ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ: ПРОМЕНИТЕ СЕ СЛУЧИХА И БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЕМИГРАНТИТЕ

Снимка: www.sbj-bg.eu

·        Интервю

·        Политическото представителство изживява дълбока криза

Визитка:

Пламен Даракчиев, е роден в Ямбол. Завършва журналистика и работи във в. "Народна младеж". През февруари 1989 г. е изгонен от вестника заради членството му в КТ "Подкрепа". Той е един от създателите на конфедерацията, бил е неин секретар, а по-късно и вицепрезидент. Бил е заместник - главен редактор на вестник "Демокрация". Даракчиев участва в работата на Кръглата маса.  Депутат е от СДС във Великото народно събрание. През 1997 г. е главен секретар на профсъюз “Промяна”. Днес Пламен Даракчиев отново е на протестите в София като „редактор на свободна практика”.

Г-н Даракчиев, като човек, който е едно от лицата родната демокрация, бих искал Ви попитам нещо, което касае сънародниците ни извън България. Какво беше участието на емигрантите ни при историческите политически промени през 1989-90 г. в България?

Определено емиграцията посрещна с голям ентусиазъм случилото се. Имахме нейната огромна морална подкрепа. Също така и материална. Помня от онова, време, че кажи-речи всеки ден разговарях с българи по четирите краища по света и всеки питаше с какво и как може да помогне. Доколкото си спомням в Парламентарната група на СДС във Великото народно събрание имаше само един емигрант, завърнал се от Франция – Димитър Пенчев. Комунистическите тайни служби на режима бяха едни от най-активните в соцлагера и не позволиха формирането на действени емигрантски политически центрове в Европа и в Северна Америка

До каква степен днес емигрантите могат да помогнат за обединението на десните сили, как може да се осъществи това и до каква степен десните лидери разчитат на това, според Вас?

Могат да помогнат, разбира се. И то много. Но преди всичко трябва да има ясен сигнал към нея, че тази помощ и съдействие са крайно необходими. По Западна Европа и Северна Америка пътуват преди всичко представители на българската култура и музика, но не политически лидери. Няма как да бъде получена подкрепата на емиграцията, ако ги няма срещите на живо и ако тя не бъде включена в процеса. Дори и в организационен план. Едно е емигрантите да четат вестници, да следят в интернет новините за това, какво става в България, а съвсем друго е да го чуят лично от лидерите. А също така да чуят тяхната визия за реформи.

Как намирате днес дясното политическо пространство у нас?

Политическото представителство очевидно изживява дълбока криза.  Не случайно в своите публично оповестени 6 стъпки за излизане от кризата, в Реформаторския блок заложиха на радикални институционални промени и дори издигнаха като своя основна цел приемането на нова Конституция.

Виждате ли днес изявен лидер в дясно?

Харизмата и силното лидерство е здраво свързана с визията за реформи. Все пак, в края на 50-те години на миналия век, генерал Де Гол едва ли би успял само с харизмата си. И най-вероятно би се провалил, ако не бе успял да убеди и партиите, и обществото, че решението е нова Конституция и Пета република.

Патриот ли е българинът, според Вас и до колко?

Патриотизмът липсваше в началото на 90-те години, макар че беше движеща сила на революциите в останалите източноевропейски страни. Имам предвид патриотизъм, такъв какъвто ни показа Украйна. И това е, защото България все още не се отървала от редица тежки зависимости от Русия.

Станалите напоследък разцепления в лявото политическо пространство, осъзнати ли са, или са просто нова политическа мода?

Опонентите на Сергей Станишев старателно избягват ролята на бившата ДС и изграждането на мутренските мрежи. Може би в известен смисъл върху тази тема набляга нововъзникналата партия на Татяна Дончева. Но и тя все още избягва тежките въпроси, свързани с непрочетеното комунистическо минало. Все пак, разцепването и катаклизмите в БСП са важно условие за евентуалната появата на новото ляво и на класическа социалдемократическа партия. 

За в-к "България"-Чикаго, САЩ