понеделник, 31 август 2015 г.

РЕДАКТОРЪТ – НИ РИБА, НИ РАК…!

Не може да не ни е направило впечатление, че през последните години административната структура в медиите се промени драстично. Няма ги вече тези огромни редколегии, продължителни планьорки и раздути началнически апарати.

В същото време, изведнъж се появиха едни меко казано странни „главни редактори” на по 25 години, които имат журналистически опит колкото вероятно и опит в зъботехниката, примерно…!

Да си главен редактор е огромна, ама наистина огромна отговорност и това трябва да лежи на не по-малко огромен авторитет, който пък да се основа на също толкова обемен опит.

Нашите адмирации към по-младите колеги на ръководни позиции в медиите, вероятно много от тях наистина са добри професионалисти, има такива!

Проблемът тук не е във възрастта, а именно в опита. Само че по чисто физически зависимости – едното има отношение към другото, или поне е така в общия случай, разбира се има и изключения.

Намаляването на „професионалната администрация”, особено в съвременните онлайн-медии, но и не само в тях, които постепенно вземат превес над хартиените, е процес, който влошава качеството на продукта.

Ако в един сайт има само „редактори”, а това е относително масова практика, които са си чисто и просто едни изкусни преписвачи-омесвайки новината така, че да изглежда като собствена, или обикновени ретранслатори на информация и нищо повече, то тогава те не са редактори. Над тях няма как да има истински редактор, защото следващият в йерархията е главният редактор. Той обаче да пише ли, да редактира ли, да следи целия производствен процес на новините ли, или да се занимава с чисто организационни дела, или пък да следи за това, дали в бокса има достатъчно сапун…!?!?

Вменяването на несвойствени задължения и „скипването”, или лишаването от някои жизненоважни за една медия длъжности, спестява разход, да, но спестява и от качеството на крайния продукт – журналистиката!

Редукцията на репортерството въобще е огромен проблем. Ходенето по събития е истинската, живата журналистика. Редакторът е този, който трябва да следи за технологията на новинарстването и да координира процеса на ниво производство, а главният редактор – да дава насока, да дава визия, идея и най-вече - да осигурява възможност и достъп от позицията на авторитета си.

Това е универсалният модел, останалото са патологични изменения, които се „осчетоводяват” в статистиките, че сме в дъното на класациите по свобода на словото.


Има проблем в технологията, има проблем в организацията, е няма как да няма проблем и в резултатите…! 

За sbj-bg.eu

петък, 28 август 2015 г.

КАКВО СЕ ГУБИ, КОГАТО СЕ ПЕЧЕЛИ ОТ МЕДИИ…?

Един известен български експерт и общественик, който до скоро беше и издател, но всъщност не е ясно, дали все още е, или не е, или пък е малко издател, получи световна награда  - Мениджър на годината в света от престижни американски награди. Това е чудесно, но има едно голямо НО.

Само до преди месец и половина-два, въпросният издател притежаваше няколко медии, които вече се появяват под шапката на друга медийна група, доминирана от влиянието на един от най-големите медийни собственици у нас.

Това означава само едно, а именно, че медиите на първия са продадени на втрия, иначе няма как да се появяват под шапката на друга медийна група! До сега поне, не сме чували за отдавана на медии под наем, а дори и да е така, това не променя основната линия на логиката…!

И така, въпреки,че въпросните медии очевидно са продадени, техният първи собственик получава въпросната награда - Мениджър на годината в света!

Разбираме, че човек обича да е във фокуса на събитията – професионално изкривяване, разбираме още, че това вероятно е някакво постижение – негово лично, но и постижение вероятно за страната ни, само не разбираме, как така бизнесмен, който си е продал част от бизнеса, само два месеца по-късно получава награда за Мениджър на годината в света…!

Бизнес се продава в два основни случая - когато е изгодно, или когато си в криза. Очевидно - нито сме цъфнали, още по-малко пък – вързали, така че явно не става дума за изгодна сделка, още повече, че въпросните медии имаха едва-една-две реклами за последната година и половина, което показва, че не са се издържали от това, следователно – не са били печеливши. Е, как така човек, който продава, защото очевидно е притиснат от обстоятелствата, веднага след това е обявен за Мениджър на годината в света…!?!?!

Всъщност, трябва доста да се внимава, когато става дума за награди, особено, за „престижни” международни награди, защото има много качествени – „вносни” принтери, които могат да ни „изфабрикуват” твърде прилична „награда”, от където се сетим…!

Да притежаваш медии не е лесно. Това е преди всичко отговорност, а след това е влияние, власт и пари. Медиите са жив бизнес, който има душа и ако тя бъде наранена, „детето” много лесно може да се обърне срещу собствения си „баща”…!

А „бащата” понякога,  докато се вживява в ролята си на „бащица”, става неволна жертва на самия себе си! Не друго, ами някак не сме чак толкова късопаметни и глупави, че да забравяме.

И пак казваме, няма как да си „Мениджър на годината в света”, след като си продал една значителна част от бизнеса си в сферата на медиите, при това си заявявал, че това е последното, което би продал някога…!

Просто, не е сериозно…, нищо повече и нищо по-малко…!


За sbj-bg.eu

сряда, 26 август 2015 г.

КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ – ТАЛАНТ ИЛИ ПРОСТО ТЪРГОВИЯ!

Ключовите думи напоследък са онова нещо, което „продава” статията. Това са така наречените тагове. Правили сме експерименти, как ключова дума с името на популярна родна „плеймейтка” на практика „продава” статията. Самото споменаване на това име, вече е гаранция за висока посещаемост на статията, а това носи пари, защото всеки клик е стотинки от рейтинга.

Подобно нещо беше направено в експеримент със съпругата на Тито – Йованка. Когато тя почина, събитието оставяше впечатление, че ще премине през медиите като тих полъх. Оказа се обаче, че това съвсем не е така и читателската активност предизвика истинско медийно цунами!  

Само споменаването на името на Йованка Броз в таг под статия в една информационна агенция от среден клас, вече гарантира стотици посещения на новината. Това отново носи пари на издателя, защото повишава рейтинга!
Така ключовите думи-таговете се оказват един добър маркетингов модел, чрез който се продава журналистическа продукция.

Само че, тук сякаш се прекрачва една тънка граница. Какво е важното – продажбата на новината или посланието, което тя носи. Всъщност, на пръв поглед така поставени на кантар, отношението звучи абсурдно! Разбира се, че и двете са важни, важно е да се поднесе послание, но е важно и то да достигне до повече хора, а това зависи от маркетинга на новината.

Когато обаче поставим нещата на тази основа, трябва да имаме предвид, че посланието, което носи една новина, начинът на представянето й, езикът, словесните жестове, нюанса и маниера на писане са много по-важни от това да се „продаде” самата новина.

Да, важно е да продадем своя труд, но на първо място е качеството му. Не е редно да се мисли за „пласмента” на новината, още докато тя се пише, защото това демонстрира зомбиращо самовнушение, което я превръща в некачествен продукт с неясна цел.

Достигането до публиката, до читателската, слушателската и зрителската аудитория трябва да се влияе много повече от професионализма на журналиста, от значимостта на събитието, от позицията, от похвата, от типа на посланието, и накрая - от това, как ще се продаде резултатът от този труд.

Ако маркетинга измести посланието, или ако икономиката вземе връх над таланта на писане, това вече не е журналистика, а по-скоро е активен PR.

Водещото трябва да е не продажбата на новината, а нейното висококачествено създаване, което не е самоцел, а е преди всичко дълг към обществото.

Ето това сякаш формулира един от проблемите, особено на съвременната онлайн-журналистика.

Едно е писането във Фейсбук, макар, че бутонът е именуван „Публикувай”, съвсем друго е реалното публикуване на сериозна статия в информационен модул. Едното е за развлечение, но и за реклама, а второто вече носи натовареност с обществена функция, което делегира отговорност на автора, не че и в социалните мрежи авторите не бива да носят отговорност за написаното от тях…!

Основното трябва да е правото на обществото за достъп до информация, а не търговията с нея! Тук не става въпрос за поучаване, а за пример.

Разбира се, всяка медия, особено частните, които са абсолютно болшинство, имат собствена политика и сами решават, какво да правят със живото слово.

Тук представяме един универсален модел, който може да се приеме, може и да не се приеме, но във всеки случай не е нещо задължително, още по-малко пък-нещо лошо! 

За sbj-bg.eu

понеделник, 24 август 2015 г.

КАК СЕ КРИЕ СОБСТВЕНОСТТА В МЕДИИТЕ!?

В края на месец юни, стана ясно, че собственикът на една средна по обем медийна група, продава бизнеса си. Групата е обединена под едно общо име, но всяка от отделните медии има отделно име.

Справка в Търговския регистър показва, че на 13 юли 2015 г. е вписано ново обстоятелство, което обаче касае не собствеността на фирмата, а само промяна в Съвета на директорите. От същата дата е заличена друга фирма, която е била посочена като управляваща в Съвета на директорите на първата фирма. Въпросната е била собственост на брата на един бивш финансов министър. Същата медийна група вече не се представлява от нейния собственик, а от нов човек, НО капиталът на 100% остава в ръцете на стария собственик.

Понеже ни  е ясно, че без да посочваме имена и конкретни фирми, няма как да обясним нещата по-ясно, нека да прецизираме и обобщим!

Става дума за това, че една фирма притежава три медии. При настъпилата промяна, не се продава фирмата – собственик на въпросните медии, а се продават само медиите. С една дума, марката на медиите отива в ръцете на друг медиен магнат, а формално старата фирма променя само състава на Съвета на директорите.

Или ако още трябва да сведем нещата до прости изводи – продават се медии, но фирмите, които ги управляват не се продават, така медиите се въртят от ръка на ръка, без да е ясно, кой точно стои зад съответната медия.

Това на пръв поглед за някои вероятно са просто търговски хватки и те са такива, само дето касаят процеса на информиране. Едно е медията да е в ръцете на лицето Х, друго е тя да е в ръцете на лицето У. Това е така, защото двете лица имат различни лица, различни профили, различни цели, модели на бизнес взаимоотношения и различен морал, дори.

Ето това е схемата да продажба и преразпределяне на медийния пазар у нас, без това да води до реална административна промяна на собствеността.

С една дума, медиите се продават и купуват, но това не може да се проследи през официалния регистър – Търговския. Там се отразяват само формални промени в Съветите на директорите, но реалните промени, които стоят зад тези формалности, са само загатнати.

Човек трябва да познава реалните собственици и да има вътрешна информация, за да бъде напълно наясно, как става реалната продажба и кой стои зад съответната медия.
Ето това имено е порочната практика, с която собствеността на медиите се крие. Полезно би било например, една промяна, която задължава медиите да се регистрират като конкретни фирми, с имената на самата медия. Тогава промяната в собствеността, ще се регистрира реално в Търговския регистър и промените в Съвета на директорите няма да прикрива действителните собственици.


Това със сигурност ще доведе до по-голяма свобода на словото, защото когато собствеността е ясна, ще е ясна и позицията на съответната медия. Иначе, под топлото прикритие на мимикрията, се вършат откровени безобразия и процесът на информация се изкривява до фазата на дезинформацията, която в родните условия представлява една тиха хибридна война на отделни икономически гиганти – били те юридически, или емблематични физически лица. 

За sbj-bg.eu

петък, 21 август 2015 г.

КОЙ МОЖЕ ДА Е ЖУРНАЛИСТ…?

Много често колеги, а и не само колеги си задават въпроса, кой може да е журналист и да упражнява тази иначе твърде благородна професия…? Наистина, кой може да е журналист днес…?

Често ставаме свидетели на твърдения, обикновено идващи извън гилдията, че едва ли не всеки може да е журналист. Стига да можеш да пишеш и ставаш! Да, така е, само че, наистина трябва ДА МОЖЕШ ДА ПИШЕШ…!

Освен да пишеш обаче, се иска и още нещо – трябва да си визионер, трябва да знаеш, кое е и кое не е интересно и кое е или не е новина, трябва да знаеш, как точно да представиш една новина, така щото тя да бъде лесно смилаема за масова читателска или зрителска публика, без така да се девалвира словото. Новината си е новина, но журналистът е този, който от една новина може да направи история и дори и да остане в историята с това…!

Всъщност, не е достатъчно само да можеш да пишеш правилно и да познаваш граматиката. Журналистиката е изкуството да привлечеш внимание така, че да получиш общественото право да кажеш нещо и то евентуално да предизвика определено усещане, извод, коментар, размисъл…

Ето защо, както е казал народът ни, от всяко дърво, свирка не става! Има хора, които попадат случайно в професията и успяват да станат добри журналисти, макар по образование да са артисти, историци, или каквото и да е друго там. Има обаче и такива, които са учили журналистика, или Българска филология, само че от тях „свирка не става”!

Истината е, че журналистиката, или новинарството се учи, но и не се учи. Трябва да го имаш вътре в себе си, поне малко, да носиш нещо от това, или иначе казано да имаш поне мъничко талант. Едва тогава може и да се „научиш”, може и да не се „научиш”!

Понякога хора попадат в медиите и това е мъчение – и за тях самите, и за медията, а и за потребителите на продукта. Като не става – не става…!

Може и да е модерно, или пък не да си журналист, може и да има известни облаги, защото „старата слава” все още не е изтляла, а тя предоставя относително престижен статут, но ако човек ще става журналист само и само, за да работи нещо, по-добре да се пробва като зарзаватчия!

Не пишем това самоцелно, а защото напоследък сравнително често ставаме свидетели на хора, които се напъват като японско багерче на баир да пишат, само и само да се нарекат журналисти, ама така се напъват, че жилите им изпъкват по шията, само че резултатът си е жив резил и те си остават едни обикновени „журналя”, както ги наричат хората…!

В такива случаи е по-добре сами да освободим професията от присъствието си, не за да не ни освободи  тя първа, а защото всеки трябва да тежи на мястото си.

Всички професии са достойни, когато упражняващите ги са почтени, най-вече пред самите себе си! 

За sbj-bg.eu

сряда, 19 август 2015 г.

ОЩЕ ЕДНО „СБОГОМ” С ПРОФЕСИЯТА ЖУРНАЛИСТ…!

Ами това е. Дойде краят на ерата /следва името на конкретната медия – бел. на автора/ и за мен!!! Трудно е да опиша бълбукащата, бликаща от мен радост от това, че излизам от "черната дупка", наречена "медии" в България.

Това написа на стената си във Фейсбук моя добра приятелка и колежка, с която сме поделяли една обща стая в една от медиите, където съм работил. Това е…, „черна дупка”…, така определят медиите в България дори вече и колеги. До тук го докарахме общественото мнение, от което и ние сме част и за това сме си виновни сами.

В една черна дупка материята се губи, губи се душата, съзнанието, губи се всичко. Какво ли е било в съзнанието на един журналист, колко ли трябва да е омерзен от медийната среда, колко ли трябва да е обиден от отношението на издатели, главни редактори, отговорни редактори и „прости” редактори, за да стигне сам до заключението, че родните медии са се превърнали в една „черна дупка”…!

И понеже познавам въпросната колежка много добре, знам, че има право да мисли така, знам, колко много й костваше, за да стигне до решението да напусне не просто конкретната медия, а медиите, въобще – журналистиката…! Знам още, какво й се наложи да изтърпи, на какви отвратителни унижения, граничещи с гавра, беше подлагана…!

Надявам се да не попадна повече там, но да не казвам "никога", споделя тя, по отношение на журналистическатата професия. И не, тук не става дума за човек, случайно е попаднал в активната журналистика, говорим за човек, който е дошъл в професията с желание, човек, който е работил не заради едната заплата, а защото това е искал да прави – да пише, да бъде журналист..!

Когато излиза от професията, дали за кратко, или за дълго това не знаем, колежката излиза уморена, отвратена, тя просто пише: „Ами това е”…! Думите са недостатъчни, защото болката е голяма, сякаш с въздишка казва: „Свърши се…!”…!

Въпреки цялата горчилка от стресиращата работа обаче, срещнах много различни хора тук. С някои от тях ще останем добри приятели, с други вероятно не, с трети не искам и да се виждам, но едно е ясно - всички, които минаха през /…въпросната медия- бел. на автора/ през тези две години и половина, бяха и са изключително КОЛОРИТНИ личности!”, пише още вече бившата журналистка.

Само че, бивш журналист няма, това е като хронично заболяване – веднъж започнал да пишеш, никога не спираш, дали във вестник, списание, сайт, блог, дори във Фейсбук, писането е орисия…!

Колкото до медиите, дошло е време да се замислим, защо хора с добро перо бягат от професията, защо търсят друго поприще, друга изява…!? Нещо не е на ред, нали…, нещо е скъсано някъде, но къде…!?

Да, вярно е, това е само един частен случай, но и НЕ, не е частен, защото това е ежедневие – къде в закрити медии, къде в закривани медии, къде в самозакриващи се или дори само мимикриращи медии, но това е ежедневие…!
Доказани професионалисти си отиват, намират нови форми за реализиране, а от това губи журналистиката, губи обществото, тоест – всички ние…!

А на колежката – УСПЕХ…!!!

За sbj-bg.eu

вторник, 18 август 2015 г.

КОЛКО Е ПРЕДСТАВИТЕЛНА ИЗВАДКАТА В BIG BROTHER?

Вече си имаме 100% натурален Big Brother. След няколкогодишно прекъсване, отново имаме „обикновен” сезон на реалити формата. Какво обаче ни представя той!?
Физически облагородени, морално ощетени и сексуално озадачени…! Така с няколко думи можем да определим една огромна част от така наречената „представителна извадка” на обществото, в настоящия Big Brother.

До колко именно това е огледалото на съвременното ни социално съществуване?

Имаме си някакво жалко подобие на „мъжкия” вариант на куклата Барби – Кен, което откровено плаши и с визията, и с поведението си, имаме класически „селски бек”, нахален „гларус”, почти сенилен „имбецил” и силиконово подобие на „птеродактил", ъпгрейтнат с кило и половина филър и около литър - хиалуронова киселина…!

Ако това е отражение на обществото ни днес, значи наистина сме загазили…! Социалните мрежи са препълнени с отрицателни коментари, голяма част от които са в стилистиката на откровената сатира, граничеща с хумористична гавра.

Това е формат, който се гледа и от подрастващи тийнеджъри. Тук се формират модели, обекти за подражание. Именно това е страшното, защото примерите са умопомрачителни: нескопосано гримирано подобие на мъж, сексуално дезориентиран екземпляр, остри характери, които са проява на съвсем натурална простащина и липса на елементарно възпитание. Това са само част от възможните модели за подражание. А това е „жива материя”, която „възпитава” по възможно най-директния начин – непосредствено.

Сякаш ни се внушава, че да си нетърпим към различното, да си краен в оценките и да държиш като магаре на мост само и единствено на своето мнение, е личностна ценност, която те превръща в положителна фигура…! Да, ама не, както казваше един известен журналист!

Предстои ни да видим сблъсъкът на така наречените „характери”. Както изглежда, ще станем живи свидетели на битки, в които обилно ще хвърчи силикон, екстеншъни – тип „найлонов изкуственяк”, перхидролени къдрици на измислени девици…!

Е, този път май ще стане „весело”…!


Явно тази година екипът на риалитито е заложил на скандала, а както знаем и от практиката, който сее скандали, жъне – вулкани…., а това вече ни го обеща и един/една от участниците…! 

За sbj-bg.eu

понеделник, 17 август 2015 г.

КАК НЕ БИВА ДА СЕ ПРАВИ ЖУРНАЛИСТИКА!

Магистрала „Хемус” изживя нов кошмарен инцидент едва три дни след като цистерна с газ едва не излетя от аутобана, разкриха пред очевидци.

Това е хедлайна, или есенцията, на статия, публикувана в една от популярните онлайн-базирани информационни агенции. На пръв поглед – нищо чудно - информация за поредната катастрофа, само дето езикът още от тук прави впечатление, че не е особено подходящ, а градацията наистина е впечатляваща…!

Почти изумени сме от това, че една магистрала, която формално е неодушевен предмет – сиреч - НЕ Е ЖИВА, е в състояние да „изживее” някакъв „кошмар”! Това предполага ли, че след време, същата би могла да бъде „рехабилитирана” при „магистрален” психолог…!?!?!

Освен това, използването на думата „едва” ДВА пъти в едно изречение леко намирисва на попрестояли яйца! Ако обаче се направим, че не сме го забелязали, след това става още по-интересно!

Стана ясно, че на 14-я километър в посока Варна мощен джип „” се заби в малко ситроенче. Ако имаше словесна полиция, въпросният автор отдавна вече да е арестуван и осъден по бързата процедура с „Лишаване от свобода”…!
Първо, това „Стана ясно” виси със страшна сила като дамоклев меч над жалкия остатък от строфата. Как така е станало ясно, от къде е станало ясно и защо е станало ясно…? Три въпроса, а отговорът е в мъглата на нечие „авторско” съзнание.

„Мощен джип”…това прилагателно придава известна приказност на израза, но нейсе, следва умалителното „ситроенче”, което така вдетинява посланието, че то от новинарски материал се превръща в лигава закачка…!

Нататък следва информация за инцидента, където думата „аутобан” се набива в съзнанието сякаш с „парен чук”…! Уж все бягаме от чуждиците, пък приелата гражданственост „магистрала” вече е забравена.

Само че, абсурдите не свършват до тук, статията ни поставя в състояние на амок, когато въпросният джип от по-горе вече е „шведския звяр”, а леката кола е „френското миньонче”.

Е, от това място нататък нещата определено заприличват на мешана скара със шопска салата, не че имаме нещо против скарата или салатата…! И не само скара, намесват се дори консервирани храни, когато „ситроенчето”, според автора е описано като „смачкана консервна кутия”...!

Следва детайлно, почти картинно описание на единия от водачите: „Близо 160-килограмовия шофьор на джипа бе спасен”, а след това се обяснява и че това е станало благодарение на супер надеждната защита. Само дето не става ясно, каква аджеба, е тази уникална защита!

Не случайно не споменаваме нито агенцията, нито автора на статията. Не търсим ефект на заяждане на дребно. С настоящия текст само показваме на практика, как не бива да се пише новинарска статия, поне в медия, която има претенциите да е сред най-четените…!


Не се вживяваме в позицията на професионален ментор, нито пък заявяваме претенции за последна инстанция – само коментираме, останалото е видимо…! 

За sbj-bg.eu

петък, 14 август 2015 г.

„ЪНДЪРГРАУНД ЖУРНАЛИСТИКАТА” НАБИРА СКОРОСТ

Вече почти всяка интернет-медия поддържа свой личен форум. Въпреки заплахите, че медиите ще отговарят за онова, което се пише в собствените им форуми, това е един от начините за така наречената, стара и добре позната „обратна връзка”. Едно време това ставаше чрез рубриката „Писма на читатели”, днес – форумът дава възможност за една директна, непосредствена, личностна изява. Можеш да кажеш всичко на всеки, когато си поискаш.

Само че, има една малка подробност. Както преди, така и сега, този, който споделя, може да придобие пълна анонимност. Въобще анонимността сякаш ни е вградена в националното ДНК, готови сме да кажем всичко, на всеки, само че, ако може да не е в лицето му, и ако може да не си казваме името…!

Смели сме, ама на масата, с чаша в ръка, а на „бойното поле”, със словото сме…е, не точно аслани, а онова, което се римува с „аслани”…!

Това показва комплекс, който демонстрира първо ниско самочуствие, след това - липса на себеуважение и накрая, но разбира се не и на последно място - страх, панически страх – субпродукт на раздвоение на личността, сякаш също наследствено.

Много читатели на интернет медии споделят, че за тях, форумите са много по-интересни, защото там се съдържат повече данни, повече информация и обикновено именно във форума под дадена статия е всъщност истинската статия, с всички доводи, всички гледни точки и всички аргументи „за” и „против”.

Именно това прави форумите толкова четени и толкова предпочитани за така наречените „анонимни журналисти”. Форумците, или пишещите във форумите изпълняват една относително нова форма на „журналистика” – така наречената „анонимна журналистика”, или „ъндърграунд журналистика”.

Анонимното писане придобива застрашителни размери и така се стига до изопачаване на вероятния първоначален замисъл на форума – да се предоставя повече информация и да се дават допълнителни данни по дадена тема, както и да се осъществява „жив” контакт между автор, аудитория и колеги, заедно и поотделно.


Форумите няма да бъдат затворени, дори и когато онлайн-базираните медии реално започнат да носят пълна отговорност за онова, което се пише в тях. Анонимността обаче може да бъде ограничена и това поне донякъде ще доведе до относително калибриране на системата на дву- и многостранна комуникация. 

За sbj-bg.eu

сряда, 12 август 2015 г.

ПАК МЕДИИТЕ ЛИ СА ВИНОВНИ ЗА „СВЕЩЕНАТА ВОДА” В ПЛИСКА…?

Едва ли някой, който е участвал в изграждането на въпросния кладенец в някогашната българска столица Плиска, е предполагал, че толкова години по-късно, въпросният кладенец ще бъде така широко коментиран отново в българското общество!

От една страна това е престиж, защото показва, че българи са строили този кладенец, българи го ползват все още, което говори за една достолепна древност на националната ни история…!

Божидар Димитров се разсърди на медиите, че са превърнали мухата в слон като са обявили, че въпросният кладенец е силно нитратен, каквото и да означава това. Стигна се дори до подробности, че видите ли, човек трябва да изпие поне пет литра вода, за да получи здравословни проблеми от подобна вода…!

Всъщност, проблемът беше, че въпросният кладенец влезе в режим на една прекалена публичност, която му беше придадена от присъствието на премиера ни г-н Борисов там. Ако Божидар Димитров не го беше полял с въпросната „свещена вода”, то този кладенец нямаше да бъде така шумно обсъждан в обществото сега.

Не медиите обаче са виновни за настоящото обсъждане, което придоби мащаба на скандал. Всъщност, няколкото изследвания, които са правени на водата, показват, че тя наистина не е особено чиста. Не коментираме факта, дали тя е, или не е „светена”, „свещена”, или „жива”. Това не е работа на медиите. Медиите отразяват онова, което е било направено – водата е изследвана и е доказано, че не е напълно чиста.

Това е така, не защото медиите го казват, а защото така е съобщено от съответните отговорни институции…!

Божидар Димитров е прав обаче, че докато има работници в кладенеца, водата няма смисъл да бъде изследвана, защото естествено, тя ще е замърсена! Прав е и за това, че въпросният кладенец има историческа натовареност, тоест – той е историческа забележителност, дори само заради това, че се намира в старата българска столица.

Дали тук е покръстен Св. Цар Борис I ние не знаем. Това обаче наистина е възможно. И това отново е едно от историческите „натрупвания”, които придават значение на въпросният кладенец.

Така че, медиите нямат вина за това, че отразяват събития, които са създадени от институциите. Ако Здравната инспекция каже, че водата в кладенеца е нитратна, медиите ще отразят именно това.

В същото време, внушаването на пренебрежителност към даден исторически феномен не е работа на медиите и те не бива да го правят. Колкото до участието на премиера във въпросния „медиен възел”, самото му присъствие на мястото превръща действието в медийно събитие. В крайна сметка, ако ще обвиняваме Божидар Димитров, че е „главен жрец на нов държавен култ”, защото поръси Борисов с вода, то, самият министър-председател също участва в този „култ” като поръси сви министри, един от които беше самият финансов министър..!

Става дума за една неофициална официалност! Нито говорим за нов култ, нито пък за жреческо-шамански ритуал. Съвсем по-безобидно е всичко.

С една дума – сякаш трябва малко повече да се внимава, когато се квалифицира едно медийно събитие, особено, когато се прави оценка. И ако някой е преиграл, то медиите не е нужно непременно да преекспонират, макар, че в августовската суша откъм новини, това си е направо журналистическа находка…!

Понякога едно такова действие може да се превърне в деликатно, или дори и в не особено деликатно, внушение с елементи на публична манипулация…! 

За sbj-bg.eu