петък, 25 януари 2013 г.

Близо 150 делегати ще избират новия ни патриарх


 Накъде след Максим…?

 На 24 февруари църквата трябва да има нов предстоятел


Делегатите, които ще изберат новия ни патриарх на 24 февруари, вече са ясни. Общият брой на избирателите ще бъде около 150 човека, определени по строги канонични правила. Много богословски анализатори твърдят, че с кончината на патриарх Максим си отиде една епоха. Експертите обаче са на мнение, че не си е отишла, защото останалите митрополити са от същата епоха. Огромната част от владиците ни, под величествените си одежди, все още пазят пагоните от различни отдели на вездесъщата и могъща и до днес “Държавна сигурност” /ДС/. Това е факт, който беше доказан отдавна и който тежи на църквата ни, надвиснал като “Дамоклев меч” и над избора на нов патриарх. Това е камъкът на Сизиф, който ще тътрим всички по височината на собствената ни църковна институция, защото вярата е на всеки в сърцето, но обвивката никак не е лъскава!
Кой ще е новият патриарх? Според някои това няма кой знае какво значение. Трябва обаче да отбележим, че патриархът е едно от официалните ни лица пред Европа и пред света. Именно чрез тази фигура се легитимираме като християнска държава, която е част от цивилизования свят. Разбира се в България имаме и мюсюлмани, евреи, будисти, но официалната религия у нас е православното Християнство.
По повод онаследяването на патриаршеския трон, един единствен е митрополитът, за когото не бяха намерени данни, че е бил сътрудник на ДС и който има право да участва в изборите за нов патриарх. Това е Ловчанският владика Гавриил. В медиите се появиха слухове, че той е бил агент на КГБ и това е причината да няма досие в българските служби. Дали това е така, все някога ще стане ясно.
Важно е обаче да намерим най-достойния сред владиците ни, който да оглави църквата. Митрополит Неофит Русенски е болен, както и неврокопският владика Натанаил. Калиник Врачански е твърде възрастен. Йоаникий Сливенски се отказа официално. Амвросий Доростолски няма право, Николай Пловдивски-също. Дометиан Видински е възрастен, пък и се забърка в “женска история” с рускиня, заради която злите езици твърдят, че  щял да хвърля короната си. Игнатий Плевенски е неизвестен, той просто отсъства. Наместник-председателят на Светия Синод - Кирил Варненски си позволи да благославя от своите “триста коня” на скъпата си кола, да не говорим за съмнителните продажби на апетитни имоти в епархията му. Търновският владика Григорий няма мнение, ако му дадат подходящ повод би станал апологет и на самия Сатана. А и са известни твърде топлите му връзки с една партия в лявото политическо пространство.  Западноевропейският митрополит Симеон е болен и отдавна не е в епархията си-лекува се в САЩ. Американският Йосиф нашумя с доста тъмното си минало на доносник на комунистическите служби и се оправда с писмо, в което не просто не се извини, но дори си позволи да обвини историческото време, че е станал на практика ченге. Старозагорският Галактион е превърнал митрополията си във феодално имение и почти не се интересува от делата в църквата, защото няма време от безконечните строежи във вилаета си. Единственият “чист”, който остава е именно ловчанският владика Гавриил.
Важно е да бъде избран достоен човек и най-вече истински монах, който да оглави църквата ни и да я поведе преди всичко към нейното оцеляване. Това е на дневен ред пред родното Православие. Младите хора не се интересуват от църквата, защото тя не се интересува от тях. Новият патриарх трябва да е деен и в тази посока. Гавриил Ловчански е около 60-те. Това е достойна възраст за патриарх-човек с опит във вярата, административна подготовка, солидно обществено положение и активна гражданска позиция.
Както е добре известно, обикновените миряни нямат право да участват в изборите за новия патриарх. Може би дори така е по-добре! Но тези, които ще избират, трябва също да са достойни, защото патриарх се избира за “до живот”.

Венцислав Жеков

Снимка от официалния сайт на БПЦ-БП

Текст на снимката: Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил.

За в. "Демокрация"

В Банско искат разрешение за нови строителства


 Туризъм

 Местната власт предлага да се облекчат режимите за около 65% от територията на Пирин


Предложение за промяна на плана за управление на Националния парк “Пирин” предвижда строителство на нови сгради, освен нови писти и лифтове. Предложението е внесено от от кмета на Банско Георги Икономов.
В момента строежите в парка са забранени, но от местната власт предлагат да се облекчат режимите за около 65% от територията на Пирин. Икономов обясни, че предлага да се разреши строителство в ски-зоните над Банско и Добринище, за да се направят още писти, кабинков лифт и изкуствено осветление.
Когато става въпрос за изграждане на ски-зона, туристическа зона, ще бъде необходимо в планината да бъдат изграждани и съоръжения от типа-сгради, за обслужване на туристите. Към момента ние все още, дори и в Закона за туризма, не разглеждаме туристическите зони, по начина, по който те се разглеждат по света.
Българското законодателство е изградено така, че ние ясно сме разписали, къде са пасищата, сечищата, горските масиви и другите площи, а по отношение на туристите сме изостанали доста назад. Това каза специално за в. “Демокрация” Румен Драганов-директор на “Института за анализи и оценки в туризма”. Той подчерта, че фундаменталният въпрос е, кои са туристическите зони и какви дейности могат да се извършва в тях, включително и правилата за строителство на всякакви съоръжения. Според него и кметът на Банско, както и кметовете на други населени места се опитват, в рамките на правомощията си, да изискват от държавата.
Парк “Пирин” е национална собственост, но когато не сме решили, какво точно правим като държава в туристическите зони, които са не повече от 2% от територията на всичките планини, които имаме, се получава напрежение. В момента, в който трябва да се направи една тоалетна за туристите, например, се поставя въпросът, дали може да се строи. Недоверието в обществото произлиза от това, че много хора злоупотребяват с непълнотите на Закона, с разбитото управление и съдебната система, което води до един “параграф 22”, твърди Драганов.
По думите на експерта, действителността в момента води до това, че никой не знае, какво и дали да строи. Така и обществото се обърква, защото не е ясно, дали хората трябва да ходят в планината, или тя трябва да остане само за природата.
Екоминистерството предприе ограничаване на навлизането с джипове и АТВ-та в националните паркове. От Банско обаче настояват в Пирин да се допускат превозни средства за целите на управление. Когато говорим за туризъм, на общината пътищата не й трябват, това са така наречените горски пътища. В тази насока няма никакви противоречия, както няма такива и за просека на далекопроводи, но когато се заговори за туризъм, нещата се променят, отбеляза директорът на “Института за анализи и оценки в туризма”. Според него, големият проблем на българския туризъм е, че нямаме истински Закон за туризма. Сегашният Закон се занимава с несвойствени за държавата дейности, като категоризация на средства за подслон и места за настаняване, както и места за хранене и развлечения. Според експерта, Законът за туризма трябва да определи, кои са туристическите зони, туристическите места, и туристическите точки. Трябва да бъдат определени и туристическите атракции-публична собственост-държавна и общинска и как да се развива туризма като цяло. Докато това е така, всеки, който поиска да прави път, дори и с най-добри намерения, ще се превръща във враг на някое министерство. По този начин се създават и корупционни практики на всички нива, допълни Драганов.
От текста на предложението на общината в Банско става ясно, че местната власт иска в туристическите зони да се правят също хижи, заслони и сгради за нуждите на управлението на парка, обслужването на посетителите и развитието на спорта и туризма. Според кмета Икономов, под сгради се имат предвид станции на лифта и помпена станция за съоръженията за изкуствен сняг, което обаче не е отбелязано в текста. В същото време общината се обяви против ново строителство на хотели в планината.
Местната власт в Банско иска също да се позволят строежи в зоната, която обхваща високопланинските пасища и която представлява близо 17% от площта на природния парк. Тук се предлага да се изградят съоръжения за целите на управление на зоната. В гористата част от планината, която представлява 45,2% от парка, се предлага допускане на водовземане и водоползване.
Според Александър Дунчев от екоорганизацията WWF, следващата стъпка ще бъде разширяване на ски зоните. Така презастрояването на Банско ще се отрази на статута на природния парк “Пирин”. Има такава опасност. Безплановото и хаотично развитие, което противоречи на икономическата логика, пречи на обществените закони, но и на природните закони. Когато има нарушаване на каквато и да е част на законите, свързани с устройството на обществото, с природата и с морала, тогава тази опасност става съвсем реална, коментира пред в. “Демокрация” Драганов.

Вътрешно Каре

Предистория



Серия от протести под надслов против зеления рекет бяха проведени още през декември, миналата година.  Граждани и гости на Банско поискаха втори кабинков лифт. Протестиращите затваряха поетапно пътя, водещ към ски курорта. Те внесоха в Министерския съвет подписка за развитие на ски зоната. Исканията бяха подкрепени от кмета на общината-Георги Икономов, който представи 8000 подписа.

Венцислав Жеков

Снимка от expert.bg

Текст на снимката – Румен Драганов-директор на “Института за анализи и оценки в туризма”.
 
За в. "Демокрация"

неделя, 20 януари 2013 г.

"ВИШОТО" И "НИШОТО"-ВЪПРОС НА КЪСМЕТ !?


"Тате, за какво да уча, ти като си учил, що си продавач...?". Това каза Ицо-синът на моя най-добър приятел-Кирчо преди години. Тогава той работеше наистина като продавач в един магазин в София. Днес този мой приятел е далеч по-напред, защото знае език, защото има образование, защото има амбиции и защото доказа, че може да бъде отговорен родител и отговорен служител. Думите на сина му обаче отекват и днес в съзнанието ми..."защо да уча...?". Знам че Кирчо чете редовно коментарите ми тук и се надявам да не ми се обиди, но тогава синът му може би беше прав. 
За да се поставя и аз на тази плоскост, ще споделя още нещо. Когато завършвах история в СУ "Св. Кл. Охридски", написах едно есе за византийския автор Прокопий Кесарийски и неговата "Тайна история". Тогава професор Василка Тъпкова-Заимова ми каза почти полугласно: "Колегааа, колега, кой ще се интересува от Вашия Прокопий след десетина години...?!". Ами професоре, права бяхте, никой днес не се интересува от моя Прокопий, но пък аз не съжалявам, че писах за него, защото е уникален, защото е единствен, защото сякаш заслужаваше това есе и защото тогава така мислех, така чувствах и така исках! Направих го, въпреки мнението на двама пияни адвокати, които ми се присмиваха, че ако имат син-историк, биха се гръмнали! Е, не може всички да сме адвокати, все пак..., някой трябва да пише историята и за тези същите адвокати! 
Образованието ни девалвира. В България имаше осем исторически факултета...ОСЕМ! Средно всяка година от тях излизаха по около 120 историци. Огромната част от тях отиват на бариерата като пазачи, просто защото за тях работа няма. Нямаме толкова музеи, нито толкова училища. За какво са й на държавата хиляди безработни историци, но за какво са й и високо образовани пазачи...? 
Една колежка преди години ми казваше, че ще забрани на децата си да учат в университет! Според нея, на тях им трябваха курсове за професионално-практически умения, а не просто "вишо", с което да стоят гладни. Ами, май беше права! 
Човек започва да си мисли, че колкото повече учи, толкова по-малко пари ще получава след това. Това е така, защото у нас ценностите са объркани. Не знаем нито какво да учим, нито защо да го учим, нито пък имаме ясна представа, какво ще правим с образованието си. 
В същото време обаче, след промените през 1989 г. у нас както че ли стана модерно да имаш "вишо". Всички днес имат "вишо" и работят какво ли не, ама имат "вишо"! Е, какво от това!? Да, образованието дава възможности, но не може всички да сме с "вишо" защото кой тогава ще работи в заводите и на полето? Така отново стигаме до мисленето на Ицо, синът на моя най-добър приятел. Дори само фактът, че тогава той разсъждаваше така, показваше още тогава, че детето има потенциал и днес този потенциал вече е факт-той също учи, при това едно модерно и практическо образование. Сам стигна до извода, че за себе си той има силите, възможностите, желанието и защо не и дарбата да постига нещо в областта на дадена наука. 
В същото време образованието ни девалвира до степен на необходимо преимущество. Преподаватели се неглижираха сами себе си, от там и студентите се принизиха и наукообразността внезапно придоби една формална привидност. Днес университети и колежи никнат като гъби. Учим модерни науки, но без съдържание, познаваме термини без смисъл, придобиваме умения-без практическо приложение. Ето тук Ицо беше прав. Защото и днес дърводелците са си дърводелци, изкарват парите си със занаят, така е и с електротехниците, монтьорите и всички останали занаяти и професии от този калибър. Те може и да нямат "вишо", но се издържат с това, което умеят ръцете им. А всички останали вресльовци, включително и аз, дето уж имаме "вишо" работим всичко друго, но не и това, за което сме учили...! 
Ще ми се някога географите да работят като географи, биолозите-като биолози, химиците-като химици, историците-като историци... Ще ми се тези хора да не съжаляват, че са учили едно, или друго, ще ми се още да са доволни от заплащането на труда си с това, за което са били обучавани в университетите...! Вероятно има такава държава и предполагам, че поне граничи с Лапландия...! 

Венцислав Жеков
за actualo.com

ОТОПЛЕНИЕ И СЛЕД СМЪРТТА..!



Крепостното право бива отменено в Русия още през ХIХ в. Робството в Америка е премахнато още при президента Ликълн. В България обаче робството си го има и днес и то дори си има име-“Топлофикация”. За щастие аз лично се отоплявам на газ и правя тази констатация, за да не бъда обвинен в пристрастие, още в началото!
Как се оказва така, че човек си купува жилище, например в квартал “Гоце Делчев” и се оказва автоматичен абонат на вездесъщата и недосегаема “Топлофикация”? Как може човек да не може да се откаже от нещо, което просто не иска, при това, забележете,…в ХХI в.!? Не мога да приема факта, че робовладелството днес се изразява в едно насилствено налагане на определен тип отопление. Искаш да се отопляваш на твърдо гориво, но другарката Нона Караджова ти заявява от синия екран, че този тип гориво замърсявал околната среда…! Искаш да се отопляваш на ток, но това пък е скъпо и все пак, ти пак искаш, но не може, защото “Топлофикация” винаги те преследва като сянката на смъртта, ВИНАГИ…, плътно до теб, като в нежелана и нетърпима прегръдка!
В същото време Вальо-“Топлото” е с неясна съдба, виновен ли е, не е ли, медиите вече дори не проявяват интерес. Да, човекът пи вода-внос от Италия, или Франция, майка му, Бог да я прости, имаше сметки къде ли не, а вездесъщата “Топлофикация” дори и днес надписва сметки от по 500-600 лв. на месец на хора, които дори и понятие си нямат от парното. Казват че това било доплащане за онези части, от които са се отказали абонати на дружеството. Добре де, какво е това дялово разпределение, какво е това топлинно счетоводство?!
Аз, както вече споменах, се отоплявам на газ. Имам си лично газово котле и личен газомер, демек, колкото повече ползвам, толкова повече плащам и разбира се, обратното. За декември съм платил 153 лв., като това е разход за газ за двама души, за готвене, отопление, топла вода, за средно голямо жилище. В същото време същото жилище, но само за отопление, разбира се от “Топлофикация”, има сметка от над 500 лв….! Къде за Бога са топлинните счетоводители, какво правят те, нали има дистанционно отчитани лични топломери, как се отчитат те? Именно от топлинния счетоводител заявяват, че такива са били подадените топлоединици от дружеството, то пък се оправдава, че уредите не са били отчетени коректно…! Много моля, мен това не ме интересува, аз искам само да плащам това, което съм потребил…, не аз в случая, но това няма значение!
Излиза по една национална телевизия един чичко, мрънка ми по време на целия сутрешен блок, обаче е усмихнат, явно PR-ите добре са си свършили работата, но не ми казва нищо. Защо се получава така? След като има вина, по пътя на детската логика, очевидно трябва да има и виновен. Кой е той, ами очевидно това е човекът, който е отчел уредите.
Един мой приятел неотдавна ми сподели, че получил сметка за студена вода. Кубиците, които му били изписани, били огромни, само че човекът разбира малко от техника и кубици, защото е инженер и отишъл да си търси правата. Обяснил във ВиК, че това количество вода, което са му изписали на сметката за един месец е повече от това, което потребява една водноелектрическа централа за един месец, а той няма как да намести в дома си подобно съоръжение. Служителката също, отново се усмихвала мило, но му обяснила, че нищо не може да направи. Ами като не може, да отстъпи мястото си на някой безработен, който ще може…! Е, в крайна сметка проблемът бил решен, НО по-важното е, защо възникват такива проблеми?
Вярно е, че тръбите на “Топлофикация” минават и през апартаментите на хората, които са се отказали от услугите на дружеството. Вярно е обаче, че хората, които не желаят услугата, си плащат за тези тръби, защото те отопляват частично и тях. Вярно е и още нещо. Много такива хора получават сметки, сякаш все още ползват активно услугите на енигматичната “Топлофикация”. Това не е ли държавно регулирана и в крайна сметка позволявана гавра с едни свободни хора-граждани на една свободна държава, членка на ЕС….в ХХI в.?
Говорим за права на човека, за неприкосновеност на частната собственост, за човека като най-висока и единствено значима ценност, а в същото време днес в Европа наблюдаваме крепостничество от средноазиатски тип с една държавна фирма за насилствено и дори и задгробно отопление! Със смъртта на човека раздялата с “Топлофикация” не настъпва, тя се наследява, заедно с имота , не до гроб, а до зад гроб…!

Венцислав Жеков
за actualno.com

петък, 18 януари 2013 г.

ПОНЯКОГА ИСТОРИЯТА СЕ РЕЖЕ С НОЖ!



Пропуснахме да осъдим Живков за 16-та република, за държавна измяна, сподели неотдавна президентът Желю Желев на пресконференция на Първото независимо дружество за защита правата на човека в България. На два пленума на ЦК на БКП се предлага България да бъде приета в СССР. Опозицията предлагаше комисия в парламента да разпита Живков, но той мълчеше като кютук, каза още Желев.
Всъщност въпросът е много по-дълбок. Как оценихме 45-те години комунистическо управление в България? Мисля, че по този въпрос няма спор-това беше едно безвремие, което не беше добро за държавата ни. Бяха избити много хора, бяха осъдени твърде много-без съд и присъда. Икономиката ни рухна, защото беше изолирана и така се стигна първо до икономически колапс, а след това и до политически такъв, когато БКП всъщност сдаде властта, за да управлява отново, но в условията на пазарна икономика. С една дума, тези 45 години бяха в целостта си негативна част от родната история. Макар все още да има хора, които имат носталгия по “живковото време”, като цяло обществото ни е на ясно, че Живков беше диктатор. Това беше показано и признато дори и от самата БСП с действията си веднага след 10,11,1989 г., когато бившият Първи беше напълно изолиран от партията си.
Ако наистина така сме оценили онова време, тогава, защо няма нито един осъден,…НИТО ЕДИН…!? Тогавашните “силни на деня” взеха да си отиват по естествени причини-старост. Все повече намаляват шансовете ни да намерим жив свидетел на онова време, който адекватно да носи отговорност. В същото време децата на бившите властимащи днес са умопомрачаващо богати, въртят фирми, бизнес с целия свят, дори някои от тях управляват, при това и в Европа…!
Да, Живков не беше осъден. Някои “опозиционери” от далечната 1989 г. обясняваха това с факта, че трябва да се запази мира и преходът да се извърши по мирен път. Според тях, ако Живков беше осъден реално, както и ако бяха осъдени неговите приближени, мирът нямаше да бъде осигурен. В същото време обаче си мисля, че пътят ни към демокрацията минаваше задължително през катарзис, а той означава революция-и в душите, и с дела. Само така щяхме да се пречистим, да стъпим на здрава и твърда почва, и да продължим напред в правилната посока.
На тогавашния премиер Георги Атанасов му кърпели чорапите, на Живков му кърпели одеялата, Милко Балев бил тих и скромен “академик”, твърде наподобяващ шизофреник…! Е, добре де, кой е виновен? България “яде” от “златния лев” от 30-те години на ХХ в. чак до 70-те години. След това започва да “яде” от живите си меса. Някой нещо и някъде е сбъркал, кой е той, какво е направил е ясно, но кой е ТОЙ…!? Тези имена все по-малко ще говорят нещо на новите поколения, те ще ги приемат като образи от учебника по история, но тези хора имат имена имат и реално измерена вина…!
Запазихме мира, преходът ни е мирен…, забелязвате ли…не казвам “беше”, а “Е”…, защото преходът още не е завършил. Струваше ли си цената преходът да продължава и до днес, повече от 20 години…? Унгария, Чехия, Словакия, Словения, дори бившите съветски реСпублики днес са приключили преходите си, а ние се влачим на опашката на Европа, като се опитваме да се хванем за края на змията…, надявайки се, че този път не е отровна! Румъния дори публично разстреля двамата си бивши Първи и въпреки това и тя, заедно с нас догонва историческото време и все не успява,…точно както нас..!
Ние не се пречистихме,…не осъдихме зверовете Газдов и Горанов, не осъдихме дори хуманоидния дегенерат Шахо циганина от нашенския си ГУЛАГ, не осъдихме политическите изверги, но съдим сега…, да, днес право седим-по демократично, ама криво съдим, по тоталитарно! Ето заради това мили мои българи Европа ни се подиграва и ни поставя условие след условие, кое от кое по-неизпълними и по-абсурдни..!
Така ще бъде винаги, докато не заявим ясно, какво точно мислим за миналото си и какво точно искаме от бъдещето. Някога, когато княз Борис покръствал народа си, се наложило да избие част от болярството си, за да наложи новята вяра. Заради доброто, понякога трябва да се извади и ножът, е…, не винаги, но се налага…!

Венцислав Жеков
за actualno.com

петък, 11 януари 2013 г.

НАКЪДЕ СЛЕД МАКСИМ…?



Близо 75 от делегатите, които ще изберат новият ни патриарх на 24 февруари, са ясни от 13 януари. Общият брой на избирателите ще бъде около 150 човека, определени по строги правила. Много богословски анализатори твърдят, че с кончината на патриарх Максим си отиде една епоха. Не, не си е отишла, защото останалите митрополити са от същата тази епоха. Огромната част от тях под величествените си одежди все още пазят пагоните от различни отдели на вездесъщата и могъща и до днес “Държавна сигурност”. Това е факт, който беше доказан отдавна и който тежи на църквата ни, надвиснал като дамоклев меч и над избора на нов патриарх. Това е камъкът на Сизиф, който ще тътрим всички по височината на собствената ни църковна институция, защото вярата е на всеки в сърцето, но обвивката никак не е лъскаво-станьолена!
Кой,…кой ще е новият патриарх? Според някои, това няма кой знае какво значение. Според мен обаче, патриархът е едно от официалните ни лица пред Европа и пред света. Именно чрез тази фигура се легитимираме като християнска държава, която е част от цивилизования свят. Да, имаме и мюсюлмани, евреи, будисти, но официалната религия у нас е била и ще бъде православното Християнство.
И така,…..КОЙ….ще наследи патриарх Максим…?! Един единствен е митрополитът, за когото не бяха намерени данни, че е бил сътрудник на ДС и който има право да участва в изборите за нов патриарх. Това е Ловчанският владика Гавриил. И за него обаче се намериха “доброжелатели”, които пуснаха слух, че бил сътрудник на КГБ! Много е лесно да се говори, по-трудното е да застанеш зад думите си и да ги докажеш. Ако е така, всички вкупом ще извикаме “Недостоин…!”, но ако не е така…!?
Да преговорим: митрополит Неофит Русенски е болен, както и неврокопският владика Натанаил. Калиник Врачански е твърде възрастен. Йоаникий Сливенски се отказа официално. Амвросий Доростолски няма право, Николай Пловдивски-също. Дометиан Видински е възрастен, пък и се забърка в “женска история” с някаква рускиня, заради която щял да хвърля короната си в Дунав. Игнатий Плевенски никой не го знае, той просто отсъства. Наместник-председателят на Светия Синод - Кирил Варненски си позволи да благославя от своите “триста коня” на скъпата си кола, да не говорим за съмнителните продажби на апетитни имоти в епархията му. Търновският Григорий няма мнение, ако му дадат подходящ повод /сума/ ще стане и апологет на самия Сатана. А и са известни твърде топлите му връзки с една партия в лявото политическо пространство.  Западноевропейският Симеон е болен и отдавна не е в епархията си-лекува се в САЩ. Американският Йосиф нашумя с доста тъмното си минало на доносник на комунистическите служби и се оправда с писмо, в което не просто не се извини, но дори си позволи да обвини историческото време, че е станал на практика ченге. Старозагорският Галактион е превърнал митрополията си във феодално имение и почти не се интересува от делата в църквата, защото няма време от безконечните строежи във вилаета си. Ами….то май само Ловчанският Гавриил остана…!
Важно е да бъде избран достоен човек и най-вече монах, който да оглави църквата ни и да я поведе към нейното оцеляване преди всичко. Днес това е на дневен ред. Младите хора не се интересуват от православната ни църква, защото тя не се интересува от тях. Новият патриарх трябва да е деен, за целта трябва и да е млад. Гавриил Ловчански е около 60-те. Това е достойна възраст за патриарх-човек с опит във вярата, административна подготовка, солидно обществено положение и активна гражданска позиция.
Ние няма да избираме, защото нямаме право. Може би дори така е по-добре! Но тези, които ще избират, трябва “да си опичат ума”, защото патриарх се избира за “до живот”!

Венцислав Жеков
за actualno.com

ДА МЪ ПРОЩАВА АСТЕРИКС…!



Неотдавна световноизвестният актьор Жерар Депардийо заяви, че е “гражданин на света”. Ако Бразилия ми предложи паспорт, естествено бих приел, каза още той. Всичко това е по повод бягството му от данъчните тежести в родната Франция и приемането на руско /!/ гражданство.
Да мъ прощава Астерикс, ама няма как да приема тезата му, за адекватна, най-малкото! Не мога да приема, че човек се отказва от своето минало, от роднините си, от приятелите си, от детството си, от всичко, единствено и само за да поспести пари!
Недоволен от плановете на френското правителство да въведе данък от 75% за хората, чиито доходи надхвърлят 1 милион евро, актьорът заяви още в края на миналата година, че напуска Франция. Депардийо каза също, че ще скъса френския си паспорт. След това той поиска руско гражданство, като обяви “демократичната система” в Русия, за…”велика”…!!! Оставяме настрани политическите му декларации, защото те меко казано са несъстоятелни.
Според мен е нормално данъкът на богатите да е по-голям от този на по-бедните. Това се нарича капитализъм и по този начин се регулират социално-икономическите процеси в една държава, за да бъдат те равномерни и справедливи. Едно е, да вземат от моите, примерно 1000 лв. 75% данък, съвсем друго е да вземат от 10 милиона 75% данък. Нещата не са съизмерими, пак казвам, според мен. Пък и кой, ако не именно богатите, трябва да подпомагат родните си държавни бюджети. От кого да вземе държавата, от пенсиите на пенсионерите, като у нас ли…!?
Честно казано именно “плоският данък” у нас много повече мирише, че направо вони на комунизъм, отколкото намерението на френското правителство да обложи със 75% данък хората, с доходи над 1 милион евро. Когато държавата буксува, когато бедства, когато е пред бюджетен фалит, освен редица антикризисни мерки, които са известни на специалистите, тя емитира облигации, което вече сме преживявали, или увеличава данъците. Може и да не е справедливо спрямо богатите, но именно те са хората с пари и именно от тях трябва да се вземе повече. Това не е социализъм, това е справедлив капитализъм! Нима можем да кажем, че Робин Худ е бил комунист…!? Хайде холан, да не се правим на ощипани моми-тиквешанки…!
Не съм съгласен с това, че когато човек придобие слава, изведнъж някак така, уж спонтанно и внезапно, става гражданин на света. И в родната си историческа действителност имаме такива примери. Поизлязъл някой от блатото, подал си рошавата кратуна по Европата, пооплакнал очи по “Шанзелизе” и “Унтер ден Линден” и….изведнъж-…”гражданин на света”…! Не ми се струва разумно и логично да се откажеш на практика от себе си, в името на една имагинерна цел, още по-малко пък в името на едни пари, колкото и каквито и да са те! Така мисля аз.
Няма такова животно като “гражданин на света”, това е като рибата на Тур Хейердал. Всеки човек принадлежи към дадена нация, към дадена държава, към дадена култура. “Гражданин на света” означава единствено и само социопат-апатрид. В този смисъл, “великата демокрация” в Русия определено ще бъде един добър нов дом за човек, който очевидно предпочита да е безроден.
Да, данъчните тежести навсякъде по света са различни. На места са по-облекчени, на други-по-тежки, но това не може и не трябва да бъде повод за етническо и национално самоопределение. Иначе, нещата приличат на квартален помияр, който сменя кофите за смет, само защото в другата кофа има повече блажна плячка…!

Венцислав Жеков
за actualno.com

понеделник, 7 януари 2013 г.

КОЛКО СТРУВАТ ЧЕТИРИ МИНУТИ В АСАНСЬОРНА ШАХТА…?!



Тези дни ми се случи нещо, от което се страхувах много-изпуснах си ключовете в асансьорната шахта. Ужасът от това събитие беше толкова голям, че от шока, дори не се сетих, че има авариен телефонен номер, на който мога да звънна. Звъннах, разбира се, по-късно и първо ми остана малко горчив вкус в устата от обяснението на явно “дежурния” техник, че могат да ми извадят ключовете едва на следващата сутрин, освен ако не е твърде спешно, а все пак беше едва 18,00 ч. Ами, спешно е, разбира се…! Нали си плащам на тези техници, за да ми поправят и поддържат асансьора! Случилото се, е изцяло по моя вина, но все пак, тези ключове, така или иначе трябва да излязат от шахтата…! Съгласих се за следващата сутрин, имах ли избор…!? Разбрахме се за 8,30 ч., не че съм педант, но техникът звънна в 8,45 ч. на домофона. Точно четири минути по-късно ми звънна на вратата и ми подаде ключовете, като ми обясни, че “услугата” струвала 10 лева…! Платих си, какво да правя, но след това се замислих. Първо, техникът не идва веднага, както е редно, а чак на следващата сутрин. Второ, закъснява с петнадесет минути. Трето, иска 10 лева и четвърто, не ми издава документ за това, че съм му дал тези пари. Иначе сме голяма фирма, с “индустриално” самочувствие, водим си даже придружителка-една възпритеснена руса госпожичка, която вероятно трябваше “да помага” за “извозването” на “плячката” от мен.
Преди да ме обвинят, колко съм неблагодарен на асансьорния техник, бързам да кажа: напротив, много съм му благодарен, е, малко дойде след 12 часа, закъсня, не ми даде касова бележка, ама карай, нали ми извади ключовете, все пак….!?!?!?!?!
Да, ама не е съвсем само това…!
Един частен урок съвсем до скоро, струваше 10 лева. Преди години ходех на уроци по математика, и тогава уроците ми бяха дори по 5 лева. За “литература”-плащах пак по 10 лева, при това при доцент от журналистическия факултет! Питам се, как е възможно един час при доцент /!/ да струва 10 лева, а четири минути при асансьорния техник-също да струват 10 лева…?!?!?!?!? Единият е учил като “бесен”, защитавал е малък докторат, голям докторат, доцентура, писал е статии, книги, преподава, а другият е завършил реална гимназия, в най-добрия случай някой техникум и получават еднакви възнаграждения за труда си…!
Още не мога да си простя, че не поисках документ, че съм платил тези десет лева, но това е, минало…! Повече обаче се дразня от  факта, че като че ли наистина у нас всичко е на опаки….., колкото повече учиш, толкова по-малко пари получаваш!
Не не, преди да ме вдигнат на “ура”, бързам също да кажа, че в никакъв случай не подценявам труда на асансьорния техник. Той има огромна отговорност, за която получава предполагам и добро възнаграждение. Уважавам труда му и за да Ви докажа, че съм искрен, ще споделя, че собственият ми баща беше асансьорен техник преди години и знам, какво му костваше работата.
И все пак, не мога да приема, че поне едно 15-тина години упорит научен труд, могат да се сравняват по какъвто и да било начин с четирите години в някой техникум, при това, в най-добрия случай…! Нямам нищо против техникът да ми вземе десет лева за четири минути, но тогава един час при доцента трябва да струва 50 лева…! Само че хората са бедни, никой няма да може да отдели 50 лева за един час при доцента, но десет лева-по-бива... Така пазарната конюнктура променя фокуса на ценностите и “извращава” една професия, до степен на “вулгарна” и скъпоплатена услуга. Така си мисля, че не се прави, защото ако така беше в Америка, например, или във Франция, отдавна да са “катастрофирали” при “кривата круша”, …точно като нас!

Венцислав Жеков

четвъртък, 3 януари 2013 г.

НЯКОЛКО ДНИ….В “НАСТОЯЩОТО МИНАЛО”…!






Преди не много време, някъде из интернет прочетох нещо интересно за така нареченото “пето измерение”. За мен това беше възможно най-точното описание на смъртта, НО…и на живота след нея…! Там пишеше, че когато този момент дойде, трябва да направим така, щото да се намираме в място, където материалите са естествени. Идеята е, че материалите ще се разпадат на съставните си части и ако те са естествени, съответно няма да се разпаднат, а преходът в самото “пето измерение” ще бъде безпроблемен. Тук се има предвид това, че подходящата среда е стара къща, изградена от елементи, които се съдържат в природата като завършена съвкупност и които са приложени в строителството по един напълно естествен начин, говорим за дърво, глина, кал, слама.
Не зная, до колко това “пето измерение” е реално, зная обаче със сигурност, че подходящото място за преминаване в него съществува и аз го намерих за себе си. Това са Павльовите къщи в село Бижовци. В тези четири, при това непълни, дни почти не спах. Лягах си, гледах игривия огън в почти нереалното пространство на стаята ми и си почивах, сякаш нямах нужда от сън. Огромната греда, която държеше останалите няколко над главата ми, които пък държаха горния кат на къщата, някак ми даваха увереност, сигурност, уют, топлина, зареждаха ме, сякаш винаги съм имал нужда да съм именно на това място, точно толкова време. Не мога да опиша чувството, то е неописваемо, защото е уникално. Не зная, дали друг е усетил подобно нещо в Бижовци, но за себе си аз открих МОЕТО място!
Обикаляхме близките изоставени къщи, където животът беше секнал сякаш в един единствен миг. На места дори коша с дървата за огрев беше подготвен до вратата, билките се сушаха на пирони по стените, обувки чакаха стопаните си, инструменти чакаха майсторите, стаи очакваха хората,… а животът беше спрял преди много десетилетия. Влизах в тези домове със страхопочитанието на далечен роднина. Отнемах дребни вещи от тях, сякаш внезапно се заразих от клептомания, за да отнеса със себе си поне една микроскопична част от този свят, за да си го прибера в сърцето и за да ме топли всякога, когато ми стане студено на сетивата…!
Седем….., само седем били жителите на това село днес, така каза чичко “google”. А ние бяхме 17…, интересна номерологична зависимост…! Ние-…външният свят, нахлухме в техния свят, за да го ограбим с фотоапаратите си, за да го обходим с мислите си, за да го подчиним в мечтите си и по този начин да го направим и наш.
Знаех, че в село Бижовци е красиво, но въобще не знаех, че тук животът е една истинска, състояла се и състояща се приказка. Тя започва сутрин с метлата пред дървената врата на къщата, от средата на по-миналия век! Не, не, не съм се объркал, къщата е строена някъде в средата на ХІХ в. След това приказката продължава с играта на слънцето, което сякаш като прожектор ти показва точно определени елементи от ежедневието и околността. А вечер, когато денят заспива, нощта не само не те плаши, но те приласкава в топлината на собствената си идилия.
В тези стаи са спали деца преди повече от едно столетие. Млади хора са се обичали, умирали са, раждали са се, женили са се…, а днес ние посрещаме една нова година! Дали и за нас някога някой ще пише по този начин и именно за това място…!?
Все по-рядко ми се налага и ми се удава да се връщам назад, но тук бих искал да се върна, защото това е домът ми от един минал мой живот. Със сигурност зная, че някога тук съм живял и именно тук съм умрял! Намерих моите вещи, моето легло, моята стая, моята “паралия”, моя стол, моя огън, моята къща, намерих….себе си!
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО НАПРАВИХА ВЪЗМОЖНО ВСИЧКО ТОВА…!