вторник, 8 октомври 2019 г.

АРХЕОЛОЗИ СА НА ПЪТ ДА НАПРАВЯТ СЕНЗАЦИОННО ОТКРИТИЕ ЗА БОГИНЯТА БАСТЕТ

Входът на пещерата с предполагаемата
гробница на богинята Бастет.
Бастет – богинята-котка е една от най-големите загадки в историята ни от последните години. Тук е намесено името на Людмила Живкова, КГБ, Абверът на Хитлер. По темата говори и писателят-езотерик Милан Миланов, който говори за Бастет като за царицата на южните тракийски племена, която посещава храма на Соломон и дори има деца от него. Миланов работи с контактьорката Гергана Герасимова, от която твърди, че получава информация. Дори емблематичната Ванга казва: „там не търсете нищо, там има ни човек, ни животно!“. В предполагаемата гробница на Бастет в местността Градище край Малко Търново се твърди, че има съхранена литература, която няма да можем да разчетем сега, но която крие велики тайни.

Към Градище и евентуалната гробница на Бастет е имало интерес от немците по време на Втората световна война, от руснаците – след войната, а по-късно и от австрийци. „Те със сигурност не са дошли само заради една легенда. Градище е един перспективен обект и предстои да се откриват неща. Това е крепост, вероятно първо е била тракийска, а после и римска. Била е разширена докато е съществувало минното дело в района. В тези рудници се е добивало мед и злато. По повърхността има и отломки от гранат. Предстоят проучвания, които ще запълнят историческата картина за региона“. Това каза директорът на историческия музей в Приморско Даниел Пантов, който неотдавна със специализирана техника е проучвал района на предполагаемата гробница на богинята Бастет.

„Община Приморско не е изолирана, тя е свързана с Малко Търново. Тези хора, които тогава са живели там, са имали достъп до морето. Аз наблягам на местните тракийски племена, тясно ме интересува техният начин на живот, защото колонизаторите-гърци са ясни като култура, но за местните тракийски племена много малко се знае и те до сега са били встрани от историята“, смята Даниел Пантов.

Той отива с екипа си в местността Градище при Малко Търново чисто професионално. През 2017 г. закупуват гео-радар. Това е апаратура, която е последно поколение и която позволява да проникват лъчи в дълбочина до около 30 метра, както е в местността Градище при Малко Търново, но зависи, каква е почвата. „Решихме, че е редно, щом има такава легенда за Бастет, да се опитаме поне да я разбулим. И така ние го направихме с техниката, с която разполагахме. Открихме метален предмет“, разказва Пантов.

Трябва да има такава техника, с която да се влезе на 18 метра надолу и да се достигне до предметът. Това, което показва машината е, че там има и вода. Тези коридори са наводнени. Следователно, за да се стигне до там трябва да се изпомпва и водата, която не идва от извор.

„Хората, с които успяхме да се срещнем, много бегло разказват за легендата за Бастет. Те са били държани настрани от разкопките, които са правени преди години и не са били на ясно, какво точно е открито и какво точно е видяно там. След като всичко приключва и екипът на Людмила Живкова си отива, започват да се създават легендите от уста на уста. Говорят се обаче много интересни неща“, споделя Даниел Пантов.

Даниел Пантов по време на проучване
в местността Градище,
край Малко Търново.
Достъпът до местността Градище е доста труден дори и днес. За да стигнеш до там, първо те записват в една тетрадка и се вземат лични данни, дори и за екипа, който е изследвал на място. „За да се открие нещо там обаче, за да се случат нещата, те са комплекси и няма как това да стане само със желанието на няколко човека. Има и друга опасност, ако нищо не се открие и ако това е просто един рудник от римляните, тогава, кактво следва? Информацията спира на едно такова ниво, което се знае в пространството, засекретената информация пък не ни е известна“, споделя директорът на историческия музей в Приморско Даниел Пантов.

Свещено място или просто мини галерии

Самият район около Градище, край Малко Търново е свързан с рудодобива от най-стари времена. „Моите съмнения са, че още през бронзовата епоха траките са развивали тези мини на това място край Малко Търново. После с появата на римляните по тези земи те започват да ги дообработват, като вкарват нова методика, която позволява да се копае в дълбочина – спираловидно, както ние установихме. Много е вероятно да става въпрос за една такава разработка, а въобще да няма никаква гробница там. Това с теорията за гробницата на Бастет тръгва от преди около 40 години, когато се появява някаква тайнствена карта, която обаче не е запазена“, твърди директорът на историческия музей в Приморско.

Те не могат да установят радиация на мястото, където се твърди, че е гробницата на богинята Бастет. Тази апаратура, която са закупили може да работи от повърхността и те реално не се задържат много на терен. Не се е налагало да мерят радиация.

„Ако тръгнем обаче да правим проучвания в дълбочина и да влизаме в галерии, задължително ще трябва да имаме газови сензори и поне апарат за мерене на радиация. Това е само една малка част от инвентара, който нужен, за да се направят на място дори и проучвания, потвърждаващи това, че няма гробница на Бастет, или пък има, или това са просто минни галерии“, смята Даниел Пантов.

От историческия музей в Приморско
ни допуснаха да снимаме гео-радара,
с който са били извършени проучванията
в района на предполагаемата
 гробница на Бастет.
Тайните тепърва предстоят

Археолозите установяват, че когато екипът, изпратен от Людмила Живкова преди години идва на място в местността Градище, край Малко Търново, те са успели да прокопаят тунел, хоризонтално от сега съществуващите галерии.

Целта им е била да пресекат евентуални минни галерии, в които да влязат и от там да тръгнат по картата, която са имали. „Оказва се обаче, че това не е достатъчно, защото трябва да се копае и вертикално и то не малко, при това на точно определено място, защото например само на два метра встрани няма да се нацели тунел“, смята директорът на музея в Приморско.

Това, което те откриват сега с гео-радара е важно, защото установяват, че там, където сега са намерили металния предмет, който е под земята, не е копана преди, при експедицията на Людмила Живкова, а това означава, че тома място и този предмет, ако има такъв наистина, може би крият тайни, които предстои да бъдат изследвани от археолозите ни. 

СЪС „СИЛИХЛЯР ОТВОРИ СЕ!“ ТРЪГВА ЖИВАТА ЛЕГЕНДА В ПРИМОРСКО

Историческият музей в Приморско.

„В регионалния исторически музей в Приморско пазим тракийско въоръжение, което е дадено на реставрация. Пазим копие и тракийски къс меч, а вероятно е имало и част от жилетка – ризница, но открихме само малки метални фрагменти. Това беше открито в местността Силихляр – местност, която се намира на 5 км. на запад от Приморско. Има и една местност към Перла – Ченгер. Двете местности заселват съвременното Приморско“. Така започва разказа си директорът на историческия музей в морския ни курорт – Даниел Пантов.

Оказва се, че в двете местности основно са правени разкопки. През 2012-2013 г. археолозите откриват надгробна могила в Ченгер. Тя дава невероятни резултати, открити са два гроба на дете и на воин – жрец от траките, който вероятно е обслужвал светилището на Бегликташ в периода II-I в. пр. Р. Хр. Откриват следи от метални въоръжения и снаряжения, но почвата в Приморско е минерализирана и корозията унищожава  металните предмети много по-бързо, отколкото това става на други места, където се правят разкопки. Археолозите намират металните предмети на прах, като установяват само формата и по това правят заключенията си. Така е бил открит тракийски щит и копие, както и нож.

При гроба на жреца са открити цели керамични съдове, които претърпяват реставрация и сега могат да се видят в зала № 2 в музея в Приморско. Това са наистина уникални експонати, защото посетителят на практика се докосва до сакрални предмети от времето на траките, с които са били извършвани свещенодействия. „По време на проучването се правят снимки на всеки един етап, но когато предметите са в състояние на прах, има разсейване на формата“, споделя Пантов.

„Ние знаем, че няколко тракийски племена са живели по тези земи. Сензационни неща не сме откривали, но всяко нещо, което е ново, мисля, че е сензационно, защото в този район не са правени много проучвания. Така доказваме, че тракийските племена са били на едно достатъчно добро ниво на развитие. До сега се говореше, че гърците са донесли цивилизацията по нашите земи, с тяхната колонизация по Черноморието. Аз обаче мисля, че не е точно така и местното население е било достатъчно силно развито за времето си от преди гърците, а това население е било тракийско“, категоричен е Даниел Пантов.

Директорът на историческият музей
 в Приморско – Даниел Пантов 

по време на разкопки на терен.
Миналата година на Силихляр откриват гроб на жена под могилен насип, която е от раннобронзовата епоха, около 3000 г. преди Христа и там има златни обеци, сребърни спирали и керамика. Гърците идват по-късно. А това означава, че и преди тях е имало култура, имало е дори мода по тези земи, смята директорът на музея в Приморско.

„За да добием представа за ритуалите и живота въобще на траките, всичко това трябва да се натрупа като информация и да се предаде на поколенията напред. Аз работя над такъв проект, който наистина искам да е на високо ниво. Нужни са ни още няколко години най-малко, за да съберем информацията. В рамките на една година могат да се проучат най-много два обекта – надгробни могили“, казва още Даниел Пантов.

Керамиката от разкопките се измива,
изсушава и изследва.
Разкопките в Ново Паничарево дават добри резултати
            
Началото на музея в Приморско е поставено през 2015 г. „Ние направихме музейна сбирка малко по-рано – 2012-2013 г., в общината. Имахме гостуваща изложба от Националния исторически музей и те ни предоставиха няколко витрини. Така успяхме да направим времена изложба. След това започнаха археологическите разкопки в Ченгер и така стана факт историческият ни музей. Разбира се без местната управа нямаше как това да се случи, но благодарение на кмета д-р Димитър Германов имаме вече музей в Приморско“, каза директорът Даниел Пантов.

И наистина музеят е уникален. Всичко е толкова стриктно подредено и пригледно,  достъпът до „трезора“ в долния етаж е повече от очарователен. Когато човек произнесе словосъчетанието „Силихляр отвори се“, металната врата на хранилището се отваря сама и това създава усещането за мистичност. Триизмерната стая, в която сякаш от нищото излиза образ и ти разказва за историята на траките е повече от впечатляваща. Този музей е наистина е наистина един от най-иновативните исторически музеи в България.

„Сега правим разкопки на Ново Паничарево, това е село на около 20-тина километра от Приморско. Открити са две могили от времената на траките – V век преди Христа. Откриват се различен тип експонати и много керамични фрагменти, които се промиват. Има големи резултати от култова дейност, което е присъщо на траките, но до гроб все още не сме достигнали. Трудно е през лятото, защото и работниците имат и друга работа“, споделя директорът на музея в Приморско.

Една от големите исторически
забележителности на Приморско
днес са образите на известни личности,
които надничат свенливо от скалите
 по крайбрежната улица.
Предстоят проучвания на черноморските крепости

Предстоят мащабни проучвания по крепостите в региона по крайбрежието на Черно море. Това е вторият етап. „Крепостите трябва да се реставрират и да се социализират. Вълчаново кале обаче при нас се намира в рамките на резервата. Другите крепости са по-навътре. Проучена беше крепостта Ордовиза в Китен“, казва Даниел Пантов.

Проучванията на светилището Бегликташ все още не са завършили. Може би трябва да се обхване територията около мястото. „Ние проучихме два долмена преди светилището. На самия Бегликташ пуснахме сондаж. В югозападна посока има перспективни участъци, които ако се изчистят от храсти и се мине с гео-радар ще има добри резултати и има такива идеи“, споделя директорът на музея в Приморско.

Този обект е описан още от братята Шкорпил, когато минават през тези земи. Това място е познато като тракийско светилище. Когато заграждат територията около резиденция Перла, на практика това запазва светилището до наши дни почти непокътнато.