 |
| Снимка: www.dw.com |
Охраната на южната ни граница
някога по време на комунизма се е изпълнявала и от така наречените дълготрайни
огневи точки /ДОТ/ по южната ни граница, най-вече с Република Турция. Темата е
актуална във връзка с особено силното обществено внимание през последните месеци
към новите доброволни, граждански отряди, които „залавят” мигранти на границата
ни с Турция. Някога границата ни се пазеше от това ние отвътре да не избягаме
към Турция и Гърция, които бяха „вражески капиталистически страни”. Днес пазим
границата ни от прииждащите мигранти отвън.
Участието на местното население в
охраната на границата винаги е било актуално. Така е и днес.
„Взаимоотношенията между граничарите и местните
държавни органи, и обикновените хора са залогът за сигурността и
неприкосновеността на границите на нашата родина. Много са примерите на
съобразителност и смелост – израз на патриотизма на деца, младежи и възрастни,
на мъже и жени от граничното население.
През 1947 г. се създават групи за
съдействие, които се попълват от граничното население. През 1960 г. те се
преобразуват в доброволни отряди на трудещите се (ДОТ). От по-късен етап са
специализираните отряди “Млад граничар”, пише сайтът flagma.bg.
Всъщност, именно този „патриотизъм”
днес е под прицела на някои среди в обществото ни, защото те определят това
като самоуправство, инициатива, която отнема и на практика изземва задълженията
и дейностите на държавните правоохранителни и правораздавателни органи, което
се определя като опасна тенденция.
„Създадена
беше така наречената УРО-вска бригада. Наименованието идва от укрепен район за
отбрана, съкратено - УРО. Задълженията на това подразделение обхващаха района
от село Вълче поле-Свиленградско до Ново село и селата Левка, Студена, Лесово
до Факия. Огневите точки общо бяха около 30 броя. През 1968 г. бригадата беше
разформирована и на нейно място е създадена картечно-артилерийска бригада,
дислоцирана основно в селата Раздел и Маломирово”. Това разказа преди години, офицер от резерва – служил в 12-ти мотострелкови полк и
7-ми разузнавателен полк в Елхово, в периода 1969-1977 г.
По това време като огневи точки са
поставени танкове Т-34, със 75-милиметрови оръдия. Всяка огнева точка разполага
с телефон за връзка и има определен сектор за стрелба. Предназначението на този
тип военни съоръжения е да посрещнат първия удар от евентуалния ни противник,
по това време – Република Турция. „Моят племенник беше войник там – в село Раздел.
Поддръжката на тези точки беше планомерна чак до 1990 г., когато те губят
стратегическото си значение за отбраната на страната”, разказа офицерът от
резерва.
С този разказ от първо лице ставаме
свидетели на документално доказателство за това, как местното население от
граничните райони винаги е било активно в процедурите по охрана на държавната
граница. Днес обаче тази активност сякаш става обект на критика.
По въпроса за вкопаните по южната
ни граница съоръжения експертна оценка даде и бригаден генерал от резерва,
който е бил началник-щаб, заместник-командир и командир на елховския полк в
онези години. Според него още от времето на немците, по тези места са
използвали релефа като естествената защита на местността в тези райони.
Местните хора са държали в домовете
си съоръжения, необходими за спешно пълно оборудване на вкопаните съоръжения.
Те са били мобилизирани при учения и учебни тревоги.
Според бригадния генерал от
резерва, намесата на съветски войски е трябвало да бъде реализирана едва два
дена след началото на евентуални бойни действия, които да удържат, до идването
им.
В онези години страната ни е била разпределена
в Одеския военен окръг. Така наречената укрепена линия “Крали Марко” по южната
ни граница е била всъщност първоешелонна полоса по тогавашните бойни разчети.
Според друг ветеран от елховския
полк, от вкопаните танкове се е стреляло до към 70-те години на ХХ век.
Поддръжката пък на съоръженията се извършвала на всеки 3-4 месеца от запасен
набор, което говори за важността им. Цялостната поддръжка обаче е била поверена
на така наречените “кабове” – картечно-артилерийски батальони, съкратено КАБ,
към ямболската мотострелкова дивизия.
Видно е, че гражданските арести с
така наречените „свински опашки” на мигранти, които са извършвани по южната
граница на България в днешни дни, не са прецедент, те имат своята история от
тъмните времена на комунизма у нас. Това твърде много напомня за „червения
терор” от края на 1944-45-46 г., когато по същия начин беше арестуван, а
впоследствие и почти напълно унищожен, цветът на нацията ни.
Днес тези действия
заплашват да се превърнат наистина в опасен прецедент за незаконно присвояване
на власт, с която тези „доброволци” не бива да разполагат и нямат право да
разполагат, нещо, което уви…, вече сме виждали…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар