понеделник, 25 април 2016 г.

„ОТЕЦ ГРИГОРИЙ”, ИЛИ АКТЬОРЪТ, КОЙТО КАЗВА ИСТИНИ ЧРЕЗ СМЕХА

Актьорът Ненчо Илчев като отец Григорий
в сериала "Столичани в повече".
В началото на страстната седмица предлагаме малко по-различни страсти от тези, на които сме свикнали по това време. Често, включително и аз съм критикувал хора, които се подиграват с Църквата и свещенството, не че понякога те сами не си го заслужават…!

Често сме избухвали срещу онези, които осмиват едно или друго явление в родната ни БПЦ. Има обаче един особено характерен образ, образът на „отец Григорий”, който се играе от актьора Ненчо Илчев, който сякаш най-силно се доближава до профила на някои свещеници, казваме на някои, не на всички…!

Ненчо сякаш придава една стабилност на този образ, той го прави професионално, а не като някои други, които предимно пародират, тук можем да говорим за драма в сатирата, максимално мащабно търсене на реалността, което прави цялото действие по-автентично.

По този повод разговаряхме с Ненчо Илчев за това, как се роди образът на отец Григорий, как се чувства той като отец Григорий и въобще, опитахме се да обхванем темата за Църквата в сериала „Столичани в повече”. Ето какво сподели Ненчо Илчев специално за читателите на „Православни новини”:

-         Как се роди образът на отец Григорий? Вие сякаш не сте толкова характерен актьор за точно такъв образ, но въпреки това именно този образ сякаш стана емблематичен за Вас.

-         Така са го измислили сценаристите още преди десет сезона. Първо ролята беше по-малка, в течение на сезоните това се разшири и се получи този образ, който виждате днес.

-         А как темата за Църквата въобще стана актуална за сериала „Столичани в повече”?

-         Хрумването е изцяло на сценаристите и според мен дълголетието на сценария се дължи изцяло на добрите сценаристи, които перфектно са го написали.

-         Чрез този образ искате да ни кажете нещо за състоянието в Църквата, нещо което знаем всички, но сякаш не искаме да си го признаем, или има и още нещо, което не знаем?

-         Вие го казахте, всички го знаем, но не си го признаваме, а го има. Въобще, сериалът „Столичани в повече” е огледало на живота в България, заради това е и толкова се харесван.

-         Получавали ли сте критики за образа на отец Григорий, от някой който например се е припознал в този образ, обръщал ли се е към Вас с негодувание от Вашата актьорска игра именно в този образ?

-         В повечето случаи хората се забавляват, дори и свещениците и го приемат като нещо нормално за един комедиен сериал.

-         Ако отстрани погледнете този образ, как бихте го оценили, като характерния образ за свещеника в България в момента, или…?

-         Това е сатира, както за всички образи в сериала, така и тук няма конкретен образ и зад този на отец Григорий. Това е събирателен образ, който показва състояние, което е продукт на сатира, за да забавлява преди всичко.

-         Притеснявате ли се от това, че може да Ви свързват с отец Григорий, когато Ви срещнат на улицата например?

-         Неминуемо ще ме свързват с него, но това не е нещо лошо. Колкото повече в годините човек го свързват с образи, значи това говори за добре свършена работа, което ще ме радва, ако е така! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

неделя, 24 април 2016 г.

ИМА ЛИ ПЪТ И СЛЕД ДЪНОТО….!?!?!?


Снимка: neverojatno.wordpress.com

Стигнахме дъното на свободата на словото! Така си мислехме преди години, е, оказа се, че не само не сме го стигнали, ами има живот и след дъното, надолу и надолу…!!! Това се вижда от официалния сайт на "Репортери без граници" - https://rsf.org/ranking#!/.

Репортери без граници" изготвя класацията си по шест критерия за всяка страна: плурализъм, независимост на медиите, работни условия и автоцензура, законова рамка, прозрачност и информационни инфраструктури.

Страната ни отново е на последно място сред членките на Европейския съюз, но този път пред нас в класацията са дори страни като Непал, Бутан и Уганда”, пише http://offnews.bg/.

"Свободата на словото по света регистрира "рязък спад през 2014 г", се посочва в международния доклад на неправителствената организация. Две трети от 180-те страни, включени в изследването, показват по-лоши резултати в сравнение с предишните няколко години. И това вероятно успокоява някои у нас!!!

Ето как изглеждат нещата за България по години:

2002 - 38 място
2003 – 35 място
2004 – 36 място
2005 – 48 място
2006 – 36 място
2007 – 51 място
2008 – 59 място
2009 – 68 място
2010 – 71 място
2011-2012 – 80 място
2013-  87 място
2014 - 106 място

За пръв път страната отпадна отвъд символичния праг 100, на който бе през 2014 г., и затвърди тенденцията на драматично влошаване, започнала през 2006 г. Тогава България е била на място 35 от общо 161 държави и във всяка следваща класация слиза надолу”, пише dnevnik.bg.

Страната ни се оказва на място, което е по-лошо от това на Гвинея, Тимор, Бутан и Непал и е почти на една позиция с Република Конго и малко по-добре от Еквадор, Парагвай и Централноафриканската република…!

Няма страна от ЕС с по-слаби показатели от България и дори Унгария, за която от месеци насам се пише, че правителството задушава медиите, е на място 65.

На фона на това, колегите у нас сякаш изпитват някакво перверзно удоволствие да пишат и постоянно да ни напомнят, как видите ли, в Египет бил арестуван поредният журналист, в Турция забранили да снима на фотограф…! Да, това е така, така се отразяват новини и в това няма лошо, лошото е, че сякаш виждаме сламката в окото на другия, но не виждаме гредата в нашето си око…!

Дори официалният сайт на професионалната организация на журналистите у нас – СБЖ ни залива с информации за арестувани журналисти по света! Добре, отразяваме новина, приема се, трябва да сме информирани, а кой ще направи анализ на това, защо от 2002 г. насам ние не просто вървим надолу, направо се сриваме …!? Не е ли и това важно, заедно с това да отразим, че в Египет отново бил арестуван журналист…!? 

А какво направи СБЖ по въпроса за свободата на словото, то само със семинари, уебинари и предавани по "радио Бинар" конференции от Варна нещата не стават, трябват реални действия, къде е СБЖ в този процес..., какво правят те, какво са планирали, планирали ли са въобще нещо, в какви срокове и какъв е контролът на конкретни дейности....!? Иначе всичко си остава на ниво формална "публикация на официалния сайт", а това ли е грижата, която съсловната организация на "колегията" полага за условията, в които същата тази "колегия" работи....!!! 

Иначе да, информирани сме за Египет, Турция и...Пакистан, знаем, как преследват журналисти в Унгария, например, само че именно НИЕ от 38-мо място през 2002 г. сега достигаме 113-то място…!!! Всеки сам си прави анализите, а не би било лошо, да се намери един общ анализ, някой да смели информацията от статистиката и за широката публика, някой да ни стресне, за да се осъзнаем…и ние, и всички останали…! 

СТОЯН НЕНОВ СТАНА ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН, НОСИТЕЛ НА „ПУЛИЦЪР”

Стоян Ненов, първият българин, 
носител на „Пулицър”. 
Снимка: www.mediapool.bg
Стоян Ненов който е част от екипа на "Ройтерс", спечелил престижната награда "Пулицър". Агенцията плучи приза, благодарение на отразяването на мигрантската криза в Европа. Стоян е първият българин, който получава тази престижна награда.

Галерията на "Ройтерс" съдържа 17 снимки, една от които е именно тази на  Ненов. Фотографията показва полицай, който се готви да удари с палка качващ се през прозореца на влак мигрант.

Стоян е и фотографът, който направи снимките за илюстриране на интервюто с Н.В. цар Симеон ІІ което вестник „България” публикува неотдавна.

Понякога не си даваме сметка, какви хора познаваме, с какви хора имаме възможността да общуваме и до какви хора се докосваме. Не си даваме сметка за това, че понякога някои наши приятели наистина постигат върхове, които не са достигани. Това са просто нашите приятели, но те са и големи професионалисти в своите области. Ние ги приемаме с малките им имена, така е и тук, при Стоян. И понеже имам шанса да го познавам лично, заради това си позволявам да разкажа за него тук, защото Стоян ми е приятел от години!

Преди доста години започнах работа като млад репортер в един столичен ежедневник – ведомствен вестник, където работеше малко преди мен млад фотограф – Стоянчо. Той беше част от фотографския екип, беше на практика момче за всичко. Лашкаха го да снима там, където другите фотографи не им се ходеше, мързеше ги, или просто не им беше интересно.

Един ден Велин Яворски - шефът на вътрешния отдел на вестника, ми даде задача да направя репортаж за позлатяването на кубетата на патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” в София. Фотограф щеше да бъде именно Стоянчо. Бях млад репортер, той пък беше млад фоторепортер. Помислих си, че едва ли ще успеем да се справим, но приех. Направихме си акредитациите и ни пуснаха, макар и с триста зора, да се качим на място, за да видим от близо, как се позлатяват кубетата на най-големия храм на Балканския полуостров!

Този репортаж стана не просто добър, това е може би най-добрият ми репортаж и до днес.

Именно от тогава знам, че една вестникарска страница става хубава, не заради текста, а заради снимките! Текстът може да е за „Пулицър”, но читателят първо вижда снимките. Ако те не са добри, текстът просто няма шанс! Понеже съм пишещ журналист, за добро или за лошо – все още, първоначално това не ми хареса! Какво пък толкова, снимките са си снимки, текстът носи основното послание! Да, ама не…! Стоян направи такива снимки, че и до днес ги пазя и се гордея че именно него ми дадоха, за да направим този репортаж!

Днес, за мой срам, или просто за майтап, трябва да си призная и още нещо! Не помня, дали беше преди, или след като писах за позлатяването, но отново ми дадоха задача да направя репортаж за ремонта на Факултета по журналистика при Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Отново Стоян трябваше да снима. Бяха ми казали, че пишещият репортер е старши на екипа и аз аранжирах снимките на Стоян. Наредих един разтворен тефтер, писалка и една жълта работническа каска. Той нищо не каза, засне това, което исках. После си направи неговите си снимки. Когато ми даде да избирам, без да искам избрах само негови снимки, моите, аранжираните, просто бяха фалшиви, неистински, нагласени…!

На връщане от някакво събитие пък, Стоян се спря пред сградата на президентството и започна да снима. Бързах да пиша. Ядосах се! „Какво пък сега се заплесна там”, помислих си…! Когато се прибрахме в редакцията, Стоян ми даде въпросните снимки. На една от тях беше събрал три духовни дома – джамия, католическа църква и синагога…! Тогава сякаш за първи път ми просветна, че нашият Стоянчо май-май е доста добър фотограф….!

После пътищата ни се разделиха. Той отиде да работи за други медии, а след това и за „Ройтерс”! Останахме си обаче приятели. Виждахме се по регулярни събития. Понякога се чудех, какво прави тук Стоян, защо снима някакви напълно незначителни събития. За него обаче нямаше и няма незначителни събития. Ето…, едно такова на пръв поглед „незначително” събитие, като качването на един човек във влака, му донесе наградата „Пулицър”…!

Така Стоян Ненов, ли просто Стоянчо, защото така си го знам аз, стана първият българин, носител на „Оскар”-а в своята професия – „Пулицър”.

Колко пъти сме се майтапили с други наши общи приятели, че колкото и да си даваме зор в работата ни, едва ли ще получим „Пулицър” за това…! Е, оказва се, че понякога, когато наистина работата ти е съдба, когато съдбата ти е в професията, когато живееш с идеята, че правиш нещо, което си струва, тогава сякаш и Онзи отгоре ти става приятел, тогава се сбъдват „майтапите” за „Пулицър”-ите…, така, както сега това стана за нашия Стоян!

Обадих му се след повечето медии, които го търсиха за интервюта. Мислех и аз да му задам няколко въпроса…, ей така, по приятелски. Реших обаче съвсем човешки да разкажа за Стоян, защото го познавам, защото зная, какъв прекрасен човек и фотограф е той, защото напълно заслужава тази престижна награда, при това именно сега, защото просто е най-добрият, а най-добрият заслужава името му да остане в историята на журналистиката…!

За мен е огромна чест, че съм работил и за нашия вестник „България”, с човек като Стоян Ненов…!!!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София

вторник, 19 април 2016 г.

ЦЪРКОВНИТЕ ПОТАЙНОСТИ: МНОГОСЕРИЕН БЪЛГАРСКИ ФИЛМ

 Старозагорски митрополит Галактион.
Снимка: bnr.bg
В събота – 16 април,  до нас достигна информация, че старозагорският митрополит Галактион е с влошено здравословно състояние, получил бил трети инсулт! В продължение на едно денонощие – два дена, се опитваме да намерим повече информация, за да информираме, каквато е основната ни задача, но до данни за митрополита и състоянието му така и не можахме да се доберем.

Прозвънихме почти всички болници в Стара Загора, Правителствена болница в София, цялата налична администрация на Старозагорска митрополия, административни ръководители в софийската Синодална палата и ….нищо…!

Единствената уж сигурна информация, до която успяхме да се доберем е, че преди една-две седмици митрополитът е бил настанен в една старозагорска болница, но по какви причини, с какви оплаквания, дали въобще е било така, не е ясно!

Припомняме, че владиката получи два инсулта през миналата година и тогава успяхме да разговаряме с лекарите, които го лекуваха в УМБАЛ „Професор доктор Стоян Киркович“, в града. Сега обаче, ако въобще е вярно, че митрополитът е получил трети инсулт, информацията се крие сякаш това е държавна тайна.

Опитахме се в продължение на два дена да се свържем и да разговаряме с директора на болница „Лозенец” – д-р Любомир Спасов. Секретарката му обеща да го информира за питането ни. На следващия ден обясни, че го е информирала и ако той намери за необходимо, ще се свърже с нас! Мобилният му номер първоначално даваше сигнал „заето”, а след това просто си даваше сигнал „свободно” и никой не намери за необходимо да вдигне и да ни отговори на въпросите, които не са някакви страшни и опасни, просто искахме да разберем, дали митрополит Галактион е там и какво е състоянието му…!

Опитахме се да разговаряме и с главния секретар на Светия Синод архимандрит Герасим, но се оказа, че е по-лесно да се свържем с Барак Обама…! Първоначално от централата на Синода ни попитаха, за кого да предадат, което вероятно трябваше да означава, че архимандритът е там. Когато казахме, от къде го търсим, се оказа, че архимандритът го няма…! Така беше и предишният път, и по-предишният път, и още по-предишният път….!!!

Опитахме се да разговаряме  и с други администратори в Синода, дори и с член на Светия Синод – друг митрополит, но уви….телефоните им просто си даваха онзи отчайващо некомуникативен сигнал „свободно”…!

Същото беше положението и с два телефона – стационарен и мобилен на секретаря на Старозагорска митрополия, както и стационарен телефон на самия митрополит Галактион в Стара Загора…!

Не дай Боже да ни потрябва някой от тях по друг повод, било то и хубав, няма как да ги намерим, за да им кажем…!

И така, поради факта, че цялата интифа по случая се оказва тайна, дори повече от тази за „Зона 51” в САЩ, в момента не е ясно, има ли проблем с митрополит Галактион, или не.

Какво пречеше на лекарят, който го лекува, ако въобще има проблем, да каже за това, поне това...!? Какво пречеше и на болница „Лозенец” да излезе и просто да каже, да тук е митрополит Галактион, или не, не е тук…! Това е нормален процес на комуникация между медия и институция, какъвто процес в една нормална демократична страна е нещо рутинно, уви у нас не е така, защо ли….!?


Както е добре известно обаче, дори липсата на новина пак е новина! Така че, ето днес ние можем да Ви информираме, поне за това, че има слух за инсулт на митрополит Галактион, трети по ред, което дали е вярно или не е вярно, не можем да кажем, казваме само, че има слух. А ако някой си беше направил труда да ни информира, сега такъв слух просто нямаше да има, толкова е просто, дами и господа от институциите….!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"

четвъртък, 14 април 2016 г.

ЗА КУЧЕТАТА, МЕСАРНИЦАТА И БОГОСЛОВСКИЯ НИ „ЕЛИТ”!!!

Липсата на богословски елит, това е най-големият проблем на Църквата ни и днес, ние просто нямаме хора, които да притежават авторитет, има, но са единици. Това е и тезата, която заема историкът Момчил Методиев в своето академично изследване „Между вярата и компромиса”.

Църквата ни, по време на комунизма, на практика не е независима. Тя няма независима външна политика. Макар и да копираме съветския модел на отношенията между държава и Църква, ние постигаме дори повече, задминаваме руснаците и превръщаме Църквата ни в сублимат на атеистичната идеология.

Тази основна липса е в дъното на разделение на архиереите, а българската Църква се превръща в една обикновена провинциална Църква. Именно заради това тя няма възможност да изгради свой собствен богословски елит. Заради това, нямаше и кой да поеме предизвикателствата на новото време, да предложи решения на въпросите, които възникнаха след падането на комунизма в България. Църквата ни сякаш не беше готова да приеме свободата си.

Според Момчил Методиев, начинът, по който се селектира богословският елит по време на комунизма е в основата на разделението сред висшето духовенство, но и между Църква и миряни, също. Заради това и днес има такова разделение, защото едните не вярват на другите, взаимно е…!

Основният въпрос по време на комунизма е за правото на свещениците  да отслужват основните църковни тайнства. Те са възприемани като изпълнители на някакви ритуали, а не като носители на духовен , а дори и на морален авторитет! Ритуалчици, това са свещениците, защото в това бяха превърнати. Разбира се, че има изключения, но масово говорим именно за  представителни ритуали…!

В същото време, икуменическата дейност на Църквата ни в онези години е определяна като „миротворна”, което чисто и просто си е политическа пропаганда. Всичко е мир, за мира…., а в същото време превъоръжаването върви в пълен ход, при това далеч не само в така омразната за някои Америка…!

Така нареченият „компромис”, който някои от духовниците са правили по време на комунизма не e бил толкова задължителен и в една значителна степен е бил въпрос на личен избор. От тук следва и това, че едни са имали повече права, пътували са, давали са им старт на кариерата, развивали са ги. Други не са имали този шанс, сами са си градили кариера, до колкото въобще може да се говори за кариера в духовното развитие в Църквата.

Иначе казано, колкото повече са слушкали, толкова повече са папкали.

Днес недоверието е повсеместно. Епископатът е толкова далече от миряните, почти колкото е далече и от своите свещеници. Никой на никого не вярва, защото свободата в Църквата ни не дойде. В нея са останали онези, които бяха угодни някога на онази политика и власт. Сега те са свободни, тоест не е нужно да сервилничат, само че те така са научени още в зародиш. За да станат архимандрити, епископи и митрополити, че дори и патриарх, трябва да си „платят” определена цена – съвестта им!

Днес някогашните архимандрити, са митрополити. Е, как да искаме от тях да са честни и открити, като те никога не са били такива. За да станат митрополити, те именно е трябвало да не са открити и честни!

Тук пак опираме до елита, богословския елит, какъвто в момента се гради, но го нямаше и го няма и в момента. Имаме протуберанции – определени ерудити, но не и цялостен елит.

Поради това нямахме и активни богослови. Както често се пише във форумите на богословските сайтове, нямаме я онази група богослови-студенти, които „яростно” да защитават позиции в полза на Църквата ни. Ами нямаме такива, защото години наред ги потискахме. Богословието беше непопулярно като образование-и в средното, още повече пък във висшето образование!


Елитът е преди всичко традиция, наследственост, но най-вече възпитание, защото и кучето стои пред месарницата, ама месар никога не става….!!! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

ЗА БУРКАТА И НА ПОПА „ХУРКАТА”…!!

Тези дни по телевизионните репортажи видяхме мюсюлманка, която иска „попът да си свали расото”, за да си махне и тя бурката…! Това изказване е забележително тъпоумно, но като се има предвид, че е изказано от човек, който не е фактор в междурелигиозното общение, все пак не е чак такъв проблем.

Сравнението е неуместно, защото свещеникът – „попът” е духовно лице, а жената, носеща бурка - не е духовно лице. Може да се сравнява свещеник и имам, например, но не и - духовно лице с мирянин/мирянка, независимо от кое вероизповедание са.

Тоест, свещеникът няма причина да си свали расото, защото и мюсюлманските имами носят специфично облекло като духовни лица. Иначе казано, носенето на расо, не е изключение, както и не е причина да се търсят права за носенето на специфично облекло от ислямските духовни лица, защото те просто имат това право и то по никакъв начин не е накърнено.

Ние, православните християни не ходим по улицата с някакви специфични дрехи, освен в църквата, където жените си покриват косите с кърпа. Да така е, НО това се случва в църквата…! Докато бурките са облекло за навсякъде, което по същество е изключение.

Интересно е и друго. Въпросните жени твърдят, че винаги са били мюсюлмани, че не парите от Саудитските фондации са ги направили такива. Добре де, да приемем, че това е вярно. Тогава, как преди, когато също са били мюсюлманки, не са носели бурки, пък сега, продължавайки да са си същите мюсюлманки, вече трябва да носят бурки…, какво се промени за това време, ислямът ли, или вярата….!?!?!?

Странно е, как някои роми, които традиционно са били православни, изведнъж, заради пари, или заради някакви други обещания, изведнъж стават мюсюлмани….! Ромите може да нямат какво да ядат цяла година, но преди години по християнските празници винаги имаха пари за софра,  защото някой даже казваха, че са по-православни  от българите….!

Хайде холан, че не се знаем…, по Гергьовден първи са на опашката за агнешко, иначе – мюсюлмани се пишат! Разбира се, не обобщаваме всички роми, но има и много такива, което, нека да признаем, не формулира непременно тенденция…!

Има основание да се иска забрана на бурките, защото те закриват не толкова лицата, колкото САМОЛИЧНОСТТА, което е проблем в условията на повсеместен, асиметричен и световен конфликт, който формално се води между Исляма и Християнството!

Ислямът не е войнстваща религия, както и Православното Християнство не е такова. Въобще,  странно е религията да е войнстваща, защото нали Бог е любов, а това как кореспондира с насилието, в каквото и име то да се извършва…!?!?!

Поради тази причина, искането за забрана на бурките не е насилие над исляма. В същото време, искането „попът да си свали расото” е опит за подмяна на фактите.

Може да се иска „попът” да си свали расото, ако съществува забрана имамите да носят чалмоподобните си шапки, например. Такава забрана обаче няма! Тогава, искането за расото на „попа” е напълно тенденциозно, неграмотно и по същество заядливо, като целта му е единствено – внасяне на етническо и религиозно напрежение, а това точно сега най-малко е нужно и на нас – като православни християни, а и на мюсюлманите у нас! 

Затова, нека да оставим на мира расото на "попа", защото срещу бурката се поставя на "попа" хурката....!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"

МИТРОПОЛИТ СИМЕОН СРЕЩУ СВЕТИ СЕРАФИМ – РУНД ПОСЛЕДЕН….!

Варннски и Перславски митрополит Симеон
1840-1937 г.
Снимка
: pravoslavieto.com
Икона на Свети Серафим, по време на
прославлението на новия светец.
Снимка на автора. 

Неотдавна излезе информация, че Свети Серафим Соболев има връзка със жена! Бяха така да се каже „осветлени” „…контактите му със съпругата на руския емигрант проф. М. В. Зизикин – Варвара Ивановна Зизикина (с моминско име Ряполова).

Цитирани бяха „…думите на Варненския митрополит Симеон, според когото владиката е наел за себе си и за Зизикина къщичка във Варна.” В същото време е важно „…откъде митрополит Симеон е получил  тази информация, не е ли било това клевета, и най-после как самият митрополит се е отнасял към архиепископ Серафим…”.

Известно е също, че „…основания за конфликт между тях наистина е имало. Знае се, например, че архиепископ Серафим не е криел възмущението си от нарушенията на богослужебната практика във Варненска епархия (в един от храмовете свещеникът не е чел тайните молитви от евхаристийния канон). Забележките, които е правел архиепископът, са могли да се възприемат като намеса в чужди работи, и да предизвикат недоволство у местните свещеници и епархийския архиерей…”. Цитатите са от pravoslavie.bg/, статия  на  доц. д-р Андрей Кострюков.

Каква обаче е истината?

Съвършено случайно ми беше подадена информация от богослови, че митрополит Симеон Варненски, това светило на възрожденската ни мисъл и на църковната ни история въобще, всъщност не е бил долюбван, ама при това – въобще, от целия Синод в онези години.

За какво става дума?

За да не бъдем едностранчиви, ще цитираме обширно онова, което е популярно за митрополит Симеон Варненски от: bg.wikipedia.org: 

„…През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. След избирането на Антим за български екзарх той отива с него в Цариград, където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872-1937) ­- случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във Варна (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "Църковен вестник" (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на Светия синод (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.
Подпредседател на Учредителното събрание (1879), народен представител в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на блаж. Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Умира на 23 октомври 1937 г във Варна, където е и погребан….”.

Според богослови, митрополит Симеон в късния си период, когато вече е твърде възрастен, започва да се държи странно. Това вероятно е от възрастта му, тежат му годините, както се казва. Той често си мени мнението, често пъти говори и защитава една теза, а сетне защитава точно обратната теза, което е характерно за класическо „старческо слабоумие”.

Направихме си труда да се свържем с доцент Дилян Николчев - преподавател по Църковно право и Устройство и управление на БПЦ в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От разговора ни с него излязоха интересни факти, които Ви представяме по-долу.

Преди повече от 20 години съм се занимавал с проблеми, в които митрополит Симеон Варненски играе някаква роля. Това е една от най-ярките личности в българската църковна история. Той е свещеник в продължение на 75 години…! Конфликтът му със Светия Синод е най-вече в по-късния му период. Той почива на 98 години. Към 70-80-те си години, в чисто старчески контекст, той понякога е неадекватен. По-скоро е нервен. Не е побъркан, но за всяко нещо реагира и влиза в конфликт с почти целия Свети Синод. 

Протоколите на Синода, които се пазят в Централния държавен архив, демонстрират това. За всяко нещо влиза в конфликт, демонстративно напуска Втория църковно-народен събор. Той е огромна фигура, въпреки това”, казва доцент Николчев пред нашата медия.

„…Чел съм протоколи на Синода за използването на думата „викарий” в административния език на Църквата ни. Едната година митрополит Симеон защитава този термин, като заявява, че този термин го има и в Русия, и в Сърбия и в Румъния. Следващата година обаче пише много остри писма на Синода срещу това. Синодът му отговаря с писмо, в което общо взето го пита – кога е бил прав, преди, или сега!?!?! 

Той нервно им отговаря, че не твърди, че не се употребява в други страни, но все пак, според него думата „викарий” му звучало като човек, който вика…! 

Митрополит Симеон е в много голям конфликт и с бъдещия софийски митрополит и екзарх  Стефан и то краен конфликт! Той заявява, че Стефан не заслужава да бъде въобще свещеник…!”, твърди доцент Николчев.

От това интервю става ясно поне едно. Митрополит Симеон Варненски е голям възрожденски и новобългарски йерарх, но в същото време, когато остарява, изпада в очевидно слабоумие.

Едва ли да си в конфликт с целия Синод е нещо, нормално…! Едва ли, да защитаваш една теза,  а година по-късно да си извъртиш мнението напълно, е проява на бистър ум….!? Едва ли да обвиняваш фигура като тази на екзарх Стефан в това, че е недостоен дори за свещеник, е нещо, което е проява на монашеско смирение, братолюбие и дори елементарно достойнство…!?

На основата на това, ако е вярно, че митрополит Симеон е автор на доноси срещу бъдещия Свети Серафим Соболев, то това едва ли е проява на човек, който е с всичкия си, грубо казано и без грам ирония…! Ако е вярно това, то трябва да съжаляваме за това действие на митрополита! 

Вариантите са два – или тези писания, ако ги има, са продукт на старческо слабоумие, или просто са продукт на не особено приятни черти от характера на митрополит Симеон!

За това именно, „доказателствата” за това, че Серафим Соболев е водел неблагочестив живот и че е бил агент на КГБ, не могат да бъдат приети, защото се основават на думите на един човек, архиерей, който, колкото и да е бил голям учен, в късните си години изпада във вдимо слабоумие, конфронтира се с почти всички свои събратя и се държи меко казано неадекватно! 

Е, думите на такъв човек ли могат да се противопоставят срещу достолепието един Светец…!?!?!?

Нашите уважения към митрополит Симеон, той продължава да е голямо име в църковната ни история, но има и страни от неговто битие, които все пак, не бива да бдат забравяни, защото се получават недоразумения! 

Свети Серафим е име, което е много дълбоко закотвено в съзнанието на българите, много от които са усещали и продължават да усещат неговата сила и помощ!

Едва ли човек, който бяга от комунизма, може да бъде обвинен в това, че е сътрудник на КГБ…!? Едва ли и човек, бил той и митрополит Симеон, който е в конфликт със целия Синод и си мени мнението на всеки половин час, може да бъде обективен критерий за това, кой е достоен и кой не е достоен, особено пък за един истински светец, какъвто е Свети Серафим Соболев…!

За фейсбук-групата "Православни новини"