издейства независимост на църквата ни от Вселенската патриаршия и вероятно това дразни Вартоломей, защото той вероятно предполага, че независимостта на църквата ни е дадена от султана, а не от Вселенската патриаршия.

Твърди се още, че българската църква е заявила, че въпросният паметник се намира на територията на друга държава и не е издигнат по инициатива на БПЦ а по инициатива на Тракийското дружество, с което нашата църква си измива ръцете, но не е ясно, какво ще стане с паметника на екзарх Антим І.

Накрая на статията се споменава ни в клин, ни в ръкав, че патриарх Вартоломей не е давал разрешение на българският и станал скандално известен Белоградчишки епископ Поликарп да служи в Одрин, което явно се явява някакъв голям проблем за Църквата, след като изрично се споменава в тази статия. Предстои да видим, за какво наистина идва на посещение у нас патриарх Вартоломей.

Едва ли обаче неговото посещение е само и единствено за академична церемония по присъждането на почетното научно звание „Доктор хонорис кауза“, в Голямата зала на Българската академия на науките. Такова посещение, когато е по такъв, общо взето „формален”, повод, никога не е случайно, така че, дали са прави колегите от гръцкия сайт, предстои да видим на 9 ноември, когато Негово Всесветейшество ще даде брифинг пред медиите в София. 

За фейсбук-групата "Православни новини". 

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

ДОЖИВЯХМЕ ДА НИ СРАВНЯВАТ И С ПРОСТИТУТКИ..!

Заместник-председателят на ЦИК Мария Мусорлиева  направи истинско шоу в сутрешния блок на Нова телевизия. Цитатът й от Киркегор, че „е по-добре да има дъщеря-проститутка, вместо син – журналист” обиколиха за секунди социалните медии и се превърнаха в истински хит.

Госпожата заяви, че ЦИК няма никакви отговорности за изборния хаос в „Арена-Армеец”, който бил в отговорностите на ОИК, а не на ЦИК. Водещият Виктор Николаев се опита да води нормален разговор, но онова, което чу не му позволи да се намеси, освен от време на време само да се опита...!

Г-жа Мусорлиева обяви, че ще търси отговорност от медиите за клевети, включително и от шоу-програми, които иронизирали това. Разбира се, тя има право да търси такава отговорност, защото живеем в нормална и демократична държава, или поне на това се надяваме! В същото време, г-жа заместник-председателят на ЦИК си позволява да сравнява журналистическата професия с една от най-древните „професии”, че дори я поставя на по-долно ниво! Е, ние нямаме ли право да търсим отговорност за подобно изявление!?

Много рядко си позволявам да пиша от първо лице, единствено число, но сега ще си го позволя. Аз съм журналист от малко над 20 години. Като такъв не се имам за „проститутка”, въпреки, че от горното определение разбирам, че съм поставен, заедно с всички останали колеги /без колежките/, под общ знаменател. Непонятно е за мен, как заместник-председателят на ЦИК може да си позволи да ме нарече и мен, макар и не персонално, проститутка,…на какво основание…?!

Значи, Виктор Николаев, Сашо Диков, Иво Инджев, Тошо Тошев, ….и да не продължавам, са просто едни проститутки…., така ли излиза…!? И какво се постига с подобно определение, като обидиш половината колеги, всъщност обиждаш обществото, защото колегите са продукт на това общество, те работят в негово име и за негова полза.

Може би все пак е редно, когато човек е в състояние на афект, по една или друга причина, да изчака, да не си позволява участие в национален ефир, защото се случват и ситуации, в които ръси откровени простотии!


Да ме прощават присмехулниците, ама това не е смешно, напротив, жалко е, защото да „освиркаш” една част от професионална гилдия от висотата на някакъв държавен пост не е проява на смелост, а много, ама много жалък опит за оригиналност! 

За sbj-bg.eu

сряда, 28 октомври 2015 г.

„ИГНОР ВОЛЕН” ИЛИ ПРАВОТО НА ОБЩЕСТВОТО НА ИНФОРМАЦИЯ?

Снимка: big5.bg
Медиите ни са поставени в ситуация на „шах-мат”. От една страна обществото иска да знае, какво се случва, от друга страна ситуации като тази с лидера на ПП „Атака” Волен Сидеров се счита за неподходяща за показване по телевизиите. 

Част от експертите считат, че такива изцепки трябва да се игнорират, за да не им се дава трибуна и по този начин те сами да се превърнат в анахронизъм. Други обаче считат, че това би било прикриване на информация, което в една демократична държава би представлявало цензура.

Представянето на новините понякога наистина граничи с цирк, но нека не забравяме, че този цирк се прави от самите нас, медиите отразяват в новините актуалните събития от деня и процеси, които също носят в себе си новина. Медиите не създават явленията, те ги проследяват, анализират и представят пред обществото.

Ако не се даде гласност на събития като това в НАТФИЗ, хората няма да знаят, какво правят техните избраници, когато не са в парламента, когато се изживяват като Никола Петков, например!

Изолирането на една тема, новина, събитие от ефира и от интереса на медиите въобще би бил опасен прецедент, който напомня едни отминали времена.
Според повечето постове в социалните мрежи, не медиите са виновни за това, което показаха, а вината е по-скоро в този, който провокира тази медийна активност.


Колкото до отнемането, или частичното отнемане на депутатския имунитет, обществото също е силно разделено. Преобладаващата част от юристите заявяват своята позиция отново в социалните мрежи, като според тях имунитетът на депутатите трябва да бъде ограничен. 

Някои обаче, сред които конституционалисти и дори самият министър на правосъдието изразяват опасения, че отнемането, или ограничаването на депутатския имунитет, би било проблем за една млада демокрация, за каквато се определя нашата. 

За sbj-bg.eu

КОЛЕГИ, НЕ СМЕ НАРОДНИ ПЕВИЦИ…!

Микрофонната техника е нещо, което всеки водещ трябва да овладее, говорим за разстояние, ъгъл и т.н. Та, както певците знаят разликите между  кондензаторните и динамичните микрофони, така и водещите по телевизиите трябва да знаят, какво точно държат в ръцете си. Микрофонът е оръдие на труда на журналиста от електронната медия, той обаче е и инструмент на комуникация, който представя определена информация по точно определен начин.

Понякога именно от така наречената микрофонна техника зависи, как ще се представи една информация така, че тя да осъществи определено въздействие там, където е необходимо и когато е необходимо.

Не е добре, когато утвърдени репортери, от национални телевизии, при това репортери от много години, се държат пред микрофона като народни певици. Те така напяват това, което искат да ни кажат, че оставят впечатление, че силно са злоупотребили със спиртни напитки, а на нас трябва да ни се прииска спонтанно да скочим и да ударим по една кръшна ръченица в стил флаш-моб…!

Признавам си, не разбирам много от електронни медии, разбирам от вестници и от сайтове и то толкова, колкото съм могъл да открадна от хората, които са ме учили на журналистика. Коментирам като зрител, като активен зрител.
Когато обаче кандидатствах за работа като репортер в БНР преди няколко години, се явих пред комисия от пет човека, при това няколко пъти. Не присъстваше само тогавашният генерален директор на радиото…!

Всичко това беше направено, за да ме проверят, дали ставам, дали нямам някакви говорни дефекти, дали дикцията ми е добра, дали нямам някакъв диалект…Това е важно, защото, когато се появиш в радиоефира, а още повече и в телевизионния ефир, трябва да си журналист, а не Гюрга Пенджурова…! 

Последната е прекрасна наша певица, но на нея трябва да подражават тези, които се явяват на фолклорни конкурси, ние сме журналисти, не певци и певици!

Е, не започнах работа в радиото, по една или друга причина, не това е важното, отидох пак във вестник, но ми остана впечатлението, че да работиш пред микрофон не е шега работа. Разбрах го още веднъж, когато се опитах да стана водещ в още едно частно радио. Одобриха ме, поканиха ме да работя там, при това за не лоши пари, но сам прецених, че освен да си атрактивен и с правилна дикция, се иска и още нещо, трябва да си корназ за такава работа, трябва да е в сърцето ти, а в моето е писането, не говоренето. Затова отказах и продължих да пиша.

Затова си мисля, че ако някой има амбиции, или талант да пее като Борис Машалов или Бинка Добрева, примерно, и да весели хората , мястото му не е непременно в ефира на новините и актуалните предавания!


Сякаш, ако всяка жаба сама си познае гьола, може би журналистиката ни ще стане малко по-добра, малко по-истинска и доста повече професионална, иначе рискуваме новините да ни ги чете именно Гюрга Пенджурова…! 

За sbj-bg.eu

понеделник, 26 октомври 2015 г.

КОЛКО Е НЕЗАВИСИМА ПИЙПЪЛМЕТРИЯТА И КОЙ, КАК Я ТЪЛКУВА?

„Според данните на независимата международна пийпълметрична агенция Nielsen Admosphere, 30% от зрителите в активна възраст (18-49) са научили резултатите от провелите се вчера избори за местна власт и национален референдум от Нова телевизия. Втора е bTV, привлякла 26% от аудиторията”, ни съобщава Нова ТВ.

Според тях, „този безспорен успех за Нова е за втори пореден път, след като година по-рано - на 5 октомври (парламентарните избори 2014), Нова отново е била най-гледаният канал със сходна стойност от около 30% от активните зрители в същия часови интервал.

Гледайки обаче btv, резултатите са точно обратните, с леки разминавания, но напълно обърнати: „Изборното студио на bTV е гледано от почти 35% от зрителитe между 18 и 49 г.”.


При така поставените резултати, излиза въпросът, колко независима е независимата пийпълметричната агенция Nielsen Admosphere, или дали пък резултатите, които тя дава коректно, не се четат от някои както Дяволът чете Евангелието!? Иначе няма как да си обясним, че и двете водещи национални телевизии се изкарват първи! 

За sbj-bg.eu

КОЙ И ЗАЩО ПЛАШИ ЖУРНАЛИСТИ С ЛИНЧ…!?

Председателят на политическа партия "Солидарност" и лидер на националното мешере Христо Младенов, отправи брутални заплахи срещу журналистката Вероника Димитрова от Нова телевизия. Впоследствие същият обясни, че той всъщност не бил виновен, дори той накарал журналистката сама да запише разговора им, защото той просто я е проклел, а не я е набил…!

"Опитай се да влезеш в някой квартал, докато не изляза аз по телевизията да видиш как ще ви посрещнат". Хората ми се обаждат и викат - тази ще бъде линчувана в ромските квартали. Който влезе от Нова ТВ, а и покрай теб ще отидат и другите журналисти". Питаме, това клетва ли , или си е напълно откровена и директна заплаха!?!?!?! 

Текстът недвусмислено казва:  „опитай се” и „да видиш как ще ви посрещнат”..! Е ако това не е заплаха, аз не знам, какво друго може да е.
Господинът обаче е добре запознат с правата си, както повечето като него, защото не пропуска да заиграе с етническия мир, едно от най-крехките „яйца” на демокрацията у нас:  "Ти знаеш ли, че може да стане сега бунт в България? Може да стане гражданска война".

С други думи, журналистката трябва да внимава, защото може да стане новата „хубава Елена” в етническата история на България…!

Заплахите обаче не свършват тук и следва: "Знаеш, че аз имам достъп до всички съдебни власти и в България, и в Европа"... Което пак подсказва, да внимава, защото въпросният има доста връзки…! Що за мутренско поведение е това, що за дебелашко възприемане на права…!?

"Когото аз съм прокълнал, до шест месеца е пострадал жестоко. Аз те линчувам! … Ти отиваш на кино". Ако и това е малко, за да се образува наказателно производство за откровена заплаха за саморазправа, няма какво да кажа друго…!
Ако не друго обаче, господинът поне признава, че журналистическият труд у нас е неблагодарен, защото е опасен и ниско платен, като коментира, че заплатата на журналистката е пренебрежително ниска: "…За да можеш да си взимаш заплатата, кирливата заплата…”.

Ако се запитаме, до кога ще търпим някой да се разправя по този начин с журналисти, ще е напълно наивно, защото този въпрос вече сме го задавали стотици пъти, по-скоро, трябва се запитаме, защо се случват такива набези над журналисти, защо някой си позволява да се държи по този начин с хора, които честно си изпълняват служебните задължения като се превръщат в хроникьори на историческото време? Защо се издевателства над журналисти и кой позволява това да се случва? Защо държавата не реагира на едни откровени престъпления, които са за заплаха за цяла една професионална гилдия в страната?


Кога и кой пропусна нещо, че се допусна това да стане, защото това е процес, върхът на айсберга на който е именно последния случай, който е откровена и доста зле прикрита заплаха към един разследващ журналист, който просто си върши съвестно работата, което, разбира се, пречи на друг, който върши незаконни дела!?

За sbj-bg.eu

УВАЖЕТЕ ЖУРНАЛИСТИТЕ…!

Снимка: www.mfa.bg
Една традиция, която има своите корени в демократичното общество, вече не е традиция. Става дума за пресконференциите след всички избори, които се даваха от партиите по реда на представянето им. 

Това беше освен първият официален контакт на партиите и лидерите им с обществото, след изборите, така също и проява на уважение към журналистите, които да могат да зададат актуалните си въпроси за изборите, за процесите след тях, за възможните коалиции, когато това е на дневен ред.

Уви, традициите вече не са това, която бяха! От няколко избори насам някои от партиите вече не дават пресконференции. Дали това е проява на надменност от страна на политически лидери, дали е високомерие, което цели да покаже, колко те са по-високо от останалите, дали е слабоумие, или нещо друго, всеки сам може си отговори.

Демокрацията ни обаче, оказва се, не се е отдалечила твърде много от времето, когато тя все още беше една нова атракция за гражданското ни общество. Политиците ни нямат необходимост да общуват със журналистите, те се скриват, може би, защото няма какво да им кажат, или не искат да им го кажат, или пък се срамуват да кажат нещо…!

В същото време обаче ставаме свидетели на цитати от Алфред Кинси, който бил баща на сексуалната революция, „обвинения” в хомосексуализъм, при това отправени от действащи народни избраници…!

Отдавна вече сме наясно, че за да окепазиш някого, достатъчно е да пуснеш слух, че е „обратен” или че сестра му е еди каква си….! Няма значение, дали има сестра, важен е резултатът, а той е продукт на слуха-вълна.

Пресконференциите се пренесоха на улицата, където се оказа, че да влезеш в театралната академия е по-голямо мъжество от това да застанеш пред медиите и да отговориш на въпросите им за това, как си се представил на изборите, за каквото и да са те!

От кого избягаха политиците, защо се скриха от медиите и дали това вече не е традиция, да игнорираме журналистите, защото въпросите им няма как да бъдат филтрирани предварително…?! Пресконференцията е проява на пряка журналистика, ако можем да се изразим по този начин, това е tête à tête комуникация, при която няма възможност за шикалкавене, това е борба на истината, битка на характери и психологически апотеоз на диалога.
Това обаче, оказва се, притеснява някои от домораслите ни лидери, защото те явно са по-високи от Витоша и по-дълбоки от Искъро…!

Е, поне НАТФИЗ е най-новата туристическа дестинация на парламентарните ни корифеи – като не ти изнася нещо, или искаш да влезеш в полезрението на медиите по начин и във време, както и когато ти искаш, втурваш се към най-близкия университет, бил той и за театрално и филмово изкуство и вадиш вездесъщата депутатска карта, останалото е динамичен PR, който, каквото и да стане, работи в твоя полза…!  


Хитро, нали…, хитро, но сякаш и малко жалко, след 25 години преход…!

За sbj-bg.eu

четвъртък, 22 октомври 2015 г.

ЗА ФЕЙСБУК И „ГРЕШКИТЕ НА МЛАДОСТТА”

vchas.net
Ексцентричният старозагорски „певец” Джорджано си има танцов „двойник”, който вече гордо носи името – „Берковският Джорджано”! За какво става дума?

Кандидат за общински съветник от Берковица се „оказа” в клип, на който се вижда, как той танцува в твърде оскъдно „облекло” – мрежеста блуза и такъв панталон, под който носи черни прашки, или поне доста изрязано бельо!
В предизборната надпревара, изваждането на бял свят на един такъв клип е наистина доста притеснително, особено, когато става дума за танц в подобни „одежди”, при това под ефектния акомпанимент на звучна чалгия, в изпълнение, не на кой да е, а на самия Азис!

Кандидатът за общински съветник обясни, че това е снимано, когато е бил едва на 17 години, за танцувално шоу за популярно телевизионно предаване. Дори и да е така обаче, фактът си е факт!

Ех, този фейсбук, този фейсбук…! И днес млади хора си качват най-различни клипове и снимки. Те са забавни, интересни, будят смях…! На морето, на планината, младите хора се забавляват, снимат се качват тези „произведения” в социалните мрежи. Само че един ден, ако някой от тези хора се поиздигне, стане я заместник-министър, я министър, я премиер, че дори и президент, тогава какво правим, а това е напълно реална ситуация, всичко се случва….!?

Въпросът е, че преди време социалната мрежа фейсбук предприе инициатива, да има опция „неудобни” снимки и клипчета – „грешки на младостта”, да могат да бъдат заличавани от архива. И наистина, човек  трябва да има шанса да заличи някои грешки, които е правил като млад, когато е мислел по различен начин..., каквато грешка е и тази, на станалия особено популярен в последните дни „Берковски Джорджано”.

Целта не е с този текст да морализаторстваме, защото всеки от нас много добре знае, какви снимки си е скачвал в социалните мрежи, всеки се е излагал, по един, или по друг начин…! Въпросът е да имаме от една страна право на стъпка назад, защото иначе би било странно да се пънем като ментори, стъпили на онова, което знаем, че се правили преди години и ние самите!

Какво сме правили в младите си години преди време беше въпрос на спомен, днес обаче, благодарение на модерните технологии, е въпрос на документ. Това освен привилегията на прогреса обаче носи и определена отговорност.

Някак, с новото време , с епохата на бум в развитието на електрониката и техниката, социалните мрежи, които всъщност са си едни истински социални медии придобиха нова функция. Така злоупотребата с една слабост от преди години, може да ни коства дори кариерата!

Правото да сме прави поражда и задължение, задължението да бъдем честни пред себе си, но и отговорни към миналото си…и все пак, всеки има право на своите грешки.


Мисля, че Дора Габе някога беше казала: „Благодаря на моите грешки, защото те ме научиха, как да не ги правя!”. 

За sbj-bg.eu

сряда, 21 октомври 2015 г.

КАК СЕ ОТГЛЕЖДА АВТОЦЕНЗУРА?!

Автоцензурата беше един от проблемите, които АЕЖ представи в свое изследване за свободата на словото. Автоцензурата е един истински феномен, който при това е жив, но не само защото е реален, а защото той мутира като вирус, като истински вирус! Нито откриваме топлата вода, още по-малко пък – електричеството, с този текст се опитваме да првокираме още веднъж едно мислене не в определена посока, а за определено нещо.

Ако преди журналистите сами знаеха, какво могат и какво не могат да пишат и говорят, което е класическата автоцензура, то днес тя е изменена до неузнаваемост. Днес редакторът, или главният редактор могат да ти кажат: „Аз мисля така, но ти както си решиш”. Това на пръв поглед е проява на едно професионално благородство, но всъщност е скрита заявка за категория. С една дума казва следното: „Аз мисля така, ти си свободен да мислиш, както искаш, но имай предвид, какво АЗ мисля, когато пишеш, или говориш…!”.

Има разбира се много похвати да наложиш определено мислене, като например да кажеш: „Направи това интервю, но само ако ти прецениш…!”. Това също дава една формална свобода на избор, но иначе директно  заявява: „Направи това интервю!”, а втората част: „…но само ако ти прецениш…” е формализъм, който придава един особено блудкав, ванилов аромат, който обаче е толкова измамен, колкото и шоколадовата глазура на сладоледа – има я, само че е само на повърхността, навътре тя вече напълно липсва!

Горните примери обаче, които наистина могат да бъдат изброявани до безкрайност имат един много по-опасен подтекст. Те индуцират традиция, която от своя страна изгражда самата тъкан на автоцензурата. При следващ подобен случай журналистът вече ще знае, че при такива ситуационни дадености са необходими същите рефлекси от негова страна. С една дума, това е автоцензура на прецедента. Веднъж се прави едно нещо показно и след това се предполага, че всичко, което се прави, се прави по калъпа и мащаба на прецедента.

Така е много по-лесно, а и новото време, демократичните промени у нас, наложиха промяна и както много неща, така и автоцензурата мимикрира до степен на своята собствена мултипликация. Днес сякаш е много по-лесно да внушиш на даден журналист да пише и говори по определен начин.

Преди опасността беше само от партията и нейните производни на различни нива, днес обаче освен, че можеш да настъпиш някой елегантен политик по рунтавата му опашка, то може да засенчиш и „слънцето” на някой мастит бизнесменин, който има определени интереси някъде, където журналистът дори и не е подозирал, че може да има такива.

И не, не е проява на висок професионализъм да познаваш интересите на различните властимащи над теб, това е по-скоро проява на стерилна проба на мижитурщина, отколкото – на професионална ориентираност. Каквито и други прилагателни да се използват в тази посока, резултатът ще е същият, защото поводът и причината ще са идентични!

Така че,  автоцензурата търпи не просто развитие, а дори разцвет. Все по-йезуитски шефовете на медии, главни редактори, водещи редактори и обикновени редактори казват на подчинените си по субординация: „абе не мислите ли, че това е така…!?”, което означава, че „това” е именно „така”, а не, както и да е иначе…!


Е, от това по-добър подход за възпитаване, отглеждане и култивиране на автоцензура, здраве му кажи…! 

За sbj-bg.eu

понеделник, 19 октомври 2015 г.

ОБВИНЯВАТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В ТЕСНОГРЪДИЕ

Снимка: БГНЕС
„…В Европа има зомбиране на съзнанието, журналистите мислят в матрица, те са част от матрицата, те всъщност приспиват населението вместо да го събужда…”, се казва в коментар на пост, публикуван в социалната мрежа „Фейсбук”, по повод ситуацията с бежанците на стария континент. Според някои читатели, се наблюдават „и по-оптимистични тенденции с победата на антиемигрантската партия на изборите в Швейцария.

„Не трябва да се паникьосваме, а да вярваме в разумните решения, които ще направят Европа по-сигурно място”, се казва още в коментарите”. Проблемът е, че, за да стане по-сигурно място Европа, това не зависи от емигрантите, а от политиката към тях, смятат други читатели. Те припомнят, че един от основните проблеми в момента Европа да не е така сигурно място са и нашите роми, които просят из почти целия континент.

Колкото до мястото на журналистите, повечето мнения са в защита на това, че журналистиката не създава проблемите, а само ги отразява и ги вади на повърхността на публичната чувствителност.


Това, че някои смятат журналистите за част от някаква матрица и че мислят в такива мащаби, е по-скоро опит за търсене и намиране на виновник за нещо не напълно ясно. Социалните мрежи обаче често са място, където подобни обвинения намират плодотворна почва. 

За sbj-bg.eu

СТАТИЯ В АГЕНЦИЯ „ПИК” ОПРЕДЕЛИ ПОЛИТИК КАТО „ГНОМ”

Снимка: БГНЕС
„ОТВРАТИТЕЛНА ГАВРА с НАРОДА! Гномът Атанасов осъди граничаря-герой по уж българската телевизия Би Ти Ви!”, е заглавието на статия в агенция „ПИК”. 

Както обикновено, конкретен автор липсва!

В станалия традиционен за медията език и стил на писане, политикът е определен още като „един от най-мразените фелдфебели в политиката”, като дори и званието му "генерал" е поставено под въпрос, като е сложено в кавички.

Па-нататък в статията Атанасов е наречен още „слуга” на друг политик, а самата телевизия btv е определена като „уж българската телевизия”.

Атанасов е наречен още и този тип”, но определенията не свършват с това, защото една от парламентарно представените партии е наречена „партията-джудже”.


В социалните мрежи вече се разгоря спор, дали това е нормален начин на комуникация между колеги, и въобще между възпитани хора, още повече, че медията обещава да „продължи да следи горещата тема!”, вероятно по същия начин и в същата стилистика.

За sbj-bg.eu 

ЕДИН ДОБЪР ПРИМЕР ОТ ХАСКОВО!

Снимка на автора
Обвиняват Църквата, че имала ценоразпис за „услугите”, които извършва, само че, противно на очакванията, Църквата тук не е виновна! 

Има решение на Св. Синод, според което, ценоразписа трябва да е залепен до местата за продаване на свещи в храмовете. 

Оказва се, че при такса от 30 лева, 20 са за свещеника,а 10 – за храма. Много храмове вдигат тази цена за венчавка неимоверно много, като поставят допълнителни „такси” за видео и фото заснемане на даденото събитие, например.

Тоест, няма право на избор, „клиентът” влиза в храма, вижда цената, но се оказва, че тя е много пъти по-висока, защото всяко допълнително нещо се заплаща допълнително, което е директно заобикаляне на правилата в Църквата и решението на Св. Синод, просто защото не е обявено официално, а се прилага неправомерно и тайно.

На Централните софийски гробища, например, има такива „фалшиви” свещеници, тип „православни ритуалчици”, които вземат по 70 лв. за опяване на погребение, а цената е 30 лв. по цени на Св. Синод! Само за сравнение, в Атина например, едно погребение струва на хората 20 евро, които отиват за свещеника, при заплата в страната около 1300 евро. У нас – 70 лв. при заплата около 450 лв.!!!

Честа практика у нас е да не се внасят дори и въпросните 10 лева за храма, защото не се издава документ, въпреки, че има предвидени за това кочани, по които се осъществява и отчитането на приходите след това.

Плащането в храма трябва да е по правила, които са утвърдени, а не да се ограбват хората и добър пример за това е един хасковски храм, където ценоразписът показва базовата цена, както и цените на всяка така наречена допълнителна услуга.

По този начин „клиентът”-мирянин има възможност да избира, той предварително знае, кое, колко струва. Някои може да контрират, че не е редно да има такъв ценоразпис, но все пак, Църквата е институция, която има и разходи, това все пак налага да има и някакви приходи, защото само на държавна субсидия дори и тока не може да си платят.


Проблемът не е в това, че има ценоразпис за приходи, проблемът е, че ценоразписът не винаги е пълен. Важно е хората да имат избор, защото когато има избор липсва изнудване. Хасковският храм, от където е и снимката на въпросния ценоразпис е пример за това, как трябва да се случват нещата по правилния начин, да се предлагат различни варианти, от което и хората да са доволни, че волята им се зачита, а и Църквата да получи онова, за което се е потрудил нейния служител. 

За фейсбук-групата "Православни новини"

КАК ЕДНА МЕДИЙНА МАНТРА СЕ ПРЕВРЪЩА В ИСТИНА?

Снимка на автора
Все по-често, особено напоследък, медиите стават обект на обвинения, че внушават определено действие. Това е най-лесно, медиите са най-лесната мишена, защото са най-уязвими. Казваш, че медиите са виновни и край…няма виновен, „медиите” са събирателно понятие, някаква мантра за обща вина и колективна безотговорност.

Така е и с един църковен блог, заглавието на който умишлено не споменаваме, защото няма смисъл да му се прави излишна реклама, при положение, че и без това рекламата му е прекалено голяма напоследък.

„…Не мога да стоя и да гледам безразлично как медиите и политиката ни унищожават църквата!”, се казва в един от последните постове на автора, като запазваме неговата пунктуация. Ами нямам как това да се приеме като някакво сърдечно, искрено изказване, защото то е измекярско по същество мислене.
Медиите се приравняват на политиката, а това са напълно несъвместими по същността си Вселени. Медиите унищожавали Църквата…! И как точно става това, като коментират!? Тоест, Църквата е някаква свещена крава от Бомбай, която не може не просто да се критикува, а дори и да се коментира…! Що за ретроградно мислене е това!?

„…Всички ние знаем; знаем, че медиите и политиката ни унищожават Църквата”. Това е повторно споменаване на въпросната мантра, за да не би някой да остане неразбрал, че именно медиите са виновни за това, че Църквата ни се руши…! И както обикновено в скудоумните текстове и тези, причина не се посочва, просто се налага мнение, което трябва или да се приеме, или всичко останало е истинска ерес. Това е било и мисленето на „прокурорите” от Светата инквизиция на католиците преди векове!

Когато се обвинява, когато се внушава, няма нужда от посочване на причини, просто се „плясва”, извинете за думата, една откровена дивотия и тя просто трябва да се сакрализира, като се омеша вътре Бог, Светото писание, поръси се с малко цитати, гарнира се с едно-две имена, за да се набавят евентуално съюзници и така се постига ефектът на златния пушек – мъгла, в която можеш да си правиш, каквото си поискаш, само защото си си създал среда на последна инстанция!

„…Да не четете никакви /определени - бел. на ред./  информационни сайтове и блогове, нито да разговаряте с тях /авторите им – бел. на ред./, щото да не се съблазните и да не изпаднете и вие като него в гордост, хулителство, безделие и тщеславие!”, ни съветва въпросният автор. Това обаче се нарича не просто цензура, а направо диктат! Ако този човек някога заеме дори малка властва позиция, недай Боже /!!!/, едно подобно мислене твърде вероятно е да доведе до появата на нов Хитлер!

Градусът обаче се покачва с поредното „нашепване” на неистина, която трябва да се облече в целофана на истината: „…Ето заради такива неверници, които саботират Божието Дело, нашата Майка Църквата ще страда и ще ридае!”. Разбирай, медиите саботират и това води до „риданието”. Няма личен мотив, няма опит дори за търсене отвътре на проблема, защото медиите не създават проблеми, те просто ги вадят на яве, те ги правят видими и това е работата на медиите! Просто – „пляс” една вина и това е…!


Мародерската манипулация е опасност, която дебне всеки. В сферата на вярата обаче едно такова меко казано непремерено действие може да доведе до трайни последици, които наистина да доведат Църквата ни до „ридание” за това, че не се е очистила сама от вътрешните си врагове, които й вредят много повече от външните, а медиите не са враг, те са сътрудник, който помага за по-лекото и навременно изживяване на катарзиса на същото това очистване от боклука вътре! 

За sbj-bg.eu

КАК ОТ МЕДИЙНИ КОМЕНТАТОРИ СТАВАМЕ ОБИКНОВЕНИ ГАМЕНИ!

Убийството на границата на мигрант/бежанец извади едни от най-низките страсти, на които са способни не само българите, а хората въобще. В този текст ще се опитаме да поставим един отделен ъгъл на гледната точка, но не към случилото се, а към резултата от него – това, което се изписа и се пише по социалните мрежи/медии и в традиционните медии.

Няма да даваме мнение, няма да насочваме читателя, само ще хвърлим поглед върху медийното поведение на коментаторите. Както добре знаем, във фейсбук всички сме много смели, много горди и много…крайни!

Това, което се случи на границата ни раздели обществото ни на две – такива, които подкрепят защитата на границата, които са против нелегалното нахлуване на емигранти и предлагат граничаря за награда и такива, които също подкрепят защитата на границата и са против нелегалното нахлуване на емигранти, но не подкрепят действията на граничаря. Кой крив и кой прав всеки сам за себе си знае, защо обаче в коментарите се настани една невероятна злост, която избуя в дива ярост в някои писания?!

Няма да забравя никога, какво е правилото за свобода на словото: „Категорично не приемам твоето мнение, но съм готов да умра, за да имаш правото да го изкажеш свободно!”. Къде отиде това истинско благородство?
Хора, които защитават различни позиции, аргументират се, но така и така и двете страни нямат достатъчно доказателства за това, какво и как точно се е случило, се обиждат, псуват се, „скриват” се едни други по форумите в статиите на разни сайтове и в социалните мрежи и защо…? Защото нямат търпимост към правото си на мнение, защото не се понасят един друг заради позиция, защото в крайна сметка не се уважават като хора!

Нормално е различни личности да имат различни мнения по различните въпроси, нормално е, защото хората не могат да мислят по един и същи начин, а и добре че е така, но не е нормално същите тези личности да се държат като простаци, когато нещо написано, или казано от някого не импонира на техния мироглед или на техните ценности.

Това тотално разделение, което при това не е политическо /слава на Бога…!/, е опасно, защото е истинско, то не е провокирано от нещо отвън, то идва отвътре, което показва, че е разделение на лична основа!

И защо, защо да не приемем мнението на другия, да не се съгласим с него, но поне да приемем правото му на мнение, що за антична варварщина е това, да оспориш не позицията, а правото на позиция на другия…!?

Дали това не е станало традиционно, дали пък националното ни ДНК вече не е приело една крайно неприятна мутация – да бъдем невъзпитано нетърпеливи, безумно твърдоглави и още по-крайно нетолерантни?!


Не, това не е мъжество, това не е проява на силен характер, това, извинявам се, си е тройно рафиниран гьонсуратлък! 

За sbj-bg.eu

петък, 16 октомври 2015 г.

ДО КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОСТИРА СВОБОДАТА ПРИ МЕДИЙНАТА РЕКЛАМА?!

Една достатъчно досадна реклама се „навърта” напоследък в една от националните ни телевизии. Става дума за електрически крушки, с които популярният актьор Краси Радков ни призовава да „се светнем”. Това е посланието – „Светни се!”. И понеже Краси Радков е в станалата си традиционна „униформа” на отец Нафарфорий, когато „се светне”, той става в бяло облекло.

Само че, това имитира директно облеклото на православен патриарх и представлява откровено богохулство. Така се облича например румънският патриарх, който е с бяло було, бяла шапка и бели одежди. Бялата шапка обаче силно наподобява и шапката на българския патриарх, а и не само на него. Той също носи такава. В рекламата наистина няма бяло було, но асоциацията е напълно ясно и директна.

В социалните мрежи започна дискусия, която коментира въпросната реклама и допустимостта й от гледна точка на толерантността към Православната църква, която е традиционна в България.


Много форумци в различни сайтове също вземат отношение по това, дали е редно облеклото, или поне част от облеклото на православния патриарх по принцип да бъде ползвано в иронична реклама, която осмива духовенството като такова, а не по конкретен повод и създава непристойна сатирична среда на съществуване на едно от най-изконните човешки чувства – вярата. 

За sbj-bg.eu

ЗА ДОСАДНИТЕ РЕКЛАМИ В ИНТЕРНЕТ

Рекламата е едно от най-важните неща, с които се издържа и всяка медия, е поне при повечето е така, защото има и такива, които не са зависими от реклами, поради простата причина, че играят ролята на PR като създават виртуални реалности за самите си издателите.

Та именно, рекламата е онова, което определя и читаемостта на един сайт, например, защото рекламата вече навлезе и в интернет медиите.  Все по-често ставаме свидетели на реклами, които са не просто досадни, а направо отвратителни, но какво да се прави, това е поне общоприетият начин, за издръжката на една нормална медия.

Колкото и да не харесваме рекламите, това е, няма как без тях. Преди години, когато организацията на държавните медии беше друга, реклами не бяха необходими, тогава имаше рекламни блокове, като например близкото предаване „Телевизионен справочник”, но днес, без реклами медиите са невъзможни!

И все пак, навлизането на рекламите, при това по-специално, на телевизионните реклами, и в интернет – сайтовете за новини, е нещо, ново, което не бих казал, че е особено добро.

Телевизионните реклами се изработват по определена технология, която е предназначена за телевизиите, тази реклама не е подходяща за интернет-сайтовете за новини по чисто технически причини. Излъчването на такива реклами в интернет затормозява сайтовете, самите технически носители не са предназначени за такова информационно натоварване.

Страната ни се слави с един от най-качествените интернет достъпи в света и е така наистина, само че дори и този добър достъп до интернет понякога се затруднява технически да обезпечи излъчването на подобни реклами, правени по технология за телевизиите в интернет сайт.

Това е и причината, когато пускаме даден информационен сайт, той да се бави прекомерно, дори и връзката ни за достъп до интернет да е доста добра. Всичките тези изкачащи банери с реклами, подвижни анимации и апликации, както и цялостното видео-оборудване на сайта образуват едно прекомерно натрупване на дейности, които трябва да се извършат в един относително кратък момент и това забавя мобилността на сайта като цяло.

От това страдат самият сайт и читателите, които като видят, че този сайт е бавен, отиват на друг, а информационни сайтове у нас – колкото щеш... Така в желанието си да популяризират по-добре едни сайт, създателите му залагат бомба със закъснител, която гръмва, когато стане ясно, че същият сайт е претрупан, а скоростта му е като на охлюв с артрит!

Ясно е, че без реклама не може, но нека поне тя бъде прецизирана, кое, къде и как да бъде представяно, защото иначе става един технически миш-маш, в който губят и сайтосъздателите, и читателите, а и самите собственици! 

За sbj-bg.eu

вторник, 13 октомври 2015 г.

СИДЕРОВ КЪМ РЕПОРТЕРИ: НЕ ВИ СТИСКА МИЛИЧКИ!

Снимка: dariknews.bg
Волен Сидеров, който беше в центъра на скандал в центъра на София,      обвини журналистите от btv и Нова телевизия, както и други журналисти, че не им стиска да правят разследвания и да разкриват, кой продава наркотици в центъра на София, която по думите му е клоака и  - „едно ужасно място, където всеки ден се продават наркотици”! 

Не Ви стиска, милички, каза към репортерите политикът, обвинявайки ги в пристрастност и бездейственост към този проблем.

В кадри, излъчени в сутрешния блок на Нова ТВ, Сидеров обвини с усмивка журналистите, които не правели и интервюта с премиера Бойко Борисов.
 „Държат Ви поне на пет метра от него, в парламента”, заяви лидерът на партия „Атака”, като каза още, че той постоянно е обграждан от журналисти, които го разпитват, докато премиерът е пазен от гардовете му.

На въпрос, защо е правел проверка на въпросния магазин за наличието на продажба на наркотици, Сидерова заяви, че не е правел проверка и попита журналистите, дали те не биха правили такъв сигнал и защо не го правят. Отговорът от репортерите беше, че те не са проверяващи органи, а Сидеров контрира, че той също не е.


Репортерите го попитаха, след като не е проверяващ орган, тогава защо е правел проверка на подаден сигнал до него за продажба на наркотици? Отговорът от лидера на „Атака” беше, че всеки трябва да реагира към такива сигнали, което, според него, е обществен дълг. 

За sbj-bg.eu

ХУБАВА РАБОТА, АМА „ФИЛМОВА”…!

Клип, който рекламира България беше излъчен преди дни. Оказа се, че произведението, което има за цел да рекламира страната ни като туристическа дестинация, не е прието напълно еднозначно от публиката.

На първо време дискусията тръгна в социалните мрежи. Част от хората защитаваха позицията, че това е реклама на страната ни и като кино-дестинация, докато противниците на това твърдяха, че като рекламираме страната ни чрез холивудски актьори, това ще отблъсне руския и европейския сегменти от пазара за туристи.

Всъщност, гледайки клипа, човек наистина леко се смущава от това, че една фирма за производство на филми рекламира всъщност своите постижения, които имат известно отношение към България като туристическа дестинация, но все пак, това си е реклама на същата фирма.

Така стигаме до разсъждението, дали пък медиите не са ползвани за ретранслатор на нещо, което на първо време поне е спорно!? Ако е така, защо медиите са се подвели и дали това не е било само, защото излъчването на този клип вероятно е платено.

„Новият клип ще се излъчва по телевизии, онлайн, по време на международни изложения, както и при представянето на българското предложение за наградата "Оскар" - "Съдилището", в Лос Анджелис. Той е изработен безвъзмездно и за заснемането му не са инвестирани държавни пари”, уточниха от Министерството на туризма. Въпросът обаче е, дали за излъчването му се плаща…!?

Някак странно е, едно действие да се прави от частна фирма, която няма интерес към туризма, но намеква за това в произведение, с което рекламира самата себе си.

„Например, производител на кашкавал, на сирене или колбаси, който постави  в свой рекламен клип изречението „България е хубава страна, има езера, поля и планини“ трябва да получи възможност за разпространение по различни световни телевизионни канали. Разбира се, ще плати държавата”, казва експертът по туризъм Румен Драганов в интервю на Маргарита Димитрова.

Значи, ако една частна фирма ще си рекламира дейността, като в частност и между другото ще рекламира и страната ни като туристическа дестинация, то тогава защо не и някой производител на салам да не си заснеме клип, рекламиращ продукцията му, и споменаващ България като туристически субект, което да се излъчи по телевизиите…!? Същото е…!

Тук именно е проблемът, дали медиите не са използвани като инструмент за скрита реклама на една частна фирма, за което плаща държавата!? Платено ли е на медиите за излъчването на този клип, колко е платено и ако е платено, защо това не се споменава никъде!?

Когато човек гледа въпросния клип, остава един скърцащ вкус, който наподобява дъвченето на пясък. Не че е лошо Сталоун да рекламира България и да казва, колко е хубаво тук, но първо, той го казва, не защото е бил в хотел „Х” в Приморско например, а защото е заснел кадри за негов филм тук и вероятно това го е накарало да си мисли, че страната ни е подходяща за снимане на филми.

Това е добре, разбира се, за нас като държава и като кино-дестинация, само че се измества акцентът защото има противоречивост, туризмът е формален повод, истинският повод за опита за тази реклама е да се представи една частна фирма за производство на филми и това се превръща в основен фокус, което довежда проблема до „пясъка” в устата...! Опитът е добър, едва ли някой е мислил да прави скандал с това, но понякога изразните средства не са подходящи за всяка специфична ситуация.

Явно министърът, или екипът й са били заблудени, или пък намеренията са им били други, но така или иначе, резултатът с една дума е нефелен! Иначе да, като филмова дестинация сме известни и това е хубаво, но нека, когато рекламираме туризма, да представяме туристически обекти, защото концентрирането на вниманието върху декорите за филми в Бояна е друг фокус, който служи по друг начин за реклама на страната ни. 

За sbj-bg.eu