МИТРОПОЛИТ СИМЕОН СРЕЩУ СВЕТИ СЕРАФИМ – РУНД ПОСЛЕДЕН….!

Варннски и Перславски митрополит Симеон
1840-1937 г.
Снимка: pravoslavieto.com

Икона на Свети Серафим, по време на
прославлението на новия светец.
Снимка на автора. 

Неотдавна излезе информация, че Свети Серафим Соболев има връзка със жена! Бяха така да се каже „осветлени” „…контактите му със съпругата на руския емигрант проф. М. В. Зизикин – Варвара Ивановна Зизикина (с моминско име Ряполова).”

Цитирани бяха „…думите на Варненския митрополит Симеон, според когото владиката е наел за себе си и за Зизикина къщичка във Варна.” В същото време е важно „…откъде митрополит Симеон е получил  тази информация, не е ли било това клевета, и най-после как самият митрополит се е отнасял към архиепископ Серафим…”.

Известно е също, че „…основания за конфликт между тях наистина е имало. Знае се, например, че архиепископ Серафим не е криел възмущението си от нарушенията на богослужебната практика във Варненска епархия (в един от храмовете свещеникът не е чел тайните молитви от евхаристийния канон). Забележките, които е правел архиепископът, са могли да се възприемат като намеса в чужди работи, и да предизвикат недоволство у местните свещеници и епархийския архиерей…”. Цитатите са от pravoslavie.bg/, статия  на  доц. д-р Андрей Кострюков.

Каква обаче е истината?

Съвършено случайно ми беше подадена информация от богослови, че митрополит Симеон Варненски, това светило на възрожденската ни мисъл и на църковната ни история въобще, всъщност не е бил долюбван, ама при това – въобще, от целия Синод в онези години.

За какво става дума?

За да не бъдем едностранчиви, ще цитираме обширно онова, което е популярно за митрополит Симеон Варненски от: bg.wikipedia.org: 

„…През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. След избирането на Антим за български екзарх той отива с него в Цариград, където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872-1937) ­- случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във Варна (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "Църковен вестник" (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на Светия синод (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.

Подпредседател на Учредителното събрание (1879), народен представител в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на блаж. Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Умира на 23 октомври 1937 г във Варна, където е и погребан….”.

Според богослови, митрополит Симеон в късния си период, когато вече е твърде възрастен, започва да се държи странно. Това вероятно е от възрастта му, тежат му годините, както се казва. Той често си мени мнението, често пъти говори и защитава една теза, а сетне защитава точно обратната теза, което е характерно за класическо „старческо слабоумие”.

Направихме си труда да се свържем с доцент Дилян Николчев - преподавател по Църковно право и Устройство и управление на БПЦ в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От разговора ни с него излязоха интересни факти, които Ви представяме по-долу.

„Преди повече от 20 години съм се занимавал с проблеми, в които митрополит Симеон Варненски играе някаква роля. Това е една от най-ярките личности в българската църковна история. Той е свещеник в продължение на 75 години…! Конфликтът му със Светия Синод е най-вече в по-късния му период. Той почива на 98 години. Към 70-80-те си години, в чисто старчески контекст, той понякога е неадекватен. По-скоро е нервен. Не е побъркан, но за всяко нещо реагира и влиза в конфликт с почти целия Свети Синод. 

Протоколите на Синода, които се пазят в Централния държавен архив, демонстрират това. За всяко нещо влиза в конфликт, демонстративно напуска Втория църковно-народен събор. Той е огромна фигура, въпреки това”, казва доцент Николчев пред нашата медия.

„…Чел съм протоколи на Синода за използването на думата „викарий” в административния език на Църквата ни. Едната година митрополит Симеон защитава този термин, като заявява, че този термин го има и в Русия, и в Сърбия и в Румъния. Следващата година обаче пише много остри писма на Синода срещу това. Синодът му отговаря с писмо, в което общо взето го пита – кога е бил прав, преди, или сега!?!?! 

Той нервно им отговаря, че не твърди, че не се употребява в други страни, но все пак, според него думата „викарий” му звучало като човек, който вика…! 

Митрополит Симеон е в много голям конфликт и с бъдещия софийски митрополит и екзарх  Стефан и то краен конфликт! Той заявява, че Стефан не заслужава да бъде въобще свещеник…!”, твърди доцент Николчев.

От това интервю става ясно поне едно. Митрополит Симеон Варненски е голям възрожденски и новобългарски йерарх, но в същото време, когато остарява, изпада в очевидно слабоумие.

Едва ли да си в конфликт с целия Синод е нещо, нормално…! Едва ли, да защитаваш една теза,  а година по-късно да си извъртиш мнението напълно, е проява на бистър ум….!? Едва ли да обвиняваш фигура като тази на екзарх Стефан в това, че е недостоен дори за свещеник, е нещо, което е проява на монашеско смирение, братолюбие и дори елементарно достойнство…!?

На основата на това, ако е вярно, че митрополит Симеон е автор на доноси срещу бъдещия Свети Серафим Соболев, то това едва ли е проява на човек, който е с всичкия си, грубо казано и без грам ирония…! Ако е вярно това, то трябва да съжаляваме за това действие на митрополита! 

Вариантите са два – или тези писания, ако ги има, са продукт на старческо слабоумие, или просто са продукт на не особено приятни черти от характера на митрополит Симеон!

За това именно, „доказателствата” за това, че Серафим Соболев е водел неблагочестив живот и че е бил агент на КГБ, не могат да бъдат приети, защото се основават на думите на един човек, архиерей, който, колкото и да е бил голям учен, в късните си години изпада във вдимо слабоумие, конфронтира се с почти всички свои събратя и се държи меко казано неадекватно! 

Е, думите на такъв човек ли могат да се противопоставят срещу достолепието един Светец…!?!?!?

Нашите уважения към митрополит Симеон, той продължава да е голямо име в църковната ни история, но има и страни от неговто битие, които все пак, не бива да бдат забравяни, защото се получават недоразумения! 

Свети Серафим е име, което е много дълбоко закотвено в съзнанието на българите, много от които са усещали и продължават да усещат неговата сила и помощ!

Едва ли човек, който бяга от комунизма, може да бъде обвинен в това, че е сътрудник на КГБ…!? Едва ли и човек, бил той и митрополит Симеон, който е в конфликт със целия Синод и си мени мнението на всеки половин час, може да бъде обективен критерий за това, кой е достоен и кой не е достоен, особено пък за един истински светец, какъвто е Свети Серафим Соболев…!

За фейсбук-групата "Православни новини"