понеделник, 31 март 2014 г.

Зад смокиновото листо на социалната рИформа


Снимка: activeconsult.wordpress.com

През януари 2014 г. безработицата в България е достигнала 13,1% след 13% през декември и 12,9% през ноември, сочат данни на Евростат. През първия месец на годината броят на безработните българи е бил 442 хил. души. В същото време, младежката безработица у нас е останала на едно от най-високите нива в ЕС – 30%.

На фона на това бюрата по труда, в лицето на политиката на социалното министерство, сякаш работят в полза на работодателите, а не на работниците!
Програмите и мерките, финансирани по ЕСФ – Европейския социален фонд толерират открито работодателите, вместо безработните и работниците, което е факт в поне няколко от тях. Става дума за програмата  „Аз мога” и „Аз мога повече”. По тях безработните могат да придобиват допълнителни знания и умения в един наистина богат набор от професии, сред които преди всичко обучение по езици, компютърна грамотност и фотография, но и много повече.

Това на пръв поглед е чудесно, ако нямаше уловка. Човек се записва на курс по френски, примерно. Намира фирма, но не коя да е, а такава, която има сключен договор със социалното министерство и е оторизирана за такава дейност от въпросното ведомство. След началото на обучението, което струва около 600 лв. на човек, предоставяни под формата на ваучери и висене по опашки дни на ред, за записване, а след това и за получаване на парите, въпросният човек установява, че не се преподава така, щото той да научи езика, а просто се „отбива номер”, както повечето неща у нас.

Човек решава да се откаже, но уви, подписал е договор с бюрото по труда. За да не плаща глоби, човекът се разбра с преподавателя, който обикновено е доверено лице от обучаващата фирма, сключила договора със социалното министерство. Така той не ходи на обучение, но фирмата си получава парите.
В същото време е изработен и механизъм за проверка. Ако не се явиш повече от три пъти на обучение, без уважителна причина, договорът се прекратява в полза на обучаващата институция и държавата – тоест, социалното министерство.

За да не се получи така, служителите от бюрото по труда, или от звената на Регионалната служба по заетостта, угодно предупреждават за проверка, ако въобще такава се прави, а обучаващата институция още по-йезуитски уверява държавата, че курсистът е болен, а той най-вероятно вече е забравил, че е бил на такъв курс.

Схемата работи, но определено не в полза на безработните  работещите, а в полза на едни „наши” фирми, които са „успели” да сключат договор с държавата.

Друга програма, също финансирана от ЕСФ предлага финансиране до определена степен на „социални” инициативи на работодатели. Уж така се изграждали кухни, трапезарии и стаи за почивка на персонал. Въпросът е, дали тези помещения след това се използват по предназначение и кой следи за това, или отново, както в предния пример, се дават едни пари, за едно нещо, на някого, а той „играе” с държавата, която се оказва щедър „разсипник” на евросредства.

Така фирмата, тоест – работодателят печели, а държавата отчита крупна, но напълно неефективна дейност! Само дето безработните и работещите отново нищо не получават.

Младежката безработица в България е една, ако не и най-висока, в ЕС. В същото време, държавата предоставя едни пари на работодатели, които те използват за заплата на наети млади хора по дадена специалност. Проблемът е, че след този напълно формален „стаж”, не се поема никаква отговорност за работа, просто се оказва, че държавата е дала едни пари на някой „наш” бизнесмен, който не ги е откраднал, защото не е имал възможност, но това, че те са дадени на безработните под формата на основни заплати, не променя състоянието им, защото, след като изтече срокът за въпросния „стаж”, те отново са безработни и всъщност се отчита безсмислена дейност, която не е дала никакъв траен резултат.

Докато социалните” дейности у нас са проформа, докато гледката зад смокиновото листо на социалната политика никак не е лицеприятна, безработицата ни не само няма да намалява, но напротив, ще стане най-висока и в световните статистки.


Явно, като смятаха някои евроскептици, разорихме Третия райх, разорихме и СССР, сега на ред е ЕС, вместо да вземем хубавия пример, ние и тях ще научим на нашенските си, балкански „мурафети” и евтино „чейнчъджийство”, в стил „Тука има, тука нема”,…къде обаче е „топчето”, така и няма да разберем..! 

За novinite.bg

събота, 29 март 2014 г.

Ще учим ли комунизма…?


Появи се идея в училище да се изучава епохата на комунизма. Не е нормално децата да заят за Хитлер и Мусолини, а да не знаят за Николае Чаушеску и Георги Димитров. Без да правим евтини внушения и сравнения, тези фигури наистина имат много общо помежду си!

Изследване сред ученици показа, че децата не знаят, какво е ЦК на БКП. Някои ще си кажат, “какво пък, за какво им е да го знаят!”, но истината е, че когато не познаваме собствената си история, сме лесно уязвими.

От друга страна, според историческата гилдия, една епоха, или дори и събитие, става обект на историческата наука едва тогава, когато са изминали поне 50 години давност. От времето на комунизма в България до сега са изпълнени само 25 години.

Ако въобще се изучава комунизма, то това трябва да бъде като един тоталитарен, крайно антихуманен и по същество престъпен режим, какъвто той всъщност е.


Независимо от личностите, това време като цяло е мракобесно. Съмненията са, че имено чрез някои от личностите, цялата епоха ще бъде преформулирана на индивидуално ниво така, че на учениците да бъде предадено нещо, което е преди всичко политически сурогат. А палиативите в историята понякога са ставали повод дори за война…!

За novinite.bg

Задава се кадрова криза в църквата ни


Публична тайна е, че митрополитите ни се карат на заседанията на Св. Синод. Нормално е, хора са, въпреки, че са и владици! Оказва се обаче, че от скоро те се делят на „млади” и „стари”, а до сега не е било така. Това е обяснимо от факта, че напоследък доста млади клирици станаха митрополити, поради естествено отпадане на някои от старите, било поради кончина на живота им, или оставка, или друго.

Сред младите са Западно и Средноевропейският ни митрополит Антоний, новият Неврокопски митрополит Серафим, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и разбира се най-новият Русенски митрополит Наум. Не бива да забравяме и емблематичния пловдивски владика Николай.

Може би е нормално „старите” да се чувстват застрашени, но от друга страна, „младите” нямат вина, че по едни, или други естествени причини са станали митрополити! Проблемът е, че така наречените „млади” буквално са лишени от правото да се изказват и да вземат активно участие в заседанията на Св. Синод, освен ако не са питани по дадена тема..!

Това е колкото странно, толкова и скандално, защото митрополитите са подредени по старшинство, разбира се, но правата им на заседанията на Синода са равни. Иначе би се появила дискриминация на регионален принцип, понеже всеки епархийски митрополит се приема, че изразява настроенията и мнението на своите миряни и свещенослужители в епархията, която е определена именно на териториален принцип.

Защо митрополитите ни не издигат в кариерата младите йеромонаси и архимандрити?

След последния избор на владика в Русе, се оказа, че няма да се избира нов главен секретар на Св. Синод! Това е повече от смущаващо, защото настоящият главен секретар Наум беше избран за митрополит в дунавския ни град. Как така той ще съвместява длъжността си до сега в София и изключително големите си отговорности и задължения в Русенска епархия която е на стотици километри от столицата!?

Тук става дума за отговорности като главен секретар и за отговорности като епархийски митрополит – това са храмове, манастири, монаси, ежедневни дела, които някой друг трябва да изпълнява, кой ще е той…и до кога? Стана ясно, че митрополит Наум ще изпълнява длъжността си и на главен секретар, докато се намери „достоен негов заместник”, а какво точно означава „достоен”? Та нима няма достоен архимандрит, а защо не дори и йеромонах, който да поеме поста..? Ако няма такъв достоен, тогава защо, когато архимандритът е бил издиган в кариерното си развитие, е бил наречен от епископа, извършващ свещенодействието – „достоен”!? Ако е достоен, защо не го издигат, ако не е, защо е бил издигнат…?

Вече повече от година, патриарх Неофит не може да си избере протосингел от черното духовенство, на Софийската митрополия, както и викарни епископи, на каквито има право да са двама! Защо и Пловдивската и Софийската духовни семинарии имат ректори – изпълняващи длъжността, а не титуляри? Нима няма достойни монаси за тази длъжност…!? Само за сравнение, по време на ректорството на Велички епископ Сионий, в Софийската духовна семинария има 500 ученици, днес, според запознати, те едва ли са повече от 150…!?

Тази почти тотална инертност на кариерното развитие на българските монаси буди недоумение, дали пък не става дума за недоверие от страна на висшия клир към по-младите…и защо е така, ако е така..?

Има много истински отдадени на вярата и служението монаси, които са потискани от сплетни и интриги, правени от няколко относително високопоставени клирици, които имат странно, но донякъде обяснимо влияние върху някои от епархийските митрополити. Това са „болни” хора, на които душите им боледуват и заради които страдат всички останали.

Самите монаси се оплакват от това, че кадърните са били разхвърляни по крайните епархии и манастири и са забравени от Св. Синод. Преди не много време, митрополитът на САЩ, Канада и Австралия, Йосиф се обърнал към своя близък приятел, патриарх Неофит и го попитал, кой ще ги наследи, когато си отидат…!?


Не че няма хора, но се търсят такива с интелектуални и преди всичко – морални качества, има ги, но са малко и са маргинализирани. Задава се тежка кадрова криза в родната ни църква! Въпросът е защо…?

За novinite.bg

Орешака пропищя от „страстен” монах


Цялото село Орешак е пропищяло от палав клирик от злополучния Троянски манастир, за когото писахме, че е заснет в твърде „интимна” обстановка, на задната седалка на личния му автомобил, с жена от селото и при обилно запотени стъкла. Едва ли са пили боза и двамата,  на задната седалка, още по-малко вероятно е клирикът да е припявал на „дамата” библейски псалми със сърцераздирателно „исо”…! Все пак, да не си разказваме детски приказки, а дори и в тях истината е важна…!

Проблемът е, че  въпросният свещенослужител е дошъл от Сливенска епархия и само тамошният епархийски митрополит Йоаникий може да „резюлира” преместването му, ако иска и ако реши. Проблем обаче има и с това, къде да бъде изпратен въпросният, защото никъде не го искат, още по-малко пък в неговата си, Сливенска митрополия! Друг е въпросът, ако е толкова ценен, защо са го пратили в манастир, в съвършено друга епархия, почти по диагонал на картата на България!?

Тук не става дума за някакво настроение, а за процес, който е наблюдаван от хората в селото. Те често го виждали да „се натиска” с някаква руса жена по пейките. Посещавали заведения, където въпросният клирик, вероятно, за да демонстрира типично балканска „мъжественост”, вдигал дивни скандали. От едно от заведенията го изгонили и му забранили да ходи повече там!

Въпросният свещенослужител е странна птица и заради друго. Преди време някакъв пишман-лекар го убедил, че има износени хрущяли на двата крака и нашият „герой” решил да се оперира. Следват шест операции, четири от които са извършени във Виена! Отделен е въпросът, как ги е финансирал, но когато става дума за здраве, парите явно са били осигурени, какъвто и да е бил начинът!

Това е човек, който няма 40 години и тежи около 50 кг. Странно е да има такива сериозни проблеми с краката, но истина, или лъжа, фактите са си факти. С разрешението на ръководството на манастира са му предоставяни мляко и прясно сирене, дори и в пости, за да трупа калций, защото явно имал проблеми с крайниците. Дори монасите не знаели за това разрешение.

Как ще се разреши казусът, дали този човек ще бъде преместен, за да си отдъхнат и Троянския манастир, и цялото село Орешак, предстои да разберем. Може би все пак Св. Синод трябва да се замисли, че когато един човек не среща разбиране от миряните, но и от своите събратя, явно проблемът не е в телевизора, а в същия този човек!


Макар сравнението да e твърде дръзко, за което се извиняваме предварително на расоносците, когато в стадото има болна овца, тя трябва да бъде отделена в друго помещение, защото иначе ще зарази и останалите. Лечението протича, не като пуснат болната при здравите, защото останалите овце не са лекари…! 

За novinite.bg

петък, 28 март 2014 г.

Сесилия означава „свобода”!


Снимка: dartsnews.bg

За Сесилия Атиас /Саркози/ е говорено толкова много, че едва ли може да се каже нещо ново, но все пак можем да я видим в нова светлина днес, седем години след като тя успя да осъществи една от целите в живота си – да освободи българските медици от смъртоносните лапи на кръвожадния либийски владетел – полковник Кадафи.

Залата е препълнена, журналистите са безчет. Нервни оператори правят забележки на фоторепортери, че им влизат в кадър, те пък искат да се подредят така, щото да хванат най-„силния” момент. В залата настъпва оживление, появява се Сесилия! Всички ръкопляскат спонтанно!

За първи път мадам Атиас /Саркози/ вижда българските медици, след седем години, когато ги върна на техните семейства.

„Човешкият живот е важен, дотолкова, доколкото може да помогне на останалите! Кадафи беше много тъмна личност и имаше брутално държание. Наложи се да премеря сили с този човек и той беше учуден от това. Преговорите, които водих, бяха и с него, и с правителството, и с други високопоставени лица. Либия беше една разделена страна и дори и Кадафи да беше склонен да освободи медиците, тези които стояха зад него, не искаха това да се случи”, разказва Сесилия, сдържайки емоцията си до степен на пълна мобилизация на духа.

За нея това е един от най-силните моменти в живота й до тук. Тя възприема тези 45 часа като война. „Исках да не си тръгвам от Либия без медиците. Беше болезнено и дълго…! Но, когато човек се съмнява, той никога няма да успее!”, споделя Сесилия.

Сестрите разказаха, как в 4 ч. сутринта ги събудили и им казали да се обличат. Те помислили, че ще ги водят на разстрел. След като преминали през 10-12 врати на затвора стигнали до джипове 4х4, с които тръгнали към летището. Там по телефона се обадил президентът Никола Саркози и те му обяснили, че са добре и се намират на летище „Метига”, като очакват да излетят към България.
Сестрите ни си спомнят, колко измъчена и уморена изглеждала Сесилия, когато я видели на борда на френския самолет. Въпреки това тя се усмихва и разговаря с всеки един от тях, пита ги как се чувстват и дали са спокойни вече.
Самолетът излита и след известно време пилотът съобщава, че вече са напуснали либийска територия. Едва тогава медиците ни си отдъхват и разбират, че наистина вече са свободни.

„Това беше едно натрупване на събития, а аз се оказах на вярното място в подходящия момент. При първото ми посещение в Либия се видях само с полковник Кадафи и в продължение на 20 часа говорихме за освобождаването на медиците. След десет дни се върнах отново в Либия, но тогава не ми дадоха възможност да се видя с него. Казаха ми, че си почивал, спял! Наложи се да водя преговори с министър-председателя му и с министри. Накрая се появи и самият Кадафи. Той беше загрижен за това, как ще приеме населението едно освобождаване на медиците. В хотела ме посетиха мъже, които ми казаха, че Сейф ал-Ислам – синът на Кадафи не иска медиците да бъдат освободени. Аз обаче бях твърда. Казах, че отивам на летището и няма да излетя без тях. Кадафи ми беше дал своята дума! По-късно разбрах, че Сейф ал-Ислам се е опасявал от бунтове в Бенгази. По-късно революцията в Либия започна именно от Бенгази”, спомня си Сесилия.

Бившата първа дама на Франция разказа, как посетила болницата, където били настанени заразените със СПИН 450 деца, от които 50 вече били починали. Това са тежки спомени, моменти, които човек помни, емоции, които оставят завинаги рани в душата. Срещите с Кадафи и неговите министри се оказват съдбоносни.

Днес Сесилия Атиас вече е почетен гражданин на София. Тя обаче трябва да бъде почетен гражданин на България, защото е „наша сестра”, както каза генералният директор на БНР, Радослав Янкулов.


„Сесилия за нас означава „свобода”, казаха сестрите, които години наред очакваха смъртта, но се спасиха от нея, благодарение на една изящна дама, която премери сили с един от най-кръвожадните диктатори на ХХ в. и успя да го сломи в името на живота!

За novinite.bg 

сряда, 26 март 2014 г.

За мишките, хората и…заплатите!


Снимка: activeconsult.wordpress.com

Инвестициите нараснаха за първи път от началото на 2013 г., което се интерпретира като завръщане на инвеститорското доверие. Това освен всичко останало означава и, че икономиката се стабилизира, макар и бавно. А това пък означава, че се налага актуализация на възнагражденията!

Ако сме икономически по-добре, това значи, че и заплатите ни трябва да растат, за да расте покупателната ни способност и от там икономиката още повече да се замогва…!

В същото време сме свидетели, как за продавачка в МОЛ-а, която владее един западен език и поне още един, който би бил „бонус”, се предлагат 500-600 лв. заплата! Ами ако това момиче знае два езика, тя от дома си, като превежда дипломи и уверения, може да си изкара поне 1000 лв. на месец, със средна трудова натовареност,…без да продава маркови гащи и чорапи…!

Може би е време, работодателите да разберат, че интелектуалният труд струва, или поне би следвало да струва, повече. Физическият труд също трябва да бъде достойно оценяван, защото един добре платен работник може да пазарува свободно и по този начин да „инвестира” в родната си икономика!


Тогава инвеститорският интерес няма да бъде само чужд, но и роден, както е в Европа, от която УЖКИМ сме част..! 

За novinite.bg

вторник, 25 март 2014 г.

При „Светеца от Байлово”…!


Тръгнахме да търсим дядо Добри, когото всички още приживе наричат „Светецът от Байлово”. Макар, че първоначално пообъркахме пътя, все пак, именно на един от най-хубавите християнски празници – Благовещение, успяхме да стигнем до „Дядото”, без дори да съзнаваме, че идваме на такъв светъл ден, като този.

С известно нетърпение и дори напрежение тръгнахме към къщичката на „светия старец”-миниатюрна, но извънредно красива, патриархална, истинска. Тя се намира в двора на селската църква, строена през 1884 г. Както църквата, така и къщицата на дядото са стари, но изключително добре подържани, варосани, чисти, спретнати и сияещи на яркото следобедно, мартенско слънце.

Тези стари сгради винаги са събуждали в сърцето едно особено силно чувство на някаква странна носталгия, а може би никак не е странна…!

Кметът на село Байлово, Бойко Неделчев лично ни заведе до къщата на стареца. Надникна през прозореца и се обърна към нас с широка усмивка: „Тук е…чете Библията до прозореца, може да го видите…!”, ни каза и ни направи място. Заподреждахме се последователно, един по един, зад кълбовидния чемшир, пред малкото единично прозорче и успяхме дори да го снимаме!

Дядо Добри стоеше ниско наведен над Библията, сякаш се покланя над тази велика книга на книгите. Пожълтелите му коси се бяха спуснали над листовете, които разказват за нашия Спасител. Наблюдавахме го, сякаш наблюдаваме наистина един жив Светец, какъвто всъщност той е!

Кметът се поколеба, дали да не влезе при него, а един от нас да записва от разстояние разговора, като той да го разпита поне как е. Дядото не приема хора, уморил се е от хората и при него на практика никой не влиза. Принудил се е да сложи бележка на вратата си, която гласи: „Моля, не приемам, при нужда само”. Все пак е оставил „вратичка” за някой, който наистина би имал истинска нужда да се срещне с него, по много по-важен от нашия въпрос, например – да си поговори с него като човек. Великодушно и красиво…!

Не искаме да му досаждаме, но не можем да се откъснем от прозореца, където той чете – без очила, без изкуствено електрическо осветление, само на дневната светлина, при това, колкото я има, а вече е почти на 100 години, без няколко месеца…! Повечето от нас още от сега носят очила, лещи и не виждат добре, но старецът от Байлово вижда отлично, може би защото чете именно Библията…!
В един момент ни вижда и нас – ентусиазирани, нетърпеливи, суетни, невъздържани, засрамени, но и безсрамни в настъплението си да стигнем, колкото се може по-близо до него!

 Без да ни обиди, без излишни действия, просто бавно дръпва пердето пред прозореца си. Иска да остане сам, с рижавата си котка, която излезе да ни поздрави, сякаш от негово име и с …Господ…!

Едва ли някой от нас би изтърпял по цял ден някой да му наднича през прозореца в дома му, да го търси за какво ли не, да го „провъзгласява” за „човек на годината”, на „столетието” или на „хилядолетието”,  така е и с дядо Добри, иска да бъде само с котката си и със Спасителя…нормално е!

Продължаваме да надничаме през другия прозорец, малко нахално, малко любопитно, малко и по задължение, нали сме журналисти, това ни е и работата, да говорим с него, да ни каже поне дума, да го снимаме, за да го споделим с читателите ни.

Той дръпва и другото перде…! Приемаме, че сме прекрачили някаква невидима граница и се примиряваме. Все пак сме се докоснали поне за миг до един наистина свят, жив човек!

Малко след това куминчето на покрива на скромната къщица започва свенливо да пуши, като след решение на „конклав”! Димът е бял…! Старецът си е запалил печката. Прекъснахме му четенето на Библията, но той не стои без работа. Подготвя се за посрещането на вечерта.

Входът на църквата се намира само на няколко метра от къщата на дядо Добри. Така той, без каквито и да е препятствия, всеки ден бие камбаната, не че ако беше по-далеч, щеше да има някакъв проблем...!

Запалваме свещ в старинната църква. Молим се и за нас, и за близките си, и за дядо Добри, дано по-дълго е при нас, дано…! В църквата е хладно и в същото време някак топло, вероятно така, както е и в дома на „светия старец”.

Благовещение е, дано сме донесли истинска блага вест на един много, много добър човек! Дойдохме, за да му кажем, че ни е нужен, че ще ни е трудно без него, дойдохме, за да го поздравим, за да го зърнем само, за да споделим няколко мига от вечността, които винаги ще помним!


Пътят ни назад е мълчалив и изпълнен с някаква преглътната, лична емоция, която всеки отнася дълбоко в себе си. Странно е…, някак сме станали по-тихи, по-усмихнати и като че ли по-светли, сякаш досегът ни до един наистина необикновен човек, от друго измерение, ни е направил по-бавни, да…, дори инертни,…не бързаме да живеем, както сме бързали малко преди това, поспрели сме се в часовете си, за да се насладим на минутите в Байлово-домът на един „светец”! 

Събират доказателства по казуса с епископ Борис и йеромонах Кирил


Снимка: bg.wikipedia.org

 „Предстои дело по казуса с Троянския манастир. То ще се проведе в рамките на заседание на Св. Синод. Продължава да се работи по тази тема“, заявиха от Отдел „Връзки с обществеността“ при Синода, специално за novinite.bg. На въпрос, кога ще има окончателно решение, ни отговориха, че това ще стане в някое от следващите заседания на синодалните ни архиереи.

Работи се и по двете дела, и за епископ Борис, и за йеромонах Кирил. Когато е събран доказателственият материал, предстои Светият Синод да заседава в качеството си на съд“, допълниха от Синода. 

За novinite.bg

Св. Синод: „Изравняването“ на брака е стара инициатива


Снимка: assalam.ru

 „Изравняването на църковния с гражданския брак беше една стара инициатива. Това не е нещо, което е решено в Св. Синод на БПЦ-БП. Ако има някакво развитие по тази идея, вероятно това е в администрацията на минисистъра“, заявиха от Отдел „Връзки с обществеността“ за novinite.bg. Коментарът е по повод публикация, че на среща между патриарх Неофит и министъра на култура Петър Стоянович е била коментирана темата.

Изравняването може да стане като се регистрира църковния брак в общината, както и да се признава от държавата. Браковете, които се сключват в църквата трябва да влизат в общите регистри. Подобни примери има в Италия и в Гърция, от където би могъл да се почерпи опит“, коментира началникът на Отдел „Връзки с обществеността“ при Св. Синод на БПЦ-БП, Александра Карамихалева.

Тя уточни, че за църквата венчавките няма да се увеличат, ако такава промяна бъде извършена. Облекчението би било единствено за хората, които към момента, по закон, за да сключат църковен брак, трябва преди това да сключат граждански брак. Това е условието, което е поставено от държавата.


В момента хората сключват два пъти брак, и пред държавата, и пред църквата, като и два пъти плащат – един път държавната такса и втори път – таксата в църквата. 

За novinite.bg

Америка ли е виновна за трагедията със самолета?


Снимка: chronicle.bg

Близо 240 души са били на борда на изчезналия самолет на малайзиските авиолинии. В понеделник беше съобщено на близките, че самолетът по всяка вероятност е паднал в океана. Все пак няма как толкова много хора да са живи, след като от тях няма никакви сигнали… от 8 март!

Реакцията на опечалените беше, че те обвиниха Малайзия, но и… Америка! Разбира се, хората са съсипани от мъка по загубата на своите близки. В тази ситуация обаче няма как да има виновна държава, още по-малко пък САЩ, защото, първо, самолетът не е на американска авиокомпания, но и да беше, как държавата да носи отговорност за дейността на една частна компания..!?

Близо 150 души от пътниците на злополучния самолет са китайци. Вероятно заради това и най-големият протест е пред посолството на Малайзия в Пекин.

Антиамериканските възгласи обаче явно добре се приемат от властите в Китай, защото едва ли би бил позволен такъв грандиозен протест, дори въобще някакъв протест, ако той противоречеше на антизападната реторика на ръководителите на азиатската държава.

Разбира се, надеждата умира последна, ДАНО тези невинни хора да са живи и здрави, но ако все пак трагедията е реална, няма смисъл да се търси вина там, където тя реално няма начин да съществува!

За nivinite.bg

неделя, 23 март 2014 г.

За да не прозира „срамотата”…!


Снимка: от "Фейсбук"-профила на Атанас Димитров-AtaDim.

Изборът на новия русенски митрополит Наум постави и някои интересни въпроси за…грамотността на архиереите ни, някои от които нескромно са самообладани от самочувствието на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх…!

Един бърз поглед върху „бюлетините”, които бяха писани на ръка, показва, че повечето от синодалите ни нямат особено голям афинитет към правописа и правилния словоред. На първо място се набива на очи, че почти никъде, където трябва да има, няма запетая. Пълен и кратък член пък е нещо напълно формално за „гласуващите”.

Един от тях пише: „Гласуваме…”, което създава притеснителното усещане, че се взема за няколко човека, а не само за един! Друг от архиереите пък пише, че гласува за „митрополит”  Наум, преди той да е избран за такъв, след това го задрасква и се поправя.

Една от бюлетините обаче е наистина уникална! Там пише, че въпросният митрополит гласува „…като мнозинството…”, което вече не е личен вот…!
Друг правопишещ пък е записал, че „дава благословението си…”, а в случая се иска просто „гласа” му!


Тук далеч не става дума за дребно заяждане, а само за принцип. Когато си на такъв висок пост, когато имаш претенции, редно е те да са покрити с достатъчно интелект,…за да не прозира отдолу „срамотата”…!

Архимандрит Дионисий наследява Стобийския епископ…?


Снимка: от "Фейсбук"-профила на Атанас Димитров-AtaDim

Според запознати в църквата ни, още от преди 6-7 години се говори, че в Русе наследник на митрополит Неофит ще бъде Наум, който последно беше Стобийски епископи главен секретар на Св. Синод, преди действително да заеме поста! Говори се, че негов наследник на в Синода поста ще бъде архимандрит Дионисий.

От всичките 13 гласа на епархийските ни митрополити, нито един не гласува за епископ Тихон. Дори митрополит Николай Пловдивски гласува за Наум, при положение че новият митрополит е духовно чедо именно на най-големия му враг – покойният Варненски и Великопреславски митрополит Кирил!

Дейността на епископ Наум като доскорошен главен секретар на Синода всъщност не е нищо повече от един протоколчик. Вътрешни хора в църковните секрети твърдят, че много пъти, когато синодалните ни старци имали по-„костеливи” теми за обсъждане, прогонвали Наум от заседанията, на които той присъствал по право и задължение. Следвали дивни скандали и крамоли и когато страстите се уталожвали, отново канели Наум, за да не става свидетел на препирните между синодалните архиереи.

Всъщност реалната власт, която Наум у имал като главен секретар е, че е подготвял дневния ред на заседанията на Синода. По този начин той е имал власт до някъде да определя темите, но самите митрополити често сами са определяли и последователността на въпросите, и самите въпроси, които да гледат на дадено заседание.

С избора на Наум за русенски митрополит, постът му на главен секретар се овакантява. В църковните среди се говори, че на негово място ще бъде въздигнат архимандрит Дионисий, който в  момента е началник на отдел „Богослужебен” при Св. Синод на БПЦ. Според монаси, архимандрит Дионисий е добър и човек, и клирик. Той е „лансиран” в най-добрия смисъл на думата от покойния Доростолски митрополит Иларион, чиято дума в църквата ни се чуваше, защото той беше най-старши, по-възрастен дори и от самия тогавашен патриарх Максим, преди когото е станал и монах.


При избора на главен секретар на Синода не се търси логика, твърдят познавачи на каноните. Този пост може да се заеме и от йеромонах дори, условието е да е от така нареченото „черно духовенство”, тоест – да е монах. Може би обаче, за първи път от много време, логика при този избор ще има. Дионисий не само е подготвен за този пост, но е и достоен. По всяка вероятност той ще бъде отличен с епископска офикия. 

Така църквата ни ще започне да издига йеромонаси и архимандрити, не само защото на много от тях им е време, но и защото има нужда от нови кадри, които да поемат административните дела. 

Интервю: Професор Атанас Тасев: Политиците ще задържат цената на тока докато могат


Професор Атнас Тасев. Снимка: novinar.bg

Визитка:

Професор Атанас Тасев е роден на 26 октомври 1945 в Свиленград. Той е български енергиен експерт и политик от НДСВ. Професор по кибернетика и информатика. Завършил е Автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Тасев е финансов анализатор в преговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти - АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Марица-изток". Член е на междуведомствения консултативен съвет към Министерски съвет по проекта "Белене". Бил е общински съветник от НДСВ в СОС.

-         Г-н професор Тасев, могат ли според Вас, да бъдат отнемани лицензии на ЕРП-та?

-         Разбира се, че могат.

-         Не е ли трудна процедурата за това?

-         Процедурата е много трудна и сложна и още няма прецедент. Това, че е открита процедурата за ЕРП-тата, не означава, че ще бъде отнет лиценз. Това е тежка бюрократична процедура, в която всяка една от страните предоставя своите аргументи. Публична тайна е, че страните взаимно имат претенции. Само че регулаторът е действал нормално, както очевидно и се полага, защото има жалба от НЕК, както няма жалба от ЕРП-тата към НЕК. Предстои те да си изясняват отношенията. Аз смятам, че ще се разберат, защото има проблем в енергетиката с плащанията и няма умисъл на едната страна спрямо другата.

-         Очаквате ли повишаване на цената на тока и ако да, с колко?

-         На мен ми омръзна да говоря по тази тема. Аз не казвам, че очаквам, а твърдя, че политиците нямат никакъв друг шанс да задържат цената до колкото могат. Вече се видя, какво означава да повишиш цените в енергетиката, но идва и краят на 2015 г.

-         Какво ще стане тогава?

-         Тогава политиците няма да могат да влияят върху пазарните механизми. А при тях цените са в равновесно положение, което е доказано във всички страни, които са в преход, че са по-високи или значително по-високи, отколкото са моментните цени.

-         Възможни ли са фалити на ЕРП-та, заради кризата с дължимите милиони?

-         Не! Все пак паричните потоци могат да бъдат балансирани. Неправилно се използва терминът „ЕРП”. В конфликта участват Електроснабдителни предприятия – ЕСП. Това са различни структури по Търговския закон и имат самостоятелна дейност. ЕСП са търговците в процеса на снабдяването на крайните потребители с електроенергия.

-         След като няма да се отнемат лицензи, за какво беше целия този шум, защото НЕК не може да си събере задълженията ли?

-         В регулатора има постъпила жалба и той я разглежда и естествено взема отношение по въпроса.

-         Ограничават мощностите на ВЕИ-централите в различни райони, защо се налага това?

-         Електроенергията е динамичен показател. Тя не може да се съхранява – произвежда се и се консумира в реално време. Освен това, тя трябва да бъде балансирана по отношение на търсенето. Има един важен показател, който се следи от Европа и в момента, в който производството е по-голямо от търсенето, тогава естествено е да се ограничават мощностите и то е в правата на електроенергийния системен оператор. В момента има повече производство, отколкото потребление, поради което се привежда тази мярка.

-         Тогава защо се говори, че има опасност от режим на тока, след като реално произвеждаме повече ток, отколкото ни е необходим?

-         Няма основание да се говори за режим на тока. Дори и неспецалисти в енергетиката трябва да реагират негативно на такава информация. След като се намаляват мощностите, означава, че има повече ток, отколкото е необходим.

-         Ако все пак се стигне до увеличаване на цената на тока, с колко може да е това увеличение?

-         Политиците ще държат цената докато може. Те нямат друг ход. Видя се какво става, когато се вдигне цената на тока. Крайно време е да има политически консенсус по тази тема  всички да седнат на маста и да се разберат. Енергетиката трябва да се спасява.