Блогът на Венцислав Жеков: КАК ЕДИН ПОЛКОВНИК СТАНА ПРАВОСЛАВЕН СВЕЩЕНИК

Полковник от запаса Йордан Божилов -
ефимерий на храма „Св. Архангели“
на Военна Академия „Г. С. Раковски“.

Снимки: Красимир Тодоров

Йордан Божилов беше назначен за ефимерий на храма във Военна Академия „Г. С. Раковски“.

Полковник от запаса Йордан Божилов беше назначен за ефимерий на храма „Св. Архангели“ на Военна Академия „Г. С. Раковски“. От септември 2017 г. в параклиса, както е известна сградата, се извършва богослужение всеки понеделник.

Последната длъжност на свещеника в армията е била директор на дирекция в Министерството на отбраната – звено по сигурността на информацията. Божилов е ръкоположен в по време на св. Литургия на 27 август 2017 г. в Кремиковския манастир.

- Г-н полковник, отче, как стана така, че сменихте военната униформа със свещеническото расо?

- Униформа нося от повече от 38 години и дойде един момент, в който повече не можех да продължа да нося военната униформа, такива са законите в страната. Не това обаче е нещото, което ме накара да сменя униформата с расото. През 2004 г. завърших магистърска степен на Богословския университет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Тогава имах едно притеснение, че заприличам на онзи неразумен човек, който, когато Господ му дал един талант, той го заровил и така не си направил никакъв труд и бил обруган, защото не е преумножил своите възможности.

- Как решихте тази вътрешна дилема за себе си?

- Казах си, че след като съм завършил Богословския факултет, защо да не умножа това, което съм научил и да разпространя словото Божие, което да стане достояние на повече хора. Все още бях в армията. Тогава намерих разбиране в енорийския център при храма „Покров Богородичен“ в София и водих курс по Катехизис за възрастни.

- Колко време преподавахте там?

- В продължение на повече от 10-12 г. там водих такъв курс.

- А как решихте след тези години да поемете пътя на служението вече като православен свещеник?

- След като завърших службата си в армията, реших, че това е следващият ход, който аз винаги съм искал – да върша нещо за Църквата.

- Как се открива Бога?

- Скоро с един от преподавателите във военната академия си говорихме, по какъв начин да привлека хората да влизат в храма и да участват в Богослуженията. Той тогава ми каза, че така е устроен българинът, че се обръща към Бога едва когато изпадне в някакви затруднения и му се случи някаква трагедия. И тогава той изпитва нуждата от Бога. В личен план, не мога да кажа, че съм изживял някаква трагедия, напротив, като млад офицер и човек имах много добро развитие и добра кариера и перспективи. Събитията, които се случиха в края на 80-те години няма начин да не накарат човек да се запита, какво още не му достига.

- Кое Ви подтикна към вярата, към служението на Бога?

- Попадна ми православна литература и започнах да чета. Стана ми интересно и така повярвах, като по този начин открих Бога.

- Каква е нуждата на армията ни от свещеници, защо според Вас трябва да има такива?

- Тук във военната академия съм бил като слушател, а и на множество други курсове, като стигнах до „Стратегически курс“. Това е място, което познавам добре и много от хората тук са мои бивши колеги и приятели. Понякога за тях е неловко да се обръщат към мен с обръщението „отче“, както е редно в Църквата. Българската армия наистина има нужда от духовен живот и духовенство. На първо място е необходимостта да се подтикне родолюбивото чувство, което трябва да има всеки един военнослужещ. Духовния живот на военнослужещите е необходимо да бъде подкрепян, защото Бог ни е сътворил материални, но и с душа.

- Вие сте отговарял за сигурността на информацията в Министерството на отбраната, това е твърде далече от служението Ви сега в Църквата, какви са разликите и има ли някакви прилики?

- Ръководих дирекцията по сигурността на информацията и имах много отговорности и предизвикателства по защита на информацията във ведомството. Сега отговарям за душите на хората, за техния духовен мир и нещата са доста различни.

- Как работите сега с военнослужещите, как се сработвате, ако позволите така да Ви попитам?

- Когато командвах взвод и рота, тогава армията беше наборна. Ние бяхме като по-големи братя и като бащи на войниците, защото някои от тях идваха доста неподготвени за живота. Сега ситуацията е друга, войниците ни вече са кадрови.

- В какво възпитавахте децата си и сега и Вашите бивши и настоящи колеги във военната академия?

- Всички трябва да обичат човека, в него да виждат Божия образ и Божието подобие, както и да се отнасят с уважение към всеки човек, да бъдат честни и да бъдат предани на каузата, която изпълняват. Трябва, каквото кажат, да го изпълнят.

- Как ще коментирате връщането военното обучение в училищата?

- В своето слово Тивериополския епископ Тихон, по време на света литургия в храма на академията, загатна за това. Той пожела мир и поясни, че за да има мир, трябва да имаме готовност. За да се защити отечеството са необходими подготвени хора, както нравствено, така и морално, професионално, физически. Младите поколения трябва да имат представа от това, което би могло да се случи при едни военни действия. Според мен това е стъпка във вярната посока пък и това дисциплинира. Мисля че днешните младежи имат нужда от малко дисциплина.

След литургия в храма на военната ни академия началникът й –
генерал-майор Груди Ангелов връчи пагони на двама офицери.

С малко думи да кажеш много

Има една латинска поговорка, която гласи, че с малко думи може да се каже много. Старая се да не обременявам аудиторията с дълги речи и слова. Може би и от предишната ми служба съм се научил нещата да бъдат кратко и ясно казани. Социологическите проучвания показват, че колкото по-простичко живеят хората толкова те са и по-щастливи, твърди полковникът-свещеник във военната ни Алма матер.

По думите му, самооценката на всеки един трябва да бъде такава, която да съответства на неговите потребности. Не бива човек да ламти за много богатства и почести, защото това е преходно. Има хора, които в това намират щастието, но не то е важното. Ако станем по-добри, това ще ни направи и по-щастливи.

Нека нашият дар към Младенеца Христос да е едно добро дело, една добра дума и тогава Той ще ни възвърне това, от което ние имаме нужда и най-често се молим.