четвъртък, 31 август 2017 г.

ГЕН.-МАЙОР ГР. АНГЕЛОВ: ДА ОПАЗИМ ТРАДИЦИИТЕ НА БЪЛГАРИЯ!



Генерал-майор Груди Ангелов е началник на Военна академия „Г. С. Раковски“. Той е завършил Математическа гимназия в гр. Хасково, ВНВУ „Васил Левски” – гр. Велико Търново , Военна академия „Г.С.Раковски” –  гр. София , Сухопътен колеж по отбраната на САЩ – Карлайл, Пенсилвания, САЩ (генерал-щабна академия) – Магистратура по „Стратегически науки“. Бил е заместник-национален представител на първия български контингент в Ирак – участие в оперция „Иракска свобода“. Награждаван е с:  Награден знак за вярна служба под знамената – ІІІ ст.    Медал за принос към НАТО „10 години България в НАТО“ , Награден знак за отлична служба І степен, Предметни награди, морални поощрения и грамоти.

-         Днес откриваме новата военноучебна година, г-н генерал-майор, с каква нагласа пристъпвате към този официален акт?

-         Това е едно ново предизвикателство, както за мен, така и за целия личен състав на военната академия. Очакваме да приемем новото попълнение слушатели, защото по традиция именно днес, на 1 септември, откриваме учебната година със слушателите. Това не е случайно, защото 1 септември е летен Симеоновден и се чества Св. Симеон Стълпник, който се счита като „орача“, защото образованието може да бъде сравнено с една нива, която е добре разорана, където да се посее и на нея да избуи житото. Смятам че съставът, който имаме тук полагат много усилия, за да имаме добра основа и нашите обучаеми наистина да избуят като житото и накрая да дадат добри плодове. 

-         Какви са най-актуалните програми, с които стартира годината?

-         Трябва да направим една диференциация, защото имаме две направления, в които се обучават при нас военнослужещи и студенти и те са „Национална сигурност“ и „Военно дело“. Имаме общо 15 магистърски програми, като „Военно дело“ е приоритет основно за подготовка на офицери във факултет „Командно-щабен“. Най-новите ни магистърски програми са „Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма“ и  „Психология в сферата на сигурността и отбраната“. И двете програми стартират тази година. Имаме и изключително  засилен интерес към тях. Искам изрично да подчертая, че първата програма кореспондира напълно със Закона за противодействие на тероризма, който беше приет миналата година. Организирахме също и тридневен курс по същата тематика, с практическа насоченост, предимно с превенция, за да се разпознават симптомите на радикализация. Този курс е насочен предимно към държавната администрация.

-         Към кои други програми има голям интерес отвън, от цивилните обучаеми?

-         Главният секретар на МВР е завършил „Национална сигурност“ при нас, което е атестат за качеството на обучението в академията. При нас се обучават всички, които искат да получат добро образование по „Национална сигурност“, кибер-сигурност и по новата ни специалност за противодействие на радикализацията. Те са с най-голям интерес към момента. Много добре работим по лидерската подготовка, където миналата година сме на първо място сред сродните ВУЗ-ове, където се предлагат такива магистърски програми. 

-         Какъв е акцентът за следващата година?

-         Акцентът ни е да бъдем още по-конкурентни не само в сферата на военното образование. Все още нямаме разработени бакалавърски програми. Искаме да разработим поне две такива през следващата година, защото те ще увеличат интереса и към магистърските ни програми. 

-         С какво е по-различно образование във военната академия в сравнение с останалите висши военни училища в страната?

-         Ако на този етап можем да говорим за система на военно образование, то тук образованието при нас е завършващ етап от подготовката на офицерите. Става дума за щабни офицери на ниво батальон, щаб на бригада, вид въоръжени сили, Щаб по отбраната и подготовка на висшия ръководен състав на армията. Ние единствени предлагаме обучение в страната по „Стратегическо ръководство на отбраната“ и магистратури по различни направления по „Военно дело“, защото само тук се предлагат магистърски програми. Останалите висши военноучебни заведения са фокусирани основно върху бакалавърските програми и след това техните възпитаници , когато завършат и станат офицери, за да продължат своето развитие в областта на военното дело, преминават обучение при нас. Разделените военноучебни заведения трябва да бъдат включени в една обща система на военното образование и квалификация, което да дава по-добра възможност, както за реализация на обучаемите, знаем, че има идея от войник да се става офицер, но и да се обърне внимание на развитието. Това ще даде именно такава възможност. Подготовката на сержантския корпус също може да се осъществи по тази система. 

-         Каква е реализацията на вашите обучаеми – и военнослужещи, и цивилни, след като приключат обучението в академията?

-         При нас се обучават основно военнослужещи, това гарантира стопроцентова реализация. Мисля, че около 80% от завършилите и цивилни получават своята реализация в различни сфери. 

-         През последните години военната ни академия се превърна в едно наистина конкурентноспособно висше училище, как се постига това?

-         Качеството на обучението е най-важното. Важно е да има подготвени преподаватели и административен персонал. Професор и доцент не се става за една нощ, това е дълъг процес. Имаме 11 докторски програми, в които в момента имаме повече от 70 докторанта. 

-         Какви преподаватели привличате тук и как ги мотивирате, за да останат?

-         105-годишната история на академията е достатъчен атестат за качеството на това висше военно училище. Тук имаме традиции и знания, както и традиции в познанието. При нас има наистина големи имена във военната наука и не само военната. Създаваме добри възможности за реализация и даваме свобода в преподаването. 

-         Какво е мястото на академията в международния научен обмен, как си сътрудничите с други, сродни висши военноучебни заведения?

-         Военната академия през годините и особено след 2000 г. се отвори доста за света. През миналата година участвахме в програмата „Еразъм +“, с факултет на Нов Лисабонски университет, с Техническия университет в Букурещ, със Сухопътната академия на Румъния, имаме сътрудничество с Полша, Словакия, Чехия, Франция. Имаме и изпълняваме различни сключени споразумения. Работим и по програма, финансирана от ЕС за сътрудничество в областта на образованието, със страни, които не са членки на ЕС. Имаме идея да започнем партньорство с Монголия и Китай. 

-         Г-н генерал-майор,  имате възможност чрез вестник „Българска армия“ да пожелаете нещо на бъдещите Ваши обучаеми, на тези, които са се обучавали преди и на тези, които продължават обучението си при Вас, както и на колегите Ви, по случай новата военноучебна година.

-         Първо им пожелавам да бъдат здрави и психически устойчиви, за да се изпълни онова, което пише на входа на военното училище при създаването на военната академия: „Пази традициите на този дом, за да я има вечно България!“. Смятам, че това е едно добро пожелание – да опазим традициите на България, за да пребъде тя през вековете! 

 За в-к "БА"

вторник, 29 август 2017 г.

ИНТЕРВЮ С ГЕНЕРАЛ РАДЕЦКИ…С ОБЕЦА НА УХОТО



Възстановката на Шипка от Национално дружество „Традиция" представи реалистично битката

Ангел Вранчев  - председател на регионален клон „Традиция“ – с. Баня, Панагюрско игра генерал Радецки във възстановката, която се проведе на връх Шипка по повод 140-годишнината от боевете на върха. Възстановката на Шипка се провежда за 12 година. В нея взеха участие 230 човека от 30 регионални клона в България.
Целта на тези действия в цяла България е да може визуално да се покаже на подрастващото поколение, какво е било. Колкото и да четем, книгите не могат да ни дадат тази представа, която ние можем да я видим на живо. Идеята е да може да се насърчава българското подрастващо поколение в патриотизъм. Ние българите може да сме в глобалния свят, но защитаването на българските национални интереси винаги е стояло на първа линия. Това заяви пред вестник „Българска армия“ Ангел Вранчев.  

Той е играл още поп Груьо, отец Гавраил, башибозук. Всяка роля, която трябва да се изиграе изисква тя да бъде изучена. Трябва да се изучи човека, който е бил, за да се достигне максимално превъплътяване, твърдиш Вранчев. Той се подготвя за ролята на генерал Радецки от години. Рови се в стари книги, препрочита, чете между редовете, понякога затваря очи и си представя, че е този човек. 

Генерал Радецки/Ангел Вранчев първоначално оставя впечатлението за недостъпен човек, затворен, интроверт, който всява дори известен страх, особено когато на ухото му проблясва обеца с малко златно кръстче. Някак не можем да го приемем като генерал Радецки първоначално, обецата го издава, че е съвременен човек, но съмненията ни се разсейват веднага щом Радецки/Вранчев се качва на коня си! Преди това обаче чинно изчакваме колеги от телевизията да разговарят с легендарния генерал, а след това той е наш! Обясняваме му, че сме от военния вестник и той е впечатлен, уважава армията, уважава военните и ни отдава заслужено внимание, обяснява ни, в какво точно се състои възстановката, каква е ролята на генерал Радецки в Освобождението на България. 

В това страшно зимно безмълвие всеки ден звучи лаконичното донесение  на генерал Радецки до Главната квартира на руската армия: „На Шипка всичко е спокойно“. Зая това сурово време, за този героизъм,  Немирович-Данченко пише: “Така и остана в паметта ми връх Шипка. Страшен, суров, обгърнат ту от студове и виелици, ту от барутен дим. Тук всеки камък е свидетел на великия подвиг, всяка педя земя е напоена  с неговата скъпа кръв, тук той страдаше, отчайваше се, тържествуваше!“. Това пише в своя статия юбилейното издание на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ 9  „140 години Шипченска епопея“. 

Да си признаем, не очаквахме кой знае какво от възстановката на Шипка. Какво пък толкова …! НО, очакванията ни бяха надминати многократно! Всичките тези 230 човека, за които говори Ангел Вранчев изведнъж заработиха като един. „Медицински сестри“ изнасяха „ранени“, „знаменосец“ развяваше Самарското знаме на върха, „турците“ настъпваха безмилостни отдолу, на фона на наистина сърцераздиращи ритми от зурни. Те извиваха като нож, забит в сърцето на България, но не само, този нож сякаш се въртеше, извиваше се и още повече разкъсваше плъттта! 

Топовете гърмяха и вдигаха дим до небесата, „генералите“ препускаха с конете си по „позициите“, а димът засенчваше Слънцето и придаваше още по-истинска картина на битката. 

„Генерал Радецки“ вече не беше Ангел Вранчев, той така се беше унесъл в Битката, че заедно с останалите руски „генерали“, той вече беше един истински генерал, погледът му беше като на война, очите му тъмнееха в стихията на боя, той обикаляше „позициите“ и насърчаваше своите подчинени да се бият до последна капка кръв. 

Публиката на връх Шипка беше очарована. Гостите – президентът Румен Радев, председателят на НС – Димитър Главчев, политици, депутати, генерали, офицери, гвардейци, граждани и много деца наблюдаваха с интерес случващото се. 

Обстановката беше толкова реалистична, всички се „биеха“ сякаш наистина, като на кино, реално, магнетично, устремено…! Национално дружество „Традиция“ се беше постарало да осигури „камъни“, които разбира се бяха бутафорни, имаше истински топовни гърмежи, димки и викове, което придаваше на целия пърформънс още по-голям реализъм и натуралистичност. 

Този тип възстановки наистина са полезни и най-вече интересни, защото пресъздават събитията и човек може да види „от първия ред“, както се казва, реални исторически картини. Някак в гърдите ни се надига бунт, когато виждаме, как турците пъплят по склона и настъпват към върха, как зурните тягостно извиват и болезнено огъват въздуха над онемелия рът. Съзнанието ни протестира срещу несправедливостта, докато Самарското знаме минава от ръка на ръка, когато един знаменосец пада „убит“ и идва следващият. 

Шипка оживява пред очите ни като филм, като театрална постановка без излишно маниерничене, без поза, без игра. Събитията оживяват, за да оставят трайни спомени в съзнанието ни, така, както декламацията на „Опълченците на Шипка“ отекваше в околните баири и гласът се връщаше към нас като обвинение, но и като благодарност, докато ние несъзнателно настръхвахме от гръмовния вопъл: „Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото…И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!“.

Фото Красимир ТОДОРОВ

За в-к "БА"



вторник, 22 август 2017 г.

ЕМИГРАНТИТЕ ЛИ СА ВИНОВНИ ЗА БЕЗРАБОТИЦАТА В БЪЛГАРИЯ!?


Снимка: iNews.bg

Все по-често статистики и институции, занимаващи се с изследване на младежката безработица у нас обвиняват младите хора, че видите ли, напускали страната и това повишавало трудовия дефицит, а в същото време, младите хора, които стават тук, нито искат да работят, нито пък искат да учат. 

Неотдавна и друга официална българска институция излезе със същото становище, че „работа има, но младите хора не искат да работят…!“. Какъв е изводът от това? Изводът, който се натрапва е, че младите хора в България са мързеливи, не са научени да работят, не искат да работят, предпочитат да си лежат по цял ден и да чакат помощи, ако имат такива, или пък да се издържат с пенсиите и заплатите на бабите, дядовците, майките и бащите си!

Да, има такива млади хора, разбира се, като във всяко общество, ние също не правим изключение от това. Но пък и да правим такива гръмки и драстични изводи също не е правилно! 

Младите хора, или поне една сериозна група от тях днес не работят по някои и други основни причини, сред които са напълно актуални и обясними. Защо не се обърнем към темата за доходите в България, които са най-ниски в Европа, а и едни от най-ниските в света, разбира се сред „нормалните“ държави, че даже в сравнение и с някои не напълно „нормални“ държави…!!!??? 

Не можем само да се бием в гърдите и да изтъкваме, как данъците у нас били най-ниски в Европа, да така е, но съответстващо и доходите ни са най-ниските, така че е напълно нормално данъците ни да са най-ниските…! Да не говорим, че някои стоки, при това понякога дори и от първа необходимост, са малко по-скъпи от същите в Западна Европа. И като съпоставим стандарта на живот, тоест доходите и работното време, както и условията на труд, спрямо тукашните, необяснимо високата цена на месото и на някои видове зеленчуци например, трудно може да се калкулира като плюсова индикация за развитието на макроикономиката на страната. 

Всъщност, процесът е много прост. Става дума за това, че колкото повече хората получават доходи – тоест – динамика на микроикономическо ниво, толкова повече те ще ги харчат, тоест, личните приходи ще се връщат в държавата под формата на повишена покупателна способност – на макроикономическо ниво! Този процес е известен като – „ти - на мене – аз – на тебе“! 

Макар да намалява, през последните три години делът на неактивните младежи от населението в групата 15-24 г. пада едва с 3.4 %  до 18.2% през 2016 г. Това показва ежегодният доклад "Заетост и социално развитие в Европа", публикуван от Европейската комисия (ЕК). За сравнение, средното ниво сред страните членки е 11.5% през миналата година, а България се нарежда в класацията с втория най-висок дял, задмината единствено от Италия (19.9%).

Процесът е обясним, защото когато създаваш добри условия за труд, когато заплащането е добро, или поне прилично, тогава и процентът на безработицата намалява по естествен начин. Няма луди, които да предпочитат да стоят без пари и да мизеруват, вместо да работят и да изкарват пари, като по този начин си подобряват личностното благосъстояние. 

У нас системата за социални помощи е така поставена, че чрез нея може просто да се вегетира, но не и да се живее, дори и на минимални разходи! Ако има, а със сигурност има, хора, които предпочитат това, то те далеч не са абсолютното мнозинство от младите хора, защото просто системата не го позволява. С едни помощи от държавата, които при това са лимитирани във времето, няма как да се живее нормално днес в България! 

В другия край на спектъра се позиционират страните с най-добри показатели, като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%).

Същевременно заетостта в ЕС достига рекордни стойности - 71.1% от хората на възраст между 20 и 64 г. работят през 2016 г., задминавайки предкризисните нива от 2008 г. (70.3%). Фактор за увеличението, от една страна, е икономическото възстановяване от 2013 г. насам, което, макар и далеч от отчетения растеж преди рецесията, все пак задвижи откриването на нови работни места, посочва комисията.

Изводът е, че държавите, които създават добри и подходящи условия за труд, каквито са традиционно силните икономики на Холандия, Дания, Люксембург, имат ниски нива и на младежка безработица, въпреки, че социалните системи на тези държави са пословични със своя либерализъм и достъпност. Младите хора предпочитат да работят, вместо да се възползват от социалните помощи, каквито могат да получават при твърде изгодни за тях минимални условия! 

Въпреки че заетостта в ЕС като цяло отбелязва рекордни нива, в България показателят все още не успява да навакса – след пета поредна година на растеж делът на работещите от населението достига 67.7% през 2016 г., което е с 3 % под нивото от 2008 г. по данни на Евростат. Притеснително е също, че увеличението за периода идва основно от засиленото участие на възрастните групи от населението на пазара на труд. За периода 2008-2016 г. броят на работещите в групата 55-64 г. в страната е нараснал с 8.5 пр. п., като така достига 54.5% от населението. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват още по-подробна картина – единствената друга възрастова група, която отчита ръст спрямо нивата на заетост от 2008 г., е тази над 65 г. (с 0.5 пр. п. до 4.3% през 2016 г.).

У нас вече става традиция да работят пенсионерите. От една страна това е добре за тях, защото получават допълнителни доходи, а и те се осигуряват по-либерално, защото са пенсионери и са осигурени вече веднъж като такива. От друга страна обаче това допълнително влошава средата в пазара на труда. Защото не се освобождават работни места за по-младите, които са в активна възраст. 

В същото време пенсионерите, поне повечето, не са придирчиви, те не подбират работа и работят това, което им се предложи, но при условия, каквито им се предлагат, без да имат каквито и да било изисквания, защото те вече имат един сигурен доход, макар и малък – този от пенсиите им. 

Ето това разглезва работодателите и те предпочитат пенсионери, на които могат да подхвърлят една пренебрежителна сума, за която те са готови да вършат онова, което иначе млад човек не би работил, защото заплащането наистина е унизително и създава реални условия за появата на „работещи бедняци“! 

Не е новина, че демографските тенденции в Европа са далеч от положителни. Очакванията са работоспособното население да намалява, заедно с раждаемостта, докато броят на възрастните над 65 г. нараства. 

Първата мярка срещу това е свързана с понижението в броя на хората в икономически активна възраст – привличането на неактивни групи към пазара на труд, заедно с отлагане на пенсионирането (обикновено чрез повишение в пенсионната възраст). Това обаче са мерки, които не решават дългосрочните проблеми, но могат да смекчат негативите в средносрочен план. Така се маскира проблем, но не се решава. Целта не е да се сиропира една нелицеприятна консистенция, за да стане тя по-вкусна, не няма да стане по-вкусна! 

На първо място е необходимо повишение на раждаемостта, като идеята тук е поне да се поддържа нивото на населението. Така след години, дългосрочно, проблемът с безработицата ще се тушира бавно, постепенно и мъчително, но поне – сигурно! 

За вестник "България"-Чикаго/САЩ