събота, 31 януари 2015 г.

ДА СЕДНЕШ В СТОЛА НА ПРЕЗИДЕНТА…



Репродукции на автора

Когато бях ученик в Техникума по съобщенията в София, прякорът ми беше „Желю”. Тогава по-скоро ми беше безразлично, че съучениците ми викат така, но по-късно започнах да се гордея, защото, какво по-хубаво от това да те наричат, както се казва българският президент, още повече - образован, известен, харизматичен…!

Познавах задочно д-р Желев, защото бяхме почти съседи, живееше на две преки от мен. Още, когато го избраха за президент-председател, отидохме да поздравим близките му в дома им. Тогава му избяга любимата котка. Сутрин, когато с баща ми чистехме сняг през зимата, почти всеки път се случваше да мине президентът. Вървеше сам, зад него имаше само един охранител. Президентът поздравяваше вежливо и усмихнато, а ние притеснено отговаряхме.

Едва на 21 януари 2014 г. имах възможността да се запозная вече съвсем лично с д-р Желев, в неговия кабинет, където се помещаваше и фондацията му. Потърсих го по стандартния начин, уговорих си интервю с него и отидох. Посрещна ме секретарката му. След малко се появи и самият той - скромен, усмихнат и леко тромав. В тъмния си костюм изглеждаше едновременно величествено, защото това все пак беше президентът, но имаше и нещо твърде битово. Личеше си обаче, че годините му тежат.

Като разбра, че няма да го снимам, ме покани в личния си кабинет. Малка стаичка, огромно бюро, тотален творчески безпорядък. Листове, книги, ръкописи, …цялата стая беше пълна с книжа. Повъртях се няколко секунди в недоумението си, къде да седна. Тогава д-р Желев ме покани да седна на неговия стол пред бюрото му, а той самият се настани в един фотьоил  пред мен. Разговорът тръгна трудно. Президентът сякаш говореше като на запис. Аз го питах едно, той ми отговаряше друго. Усетих, че му се говори, но не за това, за което аз исках и реших да го оставя да говори свободно.

Той ми се довери. Сякаш се успокои и започна да ми разказва за книгата „Фашизмът”, за перипетиите по издаването, за философията, за неговите си неща. Може и да не беше особено журналистически правилно, но имах време и рискувах. Президентът говори дълго, по едно време изглежда се умори и тогава настъпи моят момент. Зададох си актуалните въпроси и получих така дългоочакваните въпроси.

От години исках да попитам д-р Желев, имало ли е фашизъм в България, или не. Оставих това за накрая.

„Аз бях първият, който написа, че в България фашистка държава не е имало. Фашистката държава е тоталитарна, еднопартийна система, наложена чрез терора върху другите партии, включително и избиване на техните членове. На 9 септември 1944 г. не е ликвидиран фашизмът у нас, защото такъв не е имало. По-скоро тогава се ликвидира авторитарният режим, който в никакъв случай не е фашистки. Тогава се налага тоталитарният комунистически режим, който е най-завършеният, след фашизма”, заяви д-р Желев.

Той се ентусиазира, това беше неговата тема, той искаше отново да говори за това.

Попитах президента, за какво мечтае. Той леко се смути, защото не очакваше такъв въпрос, вероятно. Усмихна се, погледна надолу и след дълга пауза каза: „Хората са различни. Някой може да мечтае за богатство…”, тогава той се засмя искрено, защото богатството наистина не го интересуваше. Мечтаеше да довърши книгите, които е планирал…!

По-късно президентът се разтършува в кашоните до него и извади обновеното издание на „Фашизмът”. Имах и изданието му от 1990 г., но то така и остана без автограф, на това издание обаче имам, уви – последният!

Жалко, д-р Желев, вероятно не можахте да довършите всички планирани книги, но пък направихте толкова много за страната си, …толкова много, колкото едва ли скоро някой друг българин ще успее…! 

За София Topnovini.bg

сряда, 28 януари 2015 г.

Прошко Прошков няма да е кандидат за кмет на София


Снимка: proshkov.eu

„Не съм давал съгласие и не съм кандидат за кмет на София“, заяви общинският съветник, Прошко Прошков пред София Topnovini.bg.

Той допълни, че все още с никого не са водени разговори и според него, няма никаква заявена готовност за явяване на местни избори. Самият Реформаторски блок все още няма концепция за провеждането на тези избори, каза още Прошков.

„Хубаво е да вземем решението за кандидата за кмет на столицата с консенсус. Необходимо е лидерският съвет, председателите да се съберат и да дадат някаква пътна карта, защото те са тези, които стоят на пулса на събитията, те са в управленска коалиция. Това е хубаво да стане на някакъв тип форум“, каза общинския съветник, запитан, по какъв начин ще се състои изборът на кандидата.

Ако бъде предложен за кандидат за кмет на София от Реформаторския блок, Прошков беше категоричен, че не би приел. „Не съм имал такова желание и мисля, че няма да бъда кандидат. Самият аз не желая да се кандидатирам за кмет. Бих продължил да работя в общината, но не като кмет“, посочи Прошков.

„Разговор за имената изобщо не е започва на ниво Реформаторски блок“, заяви десният депутат блок, Вили Лилков. По думите му, в ДСБ ще бъдат готови с кандидатите си за съветници и за кметове, вероятно през месец май.

„Ще настояваме да имаме обща кандидатура на Реформаторския блок, тоест, навсякъде да явяваме с общи кандидатури, за да се утвърди формацията в  местната власт. За сега за София изобщо не е говорено“, категоричен беше Лилков.

Имената на Трайчо Трайков, Прошко Прошков и Вили Лилков, които се лансират в публичното пространство, представляват тип оценка на определени хора да се явят като кандидати, смята Лилков.

„В момента разговаряме единствено за програма и говорим за диалог, кандидатурата да бъде единна и да не бъде разделяща и конфронтираща отделните партии в Реформаторския блок. Когато е готова програмата ще се търси личност, която да може да удовлетвори тази програма и да я представи по най-добрия начин“, посочи Вили Лилков.

За София Topnovini.bg

вторник, 27 януари 2015 г.

„Излишното“ саниране понякога е и полезно


Снимка на автора

Санирането е един от основните начини за топлоизолация и икономия на енергия, а от там и на средства, оказва се обаче, че съществува и така нареченото „излишно саниране“. Това е изолация, която се прави на такива места, че е повече от абсурдно да си помислиш дори, че може да се извърши на такова място, като например на парапета на тераса!

Всъщност, подобна изолация на парапет, което е откровено разхищение, според някои строители е начин да се оскъпи имотът, когато това е нова сграда. Така с относително минимални средства се постига ефект на доста по-висока цена на самия имот, защото се отчитат допълнителни фактори, които на пръв поглед нямат никакво отношение към топлоизолацията на дадена жилищна площ. Оказва се обаче, че това не е съвсем така. Някои строители умишлено изолират подобни пространства, като парапети на тераси, които формално са външни за самата жилищна площ, за да постигнат ефект на изолация от самата плоча, което обаче е съмнително според други строители.

Някои колеги смятат, че по плочата се предава студеният въздух. Според мен, никой от тях не си е направил труда да направи сметка, защото все пак има определена дължина и в нея студът не намалява. Няма никакъв смисъл от саниране на парапет на тераса, освен ако се иска да се придаде по-добър естетичен вид“, разясни за topnovini.bg строителният предприемач, инж. Росен Нецов.

За да се придаде естетика на по-старите кооперации, които са със старите пръскани мазилки, трябва да се направят много допълнителни обработки. По-лесно е обаче да се монтира стиропор и върху него да се нанесе нова мазилка. Върху стиропора по-лесно може да се нанесе новият цвят, а върху грапавата повърхност е много по-трудно“, каза още Нецов.

По думите му, подобно саниране има смисъл също в случаи, когато се планира затваряне на така санирана тераса. Тогава изолацията се оказва една предварителна подготовка за превръщането на новото помещение в икономично от гледна точка на разход на енергия за отопление.

Повечето уреди, с които се измерва топлопроводимостта на обектите са не особено точни. Оказва се, че когато се мери с такъв уред, от къде има теч на топлина от дадено жилище, важно е да се определи и къде точно са разположени уредите за отопление в самата жилищна площ. Важно е също, ако те са под прозорци, дали прозорците са нови и изолирани, или са стари и пропускат въздух. Важно е също да се прецени, каква е дебелината на градежа, тоест, какви са стените, като по този начин също се определя, дали се губи от топлината на дадено жилище и колко точно.


Заради това, според инж. Нецов, меренето с такива уреди, които проверяват каква енергия се губи и какво може да се направи отвън, трябва непременно да се съчетае и с детайлна информация „отвътре“, тоест – от самата жилищна площ. 

За София Topnovini.bg

За туристическите обекти и руската салата


Снимка на автора

Новото Министерство на туризма, което беше така дълго очаквано от бранша, се заема с една така да се каже силова задача – да популяризира малко известни обекти, при това не няколко, а цели 50! Целта е, да се стимулира вътрешният туризъм и пътуванията, за да се преодолее очакваната криза в отрасъла, заради проблемите на Украйна и Русия и също така очакваният отлив на туристи от тези, превърнали се в традиционни, сегменти на пазара.

Оказва се, че един клип, който струва внушителната сума от 40 хил. евро. за 30 секунди, ще рекламира тези места. Ако за сега оставим настрани цената на клипа, вниманието ни се приковава в това, което виждаме.

Драгоманското блато, което е сред въпросните 50 неразработени туристически обекта е на практика неоткриваемо. За да се стигне до него, трябва да се спира и да се пита няколко пъти. Няма упътващи табели, няма изградена рекламна инфраструктура.

Някои ще кажат, че нали сега това е целта с този клип. Добре, но за да се разработи този обект, той трябва първо да е достъпен, след това – да има обозначен път до там, да има поне пейка, където да седне посетителят, а отделно – да има от къде да си купи вода, или някаква храна и сувенири. Така се разработва туристически обект.
Примерите за това не са само извън България, защото отдавна имаме добри примери, които са си чисто наши. 

Такъв е например обектът „Перперикон“. Има изграден и път, има и заведение, има тоалетна, има от къде да си купиш сувенир, има и обозначителни пътеки, с една дума, това е модерен туристически обект, който носи и приходи за бюджета.

Министър Ангелкова заяви, че лично ще посети всеки един от тези 50 неразработени туристически обекта и добави, че те трябва да бъдат социализирани.
Това е хубаво, само дето не е особено ясно, как ще стане тази социализация, а тя става именно с изграждането на инфраструктура за достъп. 

Ситуацията леко наподобява спорът за кокошката и яйцето. От една страна, за да се социализира туристически обект като Драгоманското блато например, начинът е да се изградят така наречените атракционни съоръжения, както и път, табели и всичко останало. 

От друга страна, за да стане това, въпросният клип цели популяризиране, за да се набавят средства, с които да се извърши въпросната социализация. Само че, как ще стане набирането на тези средства, след като човек първо трябва да го намери Драгоманското блато, след това, то е почти недостъпно. А накрая, дори и да има всичко останало, там такса за вход няма! 

Е тогава, как ще се затвори цикълът, за да се постигне социализацията на такива специфични обекти?

Един от малко известните обекти, които могат да привлекат туристи е Маломаловският манастир. Той се намира в изключително живописната Чепън планина. Път обаче до него почти няма. Манастирът е полусрутен. Битовите сгради във възрожденски стил са на практика неизползваеми, поне тези, които са останали все още, а църквата е в окаяно състояние. 

Вътре освен кости, които е твърде вероятно да са мощи, стенописите, част от които са от Средновековието, са оставени на произвола на съдбата.

Ето това е обект, който си заслужава да попадне сред тези 50 не напълно познати дестинации на туристическата карта на страната ни. И ако Драгоманското блато няма да се увреди от атмосферните условия, то този манастир е пред пълна разруха.

За да има ефект от тези 40 хил. евро, или 80 хил. лв. за 30 секунди, трябва всеки евроцент от тях да е планиран и похарчен с мисъл, ама с много мисъл. 

Иначе рискуваме да попаднем в така наречения смъртоносен „свредел“ на историята с туристическото ни лого – да, веселяшко е, но на пръв поглед дава отчетлив стомашен сигнал за органично преработена руска салата...! 

За София Topnovini.bg

събота, 24 януари 2015 г.

Църквата си получи "Св. Ал. Невски", но не и криптата



Снимка: Тихомира Методиева, topnovini.bg

Православната църква стана собственик на патриаршеската катедрала Св. Ал. Невски”. Служебният премиер Георги Близнашки връчи на патриарх Неофит нотариален акт за катедралата, която за стоте години от построяването си беше ничия собственост. Криптата обаче все още не е собственост на Църквата.
"Много ме боли, че ме изнудиха за криптата. Тя би била добро разрешение на проблема с опушването на стенописите от парафинените свещи, например. Горе е храмът, долу ще се палят свещите, където може да се изгради и параклис за целта", коментира неотдавна председателят на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала, Тивериополски епископ Тихон.
Правителството реши казуса на принципа на Римското право, според което "ничията собственост по силата на закона е държавна собственост". Държавата прехвърли безвъзмездно храма на Църквата.
Проблемът през всичките години беше, че с времето са се рушали стенописи и са били нужни ремонти, а всяко финансиране на храма изисква да се посочи, кой точно е собственик на имота, за да бъдат предоставени дори и европейски средства.
Държавата продължава да ползва криптата, в която се помещава музеят за ранното християнско изкуство, което се представя като начин държава и Църква да нямат спорове. Оказва се обаче, че това съвсем не е така.
"В момента в криптата е разположена една атеистическа изложба. Когато беше забранено на хората да ходят на църква, тогава иконите станаха "църковно изкуство" и така именно се появи криптата. Това все пак обаче са религиозни вещи, икони, не са картини", категориченх е епископ Тихон.
Той е поискал свещенослужители да имат право на богослужение в криптата, поне веднъж седмично да се прочете акатис и да се продължава преклонението пред иконите, защото те са на Църквата, те не са на държавата, а са иззети от Църквата.
"Навсякъде има църковни музеи, но на даден празник иконата трябва да се постави в средата на храма и да е в църковна употреба. Иконите са осветени и те са осветени за вечни времена", каза още председателят на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала.
Епископ Тихон разясни, че когато една икона е увредена, или е в твърде лошо състояние, за да се ползва в логослужението, тогава си има процедура. "Тези икони, които навремето не са били вече достатъчно ясни като изображение, похабили са се от времето, те са били изгаряни и с тях е било варено Свето миро. Това се е правило, за да не се поругае самата икона", уточни епископът.

Криптата на патриаршеската катедрала е била строена за гробница. Тук е можело да бъдат положени тленните останки на заслужили българи. "Там можеше да се пренесат мощите на всички патриарси, екзарси, царе, министър-председатели. Цар Фердинад е умрял далече от България. Цар Борис умира толкова бързо, че не е имало време да се организират, за да го погребат в криптата на Св. Ал. Невски”, а и той е имал емоционална връзка с Рилския манастир. Някой ден обаче ще имаме нужда от държавно погребение. Къде ще погребем този човек? Именно в криптата трябва да става това", отбелязва в заключение Твериополски епископ Тихон. 
За topnovini.bg

Митрополитите ни се разотидоха, нямали работа


Снимка: Тихомира Методиева - topnovini.bg

Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия реши през миналата седмица да прекъсне сесията от заседания и митрополитите да се разотидат по епархиите си. Обяснението: нямало преписки за разглеждане и затова не си струвало владиците да заседават, съобщи сайтът dveri.bg.

Прави впечатление, че синодалите ни напоследък са станали доста лениви, защото просто не работят! Така наречените „редовни” сесии през ноември-декември и през юни най-редовно се съкращават до петнайсетина заседания. Така цели седмици стават почивни, защото нямало работа.

В същото време, на дневен ред стоят редица въпроси, голяма част от които въобще не са били подлагани на обсъждане.

Напоследък Църквата ни все повече се капсулира, защото проблемите не само не се назовават, те не се и решават. Владиците твърдят, че нямали работа, но в същото време, проблемът с монашеското братство на Троянския манастир, което беше буквално прогонено, не е решен.

Какво става с йеромонах Кирил, къде е той, наказан ли е, за какво? Беше му наложен аргос /пълно запрещение от свещенослужене за определен период/. Той обаче вече би трябвало да е изтекъл, какво се случва сега?

Къде е монах Филарет, който беше обвинен в какво ли не, а доказателства не бяха представени.

Какво стана с епископ Борис Агатоникийски, който беше заснет в секс-сцена, къде е епископ Игнатий, който обвини патриарха, че е масон. Какво точно работи като „изпълнителен секретар“ Ангел Младенов в Софийска митрополия, къде е архимандрит Григорий, също от Троянския манастир, какво става с архимандрит Пахомий, пак от същия манастир...?

Въпросите са много и са все маловажни. Маловажни са на основата на един наистина много важен въпрос - подготовката и провеждането на изоставащия с няколко години Църков(но-народ)ен събор /ЦНС/. Висят също и задачите, възложени от VІ-ия ЦНС на Синода за срочно решаване. Предстои Всеправославен събор. На него се очаква Църквата ни не просто да присъства, за да си получи подаръците от Вселенския патриарх Вартоломей, а да участва с въпроси, теми, предложения. Готви ли се това мероприятие, кой го готви, при положение, че владиците се разпуснаха, защото нямали работа?

Въпросът с масоните на постове в БПЦ също не е решен, има ли ги, няма ли ги?
Предстоят старокалендарски раздори. Какво е отношението на Синода по това? Ще има ли нови архонти и какво мисли за това Светият Синод?

На тези въпроси отговори очакват не само хората от Църквата, но и обществото, защото Православната ни Църква има, или поне би трябвало да има обществено ангажирана и социална функция.

Сякаш с твърде лека ръка Синодът ни решава да прогони някого от някой манастир или църква. Тези хора просто биват освободени, защото те не са като на трудов договор, понеже свещенослужението не е работа, а призвание.


Така много свещеници и монаси просто отпадат и се прибират в къщи без право да служат, без доходи, без надежда. Ако това продължава, скоро ще се наложи цивилни да водят богослуженията, защото няма да има монаси. Впрочем, Троянският манастир вече почти няма братство, след като беше прогонено предишното. 

За topnovini.bg

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Съкровищата на Цветан Василев на „гардероб“ в НИМ


Съкровищата на банкера Цветан Василев ще бъдат прибрани в Националния исторически музей /НИМ/. Те ще бъдат в здрави и хубави каси, на топло и сухо място. Ние сме само гардероб, ако има съдебно дело и държавата ги отнеме в нейна полза, само тогава можем да правим, каквото и да е с тези съкровища. Не можем да ги издаваме в книги, да правим изложби и да попълваме експозиции“, каза за topnovini.bg директорът на НИМ, Божидар Димитров.

Той обяви, че няма да има по-специални условия за сигурност и охрана. „Освен хилядата златни монети на Цветан Василев, пазим Панагюрско съкровище, Вълчитрънско, Боровско. Това са стотици килограми злато, при това много по-старинно от монетите на Цветан Василев, посочи Димитров.

Има пет линии на електронна охрана, една жива – на полицаи и три кучета. Ако някой наруши оградата, понеже НИМ е част от резиденцията, която е на километър от музея, се задействат сензори. Тогава идват полицаи.

Добре е за евентуални грабители, да ги хванат полицаите, защото кучетата могат да стигнат преди тях и не искам да кажа, какво може да се случи“, коментира директорът на НИМ.


По думите му, веществени доказателства по дела се пипат само със съгласието на адвокатите на обвинените. 

За topnovini.bg

Софийски ефимерий е обвиняван, че взема две заплати


Не служа нито на две, нито на три места, аз служа само на Бога и на Българската православна църква. Независимо, в коя епархия съм, няма каноническа пречка, когато съм в евхаристийно и канонично общение, независимо, къде ще служа, това зависи от Светия Синод и от моя епархийски митрополит“. Така коментира скандалите около себе си новият ефимерий в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, архимандрит Антим.

Припомняме, че той служеше и като протосингел на Видинска епархия, от който пост все още не е освободен.

Напоследък името му нашумя, като той беше обвинен, че реално работи на две места и получава за това съответно две заплати. Само пред topnovini.bg, отецът обясни, каква е истината и защо се е получило това недоразумение.

Ако някой разглеждат служението на Бога като административна служба, това значи, че има проблеми. Аз нямам проблем с това, защото аз съм монах от 16-годишен. Когато бях в 10 клас приех монашество във Видинска епархия. Когато някои са се борили за постове, аз чистосърдечно съм дал монашески обет“, заяви архимандрит Антим.

Явно проблемът със заплатите е за хората, които по някакъв начин са се обявили за мои неприятели. Някои явно не ги устройва да живеем по християнски и човъркат в една заздравяла рана. Хората, които страдат от завист и користолюбие тях ги борят въпросите на финансите“, обясни отецът.

Той беше категоричен, че това, което го свързва с Видинска епархия трудно може да се разкъса. Той е духовен наставник на десетки монаси, монахини, свещеници и младежи. Отецът посочи, че не може заради едно ефимерство да се прекъсне едва такава духовна връзка.

Това означава, че тези, които протестират срещу този статут, нямат понятие от монашеството, какво е духовно старчество, какво е духовна връзка между чеда и духовен отец. Заради една ефимерска чреда /служение/, просто е нелепо да се погребва цяло едно духовно семейство в лицето на моите чеда“, обясни пред topnvini.bg архимандрит Антим.

Към настоящия момент той все още не е сдал длъжността във Видин, защото много процеси в епархията са свързани с името на отеца и едно такова пресичане изведнъж може да навреди на някои духовни и административни действия.

Не съм се озлобил срещу моите неприятели и врагове, само искрено съжалявам, защото те са хора от Църквата и не зная, как ще оправдаят тези свои постъпки. Има толкова много други проблеми и проблемни духовници, бих казал“, коментира още новият ефимерий на патриаршеската катедрала. 

За topnovini.bg

сряда, 21 януари 2015 г.

За песните и доматите, или кое е първично...!


Снимка: poltava.to

Музиканти протестират в София, защото искат задължителна квота за българска музика в родните медии. Като се замисли човек, още на влизане в съседна Гърция, друго, освен гръцка музика не се слуша, е ...почти де!

Казват, че гърците имали такива задължителни квоти и медиите пускали приоритетно гръцка музика. Това от една страна е добре, защото така се гарантира, че собствената продукция ще има един минимум гарантиран пазар. Да, това е добре, когато обаче говорим за домати, но не и за музика...!

Стимулирането на родно селскостопанско производство, с цел повишаване на капацитета на родните производители в условията на пазарна конкуренция, в рамките на ЕС е едно. Изкуствено стимулиране на родната музика вече не е същото, дори само защото това просто не е селскостопанска продукция. Това разбира се, в кръга на шегата.

Ако говорим за въвеждането на задължителни квоти за българска музика, това може би би било възможно за националната телевизия и националното радио, ерго – за обществените медии. Но, как да задължим едно частно радио, или телевизия да пуска българска музика. И какво значи „българска музика“, защото под това определение попада например и Илиян с неговата кутова песен „Хепи бърдей ту ю“, или Софи Маринова, Азис, Амет, Джена, Мрена, и всички останали от този вид жанр.

Как ще стане едно евентуално разпределение на квотите, защото „квота за българска музика“ е твърде общо? Значи ли това, че по радио „jazz.fm” ще слушаме и романтични балади на Петра, примерно, или на Таня Боева!? Или пък, ще звучи ли Азис с не по-малко култовото парче „Напипай го“, по радио „Класик FM”, например, щото това си е класика отвсякъде...!?

Когато искаме нещо, особено, когато протестираме за нещо, то трябва да е ясно, какво точно искаме, защото иначе нещата могат да отидат в една друга посока. Така се раждат вицовете от рода, че едни хора протестирали пред кметството и викали: „Кмете дай!“. Излязъл кметът и когато попитал, какво да им даде, те отговорили: „Квото дадеш бе кмете!“.

Ако сега музикантите протестират, че искат задължителни квоти за българска музика в българските медии, то трябва ли после и художниците да скочат и да искат също квоти за задължителен пласмент на техните картини? Ами скулпторите – трябва ли да продават също преференциално своите творения!?

Истината е, че подкрепа за българската култура е крайно необходима, защото това е нашата национална и духовна идентичност. Истина е също, че живеем в условията на конкурентна среда за всичко. Ако едно нещо е стойностно, то непременно ще види бял свят и ще стане конкурентно. Не е необходимо да има изкуствени стимули, защото тогава нещата започват да намирисват на попрестояли яйца.


Ситуацията напомня един от най-старите спорове между двата жанра попфолк /чалга/ и старата естрада /попмузиката/. Чалгата била отнела на естрадата пространството за изява. Ами, това означава, че чалгата е намерила някаква ниша, която естрадата просто не е запълвала. За това обаче не е виновна чалгата, а има други причини, за които си струва да помислим. 

За topnovini.bg

неделя, 18 януари 2015 г.

Кой клати стола на митрополит Дометиан?


Снимка: bg.wikipedia.org

Атаките срещу видинския протосингел архимандрит Антим зачестиха. Напоследък отново намериха под вола теле и обвиниха отеца, че Църквата заклеймила татуировките. Духовникът отговори, че те не заклеймяват, а напротив, каза, че това е излишен ефект – щрихи на суетата, без да клейми това изкуство, но думите му са били изопачени, сякаш това вече е нещо нормално, защото търсим винаги сензацията.

Е, сега думите му няма да се изопачат, защото скандалът, в който се опитват да го вкарат не е негов, той не участва в него. По думите му, не толкова епископ Поликарп е в основата на скандалите, които се вихрят около неговата персона, по-дълга е тази ръка и тя идва от Троянския манастир.

Проблемът е, че обвиняват архимандрит Антим в това, че се домогва до поставе, а всъщност, борбата вероятно е на съвсем друго място, но пак става въпрос за постове.

Видинският митрополит Дометиан е възрастен и в един момент ще има нужда от избор на нов видински владика. Белоградчишкият епископ определено не е стабилен като викарий във Видин, защото първо узурпира власт, след това натири протосингела, накрая, когато епархийскиятсъвет се вдигна, той даде заден ход, извини се и уж се покая.

Само че, всички сме хора, дори и българските монаси и добре знаем, че властта е сладко нещо. Видинският викарий няма лесно да се даде, защото постът му е властови. Той вероятно си дава сметка, че при едни скорошни избори за видински владика, /Господ здраве да дава на митрополит Дометиан/, но при едни избори, Поликарп няма да има право да участва, защото няма стаж като епископ.

За този пост обаче право ще има да кандидатства предишният викарий на Видин и настоящ игумен в Троян – Величкият епископ Сионий.

Ако Сионий стане видински владика, тогава мястото на Поликарп като викарий е гарантирано. Ето я вероятната топла връзка между двамата епископи.

Страшното е, че духовният отец на архимандрит Антим, имено – Величкият епископ Сионий се е обърнал срещу своето собствено духовно чадо, за да обслужи евентуален административен интерес на Белоградишкия епископ във Видин.

Всъщност няма нищо странно, защото, като се замислим, всичко опира до власт и пари, така, както за съжаление на твърде много места в родната ни Църква.

От това обаче страда един монах, който следва послушанията си от Синода. Той не отива на своя глава като ефимерий в катедралата “Св. Ал. Невски”, там той е изпратен по решение на Светия Синод на БПЦ-БП.

От това страда и цялата ни Църква, защото този тип арогантни задкулисия, доколкото те наистина са в този именно порядък, а фактите говорят точно за това, означава, че парите и властта са обхванали в обятията си много голяма част от висшия ни клир.

За фейсбук-групата "Православни новини" 

Вощениците вече не са дефицит в софийските храмове


Снимка: Тихомира Методиева, Topnovini.bg

Още от есента на миналата година в православните ни храмове трябваше да се продават восъчни свещи. Така решиха синодалните ни митрополити. Целта беше постепенно да се изведат от употреба старите свещи от парафин, пушекът от които силно уврежда стенописите. Това обаче не стана и едва напоследък вощениците вече не са дефицит в столичните храмове.

Предстои ремонт на най-голямата ни православна църква. Стенописите в нея са в много тежко състояние, заради влага, но и запради опушването на стените от парафинените свещи. На места дори въобще не си личи, какво е било изографисано. Такива стенописи, както вече писахме в topnivini.bg, ще бъдат възобновени и възстановени по снимки. Онези, които позволяват реставрация, ще бъдат реставрирани, но това освен много средства, отнема и много време.

Новите восъчни свещи, които реално не опушват стените на храмовете пък са доста скъпи и това ги прави непредпочитани масово от хората, които са свикнали да си купуват по-евтини свещи.

Проверка на topnovini.bg из столични храмове показа, че восъчни свещи вече се продават на повечето места, особено в централните храмове в София.

Руската църква в столицата постави началото, защото именно там, още от есента на 2014 г. продаваха вощеници, при имаше няколко вида.

Най-евтината свещ от парафин струва 10 ст., но тя се предлага предимно в храмовете по селата. Масово останалите църкви по градовете продават свещи от 20 ст. Новите восъчни свещи струват 40 ст. и 1,00 лв., като се очакват и по-високи приходи за храмовете.

Проблем при търговията със свещи е най-вече незаконната им продажба. Масово около храмовете всички сме виждали, че се продават свещи, но те не са от Свещоливницата на Светия Синод и приходите от тях не отиват в Църквата, а в нечий предприемчив джоб. Това ощетява Църквата като цяло и силно вреди на икономическото състояние на храмовете.
Както е известно, свещите, които ще запалим пред иконите, или в определените за това места, трябва да са със щампа на Светия Синод на БПЦ. Това е достатъчна гаранция, поне за сега, че тези свещи са "законни" и са произведени в именно за Църквата, а не са изляти в нечие мазе, например.

"Новите свещи са по-хубави, но никой не иска да ги купува, защото са по-скъпи. Трябва да се измисли нещо, посредством което димът от свещите да бъде хванат, но това трябва да се направи елегантно", заяви пред topnovini.bg председателят на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", Тивериополски епископ Тихон.

Специално за този храм, хващането на дима от восъчните свещи е трудно, "защото храмът не търпи никакви добавки. Той е толкова съвършено направен. За да се хване този дим, трябва да се направи някаква собствена композиция. Може би да се изгради някакъв параклис от мед, или от месинг", разсъждава епископ Тихон.

По думите му, навсякъде са извадили свещите извън храма, което не е решение. "Ако ще е така, трябва да има избор - който иска да си запали свещ навън, който иска – в храма. Хората ще си палят свещи в собствения си двор, няма да идват да я запали в църковния двор" коментира още председателят на църковното настоятелство на "Св. Ал. Невски". Той определи темата за свещите и вредното влияние на дима вътре в църквите, като "тежка".


Решение предстои да се вземе. То трябва да дойде от Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия /БПЦ-БП/. "Дано обаче това решение да не е такова, че да загрози храмовете, или да изглежда варварско", надява се Тивериополският епископ. Той коментира, че понякога дори и дребна намеса в интериора на даден храм, когато това е за добро, също може да изглежда меко казано неуместна.

За topnovini.bg

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Поп анатемоса Джон Кери в София


Снимка: Михаил Стоянов, topnovini.bg

Намери си белята държавният секретар на САЩ в София. Не стига, че се утрепа от път, докато стигне до тук, а накрая роден поп взе, че го анатемоса.

На протеста на русофили, които се бяха събрали пред сградата на БНБ, столичен поп също присъства, при това в пълно бойно снаряжение – расо, кръст, свещена книга, само дето килимявка нямаше, но това не му попречи да е достатъчно активен „протестър“.

Всъщност, русофилите и атакистите протестираха срещу Кери, защото щял да донесе американските ценности, които според тях се основавали на хомосексуалните бракове, ГМО-то, шистовия газ и ...още нещо!

Явно въпросният столичен поп, който незнайно по какви причини протестира заедно с русофилите и атакистите, приема тази борбата срещу тези „ценности“.
Кой го е изпратили, или пък поне му е разрешил да ангажира Църквата с протести срещу държавния секретар на САЩ, не е ясно. Дали въобще е свещеник, това също не е съвсем ясно, особено заради следното.

Един от организаторите на русофилския протест накарал въпросния Божи служител да анатемоса Кери. Тогава расоносецът енергично произнесъл проклятие и срещу Америка, и персонално срещу Джон Кери /поне не е объркал името му с актьора Джим Кери/...!

Така Държавният секретар напусна родината ни с проклятие, което беше произнесено от неизвестен /за сега..../ поп! Едва ли ще го застигне проклятието, защото нито попът е поп като хората, нито пък протестиращите срещу Кери успяха да покажат някаква смислена организираност, като повечето неща у нас..! Дано все пак държавният секретар на САЩ не пострада впоследствие,...поне да не го мислим и него...! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

Много “Кери“ с малко „къри“


Снимка: Тихомира Методиева, topnovini.bg


Всички държавни мъже и жени се охраняват от съответните служби. Това е колкото нормално, толкова и необходимо, особено когато става дума за политици от по-висок ранг и от по-големи и могъщи държави.

Така е разбира се и с Джон Кери, държавният секретар на САЩ, който беше на кратко посещение у нас. Дойде и си отиде, както повечето политици от такъв ранг, само дето обърка цялата столица. Той не е виновен, или поне не пряко, за това, че се вземат драконовски мерки за сигурност при посещенията му в чужбина.

Вероятно има определени процедури, когато такъв политик е в България, в Хондурас, например, или във Франция, да речем. Сигурно това е нормално, защото нивата на заплаха са различни. Това също е нормално, може би.

Питаме се обаче, когато един човек тръгне да се издига и изведнъж застане начело на външното министерство на държава като САЩ, примерно, как ли се променя животът му!?

Как ли се прибира от работа Джон Кери вечер, дали разполагат снайперисти по покривите на сградите, по пътя към дома му, дали хората нямат право да си отварят прозорците, да си простират прането, да излизат по терасите си, да си проветряват с отворени прозорци...!?

Всъщност, нека си го кажем, ако някой е решил да напакости на господин Кери, то неминуемо ще намери начин. Не да сложат снайперисти по покривите, ако ще един до друг да ги наредят, евентуален терорист пак ще намери начин и място.
Проблемът не е в това, проблемът е, защо трябва да се блокира цял един град, европейска столица, главен град на съюзническа държава, в която няма някаква забележителна масовост на онези, които биха искали да навредят на външния министър на САЩ?

Това, че еди кой си, не е могъл да достигне до туршийката на терасата си, само защото е имал нещастието да живее на бул. „Цариградско шосе“, примерно, е проблем. На пръв поглед подобен „низък“ битовизъм може и да изглежда заяждане, но всъщност, масово хората се оплакваха от това, че не са могли да си паркират автомобилите в локалното на същия булевард.

Е добре, не можем да паркираме, не можем да простираме, не можем да отваряме прозорци да проветряваме, не можем да излизаме по терасите, а...можем ли да дишаме...!?

Не дай Боже да си съсед на господин Кери в САЩ, вероятно съседите му не разполагат с прозорци и врати, а за тераси пък, да не говорим...!

Нормално е да има охрана, нормално е предпазните мерки за такива политици да са по-големи, но някак може би все пак трябва да има някаква граница, която не бива да се пресича, защото се навлиза в полето на параноята!

Едва ли самият Джон Кери е наясно, какви уникални мерки за сигурност са вземани в София, преди посещението му, дори и да е бил наясно, вероятно е спазвал изискванията на „Сикрет сървиз“. Не е виновен държавният секретар, виновни са онези, които се презастраховат.

Столичани се оплакаха, че придвижването на места е практически невъзможно заради огромни задръствания и отцепени тротоари.

Граждани се оплакаха и в социалните мрежи, че на обяд тротоарите в района на Орлов мост са били затворени за пешеходци, макар че автомобилното движение през кръстовището не е спряно.


...И това беше само държавният секретар, ами ако вземе че пак дойде самият американски президент...., тогава вероятно ще се наложи блокиране на улици в Ихтиман и Костинброд..., за всеки случай...! 

За topnovini.bg

понеделник, 12 януари 2015 г.

Je suis Charlie, ама дали...


Снимка: Дневник

След атентатите в Париж, целият свят се обедини в марша на солидарността, във френската столица. Всички..., но не съвсем! Оказа се, че у нас, а и не само у нас, има хора, които не подкрепят позицията на „Шарли ебдо“ и смятат, че са си го заслужили това, което им се случи...! Първо по този начин реагира български журналист от вестник „Дума“, а след него реагираха и други блогъри, коментатори, и всякакви други „писатели“. Стигна се до там, че обвиниха убитите карикатуристи, че понеже видите ли се подиграли с Пророка, та заради това ги състигнал „Калашников...!

Карикатурата трябва да е дръзка, тя е сатира, тя е критика, тя е позиция, тя е крайност. Ако една карикатура не е всичко това взето заедно, то тя не е никаква карикатура. Именно, защото карикатурите на „Шарли ебдо“ бяха дръзки, те бяха разпознаваеми, те бяха еталон, мярка... Като стана дума за мярка, някои обвиниха карикатуристите, че са преминали мярката.

А къде точно е мярката, кое е мярката, кой определя, до къде е мярка и от къде нататък вече е отвъд мярката...? Подобно генерализиране и изживяване като последна инстанция само по себе си представлява чиста проба цензура.

Дойдохме и до свободата на словото. Тези дни отново излезе от нафталина „новината“, която поне от година има вече и брада, че сме на едно от последните места по свобода на словото в Европа, а в света сме на „почетното“ 100-но място, от общо 180 държави.

Свободата на словото е и това, да публикуваш карикатура, която осмива и Пророка, и папата. Свободата на словото е именно тези карикатури да видят бял свят. Е, може и да не е повод за гордост, че те не са публикувани у нас, но пък, ако това все пак е някаква утеха, не бяха публикувани и в САЩ..., а те са доста напред по свобода на словото...!

Излишно и клиширано е сякаш да казваме отново и отново, че едно действие на интелекта, дори и да е странно, дори и да е крайно дори и да е обидно, не трябва да бъде санкционирано със смърт, защото това не е цивилизовано. Излишно е да го казваме, но сякаш и не е съвсем излишно...

Къде е свободата на словото ли..., според едни е на върха на молива, според други – на върха на копието, а според трети – и на двете места. Това последното сякаш е най-вярно, особено напоследък! Казахме „Je suis Charlie”, но колко сме искрени, дали всички сме „Je suis Charlie”, дали...!?


И все пак, дори и възможността да кажеш, че не си „Je suis Charlie”, пак е вид свобода на словото, но свободата, не предполага смърт, защото смъртта е своеобразен край, отвъд който нормата е различна, ако въобще има такава...

За topnovini.bg

Епископ Тихон: Искам възможно най-доброто за "Св. Ал.- Невски"


Снимка: Тихомира Методиева, topnovini.bg

Започва реставрацията на патриаршеската катедрала "Св. Ал. Невски". по този повод разговаряхме с председателя на църковното настоятелство на храма, Тивериополски епископ Тихон. Той прие екипа на topnovini.bg в дома си, с което засвидетелства съпричастност към възможността да информираме хората по-пълноценно за онова, което предстои да се случи в и около най-голямата църква у нас. 

- Ваше Преосвещенство, кое в църквата „Св. Ал. Невски” има най-спешна нужда от ремонт?

- Един от елементите, които са в много лошо състояние в катедралата „Св. Ал. Невски” е големият купол, като разбира се не бива да се забравя и влагата, която пълзи от криптата нагоре. В купола от външната и от вътрешната страна има голямо разстояние, в което е поместена конструкцията, която го държи. Тя е направена от дърво и желязо. Още през 2008 г. е установено, че има корозия на елементи и трябва да се види там, какво е положението. По наблюдения на експерти, мазилката, на която е изобразен Господ Саваот не е много стабилна и ми препоръчаха да обърна една тънка, фина мрежа, та докато се натутаме и докато мине всичко, което е задължително, за да се укрепи куполът, да не падне нещо отгоре и да пострадат хора.

- На какви средства разчитате за този ремонт?

- Препоръчаха ми експерти да направят технически оглед и да преценят, какво точно трябва да правим, а сетне именно те да кандидатстват за европейски пари, защото имат опит и вече са печелили такива конкурси.

- За какви експерти говорите, кои са те?

- Става дума за световноизвестната фирма „Remmers”, която е регистрирана у нас със свой клон и е работила по реставрацията на католическата катедрала в Кьолн. Според европейския класификатор, тя е с най-висок клас в сферата на строителната химия, реставрацията и консервацията. Листвана е в ЮНЕСКО и в института „Пол Гети”. Парите ще с набавят, както казах, по европейски проекти, но за тях няма да кандидатства страната ни, а самата немска фирма.

- Ще има ли и национално съфинансиране на реставрацията?

- Не можем да кажем за сега, защото не знаем, точното състояние на нещата. Не можем да кажем също, какво точно ще се прави и колко пари ще струва то, но знаем, че никак няма да е евтино.

- Защо немска фирма, предполагам вече са Ви питали, защо не избрахте българска фирма?

- Те знаят, какво искат да видят онези, които одобряват плановете в Европа. Нашите проекти, които ние даваме, биват отхвърлени, защото вътре се започва с литература.  Ние в България имаме изкривено възприятие за думата поддръжка. Представяме си човек със синя манта и отвертка в горния десен джоб, който тук-таме сменя крушка и това е всичко. Важно е да има поддръжка, защото така се предотвратява голям ремонт. Вероятно ще бъда обвинен в това, че фаворизирам тези хора, но до сега никой друг не се е появил с толкова сериозна оферта. Искам този ремонт на църквата „Св. Ал. Невски” да бъде така направен, както е и построен храмът – най-доброто и сега искам възможно най-доброто. Не бива да се прави неразумна икономия на средства. Още са ми в ушите думите на Армстронг, когато той се завърна от полета и го попитаха, какво е чувството, когато излиташ с ракетата. Той каза: „Какво може да е чувството, когато знаеш, че стоиш в ракета, която е предложена като най-евтина…!”. Качеството не може да се постигне без пари, или с малко пари.

- Има ли дарения?

- До сега сред дарителите са българският патриарх, президентът, църковни настоятели и други. Телевизията, която години наред прави клипове, сякаш даде повече пари по хонорари, отколкото се събраха дарения. Те събраха към 40 хил. лв., а сам дядо Добри от Байлово дари около 36 хил. лв.

- Кога ще започне този ремонт?

- Първо предстои на първото заседание на Светия Синод да им се предостави доклад. Не съм голям оптимист, че всичко  ще стане бързо и безпроблемно. Може да има и по-добро предложение, но за сега няма по-добро. Надявам се скоро да имаме шанс да започнем това дело. Аз няма да доживея края на този ремонт, защото той ще продължи поне десетина година.

За topnovini.bg

петък, 9 януари 2015 г.

Фиктивно земетресение в „Св. Ал. Невски“ ще търси пробойни


Снимка: Тихомира Методиева

Предстои дигитализация на плановете на храма „Св. Ал. Невски“, съобщи пред екипа на Topnovini.bg, Тивериополският епископ Тихон. След това ще бъде проведена симулация на земетресение, за да се види, къде са най-уязвимите точки на църквата.

Трябва да е ясно, че след като 100 години нищо не е било пипнато по храма, реставрацията на целия храм ще отнеме много нерви, много време и много пари, каза епископ Тихон, който е и председател на църковното настоятелство на катедралния храм „Свети Александър Невски“, който предстои да бъде реставриран.

Епископ Тихон обясни, че трябва да се вдигне плочникът около патриаршеската катедрала, да се пререди, но първоначално е достатъчно според него, да се фугират плочите.

Това трябва да не допуска навлизането на вода и влага в криптата на храма, която остава галерия и музей. Епископ Тихон изрази болката си от това, че храмът няма изцяло да е на Църквата. Това налага различни типове и нива на реставрация. Като се изолира влагата в криптата трябва да се продължи и с изолиране на цокъла вътре в храма, където също прониква влага, която явно пълзи още от долната част, от криптата.

За сега, фирмата, която има най-големи шансове да извърши реставрацията е немска. Тя има опит в печеленето на европейски проекти именно за реставрация на храмови сгради и шансовете ни са големи да получим европейско финансиране, потвърди председателят на църковното настоятелство.

Реставрация ще претърпят и стенописите, защото са в окаяно състояние. На места, където стенописите са заличени, те ще бъдат възстановявани по снимки или ще бъдат изографисани нови, посочи епископ Тихон.

Фирмата, която ще кандидатства за европейско финансиране, трябва да знае, как се печелят такива проекти. Ние нямаме опит, започваме нашите проекти с „литература“, което отблъсква експертите и те смятат, че ние просто искаме да усвоим поредните пари от ЕС. И без това нямаме добро име като ползватели на евросредства, припомни председателят на църковното настоятелство на храма „Св. Ал. Невски“, Тивериополски епископ Тихон.


На Запад такива ремонти се правят по друг начин. Понякога ремонтът излиза на по-голяма стойност от това, което е предвидено. Там обаче, когато нещо се повреди, то се ремонтира веднага, а не се чака. Така ремонтите са чести, но са малки и не отнемат големи средства, категоричен е председателят на патриаршеската катедрала. По думите му, най-евтината оферта не е най-добрата, а трябва да се търси първо най-доброто качество и едва след това и най-подходящата цена. 

За topnovini.bg

сряда, 7 януари 2015 г.

Армията или полицията, това е въпросът...?


Идеята за участието на Българската армия в опазването на границата с Турция е меко казано недобра. Тя може да се превърне в много сериозен външнополитически проблем за България“. Това каза преди дни президентът Росен Плевнелиев, по повод, възможността армията ни да охранява границата, заради бежанския поток.

На противоположна позиция застана Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви”. Той заяви, че е смущаваща позицията на президента, Българската армия да не охранява границата с Турция“. Според него, „страната се намира пред опасността за бежанско цунами, пред нахлуване на десетки хиляди чужденци, сред които ще има и не малко терористични клетки от изпечени убийци“.

Всъщност, позицията на президента, че армия по границата, срещу която няма друга армия би било дипломатически скандал е актуална. Ако това се допусне, как бихме обяснили пред евроатлантическите си съюзници факта, че реална заплаха за страната ни от друга държава няма, а армията ни е активирана във вид бойна готовност, според стандартите на Алианса?

Армия по границата се разполага тогава, когато има военна заплаха от другата страна, това е и писаният, и неписаният принцип в отбранителната доктрина на
всяка демократична държава.

Във всичките си съвещания, които сме провеждали, и с мое участие в някои от тях, не сме говорили да пращаме армия на границата”, коментира по-късно и премиерът Бойко Борисов.

Може би ключовото тук е, дали и до колко е застрашена националната ни сигурност, защото армията може да се намеси именно в такава ситуация.

Васил Василев е категоричен, че в моменти на такава национална опасност защитата на държавата не може да бъде препятствана от законови текстове. Според него, са необходимите промени в законодателството.

Разбира се, че проблемът с бежанците е обект на националната ни сигурност, разбира се, че навлизането на клетки на радикален ислям в страната би било опасно за целия регион. Има обаче едно „НО“ и то касае статутите. Ако такава опасност има, то тя трябва да се регистрира и неутрализира не от армията, защото не това е ролята на войската, а от полицията, която е призвана да се грижи за вътрешния ред.
На позицията на някои, че армията трябва да възпре опасността отвън, за да не се допуска тя вътре има много удачен отговор. Армията няма за цел да капсулира държавата, както беше преди четвърт век. Не случайно тогава именно така наречените „Гранични войски“ се занимаваха именно с това, да държат „под око“ границата и отвътре навън, и отвън навътре.

Ако приемем, че армията трябва да ни пази от бежанците, то тя трябва да прави това специализирано, с експерти по ислям и тероризъм, хора, които биха могли да разпознаят опасност и да я предотвратят, а не да изработват механична преграда пред бежанците, които така и така идват към страната ни.


Това е същото, все едно да искаш да прогониш досадна муха не с вестник, както вероятно е прието, а...с лопата. Така нито ще я прогониш успешно, нито пък ще й направиш нещо по-сериозно от това, освен да счупиш някоя ценна вещ в дома си!

За topnovini.bg

вторник, 6 януари 2015 г.

Как Георги Парцалев ни се оказа съсед...



Домът на легендарният актьор Георги Парцалев се оказа един етаж под апартамента на родителите ми. Интересни истории се разказват за този уникален български актьор. Едно от тях е, че Парцалев съзнателно поддържал легендата, че има несметно богатство. Вечно плащал сметките по кръчмите, черпел познати и непознати.

До скоро все още идвали сметки за вода на името на актьора, макар, че той е покойник от
години.

Домът на Парцалев беше неговата крепост. Последният апартамент, който Парцалев обитаваше преди да почине, беше на бул. „Ленин“ (сега „Цариградско шосе“) №39.

Първото жилище на големия актьор било на столичния булевард "Патриарх Евтимий", после се преместил на "Цариградско шосе". Той обичал да изкарва на терасата си люлеещ се стол, в който прекарвал часове, загледан в преминаващите коли. На няколко пъти милиционери звънели на вратата му и заповядвали да се прибере, защото “се загрозявала фасадата на кооперацията”.

Човешкият фактор е в основата на трагедиите с асансьорите


Георги Цветанов е бил асансьорен техник в някогашното предприятие „Асансьорни сервизи” в София. Той е упражнявал професията около 15 години. Цветанов сподели пред topnovini.bg своите съображения за проблемите с асансьорите напоследък у нас. Неговите разсъждения са актуални, особено след като след близо четири години борба с различни съдебни инстанции и държавни институции и след повторно гледане на делото в Софийския апелативен съд, неотдавна „Майчин дом“ в столицата беше осъден да изплати на Лидия Димитрова 90 хил. лева. Жената пострада при падането на асансьор през 2010 г.
Софийска градска прокуратура внесе във вторник в Софийски градски съд обвинителен акт срещу четирима души за авариралия асансьор на 19 август 2014 г. в София – бул. „Цариградско шосе” блок 115.

Г-н Цветанов, защо се случва така, че пропадат асансьори, каква е причината за това?

Шведите преди години продаваха лиценз за производство на асансьорите – „АСЕА грахам”. Ние купихме лиценза, който при това и лесно се монтира. Такива асансьори са масови в София, има ги обаче и в цялата страна. Те обаче не са особено качествени.

Защо продават на нас именно лиценза?

Защото е евтин, не е качествен и е излязъл от употреба в Швеция, а ние търсим предимно ниската цена, не и качеството, в онези години.

Това не е ли опасно?

Абсолютно. Не един и два пъти стават инциденти. Изписват излекуван болен човек от Първа градска болница, това е около 1987-8 г. Той отваря вратата, но асансьорът го няма на етажа и човекът полита в шахтата, където и загива. Оказва се, че Ге-контакт-ът е залепил и е позволил вратата да се отвори. А в таблото вероятно и релетата са дали повреда и вратата се е отворила. Има две блокировки на вратата - брава и Ге-контакт. Кабината има около 4 блокировки и една пета, когато се скъса въже и се увеличи скоростта.

Защо стана този инцидент в „Майчин дом”?

В този случай вероятно има отново повреда в релейната система. Явно, за да се продаде този шведски лиценз, той не е бил особено качествен.

А защо не сме закупили друг лиценз?

Можели сме да купим асансьори от САЩ – „Отис” или от Финландия – „Коне”, не лиценз, а само машини, но това би било много по-скъпо. Шведският лиценз обаче ни излиза евтино и това го прави масов, а то след себе си води до толкова много проблеми днес, както и до смърт на невинни хора.

Колко живот има един асансьор с лиценз „АСЕА-грахам”?

Зависи от експлоатацията. Ако е в болница постоянно се подменят части, в жилищна сграда е по-рядко. Износват се въжета и коронна система. За болница един такъв асансьор може да функционира максимум 20 години, а за жилищна сграда – около 25-30 години. Но винаги има износване на шайби, на въжета, на релета, на плъзгачи и това налага постоянна поддръжка.

Колко процента е човешката грешка при инцидента в „Майчин дом” и при последния случай в София, когато загина жена?

Това е неволна грешка. Най-опасно е не возенето в един асансьор, а качването. Първо трябва да се види, дали кабината е на етажа, след това се изчаква да се затвори вратата, накрая се подава заявката за етаж. По време на возенето има много блокировки. В конкретния случай не се е задействала клинова система, което е странно и което говори, че технически асансьорът не е бил изправен.

Какво представлява тази клинова система?

При увеличение на скоростта на движение надолу, се задейства така наречената клинова система. Това са зъбести клинове, които се забиват в релсите и асансьорът спира мигновено. Пример с асансьор „Отис” показва интересен случай. Собственикът на завода слага в шахтата двете си деца и жена си, а асансьорът е на горен етаж. С флекс се режат въжетата и асансьорът полита надолу, но заклинва. „Отис” за мен са най-добрите и надеждни асансьори в света.

Как могат да се подсигурят старите и опасни асансьори в София, а ие не само в София ?


Може да се използва старата релсова система, кабината също. Трябва да се подменят плъзгачи с ролки и да се въведе електронно релейно управление, както и допълнителни блокировки към кабината.

За topnovini.bg