СТОЯН НЕНОВ СТАНА ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН, НОСИТЕЛ НА „ПУЛИЦЪР”

Стоян Ненов, първият българин, 

носител на „Пулицър”. 

Снимка: www.mediapool.bg

Стоян Ненов който е част от екипа на "Ройтерс", спечелил престижната награда "Пулицър". Агенцията плучи приза, благодарение на отразяването на мигрантската криза в Европа. Стоян е първият българин, който получава тази престижна награда.

Галерията на "Ройтерс" съдържа 17 снимки, една от които е именно тази на  Ненов. Фотографията показва полицай, който се готви да удари с палка качващ се през прозореца на влак мигрант.

Стоян е и фотографът, който направи снимките за илюстриране на интервюто с Н.В. цар Симеон ІІ което вестник „България” публикува неотдавна.

Понякога не си даваме сметка, какви хора познаваме, с какви хора имаме възможността да общуваме и до какви хора се докосваме. Не си даваме сметка за това, че понякога някои наши приятели наистина постигат върхове, които не са достигани. Това са просто нашите приятели, но те са и големи професионалисти в своите области. Ние ги приемаме с малките им имена, така е и тук, при Стоян. И понеже имам шанса да го познавам лично, заради това си позволявам да разкажа за него тук, защото Стоян ми е приятел от години!

Преди доста години започнах работа като млад репортер в един столичен ежедневник – ведомствен вестник, където работеше малко преди мен млад фотограф – Стоянчо. Той беше част от фотографския екип, беше на практика момче за всичко. Лашкаха го да снима там, където другите фотографи не им се ходеше, мързеше ги, или просто не им беше интересно.

Един ден Велин Яворски - шефът на вътрешния отдел на вестника, ми даде задача да направя репортаж за позлатяването на кубетата на патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски” в София. Фотограф щеше да бъде именно Стоянчо. Бях млад репортер, той пък беше млад фоторепортер. Помислих си, че едва ли ще успеем да се справим, но приех. Направихме си акредитациите и ни пуснаха, макар и с триста зора, да се качим на място, за да видим от близо, как се позлатяват кубетата на най-големия храм на Балканския полуостров!

Този репортаж стана не просто добър, това е може би най-добрият ми репортаж и до днес.

Именно от тогава знам, че една вестникарска страница става хубава, не заради текста, а заради снимките! Текстът може да е за „Пулицър”, но читателят първо вижда снимките. Ако те не са добри, текстът просто няма шанс! Понеже съм пишещ журналист, за добро или за лошо – все още, първоначално това не ми хареса! Какво пък толкова, снимките са си снимки, текстът носи основното послание! Да, ама не…! Стоян направи такива снимки, че и до днес ги пазя и се гордея че именно него ми дадоха, за да направим този репортаж!

Днес, за мой срам, или просто за майтап, трябва да си призная и още нещо! Не помня, дали беше преди, или след като писах за позлатяването, но отново ми дадоха задача да направя репортаж за ремонта на Факултета по журналистика при Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Отново Стоян трябваше да снима. Бяха ми казали, че пишещият репортер е старши на екипа и аз аранжирах снимките на Стоян. Наредих един разтворен тефтер, писалка и една жълта работническа каска. Той нищо не каза, засне това, което исках. После си направи неговите си снимки. Когато ми даде да избирам, без да искам избрах само негови снимки, моите, аранжираните, просто бяха фалшиви, неистински, нагласени…!

На връщане от някакво събитие пък, Стоян се спря пред сградата на президентството и започна да снима. Бързах да пиша. Ядосах се! „Какво пък сега се заплесна там”, помислих си…! Когато се прибрахме в редакцията, Стоян ми даде въпросните снимки. На една от тях беше събрал три духовни дома – джамия, католическа църква и синагога…! Тогава сякаш за първи път ми просветна, че нашият Стоянчо май-май е доста добър фотограф….!

После пътищата ни се разделиха. Той отиде да работи за други медии, а след това и за „Ройтерс”! Останахме си обаче приятели. Виждахме се по регулярни събития. Понякога се чудех, какво прави тук Стоян, защо снима някакви напълно незначителни събития. За него обаче нямаше и няма незначителни събития. Ето…, едно такова на пръв поглед „незначително” събитие, като качването на един човек във влака, му донесе наградата „Пулицър”…!

Така Стоян Ненов, ли просто Стоянчо, защото така си го знам аз, стана първият българин, носител на „Оскар”-а в своята професия – „Пулицър”.

Колко пъти сме се майтапили с други наши общи приятели, че колкото и да си даваме зор в работата ни, едва ли ще получим „Пулицър” за това…! Е, оказва се, че понякога, когато наистина работата ти е съдба, когато съдбата ти е в професията, когато живееш с идеята, че правиш нещо, което си струва, тогава сякаш и Онзи отгоре ти става приятел, тогава се сбъдват „майтапите” за „Пулицър”-ите…, така, както сега това стана за нашия Стоян!

Обадих му се след повечето медии, които го търсиха за интервюта. Мислех и аз да му задам няколко въпроса…, ей така, по приятелски. Реших обаче съвсем човешки да разкажа за Стоян, защото го познавам, защото зная, какъв прекрасен човек и фотограф е той, защото напълно заслужава тази престижна награда, при това именно сега, защото просто е най-добрият, а най-добрият заслужава името му да остане в историята на журналистиката…!

За мен е огромна чест, че съм работил и за нашия вестник „България”, с човек като Стоян Ненов…!!!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София