понеделник, 21 декември 2020 г.

ЗА МАЛКИТЕ „ПРАВОСЛАВИЯ“ И ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19


Пандемия е, вирусът коси и млади, и стари…, излизат нови щамове на COVID-19, нещата стават от сериозни, още по-сериозни, а наближават и празници. Семейства няма да могат да се съберат, защото родителите и децата са във или извън страната. Забраняват се пътувания, обявени са карантини…! Ще се разминат с празнични усмивки и прегръдки много българи. Уви, такова е времето, такова е дошло...!

И понеже по празници, особено пък такива, се ходи на църква, българите сякаш сме „празнични християни“, ходим на църква основно на Великден и на Коледа. Великденът ни тази година беше особен. Пак беше пандемично време! Коледата и тя се очертава да е такава, защото времената пак са трудни и объркани. Но защо ходим на църква рядко, едва ли е защото вярваме, че храмът е навсякъде, за това се искат познания, а и вяра!?

Ето какво казва един мъдър човек, който има и познанията, и вярата:  „Храмът е състояние в Бога, а не място…няма църква, няма къща, няма параклис…храмът е в Бога, а не в света,..ти може да си в пустиня, или в пещера и ако си пречистен човек, търсач на Бога, ти си в храм, пък може да си в църква и да си трагедия“. Това казва в своя лекция българинът от бялото братство Елеазар  Хараш, от Варна.

Някога комунистите ни учеха, а и ни караха да вярваме, че храмът е нещо лошо, той е „опиум за народите“, като самата вяра в Бога…! Заради това и се зароди едно уродливо възприемане на вярата и на християнството ни в почти  две цели поколения, хората сякаш се капсулираха в себе си, затвориха се и съхраниха някакви свои „лични православия“, понякога те никак дори не бяха православни!!!

Така например, говореше се, че било много хубаво да се умре в църква, защото едва ли не човек бил благословен да умре по този начин. Това обаче отдава земно значение на храма, приземява го, превръща го в нещо тленно, профанизира самата идеята за храма.

Ето какво казва точно по този повод, отново Елеазар Хараш: „Храмът е мистичен, това е чистото Божие дихание в нас, храмът е любов, ако ти си любов и това е Божия земя“. За това говорим, че храмът е нетленен, той е нещо надматериално и именно в това е неговата свръхценностна натовареност.

„Събитията се случват в Бога, а не в света, дори и този вирус, той също се случва в Бога…ясният поглед вижда само Бог, а не света“, казва още Елеазар Хараш. Тук можем да видим нещо още по-ценно и то е че вирусът коси сякаш избирателно, удря там, където смята, че ще накара човек да се замисли, да преосмисли нещо, или пък, за да даде урок, а не рядко и изпраща такова изпитание именно на хора, които обича, за да изпита тяхната вяра на практика!

Няма нищо случайно и нищо хаотично не се случва в живота ни. Всичко има план и той е предначертан от много преди ние да се появим на този свят. Факт е, че ние хората си мислим, че правим нещо, но ние го правим, защото така трябва и защото така ни е „разпоредено“ от самия Бог, за това сме били кодирани, в най-чистия и хубав смисъл на това словосъчетание!

За това, в дните, когато са празниците за Христовото Рождество, дори и да не отидем в църквата, тя ще дойде при нас през телевизията и съвременните средства за масово осведомяване. Дори и да си останем в къщи, храмът е в нас, ако сме избрали Бога и ако той ни е приел в себе си.

Затова, нека да вярваме, нека да живеем според правилата, но най-важното, нека да влезем в Бога, да бъдем Него, да се слеем, за да ни даде Той своето пълно благоволение и да постигнем онази сигурност в себе си, тоест в Него, която ни е иманентна и трябва да я носим в себе си по духовната си природа и същност…!!!


За фейсбук-групата "Православни новини"