Пандемия е, вирусът коси и млади, и стари…, излизат нови щамове на COVID-19, нещата стават от сериозни, още по-сериозни, а наближават и празници. Семейства няма да могат да се съберат, защото родителите и децата са във или извън страната. Забраняват се пътувания, обявени са карантини…! Ще се разминат с празнични усмивки и прегръдки много българи. Уви, такова е времето, такова е дошло...!
И
понеже по празници, особено пък такива, се ходи на църква, българите сякаш сме „празнични
християни“, ходим на църква основно на Великден и на Коледа. Великденът ни тази
година беше особен. Пак беше пандемично време! Коледата и тя се очертава да е такава,
защото времената пак са трудни и объркани. Но защо ходим на църква рядко, едва
ли е защото вярваме, че храмът е навсякъде, за това се искат познания, а и
вяра!?
Ето
какво казва един мъдър човек, който има и познанията, и вярата: „Храмът е състояние в Бога, а не място…няма
църква, няма къща, няма параклис…храмът е в Бога, а не в света,..ти може да си
в пустиня, или в пещера и ако си пречистен човек, търсач на Бога, ти си в храм,
пък може да си в църква и да си трагедия“. Това казва в своя лекция българинът
от бялото братство Елеазар Хараш, от
Варна.
Някога
комунистите ни учеха, а и ни караха да вярваме, че храмът е нещо лошо, той е „опиум
за народите“, като самата вяра в Бога…! Заради това и се зароди едно уродливо
възприемане на вярата и на християнството ни в почти две цели поколения, хората сякаш се
капсулираха в себе си, затвориха се и съхраниха някакви свои „лични православия“,
понякога те никак дори не бяха православни!!!
Така
например, говореше се, че било много хубаво да се умре в църква, защото едва ли
не човек бил благословен да умре по този начин. Това обаче отдава земно
значение на храма, приземява го, превръща го в нещо тленно, профанизира самата идеята
за храма.
Ето
какво казва точно по този повод, отново Елеазар Хараш: „Храмът е мистичен, това
е чистото Божие дихание в нас, храмът е любов, ако ти си любов и това е Божия
земя“. За това говорим, че храмът е нетленен, той е нещо надматериално и именно
в това е неговата свръхценностна натовареност.
„Събитията
се случват в Бога, а не в света, дори и този вирус, той също се случва в
Бога…ясният поглед вижда само Бог, а не света“, казва още Елеазар Хараш. Тук
можем да видим нещо още по-ценно и то е че вирусът коси сякаш избирателно, удря
там, където смята, че ще накара човек да се замисли, да преосмисли нещо, или
пък, за да даде урок, а не рядко и изпраща такова изпитание именно на хора,
които обича, за да изпита тяхната вяра на практика!
Няма
нищо случайно и нищо хаотично не се случва в живота ни. Всичко има план и той е
предначертан от много преди ние да се появим на този свят. Факт е, че ние
хората си мислим, че правим нещо, но ние го правим, защото така трябва и защото
така ни е „разпоредено“ от самия Бог, за това сме били кодирани, в най-чистия и
хубав смисъл на това словосъчетание!
За
това, в дните, когато са празниците за Христовото Рождество, дори и да не
отидем в църквата, тя ще дойде при нас през телевизията и съвременните средства
за масово осведомяване. Дори и да си останем в къщи, храмът е в нас, ако сме
избрали Бога и ако той ни е приел в себе си.
Затова,
нека да вярваме, нека да живеем според правилата, но най-важното, нека да
влезем в Бога, да бъдем Него, да се слеем, за да ни даде Той своето пълно
благоволение и да постигнем онази сигурност в себе си, тоест в Него, която ни е
иманентна и трябва да я носим в себе си по духовната си природа и същност…!!!
За фейсбук-групата "Православни новини"