Възстановката на Шипка от Национално
дружество „Традиция" представи реалистично битката
Ангел Вранчев - председател на регионален клон „Традиция“ –
с. Баня, Панагюрско игра генерал Радецки във възстановката, която се проведе на
връх Шипка по повод 140-годишнината от боевете на върха. Възстановката на Шипка
се провежда за 12 година. В нея взеха участие 230 човека от 30 регионални клона
в България.
Целта на тези действия в цяла
България е да може визуално да се покаже на подрастващото поколение, какво е
било. Колкото и да четем, книгите не могат да ни дадат тази представа, която
ние можем да я видим на живо. Идеята е да може да се насърчава българското
подрастващо поколение в патриотизъм. Ние българите може да сме в глобалния
свят, но защитаването на българските национални интереси винаги е стояло на
първа линия. Това заяви пред вестник „Българска армия“ Ангел Вранчев.
Той е играл още поп Груьо, отец
Гавраил, башибозук. Всяка роля, която трябва да се изиграе изисква тя да бъде
изучена. Трябва да се изучи човека, който е бил, за да се достигне максимално
превъплътяване, твърдиш Вранчев. Той се подготвя за ролята на генерал Радецки
от години. Рови се в стари книги, препрочита, чете между редовете, понякога
затваря очи и си представя, че е този човек.
Генерал Радецки/Ангел Вранчев
първоначално оставя впечатлението за недостъпен човек, затворен, интроверт,
който всява дори известен страх, особено когато на ухото му проблясва обеца с
малко златно кръстче. Някак не можем да го приемем като генерал Радецки
първоначално, обецата го издава, че е съвременен човек, но съмненията ни се
разсейват веднага щом Радецки/Вранчев се качва на коня си! Преди това обаче
чинно изчакваме колеги от телевизията да разговарят с легендарния генерал, а
след това той е наш! Обясняваме му, че сме от военния вестник и той е
впечатлен, уважава армията, уважава военните и ни отдава заслужено внимание,
обяснява ни, в какво точно се състои възстановката, каква е ролята на генерал
Радецки в Освобождението на България.
В това страшно зимно безмълвие
всеки ден звучи лаконичното донесение на
генерал Радецки до Главната квартира на руската армия: „На Шипка всичко е
спокойно“. Зая това сурово време, за този героизъм, Немирович-Данченко пише: “Така и остана в
паметта ми връх Шипка. Страшен, суров, обгърнат ту от студове и виелици, ту от
барутен дим. Тук всеки камък е свидетел на великия подвиг, всяка педя земя е
напоена с неговата скъпа кръв, тук той
страдаше, отчайваше се, тържествуваше!“. Това пише в своя статия юбилейното
издание на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ 9 „140 години Шипченска епопея“.
Да си признаем, не очаквахме
кой знае какво от възстановката на Шипка. Какво пък толкова …! НО, очакванията
ни бяха надминати многократно! Всичките тези 230 човека, за които говори Ангел
Вранчев изведнъж заработиха като един. „Медицински сестри“ изнасяха „ранени“,
„знаменосец“ развяваше Самарското знаме на върха, „турците“ настъпваха безмилостни
отдолу, на фона на наистина сърцераздиращи ритми от зурни. Те извиваха като
нож, забит в сърцето на България, но не само, този нож сякаш се въртеше,
извиваше се и още повече разкъсваше плъттта!
Топовете гърмяха и вдигаха дим
до небесата, „генералите“ препускаха с конете си по „позициите“, а димът
засенчваше Слънцето и придаваше още по-истинска картина на битката.
„Генерал Радецки“ вече не беше
Ангел Вранчев, той така се беше унесъл в Битката, че заедно с останалите руски
„генерали“, той вече беше един истински генерал, погледът му беше като на
война, очите му тъмнееха в стихията на боя, той обикаляше „позициите“ и
насърчаваше своите подчинени да се бият до последна капка кръв.
Публиката на връх Шипка беше
очарована. Гостите – президентът Румен Радев, председателят на НС – Димитър
Главчев, политици, депутати, генерали, офицери, гвардейци, граждани и много
деца наблюдаваха с интерес случващото се.
Обстановката беше толкова
реалистична, всички се „биеха“ сякаш наистина, като на кино, реално, магнетично,
устремено…! Национално дружество „Традиция“ се беше постарало да осигури
„камъни“, които разбира се бяха бутафорни, имаше истински топовни гърмежи,
димки и викове, което придаваше на целия пърформънс още по-голям реализъм и
натуралистичност.
Този тип възстановки наистина
са полезни и най-вече интересни, защото пресъздават събитията и човек може да
види „от първия ред“, както се казва, реални исторически картини. Някак в
гърдите ни се надига бунт, когато виждаме, как турците пъплят по склона и настъпват
към върха, как зурните тягостно извиват и болезнено огъват въздуха над онемелия
рът. Съзнанието ни протестира срещу несправедливостта, докато Самарското знаме
минава от ръка на ръка, когато един знаменосец пада „убит“ и идва следващият.
Шипка оживява пред очите ни
като филм, като театрална постановка без излишно маниерничене, без поза, без
игра. Събитията оживяват, за да оставят трайни спомени в съзнанието ни, така,
както декламацията на „Опълченците на Шипка“ отекваше в околните баири и гласът
се връщаше към нас като обвинение, но и като благодарност, докато ние
несъзнателно настръхвахме от гръмовния вопъл: „Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото…И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня
тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и
от век на век!“.
Фото Красимир ТОДОРОВ
За в-к "БА"
Няма коментари:
Публикуване на коментар