ПОЛИТИЦИТЕ НИ РЕШИХА: КОМУНИЗМЪТ НЕ Е ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА

Снимка: samokovest.com

Престъпленията на комунистическия режим в България и извън нея няма да бъдат обект на изучаване от учениците в училищата в страната. Идеята беше "младите хора да бъдат информирани за престъпленията на комунистическите режими у нас и по света по същия начин, по който са информирани за престъпленията на националсоциализма и фашизма".

Вместо това се появиха саркастични предложения да се изучават архивите на комисията по досиетата, както и да бъдат изпитвани децата за имената на сътрудниците и агентите на Държавна сигурност…!

Появи се дори предложение да се изучават „престъпленията на групировките СИК и ВИС, /както и/ финансовите и строителните пирамиди”, което разбира се не беше прието на сериозно.

Какво обаче се оказа на практика? Мнението, което е толкова старо, колкото и преходът ни уж към демокрация, отново се появи на бял свят, както винаги, а именно – все още този период не е напълно изследван и обществено осъзнат.

Според официалната историческа наука, за да бъде обект на изследване едно събитие, то трябва да отстои на поне 100 години разстояние назад във времето, за да са минали достатъчно години, за да няма идеологически зависимости и личностни обвързаности.

Добре, приемаме това, но в същото време ставаме свидетели на нещо твърде интересно! Учебник по история за 10 клас, издаден през 1996 г.  действащ и в момента, по който впрочем учат дори и студенти, разглежда така наречената съвременна, или най-нова история, където обект на исторически изследвания са например политиката на Макартизъм в САЩ през 1948 г., изучава се култът към Сталин, събитията от 1956 г. в Полша и много други исторически феномени, които далеч не отстоят на поне 100 години разстояние от времената ни днес. Питаме, как така, политиката на Макартизъм в САЩ е „осмислена” от „науката”, а престъпленията срещу човечеството от  същото време - 1946-7 г. в България не са „осмислени” от същата тази „наука”…!? Твърде тенденциозно е това „осмисляне” и „неосмисляне”…!

Всъщност, истината е, че тук въобще не става дума за каквото и да било „осмисляне”, а напротив, става дума за политическо прикриване на едни събития, които не са удобни на някого у нас. Така ще е и след 100 години в България, защото наследниците на онези, които през 1946-7 г. избиха 90% от интелигенцията ни, не искат да излиза на яве истината за това, че техните бащи и дядовци са били престъпници…!

Нима стотиците хиляди разделени семейства не са „осмислени” от историческата наука, нима това, че хиляди българи умряха прокудени от родината си, заради политическите изстъпления на една партия, не е достатъчно…! Какво „осмисляне” е необходимо, за да стана ясно, че са били извършвани чудовищни престъпления?! Нима разказите на затворниците от комунистическите „трудови лагери” не са достатъчни, нима завехналите рани на кръста на Боби Гундаров от София, който е бил ръган с вила за събиране на тор, не са достатъчно красноречиви…!?

Какво има да се „осмисля” за нещо, което е напълно ясно…!? Има обаче и още нещо…

Съществува приет от Народното събрание Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Това е действащ закон, който в момента е в сила…! Е, как така имаме закон, а обектът на силата на този закон не съществува….?! Или има действащ закон, който ни казва, че комунизмът е престъпление, или няма такъв закон, след като има, какво тогава има да „осмисляме”, след като законодателят го е решил, като е приел изричен закон по същия повод…!? Пак се правим, че разбираме, ама не съвсем…, е не можем да се харесаме на всички, но все пак…!

България в целия си досегашен преход от комунизъм към демокрация не можа да се отърси от състоянието си на разкрачено положение между Запада и Русия.

От една страна, хем искаме да сме модерни, да сме прозападни и демократични, да се еманципираме от зависимостите си от миналото, от друга страна обаче, СССР толкова дълбоко се е сраснал с националното ни ДНК, че не можем да се отървем от рефлексията, че сме „малката сестра” на „големия брат”…!

Ами няма такова нещо като комунистическа демокрация,  или има демокрация, или има комунизъм, двете съставляват смислов нонсенс и се анихилират взаимно, няма и не може да има дървено желязо...! От една страна сме член на НАТО и ЕС, от друга страна обаче онзи канцерогенен русофилизъм, който твърдят, че бил традиционен за нашия народ, все още пуска зловредни метастази и на практика се оказва авангарда на съвременната хибридна война, която отново ни дърпа към Азия и Кремъл.

Колкото до саркастичното контрапредложение да се изучава „историята” на СИК и ВИС, както споделя един приятел и колега, нека първо прокуратурата да ги „изследва”, пък след това да се намеси и историческата наука…!

Не е сериозно да се изучават едни исторически събития, които са „политически коректни”, а други, които не са, да се игнорират умишлено,при това по силата на законов акт /!!!/, защото това е двоен стандарт, това е зависимост, това е състояние на мишкуване, което, ако не ние, то поколенията след нас със сигурност категорично ще осъдят!