Заради аферата „баба Гуси”: Синодът срещу йеромонаха!

Снимка: от "Фейсбук".

Целта на един църковен съд е да вдигне „прегрешилия” на крака, а не да го смачка. Това казват запознати с каноничното право и каноните на Православието. Проблемът е в това, че когато говорим за църковен съд, ние често го бъркаме със светския съд. Светският съд „осъжда”, той предимно „наказва”, дава една своеобразна, обществено значима резолюция върху дадено действие и го категоризира.

Църковният съд има за цел предимно да покаже грешката, НО да помогне на „прегрешилия” да се поправи и да продължи. Светският съд „запрещава” за известно време, а църковният-„назидава”, но веднага след това дава втори шанс, това е разликата, най-общо казано, между двата вида съд.

Именно поради тази причина, очакваният църковен съд над йеромонах Кирил би следвало да има предвид имено тази презумпция, когато ще решава, дали, до колко и в какво е виновен монахът, както и какво да е наказанието му.

Едно евентуално низвержение от църквата, тоест – административно лишаване от Божествена благодат, по какъв начин точно ще помогне на провинилия се монах да се поправи и да продължи напред „с едно на ум”…?! Ако църквата го „изплюе” тогава, как същата тази църква ще очаква от него, той да се поправи, след като тя го е маргинализирала напълно, като го е лишила от възможността да служи…!?

Църковният канон казва, че „свидетелства за нравствени провинения на клирици се приемат само от християни, известни с доброто си име пред обществото”. Това означава, че въпросният анонимен, който стана причина за скандала в Троянския манастир, реално, по канон, не може да свидетелства срещу йеромонах Кирил. 

В същото време, не би трябвало и неговите „свидетелства”, които вече бяха направени публично, да бъдат приети, защото той определено не би могъл да се нарече „християнин, известен с доброто си име”, както изисква канонът. Имено според каноните, този човек не може да е обвинител, а онова, което той твърди, не би следвало да се приема от тези, които ще решават съдбата на йеромонах Кирил.

Ако той трябва да бъде наказан за нещо, то е за това, че е допуснал да стане жертва на едно изнудване. Допуснал е също така да го „вкарат” в интрига, която е грозна, преднамерена и манипулирана, защото едва ли всичко, което видяхме по „телевизора” е наистина всичко, което реално са си говорили двамата..! Йеромонах Кирил е бил в манастира в продължение на 60 дена, което е доказано и има цял куп свидетели за това, а именно по това време, въпросният "информатор" твърди, че се е виждал с него. Това е колкото невъзможно, толкова и нереално, защото освен свидетели, самият игумен на манастира също е наясно с фактите, а те определено са в полза на йеромонаха.

Ето това са поводите за наказание. Едва ли обаче едно низвержение от църквата ще е онова наказание, което трябва да понесе йеромонах Кирил!

Та нима именно той трябва да стане изкупителната жертва...?! Ако въобще ни е нужна такава, трябва ли буквално да се „разправим” с един йеромонах, за да си "изработим" назидание за всички останали…?! 

Или иначе казано, трябва ли да „да го отнесе” един, за сметка на всички…, що за криворазбрана „мускетарщина” би било едно такова крайно и несправедливо решение, при това - за провинение, което далеч не е такова, каквото на пръв поглед може би ни изглежда...!

За novinite.bg