понеделник, 19 май 2014 г.

Скандалите в църквата – тежки, но за сметка на това неспирни...!


Снимка: travel.actualno.com

Напоследък скандалите в родната ни православна Църква не стихват. Като се замислим, те са пълно отражение на онова, което става в обществото ни. Всички скандали, колкото и да са пресилени, преекспонирани, или дори измислени /някои от тях/, те рефлектират преди всичко върху имиджа на самата Църква. Става дума за това, че не тези, които пишат, или говорят за скандалите, а онези, които ги сътворяват са виновни за това положение.

Всъщност, хората които правят интригите и които създават скандалите в Църквата са трима – двама относително високо в йерархията монаси и един бивш преподавател по Богословие. Това са хората, а имената им са известни на всички. Нека се запитаме, кой пише в „жълтите“ вестници, външни автори ли са..., напротив, това са именно вътрешни хора, защото те най-добре познават нещата в Църквата отвътре, знаят, къде да „пипнат“, какво и къде да кажат, как да го кажат и какво да намекнат.

Само един пример, струва ми се би бил достатъчен в това отношение. Преди време един от същите тези „жълти“ вестници излиза с гръмко заглавие, което продава цял тираж! Само че, на снимката е отец Пахомий от Атон, който отдавна е покойник, а се пише за архимандрит Пахомий от Троянския манастир. Друг пример беше за бъркане на името на митрополит. На снимката е един, а името отдолу е друго и се има предвид друг от архиереите ни.

Това са само два примера за факта, че истинска разследваща журналистика може и се прави от хора, които или познават издълбоко Църквата, или имат надеждни информатори, или самите те са вътре в Църквата, както обикновено и е. Външните хора не знаят убийствените подробности, които много често съпътстват дадена статия.

Монасите у нас са 120-150 човека. Това на практика е една шепа хора. Толкова злоба и напрежение има сред тази общност, че човек се чуди, как е възможно!

Тенденцията е към намаляване на монасите в България и това е процес, за който свидетелстват хора, които са вътре в църквата, а не отвън, при това този процес е стимулиран и следван отново вътре в Църквата! Три са ешалоните в БПЦ – нисък, среден и висок. Проблемът идва не от високия, а от средния ешалон. Именно от средния ешалон се избират кадрите за висшия ешалон. Тези, които са от средния ешалон, гледат да допускат до него възможно най-некачествени хора. Така те изпъкват и лесно се издигат, защото средата е нездрава. Единици са тези, които имат качества и които имат реални шансове да постигнат нещо повече в Църквата, като нейни йерарси.

Някои от имената се пазят като свещени крави. Наблюдава се едно обожествяване на хора в Църквата, което е пагубно и за самата нея Това е валидно особено за няколко имена, едното е на един архимандрит от северна епархия и на един от митрополитите ни в Южна България. Разбира се и някои други. Тук има поръчкова, най-вероятно дори и платена реализация. Това обаче не е PR, а по-скоро лъскане на имидж. В същото време редица овакантени постове не се заемат от нови хора, защото тези от средния и висшия ешалон са поели по няколко поста.

После твърдим, че нямало достатъчно монаси, ами няма, защото не се и приемат, или ако се приемат, те се изпращат в най-отдалечените манастири и тези хора или биват забравени, или просто никой не чува за тях, но и в двата случая те просто не се развиват. Тук не говорим за класическа йерархия, но все пак, развитие липсва.

Проблемът е, че висшият ешалон в Църквата ни няма доверие на средния и на нисшия ешалон. От тук тръгват всички беди и това е причината за толкова много крамоли в Църквата ни. Останалото са раздухвани скандали и измислени ситуации, голяма част от които са заложени капани на монаси, от други монаси, нещо, което е факт поне за последните няколко скандала, които разтърсиха Светия Синод.

Един от показателите, лакмус, за проблем между ешалоните и най-вече за недоверието е фактът, че в България има все по-малко архимандрити. Целта е архимандритите да са само няколко и когато дойде време за епископска хиротония, да се избира само сред „наши“, тоест – сред „проверени“ хора. Именно заради това ставаме свидетели и на тази агресия към архимандритите в БПЦ, някои от които са толкова ревностни пазители на статуквото, да няма нови архимандрити, че се превръщат в нещо като „църковни цербери“.

БПЦ всъщност освен от липса на кадри, страда и от пълна институционална обърканост. Никой не мисли, какво ще стане утре. Ако си отидат няколко митрополити, на практика в момента няма кой да ги замести. А няма, защото няма епископи, които да са готови за такова служение.


Според правилото в момента, което не е по Устава на Църквата, един епископ трябва да има петгодишно служение като такъв, за да има право да стане митрополит. Не стига че нямаме хора, ами сме си поставили и вътрешни пранги, та още повече да се затрудним. Както обикновено у нас – ситуацията е трудна, но за сметка на това е и продължителна! Да видим, до кога...!

За novinite.bg 

Няма коментари: