сряда, 30 юли 2014 г.

Подменят покривните покрития на българския манастир на Атон

Снимка: Кирил Мицев.

В българския манастир на Атон - „Св. Великомъченик Георги Зограф“ тече ремонт на покривите. Подменят се старите покрития и се нанасят нови, които са от оловни листове. Майсторите са гърци, а в обителта е доставена необходимата техника, посредством която листовете се изрязват по точно определен начин и след това краищата им се завиват така, че да висят от скатовете и да създават усещането, сякаш покривите са покрити с воал.
Освен ремонт на покривите, беше започнат и ремонт на изгорялото преди години северно крило, което е по-известно като „Банското крило“. За там са необходими близо 2 млн. лв., по изчисления на майсторите и строителни експерти.
Българската държава подпомага родната светогорска обител, но средствата не винаги са достатъчни и за ремонти, и за възстановителни работи, както и за дейности в архива. Средства са необходими и за изхранването на монасите и поклонниците, които посещават манастира ни  на Атон.

Монасите се надявам след ремонта на покривите, който е наложителен и спасителен за някои от сградите, да се обърне внимание и на северното крило, което в момента е поизоставено заради по-неотложните ремонти работи. 

За novinite.bg

Атон – неизбродимата духовна пустиня на християните

На Света Гора няма богословие, на Света Гора се вярва…!”, казва в една своя книга австрийският журналист и публицист Хайнц Нусбаумер. Когато човек посети Атон /Света Гора/ едва тогава разбира, че тук наистина се вярва и вярата се е пропила във всичко, всяко кътче, действие и визуализация. Казват още, че пътят към Атон не го избираме ние, а е призвание, дали ще посетиш Света Гора, кога ще стане това, не е в нашите правомощия за решение. На мен това пътуване ми отне подготовка от точно 4 години, 10 месеца и 12 дни.

Пътят към Атон е труден и защото е дълъг. Но от където и да се мине, все се стига до последното „светско” пристанище Уранополи на най-десния /източен/ ръкав на Халкидическия полуостров. Мястото е препълнено от малки семейни хотели, които се конкурират, кой да предложи по-добри условия и като финанси, и като конкретни предложения. Николета, например, която ни прие в семейния си хотел, ни предостави безплатен паркинг за всичките дни, в които трябваше да сме на поклонение в Атон, което ни спести около 50 евро, а и условията в хотела й никак не бяха лоши, дори напротив. След настаняването следва бърз плаж. Морето е наистина прекрасно, а високата соленост държи тялото на повърхността, което още повече създава усещане за безтегловност.

На следващия ден получаваме заветните си „диамонитирион”-ни, тоест – своеобразните визи за Света Гора, които струват по 25 евро и си купуваме билет за ферибота „Достойно ест”-7,50 евро, който трябва да ни „достави” до последното пристанище на Атон, до където пътува тази линия – Дафни. Пътят е наистина впечатляващ, като се започне от чайките, които са научени да се хранят от ръката на пътниците. След това ни поразяват гледките. Манастирите са накацали като средновековни замъци по скалите и създават усещането за филмов декор, но са истински..!

Първо спираме на арсаната /пристанището/ на Хилендарския манастир, който в миналото е бил български, следва арсаната на българския манастир Зограф, Костамонит, Дохиар, Русико…точно тук някъде губим броя на пристаните и накрая стигаме до Дафни. Тук слизат всички.

Почти веднага се настаняваме, срещу 3,50 евро, в относително луксозен автобус, с климатик, който ни води до столицата на монашеската република – Карея. Всъщност столица е силно казано. Това са няколко административни сгради, строени от камък, няколко магазина, църкви и павирани улици. Нямаме време за много туризъм, защото автобусът за Ватопедския манастир тръгва, билетът за него е 4 евро, а ако го изпуснем, другата цена, на таксито, е 40 евро…! Пътуваме, както и до Карея, по черни пътища. Някъде по средата ни спира бус с проверяващи разрешителните за престой служители, които са от Ватопед. Оказва се, че не сме направили резервация за нито един от манастирите, които сме заявили в писмото до Поклонническото бюро. Слава Богу с нас пътува българин – монах от Зограф, когото откриваме съвършено случайно. Все пак, няма нищо случайно! Именно заради монах К. успяваме да разгледаме Ватопед. Той е бил тук на послушание да учи гръцки език и познава мястото и монасите.

Следва „кратък” преход през „баирчето”, което се оказва цяла планина! Вървим пеша почти 10 км. Полуживи от умора, но изпълнени с надежда и нетърпение, най-сетне стигаме до българския манастир Зограф.

Това е нашата гордост на Атон и има за какво да се гордеем. Тук има 35 монаси. Минимумът, за да запазим манастира си е да имаме поне 5 монаси, така че за сега няма опасност.

Целуваме ръка на игумена йеромонах /архимандрит/Амвросий. Приемат ни, въпреки че нямаме резервация, какъвто е редът тук. Все пак това е българският манастир, а ние сме българи…! За първи път истински се възгордях, че съм българин, при това в чужбина…! Следва службата в църквата.

На Атон има два вида аромати - на билки и на тамян, понякога дори билките миришат на тамян... Опиянени от умората, ароматите, но най-вече въодушевени, отиваме на вечеря. Всички се храним заедно, мълчим, чува се само тракане на металните чинии и приборите, а „нашият” монах К. чете жития. Когато се нахрани игуменът удря едно звънче и всички стават, независимо, дали са се нахранили, или не. Първи излизат монасите, а след тях и ние. На вратата монах К. се е поклонил на всички, почти до земята. Това е един вид извинение, ако на някого храната не е била достатъчна, или не се е харесала достатъчно…!

Спим в специална сграда, която е извън портите на манастира. Тя е дълга и двуетажна. Има всички удобства – ток от агрегат, вода, която монасите събират в специални резервоари, дори топла вода има, бани и тоалетни, които създават почти домашен комфорт. Навсякъде е чисто и подредено, а чистачки, както е известно, няма, чистят самите монаси – по-възрастните, защото другите вършат по-тежки послушания /ангажименти/, като например строят, подържат градините или пътуват по дадени въпроси до други манастири.

На сутринта сме готови за пътешествие до Хилендарския манастир. Пътят е сякаш безкраен. Вървим по път, по пътеки, през ниви, на места и без никакви означения, просто вървим и вярваме, че това е пътят и наистина се оказва, че това е пътят. След 12 км. през пресечена местност стигаме до Хилендар. Посрещат ни топло и веднага ни питат, дали ще оставаме. Не можем, защото сме приели послушание в кухнята в Зограф. Черпят ни с локум, малка анасонова ракия и студена вода. Това е нещо като ритуал във всички манастири на Атон. Питаме за килията на Отец Паисий Хилендарски, но, вече няма памет за нея, жалко..!

Полуживи от умора стигаме за вечерната служба в Зограф. Сетне помагаме в кухнята – белим чесън и две кофи лук. Приятно е, защото така сякаш ставаме част от братята в манастира, от обществото им.

На сутринта тръгваме за манастира Дохиар. Той е гръцки. Пътят ни е първо до арсаната на Зограф – 3 км., следват още 3 км. по баири и през крайбрежни камъни. Стигаме до манастира, като вътрешно се молим от сърце да ни приемат за една нощ, защото иначе трябва да продължим по другите манастири. Монахът, който ни посреща, явно е силно впечатлен от начина, по който изглеждаме – буквално изтощени до смърт. Слава Богу, приемат ни. Следобед спим, следва вечерна служба и отново работа в кухнята. Измиваме чиниите и посудата, а монасите са ни толкова очарователно благодарни, че ни се иска да измием още толкова чинии, вилици, лъжици и ножове…!

От терасата на кухнята на Дохиар гледката е към залеза. Слънцето бавно захожда към хоризонта, а заливът става все по-розов, притъмнява и накрая заспива заедно с нас. Сякаш сме спали само минути и в стаята ни влиза стар монах, с дълга бяла брада, светва лампата и ни уведомява: „…Еклезия…еклезия…!” /от гр. – литургия/. Отиваме на сутрешната служба – дълга, тежка и красива. Църквите на Атон са удивително красиви, вътре не се ползва електричество, светят само свещи – истински от восък, както и кандилата. Това е светлината. В приглушената тъмнина съзнанието ни е будно, но съществата ни все още спят.

След закуска събираме багажа и се отправяме към малка мраморна беседка, за да чакаме обратния ферибот „Достойно ест”. Снимаме делфини в морето, съзерцаваме гледките, които все повече ни стават близки, вече не ни се струват като декор за филм.


След това – фериботът, Уранополи, Амфиполис, Аспровалта, Драма, Като Неврокопи, Екзохи, Гоце Делчев, Банско, Предела и…накрая в къщи…, изпълнени с много впечатления, много мъдри думи и едно нещо, което не може да се обясни, нещо, което гори в средата на пламъка на една восъчна свещ в голямата църква на Зограф, нещо, което остава в сърцето на всеки, който се е докоснал до това свято място, където изобилната пот е достойнство от труда, а омайните аромати са наградата на природата за усилията ни – и физическите, и духовните...!

За novinite.bg

вторник, 15 юли 2014 г.

Колегиално за колегиалността!


Снимка: nasamnatam.com

Странна работа е това журналистиката, когато е критична я критикуват, когато е положителна  - пак я критикуват. Само че на журналистиката това й е работата – да е критична, за да е коректив, иначе се превръща в PR, а това не е работата на журналистиката.

Един национален ежедневник публикува статия за това, че в Троянския манастир новият игумен епископ Сионий бил изгонил търговците от храма, само дето не е било компютри, а компоти...! Всъщност Сионий не изгони търговците от храма, а изгони монасите от храма. Архимандрит Августин почина скопоростижно, архимандрит Пахомий беше натирен в Бачково, архимандрит Григорий Лозев пък се върна при „наставника“ си в Сливен, а монасите Филарет и Кирил си чакат църковно наказателните дела – съдят ги за нещо, за което и те дори не са на ясно, какво е, но въпреки това ги съдят. А кога ще ги осъдят и как, ще видим....!

Най-интересното е, че всъщност, журналистката описва, как Сионий изгонил търговците от храма, пък в същото време правели ремонт на хотелските стаи, което е направено за търговия...! Е, нали са изгонени търговците, как тогава ще става търговията в хотела, който е вътре в манастира...? Или може би епископът планира да спим безплатно в тези стаи, което би било доста приятно за нас...!

Понататък се споменава, как била „изградена“ овощна градина...!!! За първи път чуваме, че една овощна градина може да се „изгради“, вероятно е „конструирано“ ново стадо овце, след онова, което новоприемниците на Троянския манастир „опукаха“ само за месец, че и едно теле отгоре на това...! Ама – да им е сладко, пък и винце ако е имало за прокарване на месцето – берекет версин..!

Проблемът е, че манастирите ни се превръщат в туристически атракциони, понякога дори и умишлено, вместо да са предимно духовни средища. Манастирът е място за монаси и богослужение, това не е място за неделен пикник и екскурзия! Това обаче явно не е ясно на игумен Сионий.

Въобще цялата статия силно, ама много силно понамирисва на доста попрестояли яйца, и защото звучи архаично, и защото е неистинна, и защото е PR-ска, не че нещо, ама като пишем, нека поне малко се замислим, дали в това дето го пишем има резон и което е по-важно – рационалност...!

Мистър Камерън, защо с рогата напред...?


Снимка: banks.dir.bg

Британският премиер Дейвид Камерън обяви, че евроскептично настроеният Филип Хамънд е новият министър на външните работи. Хамънд идва на мястото на Уилям Хейг, който по-рано съобщи, че се оттегля от поста си.

Досегашен министър на отбраната, Хамънд е смятан за най-силно настроеният против Евросъюз човек, заемал поста на външен министър.

Всъщност, доста странна е външната политика напоследк, която води Англия. От една страна, искат да са в Европа, от друга пък не е съвсем така. От една страна, трябва и спазват европейските принципи и закони, от друга пък, отново не е съвсем така.

Торите предложиха да се въведат квоти за допускане на емигранти на Острова. Не ни искат и вероятно имат право. Само че европейските принципи за свободно придвижване са ясно регламентирани и ако не ни пускат на Острова, това си е нарушение на човешките ни права, да не говорим, че нарушават и основните принципи на идеята за Европейски съюз.

Сега пък мистър Камерън назначава един от най-отявлените евроскептици, хайде да си го кажем направо – мразещи Европа политици, който става не какъв да е, а именно външен министър.
Добре де, аз явно отново нещо не разбирам..! Как така си член ан ЕС, пък демонстративно слагаш за външен министър именно човек, който иска страната му да излезе от съюза, при това го казва не толкова отдавна – миналата година и го казва в качеството си на военен министър...!
Аки като иска да излиза от ЕС, тогава или не става външен министър, или пък, когато е поставен там стряскащо ритуално, явно се цели именно чрез него, страната му да излезе от ЕС...! Аз поне за различен сценарий не се сещам...!

Не разбирам, защо, когато някой не иска нещо, продължава да го прави, ама не го иска, но пък поставя на постове хора, които също не го искат, ама и те го правят, пък уж го искат, но май-не съвсем, или пък не съвсем не го искат,....в крайна сметка, не ми е ясно, след като Великобритания не иска да е член на ЕС, ами да вземе, че да освободи от присъствието си съюза, след като толкова не го иска.

Евроскептицизмът е нещо може би донякъде обяснимо, поне за някои държави. Необяснимото обаче е, че евроскептични партии, които буквално не искат Европа, печелят най-много гласове за това да отидат и да работя в Европа от името на държавите си...., ето това е необяснимо. То е все едно, да не обичаш сладолед /има такива хора, дори аз познавам такива/, но да ядеш с голяма лъжица...!

Мистър Камерън, простете моето недостойно самоизвисяване до Вашата височайша „имперска“ светлост, позволявам си да се обърна лично към Вас, не защото съм грандоман, а защото може пък да имам минимален шанс да Ви попитам лично: Защо назначавате за външен министър човек, който не харесва Европа и идеята за ЕС? Ако искате да излезете от ЕС, направете го, няма да Ви спре никой, ама...не с рогата напред..., някак не е джентълменско, не е и благородническо...!

понеделник, 14 юли 2014 г.

Георги Стоев, икономист: Смяната на закон създава опасен прецедент


Снимка: www.klassa.bg

„Законът трябва да се спазва. Това е принципното ми мнение, защото ако започнем да сменяме законите според един единичен случай, това означава да дадем прецедент и повод на други заинтересовани групи да търсят законови промени, независимо, дали това ще е във финансовата, или в някоя друга сфера“, заяви пред novinite.bg икономистът Георги Стоев, в отговор на въпрос, дали трябва да се гарантират вложенията в КТБ и над 100 хил. евро, или трябва да се спази законът и гаранциите да бъдат само за вложения до този праг.

По думите на експерта, законите трябва да се променят рядко и с много ясна аргументация, а не просто при „гасене на конкретен пожар“.

На въпрос, дали компенсирането на вложителите може да се извърши чрез превръщане на дълга към тях в конвертируема собственост в банката, или предоставянето на ценни книжа, Стоев отговори, че „технически и теоретично това е възможно“.

„Имаме примери от други страни, например в Кипър, Белгия, където бяха спасени банки. Всяка криза беше продиктувана в Европа от различни финансови причини. Българската криза е с една банка, а не с няколко, което не позволява да се вземе един европейски пример и той да се приложи върху българските условия. Липсва аналог в Европа, където има няколко банкови кризи със системен характер – макроикономическа нестабилност, отлив на инвестиции, бюджетни дефицити. Всичко това се стоварва върху цялата икономика и финансова система, а не произлизат от една единствена финансова институция“, обясни Стоев.


На въпрос, дали трябва да бъде разделено отношението по повод овъзмездяването на вложители – физически и юридически лица, Стоев отново беше категоричен, че „не бива да се променя законодателство за конкретен случай. Ако се направи много сериозен анализ на ползи и разходи от законодателна промяна, може да има някакви аргументи “За“ и „Против“, но в момента да пренаписваме Закон за една слручка и за един казус, на мен ми се струва много нежелателен сигнал към инвеститорите. Те очакват средата да е предвидима, стабилна и законите да се променят рядко“, посочи икономистът.

За novinite.bg

четвъртък, 10 юли 2014 г.

Опасни прозорци над столични булеварди след градушките


Снимка: Добромир Георгиев

Множество счупени прозорци все още висят застрашително над тротоарите на столични булеварди, след опустошителната градушка, която удари София и други населени места преди дни.

На столичния бул. „Христо Ботев“ има много наполовина счупени прозорци. Останалият на дограмата здрав край на стъклото виси над тротоар на трамвайна спирка, където на ден преминават и чакат превозно средство стотици хора.

Липсата на средства за някои възрастни хора е една от причините щетите от градушката все още да не се отстраняват. Това обаче създава изключително опасни ситуации, при които е възможно да пострадат невинни хора като жертви на последствията от едно ужасяващо природно явление, на каквото бяхме свидетели.

В същото време Инспекторатът към общината е зает с налагането на удивителни глоби за стърчащи със сантиметри хладилни витрини на тротоарите, вместо да обърне внимание на нещо, което може да се окаже фатално за много граждани.

Счупени и все още неотремонтирани стъкла може да се видят в почти цялата централна градска част на столицата.

За novinite.bg

вторник, 8 юли 2014 г.

Петя Георгиева-диетолог: Организмът е микрокосмос в макрокосмоса


Снимка: Христина Димитрова

Визитка

Пeтя Георгиева е диетолог, или както сама се нарича – диетет. Тя е специалист по здравословно и балансирано хранене. Дава съвети за това, как да предпазим организма си от храни ,които му вредят. Участвала е в Нощта на учените-2013 г., където изнася презентация на тема: „Всичко ново е добре забравено старо – съвети за съвременно хранене от нашите предци”. Петя Георгиева участва  и в първия средновековен панаир в София, край Боянската църква, където също представи графики и таблици за това, как са се хранили средновековните хора и какво от техният тип хранене би било полезно за съвременните хора.

Как средновековните храни биха могли да се приложат в диетичното хранене на съвременния човек?

Лесно, чрез приготвяне предимно на храна в сезон и ползване на различни подправки за създаване на автентичен вкус.

Кое е различното при храненето на средновековния и днешния човек?

Характерното в средновековното хранене е поддържане на диета предимно с цели (нерафинирани храни) като най-значителната разлика е набавяне на достатъчно фибри. Храната е не само средство за набавяне на енергия, но е била целенасочено селектирана според дадени нейни характеристики с насока превенция.

Какво е разбирането на древните за организма и принципите на хранене?

Организмът е микрокосмос в макрокосмосът или човекът, не е самостоятелна 'шушулка' във вселената, а една част с нея. Храненето само по себе си не е единственият фактор за здравето, а  е неразделна част от добри практики (хигиена, сън, емоционално здраве) за постигане на баланс и равновесие на организма.

Как се е балансирало храненето през Средновековието и възможно ли е този принцип да се прилага днес?

Баланса на храненето е пряко свързан с баланса на 4-те течности или теорията, според която човешкото тяло е изпълнено с четири течности, които са в равновесие при здравите хора. Според тази теория болестите са причинени от дефицит или излишък на някои от тези течности. Разбира се абсолютният баланс на тези течности е невъзможен или поне не е търсен от средновековният алхимик (диетет, диетолог) поради факта, че всеки човек се ражда с господстваща, основна течност която дава отличителни качества на неговият характер (телесна структура). Но ако една от течностите значително се прояви (човека значително е затлъстял) се предприемали действия да се 'отърват' от тази доминираща течност (намаляване на теглото), чрез селектиране на храни подходящи за даденият случай. Не случайно и тогава и сега има общи препоръки, но в случай на дисбаланс са се правили индивидуални консултации със съответният специалист.

Какви са били основните принципи на храненето през средните векове?

Дневният хранителен режим през Средновековието включва не само избор на храни и напитки, но се съблюдава и тяхното количество и честота на хранене, подобно правим и ние днес.

Кои храни на средновековните хора са достъпни и днес и има ли достатъчно заместители, ако оригиналите липсват?

Колкото тогава, така и сега се консумират храни от растителен и животински характер. При наличието на добри рецепти няма причина да не успеем да приготвим тези храни - пример е бадемовото мляко. Под въпрос са някои от подправките ползвани тогава, които трудно се набавят сега, но 100% удоволствие в нищо няма, както и винаги има вариант за компенсиране на вкусово качество с нещо подобно.

Какво е разбирането за храната на древните хора?

Търсили са сезонността в храната както и са съблюдавали практики свързани с религията. Също презентацията на храната е неразделна част от цялостният опит от храненето.

До къде е била медицината и до къде религията при храненето през Средновековието и актуално ли е това днес?

Според лични наблюдения, всяко едно ново нещо е добре забравено старо, но днес различното е значително развитие на технологиите и познанието в медицината, съответно и в храненето. Днес също има пости, както и препоръки за добри хранителни практики и препоръчителни хранителни режими при дадени заболявания. Къде са границите на религията и медицината е комплексен въпрос и зависи от традициите и технологичното развитие  на даден социум както тогава, така и днес.

За novinite.bg

понеделник, 7 юли 2014 г.

Неизвестни хакнаха фейсбук-страницата на папата


Снимка: Фейсбук

В неделя следобед хакери са успели да хакнат официалната фейсбук-страница на папа Франциск. Те започнали да пишат на арабски език против Християнството и да призовават за свещена война /джихад/, за победа на исляма.

В отговор, хората от страницата се извиняват, като казват, че ще вземат всички мерки за сигурност на фейсбук-страницата и призовават да се молим за тези, които са направили атаката!

Неотдавна хакери успяха да хакнат и официалния сайт наБългарската православна църква, като в продължение на часове от нея звучаха арабски ритми и се виждаха надписи на арабски.


Официалният сайт на Българска Православна Църква е ударен в отговор на вандалското нападение над Джумая джамия в град Пловдив. Такива актове са настъпления срещу турско-мюсюлманското малцинство в България...", обясниха тогава хакерите.

За novinite.bg

Защо две Европи...?


Снимка: dnes.dir.bg


Британските тори искат имиграционна реформа, според която трябва да бъдат наложени ограничения на броя на хората, идващи от държави, където заплатите и социалните помощи и облаги са по-ниски, отколкото на Острова.

От една страна, може би на първо четене, британците са си прави. Все пак, без да съм расист, може би наистина има нужда да бъдат малко ограничени набезите на родните ни роми към Европа. На никого не е приятно в Испания да питат българи, дали наистина са от България, защото те си мислели, че българите са само с тъмен цвят на кожата – тоест – роми...!

От друга страна обаче, Европа на две скорости е нарушаване на основополагащи принципи на Евросъюза.

Разделянето на Европа на две части ще доведе до два типа хора, не че и в момента ги няма, но това би стимулирало един двоен стандарт – Европа на богатите и Европа на бедните. Ако богатите ще се пазят от бедните, тогава как същите тези бедни ще се интегрират към стандарта на богатите!?

Разбира се, както всеки процес, има и „грешки на растежа“, когато някои бедни се опитват да се възползват нерегламентирано от благата на богатите.

Проблемът е, че заради ромски изстъпления в Европа, репутацията на българите и румънците е такава, каквато е – ниска. В същото време обаче, ако ни наказват заради ромите, тогава как ще се интегрираме? Ако ще има втори „Шенген“, основан на имуществен ценз, това би било откровена дискриминация и към настоящи членки на ЕС, и към бъдещи! А и какви биха били сигналите към предстоящите членки на общността..?

Добре, бедни сме, но бедността не е порок, поне не е така за всеки беден! Съществуването на ядро от богати държави, които формулират квоти за достъп до тях, ще доведе до изключително отчетливо социално разслоение и това ще превърне Европа в най-разделената политическа мега-общност на планетата. А ЕС едва ли е създаден с тази цел...!

Ако промените бъдат въведени, в процеса на предоговаряне на условията на членството на Великобритания в Евросъюза, тогава отношенията със страните извън ядрото ще се фокусират върху търговията, а бизнес регулациите, законите за човешките права и правото на гражданите им да получават помощи, ще бъдат ограничени радикално.



Дали това ще е нов свят по Оруел, предстои да разберем, но че не ни искат в Европа, това е факт, при това не само в Обединеното кралство...!

За novinite.bg

неделя, 6 юли 2014 г.

Столичани се оплакват заради закъснелия ремонт по бул. “България”


Снимка: www.briagnews.bg 


Жители на столични квартали, обслужвани от временно закритата трамвайна линия № 7, подготвят в социалните мрежи протест заради забавянето на ремонта на трасето. Те се оплакват и от това, чеавтобусите и трамваите, които правят връзка, за да покрият маршрута на трамвай № 7, не се изчакват.
Добромир Георгиев сподели, че когато се налага да слезе от автобус № 7тм и да се качи на трамвай № 1, двата вида транспорт не се изчакват, което води до изнервяне и закъснения на хора за работа.
Проблем е и това, че броят на автобусите, които заместват трамвай № 7 до Моста на влюбените, не отговаря на броя на трамвайните мотриси, с които правят връзка при административната сграда на НДК.
Гражданите се оплакват от сериозното забавяне на ремонта, но и от качеството на изпълнението. Според тях монтажът на бариери на подстъпите към спирките в подлезите ще забави още повече възможността да ползват линията на трамвай № 7. При опит да се въведе ред се е стигало дори до словесни атаки от страна на шофьори и ватмани спрямо пътници, които са се опитвали да обяснят, че единият транспорттрябва да изчаква другия, за да не закъсняват хората. 
За novinite.bg

Боянската църква беше домакин на средновековен панаир


В двора на Боянската църква край София се състоя първият средновековен панаир в столицата ни. Различни средновековни общества и организации представиха характерни облекла, монети, диети, музика и оръжия от средните векове.

Гоститe на събитието имаха възможност да се запознаят с историята на облеклото и оръжията на средновековния човек. Подробно бяха описани видовете мечове и защитни средства, както и начините за водене на бой.

Особено вълнуваща беше възможността да се опита медовина по средновековна рецепта, както и няколко вида подправени вина. Рецептите са оригинални и са взети от книги и приписки към книги от онези векове.

Представени бяха и храни, които са били подготвяни във Византия. Гостите на събитиeто имаха възможност да опитат сладкиш със сусам, както и да си закупят книжка с различни рецепти за приготвяне на пилешко “ по византийски” и да се образоват допълнително за употребата на различни екзотични подправки.

Фонът от средновековни ритми също придаваше на панаира чаровна своеобразност, която пренесе посетителите в така наречените “тъмни векове”, които се оказаха далеч не чак толкова тъмни и коварни.

За novinite.bg

Вкусове от Средновековието



Няма нищо по-интересно от това човек да може да пътува във времето, но за съжаление все още не е възможно. Има обаче алтернативни начини, които ни позволяват да правим това и един от тях е пътуването във времето, посредством вкусове. Александър Шопов е историк и изследовател от Средновековното общество “Модус вивенди”. Той е изнамерил стари рецепти, които ни позволяват да приготвим храна, по начин, по който тя е била подготвяна още през средните векове.

Така можем да опитаме онова, с което византийците са се хранили преди толкова много години. Рецептите са били събрани от приписки към книги, стари медицински трактати, както и бележки в полета.

За голямо наше съжаление, няма запазени български средновековни рецепти, защото не са запазени и такива трактати. Запазените български средновековни книги са единици и много от тях не са пълни.

Рецептите от Александър Шопов са разделени на две части – рецептите на великия столник и рецептите на епикерния. Столник е титла във Второто българско царство, който отговарял за владетелската кухня. Епикерният също е дворцова титла във Второто българско, която означава виночерпец.

И така, кулинарната ни разходка из Средновековието започва с една “адасия”. Тя се прави, като се запържи месо с накълцан лук и много зехтин. Когато се позапържи се сваля от огъня, отлива се излишният зехтин и се добавя белена леща. Готви се, докато лещата стане на каша. Сетне се добавя оцет и се подправя с кориандър и кимион. Може да се сложи и чесън на вкус.

Особено интересна е рецептата за пиле по византийски. Първо пилешкото се запържва в свинска мас, да е почти готово. След това се добавя лук и счукани сурови бадеми, преди да прегорят бадемите и лука се добавя сок от нар. Бърка се с дървена бъркалка. Вари се за кратко. Накрая се добавя зеленчуков бульон, по желание.

Изключително любопитни са рецептите за медовина. Тя е напитка, позната и използвана от дълбока древност. В Средновековието е любима на хората в почти цяла Европа. В един от византийските медицински трактати за качеството на храните, се казва: “Медовината има повече топлина и сухост от всяко вино. Тя е подходяща за онези със студен и влажен темперамент и организъм, както и в студени води и в студен климат…”.

Интерес представлява и рецептата за Кондитон. Подсладеното вино трябва да е кондитон с подправки като пипер, канела, спикенард и карамфил.

Целта при напитките е не да се напие човек, а да придобие насладата от едно уникално питие, което повече доставя удоволствие, отколкото спиртосва.

При храните, също водещ мотив са били вкусовете, насладата от ароматите и здравословното приготвяне на храната. Всъщност византийската храна е биохрана, защото първо е била отглеждана в чисти условия, по обективни причини, а и е била сготвяна така, че отделните съставки да не губят вкусовите си и здравословните си качества.

Първият средновековен панаир край Боянската църква до София беше истинско преживяване и за онези, които проявяват интерес към видовете храни, които са били употребявани през средните векове.

На посетителите беше дадена възможност да опитат истинска византийска медовина, както и “подправено вино” – с подправки, които му придават уникален аромат и усещане за истинска, жива история.
“Черешката на тортата” пък беше византийски сладкиш със сусам, който остави трайни впечатления за едно невероятно пътуване във времето.

За novinite.bg

сряда, 2 юли 2014 г.

Когато срокът е относителен и консенсусът куца!


Снимка: www.briagnews.bg

Лято е - време за море и...за ремонти – и в домовете ни, и извън тях. И ако в домовете си ремонтите ги планираме до последната подробност, защото бюджетите са ни ограничени, а и отпуските ни са за определено време, то външните ремонти, които се планират от общините, се оказват сякаш безкрайни!

На всички ни е ясно, че големите ремонти се правят през лятото, защото тогава времето позволява, а и в летните месеци трафикът е по-слаб. Знаем и това, че кметът на София Йорданка Фандъкова се извини многократно за притесненията, докато текат ремонтите в столицата. Едно обаче не можем да си обясним, защо тези ремонти, които иначе наистина са полезни и неотменими, трябва да се правят едновременно?

Не може ли, някак си, ремонтите да се застъпват, но не напълно във времето, защото иначе София освен, че заприличва на строителна площадка, движението се затруднява неимоверно, при това в почти всички главни кръстовища и пътни възли?!

Тече реконструкция на транспортен възел "Лъвов мост", на моста на 4-ти км. на „Цариградско шосе“, трасето на трамвая по бул. „България“, както и локални ремонти в други части на столицата. Някои от тях, като например този по бул. „България“ нямат пряко отношение към трафика през „Лъвов мост“ например, но натоварването на пътното движение едновременно в няколко точки на един град създава транспортен хаос, който изнервя участниците в движението и реално повишава риска от произшествия на пътя.

Проблем има и с организацията на „компенсаторния транспорт“. Автобус „7тм“, който замества трамвай № 7 например, не покрива маршрута на трамвая, което налага връзка с друг трамвай, ако се пътува по стария маршрут на трамвай № 7. Двата вида транспорт обаче не са стиковани и се оказва, че изчакването на мотрисите и автобусите не се осъществява, което пък води до затруднения при планирането на придвижването от една до друга точка по същия цялостен маршрут на временно закритата линия на трамвай № 7.

Проблем има и при сроковете, всъщност – основният проблем. Същият трамвай трябваше да тръгне по бул. „България“ още в началото на юни, но както обикновено, сроковете са нещо относително. Всъщност, ние рядко спазваме срокове, а когато се наложат глоби за неспазване на срок, тогава започва неоснователно сърдене. Срокове има навсякъде по света, а когато те не се спазват – има глоби, така е правилно и както се казва – нищо лично...!

Сроковете се проточиха и спрямо малките и локални ремонти, например на пешеходната улица „Витошка“, на „Докторската градина“, която все още е полустроителна площадка. Говори се, че ремонт е трябвало да има и на така наречената „прижка“ - фонтанът на „Витошка“, който повече пречи, отколкото да краси пейзажа.

Може би е време българинът да се научи, когато прави нещо, да знае, че има срок, че има качествен контрол и че крайният резултат трябва да отговаря на планирания. Така е в Европа, от която сме жива част, така е и по света. Целта е, не да създаваме напрежение в един процес, целта е да търсим и да постигаме ефект – такъв, какъвто трябва.

Не е нормално да се планира един ремонт да свърши през юни, а в началото на юли да предстоят основни довършителни работи по трасето на трамвай № 7, например. Не е нормално, не защото искаме самоцелно да пришпорваме общината, а защото както тя си прави сметка, така и ние си правим сметка – всеки със своята грижа. Срещането на двата интереса, които би следвало да са в една посока, могат и трябва да бъдат на основата на обществен консенсус – парите от данъците ни да се ползват за обществени нужди, или поне И за такива! Консенсусът е по отношение на срок и когато срокът е относителен, тогава и консенсусът куца!

За novinite.bg

вторник, 1 юли 2014 г.

Троянският манастир се превръща в "Биг брадър"


Снимка: bg.wikipedia.org


Миряни се оплакват, че от както новият игумен – Велички епископ Сионий пое Троянския манастир, в църквата са монтирани пет видео-камери и на практика това място за молитва и уединение се превръща в нещо като църковен „Биг брадър“!

Само за сравнение, според запознати с църковните дела, в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София са монтирани две видео-камери за наблюдение. В църквата на Рилския манастир има 1-2 камери.

При предишното игуменство на Троянския манастир, по времето на Браницкия епископ Григорий, който стана викарий в Софийската митрополия, камерата в църквата на обителта е била само една единствена и е била насочена към чудотворната икона на Св. Богородица.

От 1 юли магазинчетата около обителта затварят врати. В манастира вече работи голям магазин, в който обаче, според очевидци, не се издават касови бележки.

За novinite.bg

Цената на тока – енергетика или „тежка политика“...!?


Снимка:  frognews.bg

В понеделник ДКЕВР взе решение, според което цената на тока се повишава леко. Цените на „ЧЕЗ“ се повишават съответно с 2,78% и 2,22% спрямо цените от 1 януари 2014 г. За „Енерго - Про“ цената на нощната тарифа отбелязва  намаление от 1,01% спрямо цените от началото на годината. За клиентите на „EVN“ е предвидено най-малкото увеличение на цените – с 0,64% за дневната и с 0,22% за нощната тарифа.

Цената на тока е тежък политически проблем. От гледна точка на изискванията на ЕС, обаче, ние трябва да либерализираме цените“, заяви неотдавна в интервю за novinite.bg енергийният експерт Атанас Тасев.


Всъщност, всички експерти са убедени в едно, че цената на тока е политически проблем. Спирането на тока в една ромска махала, например, която и да е тя, където живущите не си плащат сметките, може да доведе до сериозен отлив на електорат, а това по същество представлява политика. Така излиза...! 


От политическа гледна точка цената на електроенергията не бива да се вдига обективно, но след 2015 г. така или иначе ще ни се наложи да либерализираме цената на тока, защото такова е изискването. Според експертите, това предстоящо  увеличение е можело да бъде с 50%“, при новите условия то може да е с 20%-30%. 


Изводът, който се налага е, че в момента стойността на електроенергия в България е под пазарната такава. Според Тасев, увеличение на цената на тока в следващите месеци е неизбежно. Въпросът е, по какъв начин политиците ни ще лавират между политическите си намерения и игри от една страна и реалностите, според които ел.енергията абсолютно сигурно трябва да поскъпне, за да не нарушим евродирективи...! Дали постепенно повишаване на цената на тока ще е по-добро от шоково повишаване? Ако ще го правим постепенно, тогава настоящото повишение, което влезе в сила от 1 юли, е твърде елегантно. Ако пък ще го правим шоково – как тогава ще гарантираме социално слабите, които едва ли ще понесат едно увеличаване на цената на битовата ел.енергия с 30%...!?


Какво, кога и как ще го решат управниците ни, предстои да разберем, а до тогава, можем само да се молим да имаме възможност да си плащаме сметките...!  


За novinite.bg

Дори и бившите президенти не са свещени крави...!


Снимка: ЕРА/БГНЕС

Френският експрезидент Никола Саркози беше задържан под стража, за да бъде разпитан за търговия с влияние. Причината – аферата „Бетанкур“. Накратко, обвиниха бившият президент на Франция че е получил незаконно дарение от от семейство Бетанкур на стойност 150 хил. евро. В същото време във Франция съществува законово ограничение, личните дарения да са на стойност до 7500 евро на година, от които само 150 евро в брой.

Това хвърли сянка върху репутацията на президента Саркози и на практика пострада сериозно неговата политическа кариера. Свидетели сме на безпрецедентен случай във френската история, когато бивш държавен глава бива задържан под стража, за да бъде разпитан.

У нас – обвиняват кого ли не, министри, бивши, че и настоящи депутати, политици от висок и не чак толкова висок ранг. От тук започва и проблемът. Адвокатите им намират ефектни „вратички“ в Закона, според които изведнъж някои от обвиняемите се оказват със стоматологичен абцес, болни крайници, с една дума – изведнъж се разболяват.

У нас няма осъден политик, няма такъв поне от висок ранг, да не говорим пък за бивш президент, премиер, или председател на НС, дори и министър. Всъщност, ние нямаме осъден политик и от предишното управление, преди 10 ноември 1989 г. Те всичките вкупом се оказаха едни бедни хорица, които нямат почти никакво имущество, или ако имат, то им стига, колкото да преживяват. Е, на някои децата им са милиардери, но това е отделен въпрос...!

Политиците у нас са свещени крави, които ги пазят и законите, а и другите политици. Причината – едните пазят другите и така взаимно си пазят гърбовете, а това „генерира“ политическа мафия на най-високо ниво.

Във Франция, оказва се, нещата стоят доста по-различно! Един бивш президент, под стража е закаран да даде показания. Това е така, защото бившият президент е гражданин на републиката и като всеки друг гражданин, той също има права, но и задължения. Това че е бил държавен глава, не го превръща в нещо повече от останалите граждани и това демонстрира една рафинирана демократична съдебна система, равна за всички и по правата, и по задълженията.

Президентът Жак Ширак е първият бивш френски президент, който беше  изправен пред съд. Той получи две години затвор условно, след като беше признат за виновен по две точки от обвинението срещу него: „отклоняване на държавни средства“ и „злоупотреба с доверие“. Обвиненията - създаване на фиктивни работни места в Париж, докато е бил кмет и „незаконно присвояване на лихви“.

Виновен ли е Саркози, или не, съдът ще прецени, въпросът е в това, че начинът на съотнасяне на съдебната власт спрямо гражданското общество е урегулиран така, щото всеки да има по равно от всичко – и от правата, и от задълженията, а когато носи отговорност, самото носене също да е равно, за всички, независимо от общественото положение!

За novinite.bg