понеделник, 31 март 2014 г.

Зад смокиновото листо на социалната рИформа


Снимка: activeconsult.wordpress.com

През януари 2014 г. безработицата в България е достигнала 13,1% след 13% през декември и 12,9% през ноември, сочат данни на Евростат. През първия месец на годината броят на безработните българи е бил 442 хил. души. В същото време, младежката безработица у нас е останала на едно от най-високите нива в ЕС – 30%.

На фона на това бюрата по труда, в лицето на политиката на социалното министерство, сякаш работят в полза на работодателите, а не на работниците!
Програмите и мерките, финансирани по ЕСФ – Европейския социален фонд толерират открито работодателите, вместо безработните и работниците, което е факт в поне няколко от тях. Става дума за програмата  „Аз мога” и „Аз мога повече”. По тях безработните могат да придобиват допълнителни знания и умения в един наистина богат набор от професии, сред които преди всичко обучение по езици, компютърна грамотност и фотография, но и много повече.

Това на пръв поглед е чудесно, ако нямаше уловка. Човек се записва на курс по френски, примерно. Намира фирма, но не коя да е, а такава, която има сключен договор със социалното министерство и е оторизирана за такава дейност от въпросното ведомство. След началото на обучението, което струва около 600 лв. на човек, предоставяни под формата на ваучери и висене по опашки дни на ред, за записване, а след това и за получаване на парите, въпросният човек установява, че не се преподава така, щото той да научи езика, а просто се „отбива номер”, както повечето неща у нас.

Човек решава да се откаже, но уви, подписал е договор с бюрото по труда. За да не плаща глоби, човекът се разбра с преподавателя, който обикновено е доверено лице от обучаващата фирма, сключила договора със социалното министерство. Така той не ходи на обучение, но фирмата си получава парите.
В същото време е изработен и механизъм за проверка. Ако не се явиш повече от три пъти на обучение, без уважителна причина, договорът се прекратява в полза на обучаващата институция и държавата – тоест, социалното министерство.

За да не се получи така, служителите от бюрото по труда, или от звената на Регионалната служба по заетостта, угодно предупреждават за проверка, ако въобще такава се прави, а обучаващата институция още по-йезуитски уверява държавата, че курсистът е болен, а той най-вероятно вече е забравил, че е бил на такъв курс.

Схемата работи, но определено не в полза на безработните  работещите, а в полза на едни „наши” фирми, които са „успели” да сключат договор с държавата.

Друга програма, също финансирана от ЕСФ предлага финансиране до определена степен на „социални” инициативи на работодатели. Уж така се изграждали кухни, трапезарии и стаи за почивка на персонал. Въпросът е, дали тези помещения след това се използват по предназначение и кой следи за това, или отново, както в предния пример, се дават едни пари, за едно нещо, на някого, а той „играе” с държавата, която се оказва щедър „разсипник” на евросредства.

Така фирмата, тоест – работодателят печели, а държавата отчита крупна, но напълно неефективна дейност! Само дето безработните и работещите отново нищо не получават.

Младежката безработица в България е една, ако не и най-висока, в ЕС. В същото време, държавата предоставя едни пари на работодатели, които те използват за заплата на наети млади хора по дадена специалност. Проблемът е, че след този напълно формален „стаж”, не се поема никаква отговорност за работа, просто се оказва, че държавата е дала едни пари на някой „наш” бизнесмен, който не ги е откраднал, защото не е имал възможност, но това, че те са дадени на безработните под формата на основни заплати, не променя състоянието им, защото, след като изтече срокът за въпросния „стаж”, те отново са безработни и всъщност се отчита безсмислена дейност, която не е дала никакъв траен резултат.

Докато социалните” дейности у нас са проформа, докато гледката зад смокиновото листо на социалната политика никак не е лицеприятна, безработицата ни не само няма да намалява, но напротив, ще стане най-висока и в световните статистки.


Явно, като смятаха някои евроскептици, разорихме Третия райх, разорихме и СССР, сега на ред е ЕС, вместо да вземем хубавия пример, ние и тях ще научим на нашенските си, балкански „мурафети” и евтино „чейнчъджийство”, в стил „Тука има, тука нема”,…къде обаче е „топчето”, така и няма да разберем..! 

За novinite.bg

Няма коментари: