петък, 31 октомври 2014 г.

Въпроси и отговори до бензиновата колонка


Снимка: БГНЕС

Над 89% от българите са зареждали автомобилите си с некачествено гориво. Едва 10,81 на сто от сънародниците ни твърдят, че не са зареждали с лоши горива, но като се има предвид, че е възможно да не са осведомени, процентът вероятно е по-малък. Данните са от анкета на сайта NovaNews.bg.

В големите вериги трудно може да се стигне до подобен проблем, защото там контролът на горивата е регламентиран и се следи строго, заяви неотдавна за novinite.bg Андрей Делчев, изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация /БПГА/. Оказва се, че проблем има предимно в малките бензиностанции, някои от които /всъщност около 500/ дори не са били в компютъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, където би следвало да се води отчетност за дейността им.

Напоследък една от големите вериги бензиностанции въведе стикери, които се поставят на всяка колонка и удостоверяват гарантираното качество на горивото. Това разбира се е добра практика, но не е достатъчна за сигурността, че наистина горивото, което се сипва в колата ни, непременно ще е качествено и ще отговаря на всички норми и правила.

Ако се върнем отново на факта, че близо 90% от българите са зареждали с некачествено гориво, това означава, че неизбежно и в големите вериги се е случвало да попадаме на проблем от такова естество, нещо което не се отрича и от бранша.
У нас има близо 2800 бензиностанции. Ако преди години беше лесно да си собственик на такъв бизнес, днес има куп изисквания, които не позволяват буквално на всеки да продава гориво. Оказва се, че режимът на практика не работи добре.

Правилата или не са достатъчно ясни, или не са достатъчно категорични, или пък контролът е занижен. Не е нормално почти всеки българин да е попадал на некачествени горива, ако системата за проверка на качеството работи добре.

Освен, че 500 бензиностанции въобще не са проверявани от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, стана ясно, че 43% от взетите проби от различни бензиностанции в страната, са с отклонения в нормите. Това са официалните данни, които не подлежат на коментар, още по-малко пък на оспорване, защото са документирани. Малките бензиностанции държат ниски цени, но на каква цена са тези цени...? През последната година почти няма съставени актове на големите вериги бензиностанции. Може би това е сигнал, че там проблемът е по-незначителен, но контролът трябва да е еднакъв и равен за всички.


Всъщност, проблемът може да се разреши много радикално. Който си позволи да влошава умишлено качеството на горивото, просто трябва да бъде изхвърлен от бранша и от пазара, да му се отнеме лиценза и да няма право повече да се занимава с такъв бизнес. Правилата трябва да са категорични, само тогава, зареждайки автомобила си с гориво, можем да бъдем сигурни, че то е качествено, няма примеси и ще стигнем невредими там, за където сме тръгнали.

За novinite.bg

четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Мира Радева се обяви за нов „10 ноември“


Снимка: БГНЕС

В интервю за novinite.bg социологът мира Радева се обяви за радикална промяна в политическото представителство, тя беше категорична, че „не може да понася“ този парламент, защото не вижда свой представител в него. Разговаряхме за необходимостта от промени, какви да са те и в каква посока, как да се осъществят и за един бъдещ „10 номеври“.

Г-жо Радева, защо стигнахме до ситуация, в която сякаш всеки иска да управлява и в същото време никой не иска?

Държавата и цялото ни общество се нуждаят от промяна на системата на представителство. Аз смятам, че пропорционалната избирателна система, дори и с преференциални листи е пълен провал. Тя не дава резултати.

Казусът с „бат Сали“ не е ли също продукт на тази система?

Да, така е, не може да ти натрапват някого, когото ти не искаш. Съгласна съм, така е по закон, но тогава трябва да се промени законът. Трябва да се даде шанс на една стара система, каквато е била тя от началото на демокрацията, когато се е създавала новата демокрация, след средните векове. Във Франция и в Англия тогава е действала мажоритарната система. Всеки се явява в лично качество, като кандидат за кмет или депутат. На два тура става изборът, това позволява политически семейства и не води до двупартиен модел. Това е френската система – както избираме кметове, така да избираме и депутати.

Няма ли това да раздроби парламента?

Неоснователни са твърденията, че това е ще раздроби парламента. Точно обратното е. Вижте историята на Франция и ще видите, че мажоритарната система на два тура създава предпоставки силните партии да привличат силни личности – хора с кариера, с биография, с компетентност, хората да ги харесват наистина и да са горди, че те ги представляват.

Какви хора трябва да са такива представители – силни за партията, или за избирателите?

Те трябва да са силни за партията, но и да са силни за избирателите. Те трябва да остояват позии, а не да са мижитурки, които са отишли да натискат един, или друг бутон, в зависимост от флумастер, който им се показва. Това са хора, които имат мнение и позиция и които няма да ни срамят. Извинявам се, но не мога да го понасям този парламент. Тези хора, които са там не могат да ме представляват.

Как може да се смени системата?

За мен голямата грешка на протестите миналата година беше, че те не се концентрилаха около едно единно действие. Дори се изнанедах, че Антоанета Цонева например, която е свързана с Протестна мрежа, сега се обявява против мажоритарната избирателна система. Как обаче с меки мерки ще спасим неспасяемото положение, в което се намираме. Още миналата година трябваше гражданската енергия да се насочи към промяна на политическото представителство. Трябваше още тогава да се съберат 600 хил. подписа и да се каже, че префернециалната система е безумие, тя не работи достатъчно добре дори в страна като Германия, където има установени традиции и там е много по особен и различен модел, камо ли да заработи при нас.

Кой е виновен за съществуването на феномена „15/15“ и „13/13“?

За това не са виновни избирателите. Много ясно го казвам, тук вината е на политиците. Те си позволяват в последната минута да ни обявяват водачите на листи.

Необходимо ли е Велико народно събрание, за да се въведе мажоритарна избирателна система?

Не, достатъчна е промяна на избирателния закон и тогава автоматично се решава и въпросът за отзоваване на депутатите.

Тоест, достатъчна е политическа воля за това?

Разбира се, само че партиите се страхуват, че депутатите ще станат неуправляеми, което е неоснователен страх. Най-качествени хора имаше в българския парламент през 1990 г., защото тогава 200 от местата във Великото народно събрание бяха избрани мажоритарно на два тура, а 200 бяха избрани пропорционално. След това качеството на българския депутат стремглаво пада и стигаме до бат Сали, Баракова и други. Те обаче не са виновни, проблемът не е в тях, проблемът е в принципа. Законът трябва да се измени. Категорично трябва да се върви към лична отговорност. Колективната отговорпност е равна на безотговорност. Човек е отговорен само и единствено в лично качество – когато ти е заложено името и авторитетът, когато ти лично ще капитализираш всички загуби, само тогава човек се бори.

Какъв е проблемът на системата с днешна дата, в мисленето ли е?

Това е тоталитарно мислене с примес на олигархия. Ужасена съм от цялостното равнище на политическия дебат. Имаме нужда от радикална промяна и трябва да сме на висотата на тази обществена необходимост. Трябва ни нов 10 ноември!

За novinite.bg

В големите вериги няма нарушения с горивата, твърдят от бранша


Снимка: БГНЕС

„Българската петролна и газова асоциация /БПГА/ представлява големите вериги и от тях няма констатирани нарушения. Това е и информацията, която има председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, Стефан Цанков. Това е важно, защото не би трябвало върху целия сектор да се хвърля петно“, заяви за novinite.bg Андрей Делчев, изпълнителен директор на БПГА в коментар на темата, че 43% от пробите, които са взети от различни бензиностанции в страната, са с отклонения в нормите.

По думите на Делчев, от 2600-2700 бензиностанции, които съществуват в България, някой си е направил труда да заличи в компютъра едни 500 бензиностанции и те никога не се появяват, за да бъдат проверявани. По всяка вероятност това е дело на някой от служителите на ДАМТН.

„Механизмът, за който разбирам и който и за мен е нов е, че се избира, как да се осъществяват проверки на случаен принцип, чрез компютър. Когато в списъка, от който компютърът избира, липсват 500 бензиностанции, те просто никога не са обект на проверка. Те не са от големите вериги, защото те не си крият бензиностанциите“, посочи Делчев.

Според експерта, това е вид корупционна схема, която е била осъществявана от служители на агенцията, които председателя й твърди, че е освободил.

Липсата на контрол е в основата на възможността за съществуването на такава огромна по мащаб корупционна схема, при това в една държавна структура, смята Андрей Делчев.

„Има един въпрос, който аз не можах да задам на председателя на ДАМТН. В НАП има точен списък на бензиностанциите.В една и съща държава се оказва, че НАП работи със списък от 2700 бензиностанции, а другата държавна структура работи със списък, с 500 бензиностанции по-малко. Изглежда много елементарно, най-малкото да се звънне един телефон и да се попита НАП, колко бензиностанции проверяват. Тогава ще излезе разликата. Не знам, защо това се е случило след толкова години“, категоричен е Делчев.

От петролната асоциация твърдят, че преимуществено се проверяват техни бензиностанции, защото са големи и лесни за проверка, а и имат всички документи. „Големите вериги имат интерес от оборот, а не от измами“, заяви изпълнителният директор на БПГА.

За novinjite.bg

сряда, 29 октомври 2014 г.

ГЕРБ трудно биха управлявали сами, смята Мира Радева


Снимка: БГНЕС

„Трудно би било на ГЕРБ да направят самостоятелно правителство с депутатите, с които разполагат. Дори ако съберем РБ, ГЕРБ и ПФ, депутатите стават 126, което е много крехко мнозинство, защото един-двама да се разсърдят и мнозинството ще се разпадне“, коментира за novinite.bg социологът Мира Радева, по повод възможностите евентуално самостоятелно управление на ГЕРБ.

Тя сподели, че ситуацията е тежка и двусмислена, защото никой не е готов за избори, но и никой не иска да управлява. „Държавата няма да се провали без кабинет, но има неотложни задачи, които трябва да бъдат решавани. Всички знаят, че всичко е в ръцете на ГЕРБ и очевидно Бойко Борисов не иска да се предаде и ще се опита да прокара кабинет, но проблемът не е в това да се гласува кабинет, проблемът е, какво ще се случи след това, защото при всяка една стъпка, правителството може да остане без подкрепа“, категорична е Мира Радева.


На въпрос за това, кой на кого се сърди в създалата се ситуация, социологът отговори, че „всички се сърдят на надробената попара“, което демонстрира пълно политическо безсилие. Според Радева, това създава условия, в които се консумират недостатъците на пропорционалната избирателна система.

За novinite.bg

вторник, 28 октомври 2014 г.

Животът на бъдещото правителство зависи от ДПС, смята Живко Георгиев


Снимка: БГНЕС

„За да знаем, колко живот би имало едно правителство на малцинството, трябва да питаме ДПС. Винаги е възможен разпад на Реформаторския блок, но все още е рано да се каже. Те остават двулика формация и във всеки случай не можем да говорим за единен блок в политически смисъл. Това не е единен субект и все по-малко ще бъде такъв“, коментира пред novinite.bg, социологът Живко Георгиев, по повод факта, че Радан Кънев не присъства на срещата на лидерите, която се организира от Бойко Борисов, за съставяне на ново правителство, което беше изтълкувано като начало на разпада на Реформаторския блок.

На въпрос, дали Меглена Кунева ще заеме поста вицепремиер, Георгиев коментира, че това няма особено значение. „Това ще е само символичен жест. Реалната власт ще е в други“, твърди още социологът. По думите му, при така стеклите се обстоятелства, стабилно управление не е възможно.

„Не вярвам, че има гарантирана подкрепа от Патриотичния фронт, не защото там биха могли да се разпаднат. Когато стане ясно, как функционира новата властова структура, каква е ролята на ДПС, патриотите ще попаднат в неудобна  ситуация. Ще трябва да решават по-категорично, какво ще правят“, коментира Живко Георгиев.

Според него, правителството може да се сформира всеки момент и по всяка вероятност ще мине. „Дори БСП би го подкрепила.Те също имат интерес да има някакво правителство и по възможност – дясно. Нейното бъдеще до голяма степен е прилично, ако тя е лява опозиция на десен кабинет“, категоричен е социологът.

За novinite.bg

Изненада: София-“Чифлик“ за 8 часа!


Точно осем часа ни отне, за да стигнем от София до курортния комплекс „Чифлика“, разстояние, което иначе се взема само за няколко часа. Стана така, че снегът ни завари още в София, но не се уплашихме и тръгнахме. На „Витиня“ вече беше страшно! Снегът се носеше на виелица като през истинска зима, а беше едва края на октомври. Снегорини нямаше, явно са останали изненадани, по традиция вече! Попаднахме в „зверско задръстване“, както ни информираха от Агенция „Пътна инфраструктура“. Но за да стигнем до нея минахме през няколко от кръговете на Ада на Данте.

Обадихме се на спешния телефон 112, от който ни отговориха едва след третото, или четвъртото позвъняване, но иначе е спешен телефон...! От там с равен тон, сякаш разговаряхме с кибер глас, ни обясниха, че не знаят нищо и ни препоръчаха да се обърнем към пътната агенция. Когато помолихме да ни помогнат с телефонен номер, защото се намираме в блокиран на магистрала „Хемус“ автомобил, ни казаха, че не могат да ни помогнат от същия този спешен, или по-скоро „смешен“ телефон 112. Слава на Бога, един от мобилните оператори ни даде добра връзка с интернет и намерихме дежурен телефон на агенцията, където хората освен осведомени, се оказаха и доста любезни, чак да не повярва човек...!

Криво-ляво, след няколко неуспешни опита да остържем боята на колата в съседната на нас кола, се добрахме до Троян. Градът не просто беше засипан от сняг, той беше напълно блокиран от паднали дървета. По пътя, който също не беше изчистен ни най-малко, видяхме снегорини, които си стоят под мостовете на завет и  водачите им си забърсваха стъклата със странно безсмислено усърдие.

Не е нормално пътят София-Варна, след края на магистралата, а и по самата магистрала, да не е почистен. Не е нормално, не защото капризничим, а защото синоптиците предупреждаваха, че ще вали сняг. Е, вярно, не знаехме, че ще ни затрупа сняг, но все пак, поне бяхме предупредени. Никъде обаче снегът не беше почистен и на практика цяла Северна България беше блокирана и изолирана от южната част на страната.

Автомагистрала „Хемус“ беше блокирана буквално от два ТИР-а. Къде беше полицията, да забрани преминаването на тежкотоварни возила, при положение, че аутобана беше напълно покрит със сняг...!? Два ТИР-а блокираха Северна България! Докато колоната се изнесе покрай тях, което ставаше буквално на една боя разстояние, минаха часове, а задръстването от „Витиня“, стигна може би до София.

Да се върнем отново в Троян, където паднали дървета и обилен сняг блокираха напълно движението. Сякаш в последния момент успяхме да тръгнем, че дори и да стигнем до курортното селище „Чифлика“. Хотелите, където една нощувка никак не е евтина, не си бяха направили труда да платят по едни вероятно не повече от 100 от всеки обект, за да мине един трактор и да почисти пътя. 100 лв. за един хотел е на практика нищо, но никой не се беше сетил. След куп опити да се паркираме, най-накрая успяваме да паркираме автомобила си на място, от където ако снегът не беше спрял, едва ли щяхме да излезем преди март 2015 г.

Но и това не е всичко. Токът спря, водата също, защото помпите работят на ток.
Генераторите на хотелите обаче спасяваха положението за тези, които ги имат, ние останахме на тъмно. Какво обаче ни впечатли повече!?

Част от стълбовете на електро-разпределителното предприятие бяха обрасли с гъста растителност. Никой не си беше направил труда да почисти, никой и не се беше постарал да мине и да изтръска снега от стълбовете, на които все още имаше листа и снегът се беше задържал още повече. В същото време, когато някой не си плати тока, джипът на въпросното електро-разпределително предприятие намери път, да направи дори партина, за да спре тока на длъжник! С една дума, зимата ни изненадва всеки път, но до кога ще сме все изненадани, кога ще се научим най-сетне да сме навреме,...поне веднъж, както се казва - „за комка“!?

За novinite.bg

понеделник, 27 октомври 2014 г.

Екатерина Михайлова – зам.-председател на 40-то НС: Ако има кой да лидерства, има шанс


Снимка: БГНЕС

Г-жо Михайлова, в новия парламент има осем партии, това добре ли е или не за неговото ефективно действие?

Ако НС намери сили да формулира приоритетите и да постигне съгрласие за тях, както и да излъчи правителство, може да оцелее, но нве мвога да се ангажирам, колко време би оцеляло. За мен обаче на първо място е разписването на приоритетите и едва след това да се търси съгласие за излъчване на правителство. 

Необходимо ли е и до колко коалиционно споразумение?

За приоритетите може и без коалиционно споразумение. Има въпроси, които се намират извън коалиционното управление, които могат да се решават. 

По кои въпроси би могло да се мине без такова споразумение?

Има големи теми, по които може да няма различия и трябва да бъдат придвижени и аз се надявам това да бъде направено.

Какво е мнението Ви, по-добре ли е да имаме правителство сега, макар и по-пъстро, или да се отива към предсрочни избори и евентуално по-стабилно управление?

По-важно е да има правителство, което има кураж да работи, но трябва да има и подкрепа, за да го прави. 

Това може ли да стане в такова Народно събрание като новото?

Ако има някои, които да поведат, ако има кой да лидерства, има шанс. 

За novinite.bg

Александър Йорданов -председател на 36-то НС: Парламентът ще работи трудно


Г-н Йорданов, каква е Вашата прогноза за новото Народно събрание, колко време би издържало при такава конфигурация на политическите сили?

Изборите формираха парламент, който се очертава да работи трудно. Самият факт, че има осем парламентарни групи предполага на общи и добри решения. Разбира се, в първия ден на този парламент не мога да пожелая друго, освен това да изкара целия си пълен мандат и да работи за доброто на България.

От какво ще зависи това?

Това ще зависи и ще стане ясно още в първите дни и то е свързано с излъчването на стабилно правителство.

А ако не е възможно съставянето на достатъчно стабилно правителство, тогава, какво да очакваме?

Ако парламентът не може да излъчи стабилно правителство с достатъчно мнозинство, то очевидно и съдбата му няма да е такава, каквато може би хората очакват.

Колко трудно ще му бъде на председателя на новото Народно събрание при такава ситуации, толкова много политически сили, нови партии, нови лица?

Естествено, че ще му бъде много трудно, защото за съжаление една част от политиците ,които влязоха в парламента и партиите, продължават да се държат предизборно, те като че ли не могат да осъзнаят, че влизането в парламента означава, че напускаш позицията си до голяма степен на партиен функционер и ставаш представител на целия народ, както е записано в Конституцията. А след като си представител на целия народ, то трябва да отчиташ общия интерес и да търсиш воля за съгласие.

За novinite.bg

петък, 24 октомври 2014 г.

Държавен служител не е като да си държанка!


Реформата в държавната администрация се оказа едно от най-важните пера в програмите на няколко правителства. Още „царският“ министър Николай Василев стартира нова система за пресяване и назначаване на служители в държавната администрация. Появиха се конкурси за назначаване на държавни служители, а тези, които вече бяха назначени в държавната администрация, преминаха, в повечето случаи едно еднодневно, формално обучение и бяха още по-формално преназначени. Подписаха по един протокол, издадоха им, там където се налагаше, по едно Удостоверение за достъп до класифицирана информация, в зависимост от нивото и с това се приключи. Проблемът обаче едва тогава започна, или поне тогава се изостри.

Системата е следната, за да кандидатства човек за държавна работа, се изисква да е работил поне три години, каквото е изискването на Закона за държавния служител. След това трябва да се подготви по съответния закон, съобразно ведомството, където кандидатства. Това е изучаване на закони, подзаконови нормативи и наредби, правилници в продължение поне на 20-тина дена. Следва писмен изпит и интервю, след което се определя кандидатът, който ще заеме поста.

До тук системата е ок, само дето, никой не може да гарантира субективния елемент. Ако даден кандидат е определен предварително за даден пост, то как това може да се предотврати, ами...никак! От тук тръгва нишката на една откровена корупция при назначаването на държавни служители, особено, когато става дума за по-апетитни постове, където за малко работа се получават много пари, или пък има пътувания в чужбина.

Как да се обясни на онези хора, които 20 дена са учили закони и нормативи, че са били ползвани за масовка в един шаржов спектакъл, където за да бъде назначен „нашият човек“, му се осигурява легитимиращ миманс...!?

Проблемът е, че когато средно 30-40 човека кандидатстват за едно място в държавната администрация, а естествено печели само един, останалите някак са учили закони напразно.
Разбира се, във всеки конкурс има един, който печели, а останалите – губят, така е, защото говорим за конкурсно начало, за състезание. Но ако липсва, а в случая именно липсва превенция на корупцията, тогава конкурсното начало се компрометира.

Не е нормално в една водеща държавна агенция, да е ясно, кой ще е директорът на дирекцията, за която конкурсът все още не е проведен. Ако конкурсите са чисти, това няма как да стане, но когато конкурсите са про-форма, когато говорим за имитиращи процедури, тогава няма как да очакваме някакъв положителен резултат – един човек да бъде назначен, защото е подходящ, а не защото е познат на еди кой си, еди къде си.

Известни са дори случаи, когато един служител от по-ниско ниво, кандидатства за по-високо на общо основание, заедно с външни кандидати, в същото ведомство. Тогава, естествено е да бъде избран служителят, който вече работи във въпросната администрация, защото той е познат на комисията, а и защото е много по-запознат с материята, или поне така се предполага.

Държавата трябва да прецизира базовото законодателство за подбор и назначаване на държавни служители. Необходимо е да се изработи система за контрол и субективното мнение да се изолира до възможния минимум, едва тогава би могло да да се започне една истинска реформа в държавната администрация, а не отново сурогатно действие, защото държавният служител трябва да е служител на държавата, а не държанка на държавна служба.

За novinite.bg

Румен Драганов: Туристическият бранш очаква свое министерство


Снимка: БГНЕС

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 г. Завършил е Техническия университет в София и университета за национално и световно стопанство. През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис-директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на холдинг, президент на клоновете на холдинг. Драганов е бил и преседател на Туристическия комитет, в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма. Потърсихме го за коментар по темата, дали най-сетне браншът ще се сдобие със свое отделно министерство и какво предстои през следващата година в туризма. 

Г-н Драганов, отново се заговори за създаване на Министерство на туризма в предстоящото правителство. Този път ще имаме ли отделно министерство, или това е просто инерция от преди?

Мисля, че сега имаме най-висока степен на вероятност за това. Водещата политическа сила, която работи по съставяне на правителство, е заложила в програмата си, че трябва да има Министерство на туризма. Партиите, които най-вероятно ще участват в бъдещото управление, също в програмите си имат заложено такова намерение.

Агенция, или министерство трябва да има туризма?

Твърдо министерство с министър, защото става дума за разпореждане с публична държавна собственост – това са туристическите атракции – публично-държавна собственост. Това което липсваше до момента на българската държава е управлението на тази собственост, която е многомилиардна и за която към момента все още няма регистър. В продължение на 25 години, нито един министър в България по никакъв начин не се е отнасял към управлението на тази огромна собственост. Заради това е необходим именно министър, който да направи регистър на всички тези атракции и който чрез тази собственост да създава работни места и да подобрява местните икономики. Тази собственост трябва да работи така, както работят всички други обекти, съгласно Закона за туризма.

Как ще се отразят наводненията, на които станахме свидетели през настоящата година, дали ще намалеят резервациите за следващата година и с колко?

Общо взето това се отразява отрицателно. Виждаме от една страна, че разрушаването на инфраструктура и суперструктура, не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната, затрудни пътуването на хората. Имаше блокирани, които не могат да отидат на почивка, имаше почиващи, които трябваше да се премесват от един в друг хотел, а трети пък просто не изкараха пълноценно почивката си, заради лошото време.

Какви са очакванията за следващата година - евентуални нови пазари, нови сегменти?

Следващата година се очертава като доста турболентна. От една страна не е ясен изходът от кризата в Украйна и санкциите срещу Русия, както и санкциите, които Русия предприема,защото тя ограничи пътуванията на своите служители в онези страни от Европа и света, които са наложи санкции, в това число и в България. Има забрана за пътуване към нашата страна на значителен контингент руснаци, включително и такива, които са си закупили жилища – втори дом, но не могат да ги ползват заради това ограничение.

Постигнахте ли единство в бранша, кой евентуално би оглавил едно Министерство на туризма?

Въпросът е политически, а не е толкова от гледна точка на това, какво лице ще заеме поста министър. Важно е какви ще са функциите и по какъв начин ще се изпълни политиката. Освен всичко споменато до тук трябва да спомена и сигурността в туризма. Това от една страна е защитата на икономическите интереси на потребителите в туризма и защита на икономическите интереси и животът и здравето на абсолютно всички субекти, които са свързани с туризма. Има много важни неща за решаване и те трябва да имат съгласието на високо политическо ниво. Туризмът повече претендира за отношение на политиките към материята, свързана с туризма, за политически решения и законодателни промени, както и устройство на туризма в страната, което да се базира върху публичната собственост. Това означава - значителна реформа в туризма. Тук не стои въпросът за професионализъм, а за политически решения.

Вие като експерт, бихте ли приели, ако Ви предложат?


Аз лично не бих приел, за мен министър трябва да е политическо лице, което да заема висок пост в йерархията на политическата партия, която управлява, или най-малкото да е член на такава.

За novinite.bg

сряда, 22 октомври 2014 г.

Да имаш, но да нямаш, това ли е въпросът?


Снимка: БГНЕС

Граждани протестират срещу застрояването на градинка в столичния квартал „Слатина“. Проблемът, според тях е, че на това място от години си играят техните деца, а и собствениците на апартаменти в блоковете имали собственост и върху дялове от въпросната градинка. Документи обаче не се показват, може би защото такива просто няма, а това е една наивна защитна реакция.
В същото време, собственикът вече две години не може да започне строеж, защото гражданите блокират пътя и не допускат строителна техника до обекта, а разрешение за строителство е издадено.

Оказва се, че това не е първият подобен случай, а едва ли ще остане и последният. През 2008 г. кметицата на община „Слатина“ заяви буквално: „Безсилни сме, имотът е частен“, по абсолютно същия казус. Тогава ставаше въпрос за детска площадка, за която има пълен пакет документи, разрешаващи строителство в определен обем.

Сега пък не бил уточнен начинът на транспорт на строителната техника...! Всъщност, проблемът е, че той  не е един, а са няколко.

Наистина София, както и големите градове са презастроени. Разбира се, че трябва да има детски площадки и зелени площи, където да играят децата ни и така градът буквално да „диша“.

Ситуацията обаче може да се погледне и от друга страна. След 9 септември 1944 г. властта отнема насилствено собствеността на много хора. След демократичните промени у нас, тази собственост беше възстановена, но част от нея не можеше да бъде възстановена в реални граници, заради застрояването  в градовете. Така се появи системата за компенсиране, от която хората останаха ощетени и недоволни, но все пак, поне получиха нещо.

Сега граждани протестират срещу законна възможност на собственик да влезе в реално владение на собствеността си и да строи там, при положение че има необходимите документи за това.
У нас частната собственост е неприкосновена, както трябва да е във всяка правова държава, каквато сме и ние. Ако това е така, когато човек притежава собственост, той би трябвало, съобразно законите и съответните разрешителни, да може да прави с владението си, каквото поиска. Оказва се обаче, че някои граждани не приемат това, което се оказва възможност за ограничаване на частната собственост.

Няма нищо лошо в това хората да искат да запазят тревните площи и градинките, както и детските площадки, НО, когато те се намират на частна собственост, владелецът по право не бива да бъде обвиняван в това, че просто иска да се възползва от собствеността си!

И още нещо, ако някой отиде в апартаментите на въпросните протестиращи и им каже, че няма да влизат в собствения им хол, дали това ще е законно и приемливо...?! Същото е и тук, собствеността е собственост, независимо къде се намира.

По-скоро общината и държавата в частност трябва да са по-категорични, когато става дума за защита на частната собственост, особено в случаите, когато става дума за силно чувствителния процес на реституция.

За novinite.bg

вторник, 21 октомври 2014 г.

Когато си струва, или едно пътуване във времето!


Снимка на автора

Има начин евросубсидии да бъдат похарчени без това да създаде неприятното усещане за нещо нечистоплътно. Един чудесен пример за това е Цари Мали Град – възстановка на един истински средновековен, късноантичен град-крепост, или аул, който оставя трайно незабравими спомени от нещо, което си  е струвало.

Провокирани от неспирния иманярски интерес към хълма Св.Спас над село Белчин, край Самоков и сигналите за унищожаването на исторически паметници, през 2007 г. започват археологическите проучвания  на местността.
Проучванията на обекта стартират през август и се осъществяват от екип с ръководител Веселин Хаджиангелов, археолаг в Историческия музей в Самоков, заместник-ръководител - д-р Михаил Христов, геодезическите планове и заснемания са дело на инж. Атанас Каменаров, геофизично проучване - инж. Никола Тонков, геомагнетично изследване – д-р Петър Зидаров, студенти и стажант археолози.

Наистина си струва, защото всичко е направено така, че да изглежда и реално да е чиста история. Става дума за възстановяването на средновековни постройки по основите на старите. Така автентичността се запазва в почти пълна степен, а цялостната архитектура подсказва за нещо толкова истинско, сякаш наистина минаваме през машина на времето.

Още в началото, преди човек да се докосне до обектът „Цари Мали Град”, атмосферата напомня за нещо сякаш „небългарско”, нещо „западно”. „Асансьорът” – съоръжението, което ни отвежда до тази изключителна забележителност, напомня за подобни обекти в Испания, Калифорния и на други места по света, човек сякаш не е в България. Странно е усещането, защото, хем си в родината си, хем виждаш нещо, което не си очаквал да видиш именно тук.

За около три минути се изкачваме до Цари Мали Град. Слизаме от „асансьора” и се озоваваме срещу църквата. Вътре звучат църковни песнопения и човек от само себе си е „принуден” да се усети като в истински храм, а това е истински храм, построен върху основите на стар такъв.

В историческата гилдия отдавна се водят спорове, дали имено по този начин да се възстановяват старите крепости и аули по нашите земи. Според някои, по този начин се подменя историята, защото основите са ясни, но триизмерната архитектура нагоре не е напълно ясна, при положение, че не са запазени изображения, за да видим, как са изглеждали тези крепости и аули.

От друга страна, невъзстановяването на тези обекти по този начин, не ги представя в пълнота, те си остават просто едни основи, както да речем е в старата ни столица Плиска, а и в Преслав. Да, това са наши престолнини, исторически обекти, които са неразделна част от туристическите маршрути, но когато отиде един турист там, той вижда просто едни правоътълни, квадратни и кръгли основи от камъни, които „шептят” за някаква история, но целта е не просто да „шептят”, а да „крещят”, защото само тогава тези обекти ще станат известни както Акропола в Атина, например.

Крепостта Цари Мали Град ни отвежда именно във времена, когато този тип строителство е било масово. За да се убедим в това, почти навсякъде в залите са разположени малки музейни експозиции с артефакти, които са намерени, или на място, или са донесени, но отразяват същата епоха. Постери и схеми пък ни представят художествени възстановки на онези далечни времена. Дори космическите наблюдения, каквито тук са водени и има дори нещо като мини-обсерватория, също са представени художествено, със скици и схеми, така че, човек, който разбира, а и този, който нищо не разбира, да се запознае с начина, по който средновековните хора по нашите земи са наблюдавали звездите и как те са ги виждали. Успяваме почти с техните очи да видим онова далечно средновековно небе, когато то е изглеждало като нещо толкова далечно и непознато.

В част от двора на Цари Мали Град можем да видим покрити с найлон основи, вероятно разкрити останки от други сгради в крепостта. На тяхно място скоро може би ще видим следващите възстановки, които ще придадат на съоръжението още по-истински и внушителен вид!

А в една шатра е представена възстановка на цялото съоръжение. Така човек може да придобие представа за цялостната визия на това място в средните векове.

Това обаче далеч не всичко. По въжен мост посетителят може да стигне до място, от където да поязди кон. Така туристите могат да се почувстват като истински средновековни хора. А удоволствието въобще не е струва скъпо.
В част от музейните експозиции могат да се видят и тракийска двуколка, както и стан за създаване на платове. Автентичността на цялото съоръжение е толкова видима, че човек се пренася във времената и за няколко часа може да поживее така, както са живели някога нашите предци.

Екопътеката, която отвежда до Цари Мали Град онези, които не искат да ползват „асансьора”, е осеяна с пейки за почивка и покрити беседки за отдих.

Цялото  възприемане на Цари Мали Град е, че тук са похарчени много европейски пари, но те са били похарчени основателно, има смисъл от това и така родната ни култура още повече се снхронизира  с европейската, от където всъщност е дошло и финансирането по Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР)

За novinite.bg

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Организират среща за евофинансиране на вероизповеданията


„Следващата седмица ми е зелена, няма заседания в Брюксел и в Страсбург, така че, ще Ви поканя всички да разгледаме въпросите за финансирането по европроекти на ремонти на храмове“, обеща Томислав Дончев от ГЕРБ. Той направи импрповизирана среща с духовници от видинска епархия, дошли да изразят подкрепа за ГЕРБ и съставянето на правителство. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов постави на Дончев задача да организира срещата с духовниците и да се разберат, какво може да направят институциите, за да ги подпомогнат.

От своя страна йеромонах Никанор, който е определен от Светия Синод на БПЦ като официален представител за координация по европроекти и еврофинансиране обясни, че освен нормалният процес на вземане на решения, винаги и във всяка една парламентарна демокрация се нарича политическа воля. „Ние дойдохме тук, за да напомним за себе си и да помолим отново да има политическа воля за по-пълното интегриране на БПЦ. Ние носим много упреци, но не може човек само да бъде хулен и бит, трябва и да му се помогне, за да си поправи кривиците. В новия програмен период, който все още не е започнал, но номинално е започнал тази година, Църквата ни е бенефициент. Тя ще помага не само за възстановяването на храмове, но и при социално слабите, инвалидите и възрастните хора. Ще се включим по-пълноценно с поклонническите си центрове в регионалния туризъм, за насърчаване на местните икономики, но всичко това изисква много работа и тя трябва да се извърши съвместно“, заяви Никанор. По думите му, БПЦ и останалите вероизповедания действат по специален закон, „администрацията не познава нашата правна форма и често се правят неуместни неща в законодателството. Претенциите към нас понякога не са основателни. Надяваме се на повече подкрепа от изпълнителната власт. Възстановяването на България трябва да започне от възстановяване на опустошените човешки души“, каза още йеромонахът.

На въпрос от novinite.bg, какво точно искат от политическа партия ГЕРБ, йеромонах Никанор отговори, че искат политическа воля, защото без нея има само членове, алинеи и параграфи.
„Очакваме ГЕРБ д направят правителство и заради това идваме при тях. Те имат мандат за това. Именно сега сме тук, докато още не са станали велики политиците, защото едно е г-н Иванов, друго е министър Иванов“, посочи Никанор и добави, че вече две години настояват за промени в една от оперативните програми. Сменили са се и министри, но по конкретен казус все още няма отговор от администрацията.

Стана ясно, че предстоят срещи и с представители на останалите политически сили, които биха участвали във властта и в подкрепата към едно коалиционно правителство.
„Всичко онова, което се направи за Църквата преди, се направи със съвместното действие на Томислав Дончев. Участието на Църквата в повече оперативни програми се дължи на политическата воля на Бойко Борисов и на техническата работа и воля на Томислав Дончев“, заяви йеромонах Никанор.

Предстои да се отвори по-широко възможността на БПЦ зда подпомага държавата в социалната дейност.

Стана ясно, че 179 са местните поделения на социалното министерство в цялата страна. Църквата има 4 хил. храма, което е по-голяма възможност за действие. Никанор обясни, че социалната система на държавата е бившата социална система на Църквата, която е била национализирана през 1946 г.

„Нито една оперативна програма не е действаща. Не обвинявам никого, но нищо не се случва. Започнахме да работим по оперативните програми през 2012 г. и нищо някои от програмите все още не са завършени. Хората нямат пари, а бюджета се продънва. Няма частни инвеститори“, коментира йеромонах Никанор. И добави, че до седмица-две трябва да се решат основни въпроси за еврофинансирането за вероизповеданията.

За novinite.bg

Духовници подкрепят ГЕРБ и съставянето на правителство


Снимка: БГНЕС

Изразяваме желанието си да работим с българските институции, защото многократно БПЦ е обвинявана, че тя не върши своето социално дело, а нашето социално дело е да бъдем в диалог с всички институции в държавата“, заяви представителят на Видинска епархия, архимандрит Харалампий, преди срещата на ГЕРБ за обсъждане на възможните коалиции и стъпки за съставяне на ново правителство. Той, заедно с група монаси и свещеници бяха дошли да се срещнат с Бойко Борисов и ръководството на ГЕРБ и да изразят подкрепата си за партията и за съставянето на бъдещ кабинет.

По думите му, те ще дадат подкрепата си и искат подкрепа от партия ГЕРБ в новия парламент и в новия пакет от субсидии, които са изпратени от ЕС за България, за да може БПЦ и останалите вероизповедания, да бъдат по-близо до хората и да ги разбират, както и да им помагат.

Добро е сътрудничество ни през последните години с ГЕРБ, там срещаме по-добро разбиране. В църквата има последование. Ние сме тук с благословението на митрополита ни, Дометиан Видински. Той е преценил, че може да направим такава среща, на която да изразим бллагодарността си към всички кметове, които през последните години са ни помагали в социалното дело, да се възползваме от различните европейски програми. Това става само с добър диалог между институциите“, допълни архимандрит Харалампий.


На въпрос от novinite.bg, как Църквата може да помогне на хората с европейските средства, архимандрит Харалмпий отговори, че това е много лесно. „Когато дадени средства са отпуснати на общината и ако има подписано споразумение да работим в публично-частното партньорство с една община, тези неща са много лесни, ако има добро желание“, представителят на Видинска епархия.

За novinite.bg

неделя, 19 октомври 2014 г.

ВИДИН И СЛИВЕН – В СМЪРТОНОСНА ИГРА НА ВИЗАНТИЯ


Снимка: Преса
 Негово Всесветейшество Вселенски патриарх Вартоломей І


В Богослужението всеки служещ има маниер. Това са дребни маниери, които са характерни за всяка поместна Църква. Свещеници твърдят, че ако се съберат седем епископи, ще се познае всеки от коя Църква е. Това става по облеклото и по откъс от службата. Разликите са: дали омофорите на епископите са меки, или твърди, дали се закопчават с копче за сакуса, или не. Важен е и самият сакус, както и формата на ширита. Гледа се и това, дали шапката е с периферия, или е без периферия, както и, дали булото е  с ластик, или е без ластик, както и много друге на пръв поглед дребни неща. Важно е и как „се взема време” от свещенослужителя…! Това са все показатели, по които може да се разбере, кой от коя поместна Църква е.

Българите имаме автокефална църква и патриарх от 927 г. сл. Р. Хр. Пентархията е нарушена, а когато Рим отпада, ние, които до тогава сме били шести, ставаме пети, тоест, влизаме в свещената пентархията – „ранглистата” на независимите Църкви, или – йерархията през Средновековието. Днес, разбира се не сме пета Църква, защото няма кой да ни защитава това право, отнето ни, заради изгубването на автокефалия на няколко пъти. А няма кой да ни защитава, защото от каляски, тронни зали, фалшиви епископи и пияни похотливци, Църквата ни не може да се захване със съществените неща. Заради това по-многочислените Църкви имат претенции за първенство.

Днес има една твърде шизофренна нагласа на така наречените „три Византии”. Става дума за „Цариградска Византия”, „Светогорска Византия” и „ Московска Византия”. Първата е заради свещения Богородичен град, основан от императори и бил столица на старата Православна Византия. Втората е заради това, че считат „Москва за трети Рим”, което е колкото невярно, почти точно толкова и налудничаво. Третото е заради времето, те спазват часовото време на старата, истинската Византия.

Няма лошо, все пак Византия е родината на Православието, това е първата православна държава-империя, богохранима като обществен субпродукт самата тя като уникален субстрат от вяра, хора и култура. Проблемът е там, че две български епархии днес – Видинска и Сливенска се „родеят” като някакъв „наследнк” на „Цариградската Византия”, те служат така, щото маниерът е като на Вселенския патриарх - Негово Всесветейшество Вартоломей І.

Знаем обаче, че цяла Северна Гърция, въпреки, че е под формалното управление на Атинската архиепископия, реално се "владее" от Вселенска патриаршия, а това не е явление само в Гърция, наблюдаваме го и в части от Северна Европа. Това ли ни очаква и нас, след като тези две наши епархии подражават на Вселенската, точно както е било и в Северна Гърция…!?

Още от 870 година сл. Р. Хр. Ставаме архиепископия, а десет години по-късно, през 880 г. сл. Р. Хр. Сме извадени от диптиха на Вселенската патриаршия, тоест – влизаме в процеса на автокефализиране, което става едва през 927 г. сл. Р. Хр.

И след толкова години, това ли заслужаваме, да се самопредложим отново на Вселенската патриаршия…!? Твърде малки сме, твърде апетитна хапка сме, а Вселенската патриаршия има нужда дори и от малки хапки като нас, защото е „гладна” за диоцези, понеже има много малко…!

Изглежда свещенослужителите ни трябва повече да внимават, когато служат, защото има значение, не само за това, как ще измолят Благоволението Божие, но и към кого ще ни причислят, макар и първоначално твърде невинно. Този филм обаче вече сме го гледали и последната „последна серия” беше с „Българския Великден”, когато на 3 април 1860 г., по време на тържествената великденска служба в българския храм „Свети Стефан” в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцкия патриарх. На негово място казва "всякое епископство православных", което се произнася само от предстоятел на автокефална църква.

В много от българските селища населението заставя владиците да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква.

Дали днес, не търгуваме този величав подвиг за нещо, което струва няколко сребърника…, с които някои епископи ще си купят нови, пищни корони, по-лъскави епитрахили и някоя и друга позлатена висулка за врата – хомотът на една продадена национална кауза…!?

СВЕТО-СЛИВЕНСКИ ЙОАНИКИЙ СЕ „СДОБИ” С ЧУДОТВОРНА ИКОНА!


Снимка: БГНЕС

Дядо Йоаникий – свето-сливенския владика, получи чудотворна икона….! Както казваше една позната…”жива да не бях, ама съм…!”. Въпросната икона се оказа хартиено копие, с алуминиев обков, който е посребрен. Така митрополитът вече се „сдоби” с чудо на чудесата - „чудотворна икона”. Казват, че копието обладава свойствата на оригинала. Демек, когато се направи копие на чудотворна икона, то също е чудотворно. Да, ама не, казваше великият Петко Бочаров преди години.

Иконата се рисува по така наречения неръкотворен метод. Тоест, ръката на този, който зографисва, не се движи по негова воля, а по волята на самия Господ, който направлява движенията, за да може иконата наистина да има свети свойства. Заради това се молим на иконата, защото тя не е картина, нарисувана от някого, а е неръкотворен образ, който реално ни чува и ни помага, когато заслужаваме. Така че, това, че копието обладава свойствата на оригинала, звучи като „мижи да те лажем”, шъ мъ прощават, значи!!!

Въобще, как може да се „произвежда” чудотворна икона, що за идиотско словосъчетаване - „производство” и „чудотворна икона”…!?

По всяка вероятност въпросната икона струва не повече от 500 лв., смятат експерти.

Чудотворните икони правят чудеса, те са живите чудеса и днес. На Атон има много такива икони и те ежедневно извършват чудеса. Понякога икона е пренасяна с лодка до корабче, на което пътуват жени, на 500 метра от брега на Атон, за да се поклонят дамите на светинята. Това също е чудо на иконата, тя отива при богомолците, самата тя...

Някак, не е редно да превръщаме това уникално явление за Православието, в шир-потреба…! Грехота е, това е поругание!


Чудотворната икона няма копия, тя е една, човек може да си я купи на картичка, но истинската икона е само една, защото е уникална и защото чудесата не са от нейно име, а от самата нея! 

„ТРОЯНСКИЯТ ВАСИЛЕВС” КАТАСТРОФИРАЛ С КАЛЯСКАТА СИ…!?


"Ен Христо Тотео пистос базилеус, ке автократор..."

Игуменът на Троянския манастир Негово Величество, „великият” Велички епископ Сионий катастрофирал със собствената си каляска-кабриолет, твърдят хора от село Черни Осъм. Преосвещенството било на гости в селото, попрекалил, твърдят по традиция, с руйното винце и бистрата ракийка и на връщане, докато се опитвал да се концентрира по пътя, държейки юздиде като връвта на подрасника си, явно  изпуснал контрол.

Следва катастрофа, каляската се обръща, черноризецът излита от нея и се отървава  само с натъртвания и охлузвания. Казват, че Господ пази лудите и…пияните…! Едно обаче е хубаво, явно Господ повече обича коня, защото на клетата животинка, теглела луксозното возило на епископа-василевс, му няма нищо, твърдят запознати.

Местните селяни още си тресат стомасите от смях по комичната ситуация, но, смехът е до тук!

Вече имаше подобен инцидент, къде, къде по-модерен от този, но не и толкова ефектен. Един пияница-шофьор беше „командирован” обратно в епархията-майка, това беше архимандрит Григорий Лозев от Троянския манастир. Не стига това, но той беше заловен втори път пиян, без книжка, отново да управлява четириколото си возило. Явно климатът в Троянско, или пък изпаренията от заложеното винце и джибрите ракиени оказват някакво доста странно влияние, все пак, такъв е сезонът!

За какъв му е на един епископ да се завозва с каляска!? Хайде, приехме, че направи „тронна зала” в манастира, все пак, да посреща там гости, макар че монарси не идват на гости често – има-няма – на столетие поне! Щеше да прави параклис с олтара на запад…., а сега, каляска, че и катастрофа, при това в нетрезво състояние…!

Ех, този Троянски манастир, не му върви и това си е! Уж проблемът беше, че бил гей-свърталище. Изгониха нарочените за „гейове”, един дори умориха физически, а сега се оказа, че така наречените „гейове” въобще не са били дори малък проблем.

Какво по-ефектно от това, епископ да се вее с каляска…(…дори звучи абсурдно…), развявайки бурната си лицева растителност като същи един рокер…, дано само не е викал през това време и „хеви метъл ко*елета”, защото наистина щеше да е смъртоносно….смешно…!

Дано и да не е бил с императорската си корона, пардон, епископската си шапка, че ако е литнала и тя към дерето, подир каляската, сега какъв епископ ще е … без корона…!?

Е, каляската може и да е потрошена, ще се оправи, великия Велички ще се понамаже  с „Волтарен” тук-таме, пък ще му мине, остава поне тронната зала.


И така, да обобщим, имаме тронна зала, имаме каляска, макар и в дерето, следователно и основателно имаме и василевс, макар и понатъртен и обилно обгрижван от местните винарки. Лъжа ли е, истина ли е, но за последните казват, че като кацнели на стобора,…кучетата ги лаели…! 

четвъртък, 16 октомври 2014 г.

Мира Радева: Объркана съм от поведението на реформаторите


Снимка: БГНЕС

„Обаркана съм. Като цяло съм доста скептична по отношение на поведението на Реформаторския блок. Тези хора ме притесняват. Започнаха да поставят едни условия, които ми се струват неестествени. Разочаровах се и от отношението към Меглена Кунева. Те стъпиха на криво още с европейските избори. Не беше коректно да си мерят силите помежду си, защото бяха формация, която все още не беше истински създадена“, заяви в коментар за novinite.bg социологът Мира Радева.
По думите й, проблемът сега не е в това, че има противоборство, но то е показателно, защото според нея очевидно всяко решение при реформаторите е предпоследно. „Говори се твърде общо. Да се проведат осем часа преговори и едните да казват, че нищо не са постигнали, а другите да казват, че са постигнали много, е странно“, допълни социологът.
„Пресконференциите с БСП и ДПС демонстрираха ясни констатации и послания. Неяснотите сега, /след преговорите с реформаторите/ се дължат на  вътрешна неяснота в самия Реформаторски блок. Не се излъчват ясни послания към ГЕРБ и към публиката. Най-вероятно се поставят условия, относно участието на Патриотичния фронт“, смята Радева.

По думите й, без да се промени избирателната система, едни нови избори биха били още по-тежък удар по самочувствието ни и като общество, и като избиратели.


„Политическата ни система е тежко катастрофирала и никой не е доволен от резултатите от изборите. Хората искат нови правила на политическото представителство. На тези избори пропорционалната система показа най-тежките си недъзи и сега това го виждаме като резултат – трудностите при съставянето на кабинет“, отбеляза Мира Радева.

За novinite.bg

ГЕРБ и реформаторите – едно напред, две назад!


Снимка: БГНЕС

Какви са изводите от преговорите между рефорпматорите и ГЕРБ, провалиха ли се в опитите да намерят консенсус, или той предстои.  Нито реформаторите, нито ГЕРБ заявяват, че са се провалили. Попадаме в парадоксалната ситуация – преговори имаше, губещи няма, но сякаш няма и печеливши!

Две са хипотезите – едната, че реформаторите нямат готовност да влязат във властта, другата, че ако не влязат в управлението, загиват. Има обаче и още една хипотеза, която сякаш се прокрадва от време на време. Става дума за лицето на реформаторите. От ДСБ твърдят, че евентуално управление с ГЕРБ на всяка цена, би обезличило Реформаторския блок и би го превърнало в пейоративен придатък на дясната политиката, от какъвто никой няма нужда.

Съществува обаче и хипотезата, че ако реформаторите не се договорят с ГЕРБ, то ГЕРБ може да се договори с някои от тях и така хем да си осигури известна подкрепа, хем механично да разцепи и без това привидно крехкото единство на дясната коалиция. Това малко наподобява онзи виц, при който попитали, дали Русия ще влезе в НАТО, а отговорът бил, че не знаят, дали Русия ще влезе в НАТО, но НАТО може да влезе в Русия...!

Реформаторският блок няма един лидер, лидери са всичките лидери на партии.  Това колкото е предимство, защото демонстрира представителност, толкова е и недостатък, защото, когато трябва да се вземе решение, обикновено става трудно. Едно е един лидер да преговаря с другия лидер, друго е петима лидери да преговарят с един лидер.

От друга страна, ГЕРБ са били на ясно още преди началото на преговорите, че решенията при реформаторите се вземат по определена специфика. Така че, изненада няма, или не би трябвало да има.

Публиката остава с впечатление, че РБ и ГЕРБ нямат различия, но сякаш те са повече от тези между ГЕРБ и БСП. Дали това е, защото се доизкусуряват детайли, дали става дума за капризничене от някоя от страните, или и от двете, дали пък „по-малките“ не се дърпат свенливо, за да не изглеждат твърде „лесни“..., предстои да разберем, вероятно.

Реформаторите обаче са поставени между чука и наковалнята. От една страна стои въпросът, да се разберат с ГЕРБ и как да стане това, от друга страна, на кръстосан натиск са подложени и от факта, че част от избирателите им не искат коалиция с ГЕРБ - те са гласували за дясна партия и не желаят РБ да се коалира с хибридна дясна партия, за каквато приемат партията на Борисов. Тук хипотезата е, „по-добре ужасен край, отколкото ужас без край“.

Това също изглежда различно от различните гледни точки, до толкова, до колкото не бива тесният партиен интерес да се поставя над обществения.

За novinite.bg

сряда, 15 октомври 2014 г.

Отец Иван от Нови Хан ще ходи с патерици поне 6 месеца


Снимка: Българска Патриаршия

„Слава Богу, отец Иван се възстановява. Още вечерта, преди и по време на операцията съм с него”, заяви специално за novinite.bg синът на отец Иван, отец Гигорий.

Припомняме, че отец Иван от Нови Хан пострада при катастрофа и се наложи да бъде извършена спешна операция. „Между 4-6 месеца баща ми ще върви с помощта на патерици. Поставена му е метална пластина в бедрената кост на десния крак. Там фрактурата е на две места. Операцията продължи четири часа, от 12 ч. в полунощ срещу сряда”, уточни отец  Григорий.

Все още е рано да се каже, как точно ще протече възстановяването на пострадалия, зависи от това, как ще понесе металната пластина, дали бързо ще завехнат раните и от операцията и едва тогава ще стане ясно, дали и кога ще има физиотерапевтични дейности за самостоятелно прохождане, без помощни средства.

„Налага се аз да поема задълженията на баща ми в приюта. В петък трябва да взема едни дърва, които са осигурени от докторите от „Александровска болница”. Това е дарение от 40 кубика дърва. Всичко това до сега се организираше от баща ми, сега трябва аз да го организирам. Ще викам неволята и трябва да се справя и заради него”, отбеляза в блиц-интервю за медията ни, синът на отец Иван.

За novinite.bg

Митрополит Григорий става даскал?


Снимка: БГНЕС

Търновския митрополит Григорий става преподавател в Пловдивската духовна 
академия...!? Той вече е организирал „бизнес“ с продаването на учебници, коричната цена на които е 20 лв., но понеже те биват продавани от Високопреосвещенство, заради това, както се казваше в един български филм, „цената ти рипа“, почти двойно – 35 лв...! 

Митрополитът ще преподава френски и английски език...! Интересно, как ще ги преподава, след като няма филологическо образование и по двата езика, но нейсе. Друг е и въпросът, че академията не е призната като висше училище от българското образователно ведомство, както не е приета и извън страната, освен от църковните институции, разбира се. 

Злите езици шептят, че било предложено и на Йоан Варненски и Великопреславски да преподава, но той тактично отказал. Самият пловдивски владика пък станал преподавател по Пастирско Богословие и Литургика, без да е хабилитиран за преподавател във висше учебно заведение! 

Наистина, митрополит Григорий Търновски, който е спряган за довереното лице на българската политическа левица в Църквата, е пребивавал в икуменически институт, където е изучавал френски език, но по тази логика, всеки от нас е изучавал Космоса по Природознание в 4 клас, което обаче не го прави автоматично космонавт...! 

И още, това ли е работата на един митрополит, да се занимава с преподаване на езици, които при това нито има право да преподава, защото не е хабилитиран, нито пък ги знае на такова ниво, че да ги преподава в академия...!? Митрополитите трябва да си стоят по епархиите и да си гледат задълженията на епархийски владици, а не да тичат по страната и да се чудят от къде да поприпечелят още някой и друг лев. Не това е достойна дейност за едно Високопреосвещенство...! 

Още повече, че Търновска епархия нито е цъфнала, още по-малко пък - вързала, но няма и как да стане, след като епархийският й митрополит си покъса епитрахила да обикаля по светски събития, „селско-провинциални“ епископски хиротонии и да преподава академична „Всичкология“...! 

вторник, 14 октомври 2014 г.

Едно е да си cool, друго – с култ!


Предстои изработването и представянето на паметник на цар Самуил. Оказва се обаче, че ние не познаваме царете си, не познаваме и средновековните си царе, част от които дори са обявени за светци от Църквата.

В България култ към нашите родни светци почти няма. Единственият, към когото имакулт е Свети Йоан Рилски. Малко хора знаят обаче, че Рилският манастир не е посветен на Свети Йоан, той се казва „Рождество Богородично”. Никой друг български светец няма нормален култ. Няма празник на български светец, който да се отбелязва масово. Дори и зацарете ни е така, тези, които са светци. Няма култ към Свети цар Борис Покръстител, дори. На негово име има само няколко малки църквици и никой не ги знае. Вероятно някъде има малък параклис на Свети Княз Енравота-Боян, който е първият български мъченик, но никой не знае, дали има и къде е.

Начинът тези царе и светци да се запомнят е, когато се строи нова църква, тя да не се кръсти „Възкрсение Христово”, примерно, а да носи името на български светец, Свети патриарх Евтимий, например.

От времето на Османското владичество също има много забравени светци. От това време е Света Злата Мъгленска. Тя е с изявен култ при старостилците. Свети Трендафил Старозагорски, Свети Онуфрий Габровски, дори Свети патриарх Евтимий са позабравени. Знаем паметника в центъра на София, който всеки нарича „попа”, но кой е той, че това е именно патриарх Евтимий и кога се чества паметта му знаят единици хора. Да не говорим, че на този паметник, патриархът благославя с лявата ръка, а не както е редно – с дясната!

Слаб е култът и към Светите Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.

Светците не са средновековно явление, нито са от Възраждането, те са още от Сътворението на света. Това не е приключил процес.

От времето на комунизма има много мъченици, които са пострадали от атеистичния режим. Първите убити са веднага след 9 септември 1944 г. Изчезват двама поредни софийски протосингела – Наум и Ириней. Никой не знае, какво е станало с тях. Изчезват и много духовници. Тук са и архимандритите Николай и Александър от Рилския манастир, убити, защото са видели, когато е изнесено тялото на цар Борис ІІІ от манастира. Те са убити пред килиите им. Двама послушници са записали номера на автомобила, който е отнесъл тялото на царя, те също са убити.

Убит след богослужение е също и митрополит Борис Неврокопски. Мъченичеството не е само с кръв, много са били тормозени и измъчвани. Такъв е покойният патриарх Кирил. Като по-млад духовник, той е бил влачен за брадата и дълги години е показвал голи петна, където е била изскубана брадата му.

Някои от митрополитите, които са били свързани с царското семейство, са били карани с брадите си да мият колите на партийните величия…! Това също са мъченици, макар и безкръвни. Убиват двете деца на митрополит Неофит Видински. Той е бил женен свещеник, след това става монах и митрополит. Така комунистите, убивайки децата му, убиват психически и него самия. Това също е мъченичество! Тези хора са забравени, не са канонизирани за светци, а те заслужават.

Русия е канонизирала много от пострадалите по време на комунизма. Нашата Църква се страхува, странно защо?

Интересен е и монахът Софройний Рилски, починал доста късно. Той е имал живот на преподобен отец на Църквата. Преподобния Ефрем от Рилския манастир остава в историята като Ефрем Босия, защото винаги е ходел бос. Отец Назарий е бил в Рилскияманастир също и е водил достоен живот. Той е имал много остър език. Заради което не е бил обичан, казвал е грешките в очите на архиереите и се е молел на камък, като другисвети отци.

Цар Борис ІІІ например е ходил да се изповядва при игумена на Троянския манастирархимандрит Климент. Той е бил сред хората, които са били привлекателен център на интелигенцията и дори и на царското семейство. Те са били образци на вярата. След смъртта си, те са забравени.

Архимандрит Синесий от Черепишкия манастир също е интересна личност - голям молитвеник и изповедник, както казват – много чиста душа. Той има голямо чудо в Семинарията, през 60-те години на ХХ в. Имали са верига за една лодка, с която са минавали през р. Искър. Веднъж водата била доста придошла и вълните замятали лодката във водата с архимандрит Синесий. Той се помолил като вдигнал ръце към небето. Тогава една голяма вълна се появила, вдигнала лодката и откъснала веригата. Така лодката била хвърлена на брега и отецът бил спасен.

Има и живи. В Кокаленския манастир днес живее отец Гервасий, който подобно на учителя си отец Назарий, сияе в чистота и доброта. Той живее без ток, без канализация! Друг жив изключително духовен човек е архимандрит Теофан, който в момента гледа сестра си в София, която е болна. Когато е бил учител в Семинарията, той е живеел в пещера в Балкана.

За novinite.bg