събота, 31 май 2014 г.

ЗАЩО ПАТРИАРХ НЕОФИТ ОТИДЕ В РУСИЯ, ПРЕДИ ПЪРВЕНСТВУВАЩИТЕ ПАТРИАРШИИ?


Снимка: Отдел "Връзки с обществеността" при Св. Синод на БПЦ-БП

Когато бъде избран нов патриарх, той прави така наречените мирни посещения. Това са посещения на всички други глави на поместни православни църкви. Целта е да служат заедно и по този начин символично останалите патриарси да признаят новия. Така те влизат в църковно общение, което се извършва чрез светата литургия, чрез съвместно богослужение. По този начин се препотвърждава единството на православните църкви.

Посещенията се наричат „мирни” защото носят мир. Така и свещеника, по време на богослужение преподава мир и казва: „Мир Вам!” – „мир на всички Вас!”. Тези посещения са на базата на така наречената взаимна братска любов.
Преди седмица папа Франциск беше на посещение в Йерусалим. Йерусалимската патриаршия е преди Руската в Диптиха на православните поместни църкви. По този повод се появиха коментари, защо патриарх Неофит отиде на посещение в Руската патриаршия, преди да посети Йерусалимската, Антиохийската и Александрийската. Едно от обясненията беше, че в Йерусалим имало заплаха за сигурността на такава известна личност. Е, тогава как папата отиде в Йерусалим преди седмица, та нима той не е достатъчно известна личност…!?

Папата отиде в Йерусалим, по случай годишнината от срещата на патриарх Атинагор с тогавашния римски папа, преди около 50 г. Това е историческа среща. Те се опитаха да направят нещо като възстановка на онази среща, която е била също мирна среща. Тогава именно, преди 50 години започва така наречения богословски диалог между източната и западната църква.

Място на самите срещи беше именно пред Гроба Господен. Изявленията обаче и на двамата епископи не бяха ангажиращи. Те говореха просто за продължаване на диалога между двете Църкви, за отстраняване на различията.
Патриарх Неофит ще посети не само Руската патриаршия, но и всички станали поместни църкви. Първо той отиде по старшинство в Константинополската патриаршия в Истанбул, при Вселенския патриарх негово Всесветейшество Вартоломей І. Той не е глава на Православната църква, защото такъв е самият Господ Йисус Христос, но понякога Вартоломей си позволява да прави изявления от името на всички православни църкви в света.

Предишните патриаршии, преди Руската, които са в Диптиха на православните поместни църкви, са били пропуснати, защото там има военни действия, в Сирия има гражданска война. Следващите в Диптиха са поместните църкви в Сърбия, Румъния и Гърция.

На Четвъртия вселенски събор започва изглаждане на йерархията на поместните православни църкви. До  тогава  не е имало такава структура, защото е бил ясно, че първият епископ е бил епископът на столичния град. Понеже вече са било обособени центрове – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия, Йерусалим. На Четвъртия вселенски събор се решава, че първенствуващи сред епископите ще са Римският и Константинополският епископи. Това е така, защото Рим е древната столица на империята, а Константинопол е столицата на Източната римска империя-новият столичен град. Йерусалим е пети в Диптиха по една случайност. Римляните разрушават Йерусалим и той престава да съществува като град. По това време той е само един военен лагер. По това време не е съответно не е имало и катедра. Именно заради това, когато се определя мястото на Йерусалимската патриаршия в Диптиха, се гледа, кога е възстановена катедрата, а не кога е създадена.

Следващите църкви, които се създават през годините, се подреждат след първите пет, но вече по годината на учредяване. Тук се водят спорове, защото Българската патриаршия трябва да е първа след първите пет, като основана още през 927 г. Сл. Р. Хр. Тя обаче е била унищожавана два пъти – един път при падането ни под византийска власт и втори път при падането ни под османско владичество. Тогава тя е била причислена към състава на Вселенската патриаршия. Така нашата патриаршия се подрежда в Диптиха едва от възстановяването й – от 1953 г., все едно преди това в България не е имало действаща църква!

В официалните речи Вселенският патриарх и останалите признават това достойнство на Българската патриаршия, но важното е не какво се казва, а какво е в действителност.

Грузинската също е древна църква, но в Диптиха тя е поставена на последно място, което също е много спорно.


Патриарх Неофит осъществи посещение в Руската патриаршия, а пропусна Йерусалим, Антиохия и Александрия, не защото не зачита първенствуващите патриаршии, а защото обективните обстоятелства не позволяват да ги посети сега, при тези условия на военни действия, граждански войни и етническо напрежение. Едва ли щеше да се изтълкува като добър акт едно посещение на православен патриарх в Антиохия, където днес има гражданска война. Още по-малко би могло да се приеме посещение в Александрийската патриаршия в Египет, където също има военно напрежение. Колкото до Йерусалим, Светите земи винаги ще бъдат обект на напрежение от всякакво естество, защото Гробът Господен е свещено място за много религии. 

ЩЕ СТАНАТ ЛИ СВЕТЦИ ВЛАДЕТЕЛИТЕ НИ ХАН КУБРАТ И ХАН ТЕРВЕЛ?




·        За достойнството на българските самодръжци и тяхното бъдеще!

Отдавна се говори за това, че българският хан Кубрат е християнин. Основание за това намираме в твърдението, че на съдовете, намерени в съкровището от Малая Перешчепина, от гроба на българския владетел, имало изобразени кръстове. Същата информация, за това, че е бил християнин има и за хан Тервел. Именно заради това, напоследък се появиха идеи да канонизиране за светец на хан Кубрат, а малко по-рано и за хан Тервел. Въпросът е, дали Кубрат, или Тервел да канонизираме, или и двамата, или пък нито един от двамата. Дискусиите в църквата продължават и до днес.

Едно от основните доказателства за християнската същност на хан Тервел е фактът, че той на практика спасява Средновековна Европа от арабско нашествие. Тервел бил син и наследник на хан Аспарух. През 705 г. сл. Р. Хр. българският владетел се отзовал на молба от сваления император на Византия, Юстиниан ІІ, заточен в гр. Херсон, на Кримския полуостров. Тервел му помогнал да си върне престола и да овладее Константинопол. За благодарност, ханът получил титлата „кесар”, а към българската държава била присъединена областта Загоре – между днешните Сливен, Ямбол и Айтос. Интересното тук е, че Византия, която е родината на Православието, е давала такива високи титли, и въобще благороднически титли само на хора, които са били християни, което означава, че Тервел по всяка вероятност е бил такъв.

От Църквата твърдят, че няма данни за точно определен начин на живот на хан Кубрат, за да бъде „санкциониран” той именно като светец. Той първо не е мъченик, второ, няма доказани чудеса, които да са се случили с негова помощ. Принципно, чудесата са показател за канонизиране на светец, основно в католическата църква, където при две доказани чудеса даден човек може да бъде канонизиран. При нас, водещ мотив е мъченичеството, но трябва да признаем, че при нас, само около 1% от мъчениците са правили чудеса. За такова действие се гледа животът и делото на даден човек, както и неговото творчество, ако има такова. Такъв е примерът с Архиепископ Серафим Соболев. Руснаците не бързат с канонизацията му, защото има научни публикации за неговото творчество, което, според някои е на ръба. И ако той бъде обявен за светец, тогава трябва да се признае и творчеството му, а това би поставило Православието в доста неудобна ситуация, твърдят запознати от Църквата.

Историци се опитват да обясняват, как имало култ към хан Тервел. В същото време е известно, че е имало църковна служба за Св. Цар Петър, който е един доста по-късен български монарх. А той е управлявал близо 40 години. Неговата служба обаче е изчезнала. Почти всички средновековни служби са изчезнали, което много трудно може да се обясни. Вероятно е да е имало и култ към хан Тервел, но нямаме веществени, писмени доказателства. Гърците много са помагали за това.

Известна е историята с Иларион Критски – търновският митрополит, който изгаря библиотеката на Св. патриарх Евтимий. Възмездието обаче не закъснява. Иларион отишъл да служи в една църква. Докато въртели полюлея, чийто въжета били прерязани предварително, той паднал върху владиката и го убил на място. След това бил изпратен друг грък за владика, но той бил удавен в кладенец. Едва след това българинът Иларион Макариополски става търновски митрополит.

Сред дискусиите в научните среди е и тази, че ако хан Кубрат е бил християнин, то по всяка вероятност и синът му Аспарух е бил такъв, а следователно и неговият син – хан Тервел е бил християнин. За това обаче нямаме достатъчно доказателства, въпреки някои находки. Те обаче не са достатъчни, според Църквата, за да се пристъпи към канонизиране за светец на хан Кубрат, или на хан Тервел. Още повече, че гробът на хан Аспарух не е известен, нито пък този на хан Тервел.

Ако всичко това е било истина, тогава ако ние нямаме хроника за това, то поне византийците щяха да имат запазена хроника за евентуално покръстване на Кубрат и семейството му. Това би било дори политическа победа за Византия, а тя не ни съобщава за подобно нещо, което ни навежда на мисълта, че вероятно не е било така. Византийските хронисти не биха пропуснали да отбележат такъв важен за тях факт – че са покръстили владетелят на Велика България в тяхната вяра – Православието.

Преди години е имало опит от страна на властта, да се представи хан Тервел като едва ли не забравен светец. Църквата обаче не се е подвела. За да бъде обявена за светец, една историческа личност трябва не само да е известен владетел, или просто добър човек, показателите, според традицията в Православието, са цял набор.

Много често, археолозите твърдят, че най-ценната находка е не златен кръст, а обикновен дървен кръст. Така че, това, че един човек е бил владетел, хан, цар, цезар, император, василевс, не е достатъчно основание той да бъде канонизиран.

От друга страна, българските владетели са достатъчно достойни. Една наистина огромна част от тях заслужават признание и те го получават. Друга част от тях вече са били канонизирани за светци. Така че дали ще станат светци, или няма, това не прави по-малко значими за историята ни хановете Кубрат и Тервел. Първият поставя основите на българската държавност, а вторият – спасява Европа от арабите далеч преди радикалният ислям да се окаже заплаха за модерната цивилизация.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент в София на в. „България”.

Текстове на снимките:

Снимка 1 – Хан Кубрат. – Снимка: www.bulgariasega.com.

Снимка 2 – Хан Тервел. – Снимка: omdabg.com


Снимка 3 – Обявяването на светец изисква написването на специална служба, както и изографисването на образа. Снимка: www.bulgaren.org

понеделник, 26 май 2014 г.

Мира Радева: Десницата и прозападно ориентираните в България са по-единни


Снимка: pressadaily.bg

 „Разликата между ГЕРБ и БСП на евроизборите се дължи на няколко факта, но на първо място това е, че десният избирател, който е образован, чувствителен и в средна възраст, според мен беше раздразнен от опита за демонстративно, нагло и арогантно управление на страната. Понеже нямаше никакво политическо развитие, след скандала с Пеевски, протестите стихнаха, но избухна нов скандал. Дилемата беше: „какво правим в България – русофили, или русофоби сме?“. Освен ГЕРБ, за всички останали партии изглеждаше, че те повече, или по-малко са „троянски коне“ на Русия“. Това каза за novinite.bg социологът Мира Радева.

По думите й, на тези избори, против волята на управляващите, се получи една относителна консолидация на десния избирател. Радева сравни резултатите на евровота от 2014 г. с тези от 2009 г. Оказва се, че десният вот е бил доста по-разпръснат преди. Има гласове за НДСВ, има гласове за център-дясно, както и за „Синята коалиция“. На тези избори, конкуренцията в дясно, не се е оказала толкова голяма, защото реално има ГЕРБ и „Реформаторския блок“. В лявото политическо пространство, по отношение на русофилските гласове, според Радева, има голяма конкуренция и голямо разцепване.

Според социолога, „България без цензура“, в нейната предизборна реторика е политически камуфлаж. „Г-н Бареков говореше, каквото му дойде на устата, само с идеята да се хареса. В този смисъл имаше много абсурдни идеи и абсурдни послания, които обаче по-сме свикнали да чуваме от позицията на „АТАКА“, БСП. Откровено популистки бяха неговите изказвания. Според мен, десният избирател, освен на БСП, много се ядоса и на Бареков“, посочи Мира Радева и подчерта още, че десните виждат в Бареков един „поход на задкулисието“. Основен въпрос, според социолога е това, от къде идват парите за кампанията на Бареков. Според нея това е въпрос, който ще продължи да виси в публичното пространство.

Мира Радева съобщи, че през настоящата седмица иска публично да покаже, колко и какви са резултатите, подадени в ромските секции. Така, според нея, ще може да се проследи контролиран вот. Така ще се проверят съмненията в обществото, къде той се е излял и на кого е помогнал.

Резултатите показват, че десницата и прозападно ориентираните в България са по-единни от преди. Те са и по-готови за категоричен отпор“, посочи Радева и допълни, че резултатът на „АТАКА“ дори е висок, на фона на това, което Волен Сидеров прави в последно време. Според социолога, предизборната кампания трябва да се оценява по линия на финансовите резултати – броят мандати и колко официално са изхарчили политическите партии. Така може да се изчисли, колко струва един депутатски мандат. Политическото инженерство ще се окаже провал, според Радева. Тя не предрече голямо политическо бъдеще на Бареков и неговата партия.

Изключителен феномен е, че една политическа партия от старта си на местните избори през 2005 г. до сега не е загубила нито едни избори. Нямаме такава партия до сега“, коментира Радева по отношение на партията ГЕРБ. Това, според нея означава, че всички подходи към ГЕРБ, като към маркетингов продукт, като популистка партия, не са съвсем верни. Харизмата на Борисов, според социолога, вероятно отговаря на някаква представа на българина и той умее да намира точния подход и баланса.


ГЕРБ имат най-голямото ядро от твърди избиратели, смята Мира Радева. Това според нея беше нещо, с което са се гордеели БСП и ДПС. „Очакванията, че базирането на кампанията на твърдите избиратели ще донесе победа на изборите за тези две партии се оказаха напразни. Ако „реформаторите“ успеят да реализират това, което постигнаха сега, в което не съм сигурна, означава, че у нас има едно твърдо ядро на симпатизанти на ЕС, прозападно-ориентирани, които са готови на всякакви битки“, отбеляза в заключение социологът Мира Радева. 

За novinite.bg

неделя, 25 май 2014 г.

Светослав Малинов: Можем повече,но нека имаме самочувствие


Снимка: plus.google.com

 „Благодаря ви за усилията и за вярата“, написа кандидатът за евродепутат от „Реформаторския блок“, Светослав Малинов, в профила си в една от социалните мрежи. Той благодари на „опитните бойци, които преодоляха толкова много по време на тази кампания и не се поколебаха да участват в поредната битка!“. 
Малинов благодари и „на тези, които гласуват за първи път „, сред които е и неговият син.

По-нататък в поста си, Малинов споделя, че „можем много повече, но нека имаме самочувствие! Това са нашите първи избори. Оставаме заедно!“, казва още кандидатът на реформаторите за евродепутат. 

За novinite.bg

Росица Янакиева: Отношението на ръководството на БСП е високомерно


Снимка: БГНЕС

 „Високомерно е отношението на ръководството на БСП. За мен беше доста странно някой да самоизключва някого и накрая хвърля вината върху него, за това, че не се е представил добре. Звучи доста нелепо!“, каза пред novinite.bg Росица Янакиева от движението на Георги Първанов „АБВ“.
По думите й, един политик има право да бъде такъв, когато има верни критерии за самооценка и за това, колко полза и колко вреда нанася на формацията. „Това е право на негов личен избори право на ръководните органи на партията да преценят, какво е необходимо да се прави, или да не се прави“, каза Янакиева по повод политическото бъдеще на лидерът на БСП и на европейските социалисти Сергей Станишев.
Според нея, необходим е сериозен анализ, за това, дали може правителството да управлява държавата. След показаните изборни резултати, Янакиева смята, че предсрочните парламентарни избори за национален парламент, са по-близо.
Предстои да се направи сериозен анализ, но определено „АБВ“ е проект с дългосрочна перспектива, каква ще бъде точно формата, дали ще става партия, или не е въпрос на решение, но една от целите на този проект е участие в следващите парламентарни избори“, посочи Янакиева.

В отговор на въпрос от novinite.bg, дали резултатът на „АБВ“ на евроизборите ще се повтори и на едни национални избори за Народно събрание, Росица Янакиева посочи, че „по този вот са се произнесли малко по-малко от 30%, тоест около 70% от избирателите не са участвали. Различни са изборите и имат различен характер и послания. Аз лично нямам спомен в годините на прехода, за национален парламент да са гласували 30%“. 

За novinite.bg

Мира Радева: Изненадата на изборите е разликата между ГЕРБ и БСП


Снимка: life.dir.bg

 „Ако трябва да сравняваме с предварителните прогнози, изненадата на изборите за Европейски парламент е голямата дистанция между БСП и ГЕРБ“, каза за novinite.bg Мира Радева. Според нея, разлика между 5, 6 до 7% в полза на ГЕРБ можеше да се очаква, но тя е дори по-голяма. „Тази разлика се дължи на няколко факта, като на първо място - десният избирател беше раздразнен от опита на едно задкулисие демонстративно, нагло и арогантно да управлява страната, което тръгна от скандала с Пеевски.“, каза още Радева.

ГЕРБ остана най-стабилната проевропейска и прозападна партия в България“, посочи Мира Радева и допълни, че на тези избори се е реализирала консолидация на десните избиратели, а в ляво конкуренцията е била голяма.

Според Радева, „България без цензура“ е била политически камуфлаж.
Очаквам управляващите да се окопаят във властта, защото нямат друг шанс. На тях по принцип им се клатеха краката. Те ще се опитат максимално дълго да останат на власт“, каза още Радева.


Според социологът, „Атака“ не е разочарование на тези избори. „Волен Сидеров толкова пъти дърпа дявола за опашката, в рамките на политическата си кариера, си позволи неща, които един нормален политик не би могъл да си позволи“, коментира Радева. Тя определи резултатите на ГЕРБ като феномен в българския политически живот, защото от възникването на партията до последните избори, те винаги са получавали най-голямо доверие от избирателите, въпреки, че кампанията им е била доста скромна.

За novinite.bg

Атанас Атанасов: Правителството падна, независимо, дали е подало оставка


Снимка: www.novini.bg

 „Резултатът на изборите за Европейски парламента на Реформаторския блок едно добро начало, въпреки всички клетви, които чухме по наш адрес, но аз бих искал да кажа нещо, което според мен е по-важно – днес правителството падна, независимо от това, дали са си подали оставката, или не“, каза за novinite.bg Атанас Атанасов – заместник-председател на ДСБ.

Обществено-политическите нагласи в страната показват, че днешните управляващи нямат подкрепа и трябва да си ходят. Предсрочни избори би трябвало да има през есента“, каза още Атанасов и добави, че „бившите комунисти ще се вкопчат във властта с всички сили и може да има драми, но нови избори трябва да има“.


Според Атанасов, консолидацията на десните избиратели се дължи основно на това, че управляващата лявоцентристка коалиция е неспособна да се справи. 

За novinite.bg

петък, 23 май 2014 г.

Скриват уникални поставки за икони в Троянския манастир!


Снимка: www.laskouoe.gr

Свещенослужители са притеснени от появили се информации за смяна на проскинитариите на три икони в Троянския манастир, една от които е Чудотворната икона. Става дума за дървените „кутии”, в които са положени иконите. На пръв поглед това може и да изглежда маловажно, но не е така. Единият проскинитарий е от 1800 г. и е истинска недвижима културна ценност, освен че има и чисто религиозен аспект на ценност. Той е от старата църква, която е била дървена и е разрушена, когато е разширяван манастира, за да може да приема повече хора.

Старите проскинитарии са изработени ръчно от троянски майстори-дърворезбари, обучавани в мошанеското училище в манастира. Когато завършвали, те дарявали труда си, като изработвали такива филигранни предмети за църквата.

Проскинитарият на Чудотворната икона е от 1836 г. и също представлява изключителна църковна и национална ценност. И на трите стари проскинитария са изписани имена на дарители.

Свещенослужители са притеснени, защото в Пловдив са били поръчани нови три проскинитария, които обаче не са ръчна изработка, а са машинно правени. Това противоречи на църковната традиция, където иконите трябва да са изписани на ръка, по принципа на „неръкотворния образ”, защото се приема, че ръката на иконописеца се движи при изписването от Светия Дух, а не по човешката воля и талант. Същото важи и за проскинитариите, които трябва да са ръчна изработка.

Особено интересна е историята на проскинитария на иконата „Рождество Богородично”. Легендата разказва, как турчин влязъл в църквата с коня си и замахнал със сабята, като при удара отсякъл ъгъла на въпросната кутия, което може да е види и сега. След това осквернителят на храма стрелял в купола на църквата, но куршумът рикуширал и оставил безжизнен на място натрапника.
Тези исторически предмети сега вероятно ще бъдат прибрани, защото реставрацията им винаги е била правена на място.

Те ще бъдат скрити от очите на хората и на тяхно място ще се появят нови, може би красиви, но бездушни проскинитарии. Ако това бъде допуснато, ще се лишим от една съществена част от визуалния досег до живата история на една от светините на Българската православна църква – Троянския манастир, притеснени са монаси и свещеници.

вторник, 20 май 2014 г.

БНР възражда литературните салони

В началото бе словото… В началото бе Радиото… В навечерието на 24-ти май БНР възражда традицията на литературните си салони. Свои текстове – поезия и проза, ще четат пред публика автори, работещи в обществената медия. Събитието ще се състои на 21-ви май от 18.00 ч. в Мраморното фоайе на БНР – бул. "Драган Цанков" № 4.
Идеята е на Иво Тодоров, програмен директор на БНР, който е селектирал за участие над 20 журналисти от програмите на Националното радио.
Всички те са значими имена за радиото и съвременната българска литература, повечето колеги имат вече една или повече книги. Радиото без словото е нищо. Реших да поканя колеги от БНР, които освен своята работа тук – в студията, пред микрофоните, с диктофоните, се занимават със словото и по друг начин, като създават литература – поезия и проза, коментира Иво Тодоров. По думите му, новият мениджмънт на БНР залага на идеята Мраморното фоайе пред концертното Първо студио на радиото да се превърне в естествено артпространство, в което да бъдат представяни изложби, да се провеждат литературни четения, да бъдат ситуирани разнообразни пърформанси.
В литературното четене на 21-ви май (сряда) от 18:00 ч. в БНР ще се представят: Теодора Димова, Силвия Чолева, Светлана Дичева, Румен Стоичков, Филип Данчев, Божидара Димова, Дарина Атанасова, Петър Волгин, Гергина Дворецка, Вилхелм Балтаджиян, Росица Панайотова, Невена Праматарова, Людмила Борисова, Антоний Димов, Пламен Николов, Димитрина Кюркчиева, Валентин Дишев, Радослава Златкова, Стефка Тотева, Добрина Добрева, Стоян Терзиев.
Входът за публиката е свободен!

Истина, или лъжа – 22% бедни, а само 13% безработни!


Безработните са най-рисковият контингент, който е застрашен от социално изключване. Снимка: www.spekulanti.com

Около 20-22% от населението у нас живее в риск от бедност и социално изключване, а всеки четвърти се лишава материално от поне 4 основни продукта, отчетоха от Института за икономически изследвания при БАН.

В същото време говорим за безработица в страната от 13,2% към октомври 2013 г. Нека първо да преведем термина „социално изключване“. Това е процес на изолиране и очуждаване на един човек към обществото и социалния живот. Превръщането на човека в скот е именно тази изолация, която е предизвикана от невъзможност да се води нормален живот, да се плащат редовно сметки и да няма задлъжнялост, която да не може да се обслужва.

Това би могло да настъпи в негативен план, ако човек остане без работа, тоест, ако няма пари. Следователно, как се съотнасят близо 22% застрашени от социално изключване, към само 13,2% безработни...!? По първоначалната логика излиза, че след като близо 22% за застрашени от социално изключване, следователно някъде близо до този процент трябва да е и безработицата.

Недоумение буди и фактът, че за същия период – август-октомври 2013 г., безработицата в Гърция е била 27,3%, в Испания – 26,7%, дори в една Португалия е била 15,7%, а в България, която е доказано най-“бавноразвиващата“ се икономика в Европа се отчитат едва 13,2%...! Или статистиката се оказва „стъкмистика“, или методологията на изчисление е различна от тази, която практикуват в ЕВРОСТАТ, която се използва и в останалите европейски държави, както и тези, в които отчитаме безработицата в конкретния случай, или просто някой умишлено ни заблуждава...!

Нима най-слабата европейска икономика отчита един сравнително среден за ЕС коефициент на безработица...?! Е как и защо тогава сме най-слабата икономика на континента?! Безработицата означава слаба социална сфера, което означава слаба покупателна способност на хората, което пък означава слаби постъпления в бюджета от доходите на хората, защото или те са ниски, или въобще липсват. В този смисъл, най-висока безработица от изброените страни има в Испания, а в същото време Испания е в криза, но българите, които работят там не се завръщат в България масово.

Да, някои се върнаха, но много останаха. Това означава, че испанската икономика не е чак толкова зле, за да предизвика миграция към евентуално по-здравата икономика на България. А това означава, че тамошната икономика е по-стабилна от нашата. В същото време дисбалансът на коефициентите на безработица са факт, който говори за проблем при изчисляването на безработицата в България.


Проблемът е в това, че говорим за „реални“ работни места, което означава, че има и „нереални“ такива! Проблемът е и, че у нас се говори и за „работещи бедни“, докато в Европа, ако работиш, няма как да си беден, проблемът е, че все правим някакви напъни, вземаме мерки, работим по европейски програми, а впоследствие се оказва, че се напънала планината и родила....мишка...!

За novinite.bg

Георги Марков: Прокуратурата няма право да разследва президента


Снимка: pressadaily.bg

Визитка:

Георги Марков е бил юрисконсулт на Столична община, адвокат, асистент по административно право в СУ и главен секретар на списание „Държава и право“. Той е депутат от СДС и член на законодателната комисия във ВНС. През 1994 г. е назначен за конституционен съдия от президента Желю Желев. Председател на УС на ПФК „Левски“ от 2000 до 2003 г. Участва в изборите за президент на България през 2006 г. Обявява се за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите.


  • Г-н Марков, как бихте коментирали информацията, че Прокуратурата разследва президента Росен Плевнелиев, заради срещата му с шеф на едно от ЕРП-тата?
  • Прокуратурата няма право да разследва президента. Той е наказателно неотговорен и се ползва с абсолютен имунитет. Той няма имунитет като на депутатите, който може да бъде снеман. Ако някой счита, че той е извършил държавна измяна, или ако някой счита, че той съществено е нарушил конституцията, това трябва да бъде отнесено към народните представители. ¼ от тях могат да внесат искане в НС и ако над 2/3 – или 161 народни представители решат, те могат да сезират Конституционния съд, който единствен може да се произнесе по случая. Такова нещо, не може да се случи, защото в България няма 161 депутати – ненормални, които да искат импийчмънт на президента, заради това, че е говорил с чужденци.
  • Как е възможно въобще да има такова разследване, при положение, че президентът все още се ползва от имунитета си?
  • Аз се съмнявам, че има такова разследване, но в България може всичко, защото ние сме страна, която е обърната с главата наопаки. У нас Конституционният съд отказа конституционно правосъдие, парламентът няма кворум и нарушава собствените си закони, управляват ни победени на изборите партии и съдебната власт допусна да станем европейски шампиони по убийства. Тя трябва да се занимава с престъпниците, а не с президента!
  • В случая можем ли да говорим за прокурорска грешка, при положение, че е замесен и шефът на ДАНС?
  • Не мога да повярвам в това, което ми казвате. Считам, че в Прокуратурата работят квалифицирани специалисти и независимо, че са тесни специалисти в наказателната област, познават конституционното право, пък ако не го познават, има кого да питат. Мисля, че това е по-скоро някаква грешна информация, отколкото Прокуратурата да разследва президента, това е просто невъзможно!
  • Неофициално от Прокуратурата вече са потвърдили тази информация пред някои медии.
  • Ако това е вярно, се потвърждава моята теза, която отдавна застъпвам, че на България е необходима нова конституция, ново Велико народно събрание и преосмисляне на цялата структура на съдебната власт и дори и избора на висши магистрати. Ако това е вярно, означава, че е дошло време за смяна на конституционния модел.
  • Какви биха били последствията от едно такова разследване за президента и за държавността?
  • Ами никакви, никой не може да отстрани президента, освен Конституционният съд и никой друг не може да отнесе въпроса до Конституционния съд, освен 161 депутати, каквито няма. Така че г-н Плевнелиев може да спи спокойно. Ако продължаваме така, ще стигнем до нов „14 декември“, когато хората отново ще обградят парламента и ще поискат да се махат всички и всичко!
За novinite.bg

понеделник, 19 май 2014 г.

Скандалите в църквата – тежки, но за сметка на това неспирни...!


Снимка: travel.actualno.com

Напоследък скандалите в родната ни православна Църква не стихват. Като се замислим, те са пълно отражение на онова, което става в обществото ни. Всички скандали, колкото и да са пресилени, преекспонирани, или дори измислени /някои от тях/, те рефлектират преди всичко върху имиджа на самата Църква. Става дума за това, че не тези, които пишат, или говорят за скандалите, а онези, които ги сътворяват са виновни за това положение.

Всъщност, хората които правят интригите и които създават скандалите в Църквата са трима – двама относително високо в йерархията монаси и един бивш преподавател по Богословие. Това са хората, а имената им са известни на всички. Нека се запитаме, кой пише в „жълтите“ вестници, външни автори ли са..., напротив, това са именно вътрешни хора, защото те най-добре познават нещата в Църквата отвътре, знаят, къде да „пипнат“, какво и къде да кажат, как да го кажат и какво да намекнат.

Само един пример, струва ми се би бил достатъчен в това отношение. Преди време един от същите тези „жълти“ вестници излиза с гръмко заглавие, което продава цял тираж! Само че, на снимката е отец Пахомий от Атон, който отдавна е покойник, а се пише за архимандрит Пахомий от Троянския манастир. Друг пример беше за бъркане на името на митрополит. На снимката е един, а името отдолу е друго и се има предвид друг от архиереите ни.

Това са само два примера за факта, че истинска разследваща журналистика може и се прави от хора, които или познават издълбоко Църквата, или имат надеждни информатори, или самите те са вътре в Църквата, както обикновено и е. Външните хора не знаят убийствените подробности, които много често съпътстват дадена статия.

Монасите у нас са 120-150 човека. Това на практика е една шепа хора. Толкова злоба и напрежение има сред тази общност, че човек се чуди, как е възможно!

Тенденцията е към намаляване на монасите в България и това е процес, за който свидетелстват хора, които са вътре в църквата, а не отвън, при това този процес е стимулиран и следван отново вътре в Църквата! Три са ешалоните в БПЦ – нисък, среден и висок. Проблемът идва не от високия, а от средния ешалон. Именно от средния ешалон се избират кадрите за висшия ешалон. Тези, които са от средния ешалон, гледат да допускат до него възможно най-некачествени хора. Така те изпъкват и лесно се издигат, защото средата е нездрава. Единици са тези, които имат качества и които имат реални шансове да постигнат нещо повече в Църквата, като нейни йерарси.

Някои от имената се пазят като свещени крави. Наблюдава се едно обожествяване на хора в Църквата, което е пагубно и за самата нея Това е валидно особено за няколко имена, едното е на един архимандрит от северна епархия и на един от митрополитите ни в Южна България. Разбира се и някои други. Тук има поръчкова, най-вероятно дори и платена реализация. Това обаче не е PR, а по-скоро лъскане на имидж. В същото време редица овакантени постове не се заемат от нови хора, защото тези от средния и висшия ешалон са поели по няколко поста.

После твърдим, че нямало достатъчно монаси, ами няма, защото не се и приемат, или ако се приемат, те се изпращат в най-отдалечените манастири и тези хора или биват забравени, или просто никой не чува за тях, но и в двата случая те просто не се развиват. Тук не говорим за класическа йерархия, но все пак, развитие липсва.

Проблемът е, че висшият ешалон в Църквата ни няма доверие на средния и на нисшия ешалон. От тук тръгват всички беди и това е причината за толкова много крамоли в Църквата ни. Останалото са раздухвани скандали и измислени ситуации, голяма част от които са заложени капани на монаси, от други монаси, нещо, което е факт поне за последните няколко скандала, които разтърсиха Светия Синод.

Един от показателите, лакмус, за проблем между ешалоните и най-вече за недоверието е фактът, че в България има все по-малко архимандрити. Целта е архимандритите да са само няколко и когато дойде време за епископска хиротония, да се избира само сред „наши“, тоест – сред „проверени“ хора. Именно заради това ставаме свидетели и на тази агресия към архимандритите в БПЦ, някои от които са толкова ревностни пазители на статуквото, да няма нови архимандрити, че се превръщат в нещо като „църковни цербери“.

БПЦ всъщност освен от липса на кадри, страда и от пълна институционална обърканост. Никой не мисли, какво ще стане утре. Ако си отидат няколко митрополити, на практика в момента няма кой да ги замести. А няма, защото няма епископи, които да са готови за такова служение.


Според правилото в момента, което не е по Устава на Църквата, един епископ трябва да има петгодишно служение като такъв, за да има право да стане митрополит. Не стига че нямаме хора, ами сме си поставили и вътрешни пранги, та още повече да се затрудним. Както обикновено у нас – ситуацията е трудна, но за сметка на това е и продължителна! Да видим, до кога...!

За novinite.bg 

БАТКУНСКИЯТ МАНАСТИР В РОДОПА ПЛАНИНА Е ОАЗИС ЗА ДУШАТА




·        Репортаж

·        Обителта е не просто православно средище, тя се е превърнала в нещо като оазис.

Обикновено, когато човек се докосва до манастир, усещането е силно и дори разтърсващо. Очакването е за едни отдадени на вярата си хора, които са се откъснали от света, за да служат на Господ пълноценно. Проблемът е, че много често попадаме на монаси, които са толкова вглъбени вътре в себе си, че отношението им към миряните е малко строго. Така те изглеждат навъсени, нервни, невъздържани, а понякога и просто – невъзпитани. Всъщност това не е така, защото тези хора просто мислят за друго, те на практика се намират в друго измерение в духовен смисъл и просто не обръщат достатъчно внимание на света.

Понякога обаче попадаме и на хора, които са се врекли на Господ, но са запазили някак съзнанието си близо до хората, не до света, а именно до хората. Един такъв пример е игуменът на Баткунския манастир „Св.Св. Петър и Павел”, архимандрит Яков.

Манастирът се намира на територията на Пазарджишка духовна околия, а архимандрит Яков е архиерейски наместник тук. Разположен е в северните склонове на рида Каркария от Баташкия дял на Родопите, отстои на около 1,5 км. от някогашното село Баткун днес част от с. Паталеница и на 12 км. югозападно от Пазарджик, в близост са останките от древния град Баткунион.

Някак странно е усещането да посетиш едно такова място, не само защото това е православно духовно средище, но и защото този начин на живот винаги буди възхищение, дори понякога недоумение, как тези хора – монасите, приемат такъв аскетичен живот, как достигат до това състояние, в което да се откажат от всичко светско, за да приемат Господ и да живеят само и единствено заради него.

Все още има монаси в България, макар и да са останали само около 150 общо, които наистина са достойни за уважение и дори възхищение. Архимандрит Яков прави силно впечатление с това, че макар и манастирът „Св. Св. Петър и Павел” да се намира в планината, далече от населени места, градове и урбанизация, служението тук е точно толкова официално и тържествено, колкото вероятно е и в Пловдив, където се намира митрополията. Макар и в Родопите, далече от света, архимандрит Яков е облечен така, сякаш все едно е свещенослужител в града.

Много често прави впечатление, как свещеници, в града при това, ходят не особено добре облечени. Расата им и шапките не са така представителни, както очакват хората. Докато монашеското було на архимандрит Яков освен че официализира ритуала по кръщението, заради което отидохме в този манастир, то е и израз на тържествеността, която очаквахме.

С една дума, макар и на село, архимандрит Яков, е облечен официално, одеждите му са чисти и красиви, а това ни кара да се чувстваме специални и на това място, където човек търси още по-силно вярата и досега с Господ Бог.
Игуменът на манастира ни посреща с усмивка. Обяснява ни, че се налага малко да изчакаме, за да извърши някакъв ритуал над агне за курбан, след това ни обяснява, кое как да направим, за да започнат кръщенетата.

Няма напрежение, няма нерви, няма недоизкз. Всичко е ясно и прецизно. Когато знаем, какво да правим, нещата се случват. Усещането е уникално, защото човекът, който извършва ритуала е отдаден на това, което прави. Дълго е кръщението, но пък е за цял живот!

След това сме поканени в приемната на манастира, където ни черпят с безалкохолни разхладителни напитки. Подаряват ни и икони – осветени! Самият игумен архимандрит Яков пише кръщелните на ръка. Не че няма кой друг да го направи, но така е някак си по-официално и по-лично, по-ангажиращо.

След това игуменът ни показва стопанството на манастира. Имат голяма градина, парници, все пак живеят в планината, а там климатът е малко по-суров. Имат и крави, овце, но истинска атракция е глиганът, който гледат. Това е огромно диво прасе. Иначе в двора има клетка с гугутки, зайчета, а също и кучета, които да пазят, но те са толкова добри, че веднага стават приятели на всички!

Манастирът е не просто духовно средище, той се е превърнал в нещо като оазис, където душата на човек се радва, защото гледките са неповторими – все пак говорим за Родопа планина, една от най-красивите ни, ако не и най-красивата българска планина!

Друг акцент е манастирската лоза – най-старата на Балканите. В справочниците пише, че е на 500 г.,  на някои места пише, че е на 600 г., но архимандрит Яков ни обяснява, че всъщност е на 800 г.! Тя е защитен вид и се намира под защита на държавата и международни организации. Плод почти не давала, защото е много стара, но пък да застанеш на сянка под растение, което е свидетел на 800-годишна история, си е истинско преживяване!

На раздяла, получаваме покана от игумена, да дойдем пак, да останем да нощуваме и да присъстваме на Света литургия! Обещаваме да се върнем, искрени сме и ще го направим, защото мястото е силно и красиво, защото игуменът е отдаден на вярата и искрено следва всяка стъпка в ритуалите, така, както трябва и както той го чувства вътре в себе си. Оставяме зад гърба си Баткунския манастир с усещането, че сме намерили нов дом, дом за душите си!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. „България” в София

Снимки на автора.

четвъртък, 15 май 2014 г.

Кой „хакна“ Църквата и защо...?!


От организация, нарекла себе си Milli Güçler Taifesi блокираха официалния интернет-сайт на Българската православна църква – Българска патриаршия. Обяснението - актът е „...в отговор на вандалско нападение над Джумая джамия в гр. Пловдив...“!

По-нататък от Milli Güçler Taifesi заявяват, че „...Мълчанието на българската патриаршия следва да се тълкува като мълчаливо съгласие...“. Те наричат нападението над джамията „варварски агресия“. Като се замислим обаче, какъв е актът на блокиране на официален сайт на институция, ако не именно „варварска агресия“...!?

И още, мълчанието на Патриаршията ни не е самоцелно. Нима Православната църква трябва да урежда спорове, възникнали между групи хора и мюсюлманското вероизповедание у нас...!?

Църквата ни мълчи, защото просто този спор не я засяга и в този случай е напълно права. От Milli Güçler твърдят, че „...има сили, които бдят и са готови да го отбраняват /мюсюлманското малцинство/...“ и още, че „...Атаките ще продължават с пълна интензивност...“.


Това ако не е пряка заплаха, няма как по друг начин да бъде тълкувано! Традиционно добрите взаимоотношения между двете вероизповедания в България не бива да бъдат нарушавани с подобни послания, които са агресивни и решението не е насочено в правилната посока!

За novinite.bg