сряда, 28 ноември 2018 г.

ВВМУ С РЕКОРД В НАЦИОНАЛНАТА АКРЕДИТАЦИОННА СИСТЕМА


Флотилен адмирал Медникаров: „Дистрибутираме данни от Европейската космическа агенция“



Флотилен адмирал професор доктор на военните науки Боян Медникаров е роден на 8.10.1961 г. в гр. Варна В периода 1979–1984 г. се обучава във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” – магистърска програма, първенец на випуска. 1990–1992 г. е на обучение във Военноморска академия „Адмирал Кузнецов”, РФ – магистърска програма, през 1997– 1999 г. отново е във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” – докторска програма. В периода 2005 – 2006 г. е на обучение във Военна академия „Г. С. Раковски” – магистърска програма, първенец на випуска. Той е професор от 2009 г. Началник е на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” от 2011 г. В навечерието на празника на военноморското ни училище разговаряхме с флотилен адмирал Медникаров за бъдещето на военноморското образование, за реализацията на възпитаниците на училището, за качеството на обучението, за студентите.

-         Г-н флотилен адмирал, каква беше изминалата 2018 г. за Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“?

-         Училището постигна много сериозни резултати във всички сфери, в които работим. На първо място, получихме едно високо признание от Националната агенция за оценка и акредитация. През тази година протече поредната процедура за институционална акредитация и училището получи акредитация с оценка 9,59 за шестгодишен период. Това е един от рекордите в националната акредитационна система. Това показва, как експертите от агенцията и акредитационния съвет оценяват нашето развитие и нашата дейност. Бяха реализирани нови и успешни образователни програми. Разработи се нов учебен план за подготовка на курсанти за нуждите на Въоръжените сили по кибероперации. Стартирахме нов проект за обучение на студенти от Ангола, което е един стратегически пробив на пазара на образователните услуги.

-         Как се развива Вашата научноизследователска дейност?

-         През миналата година стартира един уникален за условията на България проект за приемане и обработване на информация от спътниковите системи на Европейската космическа агенция. Училището е единственият информационен хъб на Балканския полуостров, който обработва и дистрибутира такива данни. Продължава и обновяването на учебно-материалната база на училището. Стремим се да създаваме максимално добри условия за живот и работа на обучаемите и за преподавателите ни.

-         Военноморското образование е традиционно много качествено, какъв е интересът на младите хора обаче към военното образование днес?

-         За мен нещата имат два аспекта. Единият е военноморско образоване, другият е морско образование. Не се наемам по принцип да правя коментар на военното образование у нас, защото интересът на младите хора към военното образование би могъл да бъде и по-голям. Това можем да го обясним с някои социални проблеми, които има офицерският корпус, или поне ги имаше. Ние развиваме две основни направления на военно образование – това е подготовка на кадри за Военноморските сили на страната и подготовка на кадри за Военномедицинска академия. Традиционно програмата за набор на военни лекари няма как да не бъде издигана с приемната кампания на медицинските университети. Тя започва през юни-юли, но и там относително бързо ние си попълнихме бройките. Училището няма неизпълнена бройка по линия на държавната поръчка за нуждите на ВМС и ВМА.

-         Какъв е престижът на морското образование сега?

-         През 2018 г. училището попълни своите отпуснати бройки на държавната поръчка на 12 юли. Сравнено с други университети, и през август, и през септември обявяваха приеми и дори традиционно останаха с непопълнени места, това е един изключително висок показател за нас. Само през 2018 г. в училището бяха приети над 140 чуждестранни обучаеми и тяхната бройка вече надминава 450 души. Това е друг индикатор за качеството на провежданият от нас образователен процес.

-         Към кои специалности има най-голям интерес и защо?

-         Всички военни специалности са обект на специален интерес. От гражданските ни специалности бих казал, че най-висок е интересът към „Корабоводене“, „Мениджмънт на водния транспорт“, „Корабни машини и механизми“. Това е така, защото младите хора имат прекрасна за условията на България реализация. Ние внимателно следим стартовите заплати на младите офицери – на възпитаниците ни, които отиват да работят в корабоплавателните компании и те вече твърдо се приближават до границата на 3500 евро. Това е една изключително солидна заплата за стандарта в България. Това привлича младите хора към морската професия и ги мотивира да полагат усилия. Ние ги готвим не само да работят на борда на корабите, но и след активния период на служба да имат възможност да се реализират в други сфери на обществения и икономическия живот.

-         Какво е отношението на военноморското ни училище към процесите на модернизация на флота, търсят ли Ви за експерти в този процес?

-         Морско училище е силно съпричастно към модернизацията и необходимостта от нея. Винаги, когато сме поканени, сме давали свое мнение. Част сме от тези работни групи, които създава командирът на ВМС за генерирането на необходимите документи, свързани с процедурите за придобиване на нови кораби. Във всяка наша среща с представители на медиите и държавното ръководство, защитаваме тезата, колко е важно да бъдат нарастнати способностите на ВМС, за да могжат те адекватно да защитават преди всичко икономическите интереси на страната, свързани с морето, визирам най-вече очаквания добив на въглеводороди от нашата икономическа зона, постигането на друго ниво на икономическа независимост. Разходите, които ще бъдат направени за закупуването на две платформи в рамките на няколко стотин милиона лева ще защитят интереси на държавата, които се измерват в стотици милиарди като стойност на активите, които ще бъдат добивани после от морето.

-         Какво Ви предстои през новата 2019 г.?

-         За нас 2019 г. ще бъде поредна година на развитие. Очакваме на първо място да стартираме новия си образователен проект за обучение по кибероперациите за курсанти, за нуждите на Въоръжените сили, не само за ВМС. Може би ще стартираме още едно обучение за курсанти, за нуждите на Въоръжените сили, свързано с подготовка на инженери и експлоататори на различни роботи, или така наречените безпилотни платформи. Очакваме също така и успешна реализация на няколко от нашите проектни инициативи за създаване на Център за компетентност в областта на системите за управление на сигурността, разширяване на нашия космически проект и не на последно място, през 2019 г. по всяка вероятност ще бъдат реализирани поредни, важни обекти от нашата образователна, научно-изследователска инфраструктура и инфраструктурата, осигуряваща живота и работата на нашите възпитаници.

-         Какво ще пожелаете на Вашите колеги и на възпитаниците Ви по повод празника на военноморското училище?

-         Искам да си пожелаем да бъдем здрави, да имаме необходимата енергия, но най-вече да имаме вяра в нашите възможности и способности, защото тази вяра ще ни позволи да реализираме поставените цели и задачи.

За вестник "Българска армия"

НАСЛЕДСТВЕНИТЕ МОНАРХИИ В КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ДЪРЖАВИ СА РЕАЛНОСТ

Тодор Живков със семейството си – съпругата му
д-р Мара Малеева и дъщеря му Людмила.
Династиите са характерни за монархиите, те представляват онаследяване на права за власт и управление по право и по роднинство. Това е възприето за нещо нормално дори от Християнската църква. Тя определя и така нареченото второ помазание, тоест помазва се за втори път само и единствено владетелят при заемането на престола и получаването на инсигниите на властта в една наследствена монархия. 

Това е традицията за монархиите, които биват различни видове и типове, с различни принципи на онаследяване на власт и управление.
Именно срещу това се бори уж комунистическата система – да няма онаследяване по право и по род на властта, да има демокрация. Оказва се обаче, че зад фасадата на така наречената „народна демокрация“ се крие всъщност един типичен диктаторски терор от античен тип.

Напоследък се говори все по-усилено за онаследяването на властта в някои комунистически държави и по-специално в Северна Корея, която се оказа комунистическа монархия от класически деспотичен вид. Всеизвестно е, че Северна Корея, която е най-мракобесната комунистическа държава в съвременния свят, е наследствена монархия, основата от Ким Ир Сен, наследен от сина си Ким Чен Ир и в момента управлявана от внука на Ким Ир Сен – Ким Чен Ун. Да се пише за тази държава е много трудно, защото почти нищо не е известно за нея днес. Съдим за някои процеси, убийства, промени по върха на управление единствено и само по косвени източници. Ако един от лидерите спре да се появява по официалните кадри, то значи той е „заболял“ и е „починал“, а всъщност най-вероятно е отстранен от властта и брутално убит. Ким Чен Ун погуби дори собствения си чичо, какво да говорим за партийни функционери от различен ранг.

Онаследяване на властта обаче е нещо, което се оказва, че е характерно и за други държави от комунистическия блок. Нека не забравяме, че Куба се управлява от брата на Фидел Кастро. Подобна е ситуацията и във Венецуела – държави, които може и да не са официално обявени и определени като комунистически или социалистически, но се развиват именно по този начин като деспотични монархии.

Елена и Николае Чаушеску.
Такава беше и ситуацията в България. Десетилетното управление на правешкия „философ“ Тодор Живков у нас беше белязано от навлизането във властта на почти цялото му семейство. Дъщеря му Людмила беше министър в правителството, синът му Владимир, който всички наричаха Владко, пък беше готвен за наследник на престола на баща си, но той се оказа толкова нефелен като човек, камо ли като политик, че и самият Тодор Живков се разколеба в намеренията си да издигне именно Владко за нов „червен цар“ на България. Зетят на Живков – Иван Славков оглавяваше националната телевизия – тоест – основното звено в пропагандната машина на комунистическата държава. От там нататък всички партийни функционери по един или друг начин успяваха да уреждат децата си, съпругите и съпрузите си, любовниците си, на различни топли местенца във властта, на служби, в които не вършеха почти нищо, защото и точно толкова можеха. Така се създаде един умопомрачително раздут щат, който по-късно беше определен като партийна „номенклатура“ и това стана нарицателно название за хора, които нямат образование, нямат никакви умения, но имат властта и управляват цели структури само защото са роднини или близки на някого, който стои още по-високо във властта.

Така стоят нещата и в съседна Румъния, където семейство Чаушеску управляваше северната ни съседка точно като монархическа фамилия от азиатско-деспотичен тип. Съпругата на румънския диктатор Николае Чаушеску – Елена ръководеше академията на науките на страната. Въпреки, че тази жена беше с психически отклонения, нека си го кажем направо – чисто луда, тя все пак заемаше пост, който напълно не отговаряше на образованието й, каквото впрочем тя едва ли имаше, по-скоро – не!

Това са така наречените партийни схеми, които издигат семейства, превръщащи ги в нещо като монархически институти и те управляваха, окопаваха се, подържаха се, пазеха се, убиваха дори, само и само да се съхранят и да предадат властта напред на сина, на внука, на правнука и така до безкрай. Само че всичко си има край, както доказа историята.

Неотдавна игрален филм препредаде отношенията
между Василй Сталин и неговият
вездесъщ баща – вожда на СССР.
Дори СССР – родината на приложния дивашки комунизъм, не се размина с тази линия на властта. Сталин се опита да лансира сина си, но и той се оказа нефелен за такава висока отговорност. Тогава той стана двузвезден генерал, докато почти още е хлапак. Пагоните му стоят като на костюм от маскарад, каквато е и цялата система на комунистическата държавна власт – един маскарад и една грандиозна масова психоза, продукт на манипулация от почти психиатричен тип!

Василий Сталин стана генерал, докато баща му беше генералисимус. Веднага след като Сталин обаче умря, синът му – генерал-лейтенант беше низвергнат и постепенно изоставен и забравен. Опитът обаче синът да наследи бащата не липсва дори и на това главозамайващо високо политическо ниво.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България“ в София

"СЕКЦИЯ 7", СЛУЖБАТА КОЯТО ТЕРОРИЗИРАШЕ БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТИ

„Държавна сигурност“ – вездесъщата служба,
която беше държава в държавата по време на
комунистическия режим у нас!

Става дума за "Секция 7" ("Служба 7") на ПГУ /Първо главно управление/ на ДС /“Държавна сигурност“/ – това е комунистическата служба – тайна полиция, наричана по това време милиция, по съветски образец. Оказва се, че това е структурата, която е дерибействала извън границите на страната ни по време на комунистическото управление на България, в продължение на почти половин век.
Голяма част от архива на „Служба 7 е унищожен след демократичните промени у нас през 1989 г. Останали са само 300 страници. Освен тези документи, показващи с какво се е занимавал този отдел за така наречените „остри мероприятия“ на ПГУ и колко е струвала работата му, са унищожени близо 3 хил. страници лични или групови разработки и дела за издирване на така наречените  изменници на родина, част от които са били мишени на тайния спецотдел.

Тук се налага едно уточнение и то е за определението „изменници на родината“. Поради силно ограничение достъп на хора извън границите на комунистическа България, всеки, който е дръзнал да замине без резолюция на партията и държавното ръководство, което всъщност е едно цяло, се счита именно за „изменник на родината“! Защо е така? Защото така нареченото нерегламентирано напускане на страната, колкото и то да е почти абсолютна рядкост, все пак означава, че този човек е против така наречените „мероприятия на народната власт“,         тоест, че не е чистокръвен комунист, който вярва безпрекословно в комунизма и в неговите вождове. Така този човек се превръща автоматично във „враг на народа“, разбирай – враг на комунизма и на престъпния режим, който бива застрашен от изнасянето на истини, които той не иска да бъдат известни извън пределите на концентрационния лагер, в който е превърната родината ни за 45 години.

. Най-вероятната причина за унищожаването на тези документи е, че в делата е имало подробна информация за готвените операции, за планираните методи и изпълнители, за мероприятията по зашифровката и операциите, които трябва да бъдат проведени след акциите за засилване на ефекта – така както е изисквала Инструкцията за воденето на разработките в Служба 7“.

Тази структура е била „острата“ структура на Държавна сигурност“, тоест на тайните служби на комунистическата държавна машина. Така наречените „либерални“ служби са били „Славянският комитет“ например, който с манипулации и фини измами и преиначавания е постигал желания ефект и е следял и контролирал българските емигранти, които са идвали от западни държави в България по време на комунистическото управление.

Стотици са агентите на „Държавна сигурност“,
които изяждаха в буквалния смисъл
 душите на хората, които не им бяха верни.
До 1972 г. „Служба 7“ е работила по 10 случая за ликвидиране, отвличане или компрометиране на наши емигранти във Великобритания, Дания, Италия, Турция, Франция, Етиопия и Швеция. Първите разработки под съответните кодови названия са заведени в началото на октомври 1964 г. Тоест, „острата“ служба се е намесвала само тогава, когато е било неизбежно, когато нещата наистина са опирали до кокъл, когато партията, държавата, което е същото и нейните лидери и вождове са се чувствали персонално застрашени. Тогава се е налагало бързо е ефективно действие – тоест – ликвидиране, отвличане или компрометиране на хора от диаспората ни.

Във всички останали случаи се е действало меко. „Славянският комитет“ добре си е вършел работата на парамилиционерска структура, която е изпълнявала задачи по контрол на емигрантите в страната, по време на техния престой. Организирали са се „културни мероприятия“, които под формата на запознаване на хората с историята и културата на България на практика са ги обрамчвали в схеми, от които те понякога и не са могли да излязат.

Ако тези меки действия не помогнат, както е например в случая с писателя-емигрант Георги Марков, тогава се намесва „острата“ „Служба 7“, която е откритата, видимата, грубата, истинската сила, с която държавата и партията на комунистите действа спрямо своите „врагове“, набедени за такива по силата на това, че не са се подчинили идеологически на новата власт.

Така наречените „ушета“ бяха почти
навсякъде в социалистическа България.
Разбира се, ако имаха силите, правата, възможността, властите тогава щяха да избият всеки ,дръзнал да се завърне по каквато и да е причина в родината си, само защото е дръзнал преди това да я напусне, или пък просто се е озовал по един или друг начин и по една или друга причина на Запад, или поне не в страна, която е от така наречения „соцлагер“. Това сега се случва в Северна Корея, поради което там туризъм почти няма, а севернокорейци, които са успели по някакъв удивителен начин да се измъкнат от този съвременен концлагер, дори и не си помислят да се завърнат и на екскурзия, дори и само за един час в родината си. Това за тях би било равнозначно на сигурна смърт, или най-малкото - доживотен затвор.

Българският комунизъм и въобще социалистическата система, която беше наложена от СССР през ХХ в. не стигна чак до такива ексцентрични ексцесии в останалите червени „народни демокрации“, но определено се доближаваше до тях, защото всеки, който беше хванат в опит да избяга от България през границата, без да има официално разрешение да я напусне, биваше най-малкото осъждан да лежи в затвора! А семейството му биваше дамгосвано почти завинаги!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България“ в София

КОГАТО ДЯДО КОЛЕДА БЕШЕ ДЯДО МРАЗ – СЪС ЖЕНА И ДЕЦА…!!!

Социалистическият дядо Мраз, със „жена“
си Снежанка и едно от „децата“ си – джудже…!

Имаше времена, когато добрият старец дядо Коледа, беше дядо Мраз. Съветската политическа система, която отричаше религията и Християнството в частност също, нямаше нужда от Коледа, от Рождество Христово и от техния символ за децата, а и за възрастните – дядо Коледа. Заради това чисто механично той беше заменен от дядо Мраз. Старецът, който носи надежда и здраве за възрастните и играчки за децата, беше сменен от дядо Мраз – също белобрад старец, който обаче има друга натовареност, друга семантика, друг смисъл. Той има жена-съпруга – Снежанка и деца – джуджетата. Така се подмени празникът и постепенно децата вече не знаеха, кой е дядо Коледа. Всъщност става дума за Свети Никола, който помага на бедните, като им пуска пари и продукти през прозореца, а когато той е затворен и през комина. Те падали надолу до камината, а там, хората си сушели чорапите и така се ражда идеята за подаръците и за дядо Коледа. Същото нещо, но видоизменено и вулгаризирано правят в СССР, като сътворяват дядо Мраз. Той също носи подаръци на децата, но има жена и деца, което е несъвместимо с идеята за светеца Никола, дори е оскърбително и Богохулно.

Това обаче не вълнува другарите от комунистическия лагер. Важното е да се противопоставят на дядо Коледа, на западното влияние, най-вече на онази романтична представа за добрия старец, която се налага от една голяма американска компания за производство на газирани напитки. Именно от там идва представата в западния свят за дядо Коледа. Така се ражда и идеята за летящата шейна, водена от елените, въобще – цялостната представа за този християнски празник, ознаменуващ Христовото Рождество.

Това обаче не устройва новите властници в „империята на злото“ и те искат да направят празника ерзац, да го сменят, да го видоизменят, да го вулгаризират и по този начин да наложат своите виждания и възгледи за това време от годината. Успяват и децата, а дори и родителите им, които помнят дядо Коледа, постепенно го забравят и се оставят в лапите на съветския дядо Мраз, който се налага като единствен. Само че празникът от 24-25 декември, се измести към 31 декември. Тоест религиозността на празника се изтри, за да се превърне той в един светски празник, така и Коледа, и Рождеството, и Бъдни вечер, и всичко около този празник, което е свързано със Свети Никола, беше заличено. Остана само белобрадият старец, елхата, символ на този празник и останалото беше чисто идеологически контекст.

Комунистическият дядо Мраз и Снежанка в типично руски облекла,
така, както подобава традицията
 на рафинирания комунистически ерзац!
След промените у нас и в Източна Европа въобще, имаше период от време, когато децата бяха особено щастливи, защото традицията с дядо Коледа и неговите подаръци постепенно започна да се възвръща, в същото време все още не се беше заличила и комунистическата традиция с дядо Мраз, неговата съпруга Снежанка и децата им – джуджетата. Така под привидната и перфидна норма за формална „семейност“ – мъж, жена и деца, всъщност се налагаше една нова норма, която обаче издържа само 45 години. В същото време повечето българи запазваха семейните си традиции за Бъдни вечер, за постилането на софрата на земята, за да се пресъздадат реалните условия при раждането на Иисус.

Днес все още е запазена традицията за паричка в питката на Бъдни вечер, а късмети – на Нова година. Това обаче също е остатък от комунизма, оказва се  -един от най-устойчивите около този празник. Бъдни вечер се бъднува, тоест – предсказва се, какво ще се случи през годината, и заради това именно тогава се прави питка с късмети, за да се види бъдещето в процеса на бъднуване на Бъдни вечер. А паричката се поставя в питката на Нова година, за майтап, за да се види, кой ще е късметлия през годината, но алюзията ни води отново към Бъдни вечер, тогава са късметите, тогава е бъднуването – кой каквото изтегли като късмет, това ще е и състоянието му през годината – здраве, щастие, пари, път, учение, мързел. Последното е задължително, защото в живота няма само добро, има и лошо. Макар и само едно, него трябва да го има, за да има баланс.

Постепенно дядо Мраз, слава Богу, беше забравен, днес остана дядо Коледа, тоест – Свети Никола, както е правилно и както е оригиналната тема на пози празник и на Рождеството но Иисус.

Разказваме тази история, за да припомним, до каква дълбочина достига идеологическата диверсия на комунистическата система, което търси и постига резултат на най-тънкото внушение, като отрича празници, а го прави нагло, безцеремонно, но напълно съзнателно и целеустремено, с последователността на сериен убиец, за да се постигне максимален резултат – демотивиране на хората. Те трябва да забравят за Бог и да мислят само и единствено за партията и вождовете на комунистическото движение. В този процес Бог няма място, тук той не е нужен. 

Истинският дядо Коледа от Запада,
който днес вече е възстановен и у нас!
Подаръци се дават само и единствено от партията, от лидерите, от вождовете, Свети Никола е излишен, защото и самият Бог е излишен за тези хора. И отново, слава Богу, тези времена отминаха, Бог вече не е обруган, а Свети Никола Мирликийски Чудотворец зае своето подобаващо място, каквото той винаги е имал, но някои не му го признаваха, защото искаха да го заменят и го заменяха. Хората обаче не го забравиха и днес правдата е възстановена! Весела, щастлива и топла Коледа на всички добри и чистосърдечни хора по света…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България“ в София

вторник, 27 ноември 2018 г.

ЕМИГРАНТ И ДИРИГЕНТ ДОНКА МИТЕВА: „МУЗИКАТА МИ ДАВА ВСИЧКО“


Диригентката на хор "Collegium Musicum Донка Митева.

Снимки на автора. 
Българката Донка Митева ръководи хор към Техническия и свободен университет в Берлин, Германия. Те имат общо четири ансамбъла. Двата университета си делят тези ансамбли. Българката ръководи общо два хора и два оркестъра, които са към тези два университета. В България на турне беше единият от хоровете, съставен от момчета и момичета.Имат камерен и голям хор и именно камерният хор от 36 човека гостува в София. Големият хор пее с оркестър и се състои от около 200 души.

-         Г-жо Митева, къде сте се обучавала?

-         Обучавала съм се и в България, и в Германия. У нас учих хорово дирижиране, също и при професор Лилия Гюлева, която беше диригент на хор „Христина Морфова“. В Германия учих оркестрово дирижиране в Дюселдорф.

-         Как се стигна до това да останете в Германия?

-         След като завърших обучението си по оркестрово дирижиране там просто кандидатствах за няколко места и получих място в операта в Мюнстер като хор-майстор и диригент. Това беше в основата на решението ми да остана там.

-         От колко време сте в Германия?

-         В Германия живея и работя от 15 г.

-         Какъв е съставът на хора, който водите в България?

-         Това са студенти към свободния и техническия университет в Берлин и те учат най-различни специалности – технически, компютърни, медицина, физика, химия, всичко, което можете да си представите.

-         Как успявате да спечелите за музиката хора, които са с толкова различни интереси и професионални разновидности?

-         Те са израснали с много ранно музикално обучение, което го има в Германия, но не навсякъде. Те са пели в хорове, свирили са на различни инструменти и имат този интерес и афинитет към музиката и се радват да участват в концерти, фестивали и конкурси.

-  
       Какъв е репертоарът Ви, чухме на английски език, на немски език, дори и на български език изпълнения?

-         Ние пеем на най-различни езици, дори не точкова често на немски. На тях това много им харесва. Ние пеем музика от Барока и Ренесанса, до Романтика, началото и средата на ХХ век и дори и най-модерни произведения, които в момента се композират. Има и композитори, които подготвят изпълнения специално за нашия състав.

-         Как се стигна до съвместния Ви концерт с хор „Христина Морфова“ в София, който се превърна в истинско културно събитие на столицата ни?

-         Аз имах желание да дойдем с хора в България. Преди няколко години бяхме на православния фестивал  за църковна музика в Поморие и след това участвахме и във Варненския хоров конкурс. Исках отново да дойдем и разговарях с Таня Никлева – диригентката на хор „Христина Морфова“ и й предложих да направим съвместен концерт. Имахме концерт с тях в София и след това пяхме в Пловдив с хор „Иван Спасов“.

-         Как избрахте залите, по акустика или по някакъв друг показател?

-         В София се консултирах с Таня Никлева. До сега не съм пяла, нито съм дирижирала в храм. Когато живеех в България това не беше много популярна практика тогава. Тя ми предложи католическата катедрала. В Пловдив залата също има много хубава акустика и е красива.

-         Как се сработихте с хор „Христина Морфова“?

-         Имахме две съвместни изпълнения – „Тебе поем“ и „Отче наш“. Избрахме тях защото съставите се сработиха много бързо и те са силно въздействащи, красиви и известни произведения.

-         Какво Ви дава музиката?

-         Музиката ми дава почти всичко, най-вече обичта към изкуството, но и общуването с музикантите и хората, с хористите, с оркестрантите, това е една невероятна емоционална връзка, която способства след това за усъвършенстването на самия музикален продукт.


Хористите от Collegium Musicum
истински зарадваха
българските си почитатели.
Това каза в ексклузивно интервю за вестник „България“ диригентката на хор „Collegium Musicum Донка Митева. Участието на двата хора в католическата катедрала „Св. Йосиф“ в София беше истински празник. Хористите сякаш не стъпваха по земята. Имахме възможност да ги гледаме и по време на репетиция. Сред тях имаше дори и едно бебе, майката на което пееше. Интересното беше, че докато пееха, бебето не издаде нито звук, въпреки, че някои от песните бяха бързи и с някои стряскащи ефекти. В момента, в който хорът спря да пее, бебето се разплака…!
Съчетанието на духа в храма, акустиката, присъствието на двата хора, хореографията, беше събрано по перфектен начин и достави истинско удоволствие на публиката в българската столица.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България“ в София

Изпълненията на Collegium Musicum“ влязоха в културния календар на българската столица.

По време на репетиция, когато нещата са най-истински!


ХОР „ХРИСТИНА МОРФОВА“ Е ГОТОВ ЗА КОЛЕДНИЯ ФЕСТИВАЛ В ХАСКОВО

Едно от последните изпълнения на хор "Христина Морфова"
беше в католическата катедрала в София - "Св. Йосиф",
в съвместен концерт с хора от Берлин "Collegium Musicum",
с диригент българката Донка Митева.

Снимки на автора

Подготвяме се за нашето първо участие в Националния фестивал за коледна и новогодишна песен, който се провежда за трети път в град Хасково и ще бъде между 14 и 16 декември. Програмата ни за там предвижда коледни произведения от различни автори и от различни страни. Това каза специално за медията ни „Православни новини“ диригентката на хор „Христина Морфова“, Таня Никлева. Интервю с нея и разказ за един от последните концерти на хора, който беше съвместен с хор „Collegium Musicum“, с диригент Донка Митева, ще можете да прочетете в някой от следващите броеве на вестник „България“-Чикаго/САЩ, линк от който ще публикуваме и тук.

Ние можем да изпеем цял пълен концерт, само наш, с произведения от различни държави, само за Коледа, защото имаме много такива в репертоара си, но особено интересен детайл от цялото участие в Хасково е, че както е и по регламент, в този фестивал ще се представят и новонаписани песни от български композитори по темата Коледа и нова година. Ние имаме огромната чест и признание от страна на композитора професор Александър Текелиев, който през миналото лято, специално по повода сътвори една напълно нова творба и я подари на нашия хор, каза още Таня Никлева.

Таня Никлева - диригент на хор "Христина Морфова"
Това е една доста трудна песен, но е и безкрайно красива, както всичко написано от него и ние с нетърпение чакаме момента, когато ще направим премиерно изпълнение на тази негова песен. Убедена съм, че тя ще остане много дълго време в нашия репертоар, допълни диригентката на хор „Христина Морфова“.

Чакаме и възможността да видим останалите състави от цяла България, с които ще пеем на една сцена и ще пеем заедно общи коледни песни в Хасково. Така че се задава много приятно, интересно и вдъхновяващо коледно приключение, категорична беше Таня Никлева.


За фейсбук-групата "Православни новини"