За песните и доматите, или кое е първично...!

Снимка: poltava.to

Музиканти протестират в София, защото искат задължителна квота за българска музика в родните медии. Като се замисли човек, още на влизане в съседна Гърция, друго, освен гръцка музика не се слуша, е ...почти де!

Казват, че гърците имали такива задължителни квоти и медиите пускали приоритетно гръцка музика. Това от една страна е добре, защото така се гарантира, че собствената продукция ще има един минимум гарантиран пазар. Да, това е добре, когато обаче говорим за домати, но не и за музика...!

Стимулирането на родно селскостопанско производство, с цел повишаване на капацитета на родните производители в условията на пазарна конкуренция, в рамките на ЕС е едно. Изкуствено стимулиране на родната музика вече не е същото, дори само защото това просто не е селскостопанска продукция. Това разбира се, в кръга на шегата.

Ако говорим за въвеждането на задължителни квоти за българска музика, това може би би било възможно за националната телевизия и националното радио, ерго – за обществените медии. Но, как да задължим едно частно радио, или телевизия да пуска българска музика. И какво значи „българска музика“, защото под това определение попада например и Илиян с неговата кутова песен „Хепи бърдей ту ю“, или Софи Маринова, Азис, Амет, Джена, Мрена, и всички останали от този вид жанр.

Как ще стане едно евентуално разпределение на квотите, защото „квота за българска музика“ е твърде общо? Значи ли това, че по радио „jazz.fm” ще слушаме и романтични балади на Петра, примерно, или на Таня Боева!? Или пък, ще звучи ли Азис с не по-малко култовото парче „Напипай го“, по радио „Класик FM”, например, щото това си е класика отвсякъде...!?

Когато искаме нещо, особено, когато протестираме за нещо, то трябва да е ясно, какво точно искаме, защото иначе нещата могат да отидат в една друга посока. Така се раждат вицовете от рода, че едни хора протестирали пред кметството и викали: „Кмете дай!“. Излязъл кметът и когато попитал, какво да им даде, те отговорили: „Квото дадеш бе кмете!“.

Ако сега музикантите протестират, че искат задължителни квоти за българска музика в българските медии, то трябва ли после и художниците да скочат и да искат също квоти за задължителен пласмент на техните картини? Ами скулпторите – трябва ли да продават също преференциално своите творения!?

Истината е, че подкрепа за българската култура е крайно необходима, защото това е нашата национална и духовна идентичност. Истина е също, че живеем в условията на конкурентна среда за всичко. Ако едно нещо е стойностно, то непременно ще види бял свят и ще стане конкурентно. Не е необходимо да има изкуствени стимули, защото тогава нещата започват да намирисват на попрестояли яйца.

Ситуацията напомня един от най-старите спорове между двата жанра попфолк /чалга/ и старата естрада /попмузиката/. Чалгата била отнела на естрадата пространството за изява. Ами, това означава, че чалгата е намерила някаква ниша, която естрадата просто не е запълвала. За това обаче не е виновна чалгата, а има други причини, за които си струва да помислим. 

За topnovini.bg