Снимка: starozagorskinovini.com |
Разсекретяването на документите на
бившата служба за „Държавна сигурност” /ДС/, или така наречената „тайна милиция”,
по времето на комунизма в България е процес, който сякаш никога няма да завърши
напълно. Въпреки това, постепенно излизащите документи показват освен пряката
история на това, кой за кого и какво е доносничел, така също и начина на
мислене на доносниците, който е удивително интересен!
За пример ще посочим Личната
предварителна разработка /ЛПР/ на Георги Иванов от София, който имал сестра и
баща в САЩ. Това е причината, поради която той е взет под прицел от служба ДС
през далечната 1959 г.
Двама са доносниците срещу Георги,
това са „БОНЧО”-информатор и „ДИНКО”-агент, осветлени от комисията по досиетата
съответно като лицата К. И. Бояджиев и И. Д. Сарийски, които се оказват съседи
на Георги, живеещи в непосредствена близост до къщата му в София.
Заради агентурно донесение от
„БОНЧО” се стига до постановление за вземане на ЛПР спрямо Георги Иванов,
издадено през ноември 1959 г. В документа се споменава, че сестрата на Георги
живее в Америка. По-надолу се казва, че той има „изменнически намерения”, което
трябва да означава, че иска да напусне България…!
Георги става обект на разследване
от отдел ІІІ-ти на „Държавна сигурност” в местното „Сталинско районно
управление” на Министерството на вътрешните работи.
Разработката срещу Георги е под
псевдонима „Инкасатор”, защото той е работил като инкасатор – събирач на
наемите в столичния „Софжилфонд”, държавната служба, която е разпределяла
свободните жилища под наем. Именно в това постановление се казва, че ще бъдат
предприети действия за „разкриване изменническите намерения на обекта и
пресичане на евентуален опит за бягство”.
Тук обаче възникват поне два
въпроса. Първо, защо желанието за пътуване извън България непременно се счита
за намерение за „измяна на родината” и второ, защо напускането на страната се
окачествява като бягство от самите тайни служби? Та нали имено от партията и
нейните подразделения, каквато е и ДС, твърдят в онези години, че в условията
на социализъм/комунизъм, хората живеят най-добре! Ако това е вярно, защо тогава
самите те говорят за „бягство”. Никой не „бяга” от хубавото, все пак…!
Следват опити за това, да се
потърси лице за контакт в кооперацията, където Георги живее – всъщност това е
фамилна къща, построена от баща му със средства, изкарани от работа в САЩ,
където той е живял. Разследват се и връзките на Георги с хора извън страната.
Търси се информатор и по местоработата му в „Софжилфонд”.
По-интересно е обаче, защо „БОНЧО”
е направил такова донесение!? Той не е бил изпратен да следи, какво говори
Георги. Очевидно информаторът е проявил самоинициатива, като сам е подел
писането на доноса и изпращането му до милицията, още на 6 август 1959 г.
Мисленето на този човек обаче е
онова, което буди интерес тук. Той докладва, че Георги казал, че се очаква в
скоро време отношенията между България и САЩ да се нормализират.
В задача от 3 ноември 1959 г.,
която вероятно е поставена на информатора на ДС „БОНЧО” се посочва отново, че
Георги има сестра в САЩ, за баща му не се казва нищо, защото той вече е починал
преди две години. Интересно е обаче, че изрично се поставя въпроса за това,
дали Георги е „засегнат от мероприятията на власта”. Тоест, самите партийни
служители са били наясно, че има „мероприятия” на официалната власт, от които
има и „засегнати” по някакъв начин хора, което си е своего рода признание за
издевателства…!
В рапорт от 14 декември 1959 г.
Георги е определен като „лицемерен и нечестен към Народната власт”, а също и
като „груб, хитър и злобен човек”, на кого „не се гласува политическо доверие”.
За майката на Георги – Николица, също се споменава, че е „с отрицателно
отношение към Народната власт”, което веднага я превръща в „лоша и
заядлива жена”. Сестрата на Георги - Райна,
както и съпругът й също са дамгосани с клишето „вражески елементи”, другата
сестра – Виолета и нейният съпруг също са определени като „чужди елементи”,
които са „прекрити”, вероятно се има предвид, че са прикрити! Бащата на Георги,
който е живял в САЩ пък е определен като „авантюрист”!
С една дума, всички са си получили
своите квалификации и определения. След като са имали някакъв, какъвто и да е
контакт с Америка, те непременно са лоши хора, заядливи, свадливи, груби и
врагове…! Това е мисленето на някои българи в онези години, мислене, силно
увредено от идеологическата отрова на комунистическата държава. Това е
мисленето на един човек, който е проявил завидна самоинициатива да шпионира
друг човек и напълно волево да отиде и да го наклевети пред политическата
полиция!
Всъщност, „обвиненията” спрямо
Георги днес се тълкуват с точно обратен знак, след като е бил политически
ненадежден, значи наистина е бил достоен човек и българин!
Единствените две „престъпления”,
които той е извършил към този момент на разследването си са, че има роднини в
САЩ, както и че не иска дъщеря му да стане комунист…!
Това става повод едно човешко
същество да се „самосезира” и да вгорчи живота на друго човешко същество! И
всичко това, заради един от най-големите абсурди на историческото време –
класовото разделение и политическия антагонизъм на ХХ век…, които сублимират в
напълно самоцелната омразата към Америка и западния свят от страна на държавите
под властта на „червената армия”…!
Венцислав
Жеков
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар